| Държавното устройство и икономиката |
| Ирена Николова |
|
|
Темата за държавното устройство и икономиката е провокирана от „Държавата“ на Платон за четирите форми на държавно устройство, представени от него. Защо точно това произведение на Платон, а не друго или на друг античен автор, занимавал се повече с въпросите на икономиката (стопанството) като Аристотел или Ксенофонт например? Причината за това се крие в актуалността на въпросите днес както по отношение на държавното устройство, така и по отношение на икономиката. А каква по-добра възможност от тази да се разгледа критиката на Платон към тези форми на държавно устройство, описани като погрешни от него, но и подробно представени и да се види отражението от дейността на държавата днес върху икономиката и отделните икономически субекти. Разбира се, античността, а и историята като цяло, описват отминали събития, но ползата ни от тях може да е в преодоляването на бъдещи затруднения. Този опит за съпоставяне на минало и съвременност е необходим, тъй като достигналото до наши дни знание може да бъде полезно за в бъдеще. Както посочва и проф. Богданов, чрез миналото можем да разберем съвременността, която ни интересува и засяга повече [1]. Държавата и икономиката са свързани и си взаимодействат и това е било продължава и сега, независимо дали разбиранията за „държава“ и „икономика“ са съизмерими през времето. Ясно е, че през вековете смисълът на понятията се променя и отразява действителността на съответния период. Разбира се, значението на понятието „държава“ в античния свят е съвсем различно от настоящото, най-малкото поради обособяването на градове-държави в Древна Гърция, както и броя на населението и територията на тези полиси. И така какво наистина се има предвид под „държава“ в античността? Произлиза от древногръцката дума „πόλις“ (polis) и означава „град“, „държава“, но в смисъла на Древна Елада, когато по този начин са обозначавали отделните градове-държави и така древните гърци означават територията на държавата или нейните граници. Конкретно Платон разглежда полиса като общност, при която всеки гражданин може да бъде разбран от другите [2]. Така „град-държава“ може да се разбира като малка територия, при която има близки отношения между гражданите и управленските механизми [3]. „Душата“ на града-държава, според Платон, се съдържа в „πολιτεία“ (politea) или още държавното устройство на полиса [4]. Това, което древните гърци включват в понятието е също начинът на живот в града-държава, намиращ отражение в държавната (нормативната) уредба на полиса, което може да се определи и като основен закон на полиса (Конституция). Платон представя своето виждане за организацията на един град-държава чрез различните форми на държавно устройство, развити в неговата „Държава“. Тези четири форми на държавно устройство [5] - тимокрация, олигархия, демокрация и тирания, той критикува като погрешни. Но отново се обвързва самата държава със своите граждани, т.е. представянето на държавното устройство се съпоставя с това на „нравите“ на отделните хора. Къде е икономиката в античността и има ли такава? Разбира се, по смисъла, който се влага в понятието днес трудно може да се определи еднозначно съпоставяне. Понятието „οἰκονομία“ (oikonomia) означава „стопанисване“ в смисъл „стопанисване на дома“ [6] или още „домашно стопанство“, а на гръцки и като „изкуството за стопанисване на дома“. Това е същността на понятието, използвана от Аристотел и Ксенофонт в техните произведения. Двете производни, от които е съставена „οἰκονομία“ също показват нейната същност: οἶκος (oikos) – дом, къща, двор, и νόμος (nomos) – ред, правила, обичаи, писани закони. Ако се разгледат произведенията на Аристотел и Ксенофонт в частта им за стопанството (или икономиката, но в Древна Гърция), всъщност ясно се представя начинът на функциониране и организиране на домашното стопанство в античността. Вярно е, че икономиката, независимо, че се ползва название в корен с такъв смисъл от древногръцки език, има различно значение през вековете, като в античността това е предимно стопанисване, а не настоящото разбиране за икономика. Като такава, икономиката се развива много след времето на Платон, Аристотел и Ксенофонт. Всъщност урокът от Древна Гърция по отношение на стопанисването е, че е важно как се управлява дома и каква е ролята на всеки един от отделните хора в дома за неговото добро управление и развитие. Това, което е характерно за държавата, държавното устройство и стопанството в античността, е връзката с отделните хора и „нрави“ на хората. Днес за държавата и държавното устройство трудно може да се определи тази връзка с всеки един гражданин, въпреки че действията на държавата би трябвало да са в полза на всеки един. Напротив, държавата се подчинява на правила, отразени в нормативните актове, които не винаги отразяват динамичното развитие в света, а още повече не включват „душата“ на държавата, както я описва Платон. Днес държавите обединяват различни територии, население, етноси и имат различни управленски механизми. Това създава представата „за голяма територия, йерархия и далечна власт“ [7]. Така значението за близостта на отделния гражданин с останалите и с държавата в съвременния свят липсва, поради територията и обхвата на държавата. Нещо повече, човешкото действие не се взема предвид при държавата днес, за разлика от „Държавата“ на Платон. Така или иначе, именно държавата и държавното устройство са елементите, поддържащи функционирането на този субект в глобалното общество. От гледна точка на икономиката държавата може да се разглежда като икономически субект, макар и с по-различен статут от останалите субекти, участващи в една икономика (физически лица, фирми). Така икономиката днес се разглежда като микроикономика (по отношение на отделната фирма) и макроикономика (по отношение на провежданата икономическа политика и на държавата), като те не съществуват без да си взаимодействат. Но действията и мерките, предприемани от държавата към всяко едно от тези две икономически нива е различно и не се проявява по идентичен начин. Държавното устройство и икономиката определят развитието на една държава и нейното място в съвременния свят, като те са различни и имат различни функции, но си взаимодействат. Въпросът, който винаги провокира икономистите, и не само тях, е до каква степен и как държавата да се намесва в икономиката чрез въвеждането на закони, регулации и правила в отношенията между икономическите субекти, т.е. проявлението на държавата на макроикономическо ниво спрямо отделните фирми. Дали да се предостави по-висока степен на свобода на всички останали икономически субекти без държавата чрез нейната минимална намеса или да се въведат повече и по-строги регулации в икономическите дейности? Общоприето е разбирането, че държавата е най-добра, там където тя управлява най-малко. Но причините за глобалната финансова икономическа и финансова криза от 2007 година показват, че именно оттеглянето на държавата и намаляването на регулациите на финансовите пазари създадоха проблеми за преобладаващата част от държавите в световната икономика, повечето от които все още се възстановяват от тази криза. В някои случаи последваха и други кризи (напр. дълговата криза в Еврозоната) и спадове в икономиката (рецесия в икономиките на страните-членки на Европейския съюз, спад в икономическия ръст на страните от Азия и Америка). От друга страна, въвеждането на повече закони и регулации затруднява икономическите процеси. Така след настъпването на кризата от 2007 година държавите, и в частност институциите, започнаха да въвеждат повече регулации и правила, което прави и по-зависещи от администрацията (държавата) икономическите субекти. Това засилва и функциите на държавата, както и контрола върху всекидневната икономическа дейност. По този начин се намалява и възможността за проява на повече свобода и предприемчивост в дейността на всеки един от нас, особено на фирмите. Например, според класацията за възможности за правене на бизнес на Световната банка [8], разглеждаща регулаторната среда в 189 държави в света, държавите с най-малко затруднения пред местните фирми, включително и стартиращи, са Сингапур, Хонконг, Нова Зеландия и САЩ. България се нарежда на 58 място от 189 държави. Така по-привлекателни държави от гледна точка на икономиката се оказват държавите, при които има по-малко препятствия за фирмите (стартиращи и вече развиващи дейност), т.