БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

Политически рискове пред демокрацията след избори 2013

МОМЧИЛ БАДЖАКОВ
            

На парламентарните избори 2013 гласуваха близо половината от имащите право на глас – с 12% по-малко от гласувалите на предишните парламентарни избори. Засилената след масовите протести през февруари и март политическа енергия странно бе изтекла за по-малко от месец. Алтернативите на статуквото просто изчезнаха или ако спечелиха някакви гласове, те бяха на критичната граница. Протестите бяха против обичайните партии и може би затова на тези избори се появиха два пъти повече партии, отколкото на предишните. Но разумните гласове бяха заглушени от яростно политическо говорене, излъчващо негативизъм, нетърпимост и омраза.

Това се допълни от съзнателно създадената медийна истерия. И преди е имало медиен радикализъм по време на избори. Сегашният прекрачи не само границите на политическия морал, но и на закона. Станахме свидетели на най-нечистата предизборна кампания от 1990 г. насам. Тя ясно показва до къде може да стигне деградацията на политическото в една посткомунистическа страна с фалшив демократичен консенсус между елитите на прехода. Целта на тази негативна кампания и на компроматната война, която я съпътстваше в нарушение на закона и по време на деня за размисъл, и в самия изборен ден, бе да се отвратят възможно най-голям брой българи от политиката, политиците и партиите. Така една партия, неуспявайки допринесе за собствения си успех.

Едва ли (във Франция например) е възможно лидерът на основната опозиционна партия да заяви, че няма да признае изборите, ако не ги спечели, и че ако правителството не бъде свалено чрез избори, това може да стане и с други средства. Тези закани се реализираха -  два месеца преди датата на редовните избори след режисирани улични протести законно избраното правителство наистина подаде оставка. За пръв път беше погазен постигнатият още през 1990 г. базов консенсус за правилата на изборния процес, което разруши и основата на  самия демократичен консенсус. Това отблъсна избирателите с умерени центристки и десни демократични разбирания.

По време на самата предизборна кампания радикалното политическо говорене бе основният партиен дискурс. Чрез медиите той се усили от журналисти, социолози и анализатори. Като отговор една от партиите издигна идея за „връщане към нормалността”. Вместо да повиши, това намали рейтинга й. Партиите с по-широки партийни ядра спечелиха, а партиите с по-тесни ядра загубиха гласове. Перифериите на управлявалата доскоро партия и на малките центристки и десни партии се свиха съществено. Тази кампания отблъсна „нормалните” нерадикализирани избиратели и даде предимство на кресливата опозиция от крайно-левия и крайно-десния политически спектър.

За пръв път след 1989 г. на левия избирател бе наистина внушено, че е възможно, ако не „да се върне социализмът, пречистен от грешките и деформациите”, то да настъпи радикален обрат по посока на отхвърляне на „дивия капитализъм” и „неолибералната експлоатация”. В тези условия опасно се усили и радикалният националистически, етнонационалистически и етнорелигиозен вот. Така нарасна ролята на безразсъдния радикализъм и силно намаляха разумните поведения. Безумните обещания за „светло бъдеще” засенчиха рационалните решения на днешните проблеми.

Така партии, които се очакваше да загубят гласове, спечелиха, а тези, които се очакваше да спечелят, загубиха. ГЕРБ изгуби близо 600 х. избиратели, докато основният му съперник БСП спечели над 300 х. Преди протестите и кампанията „Атака” имаше 1.5% доверие, а на изборите спечели почти 8 %. Синята коалиция (ДСБ + „Единство”) имаше сигурни 5%, а след поредното разцепление ДСБ спечели под 3%. ДБГ претърпя фиаско - събираше над 7% , а получи под 3.5%. От друга страна по-умереният от „Атака” НФСБ  увеличи повече от три пъти активните си симпатизанти и за малко не влезе в парламента. Това бе закономерен резултат от начина, по който протече предизборната кампания.

С това България както и други страни от периферията на Европа навлезе от етапа на популизма в контрадемокрацията. Но не на контрадемокрацията, описана от Пиер Розанвалон като усилване на ролята на гражданските неправителствени организации, които упражняват ефективен контрол върху държавната власт, а като контрадемократична вълна, противопоставяща се на демократизацията и бавно обръщаща тенденцията от демократично към все по-авторитарно управление.

Разбира се то не започва сега. Обръщане към авторитарни мерки наблюдавахме и при правителството на Сакскобурготски, когато свещеници от „синия синод” на БПЦ бяха бити и влачени извън техните храмове, и при Станишев, когато полицията окървави протести против корупцията, разграбването на еврофондовете и унищожаването на българската природа, и при Борисов, когато се засили вярата, че с полицейски средства могат да се решат демократично политически въпроси.

След тези избори в парламента са представени малко над една четвърт и съответно са непредставени близо три четвърти от българските граждани.  От гласувалите 50%  почти една трета не получиха представителство. Затова и следващото правителство е заплашено от легитимна недостатъчност. Особено след абсурдите, че през февруари България излезе на улицата, за да поиска промяна на политическото статукво, а през май го утвърди, че през февруари поиска оставката на ГЕРБ и Борисов, а през май ги преизбра на първо място и че БСП изгуби изборите и се класира след партията на Борисов, но спечели да състави заедно с ДПС и с помощта на порасналата националпопулистка „Атака”, която лидерът на БСП доскоро определяше като „фашистка”.
  
Десницата и на тези избори се яви разделена от вътрешни противоречия и обвинения. СДС се самоуби ритуално в неистовата си омраза към своето минало и ...Костов. От емблема и символ на прехода, демократичният съюз се превърна в завладяна от случайни грабители фирма, чийто политически капитал бе източен. Наивно и глупаво ръководителите на СДС смятаха, че като се отрекат от Костов, ще си върнат „своя” електорат. Бяха разочаровани. Оказа се, че такъв електорат няма. Загубата на демократичната перспектива от ДСБ е главна причина за лошия изборен резултат на тъмносинята алтернатива. Сега десните от ДСБ би трябвало не да разединяват, а да обединяват дясното, да престанат да залагат отново на самомнението, че са единствени компетентни изразители на автентичната десница и  със смирение да започнат изграждането на нова позитивна и ведра дясноцентристка политика.

