БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

Кукерските игри, Дионисовите празници и атическият театър и драма

БОГДАН БОГДАНОВ
       
Моето експозе засяга две теми - 1. връзката между Кукерските игри на Сирни понеделник и древните празници на Дионис, и 2. възможността в кукерския карнавал да се търси първобитната театралност, от която са се развили атическият театър и драма. Двата въпроса попадат във връзка поради утвърдената идея, че атическият театър и драма произлизат от Дионисовите празници. Оттук и възможността, ако тези празници и Кукерските игри имат родство, да се постулира исторически континюитет между тях и атическия театър и драма.

Отношението на Кукерските игри и Дионисовите празници се разглежда научно по два основни начина - исторически  прoизходно, в смисъл, че се вярва, че едното предхожда другото в някакво развитие, и типологически - в смисъл, че се смята, че Кукерските игри и някои празници на Дионис са независими реализации на подобен тип народна театралност. Днес никой не поддържа крайната историческа теза, че Кукерските игри произхождат от елинските Дионисови празници. Историческото и типологическото виждане по-скоро се съчетават, като се вярва, че кукерството е старинен ритуал, свидетелстващ за един дионисизъм, по-архаичен и по-автентичен от елинския, особено пък в сравнение с неговата проява в атическата драма. 

Нещата се усложняват от неясните граници на наблюдаваното явление. Ако кукерството е свидетелство за древния тракийски дионисизъм, се повдига въпросът, какво отношение има дионисизмът към сурвакарството и нестинарството, другите два календарни празника, които попадат в общ комплекс с кукерството като поредица от празници. Те също ли са останки на древното дионисово празнуване по нашите земи, или принадлежат на по-широка категория от празници? Това важи и за древния елински ареал. И там много от нещата, които се вършат за Дионис, се вършат и на празниците на други божества. Така че ако ни интересуват не едни или други отделни елементи, а се питаме за цялостния тип на празника, който се застъпва в кукерството, се налага опората на термин с по-широк обсег  от дионисизма.

Така е станало в книгата на Стоян Райчевски и Валерия Фол "Кукерът без маска" (1993). Като изследват Странджанския ареал на кукерството, те характеризират широко явлението и говорят за мистерийния характер на кукерските ритуали. Авторите вярват, че този празник е бил под патронажа на тракийския Дионис, вероятно Загрей, както се доказва от Александър Фол. Естествено не е без значение кой е и как се е наричал патронът на това празнуване. Но като се има предвид, че между празниците като система от ритуали и боговете, за които са те, връзката е винаги разхлабена и двете страни продуктивно не съвпадат, проблемът е самото кукерско празнуване, историческото и типологическото му съдържание. 

Твърдението, че Кукерските игри са мистериален празник, а не карнавал, е несъмнено правилно. Същевременно е редно да се запитаме за кои игри важи то - за онези в старото време, чиято система на живот е предполагала мистерийното празнуване, или и за съвременните, които  са може би мистерия на вид, но не и като функция. 

В статия, занимаваща се с описание на научната литература върху кукерството (на W.Puchner: Balkan Studies, 1983), е показано по отличен начин колко непоследователни и разноречиви  са научните твърдения по този въпрос поради недоброто познаване на емпиричния материал и на изследванията от Балканите. Същата статия убеждава и в друго - че разноречията по въпроса за характера на кукерството се дължат на различното разбиране на изследователите за значението на определени основни термини на анализа. Именно такъв термин е мистерия. Ще си позволя да го коментирам с оглед на въпроса в какъв смисъл Кукерските игри са в основата си мистериален празник.

Нужно е да се напомни, че съществуват два основни типа мистерия. По-ранният тип представлява празнуване и посвещаване на някаква органична общност, определена на основата на възраст, производствено обединение или територия. В по-късния тип, свързан произходно с първия, субект на празнуването и посвещаването е отделният човек, а сюжетът на празнуването се върти около неговото отвъдно. Елевзинските мистерии са най-добрият пример за този втори тип. Връзката между двата типа е в това, че и при мистерията, в която субект е еднородна група от хора, празнуващата общност е комунисна - индивидите са в ситуация на празнично равенство или се третират като членове на голямо отворено към вътрешната и външната природа семейство.  

По всичко личи, че съвременните Кукерски игри са развити на основата на стара общностна мистерия, в която, както е обичайно при подобно празнуване, съдържанията на засяването, жъненето, меленето на зърното се преплитат с образите на съвокуплението, раждането, сватбата и смъртта. Можем да различим в тези два реда от значения и други кодове. Същественото е, че в хода на действителното празнуване всяко  значение става образ за означаването на друго, че значенията са подвижни, обратими и натрупани едно върху друго. Бидейки сложно действие по нагласа на определена общност към основните въпроси на битието, мистерийното празнуване сплита темите на отношенията със земята, плодородието, раждането, умирането, границата между човешкото и животинското, между мъжкото и женското, младото и старото, божието и човешкото, живото и мъртвото,  коментира основните трудови дейности в определена среда, но и отношенията с предците, мъртвите, другите, като произвежда фабули за абруптни преходи от едното към другото.

Като време за вписване в целостта на света мистерийният празник може да развие и космогонични теми, както внушава това за кукерството Валерия Фол в "Кукерът без  маска". Въпросът е дали подобни теми остават на равнището на образите, или се засягат и съдържателно. За да се каже това, е нужно да се вчетем в "текста" на определено реално празнуване. Защото описаният тип на т.нар. общностна мистерия се разминава с  конкретните реализации.  Един празник може да бъде мистериален по вид, но не и по функция. Такъв е и случаят с  Градските Дионисии в Атина.

Подхождайки типологично към Кукерските игри на Сирни понеделник като към мистериален празник, разполагаме с богат материал за сравнение - и жив, можем да се обърнем към различни варианти на кукерство, а и към подобни празнувания като нестинарството. Разполагаме и с "мъртъв" материал за сравнение, ако се вчетем в изворите за древните Дионисови празници, някои от които са с изразен мистериален характер, и вземем предвид елементи от други мистериални празници в елинския ареал.