е. държави с по-малко регулации. Тогава докъде държавата може да увеличава и засилва своите функции спрямо икономическите субекти? Държавата е необходимо да съществува и да изпълнява своите функции спрямо икономическите субекти, без да ограничава тяхната икономическа свобода и инициативи. Именно създаването на предсказуема бизнес среда дава възможност за развитие на цялата икономика в една държава. Състоянието на бизнес климата представя нагласите на икономическите субекти за развитието на основни сектори от икономиката. През последните месеци този показател се влошава за България, като причините са свързани със нестабилната политическата среда и нейното отражение върху икономиката. В съвременността важен момент по отношение на нормативните актове е тяхната устойчивост, т.е. как и колко често се променят. Това е и един от факторите за определяне на политическия риск в една държава и влияе пряко на бизнес средата и предвидимостта в икономиката. Например, в българския Закон за експортното застраховане се посочва, че политическият риск може да се дължи на: „приемане или изменение на нормативни актове или решения на правителството или на друг държавен орган“ [9]. Така честата промяна на законите и правилата не само в областта на икономиката, се отразяват върху отделните хора и фирми, още повече, когато това се прави за конкретен икономически субект или събитие. Така прякото влияние на политическия риск може да се отрази на инвестициите в една държава, което я прави по-малко привлекателна в сравнение с други държави и намалява нейната конкурентоспособност. Ето защо, добре е ако се променят законите и „нравите“ в държавата това да става обосновано и ясно, така че да не се повишава нивото на политическия риск, а и икономическите субекти да могат да предвидят възвращаемостта на своите инвестиции в тази държава. Освен за политическия риск, държавата може да повлияе върху икономиката в отделни сектори, в които притежава собственост (когато държавата на централно или местно ниво притежава мажоритарния дял от отдени фирми) и те да се развиват приоритетно чрез отпускането на субсидии или други форми на държавна помощ. Така някои фирми могат да придобият повече конкурентни предимства спрямо останалите на много по-ниска цена, а дори и качество. Какво е бъдещото на държавата? Тенденция, която се проявява днес е обединяването на отделните държави в съюзи, общности и организации, предимно на регионален принцип. Обикновено първоначалната цел на тези организации е постигането на висок икономически растеж на територията на членуващите държави, която цел постепенно се разширява и върху останалите човешки дейности – културни, обществени, политически и др. Например, подобни организации в света днес e по-познатият ни Европейски съюз, и не толкова често анализирани в България организации като Северноамериканско споразумение за свободна търговия (НАФТА), Асоциация на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН), Общ пазар на страните от Южна Америка (МЕРКОСУР). Тези организации и съюзи са пример за добро взаимодействие между отделните държави в рамките на цялото, поне що се отнася до сътрудничеството в областта на икономиката – премахват се ограниченията в търговията, транспорта, туризма между държавите-членки, улеснен достъп на фирмите до пазара на други държави, особено важно за малките и средни предприятия. Разбира се, тези организации не са „държави“ в смисъла, разбиран от Платон [10], но са стъпка към постигането на общи цели на няколко или повече държави. Но отново човешкият фактор остава извън действието на държавата и международните организации. По отношение на държавите, членуващи в подобни организации и съюзи, обединяването им в по-голяма държава с една територия, йерархия и власт е трудноосъществимо днес поради обхвата на това цяло. Освен това поради различията между отделните държави, постигането на подобно обединяване в една държава отнема продължително време. Това, обаче, което продължава да отличава античната държава от съвременната по отношение на държавното устройство (структура и въвеждането на нормативните актове) е съобразяването с отделния индивид /гражданин. Дори и в случаите, когато са погрешни, предложените от Платон форми на държавно устройство се съобразяват с нравите на отделните хора. Въпросът, който също е добре да се разгледа е на кое от тези нива (макроикономическо и микроикономическо) е необходимо да се обърне повече внимание що се отнася до действията и мерките от страна на държавата? Какво е необходимо за подобряване в България, що се отнася до взаимодействието на държавата и икономиката? В България взаимодействието между държавата (държавното устройство) и икономиката очевидно не е много успешно, предвид показателите на страната в сравнение с тези на останалите страни-членки на Европейския съюз и последните места, които заемаме по водещи за икономиката и икономическото развитие индикатори (ниво на жизнено равнище, работна заплата, пенсии и др.). Със сигурност няколко са основните приоритети за развитие на страната, за да могат да се преодолеят влошените показатели към момента. Предвид пълноправното членство на България в Европейския съюз тези приоритети е необходимо да бъдат съобразени с очакваното развитие до 2020 година, като основна част от тях са заложени във водещи документи на ЕС. Тези водещи цели, които отговарят и на европейските, а и насърчават икономическото развитие са:
- Създаване на условия за насърчаване на малките и средни предприятия и стартиращите фирми в страната. Всъщност именно малките и средни предприятия са носители на иновациите в една икономика, а така дават възможност и за генериране на растеж на икономиката. Освен това създават заетост, намалявайки нивото на безработица. Чрез подпомагането на този сегмент от пазара (микро, малки и средни предприятия и стартиращи фирми) се дава възможност за по-голяма свобода на икономическите субекти в страната. Освен това, се насърчават и нововъведенията и предприемчивостта.
- Въвеждане и развитие на електронното правителство на ниво държавна и общинска администрация. Това би спестило средства и време за фирмите при извършване на дейностите, зависими от централната и общинската администрация. Освен това се намалява и прекият контакт с администрацията и би се отразило на нивото на корупция в страната.
- Усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз. Това са средства, които могат да се влеят в икономиката. За целта е необходимо спазването на правилата за прозрачност при усвояване на средствата, както и ефективна администрация, която да ускори процеса по договаряне и усвояване на средствата по оперативните програми за следващия програмен период 2014-2020.
- Поддържане на устойчивост в нормативната база, що се отнася до промяната на нормативните актове и регулациите. Липсата на прозрачност за тяхната промяна и особено честата и необоснована промяна на основни законови и подзаконови нормативни актове, водят до повишаване на нивата на политическия риск и промяна на бизнес климата за икономическите субекти в микроикономиката. Освен това, когато един нормативен акт се променя за конкретен човек или фирма, се създава предпоставка за следваща промяна, особено, когато не е обоснована. Разбира се, за икономиката и държавата могат да се посочат и други взаимодействия, но важното е да се търси връзката между отделните икономически субекти (фирми, физически лица, дори и държавата) за постигане на цялото и по-доброто състояние на държавното устройство и държавата в съвременността.
Античните автори като Платон, Аристотел, Ксенофонт, както и техните произведения се използват вече над 2000 години в обществения живот и социалните науки. Те са анализирани, критикувани и подкрепяни от различни автори и в различни области на науката, но в същото време предоставят на читателите знания за един различен свят. „Държавата“ на Платон наистина е произведение, което е необходимо да се разглежда и анализира внимателно. Това не означава да се възприемат буквално възгледите, заложени в него, а да се ползват за по-доброто разбиране на съвременността. Със сигурност съобразяването с човешкото действие е едно от предимствата на Платоновото произведение, което е добре и днес да се прилага. Ако това знание от античността може да се приложи и да бъде полезно не само в настоящото, но и в бъдещето, то това е по-важният урок, който си заслужава да бъде научен от миналото и от Платон.
Литература
1. Богданов, Б. Празникът в традиционната и модерната култура, В научни есета „Минало и съвременност“, Нов български университет, 2010, с. 46.
2. Лури, Г. Въведение в речника на Платон, Нов български университет, 2011, с.251.
3. Богданов, Б. Платоновите „Закони“ или за идеала, модела и реалността, предговор към „Закони“ на Платон, с.1.
4. Лури, Г. Въведение в речника на Платон, Нов български университет, 2011, с.252-253.
5. Платон. Държавата, Осма книга, http://bogdanbogdanov.net/pdf/248.pdf и http://bogdanbogdanov.net/pdf/249.pdf
6. Аристотел, Псевдо-Аристотел, Ксенофонт и Хиерокъл. Икономика: антични автори за стопанството, превод на Г. Гочев, Бележки и коментар към Ксенофонт, Диалог за стопанството, СОНМ, София, 2006, с.183.
7. Богданов, Б. Платоновите „Закони“ или за идеала, модела и реалността, предговор към „Закони“ на Платон, с.1.
8. Световна банка, http://www.doingbusiness.org/rankingsр, посетен на 15 юли 2014 г. Данните в класацията за държавите са към м. юни 2013 година.
9. Закон за експортното застраховане, обн. ДВ бр. 61 от 29 май 1998 г., последно изм. ДВ. Бр.15 от 15 февруари 2013 г., чл. 6, ал. 1, т.1.
10. Платон. Държавата. Пета книга, http://bogdanbogdanov.net/pdf/245.pdf, с.18-19.
|
|
| Коментари по темата |
|
Благодаря ви за коментара, проф. Богданов. Когато се дискутира подобна тема, която обхваща различни дейности и засяга повече субекти, и най-вече това се прави публично, то начинът на представяне на аргументите е важен. Иначе, когато някой излага своята позиция, трябва да е готов да я защитава и ако тя му е по сърце, то това се отразява в резултатите от неговата работа. Но както и в превода на Епиктет посочвате във форума за теоретичните есета и студии „Всеки действа според своята природа“ (а и текстът след това е доста поучителен).
Тъй като днес е хубав празник на вярата, надеждата и любовта, а и на мъдростта, ще се спра на един реален пример. Наскоро се срещнах с позната завършила в САЩ своето образование (бакалавър и магистър), която бързаше да внесе в двата университета малки суми. Мислех, че това е месечна вноска по заеми за нейното обучение, но се оказа, че не е така. Тя, както и всички завършили своето образование, след като започнат работа, внасят всяка година дарения за своите университети, в повечето случаи дори символични суми. Защо го правят? Така те благодарят за това, което тяхната Alma Mater им е дала, а и по този начин тези два университета продължават да обучават следващите свои възпитаници и бъдещи техни колеги. Това не се изисква от университета, но е необходимо да има съпричастност към него, дори и след като е завършен, а и така всеки се чувства част от този университет.
Колко от нас, работещи и учещи, се чувстват съпричастни на университета или училището, което са завършили и благодарение на които сега са това, което са? Колко от нас са направили дарение, дори и символично, за тези учебни заведения? А защо не го правим в България? Вероятно отново причината се крие в държавата, която нехае за образованието и в „домашната“ икономика, затова, че средствата са ни ограничени и че след като държавата не го прави и ние няма да го правим.
По отношение на връзката между държавата и икономиката, разбира се, че тя не е еднопластова. Тя се развива, променя и се отразява в различни парадигми. Прав сте, проф. Богданов, като казвате, че властимащите се изкушават от властта, още повече, когато се намират в нея, и то за продължително време. Те започват да губят връзка с реалността и останалите субекти в държавата, като дори и вече извън нея не могат да се откъснат от властта и отново се стремят от нея. Така те правят частно в частното или частно в държавното, като формират около себе си кръжец от администрация, вярна само на тях и нечуваща останалите субекти. Това се отнася за всички форми на власт на различни нива в администрацията, в реалната икономика, в университетите.
Как най-често решават проблемите „обсебените“ от властта? Много просто, правят се, че проблемите не съществуват и очакват „бурята“ да отмине сама или проблемите сами да се разрешат, но така че те да са винаги прави и незасегнати от решаването им. Тяхното мислене не е свързано с това да разрешат възникналия проблем, а само да не разберат по-високо поставените им началници и да не ги накажат, т.е. да си останат на своето място въпреки че вече не работят добре и ефективно за благото на останалите или държавната или частна фирма, в която се намират, а само за свое собствено и на своето обкръжение благо.
Затова възможността да се избира е важна и всеки трябва да се ползва от нея, а и изразяването и защитаването на лична позиция помага за това. Така ще може да се напомня на изкушените от властта (тъй като има и такива, които се справят добре, въпреки властта), че не са там за постоянно, а за да запазят и развиват собствеността, която им е поверена.
В условията на демокрация гласуването е правото на всеки субект, чрез което може да се изрази отношението към държавата и управляващите я до момента. В академичните среди, съпричастността към университета представя отношението на преподавателите и студентите към провежданата политика в него. Дано повече такива студенти, а и преподаватели има, които се чувстват част от университетската идея в България, както е в университетите в САЩ например.
Другият важен въпрос, който поставяте, проф. Богданов, е за тези, които не участват в икономиката, а и не желаят да го направят. Както и доц. Кьосева посочва, наистина не са малко тези хора, и не само в България. Ролята на държавата е да намери тяхното място в икономиката, като на първо място това може да стане, чрез социалната политика, но активната социална политика. Тази политика, която не само отпуска средства под формата на помощи, а и помага за тяхната интеграция в икономиката. Разбира се, ще останат и такива извън нея, но истината е, че на практика в икономиката няма справедливост, за която се дискутира в Платоновата Държава и в други произведения от античността. Правилният подход на държавата е така да използва икономиката, че да включи максимално тези, които до момента не участват. Важно е тази активна социална политика да не попада при изкушените от властта, тъй като в този случай не може се очаква положителен резултат за изключените от икономиката.
|
| Тема № - 113 |
Коментар № - 7790 |
|
Ирена Николова - 2014-09-17 15:44:41 |
|
|
Благодаря на Нинел Кьосева за коментара и включването. Наистина трябва да се включат и други икономисти, обсъждането е и за тях, въпреки че отворено и прекалено хуманитарно то сигурно им звучи като ненаука и ги отблъсква. Е, аз лично воювам със затварянето в научни области. Правя го по различни начини – и със стария повик за интердисциплинност, и с общоуноверситетските семинари, а ето сега и с това обсъждане. Правя го и с особената семиотическа логика, която се опитвам да наложа. “Парадигма” е нейно понятие. То е и в центъра на моя книга, която ще се появи скоро.
Есетата на тази книга вече преминаха през раздела “Теоретични есета и студии” в този сайт и би трябвало да са познати. Лошото е, че не бяха достатъчно критикувани. Така и никой не посмя да каже, че говоря толкова за “парадигма”, но не съм казал накратко тя какво обхваща. Ето сега по повод на казаното от Нинел се заемам да го направя. Парадигма обхваща всичко словесно, с което си служим – веднъж като изречено слово, но и втори път като помислена идея-представа.
Помисляното и мисленето са особено полусловесно-полупредставно-полуемоционално действие. Ние казваме, че мислим и ценим и своето, и чуждото мислене, но мисленето е накъсан и същевременно мигновен акт, в който словото е убързено с добавки, за които не е лесно да се каже кои са. Феноменологията от началото на 20-и век, също и семиотиката след нея се занимават с този въпрос. Но все едно парадигма е всяко изречено слово, което означава и построява нещо външно. Парадигма е всяка отделна дума.
Парадигми са и всички конюнкции като “държава и икономика”, парадигма е и заглавието на моята книга “Текст, говорене и разбиране”. Всички заглавия са парадигми. Вчетете се в програмата за 12-ия конгрес по семиотика, изпълнена под вещото ръководство на професор Банков, и ще видите как са озаглавени секциите на конкреса - названията са всякакви парадигми като “визуална семиотика”, “социосемиотика”, “екзистенциална семиотика” и прочие семиотики. Свързана с други области по друг признак, семиотиката е станала по този начин един вид по-конкретна и по-съдържателна. Заглавието сочи област, която съществува, но и за която се предполага, че е редно да съществува. Парадигмата е точно това – тя сочи, но и прави.
Ето още един пример. В НБУ има магистърски, а и бакалаварски програми, които се отнасят към две области. Определени департаменти обаче, които са с еднообластна насоченост, ги придърпват и свързват само със своята област. Най-фрапантният случай - успешната бакалавърска програма по графичен дизайн, приватизирана от департамента по визуални изкуства, въпреки че съвсем очевидно тази програма е свързана и с информатиката.Та парадигмите са навсякъде и във всичко словесно. Те вървят заедно със словото и мисленето, които и двете имат за основа структурата на елементарното означаване, че “това е това”.
Парадигмата може да бъде нещо по-общо, тя наистина често е конюнкция, и то съставена не само от две, а от повече назовани неща. Особено често тя е опозиция като “добро и лошо” и “красиво и грозно”. Ние мислим и говорим чрез опозиции. И там е въпросът. Дали този, който се занимава с определена наука, трябва да познава единствено само нейните специални понятия и дали не е зависим не по-малко и от парадигмите на речта, чието невладеене саботира и употребата на специалните понятия? Но, така или иначе, и специалните понятия, и т.нар. парадигми не са нещата, които означават. В реалността няма икономика. “Икономика” е парадигма.
Простото уточняване на парадигмата “икономика” става обикновено със синоними. Икономиката е и стопанство, и стопанска дейност, и производство, и търговия. Ако искаме да направим по-ясно нейното съдържание, я делим на области и така преобразуваме общата парадигма в по-конкретна. Що се отнася до реалните неща, т гледната точка на парадигмите те са винаги повечепарадигмени. Нещата се разминават с парадигмите. Колкото и конкретносъдържателна да сме направили една парадигма, тя не е и не може да бъде самото реално нещо, тъй като то, първо, е повечепарадигмено, но и, второ, прелива в други неща. Така е и при икономиката.
Но и обратното - всички парадигми, и най-абстрактните, са поели в себе си реалност. И опозицията “добро-зло” сочи реално положение, тъй като доброто и злото са в света. Не в Платоновия смисъл, че съществуват като чисти образци, а в смисъла, че щом с речта и мисленето ние сме в света, значи и те, и доброто и злото са в света. Е, винаги има бързащи, които вярват в разумната и значи в добрата вселена, което от човешка гледна точка означава да вярват, че светът вече е станал разумен. Това обаче по-скоро все още не е станало. Това, което казвам дали е наука? Не е. Дали е философия? Не е.
То е само работен скепсис към всяка реч, която за да бъде по-успешна, трябва да разбира, че й се налага поради ситуацията на свършване на нещо определено да спира до определени истини, които са истини в случая, но не са истини завинаги. Затова и твърдя, че редовата реч е по-мъдра и от науката, и от философията. Понеже отделянето на парадигмите от онова, което се разбира чрез тях, винаги трябва да се прави наново и наново, редовата реч просто не ги дели – и ту говори за парадигмите така все едно че те съществуват, ту говори парадигмено за реалното, като внушава, че това е самото то.
Разбираме защо. Защото реалното и реалността се сочат и назовават, но в същото време и се правят и не е ясно кое от двете е по-важно – дали реалността и фактическата истина, или по-доброто, което трябва да се направи и постигне и което е истинно за нас по друг начин. Всъщност важно е и едното, и другото. Затова и редовата реч, и философията, и науката, общо взето, не ги различават. Е, винаги се намира някой, който скептично се опитва да ги различи. Въпросът е как постъпват редовите хора? Да не би да стават жертва на речевите измами?
Не стават. Редовите хора просто сменят речта, която употребяват, и ако са казали нещо по един начин, го казват по друг, и ако са говорили дълго, казват същото накратко или замълчават, или заспиват, или запяват, или заслушват друг, който говори. Но най-често започват да вършат нещо. Живеенето е редуване, променяне и сменяне на модули. Така да е. Но ако това е относително вярно, то би трябвало да може да се отнася и до този едър модул на човешкото живеене, каквото е икономиката.
|
| Тема № - 113 |
Коментар № - 7789 |
|
Bogdan Bogdanov - 2014-09-17 10:46:43 |
|
|
Има няколко неща, които са важни, и нарушавайки обещанието си, си позволявам коментар.
Първото важно нещо е, че за пръв път във Форума има водеща статия на икономист. Следователно, тази статия заслужава да бъде обсъдена от икономистите. Общността (гилдията) го изисква.
Второто е, че поставеният въпрос е не само важен, той е пре-важен.
Третото са революционните идеи на проф. Богданов в неговите коментари.
Всеки икономист знае постановките (парадигмите) за отношението икономика-държава.
Но проф. Богданов поставя на обсъждане въпросът за излизане от парадигмите, които знаем!
Това, което прави впечатление е, че проф. Богданов не се страхува да излезе от канона, а Иренка се бои.
И така – да опитаме да излезем от канона, вървейки по маркерите на проф. Богданов.
1. Въпросът „за напълно несретните” материално. Те са значителен ресурс.” Защо колегите – икономисти не трепват при това съждение и не пълнят фолума с коментари? Всъщност, през 90-те години на ХХ век, една жена, професор по икономика в университета на Сау Паулу казва така: „Бедните не са проклятието на нацията, бедните са богатството на нацията.” И създава теорията на Фирмата на икономиката на сътрудничеството. Без държавата може да се извлече полезната стойност на този огромен ресурс, дремещ в „напълно несретните”, чрез фирма, организирана около частния социално-отговорен бизнес, университетите и бедните. Чрез наука, образование и социално-отговорни инвестиции. Преподавах „Фирмата на икономиката на сътрудничеството – организация, управление и счетоводство”, в курса по Институционална икономика. (Този курс отпадна от оптимизираната програма.)
2. „Парадигмите са инструменти за разбиране, а не са самата реалност.” Да, всеки икономист знае, че всяка „парадигма” е вътрешно непоклатима и вътрешно логична. Защото е създадена сама за себе си и съществува сама в себе си. Т.е. всяка парадигма първо не е реалността, тя не обслужва реалността, а някакви идеологичски, моментни, ментални или властнически нужди. Т.е. всяка парадигма може да бъде критикувана и/или отхвъплена по два начина – или от вън (чрез друга парадигма), или – което е абсолютният й край - от реалния живот, който я отхвърля. (Така се случи с неокласиката през 30-те години на ХХ век и Кейнс писа за нея „теория, която нанесе огромни беди”, така се случи с превареното в неокласиката кейнсианство през 70-те години на ХХ век, така се случи с марксизма-ленинизма, така се случи с портфейлната теория в последната световна криза, избухнала през 2007). Парадигмите идват и си отиват, няма единствено правилна икономическа теория. Така стои проблемът и с двата големи клона в начина на макроикономическото мислене – за повече държава и за по-малко държава.
3. „А кой е описал съвременната българска държава и икономика по добър използваем начин? Очаква се, че това ще го направи някоя университетска среда. Ами, ако университетските среди смятат, че задълженията им са само да пазят и коментират изпълнените от други научни парадигми?” Ето това е наистина страшно. Университетът е наука, а науката е свобода и кураж. Топлото пухено легло на парадигмите е удобно за сън, за сънят на разума, който ражда чудовища...Нека вземем такъв пример. Аксиоматично „парадигмата” приема, че има две сили на пазара – тази на търсенето и тази на предлагането. Колко гори са изсечени, за да се напишат книгите за тези две сили, около които се гради разбирането на цели поколения за пазара. Ами ако силите не са две, а са четири? Когато човек продава (предлага), той същевременно търси, и когато човекът търси (да купи), той същевременно предлага. Защо тази двойнственост е изпусната в „Аксиомата”?! И какво се случва, ако ние започнем да изучаваме и преподаваме икономика не на базата на двете, а на четирите сили? Защо това е изпуснато в „парадигмата”, когато е очевидно? Мисля, че зачеркването на очевидно четирите сили на пазара е направено с умисъл, със зла и заслепяваща умисъл. Затова е важно да се познават първо и най-напред различните парадигми и да се знае, че те са различни. (Това преподавах в курса Икономически теории, който отпадна от оптимизираната програма.) Сънят на разума е сигурен, не е сигурен куражът, трудолюбието и свободата на мисълта. Но и: всичко това е въпрос на избор, което също е проява на свобода.
4. В текстовете на проф. Богданов и Ирена се говори много за „стандарт”. Стандарт на живот, нормативни стандарти, стандарти на благополучие. На пръв поглед и така както сме свикнали (както сме били научени - окалъпени) да мислим за тези стандарти, те са въпрос на някаква метрика. Измерваме жизнен минимум, средна работна заплата, минимална работна заплата, после ги сравняваме; имаме Индекс на щастието, Индекс на човешкото развитие – все сложни и съставни метрики, които мерят главно количества и много малко други показатели.... Замислих се за това, какво съдържат тези мерки. Замислих се болезнено, защото се опитваме с колеги от Португалия и Италия да напишем учебник по екологично счетоводство, който да е полезен за държавите в Южна Европа. Тъй като в България такова екологично счетоводство няма, на мен ми дадоха ... метриките. Пълен шок и ужас- толкова метрики, и всяка достига до различни резултати и различни изводи. Опитах се да намеря общото в тях. И то не е количественото....?! Не е количествено, нито е паричното количествено изражение?! А икономиката е количествена наука! Счетоводният принцип на измерване е паричният. Общото, колкото и странно да изглежда на пръв поглед, се оказа „достойнството”. .... С това, обаче, се върнах на Аристотел (и моето съмнение, както и това на Гари Каспаров, че той въобще е съществувал), защото не може (в моите представи) да има човек, към чиито постановки на мисленето да бъдеш връщан навсякъде и във всичко. „Accountability”. Достойнството, честта да се отчетеш, да се отчетеш с достойнство. Това е морален въпрос, въпрос н ачовешка природа, на социална среда, не е количествен сам по себе си. И в нашите „парадигмени” представи – това не е икономически въпрос. Но Е. Това Е икономическиЯТ въпрос на всички времена, това е въпросът на ученият, който не иска умът му да ражда чудовища, това е въпросът на Университетът, който трябва да е наука. Към него, като подчинено, се отнася и въпросът за отговорността на управляващите България, и фирмите и общините... и за стандарта на нормите, и за стандарта на живот. Как да измерим или да опишем достойнството във връзка със стандартите? Не знам за сега, но мисля, че това е, което си струва да опитам.
5. Въпросът за стойността е основен за икономиката, за метриката й и за моралните категории, които явно трябва да включим в по-голяма степен в изучаването на иконмическите дисциплини. Той е свързан с всичко, което опитах да опиша до тук. Кой знае защо, в новите оптимизации, курсовете по оценка на стойността някак се загубиха, потънаха и постепенно избледняват. Въпросът за стойността. Това, което има стойност за човека, това е и достойно и икономически удовлетворително и създава щастието на хората, и разбирането за благополучие. Това, че центровете на създаване на стойността в икономиката са напълно променени, показва, колко е променена икономиката, а ние не го виждаме и сме на път да го виждаме все по-слабо. (Тук пак попадаме на „средната” до която винаги опираме, когато говорим за икономика - „някакъв колективно зададен стандарт”, както казва проф. Богданов. Той може да е средно безотговорен и с това да е преобладаващ.)
6. Следователно, въпросът за философията на икономиката е от изключително значение. Скоро разговарях с колега от Франция. Той ми разказа, че това направление - Философия на икономиката - от години се работи във Франция и - набира голяма сила. Но и тук пак стигаме до битката с парадигмите и до куражът, и до трудът. Колко по-лесно е да си присвоиш един икономически построен курс по поклоннически туризъм, и да го направиш на поклонническа пътека, по която никой не върви, и която не води до никъде, нито в познавателно, нито в практическо отношение от гледна точка на фирмената дейност.
7. Светът определено не само се променя, той е отдавна променен радикално. Както не виждаме заслепени от парадигмата, четирите сили на пазара, които са иначе очевидни, така не виждаме и променения свят. Въпрос от ключово значение е „Защо и как той се е променил, колко изостваме в заслеплението си да го видим и разберем защо той е такъв, какъвто е?” Заслеплението трябва да спре, а това става само с отхвърляне на диктата на парадигмите и изучаване на реалността. Ето, аз смятам, че изоставането на България се дължи на множество остаряли практики, процедури и външни институции; такова голямо множество от неадекватност и времеви анахронизъм, каквото не е натрупвано в историята й никога до сега. В България днес можем да видим начин на живот и управление от робовладението, и от феодализма, че ако щете, и първобитни начини на живот и племенно управление (събирателство на старо желязо и племенни вождове). С това и системата на държавно управление, която обслужва и отразява този удобен за управляващата класа, архаичен, анахроничен, неясен механизъм на държавно и обществено съществуване е анахронична, неопределена, и с това – икономиката му е неопределена, нестабилна, анахронична, отслабваща и неразвиваща се. Няма в България общи правила на играта, които да отговарят на променения, развиващ се свят. Вземете каквото искате – конкуренция ли, ценообразуване на вода и енергия ли, начин на поведение на управници ли?
8. Свършвам с извинение за дължината на коментара, и с може би най-ценното у Платон за мен – идеята за Разумната Вселена. Въпросът „Какво да се прави?” е с отговор– радикални промени към адаптация към променения свят срещу които са застанали мощни властови сили. Но не е ясен отговора на въпроса „Как и Кой да ги направи?” Такъв Демиург, Левиатан, не се вижда на хоризонта, нито като личност, нито като „класа”, нито като „маса”. Докато се появи, можем да разчитаме само на импулсите, слабо достигащи до нас от Разумната Вселена, виждащата и разбиращата, вън от „резервата на неопределената архаика, наричан България” . Ако стоим зад оградата на резервата, ако стоим зад стената на лагера, ако приспиваме разума си върху удобното ложе на удобните непригодни стари познати парадигми, няма да чуем гласа на Разумната Вселена. Затова, проф. Богданов, опитвам да чуя гласът на Разумната Вселена, и в Урбино, и в Болня и в Катания,и в Авейро -„на края на света” както казва за това място Камоеш, отидох, за да го чуя, и за да бъда чута, защото трябва, защото това е единственият шанс за сега. Ехото, което донесох, казва: Лишен ли е човек от достойнство, лишен е от всичко – и от чувство за всякакви стандарти вкл. за справедливост, стойност и ценност, и от желание за труд, и от щастие, и от създаване на идеи, а с това и от икономика и от култура. Държава, която е направила това с хората си, също е лишена от достойнство С това тя е лишила себе си от достойнство, с което се е самолишила от всичко, вкл. от икономическо развитие.
|
| Тема № - 113 |
Коментар № - 7788 |
|
ninel - 2014-09-15 10:32:16 |
|
|
Примерите, които сте дала, Ирена, и в подкрепа на онова, което твърдя в предишния коментар, а и разширявайки го и поставяйки го под въпрос, са отлични. Благодаря ви, че възпремате това разбиране за повече области, в които стъпва държавното управление, и че можем да говорим и за държава-икономика, и за държава-политика. Внушила сте точно какво би последвало от неравенството между фирмите с чуждо участие в Китай и фирмите с китайско участие в чужбина. Но виждате, че колкото и да е голяма, държавата-икономика в Китай не съвпада с по-голямата регионална икономика в Юго-източна Азия, нито с още по-голямата световна икономика. Те се допълват и влизат в сложни отношения.
Световната икономика може отвреме-навреме да попада в ръцете на някоя силна държава, но не може да бъде постоянно в нейните ръце, щом като големите фирми в същата тази държава не само я използват, за да им напредват техните дела, а поради демократичният ред и се разминават с нея и дори й пречат. А в Китай дали би било така и дали държавата-Китай би могла да напредва икономически продължително, щом като самият икономически напредък не е сам по себе си, а е свързан и с технология, и значи и с наука, и значи и с едно работешо разноречие, което не може да се управлява отгоре?
Ирена, усещам, че на вас никак не ви е по сърце да се занимавате с наистина важното положение, че всяка държава като властова структура може да се присвоява частно и от отделни среди, но и от цяло административно съсловие, както е при социализма и авторитарно заграбената държавна власт. Това се отнася и за дясното управление на президента Буш-баща, и за управлението на БСП - и старото при Живков, и по-новото след 10-и ноември, отнася се и за днешния Китай, но също и за управлението на диктатора Одрия в Перу в шейсетте години на миналия век. Отнася се и за нашата нова българска държава. Едно е обаче да се твърди, че държавата би трябвало да постъпва еди-как си, а друго е да се разбира, че в средата, която управлява, винаги има тенденция управляването да се използва за подобряване на живота на тази среда, ако може завинаги (както е при социализма и комунизма), а ако не може, поне за времето, в което тя е на власт.
Аз не говоря за крайностите, че членовете на Политбюро и сега в Китай, и в нашето тодорживково време са живели по-добре, не говоря и за ексцесията със сараите на Доган и имуществото на Цветан Василев, говоря за съвсем естественото регулярно използване на държавната власт за подобряване и усилване на своето, което обърнете внимание - може да е в поносими рамки и да върви заедно с общо благоустрояване на обществената среда и общо повдигане на нивото на благосъстояние.
Говоря за един вид норма на неравенство, която е работеща и която за съжаление не занимава нито икономистите, нито политолозите. Защото те имат в главите си идеите за демократическия ред, които като идеи са винаги крайни опростени идеални положения и не се съгласуват с това, че реалните общества са работещи неравенства. Функционирането на тези реални общества и на тези работещи неравенства трябва да се разбира и коментира. За това настоявам, Ирена. И понеже сега сте влезли с добър текст в този форум, моля ви да се опитате да допуснете в коментара си това положение, че и високите държавни, и политическите, и икономическите субекти, и те са човешки същества, които извличат частни ползи от обществените си позиции.
Задачата е не да не извличат и не е, ако извличат, за това да не става дума. Задачата е това да се коментира и в него да има и норма, която да се различава от нейното нарушаване и от пораждането на два свята по източен образец – на един висш на благополучие и култура и друг нисш на нищета, убогост и човешка отхвърленост. Икономиката и нейната теория, Ирена, не бива да става реторичен аргумент за загърбването на този източен разкол на реалността на две реалности.
Вие започвате коментара си с добър пример, че от такива отстранени от консумацията се е породило зеленото движение, което сега вече е влязло в механизма на нарастването и значи на консумирането. Да, така е. Една част от отстранените биват всмукани в механизма на свързването, за който работи икономиката.
Но аз говоря за напълно отхвърлените, за истински несретните. Те са голям брой и са значителен ресурс и за такава промяна, която може да се всмуче и обществено, и културно. Само си помислете за вълната на битническата култура в САЩ, породила такава музика и литература. Не забравяйте обаче и съвсем отхвърлените несретни хора – и тези в България, които не са никак малко и от които нашата среда, общо взето, се отвръща, но и онези, които Марио Варгас Льоса е видял някога и е вкарал в сложната материя на своя знаменит роман “Леля Хулия и писача”.
Пак напомням. Имаме области, които познаваме по-добре от други. Да, но животът е цял. Това се отнася и за икономиката. Отнася се и за моите знания за класическата древност. Е, те са с преднина, която е и недостатък. Недостатъкът е, че в класическата древност се намесват какви ли не науки и че занимаващият се с класическа древност е и всезнайко, който не знае нищо, както би трябвало. Преднината е, че тази класическа древност е по начало цялостен живот.
|
| Тема № - 113 |
Коментар № - 7787 |
|
Bogdan Bogdanov - 2014-09-11 09:56:21 |
|
|
В отношението икономика-държава могат да се дискутират различни парадигми (позволявам си да използвам това понятие от коментара на проф. Богданов), като до момента засегнахме само някои.
Както и вие, проф. Богданов, попитахте: тези, които не потребяват повече по вътрешни човешки причини, не саботират ли растежа на една икономика? Не е лесен отговорът на този въпрос, но ще се опитам да аргументирам своята позиция.
След като не желаят да потребяват, то тези икономически субекти имат други свои нужди и не е необходимо да се изолират от останалите, а и от държавата, поради това свое разбиране. Те също могат да имат своя принос към държавата макар и не чрез консумация, а например чрез промяна на даден модел или парадигма, в някои случаи без дори самите те да подозират за това.
Преди интересът към „зеленото“ и природата не бе толкова във фокуса на икономическите субекти, а именно тези, които се отказаха от консумацията на дотогава съществуващите продукти, създадоха нова неподозирана ниша. Днес почти липсва фирма, която да не се съобразява с ефекта от нейната дейност върху природата. Разбира се, има и такива, които подхождат недобросъвестно и просто рекламират своята дейност, без да имат покритие за това. Държавата се възползва от това и в някои страни вече са въведени такси и данъци, т.е. приходи за държавата, за да се намали негативния ефект върху природата.
Така икономическите субекти отказали се съзнателно от активно участие в икономиката, ако обяснят своите причини за този отказ, могат да дадат място за развитие на иновативно мислещите, а ако те самите са такива, то тази ниша в икономиката е тяхна. А държавата отново няма да пропусне да се намеси в бързо трансформиращата се икономика или чрез закони и регулации, или чрез собственост.
По отношение на собствеността сте прав, проф. Богданов, като посочвате, че лошото управление е в основата на загубата в една държавна фирма, но и в частна. Но кое е лошото управление? Това, което целенасочено унищожава собствеността, независимо дали е държавна или частна, с цел да бъдат прехвърлени ползите за друг икономически субект. Или това управление, което поради некомпетентност е такова, но отново вреди на собствеността. Печеливш в този случай със сигурност не е лошо управляваната фирма, а нейните конкуренти в икономиката или облагодетелствания икономически субект.
Икономическият субект, участващ в управлението на държавната или частна собственост може за продължителен период да уврежда фирмата чрез изнасяне на вътрешна информация за нейното развитие, чрез предоставяне на новостите и нововъведенията на друг икономически субект или чрез пренасочване на нейните потребители отново към конкуренти, като механизмите за увреждане на собствеността не се ограничават само до споменатите. При некомпетентно лошо управление можем да допуснем, че икономическият субект уврежда фирмата поради незнание и неразумност, т.е. липсва преднамереност.
Тогава докога така експлоатираната фирма може да продължи да съществува и да притежава собствеността си поради лошото управление? В първия случай, докато конкурентите не заемат нейния дял от пазара или тя не фалира, а във втория – докато не се допусне по-голям пропуск в управлението, който да се отрази значително на дейността на фирмата.
Кога държавата да се намеси при лошото управление на собствеността, отразяващо се и на икономиката? Със сигурност, колкото по-рано, толкова по-добре за развитието на държавната фирма. Но ако фирмата е частна, държавата може да се намеси единствено чрез регулациите при действащи пазарни отношения. Ако следваме примерите от глобалната икономическа криза, когато финансови институции бяха спасени, защото „бяха прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират“, то държавата в тези случаи се намеси чрез придобиване на собственост срещу отпускане на финансиране (САЩ, държави-членки на Еврозоната). За да се стигне до този момент, означава, че държавата не е изпълнила основни свои задължения към останалите икономически субекти, а именно да осигури правила за функционирането на пазара и да следи за спазването на тези правила. Така всички икономически субекти в държавата плащат цената за неизпълнението на тези задължения от страна на държавата.
Възможностите за предотвратяване на лошото управление на държавната и частната собственост се крие в навременните мерки – колкото по-рано се отстрани причината за лошото управление, толкова вредите ще са по-малко. Затова трябва държавата да дава своята рамка поне в средносрочен план към останалите области, необходими за нейното пълноценно развитие (икономика, култура и др.). Но без последователност при изпълнението на целите и приоритетите е трудно да се постигнат устойчиви резултати.
А иначе ограниченията от страна на държавата винаги могат да са в полза на даден икономически субект. Тъй като във вашия коментар посочихте Китай, ето и пример от гледна точка на икономиката-държава чрез въвеждането на регулации. Ако една държавна или частна фирма реши да инвестира в Китай, то задължително трябва да се създаде нова съвместна фирма с по-голямо участие от китайска страна и по-малък дял на чуждия инвеститор. Ако фирма, дори и китайска, реши да инвестира в държава-членка на Европейския съюз или САЩ, такива ограничения не се поставят. Дали това прави държавата и икономиката силни е трудно да се каже, но със сигурност поставя ограничения за достъп до пазара и създава неравнопоставеност между участниците на пазара.
|
| Тема № - 113 |
Коментар № - 7786 |
|
Ирена Николова - 2014-09-10 11:40:11 |
|
|
Oтговорът на повдигнатите от мен въпроси във вашия коментар, Ирена, е всъщност началото на по-сложна парадигма по отношението “икономика-държава” от тази, която сте представила в заглавния текст. Това е и добрият ход в едно мислене – то започва с по-просто и общо и преминава към по-сложно разбиране.
Аз наричам това, чрез което разбираме, “парадигми”. Парадигмите са инструменти за разбиране, а не са самата реалност. Същевременно в тях има схематична реалност. Във вашата първа парадигма реалността е съвсем схематична, а във втората тя е вече с повече съдържание. Големият проблем на всяко мислене, също и на научното, е в това, че парадигмите се мислят за реалности и се смесват с тях, независимо дали тези парадигми са по-абстрактни, или по-усложнено конкретни. Никоя реалност обаче, колкото и изпълнена да е с парадигми, не е една парадигма, чрез която се мисли за нея.
Коя е задачата в случая? Вие прекрасно сте усложнила парадигмата от заглавния текст, в който твърдите, че държавата трябва да бъде по-малка и че трябва да регулира икономиката със законови и подзаконови актове. Ясно е – съгласяваме се, че във всички случаи държавата печели от нарастващите косвени данъци, тъй като те нарастват с растежа на потреблението. Съвременното ценно е наистина в нарастването и развитието. Повдигнах в предишния коментар въпроса какво правим с тези, които не по външни, а по вътрешни човешки причини не потребяват повече. Те не саботират ли растежа?
И изобщо не само у нас, а и в много по-развитите страни има голям слой от хора, които са откъснати от съвременното нарастване. Така че държавата-икономика е особено образувание – в нея не участват всички, има и отхвърлени-прогонени, но има и отстранили се сами. Демокрацията им позволява да гласуват и те по този параграф са включени в държавата-политика, но не участват в държавата-икономика, а по-скоро й стопират развитието. Но да оставим това настрана. По-интересно е другото. Развивайки в коментара си тази по-съдържателна парадигма, вие влизате в българската ситуация и заговорвате за държавните фирми кротко-научно с приемане, че те съществуват.
Казвате не бойко, че една държавна фирма може да е на загуба и държавата да губи от тази фирма. Знаете добре защо става това. Щом като управляващите се сменят демократично, държавата може да бъде безотговорна също толкова, колкото е, когато управляващите са несменяеми. Държавата може, първо, да следва същата лоша политика с работните места в държавните фирми, която следва и в държавните учреждения, но може и второ - да оставя и едните, и другите без надзор на странно безотговорно своеволие, изсмукващо държавното благо, особено пък ако повеляващите там са нейни хора.
Е, значи държавни фирми не би трябвало да има, те би трябвало да се приватизират, разбира се, по регламент. Но и да не е по регламент, а това става, както падне “надве-натри” (имаме опит с такова приватизиране), тези фирми нали, ако не се управляват ефективно, биха фалирали? Да, но и да бъдат частни, те пак няма да фалират, ако в държавата няма ред по въпроса и тя тихомълком ги поддържа. Така че в такава безотговорно устроена държава е без значение дали губещите фирми са държавни или частни. Защото те и в двата случая са имитации на фирми. От тук е и последствието, че държавата-икономика не зависи единствено от парадигмите за добра държава и добра икономика. Колкото и подробно да са съставени, те опират и до парадигмите на добрата политика и добрата култура.
Тези три области на икономиката, политиката и културата са самостоятелни, доколкото ги изучаваме отделно. Иначе са, първо, повече и, второ, са свързани в сложно жизнено протичане, което тъкмо по платоновски зависи и от оценъчната работа на всеки от нас, разбира се, не по радикалния моралистичен начин, представен от Платон в “Държавата”. Това какъв е този начин е дълга и сложна работа, за да се представи добре. Тази работа, естествено, е свързана и с езика, и с мисленето, и пак по платоновски и с нашето образование. Но да оставим тази сложнотия и да се обърнем към политиката.
Наш политик хубавец поради грижа за високата си служба в Европейския съюз е отишъл на посещение в Китай и е разхвалил разцвета на китайската икономика, който ставал поради мъдрата всехватка на китайската комунистическа партия. Е, там имало и корупция, но твърдата комунистическа ръка се справяла с нея, като наказвала. Та какво твърди той? Че силна държава означава и силна икономика.
А демократичната държава слаба държава ли е и слаба ли е нейната икономика? Да. Примерът е България, която не е силна държава и няма добра икономика. Но България дали е демократична държава? А кой е описал съвременната българска държава и икономика по добър използваем начин? Очаква се, че това ще го направи някоя университетска среда. Ами, ако университетските среди смятат, че задълженията им са само да пазят и коментират изпълнените от други научни парадигми?
Ето, че се връщаме към началното твърдение, че парадигмите са едно и че те могат да се усложняват все повече и повече, но че не бива да ги объркваме със самата реалност и да смятаме, че тя е едно- или най-много двупарадигмена. Не, всяка реалност е многопарадигмена, въпреки че и описанието, което си служи с тези парадигми, и то няма да се покрие със самата реалността. Това описание обаче би помогнало да се разбере винаги по-сложното външно, ако му съответства и ако онзи, който ползва това описание като инструмент за разбиране, не сметне, че то е самата реалност.
|
| Тема № - 113 |
Коментар № - 7785 |
|
Bogdan Bogdanov - 2014-09-06 09:27:25 |
|
|
Бих искала да благодаря на проф. Богданов за възможността да представя текст в неговия форум, и то на тема, която е актуална както в миналото, така и днес.
Държавата може да се разглежда като икономически субект. От една страна, това нейно проявление се изразява във въвеждането на правила под формата на законови и подзаконови нормативни актове за даден сектор или област на икономиката. Така, всъщност може да се увеличи нейната пряка намеса чрез промяна на поведението на останалите икономически субекти в подкрепа за тяхното развитие или напротив, за затрудняване на тяхната дейност. В тази своя роля държавата може да разчита на увеличаване или намаление на своите приходи след въвеждането на мерките, в зависимост от ефекта върху останалите икономически субекти.
От всички приходи в бюджета на държавата, не само в България, най-голям дял имат косвените данъци (данък добавена стойност, акцизи), т.е. данъците, които зависят от потреблението на всеки един икономически субект, и колкото по-голямо е потреблението, толкова и приходите за държавата са повече.
Устойчивостта на нормативната база върху икономиката се изразява не толкова в липсата на промяна в даден закон или стандарт, колкото в добре преценена такава, и най-вече в последователността на изпълнение на дадена политика от страна на държавата (финансова, социална, политика в областта на културата и др.). Например, въвеждането на промени може да става след предварителна оценка или още оценка на въздействието на даден закон или стандарт. Така негативните действия за държавата могат да се намалят и да се предвидят по-точно приходите от тези промени.
Що се отнася до втората функция на държавата в ролята на собственик, който реализира приходи от своята дейност, то отговорът дали държавата да печели от това, не е еднозначен. Вероятно най-точно би било да се посочи, че зависи от това коя е държавата и как тя управлява собствеността си.
Собствеността на държавата се включва във фирмите с държавно участие или при които тя е едноличен собственик. Ако се управляват добре, то и приходите за държавата със сигурност са повече. В случай че тя не е добросъвестен собственик, т.е. управленският екип на фирмата не работи за подобряване състоянието на фирмата и държавата, то фирмата ще е на загуба. А на държавата, освен че няма да получи приходи, може да се наложи да погаси задълженията на тази фирма, т.е. да има разходи поради своята собственост.
По отношение на това коя е държавата, отговорът е свързан с практиките в отделните държави. Например, доста фирми с държавно участие в Европа (Франция, Чешка Република и др.) се управляват добре (реализират приходи в полза на държавата като икономически субект) и дори инвестират извън собствените си държави. България избра варианта за приватизация на своята собственост, а не за доброто управление, като така възможността за приходи всъщност са еднократни, при продажбата на собствеността.
Важен въпрос при разглеждането на връзката между държавата и икономиката е последователността на политиките в една държава и общите интереси за всички икономически субекти, така че да има приходи не само от данъци, а и от други източници. Разбира се, съгласуването на общите политики и приоритети за една държава не е лесна задача за изпълнение.
|
| Тема № - 113 |
Коментар № - 7783 |
|
Ирена Николова - 2014-09-05 09:46:54 |
|
|
Сърдечно благодаря на Ирена Николова за този текст. Той беше написан по моя инциатива след нейното участие в семинарa за “Държавата” на Платон. Както ще разберете, аз имам не малко за казване по текста, но ценя и темата, и начина, по който тя е развита, а и контура на започнатата с този текст обществена работа. Какво имам предвид?
В нашата университетска работа, и в НБУ, както и другаде, различните хуманитаристи и изследователи на социалното по стара традиция сме отделени в научни ниши без контакт една с друга. И ето до какво сме стигнали – разполагаме със специализирани теми и авторитетни понятия и обучаваме на подспециалности, но разчитаме и на един вид основни понятия, които всеки има право да разбира, както реши. Именно в тях влизат “държава”, “икономика”, “общество”, “култура” и още дълъг ред от понятия, които и преподавателят, и студентът ползват по-често с техния практически смисъл. Не че отвреме-навреме техните предмети не се обясняват по-подробно и не се делят (ето и в случая икономиката е разделена на макро- и микроикономика), но, така или иначе, в нашите научни ниши обръщаме повече внимание на термините-чуждици.
Докато за тези понятия-редови думи и в случаите, когато те са чуждици като “икономика” и “ култура”, с които сме свикнали, разчитаме повече на тяхното обичайно значение. Ами какво има да се обяснява - икономиката си е икономика и културата култура. Някога от древния стоицизъм тези понятия правилно са били наричани “предпонятия” (prolepseis). Ta, ако си позволя да се изкажа по-специално по въпроса, като ползвам тази идея, трябва да кажа, че именно породи немарливата употреба на тези т.нар. предпонятия, хуманитарните и социалните науки, и то не само у нас, но и в целия свят, са влезли в голяма криза.
В криза е и цялата останала наука, доколкото, въпреки експериментите и техническите средства, с които си служи тази наука, и тя е свързана с общия език и ползва тези предпонятия. Та това беше и моето основание да подтикна Ирена Николова да се занимае с тази тема. Виждате, че в предложеното има по-общ контур по темата “държава и икономика” и по-конкретна насока, свързана с въпроса кое е държавното устройство, при което икономиката може да се развива по-ефективно. Добавени са накрая и преценки за случващото се днес в България.
Ето и моята първа бележка. Днешната държава е свързана с икономиката и може да бъде икономически субект. Така е, проблемът е как да става това. Дали държавата не само да контролира икономиката чрез закони и наредби, но и сама да играе ролята на икономически субект, като печели и се издържа не само от данъци, или само да контролира другите икономически субекти и грижата й да бъде събирането на повече данъци, а отвреме-навреме и тяхното намаляване, за да се стимулира икономиката? Та колко голяма и колко малка държава и това постоянно ли, или променливо – когато е нужно голяма държава, а после малка, додето е нужно. Това са моите въпроси към Ирена Николова.
Втора бележка. Икономиката не е нещо абстрактно. Тя е начин да се осигури стандартно материално битие на хората. Тази работа със стандартното битие или, казано по-просто, с равнището на материалното благополучие е свързана с трудност. Има много хора, които смятат, че е по-здравословно стандартът да не се мени. Основата на съвременната лична свобода, а значи и на демокрацията, е всеки да определя сам своя стандарт на живот. Но стандартът на благополучие и се мени към по-добро и повече. Хората са нещастни, първо, ако не живеят като другите, и, второ, ако не живеят все по-добре.
Да, но и по предпонятието за “добро” няма единомислие. “Добро” означава и без промяна – малките деца и домашните животни ни го показват, но означава и притежаване на все повече неща и възможности. Затова и някой се смята за беден, а и за нещастен. Така че няма единомислие и по бедното, а и по това, което е редно да се има и притежава. Няма и не може да има едномислие, защото всяко човешко същество освен че е това отделно тяло и този отделен човек, е и някакъв колективно зададен стандарт за тяло и човек. А този стандарт пулсира.
Та икономиката е свързана с начина на живот, а той, естествено, е свързан с държавата, която също е определено място и определен начин на живот в друг план. Плановете са винаги повече и те не са само двата плана “държава” и “икономика, които занимават Ирена Николова. Добавята се и “общество”, и “политика”, и “култура”.
Е, в класическа Атина икономиката е наистина само домашна работа, която всеки си урежда сам, макар и по колективен стандарт. От там е дошла и думата oikonomika, която, разбира се, е само означаващо, което не съвпада с означаваното от него. Така е и при повечето останали думи. Та в Атина държавата е само политическо и обществено нещо, а икономиката е вън от нея. Докато днес икономиката е свързана с държавата. Но, така или иначе, след като държавата-полис е била свързана с отделните хора, тя е била свързана и с икономиката. Проблемът е, че държавата и днес е свързана с отделните хора.
Обаче понеже тези хора са вече много, а и много по-подвижни от онези в класическа Атина, тази връзка изглежда по-хлабава и дори липсваща. Но е така само на пръв поглед. Връзката е налице. Тя е нещо модулно променливо. Разбираме го по това, че отделното човешко същество има работа не с една единица. Има работа и участва в повече единици. Има работа и участва и в държава, и в икономика, и в общество, и в култура. Всички те са свързани една с друга и същевременно не съвпадат. Заемат и определени места, но местата им се покриват частично, а и променливо – сега така, после по друг начин.
И икономиката има място, което не съвпада с това на държавата. Тя е ту нещо по-малко, ту нещо по-обхватно, като често е проявена в континентална и световна мрежа. Колко хора днес у нас съществуват благополучно благодарение на такива мрежи, създали свои компании и облажаващи не едного, ако той отговаря на нужните стандарти на тази компания, които обаче спокойно се различават от стандартите в тази държава, общество и култура. Съвременният човек съществува многостандартно в променящо се модулно пространство.
И това, което казвате за икономическите съюзи, Ирена, то има сила, защото надхвърля държавите и техните икономики. Не бива да се премълчава обаче, че Европейският съюз, който е отворено икономическо пространство, като се прави и на държава с оглед на това да стане по-силен, поражда трудност и за себе си, и за държавите, които влизат в него. Трудността е едното да се съгласува с другото. Възможността то да остане и несъгласувано, и недостатъчно несъгласувано не е никак малка и това би отслабило и двете страни.
Трябваше да бъда по-кратък, но станах дълъг. Моля да бъда извинен.
|
| Тема № - 113 |
Коментар № - 7781 |
|
Bogdan Bogdanov - 2014-09-03 11:26:03 |
|
|
|