Сегашната загуба на политическото дясно щеше да бъде много по-малка, ако в тези избори ДСБ не беше се заблудил, че основният политически противник е не ГЕРБ, а левият популизъм и екстремизъм на БСП и “Атака” и ако като по-старши и по-цивилизован член на ЕНП беше предложил ясни десни алтернативи на колебливите решения на по-умерените от тях ГЕРБ. Наместо това ДСБ критикуваше политиката на ГЕРБ по същия начин, както това правеше БСП. Което беше голяма политическа грешка срещу партия, преустановила корупционните проекти „Белене” и „Бургас-Александропулис”. От тук и последствието, че центристко-десният електорат припозна и на тези избори центристко-дясната партия ГЕРБ, а не дясноцентристката алтернатива на ДСБ или СДС.

ГЕРБ като центристко-дясна партия изненадващо води умерена и дори предпазлива кампания, очевидно страхувайки се да отговори на компроматната война със същите средства. Но тази умерена позитивна кампания, залагаща на постигнатото по време на прекъснатия мандат, поради истеризирането на кампанията от основния политически противник, не постигна желаното. Не малкото направено от правителството на Бойко Борисов се оказа  по-незначително от скандалите с подслушванията, „фалшивите бюлетини в Костинбод” и обвиненията, че Борисов е диктатор, а ГЕРБ са „варвари”. Въпреки грешките и неистовата неокомунистическата пропаганда в медиите, ГЕРБ постигна управленски показатели, които по време на тройната коалиция биха били непостижими.

Необяснимо по време на избирната кампания беше и поведението на изтъкнати десни интелектуалци. Тяхната радикална критика към ГЕРБ достигна невиждано кресчендо. Дори такъв изискан и политически коректен френски възпитаник като проф. Ивайло Дичев прати съобщение във Фейсбук след падането на правителството на Борисов : „Бокаса падна!” Да не говорим за откровено червените социолози, които открито агитириха в полза на БСП дори по време на деня за размисъл и самия изборен ден.

Знаем какво ще стане. БСП и ДПС най-вероятно ще образуват правителство с дискретната подкрепа на „Атака”. Винаги добре информираните за ставащото в България руски медии вече ясно „предсказаха” това, като възвестиха, че „на изборите в България победиха три проруски партии, които ще направят правителство”. Това естествено ще бъде съпътствано от лошо съгласувани твърдения. ГЕРБ с право ще твърди, че това е предишната „тройна коалиция”, при това в по-лош и нестабилен вариант. БСП и ДПС ще нарекат тива правителство „експертно” и „програмно”, но ще добавят и “партийно отговорно”. Както каза сатирикът Славомир Генчев: „Очаквам не коалиране, а клоакиране в новия парламент”. Дано това да не доведе до нови разделения, протести и финансов банкрут!



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ:
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.