Елинското пространство познава най-малко пет Дионисови празника. Четири от тях са атински - празнуваният с процесия на Ленеите и Антестериите в Атина бог на виното, празнуваният с жертва на козел и процесия с фалос селски Дионис и Дионис Елеутереус, който идва в града с голяма процесия от север по време на честваните през април Градски Дионисии, когато се уреждат театрални състезания. Петият Дионисов празник, в дорийски и еолийски области, т.нар. Агрионии е на менадите, жени, които напускат градските пространства и се отдават на буйно тайнство с канибалски фантазии и изстъпления, които са ни познати най-вече от Еврипидовите "Вакханки".

Именно за празника на този Дионис се смята, че е най-близък до предполаганите тракийски празници, които лежат в основата на кукерството. За съжаление за Агриониите разполагаме по-скоро с литературни отколкото с етнографски сведения. Но тъй като между тях и атинските Ленеи очевидно има връзка и разполагаме със сведения с етнографска стойност за Ленеите и свързаните с тях Антестерии, сравнението на тези два атински празника с кукерството може да помогне за по-сигурното очертаване на типологическата рамка на коментираното мистериално празнуване.  

Ще обърна внимание на отделни мотиви от сценария на Кукерските игри, които допускат паралел с атинските Ленеи и Антестерии. Що се отнася до покриването с кожи и животински гугли, както и до тирса и кожения или дървения фалос, които се откриват и при кукерите, и при Дионисовите спътници, паралелите говорят за сигурно типологическо сродство. Въпросът е какъв е характерът на това смесване на човешко и животинско в двата празника. Такава ли е функцията на идващите по време на празника чудовищни предци, иначе вредителни духове, които обикалят къщите, да осигурят парадоксално доброто на плодородието и плодовитостта?  Дали разполагаме с паралел за това в атинските Антестерии, по време на които се посрещат и прогонват такива духове, като същевременно се мажат врати с вар и се дъвче бял трън за прочистване?

Друг възможен паралел е между порастващото бебе от кошницата на бабата, което иска жена, в Кукерското представление и тайнството пред бога с маска в храма на Дионис, извършвано от царицата (basilinna) на Антестериите, когато богът оживява и пожелава жена, както предполага В.Буркерт (W.Burkert. Griechische Religion, 1977). Очевидно и на двете места става дума за свещена сватба, независмо че в Антестериите тя е мистериен акт, докато в Кукерските игри това е като че ли профанно снижена. Друг сравним елемент е подскачането и клатенето на кукерите. Откриваме го изпълнявано по подобен начин на третия ден на Антестериите като клатeнe, люлеене и издигане високо (т.нар. aiora) с очистителна цел.

Не по-малко моменти от Кукерските игри намират сигурен паралел в други древни атински празници с мистериен характер. Такъв е случаят с кошницата на бабата, която носи в нея бебе.  Несъмнено той може да се свърже с т.нар. cista mystica, каквато откриване на празникa Арефории в Атина - две атински момичета, преживели цяла година на Акропола, отнасят нещо в кошница в място, посветено на Афродита. Знаем по един мит, че това е детето змей Ерихтоний. Дете, фалос или друго, отнасяното е тайно и не бива да се гледа.

Добър паралел с кукерството откриваме и в атинските Буфонии, силно театрализирания празник на принасянето нa бича жертва, в чийто край убитият бик  се възстановява, като кожата му се опъва на скеле пред едно рало. Имаме пред очи остатък от древна земеделска мистерия очевидно сродна с нашето кукерство. По подобен начин можем да привлечем и атинските Кронии, празника на обърнатите стойности, на който между другото освободените от всекидневната си тегоба роби обикалят с шум и викове града.

Голяма част от тези паралели са установени и коментирани. Първата задача е те да се съберат и да се реконструира сценарият на общия тип мистериално празнуване, около който се въртят и игрите по нашите земи, и древните елински празници. При което не бива да се забравя, че типът е идеално положение, което не е реализирано пълно в никое конкретно празнуване. Сценарият гола схема е проявен и като един вид история, която се върти около зачеване, раждане, сватба, стълкновение с противници, посвещаване във важни действия от божества и смърт. Същият сценарий може да се открие и в текстовете на "Веда Словена".

Втората задача е да се формулира разликата между елинските празници и съвременните фолклорни празнувания като кукерството и нестинарството. Докато елинските празници принадлежат на цикъл от празнувания с развита йерархия, фолклорните празнувания с театрален характер са битовизирани и отворени към съвременното селско битие. По парадоксален начин те пазят първичния си празничен синкретизъм - като неразличаването на божество, герой и жрец и струпването на всички възможни празнични функции в материята на един празник.

Кукерските игри се държат като изключителен и единствен празник. Докато в системата на атинските празници, иначе в същият сценарий, са ясно противопоставени празнуването с тайнство, което се грижи за старите земеделски общности и семейството, и новите календарни празници без тайнство, чиято основна грижа е поддържането на една или друга обществена голяма общност. Тази циклизация е усилила мистерийния елемент в празнуването с тайнство и го е превърнала в мистерия и на свой ред е откъснала театралния момент от тайнството и го е превърнала в театър в големия календарен празник. Така кошницата на празника Арефории е трябвало да бъде покрита и затворена за погледа, а, от друга страна, театралната среда на фолклорното общуване, влязло в обществения календарен празник,  е станала статична и се е разделила на възприемаща публика и играеща трупа.

Атическият театър и драма не възникват пряко от Дионисовото празнуване, а от неговия материал и от определени условия на празнично циклизиране, на йерархия от селско и градско празнуване. На стария селски празник се изявяват малките традиционни общности в една мистерия на сродяване на човешката група с природната стихия. Тази мистерия не различава участници и публика и в нейния сценарий трагедията на убития от неговите съселяни Икарий не се разбира драматично на две нива като нещо отнасящо се и за отделния човек, и за голямата общност на гражданите на полиса. Историята не се усложнява от допълнителен смисъл. Грижата да остава винаги една и съща я слива със самото празнуване, което е действителният й текст, докато тя му служи само като поддържаща го схема. Подобен е случаят и с кукерският сценарий.

На новия празник на Дионис в Атина плацовете на публиката и на представянето са разделени. Което не е без връзка с факта, че представяното се отнася двойно до някакво важно минало, но и до едно настояще. Представяното на сцената е празнично и извънвременно, но по особен начин и тукашно, и сегашно. И в двата си жанра на трагедия и комедия атическата драма е словесен механизъм за осъществяване на компромиси. Преди всичко между един селски народ, който живее в малки общности и няма друга грижа освен изхранването и добрите отношения с предците и отвъдните сили, и една вече градска общност, която има проблеми с вътрешното си консолидиране. Като стария фолклорен празник драмата се занимава с вграждането на човешката среда в цялостта на света, но по-голямата й грижа са отношенията на човека с неговото общество. Тя вече разполага с, така да се каже, сетиво за различаване на едното от другото.

В този смисъл неразличаването на старо и ново и оставането при сценария, който маркира само екземплярното време на ритуала и не се отнася към някакво настояще, не води до драма. Драмата в Атина е породена от разслояването на времена и гледни точки. Тя е революционно, а не еволюционно явление и в този смисъл не може да се твърди, че е възникнала от Дионисовите празници. Атическата драма е типична проява на започващата в древната Атина "модерна" култура. 

От типологическа гледна точка между театралните представления на Градските Дионисии и на Антестериите има подобно отстояние, каквото откриваме между градската театрална култура и Кукерските игри в съвременна България. Голямата разлика е, че те не са в действителни отношения помежду си, не си влияят взаимно и не са елементи на единен празничен цикъл, както това е станало и външно, но и вътрешно в атическия театър с развиването на т.нар. сатировска драма. Освен ако не сметнем, че театралните творби на Йордан Радичков не са по някакъв начин документ за резултата от подобно взимодействие между народната и градската култура в съвременна България.



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.



Коментари по темата
"Замишленици" e най-прекрасната дума на света - хич не е като съмишленици - коята е някак равна като действие. Замишлениците замислят разни неща! Браво за тази прекрасна дума, Анита!
Тема № - 32 Коментар № - 3248 vesselina vassileva - 2010-11-11 19:44:38
Нека веднъж и аз да се включвам във форума, за да благодаря на Веселина. Открих в нейните 25 страници много дълбоки възгледи за модели за реалността - за преминаване от устната към писмената реч и за това, което, всъщност, е текстът. Ние с Владо Маринов и Георги Гочев отдавно си работим в екип - намерихме се случайно в НБУ, запознахме се, и решихме, да работим заедно. Когато разбрахме, че Веселина има доклад, за нас беше естественно, да я поканим в нашия екип, от която тя вече е част. Всеки от нас е работил дълго време сам, затворен в собствените си четения и размишления. Но идва момент, в които замишленици се намират - и това стана с нас. Много се радвам затова, защото интересните неща изникват точно във разговор с замишленици. А в НБУ има тази възможност, хората да работят в екип - по свободен избор. Това да не е вид празник?
Тема № - 32 Коментар № - 3247 анита - 2010-11-11 08:55:05
Права си, Веселина. Някак не е изчерпана темата.
Кукерите -коледари? Ама, каквито и да са, но предрешени.
Драмата, комедията, трагедията в един модерен изкуствоведски план е все същото-предрешаване.
"Артисти" ли са кукерите?
Ако е така ...всичко е възможно(Ницше)
Но ако кукерите носят нещо различно, отвъдно на драмата и трагедията, на празника като предизвестен?
Тук е въпросът на темата.
Тема № - 32 Коментар № - 3246 Дмитрий Варзоновцев - 2010-11-10 23:52:45
Анетка, извини ме, че не ти писах веднага - нямах компютър. Да - никой нищо не казва тук - но сигурно и защото разказът ми беше лично за теб и за да остане някаква нишка във форума и се радвам, че ти е харесал. На мен ми беше малко остър - представях си го по-хубав. Разбира се, другите можеха и да кажат нещо - защото това е празникът от моя поглед и за да стане по-реален - трябваше да има и други погледи, даже можеше да се скарат с мен - да ми кажат "Какво разбираш ти!" или пък "Така не се пише!". Явно всички чакаме нова тема – но в кукерския текст все още има неоткрити важни места – като например това, че когато сценарият не се отнася към някакво настояще – не води до никаква драма. Сложни неща. Тази тема - за мен наистина се превърна в сложно нещо - никога не съм мислила, че ще оставя толкова много разкази точно тук. За мен тази тема беше реализирането на онова, което професор Богданов каза преди в текста, в който всички разказваха любовните си истории: “Любовните истории могат да бъдат като прочит на Херодот, в който трябва да се изтриват тъмните петна на мълчанието, на премълчаното от Херодот или по-скоро на онова, което той не може и не иска да каже, прочит, в който да разбираш движението на собствената си любов, и като свързваш онова, което си изживял може би недостатъчно свързано - да проектираш бъдеща свързаност, която може би ще изживеете.”

Има някаква жестока свързаност между тези два текста.
Тема № - 32 Коментар № - 3245 vesselina vassileva - 2010-11-10 22:00:22
Весе, такъв хубав разказ си направила, а както виждам другите дори един коментар не оставят. Странно.
Тема № - 32 Коментар № - 3244 Aneta de la Mar - 2010-11-09 14:31:17
“Tигрите не признават никакви йерархии – а аз съм тигър.“

Когато един тигър е велик, той е много, ама много велик. И останалите животни му свалят шапка!!! Ако нямат шапки - ръкавици, шалове и т.н.

На път съм да почна да си вадя цитати от двата текста на Великия Тигър.

“...това, което си помислих още в началото на конференцията беше, че много от хората там трябва да започнат по цял ден да седят във форума на професор Богданов, за да се научат да интерпретират (и да четат).“

Замислих се над това, което казваш и съзнавам, че за нас, които пишем във Форума, думите и текстовете на проф. Богданов са минали границата на това да бъдат някакви “други текстове“ и са станали в доста голяма степен познати, близки, разбираеми, любими. Останалите “млади“ читатели, непознаващи форумната практика на четене, говорене, писане, мислене на глас, мислене с десет защо и мислене с другите форумци и в крачка с тях... трябва да извървят много по-дълъг път за да направят добри интерпретации на това, което четат. Да се схванат някои идеи, които представя проф. Богданов, никога не е достатъчно – неговите текстове искат да се стигне до разбирането, а то не се постига лесно, ако не се положи усилие да се мисли за сложните неща на живота не просто. Но четейки по този начин, мисля се, че човек някак си става и друг - като че ли излиза от себе си и от един нов ъгъл гледа на това, което познава и на това, което изобщо не познава, но открива благодарение на текста. И още едно нещо, много важно: никой не може да се загуби в текстовете на проф. Богданов. Как се губи някой, ако намира смисъл в това, което чете и смисълът го води до друг смисъл и никога не го оставя посредата на пътя, а го съпровожда до края и го оставя да мисли и след това, следвайки мисълта от текста?

Няма никакво съмнение, че проф. Лури и проф. Вейга добре са се забавлявали след добре свършената работа. Казваш, Весе, че проф. Вейга бил доста интровертен – сигурно е така, но след България надали е останал толкова много интровертен, колкото е тръгнал от Испания. Кой знае – може и друг път да дойде в България?!

Чета тези наистина велики епически спомени за юбилейната седмица проф. Богданов. Седмица-празник както за рожденик, така и за фенове. Разбирам, че е било много вълнуващо. Чувства се, дори и тука, далече от България. Никога не съм имала възможност да почуствам един празник от толкова разстояние така близък, както този. Думите и текстовете са велико нещо! Не гледам снимки от празника, както обикновено ми се случва. А усещам празника жив, в действие. Когато прочетох текста и словото на Веселина имах усещането като че ли съм гледала филм за празника на проф. Богданов.


Весе, по отношение на твоя коментар за учителката по литература, която все наблягала на българската завист и след това, когато казваш, че “текстовете на професор Богданов трябва да станат достъпни и за гении, родени в други държави, които дано да са по-различни от нашия“, искам да ти споделя едно мое мнение. Мисля, че на много места по света се среща тази порочна безумна практика да не се цени родното или да се вижда в него само гениалността на негативното. Мисля, че ако се направи една статистика, малко страни ще се спасят от тази слава, а тези, които я нямат, кой знае какво друго предлагат за да я компенсират. Та искам да кажа, че няма по-добри и по-лоши места за гениите. Всички места си приличат, дори и когато са така различни и се чуват други езици. Това е една и от причината тези испанци така добре са се впишат в български пейзаж, да паснат на нашенския празник.

По повод националното себеподтисничество, ето един виц, който когато го чух се смях, мислейки си не само за тези, които ми го разказваха.

“На един рибен пазар продават калмари. Един купувач оглежда стоката и пита продавача: защо тези калмари подскачат през цялото време и искат да излязат от тавата, а другите си стоят спокойно, почти не мърдат. По цена излизало, че били едни и същи вид. Продавачът отговаря: да, ама тези във втората тава идват от Колумбия. Когато един калмар подскочи, всички го дърпат да се върне долу в тавата, да не се отделя от останалите.“

Връщам се на празненството още веднъж с думите на Веселина:

“Професор Богданов направи много хубаво слово! И въобще беше много хубав!“
Тема № - 32 Коментар № - 3241 Анета де ла Мар - 2010-11-08 01:16:58
Епически спомени за една юбилейна седмица

На връх деня на будителите трябваше да посрещам двамата испански професори, които пристигаха в София с един час разлика. Първо в 16.25 ч. пристигаше професор Вейга, който е шеф на издателството, направило книгата на професор Богданов, а вторият - в 17.55 ч. Първият закъсня 10 минути, а вторият - цял един час. В София обаче в тези пикови часове задръстването е такова, че когато първият стигна в хотела, вторият вече беше кацнал.

Професор Вейга го посрещахме с професор Китова – тя каза – “веднага ще ги разпознаеш, когато започната да излизат испанците – те си приличат” – а аз и казах, че познавам само Дон Кихот. Самолетът от Мадрид кацна – ние с професор Китова чакаме нетърпеливо – и ето в един момент на изхода се показва негово величество Дон Кихот де ла Манча, носейки в ръката си един костюм (доспехи), и преметнал голям черен сак през рамо. Разбира се, това беше професор Вейга! Прегръщаме се, целуваме се и е много вълнуващо, защото той ми казва, че знае на български как е “червено вино”, а аз му казвам, че знам на испански как е “besame mucho” и се запознаваме бързо, въпреки, че професор Китова ми разказва преди това, че той е един свръхинтровертен човек и че на всички конференции, на които го е засичала, винаги си седи сам и наблюдава отстрани (тя точно затова се запознала с него) – един от най-големите езиковеди на испаноезичния свят. Така или иначе, още същата вечер – когато отидохме всички заедно на вечеря в един чисто български ресторант – интровертният професор Вейга така пя “О, соле мио” – че шашна всичко живо. Разказа ни как има китара и колко много е пял и свирил - за любовите си, за тъжните неща – е – все пак той се занимава с глаголни системи – а глаголите каквото и да са - са си действие.

Професор Лури Медрано, както вече казах, го бях виждала през 2003 г., когато направи една великолепна лекция в НБУ – публикувана във “В градината с розите-2” – но никакъв спомен нямах как изглежда. Чакахме трескаво с преводачката ни Даниела Контрерас и се чудихме дали да си извадим листа с името, или ще го разпознаем. Междувременно всички, също като теб Ани, твърдяха, че той е каталанец и че ще ни е доста трудно с него и ако преди това, докато чакаме с професор Китова професор Вейга, си говорим за Калдерон де ла Барка, то Дани ми разказва всички социално-политически особености на Испания – защото аз не знам много и най-богатият ми опит е от “За Кого бие камбаната”, където Хеменгуей нарича цветовете на тогавашното знаме на страната “кръв, гной и калиев перменганат”. Това е защото самолетът закъснява цял час и не каца дори когато времето му за закъсняване изтича, до най-накрая, когато се появява едно, най-накрая, жълто “кацнал”. Така жълто и бойно излиза и той - Грегорио Лури Медрано и без да мислим дали го познаваме и дали е той всъщност, без да се поглеждаме и разбираме и двете с Дани изкрещяваме: “Професор Лури!” – а той почти прескача парапета – прегръдки, целувки, казва ни, че ние сме бъдещето на неговите “тракийски девойки”, за които е правил изложба в Мадрид, Барселона и Валенсия – и излиза от заградената зона – и е такъв все едно сме си живели заедно в някой диалог от Платоново време до сега... или поне в градината с розите:

“В “Алкивиад І” Алкивиад задава следния въпрос на Сократ: “Кой е начинът да се опазим от самите себе си?” Диалогът е насочен към търсене на истината като отговор на делфийските съвети. Използвайки термина “око” (132 d), Сократ ще каже, че окото на другия е огледало на нашето, тъй като между двете съществува сходство. Така че, ако искаме да опознаем самите себе си, трябва да избираме внимателно мястото, където можем да се видим отразени, т. е. - в погледа на другия. Именно това прави Алкивиад в Пир. Следователно ако Ерос е велик демон - то той обитава пространството, породено от погледите на влюбените.”

В колата до хотела си говорим само за професор Богданов. Професор Лури ми казва – “аз съм толкова претенциозен към текстовете, че ако книгата на професор Богданов не ме бе поразила на мига, въобще нямаше да мога да напиша предговора, а и нищо друго”. Разказва ми как са приели книгата неговите колеги и студенти в Университета в Барселона, на кого какво е харесало. Разказвам му за форума. Разбираме също, че не е каталанец – роден е в Навара. В хотела ги запознаваме с професор Вейга. Ех, толкова време работиха заедно – професор Лури изпращаше лично коректурите на професор Вейга, които чете по своя воля, за да изчисти максимално прилива от български в испански език – а ето на – трябваше да стигнат до България, за да се запознаят.

Аз съм супер доволна, че проектът ни действа щастливо. Освен че книгата – както писаха българските медии - вече има отзиви в голямо испанско философско списание, почти всеки ден, включително и от София, професор Лури публикува материали за нея в блога си, в който пишат негови приятели и студенти. Книгата вече е публикувана и в сайта на издателство AXAC откъдето може да бъде закупена електронно, а и в други испански електронни и реални книжарници. За мен книгите на професор Богданов са уникални и затова, според мен тези текстове, които прави професор Богданов, не трябва да си седят затворени в България. (Някога моята учителка по литература в 10-11 клас, постоянно ни припомняше думите на един велик български писател (не си спомням кой обаче), който казвал: “Ако в България се роди гений, това ще бъде геният на завистта.” – държеше да го запомним така, както настояваше и на казаното от Славейков “Гневът е мерило на моята любов!” Затова и около текстовете на професор Богданов, постоянно си мисля, че те трябва да станат достъпни и за гении, родени в други държави, които дано да са по-различни от нашия.)

Представянето в “Сервантес” беше много хубаво и страшно – имаше над 100 души, защото местата са 100, а имаше и правостоящи. На събитието беше и шефът на Институт Сервантес – госпожа Роса Моро – която първо ни казаха, че ще влезе за малко на събитието – но явно тя така се въодушеви, че остана до края, че и след края. Представянето беше много величествено и някак с класа. При това аз трябваше да говоря за книгата - т.е., да прочета нещо набързо, за да се вместя във времето и доста трудно си написах текста – защото в последните години съм свикнала да пиша във форум и да пиша за университет и никак не си представях как ще говоря пред цяла зала, на която да трябва да разкажа за книга – която е толкова специфична и дълбока – така че всички да ме разберат. Да говоря отпред обаче много ми хареса – някак си 1. имаш си запазено (привилегировано) място, 2. можеш да виждаш всички! Текстът, който трябваше да напиша наистина ми беше много труден, макар че още преди, когато в една тема говорихме за това дали може да бъде превеждан професор Богданов – бях направила едно неподозирано първо представяне на книгата – тогава още никой освен испанците, преводачите и аз не знаеше за нея - казва се “Защо си толкова уникален текст?” и е в темата “За старогръцката литература, литературата и разбирането на литературни текстове” – на стр. 3. В “Сервантес” обаче професор Богданов някак не можа да понесе величествеността на цялото това нещо и се опита да го омаловажи малко. Което може би е нормално. Може да се направи по различни причини – все едно да се каже “е, книга на испански – това не е толкова важно”. Може и да не е било така, но аз така да го чух – каза: “феновете ми са издали една книга” и след това “искам да уточня, че нещата, които се правят за мен – в голяма степен са белязани от това, че аз съм началник”. Което, обаче не е вярно за мен, защото във всички хороскопи на тигри, пише, че тигрите не признават никакви йерархии – а аз съм тигър.

На самия рожден ден на професор Богданов – беше и професор Милчо Левиев. Ректорът подари на професор Богданов една малка книжка с текстове, които беше събрал, от хора близки до професор Богданов, които бе поканил – та в тази книжка текстът на Милчо Левиев (и този на професор Дайнов – в който се казва, че професор Богданов е велик дори само заради две неща, които е оставил на света – НБУ и “Отделно и заедно”.) ми хареса най-много – някаква неземна интелекттност на общуването – все едно целият свят се формира, разбира и възвестява от две реплики. Велик текст! (Може би тази книга трябва да се публикува и в сайта, ако професор Богданов разреши – аз имам файла.)

Рожденият ден в НБУ беше много лъчезарен и имаше голяма торта във формата на книга (приличаше на книга с приказки и магьосничества), която професор Богданов разряза – точно по средата на числото 70 от надписа “Честит 70-ти рожден ден!”, и каза – ще разделя тези 70 години на 2 по 35.

Вечерта след испанския център бяхме на вечеря – аз въобще не бях в час, защото не бях спала две нощи, за да си мисля какво да напиша за една велика книга, която мога да избера, а не мога да разкажа. На вечерята беше живо и интересно – особено, когато се заговори, че зимата тази година в България ще е много люта – професор Лури, помисли, поклати глава и каза: “Аз лично, мога да направя всичко, за да приема хората от НБУ в Барселона, докато свърши зимата в България!”, а професор Вейга постоянно се грижеше за всички около себе си и им слагаше салата в чиниите, избираше им неща от менюто. Много грижовен.

И стигам до най-важната част: голямата конференция. При цялата си самодисциплина – не можах да си напиша доклада. Не можах! Но понеже от известно време препрочитам книгите на професор Богданов – точно от тази гледна точка – по следите на запазената устност и на моделите за реалност – навсякъде в книгите съм си отбелязала всички такива топоси и за две нощи и един ден – извадих най-най-важните от тях – 25 страници – нещо, което не може да се опише с думи. Как, например, реалността се оказва разбирането и разговора едновременно, как при епоса – отвън са и авторът и “читателят”, а понякога са и заедно с героя – но когато всички са вътре в текста, когато певецът пее на Одисей; как героят и читателят са отвън като Хиерон, а авторът, който е отвън – се оказва и част от текста – при епиникия; при Херодот – защо си мислех, че авторът е влюбен (?) в историята на Ксеркс... защо епиникият превръща конкретностите в общи положения, а историята на Херодот – обратно - общите положения в - конкретности, диалогът на Платон не е ли и той като епоса и трагедията, нищо, че общността, в която се случва, е по-малка – каква беше ролята на реториката – тази вторична устност и защо диалогът принадлежи към нея... За мен тази теория на устността при професор Богданов е нещо, което няма равно. За Нобелова награда! Как да напиша текст за нея? Това наистина, точно като любовта, ме спря и просто четях без да мога да напиша нито един ред. Все едно влизаш в наднебесната реалност – и още по-сложно. Казах си: “Веселина, с тази теория ще трябва да се опитомявате дълго – защото опитомявайки я, тя няма да ти даде просто текст, а именно тази граничност, която ще те изведе от текста в реалността – не я закачай сега – остави я да преспи, да я сънуваш, да се мислите и обичате и в един момент, когато дойде времето ще я направиш. Сега само и се любувай и си я пази!”

И така отидох на конференцията с 25 страници цитати, докато всички си имаха истински доклади и много се страхувах. Да обаче – още преди конференцията се случи нещо много хубаво - Анита Касабова, Влади Маринов и Георги Гочев (който беше от друга група) още преди конференцията ми предложиха да излезем заедно. Значи – мен никога никой за нищо не ме е поканвал да участвам заедно (с изключение на времето, в което бях Крадла, но то не се брои). По принцип толкова съм свикнала да съм сама, че даже не изпитвам интерес да си говоря с хора – наистина (изключвам форума). Отначало мислех да не се съглася. В интерес на истината – голяма част от разбирането си съм постигнала именно от това, че действам сама – както и обратното. Шест години съм работила даже сама в една стая! И даже, когато понякога – съвсем рядко ми се приисква да не съм сама – веднага осъзнавам колко е вредно. (все едно да видиш кораб! (А реалността не е корабът да не е вълшебен – така както се мисли. Докато чета текстовете на професор Богданов, мислейки за неговата старогръцка литература и как тя се свързва с тези текстове, се сещам пак и за кораба във “Федон” – този, кораб, който спира смъртта – докато я спира е митически натоварен, а в момента, в който спира да е митически натоварен – убиват Сократ. Така че корабите в старогръцката литература са реални, докато могат да четат мисли и да се управляват сами – като Одисеевите кораби.) Съгласих се. И така – заедно и без доклад. (Имаше още едно нещо – което много ме зарадва – понеже конференцията беше на секции, всички искаха професор Богданов да отиде при тях, а аз си знаех, че за мен няма да дойде и даже и не си мечтаех за това – но той дойде и това беше най-хубавото всъщност.) Не си спомням какво съм говорила – но зная, че нарушихме обикновения ред на конференцията като едни Алкивиади, и че това също беше много хубаво. Слушайки някои от докладите, за които очаквах да бъдат най-важни на конференцията, обаче – много се ядосах, защото, според мен, те нищо не бяха разбрали (да ме простят) от текстовете на професор Богданов и се движеха по тях много повърхносттно. Така или иначе – благодарение на това – осъзнах, че НБУ вече има много по-силна литературоведска школа. Моят някогашен научен ръководител също имаше доклад на конференцията, и то в нашата секция, в който каза, че теорията на професор Богданов го е довела направо до деконструкцията. А аз – си мислех – че пък неговата деконструкция доведе мен направо до литературната теория на професор Богданов. Но тези неща са много сложни и не могат да се назовават с по едни думи. Така беше и когато избрах текстовете за испанската книга – включих VIP-а на литературната теория на професор Богданов – а накрая като прочетох текстовете заедно – установих, че са се превърнали в модели за реалност - затова и книгата се казва така. Та много от хората, които започваха с “в творчеството на професор Богданов” и ме подлъгваха да започна да ги слушам – след това казваха такива неща, че се чудех – к’во са чели аджиба. Повдигането на темата за “скуката” пък ме подсети, че в лудото си говорене съм пропуснала да включа, че макар голямата парадигма на устността да върви от общност през въображаема общност към отделен човек – всъщност общността въобще не се губи и че дори на ниво “отделен човек” - чрез прехождането между идеалния читател и идеалния автор се образува пак общност, че човек постоянно намира начини за набавяне на липсващия друг за диалог, а и на другите като множество и като общност... Сигурно защото съм повлияна, но това, което си помислих още в началото на конференцията беше, че много от хората там трябва да започнат по цял ден да седят във форума на професор Богданов, за да се научат да интерпретират (и да четат). Иначе всичко беше организирано перфектно от Катедрата по класическа филология на СУ и хората се чувстваха щастливи из между различните секции, почивки, говорения, срещи.

Не мога да не кажа, че докладите на Анита Касабова, Влади Маринов и също докладът на Георги Гочев (нищо, че той не беше от нашата група) и говоренето на доц. Денкова (с музика от Жан-Мишел Жар) бяха много хубави. За съжаление не можах да чуя докладите на Дмитрий и Леля – но видях първата дума на доклада на Дмитрий и тя беше “кораб”. А Леля ми изпрати нейния доклад - при това в пълна версия. В една от почивките се срещнахме с Дмитрий и той каза: “Говорих за форума!”. Вечерта за представянето на българската книга - вече я разказах. Професор Богданов направи много хубаво слово! И въобще беше много хубав!

Зная, че разказът ми е малко не както трябва – но това е защото много бързо трябваше да се преминава от един в друг свят. Вчера сутринта вече много исках да сме си в НБУ и във форума. През деня да си пиша юбилейния Каталог на НБУ, а вечер да си пиша спокойно във форума. (В отделен коментар – преди този разказ, ще публикувам словото от Института Сервантес – специално за Един фен.)

Мисля, че в тази тема писах много повече отколкото трябва – пътеписи, любовни признания, караници – какво ли не! И се сещам за един цитат от 25-те страници по моделите за реалност, в който се казва, че епическият спомен деформира фактическата истина в името на определени примерни положения, на които държи повече... Имам още много интересни неща... и ако професор Богданов иска – мога, когато напиша текста за моделите за реалност, да го дам за титулен текст тук (може би след една тема) – защото като знам колко хубави неща имам за него, ще ми е жал просто да го затворя в един сборник.

За мен, а и за всички, сигурно ще е много интересно, ако и другите разкажат за празниците - особено професор Богданов. Така ще се сглоби по-цялостна и истинска картина.

Анетка, това получаваш като информация от мен, ще ти бъда много благодарна, ако на e-mail-а ми изпратиш адреса на твоя институт, а също и предложения за добри места, на които да можем да изпратим испанската книга на професор Богданов. Надявам се също – да си дойдеш за Коледа, за да си направим пак форумен празник:-)!
Тема № - 32 Коментар № - 3240 vesselina vassileva - 2010-11-07 20:44:42
ТЕКСТ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ИСПАНСКАТА КНИГА НА ПРОФЕСОР БОГДАНОВ В ИНСТИТУТА СЕРВАНТЕС – СОФИЯ, 3.11.2010 Г.

Имам честта и удоволствието да кажа няколко думи за книгата на професор Богдан Богданов – “Модели за реалност. През прочита на класиците”, издадена от издателство AXAC, която вече се разпространява в Испания, и за която аз трябваше да избера текстовете, които да бъдат включени. За да улесня хората, които искат да прочетат тези текстове на български ще посоча българските им издания – в книгата са включени два текста от “Отделно и заедно” – това са “Мит, философия и наука, или за символичния и аналитичния начин на разбиране” и “Свети Августин и Марк Аврелий, или за разговарянето със себе си», два текста от «Европа – разбирана и правена» - «Четенето и неговата работа» и «Бедният разказ за победителя. Осмият немейски епиникий на Пиндар» и най-любопитното е, че книгата включва четири текста, които на български език не са издавани в книжно тяло, а са част от форумните текстове на професор Богданов, които се публикуват и дискутират в неговия сайт – това са: двата текста за Платоновите диалози, които в книгата са обединени под общото заглавие «Любов и разказ. Идеологията на любовта в диалозите «Пир» и «Федър» на Платон», както и текстовете «Любов, семейство и власт. Разказът за любовта на Ксеркс в девета книга на Историята на Херодот» и «За старогръцката литература, литературата и разбирането на литературни текстове».

Всички тези текстове имат много особенно значение – както обича да казва в интерпретациите си професор Богданов (но за старогръцките текстове) – те са процедура по свързване – защото от една страна се занимават с древни текстове, но от друга - те са обърнати към нас. В тях много силно е заложена голямата теория на професор Богданов за устността, по силата на която той дава и едно от най-функционалните си определения за литература: «литературата не само помни миналата си устност, битието си на нелитература, но неизбежно го включва в себе си, за да бъде това, което не е», от което следва и следващата формула, с която професор Богданов работи «посредством разбирането на литературния текст човек общува със себе си като с друг.»

Тези две формули, които цитирам буквално, означават много неща, но на първо място казват: литературата не е само литература, а и действително живеене – тя носи в себе си мита, празника, диалога - литературата съдържа в себе си общуването - словото и действието, които са запазили своята живост през времената и именно те са местата, в които ние днес, на свой ред, можем да се възползваме от текста, отново издърпвайки го от неговия «писан» свят, така че този текст и свят да се приложат към нашия свят и да се превърат в наша действителност, така че да добием една по-висока нова идентичност.

Професор Лури Медрано, който е автор на предговора в книгата: «Богдан Богданов – един европейски интелектуалец» - много точно е отбелязал това движение на устността, което присъства във всеки един текст на професор Богданов. Проф. Лури казва:

«Богданов не се интересува от чистото натрупване на знания, а от приемствеността на големия диалог между настоящето – с всичките си скрити проблеми – и миналото, – чиято плодовитост се обновява от нашите въпроси. Той търси в големите текстове на древните гърци значима перспектива за настоящето, която да ни помогне да опознаем по-добре самите себе си”.

Текстът на професор Богданов е преизпълнен от тази перспектива. Когато определя митологичното, той казва “митологично е самото опериране с два свята, независимо какви са те” – така че надхвърля състоянията, в които старогръцката литература се обръща към миналото и предците и също така към отвъдното и божественото, като дава възможност един от свързващите се светове да е точно нашият свят. Такава е целта и на епиникия – чрез превръщането на конкретните неща в прецеденти и общи положения да се гарантира много повече примерен смисъл, от една страна, а от друга - да се осигури влизането на конкретното в ред от високи и трайни другости. Такава е и самата същност на победителя, за който епиникият отделял най-малка част в своя текст – оставяйки реалната фигура на победителя извън текста – в празника – в действителността, в която сме и всички ние. Положението е доста по сложно на отделни места в „Историята” на Херодот – особено в откритата и подложена на интерпретация 107 глава от 9 книга, чрез която професор Богданов сблъсква понятията за истински и литературен разказ. При Херодот, за разлика от Пиндар, на много места примерната сюжетност, тази която може да се приложи за разбирането и на други подобни случаи, трябва да бъде намалена, за да се подчертае истинността на разказа. В разказа за любовта на Ксеркс няма отвореност към извънчовешкото, не се случват възмездия по силата на родовото проклятие. Идеята на текста е да заблуди читателя с истинността си и така вместо да отпраща към божества и предци – текстът отваря към истинския свят – в който – на първо място и най-близо до текста, се намира авторът, към който винаги можем да се присъединим и ние – тези, които четем текста. Както казва професор Богданов: „Една реалност винаги се разбира чрез друга”.

В книгата могат да бъдат открити хиляди места и начини за свързване и разбиране на себе си, – разбирането е винаги общо случване – пише професор Богданов. Например една от интересните фигури в текстовете за четенето е тази на идеалния разбиращ – който днес, за разлика от Античността - чете в самота – но този идеален разбиращ никога не е сам, защото събира в себе си идеалния автор и имплицитния читател. “В тази връзка реалният читател получава по-високо "аз". – казва професор Богданов - Като го присвоява, субектът на читателя се снабдява с динамична вертикална структура. На тази основа читателят придобива усещане за действителност и като “се усилва”, поне за известно време се ориентира по-добре в конкретния свят. Същото става и с автора в хода на създаването на текста. Благодарение на текста-медиатор към другите и света и двамата получават по-ефективно “себе си”.

Иска ми се да завърша с части от текста на професор Богданов за Платон, защото книгата, която представяме наистина поставя въпроса - по какъв трансцендентен начин мислим днес ние. Поставя въпроса за обхвата на света, в който се живее и задава въпроса дали и ние можем да бъдем като Сократ и Федър - да оставяме мястото на разговора отворено – за личното божество, за литературата, за предците, за идеалния друг. От отговора на този въпрос според мен зависят моделите за реалност, които ни дава тази книга.

Докато правихме книгата се случваше именно това, което човек има усещането, че се случва със Сократ и Федар, когато те излизат извън градските стени (в нашия случай имам предвид България) и започват да си говорят, да натрупват текстове и тълкувания, да им се случват чудни неща до такава степен, че Сократ да може с точност да покаже къде и на кое място Борей е откраднал Орития, да се достигне накрая до най-златната метафора на любовта и разбира се - до словото за словото. Продължавайки в този ред, искам да благодаря на професор Китова за подкрепата, която оказваше на всички и по всяко време. Благодаря на професор Вейга, който не се поколеба да издаде тези текстове, при това толкова изящно и с толкова хубава корица – която от своя страна прави още едно придвижване от старогръцката картинка на “Европа-разбирана и правена” – до съвременния монумент-интерпретация на Европа и Зевс върху новата книга (и двете книги имат една и съща картина на корицата – случайно – мита за Европа и Зевс, но при “Европа – разбирана и правена” тя е изображение от античен керамичен съд, а при “Модели за реалност” е изображение на монументална пластика на съвременния испански склуптор Хуан Оливера). Това е теорията за устността – просто преминава граници и същевременно свързва. Благодаря, професор Вейга, че положихте толкова труд за постигането на толкова добър резултат. Благодаря на професор Лури от “В градината с розите”, че така жертвоготовно правеше всичко като истински приятел и че написа толкова хубав предговор, в който дори похвали избора и подредбата на текстовете. Благодаря на Венета Сиракова и на Станимир Мичев, нашите преводачи на книгата – които както казва професор Китова – се справиха брилянтно. Благодаря на моя много добър приятел, Изпълнителния директор на НБУ – г-н Георги Текев - той цяла година слушаше разказите ми за книгата, която се прави в Испания, подкрепяше ме 100% и 100% ми вярваше и когато накрая му показах самата книга каза с пълна изненада: “ама тя е една истинска книга”. В залата има и още двама души, които са ме слушали цяла година, моите приятели Емилия Трифонова и Лъчезар Рачев - благодаря и на тях.

(На самото представяне забравих да благодаря на проф. Анушка Леви, която направи връзката с Институт Сервантес, защото постоянно работи с тях, но и защото преди това също много ни помагаше. Прекрасен човек!)

Когато се видяхме за първи път с професор Лури – пътувайки от летището към хотела - му благодарих за предговора и популяризирането на книгата на професор Богданов в Испания –– тогава той каза нещо много дълбоко искрено, което е много вярно: няма нужда от благодарности – всички ние трябва да благодарим само на един - на професор Богданов, че можем да бъдем част от неговите текстове и неговите мисли.

Благодаря Ви, професор Богданов – от сърце. (това го казах и тогава, но го казвам и сега:)
Тема № - 32 Коментар № - 3239 vesselina vassileva - 2010-11-07 14:54:38
"Кукерът", неволно спрял тока, се оказа Андрей - лауреат на няколко международни и национални олимпиади: по класически езици, философия, български език и литература, alumni на НГДЕК и първенец на випуска си, в момента студент по право в Софийския университет ;)Помолили го да пусне климатика, той объркал нещо копчетата и т.н.
Снощи между 18 и 19 ч. преживях може би най-големият словесен празник, който някога ми се е случвал - Христо Тодоров да представя книгата на Богдан Богданов и двамата да говорят непосредствено един след друг. Наистина беше пир на духа и на Словото!
Тема № - 32 Коментар № - 3238 Борислав Георгиев - 2010-11-07 06:27:41
Наистина би било хубаво, Весе, да остане някоя писмена следа във Форума за това, което се е случило по време на юбилейната празнична седмица. Нали титулната тема все още е за празници – значи и с кукери и без кукери, има място за някои други думи за празниците, за това как се празнува и как празнуващите се чувстват по време на празника и на конкретния празник, в който участваха.

Опитвам се да си представя: пълна зала и хоп, всички на тъмно. Не се ли чу подрънкване на чан на кукер? Сигурно на кукерите им е доскучало да са лутат сами из Форума, нали няма нов текст и нови коментари и са отишли да хвърлят едно око какво става там, където има много форумци събрани в куп. Кукерите от текста на проф. Богданов им хареса да ги обличат с думи и текстове.

Поздрав за всички участвали в конференцията.

http://www.youtube.com/watch?v=LGZeT07rqlU&feature=related
Тема № - 32 Коментар № - 3237 Aneta de la Mar - 2010-11-07 04:56:14
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 115068

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 128074

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 20064

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32669

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134257

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 94101

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 28984

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17719

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180774

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60698

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA