| СВОЕОБРАЗНИЯТ КРИТ |
|
 |
ВЛАДИМИР МАРИНОВ
След дългата и разгорещена дискусия за трагическите прекалявания и тиранията на Ерос, от страх да не ни сполети подобно наказание свише, решихме да почетем на време и по подобаващ начин могъщите и отмъстителни богове на средиземноморското лято. Публикуваме кратък текст, разказващ за скорошно пътуване до родната земя на Федра – Крит, с който ще се опитаме да просветлим поне малко мрачните краски в картината на острова, долавящи се и в „Иполит”.
Между 4 и 8 май тази година, в разгара на Гергьовденските чествания и паради у нас, група преподаватели и студенти от НБУ шестваха по необикновените пътища на остров Крит. Малкият им празник се проведе в рамките на пътуващия семинар по старогръцка култура, воден от проф. Петър Димитров, с когото – по една или друга от дестинациите – повечето форумци са поемали на път. Целта и сега беше същата: пътешествениците да разберат повече за класическата цивилизация на местна почва и в жив разговор, а не толкова в аудиторните зали или читалните. Независимо от редуващите се емоции и впечатления, мисля, че накрая всички се прибрахме в подгизналата от мъгла и дъжд София някак по-чувствителни към контекста на онази слънчева и топло-пъстра елинска действителност, която тема след тема се случва да разискваме тук.
Каквото и да кажем за самия Крит, ще бъде малко. Подобен на гърба на огромна риба, потопила се в морето между Европа, Азия и Африка, островът на цар Минос безспорно притежава впечатляващо своеобразие. Това своеобразие е подтикнало предгръцките му обитатели – минойците, да строят импозантни дворцови комплекси с пурпурни колони, със стилизирани рога на бик по покривите и с най-колоритните стенописи от древността, които бяхме виждали. Пак то е пленило първите гръцки заселници – ахейците, и ги е накарало да възприемат местния начин на живот, точно както се случило по-късно и с елинските пришълци през Омировата и архаическата епоха. Същото това своеобразие, наслагвано и преобразувано през времето, посрещна и нас. Бяхме ли готови за него?
Като учени и учещи хора, за част от видяното имахме предварително знание или поне очакване. Въпреки гълчавата на туристите и задуха от прашния ремонт се докоснахме до световноизвестните експонати в Археологическия музей на критската столица Ираклио: фрагменти от дворцови фрески на почти четири хиляди години; още по-стара керамика, създадена с удивително внимание към детайлите; статуетки на богини с шарени дипли, разголена гръд и змии в ръцете; знаменития диск от Фестос, разочароващо малък на фона на научната му слава; както и един богато изрисуван саркофаг от Айя Триада, представящ тържествена процесия, за детайл от който професор Димитров и студентка започнаха концептуален спор. После обходихме колосалната възстановка на Кносоския Лабиринт, направена с много въображение и цимент от сър Артър Еванс. Възхитихме се и на следващата цитадела, изградена във вид на манастирско общежитие – тази във Фестос, от върха на която се открива гледка както към вечно заснежените върхове на Ида и Левка Ори, така и към заслепяващите отблясъци на Либийско море откъм близкия залив. Видяхме прочутите каменни плочи с писаните закони на Гортин, снимахме се на варовиковите блокове в охра от минойския дворец в Малия, разположен на метри от приказния плаж и безбрежно синьото море, изобщо – насладихме се на изключителните гледки, откриващи ни се почти на всяка крачка из острова...
Други неща се оказаха част от неочаквания, но типичен облик на днешен Крит: да речем, мъничкият, но много богат музей в Сития, до който пътувахме през най-внушителните и невъобразимо красиви крайбрежни панорами почти половин ден само за да хвърлим бърз поглед върху изложеното, тъй като на острова музеите работят едва до 3 следобед; още крайбрежните заведения на „руската мафия”, предрешени като уж изискани рибни ресторанти или нощни клубове, в които видяхме да се подвизават съмнително едри и общителни славянки; както и официалното разписание на (между)градския транспорт – гордите и климатизирани „Минойски линии”, обслужващи и най-отдалечените кътчета в Крит, – което също толкова официално не се спазваше с писменото извинение, че по прекрасните и почти пусти пътища на острова често възникват ужасни задръствания. Не мина и без разправии с киселите пазачи в Кносос, които се опитваха да разобличат и разпръснат подозрителното ни разговорливо струпване около този или онзи обект под юрисдикцията на местните екскурзоводи.