Коментари по темата
От месец надничам и поствам и извън този, „кръщелен“ за мен, форум. Проблемът за социално-политическата, съсловийно-икономическата и моралната обществена теза-нагласа, породила и отстояваща, ще го нарека, антигерберианството, ме вълнува по поне две причини.
Първо. Още в периода на активираща се /и относително „безоблачна“/ мандатност, в условията на самостоятелен кабинет при настъпващо „кризисно пожарище“, неопитният и непотомствен /нешлифован и недодялан, дори и само за генералския си пагон/ политик с подходяща за нашите ширини аура, Борисов, изненада столетницата с размах и маньовър. Та дори и със здравия си „селяшки“ нюх за неоплескани кадри-работари, въпреки някои неминуеми провали. Неочаквано той надскочи предполаганото за него равнище на компетентност, оказа се, че в „властовата му девственост“ е властови ресурс от нов, „неуправляем“, некомбинативен за външен пробив тип. Накрая ББ преряза с кратки хитровати изявления и конкретни несъгласия на политико-дипломатическо и търговско-икономическо равнище самата „хранителна пъпна връв“ на лявата олигархичност и партийно-организационна бъдност с Кремъл. Само по себе си, това бе първото реално изговорено и скрепено с важни неподписвания /дори само около „тройния шлем“/ откъсване на „задунайската /туристическа/губернийка“, „дребен“, едва отекнал, но чут в Европа, удар по велико-имперския евразийски Путинов шлем. Последствията от „селяшко-пожарникарската щуротия“ наложиха бърз и мощен политико-финсов и агентурен десант. Грандиозната филмово-медийно-изборна и площадно-митингова епопея, с работно заглавие „Като не щете червено-енергийна мира, ще ви бием с глад и секира“, е пред очите ни до тази минута. Ще ни я прожектират, докато грохнем в страх, докато предадем доброволно ключовете на крепостта, докато се съгласим, в нова и дълга безучастност, с подходящите властови, олигархични, институционални и комисионерски екипи, годни да ни вкарат обратно и направляват в „единствено правилния“ НЕЕВРОПЕЙСКИ ПЪТ на столетно развитие… Ами защо пък не, АЕЦ „Белене“ ще си я поизплатим след 70 години, сетне – шапка на тояга. През това време за опазването и екологическия порядък около шистовия и черноморския ни газ ще се грижат севастополския военно-морски флот на Руската федерация… Малка, но сочна мръвка сме, приятели, от уста на мечка трудно се измъква такава вкуснотия.
Нищо ново, нищо неизвестно не казах. Правя го, за да извлека, поне за себе си, малък извод. ГЕРБ, какъвто и чийто проект да е бил и да е, каквито и да са „зулумите му“, си е враг номер едно на нашата имитираща европейско узряване Левица. С всичките и полит-креатури и икономически храненици.
Второ. Продължава да ме диви големият театър на несъгласието и хапливостта спрямо реалната партийна /и електорална/ маса на „Герб“, разиграван от „синята“ политология и медиаторика и самонадеяни, по-стари и новопоявили се, десни колаборационисти и индивидуалисти. Млади, по-неопитни, но стойностни български граждани попадат под хипнозата на тази страховита демократическа недалновидност. Личните ми наблюдения са, че по-възрастни, патили българи гледат с далеч по-трезво око и гъвкава поносимост посока на изборно и управленско взаимодействие с герберите. Все пак, партия – пълноправен и „нескъсан на изпита“ член на ЕНП. За разлика от БСП, която си оцапа студентската книжка с куп двойки на последната сесия.
Бъдете здрави и гъвкави! Макар да казват, че като срещнеш мечка в гората, трябва да се престориш на умрял. А най-добре, изобщо да не си бил на това място. Ама на, ние сме на такова точно място. Хан Аспарух, отгде да е знаел великият, да беше влязъл малко по-навътре из Европата, като брат си, „изтърсака“ Алцек. Заял се с ромеите и тук забил копието с конската опашка. Сега да се чудим, за кой ли път, ще си имаме ли собствена държавност или пак ще се откажем от тази екстра. Дето се вика в оная приказка за планината, Европа /ЕС/ на крака дойде при него, а „Хасан“ пак се чуди и мае, пак недоволен.
Тема № - 77 Коментар № - 7457 Dekarabah - 2013-07-05 12:33:55
Не съм яростен симпатизант на ГЕРБ, но не може да бъде отричана точната връзка на тази партия с широка социална среда.Проблемът,който остава от изборите е липса на достатъчно ясна организационно и практически връзка между ГЕРБ и автентичните десни партии.
Смятам, че и в протеста има симпатизанти на ГЕРБ въпреки че тяхното участие не се афишира.
Понеже не съм политолог, а социолог, не ми е работа анализ на конкретните политически практики. За мен по-важен е контекста-социалните настроения и нагласи. Тяхното политическо канализиране е сериозна политилогическа задача. Дискредитация на демоскопските изследвания издава една не намерена още конструктивна връзка между социологията и политологията. И като резултат -изтриване на техните значими различия и функции.
Сега много е важен изходът на изборите във Варна
Тема № - 77 Коментар № - 7455 Дмитрий Варзоновцев - 2013-07-05 10:07:13
Дмитрий, в средите на социолозите цари истински разнобой по отношение на темата „партиите и протестиращите“. Преди няколко дни Деян Кюранов представи блиц-изследване, според което ако изборите бъдат днес, ГЕРБ биха спечелили около 13 % от протестния вот, БСП около 7 %, „Атака“ 3 %. Т.е. вижда се, че и БСП, и Атака, и ГЕРБ сериозно са загубили подкрепа. Днес обаче беше оповестено друго изследване, на Кольо Колев от „Медиана“, направено по поръчка на ТВ7 (вече всички знаем чия е тази телевизия), според което, първо, мнозинството българи не искали нови избори, и, второ, ако все пак се проведат избори, те ще да бъдат спечелени от... БСП с 20 процента, докато ГЕРБ биха взели 18.5. Мога да си представя какви прогнози ще излязат из устите на Андрей Райчев или Мира Радева, ако решат и те да се пробват.

Всички, които ходим по протести, имаме очи и уши, виждаме какво се прави и чуваме какво се говори. Едно от табутата на бунта е именно симпатията на немалко протестиращи към ГЕРБ. Казвам „табу“, защото всички знаем, че има само един реалистичен сценарий с що-годе положителен резултат за страната ни, само че за него не се говори открито. Или поне публичните политолози и социолози продължават да го избягват. Той е победа на ГЕРБ на изборите и съставяне на дясно правителство с евентуалния съюз на ДСБ, ДБГ и „Единство“. Според мен, колкото и да ни се иска, раждането на изцяло нова партия на протестиращите или пък на изцяло нов десен блок, способен да спечели 40 % подкрепа на изборите, както пише в един от последните си текстове Евгений Дайнов, е напълно нереалистичен. Затова и смятам, че наместо да си губят времето да плюят по ГЕРБ, десните трябва сериозно да помислят какво ги обединява с партията на Борисов и как могат да й помогнат да се прочисти от онова, което я свързва с БСП.

Вижте, в крайна сметка, кое е по-важно? Множеството на протеста да направи една обща партия, или да принуди вече съществуващите партии да представят по-ясни платформи, тъй че едни да припознаят ясно като своя една партия, други друга (според изследването на Кюранов, около 52 % от респондентите казват, че не припознават никоя партия и няма да гласуват) Трябва да се престане с тези народнячески тежнения в политиката. Хората са обединени в момента не от политическа платформа за добър живот, а от гняв и нетърпимост към правителството. И когато тези чувства отминат, единното множеството естествено ще стане разединено множество. По тази причина аз лично не очаквам, а и не искам да видя, че протестиращите се обединяват в една партия. Впрочем, някои лица, станали популярни от февруарските протести, се пробваха да направят такава партия и бяха, както се казва, отсвирени.

