Въпросите, свързани с преструктурирането на икономиката в България през последните 25 години, както и трансформирането на държавната собственост в частна, включително и чрез приватизация, определят в значителна степен настоящото, както и бъдещото развитие на страната. И то не само в икономическата, но и във всички останали обществени области (социална, културна, образователна и др.).

За държавите от Централна и Източна Европа краят на 80-те години бе предизвикателство, с което трябваше да се справят. От една страна, това е емоционалното състояние от участието в промяна на съществуваща система и изграждането на нова и усещането, че от всеки един зависи тази промяна за по-добро. От друга страна, обаче, самото преструктуриране на съществуващата в нов тип икономика включва и човешкия фактор и отражението върху всеки на тази промяна, включително в социален и личен план.

За да се постигне реализирането на това трансформиране, задължително условие е политическата воля и последователност в изпълнението на избраните политики и последвалите действия в резултат на тяхното прилагане. Така за някои от държавите, преструктурирането се извърши в началото на този период, а за останалите процесите се отложиха във времето. Това се отрази върху настоящото състояние на икономиките на разглежданите държави и в различната степен на тяхното икономическо развитие.

В настоящия материал са разгледани няколко основни аспекта по отношение на въпросите на преструктурирането на икономиката, и в частност на приватизацията в страните от Централна и Източна Европа в последните 25 години. Разбира се, търсените отговори са свързани с българската икономика и причините за нейното състояние днес.

Всъщност два са основните въпроса, на които се търси отговор в този материал. На първо място, кои са факторите, които допълнително влияят върху трансформирането на нашата икономика в началото на прехода? И на второ място, разбира се, са въпросите свързани с приватизацията и държавата в икономиката.

Отговорите на тези въпроси са важни, не само за да се представи състоянието за последните 25 години от осъществяването на прехода, който все още не е обявен, че е приключил. А също и за бъдещото преструктуриране и приватизиране в сектори от икономиката.

При преструктуриране на една икономика и преминаването към нов тип състояние, независимо дали това e, както в случая на България, преминаване на икономика от планов тип или държавна икономика към пазарна икономика, или тъй като някои сектори от икономиката вече не работят, а на тяхно място е нужно да се появят нови, трябва да се преосмисли собствеността на държавата, включително на всички нейни активи и пасиви.

Важно е не само отношението на държавата към нейната собственост, но и нейната визия за участие в секторите от икономиката, които се променят и където тя може и да няма участие, но влияе чрез нормативната рамка, регулациите и възможността да предоставя субсидии за тези сектори, за да стимулира тяхното развитие, както и упражняването на контрол върху цените.

При страните от Централна и Източна Европа икономиката трябва да премине от планова или държавна към пазарна с преобладаващо частно участие, като оказва се, че на теория, а и на практика няма развити подобни модели към началото на прехода. Тъй като тези държави трябва да извършат цялостна промяна в начина на функциониране не само на икономиката, но и на цялото общество, трудностите се оказват значими и не винаги преодолими.

Така всяка от държавите трябва да прецени как да преструктурира своята икономика, съобразявайки се с нейното състояние в началото на прехода.

Всъщност две са основните ключови промени в икономиките, които трябва да се направят за всички тези държави: 1) либерализация на цените, чрез който процес държавата да спре да определя централно цените на стоките и услугите и да остави това на пазара; 2) раздържавяване на собствеността, което включва както прилагане на приватизация, така и ликвидиране на дружества, неработещи ефективно и преструктуриране на дружества с цел последваща приватизация или преосмисляне на ролята на държавната собственост в пазарни условия.

Разбира се, през периода на реализиране на тези дейности, създаването на частни фирми и тяхното позициониране на пазара не се изключва. Както и става на практика, когато приватизацията се забавя в някои от държавите, именно развитието на новосъздадения частен сектор е водещ елемент за развитието на цялата икономика.

Както бе посочено, един от вариантите за преструктуриране на икономиката в една държава, особено ако това е свързано с цялостна промяна, е приватизацията. Освен чрез приватизация, една държава може да се опита да преструктурира своята икономика и чрез други форми на прехвърляне на собствеността - при отдаването на концесии на активи на държавата, при лизинг, при договори за управление и други форми на публично-частно партньорство.

В държави в Централна и Източна Европа прехвърлянето на собственост на държавата към частния сектор се извършва и без това да е под формата на продажба. Например, при възстановяването на собственост от държавата на физически лица като реституция или чрез т.нар. масова приватизация.

Всъщност важният въпрос е кога се достига до процеса на приватизация и кога държавата решава да се „освободи“ от своята собственост, дори и да не е в преход или трансформация? Вариантите са два основни:

- когато държавата е в затруднено положение и не може да финансира други свои дейности, т.е. има проблеми с държавния бюджет и покриването на разходната част на бюджета от приходите, които не са достатъчни за това;
- когато държавата преценява, че някои нейни дейности вече не могат да се извършват от нея, както и собствеността, която тя притежава, поема повече разходи отколкото допринася за подобряване на общото благополучие в страната. Във втория случай се наблюдава ситуация и на нужда от допълнителна преценка на извършваните до момента дейности от държавата и поради промяна в структурата на световната икономика. При което може да се установи, че някои нейни сектори вече не се развиват или че самата държава не вижда перспектива в тяхното развитие.

Преструктурирането на икономиката определя възможността за нейното развитие, като в краткосрочен период се разчита на приходите от сключените приватизационни сделки, както и на останалите форми на публично-частно партньорство. В дългосрочен план, заедно с останалите действия на държавата по преструктурирането на икономиката, ръстът на икономиката зависи от начина на провеждане на приватизацията. След осъществяване на приватизацията ефектът в дългосрочен план може да се разглежда чрез дейността на вече частните дружества и техния дял в икономиката, създадените или запазени работни места, разширяването на тяхната дейност и др.

При държавите от Централна и Източна Европа, първата стъпка от преструктурирането е нормативната рамка и начинът, по който ще се организира държавната и частната собственост. В началото на т.нар. преход действащите фирми се регистрират съгласно новоприетото търговско законодателство. Втората стъпка е подготовката за преструктурирането, т.е. къде държавата ще запази своя дял в икономиката и в кои сектори той ще бъде продаден. Това решение е свързано по-скоро с дългосрочното развитие на държавата и последователността в реализирането на икономическата политика.

При преструктурирането на една икономика, особено в случаите на страните от Централна и Източна Европа, приватизацията се ползва като основно средство за провеждане на структурни реформи в икономиката, тъй като икономиките на тези държави трябва да извършат цялостна промяна.

Как изглежда България от гледна точка на преструктурирането на икономиката и прилагането на приватизацията?

Трансформирането на икономиката в България следва логичната първа стъпка, характерна за всички засегнати държави, а именно освобождаването на цените от държавата. Тази функция на държавната икономика е иззета и това се оставя на пазара, като пазарните правила определят крайната цена. Либерализацията в България е осъществена още в началото на прехода, през 1990 г., като остават само някои сектори, при които цените продължават да се определят от държавата (напр. в енергетиката).

Преструктурирането на икономиката в България е съпроводено от няколко ключови фактора, отразили се на раздържавяването на собствеността.

На първо място, това е състоянието на икономиката до настъпването на прехода към пазарна. Основните търговски партньори на страната са Съветският съюз и страните от Съвета за икономическа взаимопомощ, които на практика към 1990 г. също се трансформират. Така възниква въпросът за конкурентостта на икономиката и запазването на тези пазари, както и приватизацията на държавната собственост. През 80-те години над 73% е стокообменът с тези страни, срещу около 15% със страни от Западна Европа и около 12% с държави от т.нар. Трети свят [1]. Тъй като държавният сектор доминира, тези установени търговски отношения са договорени от страна на държавата и така се появява въпросът каква част от тях ще се запазят след трансформирането на държавната собственост. Всъщност това прави уязвима икономиката, поне в първите години на прехода, по отношение на реализирания внос и износ и запазването на пазарите.

Следващият фактор, който се отразява на преструктурирането на икономиката, е външният дълг на страната, натрупан основно през 80-те години и най-вече отношението към кредиторите (погасяването на задълженията). Обявяването на мораториум по плащанията на дълга през 1990 г. вреди на страната в изграждането на нейните отношения с бъдещи търговски и финансови партньори и така се предизвиква предпазливост от страна на кредиторите през следващите години. България става член на повечето международни финансови институции едва в края на 1990 г. и тепърва стартира ползването на заеми от тях, за разлика от останалите държави от Централна Европа, които още преди 1989 г. го правят. Така страната няма достатъчно средства, за да проведе цялостното преструктуриране на икономиката.

На трето място, това е делът на частния сектор в икономиката, който към края на 1990 г. е едва 10% [2], т.е. преобладава държавният сектор, и съответно и заетите в него. Така раздържавяването на собствеността се оказва ключов момент за бъдещото икономическо развитие. Всъщност едва през 1997 г. частният сектор достига до над 50% дял от БВП, като това не се дължи основно на приватизацията, а по-скоро на инициативата в самия частен сектор. От 2010 г. и до сега делът на частния сектор вече е над 75%.

Как протича приватизацията в България?

В България същинската приватизация се отлага във времето и се извършва в края на 90-те години.

Това, по което страната прилича на останалите държави от Централна и Източна Европа, е разграничаването на приватизацията в отделните сектори – реален и финансов. Така при двата сектора начинът на организиране и провеждане на приватизационните сделки е различен.

Важно е да се посочи, че нормативната рамка поставя правилата за провеждане на преструктурирането на икономиката. Но до 1992 г. в България действа Указ 56 и постановления на Министерски съвет, така че по отношение на приватизацията липсват ясно разписани правила и методи, които да са законово определени. Освен това, до създаването на Агенцията за приватизация липсват данни за броя на сделките и приходите от раздържавяването в реалния сектор.

С приемането през 1992 г. на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се поставя нормативната основа за трансформирането на икономиката. Законът е променян всяка година поне веднъж, а понякога и два пъти. Вторият закон в сила и днес е Законът за приватизация и следприватизационен контрол, който също се променя често, като той е приет през 2002 г.

В началото (1992-1995г.) преобладава касовата приватизация на държавна и общинска собственост и стартира провеждането на масова приватизация [3], [4], особено в края на периода, но приватизационните сделки са отделни и самата приватизация е предпазлива. Така България изостава от останалите държави от Централна и Източна Европа в процеса на цялостно преструктуриране на икономиката и реализирането на раздържавяването.

Броят на сключените приватизационни сделки е най-голям през 1999 г., като сделките са 1211, докато през 2005 г. има най-много постъпления за по-малък брой сделки (общо 39 сделки). Всъщност същинската приватизация в България в реалния сектор се провежда в периода 1997-2000 г., когато броят сделки е най-голям за целия период на приватизация в страната.

Всъщност програмата за същинската приватизация е уточнена с международните финансови институции (Световна банка и Международен валутен фонд) поради финансовите споразумения с тях [5].

Основните акценти в този период (1997-1999 г.), който е ключов и за преструктурирането на икономиката се състои от два етапа в приватизационната програма:

- Първи етап – 390 големи предприятия са обявени за приватизация и ликвидация до края на 1999 г., което представлява 75% от всички държавни предприятия обявени за преструктуриране; за 80% от малките предприятия също са обявени действия за приватизиране или ликвидиране. Особеното е, че приватизацията на малките и средни предприятия се осъществява чрез съответните министерства, към които е управлението на държавната собственост, а останалата част се приватизира чрез Агенцията за приватизация;
- Втори етап – при него преобладават намеренията, но не всички предприятия са приватизирани дори и към настоящия момент. На този етап се включват 133 предприятия, предимно в енергийния сектор, които са трудни за приватизация и се изисква промяна в нормативната рамка. 

След 2001 г. приватизацията в България включва малък брой сделки, предимно на големи предприятия, като през 2002г. е приет нов Закон за приватизация и следприватизационен контрол и самата приватизация, както и приложимите методи са разписани ясно. Характерно за периода след 2002 г. е ползването на фондовата борса активно при извършването на приватизационните сделки. Това гарантира прозрачност при изпълнението на сделките и до известна степен справедливост при процеса на раздържавяване.

Така същинското преструктуриране на икономиката в България що се отнася до реалния сектор се осъществява в периода 1997-1999 г., като засяга както малки и средни, така и големи фирми, при които има държавно участие. В процеса на преструктуриране на икономиката се включва освен приватизацията с различните приложими методи и ликвидацията на предприятия с държавно участие.

По отношение на финансовия сектор, раздържавяването се организира от създадената през 1992 г. Банкова консолидационна компания. Нейната цел е преструктурирането и извършването на приватизацията конкретно в банковата сфера. Както и в реалния сектор същинското преструктуриране се извършва след 1997 г., след като има криза в банковата система.

Например, съществена разлика между България и останалите страни от Централна и Източна Европа, е едновременното раздържавяване на реалния и финансовия сектор. Тъй като се оказва, че в България новосъздадените частни предприятия се обслужват от държавни банки, а на банковия пазар липсват чуждестранни банки поне до същинската приватизация. Това със сигурност намалява конкурентоспособността на българската икономика в сравнение с останалите страни в преход.

За разлика от страните от Централна и Източна Европа, където приватизацията в банковия сектор се извършва в началото на прехода, с цел новосъздадените частни фирми да могат да бъдат обслужвани от чуждестранни банки, които познават пазарните правила, в България едва след 1997 г. и то чрез приватизация вече има чуждестранни банки.
Интересно е до какво е довело това преструктуриране и приватизиране в страната. Структурата на българската икономика към края на 2013 г. [6] показва, че делът на частния сектор в икономиката се запазва над 75%. В реалния сектор от общия брой предприятия в страната 99,8% са микро, малки и средни предприятия, като наетите имено в тези микро, малки и средни са 75,9% от общия брой на всички работещи. Освен това точно те (малки и средни предприятия) формират около 62% от добавената стойност в нашата икономика. 

По отношение на приватизацията отново към края на 2013 г. са раздържавени общо 66% от всички държавни активи в реалния сектор [7]. Но при предвидените за приватизация активи от страна на държавата изпълнението е 100%. Така че държавата запазва своето място и на пазара в сектори и предприятия, които засега не се предвиждат за раздържавяване.

И така има ли днес държавна икономика или се намираме във функционираща пазарна икономика? Ако за „държавна икономика“ се разбира, че това е икономика върху която държавата има значително влияние и определя правилата на пазара, то това е факт. Тъй като основна роля на държавата е да задава правилата за функциониране на пазара, вкл. чрез нормативна рамка и регулациите и за държавния, и за частния сектор. Но със сигурност това не е държавната икономика в смисъла на плановото стопанство и ограничаването на частната инициатива.

За функционираща пазарна икономика, българската е приета през 2002 г. от Европейската комисия с оглед на бъдещото тогава членство. Но ако се сравни функционирането на икономиката с останалите икономики в Централна и Източна Европа, има какво да се подобри.

Литература

1. Giatzidis, E. An Introduction to Post-communist Bulgaria: Political, Economic and Social Transformation, Manchester University Press, p.33. (Представените проценти са собствени изчисления, по данни на посочения източник)
2. European Bank for Reconstruction and Development. Transition Report 1999: Ten Years of Transition, pp.202-204.
3. Агенция за приватизация. Статистика, http://www.priv.government.bg/statistics, последно посетена на 9 ноември 2014 г.
4. Национален статистически институт. Приватизацията в Република България към 31.12.2004 г., 2005, с. 1.
5. World Bank. Country Assistance Strategy, 1996.
6. По данни на НСИ към м. ноември 2014 г.
7. По данни на Агенцията за приватизация към м. ноември 2014 г.