В цялото това прекрасно смесване, което Крит предлага, открихме и шарена родна следа. Срещахме български колонисти на всяка крачка – в хотела, на улицата, в автобуса, дори на картофените ниви, покрай чиято вулканично червена земя се случи да преминем в близост до Малия. Повечето от тях ни се оплакваха от тежкия си живот, а когато последния ден по пладне, под пряката угроза от окончателно слънчасване, подминахме на бърз ход с любезно-пестеливото „Добър ден” поредната наша картофоберачка, чухме разочарования й извод, че „българите навсякъде искаме да си останем непознати”. Да, но имахме късмета да се срещнем и с Янко от Димитровград, съвременен критски аед от ромско потекло, чиито стари градски песни, изпълнени под съпровода на гъдулка, някои западноговорещи туристи приеха с възхита за автентичен елински фолклор едва ли не от времето на Демодок и Омир. Коя България и кои българи?
Това накратко е своеобразният Крит, който видяхме – мястото, отгледало и Зевс, и Минотавъра. И ако на отиване островът сякаш нарочно се беше скрил от авио-погледа ни под гъстите облаци, сюрреалистичното отлитане от крайбрежното летище на Ираклио в ясния неделен следобед не остави и капка съмнение, че с Крит ни свързва кратка, но красива и висока връзка – точно какъвто беше и полетът ни до София.
ADMIN СЪОБЩЕНИЕ:
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.
|
|
| Коментари по темата |
|
Какво ми беше най - интересно на остров Крит?
Пътуващият семинар до остров Крит бе първият ми реален допир до минойската култура.
Първото, което ме впечатли е експозицията в Археологическия музей в Ираклио с вазите стил "камарес", със своето съчетание между редуващи се геометрични форми и релефни флорални мотиви, датирани 2000 - 1700 г.пр. Хр. Вазите "маринен" стил (15 в. пр.Хр.) с изображения на морски създания, конусовидните ритони, ритона от Кносос във формата на бича глава, и естествено фреските представящи ритуални игри и процесии от двореца в Кносос.
Както знаем, Минойският Крит ни представя дворцови комплекси наричани - лабиринти. Това, което събуди интереса ми и обърна представите ми за значението на думата "лабиринт", е фактът, че в дейстевителност "лабиринт" представлява сграда, към която в продължение на години са пристроявани нови помещения и други сгради. Изненада ме и колко малки са помещенията за хората, грижили се за нуждите на двореца. Съдейки от размера на ваните и саркофазите, които видяхме можем да предположим , че ръста на минойците е не повече от 1,50 м.
И въпреки мегароните, канализацията, улиците за разходка с отделни помещения за различните занаяти, най - силно ме заинтригува местоположението на дворците, доказващо, че местното население в този период не е имало нужда да се защитава от неприятели. Тази култура поставяща началото на елинската култура е изчезнала благодарение на природните бетствия.
|
| Тема № - 45 |
Коментар № - 5011 |
|
Албена Здравкова - 2011-07-26 02:51:08 |
|
|
Тъкмо се чудех какво хубаво нещо да напиша като отговор на прекрасните коментари, които се появиха от снощи до сега - и ето че професор Богданов ни зарадва с новината за нов негов текст, а тази новина за мен, Нинел, е като все едно да получа нов островен университет!
В коментара си за контекста съм включила и синонима “среда”, който за мен също е един от най-важните думи-теми. Цялата ми интерпретация върху контекста ползва многомерността на втората част от трите текста по темата "Какво е литература?" на професор Богданов, защото само професор Богданов разглежда контекста като отношетие, а не като свършеност. Самият синоним „среда” за мен е изключително важен още от „Отделно и заедно”, където движението на контекста е представено с една много любима за мен формула – „Всички събития са „субектни ставания”, а всички имена са „среди”, в които тези ставания се случват”. Преди две години използвах тази формула за разчитането на Херодотовите котви.
Благодаря на професор Богданов, че е отговорил на въпроса ми за Тезей и Иполит - това, което се казва за „правенето” е важно, защото то вероятно се движи по маршрута и на правенето на самата литература и на сливането на тези така условно разделени светове-реалности на съвременния и историческия контекст. Отговорът на професор Богданов ме кара и да си мисля – дали теоретичното не е именно съвременното към/на всеки един момент.
Жалко, че пътувалите в Крит не отговориха на другия ми въпрос - с кой текст всеки от тях е пътувал из Крит... но пък това, което професор Богданов казва за "зърването" е почти отговор - дано наистина всеки да може да си припомня така, че също като Марта да поисква да се върне пак там - като при Бог.
Марта, страхотен разказ за Гърция – наистина оставя онова усещане за същинско зърване - откакто публикувах коментара ти, виждам тази майка, която зорко бди над шестте си деца... и по-голямата картина на децата, Омир и морето, в която болестта се оцветява в далеч по-спокойни и меки цветове. Да, това не е просто личен разказ. И жалко, че няма такива морета за всички. В тази връзка, наистина, както казва и Маркиз дьо Карабах, добре е, че имаме морето на форума – което може и да създава приятелски фронтове, но не позволява крайното разделяне на вражески.
И за Роси. Страшен коментар! Първото нещо, което провокира в мен този коментар беше лекота – лекотата - да си дадеш сметка, че когато нещо в теб породи вътрешна съпротива, понякога няма как да го заобиколиш без да покажеш, че носиш завързана за ризата си котва, дори когато котвата ти е само знак на щита.
Миналата седмица, Роси упорито твърдеше, че тя принадлежи на третата група от коментара на Георги – въпреки че там добре се казваше, че третата група още не е създадена. И се питам – защо тогава Лелята на Сократ се учудва, че съм била погледнала с пренебрежение на нея и на ГГ за тяхното реално светилище. Ако всички литературни текстове представят нещо в среда на фона на съществуващ цял свят и в друг план моделират и него, и средата и света като такива, каквито трябва да бъдат – то не виждам начин как едно такова нещо би могло да го няма реално – било като планина, река, трета група, трето тяло или пък като светилище "на Афродита при Иполит"...
|
| Тема № - 45 |
Коментар № - 5003 |
|
vesselina vassileva - 2011-07-25 16:36:25 |
|
|
Днес ще изпратя на Веселина обещания нов заглавен текст. Бавенето около стъкмяването му стана причина да помоля Владимир да публикуваме неговия кратък пътепис.
Крит е наистина огромна тема, породила и изследователски и какви ли не литературни текстове. Малкият пътепис на Владимир е за друго – за зърването на Крит. Всяко голямо нещо може и бива да се зърва. И е добре, когато се зърва със стил. В моя коментар стил не е термин, а многозначна дума. Думите се стремят към еднозначност, стават термини, по тях се спори, после от споренето не излиза нищо и те се връщат в многозначността. Така става и в живота, и във форума. Припомнете си моите усилия по думите-теми реалност и контекст. Така протичат живите разбирания – с връщания назад, отклонявания, прекъсвания и подемания наново. За това са виновни основно винаги намесващите се в хода на едно разбиране външни контексти.
И в нашия случай се намесва външният контекст на породилите се приятелски фронтове. Добре, че е техният аргумент (този път направо изповедно оголен в коментара на Росица), та тя да обърне внимание на идеята за контекст, която Веселина наистина е формулирала пределно точно и със стил. Щеше да е по-добре, ако беше добавен и синонимът среда. Но нека и аз да не постъпвам фронотово. Казвал съм го много пъти, казвам го и в новия текст, и сега го казвам. Като казваме, ние разбираме, но и правим нещо. Добре е да не разбираме едно, а да правим друго. По-добре е, когато разбираме и правим едно и също. Най-добре е обаче и да различаваме това, което разбираме, от онова, което правим.
Веселина ми е задала типично исторически различителен въпрос за по-стария по-модерен и по-младия, настроен традиционно. Това различаване идва от съвременния контекст. В историческия на “Иполит” въпросът не се повдига. Текстът на “Иполит”, точно така, както е и в митовете (имам предвид който и да е по-цялостен мит, който се разказва тогава), има друга грижа – като се смесят всякакви времена и факти, да се конструира временна празнична реалност, особено минало, което се ползва тук и сега. Което се отнася и за всяка част на текста, и за целия текст, и за Дионисовия празник, към който “Иполит” прилепва. Да, но текстът е дошъл до нас и ние го разбираме присвояващо. Всеки има право на това. Лошото е да не знае, че присвоява и да се увлича само от чистото разбиране. Да, но то освен разбиране е и правене.
|
| Тема № - 45 |
Коментар № - 5002 |
|
Bogdan Bogdanov - 2011-07-25 10:32:11 |
|
|
| Веселинка, бързам да те поздравя за предприемаческата идея: "Няма твърдо понятие за контекст, в което контекстът да означава само външен свят. Ако означава само външен свят, то той е свършен и следователно не може да бъде контекст за нищо. Става въпрос за сложни отношения между реалните неща на различни светове в миналото, но и на реалните неща, на сегашния/нашия свят (свързаността между световете поражда реалността), което пък задвижва темата за непромяната и промяната и за това, че мислим в големи парадигми." Имаш неподозиран делови талант! И така - изводът е един. Първият чуждестранен филиал на НБУ изглежда че трябва, дори е наложително да бъде на Крит. Свързаността на световете, неидеалния външен свят, който е без контекст, ако е само така-външен и мисленето в големи парадигми. Ето го филиала на Крит, ето я реалността и промяната. Предприемаческия, Бизнес Контекст на Нещото. При това разбирам, че Крит е доста гъсто населен, с добра структура на населението и доста добре балансирана икономика. "Има мегдан" и за науки за земята (вулкани, цунамита, Санторини и пр.), защитени зони и животни, за икономиката - "бол" (вкл. и за моето екологично счетоводство широко място, тъкмо направих опростена регионална сателитна сметка на туризма и чакам да се изкаже по нея някой си голям специалист Димитриос Бухалис от ... Bournemouth University), има място за обучения по търговия, аграрна икономика, да не говорим за класически студии, антропология, история, ...). Вярно, оказва се, че си имат университет ... и брадвички си имат, но пък живеем в ерата на глобалната ожесточена конкуренция и както, надявам се, би се съгласил Велин, (който, поради естеството на научните си занимания, ще наминава само транзит към този Нов Български Критски филиал, но ние ще го посрещаме с узо и маслини) "Никой не е пророк в собствения си дом." Ще има и допълнителна полза за Веселинка. Тя ще може да се затвори в лабиринта на Минотавъра, докато не завърши "онази работа". Ако не иска - ще я затворим ние. Без компютър и достъп до Форума! Като личен пример - захвърлям собствения си компютър и отивам с упорство да добия цвят на критянка, за да не се различавам драстично от местното население. (маркетингова тактика...) |
| Тема № - 45 |
Коментар № - 5001 |
|
nkioseva - 2011-07-25 08:56:46 |
|
|
Крит – прекрасна тема! Бих могла да изпиша десетки страници коментари, дори и само това да беше целият заглавен текст:
„Крит”. Снимчици. Владимир Маринов.
Това беше и първото, което ми мина през ума, като видях заглавието (въпреки че не обичам термини като „своеобразие”, приличат ми на „самобитност” – няма такъв филм), защото съм ходила на два пътуващи семинара до Крит, единия от които лично съм организирала (това беше първият пътуващ семинар на НБУ през 1994 г.); критската култура ми е много близка и съм изследвала задълбочено парчета от нея (древни, съвременни и смесени); обожавам критската традиционна музика, природата, земята, планините, морето, дивите рогати кози на Крит; обожавам критската храна - особено един вид прочуто сирене; имам близки приятели с критянски произход; обожавам Казандзакис, Ел Греко, Никос Ксилурис, Псарандонис, Микис Теодоракис; на докторантския си изпит писах за Крит.
Обаче след прочитане на текста нищичко не ме провокира да вляза в разговор, да споделя каквото и да е от моите лични преживявания, разбирания и прозрения за/от Крит. Навярно Владо така е искал, защото, ако е чел целия форум, със сигурност знае за често споменаваната ми силна привързаност към критските неща, и ако е искал да пиша, щеше да ми даде нишан (както ми дава, например, уважаемият DeKarabah – прекрасен сте, маркизе!). Затова няма да натрапвам идентичността си на Критска Леля.
Това, което не можеше да не ме провокира, както е провокирало и Нинел за прекрасния й коментар, бе краткият коментар на професор Богданов за стила и съдържанието. Аз пък, не както Нинел и професор Богданов, винаги съм си представяла, че стилът е външен на съдържанието, и никога не са ме занимавали стиловете, особено на други пишещи. Толерантно съм подхождала – какъв да е стилът избира всеки за себе си, и като си е намерил някой пишещ един стил, значи той му подхожда и не е моя работа да съдя хубав ли е или лош. Може би затова не съм се дразнила от стила, какъвто и да е, защото това е, което човекът е могъл и е намерил. Винаги съм слагала лупата над съдържанието, над казаното. И сега продължава да е така – ничий стил на който и да е било от форумците не ме дразни, изобщо не ми привлича вниманието, заковавам се винаги в смисъла на казаното. За пръв път се замислих за стила преди повече от две години, в началото на форума, когато Георги направи първите си опити да ме прогони от форума, защото, както той се формулира, дразнеше го първо „прекалено” академичното ми говорене (в темата на Миглена Николчина за Сафо), а после веднага – и „прекалено” личното ми говорене (моментално в следващата тема на професор Богданов за „Федър”). Стана така, понеже аз моментално смених стила си, за да му угодя и да не го дразня повече, понеже целта ми, като пиша тук, не е да дразня някого. Така разбрах, че както и да говоря, все ще дразня Георги, защото той очевидно не се дразни от стила ми, понеже имам няколко и си ги сменям, и смесвам, и специално за да му угодя си ги сменях и смесвах, но той все се дразнеше. Разбрах, че се дразни от това, което казвам, и изобщо от съществуването ми. И спрях да му обръщам внимание. В тази негова драма, обаче, аз разбрах, че имам стил, и то не само един, и че изнамерените ми собствени стилове са наистина техническото средства, което е най-подходящо за моя характер - да изразявам през себе си това, което аз искам да кажа. Съдържанието, това, което казваме, не може да е наше лично, защото почти всичко, което е могло да бъде казано вече е казано. Ние повтаряме други, когато казваме нещо. Можем да изразим себе си почти само в стила, в начина-форма, по който изразяваме хиляди пъти повтореното от други.
Професор Богданов отдавна говори за разбирането-различаване на двете неща – това, което се казва и начинът, по който се казва. Сега най-сетне го разбрах. Стилът е израз на начините на мислене, на технологиите на мислене; наблюдаването на стиловите техники и разбирането им представлява онова най-красиво, вдъхновяващо и заслужаващо усилията и заниманията ни нещо, което професор Богданов веднъж нарече „наблюдаването на правенето на смисъл” (или нещо подобно, не се сещам в коя тема беше, но помня, че беше отговор на въпрос на Истинският Сократ).
Признавала съм не веднъж, че това все още ми убягва и съм молела Професора да ми прощава, ако не го различавам добре в двата текста, които той поиска да напиша за форума. Но, ето сега, в тази тема успях да го схвана. Схванах го, защото примерът беше подходящ за моето разбиране – текст с хубав стил, вероятно казва нещо, но на мен нищо не ми казва-показва. Не казвам, че на никого нищо не може да казва-показва, опазил ме Бог! Сигурно казва-показва много на пътувалите семинаристи, но на мен - нищо. Най-вероятно става така, защото за мен Крит е, означава и осмисля страшно много, и някак не мога да понеса толкова крайното му смаляване, принизяване, направо нихилиране-подигравка – отидохме, видяхме това-онова, (и в рекламните листовки на най-евтините и прости туристическите фирми е написано и показано повече); голямо разочарование от малкия размер на диска от Фестос – размерът ли има значение и за какво по-точно му е значението? Добре че нищо не е казано за пръстените печати и гемите, които се виждат само под микроскоп ... Какво ми казва финалът - „... с Крит ни свързва кратка, но красива и висока връзка – точно какъвто беше и полетът ни до София” – казва ми, че тези, пишещи в множествено число (които не зная кои точно са, освен Владо) по никакъв начин не са направили връзка с Крит.
Крит е толкова грандиозно нещо, кълбо-мрежа-взрив от неща, че с него не можеш да имаш кратка и висока (камо ли – просто красива) връзка – „дворците”, които винаги са в ниското (и които най-вероятно не са дворци, а светилища), подземните лабиринти, чудовищата като минотавъра (и другите, изобразени по пръстени и геми), дълбоките подземни пещери (в които царете и Питагор ходят да се съветват с БОГА, КОЙТО ИМА ГРОБ! – Питагор го нарекъл Зен в надписа, който изписал на каменния му трон, който трон преди това застлал с руно на черен овен); психоактивни растения в мистериални ритуали, които само на Крит никога не са били скрити (екстаз-транс, танци, дивеене, видения, разкъсване и ядене на бика-бог за богиня-господарка с лабрис и рога, пък после – пости, добродетелен живот и познание, както казва и показва прочутият ОРФИЧЕСКИ фрагмент на Еврипид от КритянКИ, не критяни!); няколко вида писмености; неописуеми за нашето българско безстрастие-безразличие страсти (мъжете-критяни и до сега не излизат извън дома без да запашат нож на пояса си, а жените не им отстъпват, ами даже ги надминават по дивост, а едновременно с това, критяните са най-гостоприемните и даряващи гостите си домакини – не те оставят да си тръгнеш и не спират да те черпят, докато ти призлее от ядене, пиене и подаръци); за Казандзакис, Ел Греко, Теодоракис да не споменавам – могат да се четат, гледат, слушат.
Едно от предположенията ми защо е станало така в текста на Владо - може би е поради избягването на разкази със случки. Единственият пасаж със загатната случка, който нещо ми каза-показа е този за срещите с българи, но пък това казано-показано не ми допада по съдържание и ако трябва да го коментирам, ще стане неприятен коментар - затова отново предпочитам да се въздържа.
Имам един въпрос към Владо. Владо, знаем, че можеш да пишеш прекрасни текстове – имам представа от онзи за приятелството у Платон-Сократ (въпреки че и аз възразявам към думата „завист” в заглавието). Какво те подмами-подведе да се съгласиш, този твой текст, който не е бил предназначен за форума, и не те представя такъв добър форумец, какъвто знаем че можеш да бъдеш, да бъде поставен за обсъждане от нас тук?
Тъй като подозирам, че професор Димитров може да се докачи, възприемайки моя коментар като укор към неговия пътуващ семинар, непременно трябва да подчертая, че и аз съм била на пътуващ семинар с професор Димитров, и че вероятността за дълбоки свързвания, прозрения и преживявания не зависи от организацията на семинара, а от способностите на всеки семинарист да преживява, свързва, разбира. Нищо от организационните затруднения (каквито винаги има на всеки пътуващ семинар) не е било в състояние на мен да ми попречи да преживявам, свързвам и разбирам, защото ги мога тия работи. По същия начин нищо не е попречило на Веселина да го прави, както и сега ни показа, а както добре си спомням че ни показа, когато се върнаха от пътуването в Йония, организирано отново от професор Димитров. Пътуващите семинари са прекрасно нещо, но за тези, които умеят да се възползват от тях и да ги живеят-мислят (сложно).
Много се радвам на това, което Веси написа за контекстите, защото тъкмо мислех да пиша в защита на ползването на контекстите, което тя често напада. Веселина е цар на разбирането, тя има (сигурно наследена от кладенците на предците си) някаква невероятна интуиция да разбира ей така на, „от воле” – текстове със сигурност, а може и хора да разбира така, въпреки че е казвала, че не разбира хората така добре, както текстовете. На нея може и да й стига интуитивното усещане, но на хора като мен – не стига. И аз имам силни усещания за нещата, които преживявам, но не им се доверявам, докато не намеря подкрепа от контексти, и то непременно с много контексти, и непременно – с контексти на реално съществуващи посочими неща – точно като планини, реки, артефакти, парчета от фрагменти от грънци, каквото и да е нещо, което можеш да видиш и пипнеш. Щях да разкажа за подобно преживяване с две планини – Бермион и Пиерия, когато неочаквано се случи да попадна между тях, но вече няма смисъл да разказвам-показвам същото, каквото тя е направила.
Гениалното (за мен) параграфче на Веси за контекстите:
„Няма твърдо понятие за контекст, в което контекстът да означава само външен свят. Ако означава само външен свят, то той е свършен и следователно не може да бъде контекст за нищо. Става въпрос за сложни отношения между реалните неща на различни светове в миналото, но и на реалните неща, на сегашния/нашия свят (свързаността между световете поражда реалността), което пък задвижва темата за непромяната и промяната и за това, че мислим в големи парадигми, а не с откъснати светове – откъснати като време, например - античният Крит, и откъснати като място – самият о. Крит.”
По същата причина, веднага след като Веселина написа великия си коментар за любовта на Иполит и Артемида, което естествено и директно ги свързва и с Афродита, веднага й посочих факта, че реално е съществувал храм/светилище на Афродита до светилището на Иполит на Акропола в Атина, което светилище на богинята, отгоре на всичко, се нарича „на Афродита при Иполит”. Мислех, че й помагам. А тя ме изгледа пренебрежително, по същия начин, както и сега реагира, когато Георги призна правотата й (заедно с правотата на Анета, която първа откри-заговори по проблема), след като Георги сам е намерил свидетелства за съществуването на това светилище. А всъщност е хубаво, че Георги най-сетне показа, че може да стигне и до там, че да потърси възможни доказателства за тезите на другите, които оборват неговата. Дано, обаче, това не е случайно изключение.
Тъй като имам още поне две големи теми, по които съм си наумила да пиша, а коментарът вече стана прекалено голям, прекъсвам тук, пускам за публикуване и продължавам да пиша по втората си тема.
|
| Тема № - 45 |
Коментар № - 5000 |
|
Лелята на Сократ - 2011-07-25 01:39:30 |
|
|
Няма да чакам втора покана за един гръцки разказ - дори само за да не мисля за онзи красив, рус, млад и богат викинг, душевен Франкенщайн и детеубиец. И ще си позволя да продължа, отклонявайки се, че медийното разчитане на случилото се в контекста на християнски фундаментализъм, в противопоставяне на изненадваща не-проява на ислямски такъв, е еднаква липса на познаване и разбиране, както на християнството, така и на исляма. Знам, че Велин Белев може най-добре да обясни, че отчаянието или политическите интереси, родили "ислямския фундаментализъм", нямат нищо общо с казаното в Корана. В същата степен това важи и за Библията. Твърде лесен ми се струва евентуален отговор, видяхте ли докъде ни доведе религията... Този ужасяващ случай поне онагледява, че четенето на много текстове може да ни спаси от прости отговори или въобще от търсенето на такива. Мотивът на полудяването, загубата на разсъдък или грешката на възприятието, са довели до толкова много убийства и смърти, познати ни от античните трагедии, че за съжаление, не могат да ни изненадат. Но очевидно, лишени от културата на театралното съпреживяване на нечие високо страдание и последващият го катарзис, който освен духовното въздигане, все пак изчиства обикновения зрител и от собствените му малки страдания, човекът на днешното "изиграва" наистина лудостта си и превръща театралното убийство в истинско.
Веселина, ето зад такова лично говорене винаги ще заставам - ако DeKarabah не беше написал своите лични думи за Франкенщайн и аз нямаше да дръзна. Но след като вече го сторих, съм истински щастлива, че е имало място, форум, на който да го направя, пред хора, които дори да не се съгласят с написаното, поне ще го прочетат.
А моята Гърция - случайно попаднах на място без почти никакви туристи и чувах постоянно гръцка реч, примесена тук-таме с български и руски. Бях изненадана колко много разбирах, макар и отдавна да не съм се занимавала усилено нито със старогръцки, нито с новогръцки. Но най-странно ми беше, че всички ми звучаха като съвременни Омировци. Не че чета аеда постоянно, но под влияние на казани неща за него във Форума, често мисля за разказването му. Най-смешно ми ставаше, когато децата си говореха и си подвикваха някакви техни си неща на гръцки – казвах си, гледай ги, съзнават ли чии наследници са?! Как могат така грубо да ползват езика на Първия поет, макар и често до неузнаваемост променен?! Сигурно е било от лятото, слънцето и морския живот наоколо, но груб или различен, този път гръцкият им ме омайваше. (Предишния, въобще не исках да го слушам, въпреки че бях отишла там именно за да го уча...).
Но тъй като бях в най-„българската” и бедна част на Гърция, не мога да се похваля с разказ като на Владо. Затова ще завърша със съвсем човешкия ми и емоционален спомен от това място. Имаше една майка с шест деца, третото или четвъртото от които с умствено заболяване. Беше божествена гледка как децата слизаха заедно на плажа и играеха, ли играеха. Но най-чудесна беше майката. Тя просто стоеше на брега и зорко следеше всички, не само болното дете. В техния контекст то не беше по-различно, проблемно, особено, трудно. Беше си част от ваканцията, морето, плажа и игрите. През следващите дни видях още доста „болни” деца. Благодарение на прекрасното гръцко спокойствие и умеене да се живее, и те, и родителите им изглеждаха просто щастливи, че са – там, близо до морето, уханието му, изпаренията, цветовете и сигурността на присъствието му.
Средиземноморската диета наистина съществува, но ми се струва, че малко не-гърци могат истински да я разберат и следват. Знам, че много от форумците сигурно имат много какво да кажат по този въпрос. Аз не ходя често в Гърция и впечатленията ми от нея са мимолетни, може би и не много верни. Във всеки случай обаче, те са поредната версия за митичната страна, която ще остане скъпа, лятна и незабравима за мен...
|
| Тема № - 45 |
Коментар № - 4999 |
|
Marta Metodieva - 2011-07-25 00:18:35 |
|
|
Добър вечер, уважаеми интелектуалци,
Хора, знаещи спасителните смисли на мултикултурното,
на исторично-културното, на философско-религиозното, на научносъзидателното,
на междучовешкото и вътречовешкото,
Гордата и чиста, и мъдра страна на викингите роди своя Франкенщайн.
Изненадващо, трудно за възприемане доказателство за вашите и моите страхове
от повърхностното познаване, материалното подмитане, пренебрежителното
подминаване - на истинските тайни, трептения и послания на хуманитарното
прочитане и мислене за същините на човешкото и проникналата го, и
пренасящата го през Хаоса душа – разум. Или обратното.
Тази вечер не мога да слушам музика.
Минава ми през ум за критянина Казандзакис. По нещо вашите /нашите/ усилия ми се
привиждат като титаничната и самотна битка на този величав грък.
Ние поне не сме самотни. Имаме общата „двуостра брадва”
на Форума.
Простете, ако пак съм ви натъжил. Но общата тъга се носи по-лесно.
Бъдете устойчиви.
|
| Тема № - 45 |
Коментар № - 4998 |
|
DeKarabah - 2011-07-24 21:19:23 |
|
|
| Благодаря, Марта, за разясненията. Той Георги не уточни имената и в първата група, но всъщност в нея влизам само аз, защото само аз не преподавам. По-голямата идея е още по-лоша, но не ми се иска да задълбавам в този разговор и предлагам да не задълбаваме, за да не стигна до там - да повярвам, например, и аз, че Посейдон ми е баща. Браво за начина, по който ти си разбрала коментара на Георги, той казва много хубави неща за твоя характер. Предпочитам да остана в нещо хубаво - няма ли да уравновесиш разказа за лабиринта, който поиска, със собствения си разказ за по-хубавата Гърция? |
| Тема № - 45 |
Коментар № - 4995 |
|
vesselina vassileva - 2011-07-24 18:06:09 |
|
|
Веселина, със закъснение чета всички нови и стари коментари, включително и вашия - благодаря ви, че сте оценили искреното ми възхищение от работата ви!
За личното, напълно съм съгласна с вас, че без него, без Лицето, което говори и заявява позицията си, каквото и да се каже, е или усърдно цитиране на чуждо мнение, или опит да се скриеш зад нещо, като така го изразяваш, че всъщност не казваш нищо. Аз говорех за не-преминаването на границата на личното и не-личното, т.е. да не се изпада прекалено нито в едното, нито в другото. Мисля, че Георги има предвид нещо такова с предложението му за третата група. Всъщност, Анета реагира с обида от казаното от него, но ще й призная, че когато ни изброява поименно, то е за да отправи съвсем конкретна препоръка и порицание, че летящото присъствие във форума, не му дава особено много. Той се поддържа с редовно писане, подобно на това на всички неизброени участници.
И понеже в момента чета именно за индианците на Анета, аз споменах "Разказвача" с ясното съзнание, че точно тя може да добави подробности, които може би единствена знае.
А тъй като новата тема е посещение в Гърция, от която неотдавна и самата аз се върнах, за пореден път се дивя как личностите ни променят местата, според състоянието, в което ги посещават. По време на предишното ми посещение в Гърция, знаех, че скоро няма да се върна там. След последното ми, кроя планове за по-скорошно ново посещение до тази хем близка, хем далечна земя. Пътеписът на Владо определено ме обръща към Крит и неговата многолика история, за която знам, че проф.Димитров може да ни каже толкова неща. Всъщност, проф.Димитров, дали може да добавите още за връзката между лабрюса и лабиринта?
|
| Тема № - 45 |
Коментар № - 4994 |
|
Marta Metodieva - 2011-07-24 16:57:04 |
|
|
Влади, когато пуснах новия си коментар - не бях видяла твоя коментар. Понеже ти и професор Димитров няма да се предадете, а замъквате и Георги да вярва в митове - и то насред трагедията, в която нещата са като във водовъртеж, имам само един въпрос към теб (той не отменя въпроса ми от предния коментар:). След като така добре навърза родовите причинно-следствени връзки на dramatis personae (винаги се възхищавам на такива думички), как ще обясниш следната част от текста на "Иполит":
Тезей:
Уви! Човешки род! Къде ще стигнеш ти?
Предел във дързост и безочие ще имаш ли?
Понеже, ако все така животът ни
по-дълъг става, а пък и потомците
се случват все по-нагли от предците си
и все по-хитри, значи към земята ни
ще трябва да прибавят боговете ни
и друга, та да побере нечестните
и хората, злонравни по рождение.
Как интерпретирайки, обърнат към миналото и митовете, ще коментираш тези думи на Тезей, които каквото и да казват, със сигурност казват две неща: 1. обръщат модела на родовото проклятие - потомците стават по-нагли от предците; 2. дават за пример Иполит и заковават вината в една точка, която не е нито в миналото, нито в бъдещето - а там в самото място, при самите тях – при злонравните по рождение, на които никой не им е виновен?!
P.s. Имам и един въпрос към професор Богданов - дано да не ме нападне пак - но съм сигурна, че само той може да ми отговори, затова ще рискувам.
Защо Тезей, който е по-стар, се свързва повече с новите модели, имам предвид и писменото слово, и реториката, и дори това за обръщането на модела на родовото проклятие, докато Иполит, който е по-млад, някак повече остава при старото? |
| Тема № - 45 |
Коментар № - 4991 |
|
vesselina vassileva - 2011-07-24 14:44:00 |
|
|
|