***

Изследването на Кюранов тук: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/06/26/2090737_protestut_-_purva_momentalna/

Изследването на Колев тук: http://www.mediapool.bg/%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%B0-%D0%B1%D1%81%D0%BF-%D0%B1%D0%B8-%D0%B3%D0%B8-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B0-news208354.html
Тема № - 77 Коментар № - 7454 Георги Гочев - 2013-07-05 00:08:16
Най-на края успях да се включа в протеста въпреки своите болежки. Сега разбирам защо се посочват числа-10000,20000 и т.н. Протестът не е число-това е сплотено множество и когато си вътре целият свят е съсредоточен до теб.
Все пак професионалното ми изкривяване не ми позволява съвсем да се потопя в този свят-успявам да виждам околностите.Това е хомогененен в социално отношение политически субект. Липсва му ...име. Това все още Ние Всички. Но понеже между този свят-субект и другите има съществена разлика-липсва ясното себеосъзнаване на фона на различните други.
Според мен това все пак е политически субект, защото той се сплотява от заявката не за контрол върху властта ,дори и не за участие във властта-това е субект, претендиращ на цялата власт, на решаваща роля в управление на страната. Но той все още не се оформя "организационно", остава прото-субект.
Понеже все пак оставам социолог на терена-слушам репликите Та една група добре облечени наблюдатели дава някаква колективна квалификация - единствено възможен политически легитимен субект на протеста е ГЕРБ.
Т.е. властната енергия на протеста може да бъде успешно канализирана само чрез ГЕРБ
Дали е така? Не мисля че някой друг освен самия Протест може да се самоопредели в качеството на оформения политически субект...........
Тема № - 77 Коментар № - 7453 Дмитрий Варзоновцев - 2013-07-04 21:52:58
Горещ бургаски привет, уважаеми г-н Недев! Направили сте мъдър избор да пратите този си текст-интервю точно в такъв форум. Тук, доколкото имам представа и крепка надежда, влизат значителен брой млади хора. Идват да намерят познание и задълбаване в историята, културологичните и литературните същности. Но и в цялостната им рефлексия на бързотечащото житейско.
Моя скромна милост се стремя да бъда прям и открит човек, особено там, където усещам тръпчицата да бъда разбран в по-добра пълнота. Сигурен съм, че и Вие тук ще бъдете прочетен и разбран в радваща авторска и гражданска цялост. Вашият благороден и мъжествен интервюиран, г-н Димитър Матеев – също.
Във форума е донейде известно, в по-млади години и аз поносих журналистическия „кръст“ за известен период. Чувал съм вашето име, чел съм някои ваши публикации. Уважавам плавалите през морета и океани, когато седнат да пишат, винаги им се получа някак по-брулено от автентични ветрове…Това ви интервю и то е чиста монета. Ще кажа и другото. Познавах и познавам хора с трайно вплътени леви убеждения, като уважаемия г-н Матеев. Още в първите години на журналистическата си практика случих на редакционен ресор, който ми даде „привилегийната“ за онова време възможност да се срещам, разговарям и интервюирам български антифашисти и реални /все още живи тогава/ функционери на БКП. В главата ми има поне няколко новели от тази ми /в ония години стриктно наблюдавана, отсявана и цензурирана/ деятелност. Идвало ми е, в дошлото демократично открехване и самиздатски „разнобой“, да седна и да драсна нещо. Но не ми се получи, отидох в прагматиката на един малък, изнурителен рекламен бизнес. На моменти дори подпомагах и печатах уважавани от мен бургаски пишещи братя, доколкото ми позволяваха дребните фирмени „финансови подрипвания“. Моето оставаше в заетата ми с дневността глава, а и се изтриваше и избеляваше.
Сега, Вие, и вашият, говорещ искрено и ценно, интервюиран, г-н Матеев, ми напомняте: младите трябва да чуят и гласовете, държани под сурдинката на псевдосоциалистическата фасадност. Голият, несвързан с чистата и природно-интелигентна народна душа, политически кариеризъм и партийно-ешалонно лапкане не са по-валидни, върху „безстрастното“ платно на историята, от личната човешка съдба и изстраданата гражданска мотивация.
Благодаря Ви за авторския хъс да пробвате такава страна на виждане, в такава усложнена, и наглед безкоренна, несвързана политическа реалност в страната ни.
Пожелавам от сърце – дълга творческа енергия!
ПП: Намирам за обективни и разумни разсъжденията по мажоритарността на изборите и другите, съпътстващи предложения. Лично аз оставам привърженик и на всеобщо задължителното гласуване. С повече образован и стегнат граждански контрол и то би могло да ни покаже по-реално платно на узряващ национален стремеж. Някъде преди време /тук/ бях отбелязал, че съм последовател на англо-саксонската технологична школа. Общо взето - прави, виж резултата, поправи. Невъзможната за пренебрегване изостаналост на българските демократически технологии едва ли ще ни отведе до теоретично прогнозиран верен резултат. За все по-широко усещаната и търсена нужда от обществена промяна.
Тема № - 77 Коментар № - 7452 Dekarabah - 2013-07-04 12:36:03
ЗА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС
( интервю)
Събуди се най – после народът с размисъл за своето бъдеще. Но не от ехото на Словото на Апостолите, както е било някога в навечерието на Априлското въстание – събуди се от зловещата примка на мизерията и безизходицата, надвиснала над главата му; събуди се от наглостта на корупцията и безочието на политиците...
Не мога да бъда всред протестиращите, поради здравословните причини на Третата си възраст, всред моите колеги – журналисти и писатели, но и аз протестирам всеки ден. Духом и редом със знамената и плакатите, с призивите за тотална промяна на Статуквото и генералния ремонт на т.н. демокрация. Протестирам с моя творчески, писателски продукт – епиграми, афоризми, сатирични разкази и фейлетони по медиите и форумите; протестирам с моето все още незасъхнало журналистическо перо с над 40 годишен трудов стаж...
Моля, приемете като протест и това интервю с Димитър Матеев, дано повече хора от площадите и сайтовете го прочетат и осмислят с ум и разум. Но първо да кажа, кой е Димитър Матеев? `Бивш организационен и партиен деятел от средния ешелон, до ниво Общински и Градски комитет, добре познат на варненската общественост със своята безкомпромисна критичност към управляващите; съветник от местния парламент, бивш заместник-председател на Антифашисткия съюз във Варна... Моля, моля! Не бързайте да го зачерквате в ума си и да го благославяте с бомбастичната фразеология на улични протести като „тоталитарен”, „червен боклук”, „червен мафиот”, защото той няма нищо общо с тези кресливи понятия, нито пък с визитката на бившите и сегашни партийни ръководители от БСП! Добре го познавам от много години, бил е рецензент на трилогията ми „Луда Камчия”; имал съм възможност да го слушам как смело, откровено и мъдро говори по партийни форуми не толкова като ръководител и агитатор, а повече като партиен опозиционер и дисидент; като напълно свободен, свободомислещ и независим човек. Широко скроен, с поглед зад хоризонта на утрешния ден, изпреварваш историческото Време. Затова може би подобни личности, както в миналото, така и сега са протоколно уважавани, но недолюбвани от своите... Ето само още един щрих от духовия образ на интервюирания от мен Димитър Матеев по най-горещите теми на деня – протестите: като брат на Матей Стоянов, един от 18-те антифашисти, разстреляни без съд и присъда край с. Партизани, Варненско на 15 юни 1944 г., той много години вече говори и пише за лично помирение и прошка с близки на загинали от антикомунистическите репресии в първите години след Девети септември 1944 година в своя Камчийски край; говори дори и за общи чествания, за общи паметници и паметни плочи в името на единството и бъдещето на новото поколение българи. В тази връзка мога тук в аванс да споделя с моите приятели и читатели, че тази негова смела, революционна и жизнено необходима на обществото ни идея, стана сюжет на последния ми съвременен роман под печат, „ КЪЩА НА КРЪСТОПЪТ”.
Избрах съзнателно г-н Матеев за обект на моето интервю, понеже вярвам, че като подкрепа на разумните предложения от протестите и форумите, той може да бъде полезен както на управляващите, така и на хората, които стоически воюват за нов подход към управлението на държавата и нов избирателен кодекс. И още нещо искам да кажа с това интервю, за Протокола на Историка, който ще осмисля днешните събития: че вътрешно партийната съпротива и борба срещу извращенията на предишната Система и очевадните грешки на преходните т.н. демократични правителства, не е от вчера, нито от началото на уличните бунтове.

ВЪПРОС: Г-н Матеев, за вашата активна, непримирима и бунтарска гражданска позиция се говори с многозначителни нюанси. Вярно ли е, че на по-масовите организационни форуми се осмелявали да критикувате и апострофирате не само областни, но и партийни другари от висшето ръководство на БСП, заради което ви смятат „неудобна” и „конфликтна личност”?

ОТГОВОР: Има нещо такова... Но за мое съжаление, то не винаги срещаше положителен отзвук и вземане на съответни мерки от ръководните органи. Пък и времето беше друго, млади, неопитни партийни ръководители излязоха начело на всички партии, а и народът още не беше усетил накъде ще поеме държавата с тези форми на управление. Затова моите критични бележки, по посоката на развитието на държавата, актуалното управление, избирателната система, не срещаха разбиране от местните и висшите ръководители и не намираха решения.
ВЪПРОС: Какво е вашето актуално отношение към нестихващите протести?
ОТГОВОР: Това е очакван, закономерен и за съжаление до голяма степен предизвикан от недалновидността на висшето ни партийно ръководство взрив на общественото недоволство. И най-вече на обществения разум, че повече така не може да се управлява държавата ни. Това е протест не само срещу БСП и другите партии, в минало и сегашно време, а срещу Статуквото и Избирателната система като фундамент за демократизацията на държавното управление. Сегашните протести са резултат от вече близо 24 годишното натрупване на негативи от страна на управляващите партии и правителства и продължение на спонтанния протест от Февруари тази година. Основният положителен резултат от протестите, е че ръководните партийни и държавни фактори все повече ще бъдат принудени да се съобразяват с настроението на масите и щат нещат, ще трябва да формират политиката си отдолу нагоре.
ВЪПРОС: Кои са според вас основните слабости на сегашната избирателна система?
ОТГОВОР: Не само според мене! Всички умни, отговорни, трезво мислещи хора тия дни все за едни и същи фатални слабости на избирателната системата говорят и пишат, в резултат на които възникна настоящата криза. Ето някои от тях:
-Нагласата на изборните проекто-листи от партийните централи, което парира активното участие на местните структури и на масовия избирател в предизборния процес за издигане на свои кандидати,
- Обезсмисляне на избора чрез: купуване на гласове, заплахи от уволнения, „мъртви души” и други нередности в избирателните списъци, технологични фалшификации и пр.,
-Липса на възможности за отзоваване на депутати, което откъсва партиите от електората им. Тази липса днес е основната причина за масовите протести.
-Откритият проблем с негласуването е в интерес на партиите. Негласуването пък е резултат от факта, че избирателният закон изисква дълга бюлетина с много кандидати. За електората те са анонимни, с изключение на водача на листата.
- Големият брой на регистрираните партии, които оскъпяват изборите и разсейват гласовете на електората
ВЪПРОС: От многото проблеми, които поставят днес протестиращите, основен е, както се разбира, проблемът за новия изборен кодекс. В каква посока той трябва да се ремонтира или пише наново?
ОТГОВОР: Задачата сега е с активното, разумно съдействие на протеста да се изготви и приеме в приемливи срокове нов изборен закон, чиято сърцевина да бъде мажоритарния изборен вот. За тази изборна система аз говоря и пиша още от времето на най-първите демократични правителства. Но за съжаление, отговорните партийни фактори, загрижени повече за сигурния си преференциален избор, изобщо не искаха да чуят други доводи. Ето че дойде време многохилядният народ по улици и площади да им го каже ултимативно, на висок глас:
-Чист мажоритарен вот за обсъждане и избор на изявени личности от всеки едномандатен избирателен район. Нищо, че може да се наложи ново райониране. Толкова самоцелни, безсмислени и позлатени реорганизации се правят от всяко ново правителство, че една повече в името на същинското народовластие, няма да бъде национална беда.
-Само чрез мажоритарния вот партиите ще заработят всред народа, за народа, в името на народа и поговорката „Глас Божи – глас народен” ще добие по-реалистичен смисъл.
-Мажоритарният вот, който ще изисква по-ефективна, по-човешка, низова агитация с избирателите, ще обезсмисли скъпата радио-телевизионна и вестникарска партийна и коалиционна борба за изборни гласове.
-Тази изборна система ще реши до голяма степен и проблема за укрепване влиянието и масовизацията на партийните структури по места, тъй като те ще обърнат пирамидата с ролята си на основен фактор в регистрацията, обсъждането и избора на депутати.
-След съответната промяна в изборното законодателство, мажоритарният вот ще активира избора на наистина независими кандидати, с по-малко подкрепящи ги подписи и най-вече, без убийственото и за сега невъзможно заплащане на регистрацията, което е непонятен парадокс! Да се заплаща предварително депутатското място, че като необвързан с никоя партия избраник, ще служиш с чест и съвест на народа!
-Мажоритарният вот ще ограничи до минимум и най-порочния недъг на сегашната система – купуването на гласове. При добра организация, когато жителите на кое да е населено място, са издигнали своя кандидатура на лицето Х. за депутат, сигурно само единици, по най-различни съображения, могат да се изкушат да гласуват за друг човек.
-Като втора стъпка към същинското народовластие, мажоритарният вот може да се приложи спрямо избора и на други ключови длъжности от национално значение: главен прокурор, висши съдии, областни управители, съдебни заседатели...
ВЪПРОС: Сега във форумите широко се дискутират предложения и за друг вид гласуване – задължително, машинно, онлайн с домашния и служебния компютър. Какво е вашето отношение?
ОТГОВОР: Разбирам благородния замисъл на хората от форумите за повишаване на изборната активност, това е и смисъла на тия предложения. Напълно възможно и вероятно е те да намерят своето място в изборния кодекс като безспорна тенденция на електронната комуникация. Но без въвеждането на мажоритарния вот никоя избирателна система не може да бъде максимално ефективна и полезна, защото той всъщност по презумпция води до повишаване на изборната активност. За това аз съм решително против задължителното гласуване. То не подкрепя, а още повече деформира демокрацията; не подпомага, а ограничава свободата на избора по лично убеждение. Нямам технически познания, нямам представа нито за предимствата, нито за недостатъците на електронното гласуване, но доколкото следя дискусиите, струва ми се, че по този начин ще се стимулира само показна, а не качествена масовост и активност.
ВЪПРОС: Какво мислите за отговорността на депутатите? И по този въпрос много се говори и спори.
ОТГОВОР: Ето, това е проблемът, за чието решение са необходими много повече разум, опит и оглеждане от всички страни, защото е част от избирателната система, от лицето на народния избраник, от неговия морално-етичен духовен образ. Отзоваване – да, но не по махленски, чиновнически, корпоративни, семейни, лични и прочие съображения, чрез самоцелни и безплодни стачки и протести! Отзоваване по строго определени, изготвени с консенсус правила и норми. И по този проблем пак допираме до мажоритарния вот, който с течение на времето, ще си изготви и приеме свои писани и неписани закони и правила по подобие на гилдията на старите наши майстори-занаятчии от времето на Възраждането.Ако добавим задължението за периодичен отчет на избраните по мажоритарния вот пред избирателите им, тогава чувството за отговорност ще нарасне и необходимостта от протести ще отпадне.
ВЪПРОС: Зная, че активно следите развоя на събитията и протестите, както и еволюцията на лозунгите и плакатите, на гласовете на протеста. Има ли нещо недоизказано, останало встрани от основните проблеми, незасегнати с достатъчно внимание от „народния форум”?
ОТГОВОР: Да, мисля че има... Много фрагментарно, между другото се говори и спори например за драстичните, дразнещи материални облаги на народните представители на фона на бедствената народна нищета, беднотия и мизерия. Има тенденция тия материални екстри да се мерят и съгласуват с материалните облаги европейските депутати, лидери и министри, които рано или късно и ще усетят на гърба си ударите на съдбата и гнева на млада Европа. Не може да се сравняват два несравними стандарта! Сега му е времето в новия изборен кодекс да залегнат и нови нормативи за размера на депутатските заплати и другите сателитни финансови добавки, които надвишават размера на заплатите; ограниченията за ползване на скъпи коли и платени сътрудници; за преференциите при пенсиониране и след приключване на мандата; за ограничаване на депутатския имунитет само в служебно време и др. В новия Избирателен кодекс трябва да залегне безкомпромисното изискване, задължително присъствие на всички народни представители в заседателната зала на Народното събрание, с необходимата електронна регистрация и отсъствия само регламентирани от Кодекса на труда.
ВЪПРОС: И в заключение на нашия разговор, вашата прогноза за развоя на събитията? До къде ще стигнат тези протести, как ще завършат?
ОТГОВОР: Не смея да гадая, какъв ще бъде изхода от кризата, тъй като, виждате, професори и академици, анализатори и историци, не смеят да се ангажират с прогнози. Феноменалното в случая е, че и политиците, и протестиращите са непредсказуеми в своите действия. Няма да повтарям различните лични мнения за развоя на събитията, за които денонощно се говори. Искам само да обърна внимание на един довод срещу прибързаното изготвяне и приемане на изборния кодекс, за който довод не съм чувал до сега коментари. Ако този нов изборен закон се изготви с преобладаващото мнозинство и прибързания натиск на улицата, има реална опасност той да не бъде съобразен с глобалните национални приоритети и нормативната уредба на Европейския съюз, давайки лека и бърза законова възможност в следващия парламент да влязат повече „митингуващи”, „лица на протеста” без необходимия ценз, опит и знания. Тогава парламентарната криза и парламентарното шоу на много по-големия брой разнопартийни депутати, биха били още по-катастрофални за България и от проиграните ни сегашни очаквания.
ВЪПРОС: Г-н Матеев, може ли сега и аз да си сверя часовника с дългогодишен, изявен политик като тебе, когато говорим за нови идеи за изход от кризата?
ОТГОВОР: Може разбира се, за мен ще бъде удоволствие след такава похвала.
ВЪПРОС: Тия дни публикувах във форумите една малко нестандартна и на пръв поглед несериозна идея: Предложение към лицата на протеста да вдигнат нов, актуален лозунг и ПРИЗИВ към народните избраници от парламентарната група на ГЕРБ. „УВАЖАЕМИ ДЕПУТАТИ! ДАЙТЕ С ВИШЕГЛАСИЕ ДВА ГЛАСА ЗА НОРМАЛНАТА РАБОТА НА ПАРЛАМЕНТА, ДОКАТО ПРИИЕМЕ НАЙ-НАЛЕЖАЩИТЕ ЗАКОНИ И НОВИЯ ИЗБОРЕН КОДЕКС!” Та дано се махне от очите ни този психопат и политически хулиган Волен Сидеров, който срами народа и държавата ни...
ОТГОВОР: Разбрах веднага и въпроса, и смисъла. Изключително сериозна идея! Политиците, ако искат да бъдат уважавани и запомнени трайно като такива трябва преди всичко да мислят за решаване проблемите на народа и държавата и с подобни компромиси. Това ще бъде върховен жест на разум в името на най-актуалните проблеми на държавата ни и ще остане трайно в историята на парламента и страната като пример за подражание. Ако чакаме лидерите на двете големи партии да узреят за такава, спасителна, благородна идея - това никога няма да стане. Тази инициатива може да се реализира по два начина: или чрез местна структура на ГЕРБ, която е изпревари с размисъл развитието на събитията; или под натиска на протестиращите. И това ще бъде компромис, както с единият глас на АТАКА, на Волен Сидеров, но далеч по нормален, по-хуманен, и по стойностен за България!

юли, 2013 г. Интервюто записа :Панчо Недев –
журналист, писател, член на СБП.
Тема № - 77 Коментар № - 7450 Панчо Недев Балев - 2013-07-03 21:14:31
Да,това е наличното състояние. Много точно го схвана, Георги! Протестът се развива "устремно" , но организационно-институционалното му оформяне е по-бавно. А всъщност именно това оформяне е свързано не само с формулиране на новите правила в изборния процес, но и създаване на гарантиращи тяхното прилагане механизми ПОД КОНТРОЛ на протеста. Според мен, може и да греша, което е естествено в тази динамика, главният проблем на протеста и промяната е институционалното му узряване. Т.е. превръщането на символния в организационно-практически капитал.
Тема № - 77 Коментар № - 7449 Дмитрий Варзоновцев - 2013-07-02 13:38:43
Това, което Дмитрий нарича „рационалност“, може да се нарече по-просто и здравомислие. А здравомислие имат не само хората в София. Защото какво всъщност стана в България преди един месец? Подобно на паянтова къща, страната ни се нуждаеше от ремонт. Дойде бригада от специалисти. Но наместо да поправя къщата, тя счупи здрав прозорец, изкърти здрава стена, разсипа покрива, завъди в двора един дребен, зъл помияр да хапе всички наред, и накрая – доведе крадци да отмъкнат каквото е останало. Какво ще направиш с една такава бригада? Ще й дадеш ли още един шанс да оправи нещата в къщата или чисто и просто ще я изпъдиш? Това е положението с правителството на БСП, ДПС и Атака. Тази бригада е вредна за страната ни. И колкото по-бързо си оправим сметките с нея, толкова по-добре за всички. Ето, вчера сметката, която беше една в началото, стана съвсем друга само след месец управление. Чухме ясно за нуждата от актуализация на бюджета. Колко вече липсва в хазната? Един-два милиарда, каза като селски счетоводител министърът на финансите.

Та първата стъпка е според мен стъпката на здравомислието. Тя наистина минава и през радикализиране на протестите. Но какво друго може да се направи? Протестът е процес, който минава през различни фази. В момента, според мен, той е вече във фазата на умората и усиленото напрежение. И оттук насетне протестът или ще ескалира, или ще се разпадне. Ще ескалира, ако управляващите не намерят начин да укротят своя фелдфебел или направят някой нов много голям гаф. Обратно, би се разпаднал, ако се усили противопоставянето между групите вътре в самата общност на протестиращите. Затова преди време писах, че трябва предварително да внимаваме какви хора излизат отпред, кой пише и подписва манифести и харти, кои ще бъдат архитектите на новото социално пространство в България. Протестът трябва да излъчи достойни лица, които да го поведат, и тези лица не трябва да бъдат обвързани с негативните резултати от предишни обществени процеси – нито като участници, нито като коментиращи. Такива лица има, но между тях бързо се наредиха и старите „специалисти“. Което, в крайна сметка, помага на онези, срещу които протестираме. Това, Дмитрий, също е форма на здравомислие – да не допускаме да става като в приказката за новия бардак със стари к.

А точно това започва да става. Докато пиша този коментар, текат обсъжданията на новия изборен кодекс в НС. Първо, не мога да разбера защо смятаме, че това народно събрание, което излъчи правителството на Орешарски, сега ще напише изборен закон срещу статуквото? Второ, лицата, които „заседават“, са повече от съмнителни. Като се почне с обладания от Тангра Йоло Денев, мине се през съюза на футболните запалянковци (представляван от жена!), и се стигне до зализаните креатури на Симеон, удобно настанени в бордовете на различни „демократични“ фондации. И трето, което ми се струва най-важното. Не можем да кажем добре какъв изборен кодекс трябва да имаме, ако не кажем какво управление и какво общество желаем да постигнем чрез него. Хващаме се на клишето за добрината на мажоритарния избор и не си даваме сметка, че в резултат можем да получим същия цирк, който наблюдаваме в момента. Искаме задължително гласуване, въвеждане на различни цензове, електронни регистрации и прочее и, изглежда, не си даваме сметка, че всичко това може да направи самия акт на гласуване прекалено труден и неприложим. В моите очи промяната в изборните навици трябва да се случи не толкова на ниво избирателен закон, колкото на ниво партийна и обществена организация. Доколкото схващам смисъла на спора в НС, вярва се, че един съвършен изборен закон може да ни направи граждани. Лично аз не подкрепям такава теза. Законът трябва да е инструмент за прилагане на някаква норма, която вече се е оформила в обществото. Натискът трябва да бъде върху самото него – да се научи по-бързо да се саморегулира и да бъде отговорно за това, което върши.

Та трябва да кажа, че всъщност виждам в настоящия процес на промяна два свързани процеса, които не могат да вървят с една и съща скорост. Единият трябва да е бърз и да постигне конкретен резултат – свалянето на правителството. Другият обаче, който вече е започнал и който даде възможност да се случи протестът, е по-бавен. Той е в изграждането на саморегулиращи се и отговорни граждански общности. Какъв е неговият резултат? И даде ли той резултат? Да, според мен даде. Появиха се доста много хора, които вече не възприемат – по старата социалистическа норма – обществените пространства като държавни и следователно като чужди. Това е огромен успех за нас.
Тема № - 77 Коментар № - 7448 Георги Гочев - 2013-07-02 13:00:27

Варна предупреждава, че обществото твърде сложно и нееднозначно се отнася към протеста в София. На първи план - това е СОФИЙСКИ протест. Но не по-малко важен е силният, дори твърдият емоционален контекст на протеста. В социалната психология на българинd това е агресия, която ако не е подплатена с ясни и разпознаваеми мотиви ПЛАШИ, тревожи. Последиците от това, които можем вече да наблюдаваме ,е отдръпването от публичността, свиването и капсулирането на мълчаливия наблюдател. Но това не означава и примирение Още повече, че протестът реално няма силовия ресурс Плаши именно като нещо неясно и външно. Цената за това са гласовете, които още отсега протестът отнема у прокламираните като негов публичен и политически представител десни партии и дясно настроените групи. Тази трупаща се емоционална негативност постепенно се проецира отново върху познатия "опасен" в публичното пространство-интелигенцията. Нейната активна и почти нерефлектируема самоидентификация като дясна прави я конкертен емпирически представител на плашещи и опасни "за редовия гражданин" напрежения в обществото.
ГЕРБ изключително точно долавя тази скрита антипатия и успява да я използва в своя полза, действа точно в рамките на успокояваща публична дистанция. Още повече, че публичният дискурс на ГЕРБ е народен, дори "чалгаджийски" т.е. близък и неопасен. Е "малко шумно, но е наше, народно".
Това като тенденция обещават тотален срив на дясното-алтернативно и различно от ГЕРБ- в изборите, особено ако ще се проведат на есен. Но и по-далечните срокове няма да намалят тази все по-ясно усещана дистанция и недоверие на провинциалния народ към софийския.
Тази стресова и агресивна интенция на протеста постига и другия парадоксален ефект-бетонира електората на БСП. Тук плашещата напористост и ...веселият карнавално-интелигентски характер на протеста отблъсква традиционния биографически електорат на БСП, не му оставя периметър за разбягване и дистанциране. Дори и ненавиждания сред големи маси социалисти Станишев в тази атмосфера отново си връща образа на "по-малкото " зло.
Но както и да е Протестът има и своя енергия, и своя съдба. В него все по-отчетливо печели ентусиазмът и безкомпромисността-радикализира се. Възможен е пробив-но цената още отсега ще се качва във всяко едно отношение. Без рационалата рефлексия нещата няма как да бъдет оптимистични!
Тема № - 77 Коментар № - 7447 Дмитрий Варзоновцев - 2013-07-01 18:30:04
Уважаеми г-н Гочев,
Позволявам си, с голяма молба да бъде разбрана развълнуваната ми реакция от нашия общ учител, в общата за сърцата ни древна култура и хуманистика, професор Богданов, да Ви поздравя пар екселанс за „Торбата на бунта…”, публикуван в Свободата.ком на Едвин Сугарев!
Говорите точно, все повече намествайки сложното,ежедневно обновление на започналата българска промяна. От млад /по възраст/ мъж-гражданин усещам дъха на мислене, което този път трябва да спре привидността и подмяната. Силно се надявам, да бъдете разбиран и приеман в „на коляно” протичащия ход на изводите и извадките си, в насочващите си предложения и пожелавания от разсъдливите в този-наш и в другия форум. Чета много тия дни, надничам в различни говорения и текстове. „Торбата” /особено в мрежата/ на търсеща проход България ще се пръсне от напрежение…Възможно е това спукване да ни изненада отново с неприятни изпарения, с до болка познати разлитания на двуглави врабчета и прочие монстрозни хвъркати…Лично аз очаквам този път оттам да излети и закръжи, над възторжени и не чак толкова радостни глави, поне едно здраво, гласовито пиле. Защо не - един перест нашенски петел, от ония, дето Левски ги е чувал и броял в нощните си скиталчества. Та да можем и ние да се поизпъчем пред французите /и други европейски побратими/ и да кажем: Ето, това си е нашият петел ! Червеникав, но не червеникакъв.
Бургаски поздрав на считащите промяната за нужна! Както и на всички, които мислят, че тя ще дойде от само себе си - по-бавно, но неминуемо. Това също е вероятна възможност, нещо като българско Освобождение без Апостола. А петлите – в тенджерата.
Здрави и превъзбудени бъдете, приятели !
Тема № - 77 Коментар № - 7444 Dekarabah - 2013-06-28 20:09:51
1  2  3 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 114135

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 127993

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 19972

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32584

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134133

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 93738

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 28829

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17611

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180633

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60592

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA