ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО
 |
|
| Дефицити на антиолигархичните протести |
|
 |
|
МОМЧИЛ БАДЖАКОВ
"Не давай на човека нищо друго освен
необходимото в живота и той ще заживее като скот!”
Шекспир, "Крал Лир"
"Моите избиратели не ги интересува перспектива
или образование. Интересуват се само какво ще ядат." "
Антон Кутев, БСП
Протестите против правителството на Пламен Орешарски и подкрепящата го в парламента нова тройна коалиция се развиват не толкова количествено, колкото качествено. Засега те не разширяват своята територия извън София и няколко по-големи провинциални града. Противно на очакванията (и желанията!) на властващото парламентарно мнозинство и излъченото от него правителство те не се радикализират и в този смисъл са качествено развитие на февруарските протести, които бяха действително срещу високите сметки и цени и ниските заплати и помощи и бяха по-радикални, ръководеха се от озлобени и реваншистки настроени хора и доведоха до очаквано предизвикано насилие. Идейният им багаж се изразяваше в открито реставрационни, неокомунистически и националистически искания, които нямаха нищо общо нито с политическия дневен ред на европейска България, нито с икономическата рационалност. В крайна сметка целяха да свалят правителството на ГЕРБ, за да върнат БСП на власт. Е, успяха! Една „лоша” част от политическата олигархия така бе сменена с възможно най-лошата. Ако предишните в увлеченията на един автор бяха „варвари”, тези се оказаха „диваци” – и в преносния, и в най-прекия смисъл на думата.
Ако „мълчанието на агнетата” през февруари бе нарушено, сега февруарското „блеене” срещу високите цени прерасна в лъвски рев срещу подмяната на демокрациятка с олигархична мутрокрация пред сградите на правителството, парламента и партийните централи на управляващите партии. Особено силно той се чува пред централата на основната партия на прехода - БСП. Това очевидно изплаши партийната олигархия, но засили и нейната наглост. Новата тройна „кешово-кланово-семейна” коалиция става все по-нелегитимна за хората, но все по-легална в собствените си очи. Ето тя заседава в парламента, съставен за пръв път след прехода по комунистически – на практика без опозиция. Редовно се гласуват закони с участието на по-малко от половината депутати и всички, 100% са „За”! Независимо от уж противоположната природа на гласуващите ги „социалисти”, „либерали” и „националисти”. Разбира се, това е измама – защото нито нашите „социалисти” са социалисти, нито „либералите” са либерали. Виж националистите са националисти – но на друга държава и техният национализъм клони към националсоциализъм.
Така лъсва олигархичната природа на трите управляващи партии и подсказва, че те се финансират и управляват от Център, който желае в България да се възцари хаос. В същото време управляващите стават все по-легални в собствените си очи – ето, заседават гласуват гениално погрешни решения, но се поправят! И после пак гласуват погрешни решения. И пак се поправят...
Последното гениално погрешно решение е за едномилиарден заем като панацея за решение на проблемите във финансиите и икономиката. Типична кейнсианска мярка, но само на пръв поглед. Защото още от пръв поглед й липсва терапевтичен ефект. Едномилиардният заем ще бъде преразпределен, но няма да влее свежи пари в икономиката. Просто защото ще бъде насочен към пенсии и помощи. С което кризата в пенсионната система и социалната политика ще се задълбочи още повече. Днешните социалисти не разбират, че социална държава е не тази, която раздава все повече помощи на все повече хора. Социална държава е тази, която изобщо не раздава помощи и добавки. Просто защото няма нужда да ги раздава... И така очакваният социален ефект не просто ще бъде нулев – той ще е отрицателен. Подаяния и хвърляне прах в очите на избирателите може да има ефект само за хора, които, докарани от посткомунистите до просеща тояга и отчаяние, са оскотели дотолкова, че да се зарадват на подхвърленото им парче хляб от грабещата спестяванията им червена олигархия, не от 23, а от 69 години насам. Но все повече хора разбират това. Решенията на това мнозинство и това правителство не просто са погрешни, а вредни за европейското бъдеще на България. Не това са решенията, от които имаме нужда. Напротив те ще задълбочат кризата и България ще тръгне към фалит, по обективни причини много по-страшен от гръцкия... Средствата ще се прехвърлят от една „крива” в друга, може би в друга „по-малко” „крива банка”, но ще бъдат контролирани от същите или почти същите собственици. Такава е природата на модерната и особено на посткомунистическата олигархия. Тя е „със и във” всяка власт. Това добре се разбира от протестиращите. Затова, за разлика от зимните протести, тези отиват дълбоко не в следствията, а в причините за днешната криза. Тези причини са свързани не със сметките и цените, а с реалните ценности, които формират нашето общество. Защитата на фундаменталните ценности на модерната цивилизация е гаранция за социалния просперитет, а не обратното. Не гладните за хляб, а гладните за правда ще променят България. И това започва като че ли най-после да се разбира... В същото време масовите антиолигархични протести страдат от множество дефицити. Първият дефицит е в липсата на напълно целенасочени, консистентни и адекватни политически послания. Наблюдаваме неизбежни на този етап многопосочни и често несъвместими, а и погрешни искания. Не случайно те са насочени към формалните демократични процедури, а не по същество. Да променим изборния кодекс със задължително гласуване и мажоритарен вот за парламент - това се чува най-често. Както и да ограничим избирателните права като въведем образователен ценз. Но нали сега имаме мажоритарен избор – защо хората не отиват да гласуват за „личности”, при това на много по-близо стоящи до тях избори като кметските? Просто защото каквато и избирателна система да въведем, ако няма ценности, зад които да застанат личности или партии, какъвто и задължителен вот да бъде въведен, това ще влоши, а няма да реши проблема.
А политически личности и лидери не са се появили, просто защото ценностите на настоящата промяна още не са избистрени. Опитът на група интелектуалци да съставят Харта 2013 всъщност омекоти, но и допълнително замъгли, а не изясни ситуацията. Нови политически личности няма да се появят, докато няма яснота какво се иска и как то да бъде постигнато.
В този смисъл мажоритарният вот ще доближи депутата до неговите избиратели, но ще го отдалечи от ценностите на необходимата промяна и издигналата го партия, защото изисква много повече популизъм и демагогия като кандидат-депутатски качества, вместо реална и ясна ценностна позиция, управленски познания и опит, необходими на депутата и министъра. Освен това мажоритарният вот ще доведе или до хаос в парламента съставен от депутати защитници на местни, корпоративни, олигархични, етнически, религиозни и други неполитически по същество интереси, или по-скоро до ясно изразена двуполюсна конфигурация на политически сили, които ще представят същите олигархични групи, както и досега. И в двата случая такава промяна ще подпомага, а няма да спира олигархичните интереси. Освен това мажоритарната система е подходяща и успешна в етнически хомогенни общества, в които няма значителни етнически и религиозни малцинства. И крайно неуспешна в обратния случай. А много добре знаем, че България не е етнически религиозно хомогенна страна... Това е тясно свързано с втория дефицит, с липсата на политическо лидерство. Ако само до преди месец-два се твърдеше – „Вождове много, индианци – малко”, сега индианци се появиха – всяка вечер 50-60 000 маршируват почти осем километра из центъра на София и запълват пространството от Орлов мост чак до „Плиска”. Но не са само те – зад тях са милиони непредставени в този парламент, които по една или друга причина не излизат да протестират – реално това са повече от две трети от българските граждани с право на глас. Това никога досега не се е случвало. Но няма кой да ги поведе! Защото лидерството е тежък феномен, особено в настоящата българска ситуация. „Старите” лидери на дясноцентристките партии очевидно са вече изхабени политически и не случайно един след друг подават оставка. Но зад тях сякаш не стоят личности, достойни да ги заместят. Просто защото или тези партии са лидерски (ДСБ, ДБГ), или дотолкова са се обезличили като СДС, че просто зад множеството „вождове” вече няма никой.
Липсата на лидерство води до невъзможност за обединяване на протестиращите граждани зад ясна партийно-политическа платформа. А това означава, че на предстоящите по-рано или по-късно, но неизбежни предсрочни избори, те отново няма да има за кого да гласуват. И евентуално ще възпроизведат същия парламент, в който отново ще доминират антиевропейски и проолигархични партии, обединени около БСП. А това гражданите разбират, че не бива повече да се допуска след провалите, до които доведе управлението на тази партия през 1990-1991 г., през 1995-1997 г. и сега. Третата опасност е свързана със способността на управляващата днес олигархична коалиция чрез политиката „Разделя и владей!” да противопостави София на провинцията, бедните на богатите, образованите на неграмотните, селяните на гражданите, етническите групи на нацията като цяло. В това те имат богат опит. Подмяната на демократичните искания с националистически вече ясно се прокара на февруарските протести. Сега тази подмяна не успява, защото хората не протестират за хляба, а за живота и свободата си. В крайна сметка кръгът като че се затваря – стигнахме до началото на края или до края на началото, започнало през 1989 г. Дано сега вече да сме осъзнали и малко помъдрели от натрупания предимно отрицателен „преходен” опит. Идва наум онова, което пееше руската група „Машина на времето” преди началото на тяхната „перестройка”: „Всичко е много просто
Приказките са лъжа.
Слънчевият остров – скри се в мъгла.
Всички ще сгрее вяра една
Някой ще успее – ти или аз!”
ADMIN СЪОБЩЕНИЕ:
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.
|
|
| Коментари по темата |
|
Е, най-сетне отидохме с маркизата до Перперикон. Вече сме си в Бургас, върнахме се с вехтото фау-ве със завидна за годините му скорост по новата магистрала, и реших да ви се обадя.
Удивително място, мощно прорицалище, божествена евро-точка! Невиделите го и особено по-младите да отидат, да го зърнат! От там се вижда едновременно и прастара, и кръстопътна, и цяла България… Ние, двамата с маркизата, сме смалени след утринното си ходене по тези къмъни, жертвенеци, стени, олтари и знаци. Двама, относително възрастни българи, различно-сходни в пътя си през битието, еднакво хванати в магическия капан на Перперикон. Идете и вижте!
През цялото време на нашето качване и слизане си мислех и за ставащото от месеци с българите.
Една малка страна, божем, евро-държавица, се лута. Селата из Родопа поработват едно-друто, притулват се в хоремазите и попийват от сутринта, дълбаят във философията на дошлия ден. Пътищата ми се сториха пооправени, помня предишни идвания по тия места. Цари наоколо някакво примирено очакване за нещо по-плътно и сигурно от преминалото в последните няколко десетки години. Чета го в очите и поздрава на набори и по-възрастни мъже, в мимолетните „добър ден” с бабки, надвесили грижа за хубави внучета… Орфеева Родопа се е събудила, стъкмява и реди поредния си ден, довечера ще изпрати поредното слънце зад баира. В къщите, гдето има интернет, ще се свържат с родни и мили, работещи по чужбина.
По сносните пътища, а сетне и по магистралата се надбягват колите на тая държавица, по-старички и съвсем нови. Едни в бизнес, други към морето. Август е, неделя е… Приличаме в известен смисъл на редова европейска страна… Малко по-странна, по-несигурна в своята всеобща ритмичност, забързана, пълна с в повечето случаи със само споглеждащи се хора. Колкото повече слизаме в равното и към големите градища, толкова по-рядко се чува „здрасти”, „сполай ти”, „как си - от где си”… Умислена в своето, забързана в личното си, невесела в лице България. Отскорошно официализираната една от европейските сестри-държави… Дали разхлаждащото й море и наспорилият урожай от обгрижваните, тук-там и нехайно, нейни землища ще я направят да дочака една мека и спокойна есен? Дали ще се намери лек за четвъртвековната „зима на недоволството й”?
Оптимистично ще кажа – нещо се е променило, нещо е узряло! Самият магически Перперикон също чака някакви добри европейски средства и предвкусва „да завладее света”.
|
| Тема № - 79 |
Коментар № - 7487 |
|
Dekarabah - 2013-08-04 20:43:41 |
|
|
Момчил Баджаков малко закъсня с тази програма, но по-добре късно отколкото никога. Който е настроен убързено градивно може да я приеме. Ясно е обаче, че за същото може да се мисли в по-бърз ритъм отсечено и като че ли по-ясно, както мисли Момчил, но може и по-бавно социологически. Току-що прочетох интервю на Харалан Александров в гледната точка на раждащото се гражданско общество, което сега се държало като дете. Доста точно събитията могат да се разберат и така. Аз поех по-още по-бавен исторически път. Но все едно – тук при нас в НБУ е време да се заемем с липсващото демократично на интелектуалната среда – възможността за превеждане на гледните точки и способността не за платформи-арии, а за платформи-хорове.
Правя първа крачка към такава платформа. Приемам програмата на Момчил, но ето какво добавям – тази нова партия, без значение е как ще се образува, не бива да има като принципна постановка справедливостта и законността, т.е. позитива на онова, което в годините на прехода беше в негатив. Трябва, първо, да се разбере, а после и да се осъществи, че за да се поправи политическият ред, освен спазването на досегашните правила е нужно да се изработят и нови, отнасящи се до по-бавното по-сигурно забогатяване, до нарастването без бързане към непосредствено пълно по-добро.
Затова и говоренето за олигархията трябва да стане по-разчленено и да се разбере, че ако голямата вина е на старата комунистическа олигархия, заедно с нея вървят и по-малките вини на много среди, увлечени към бързо забогатяване на всяка цена, залепили се и следващи образеца за голямата олигархия. Има нужда от гласове на икономисти и юристи, които биха допринесли за това по-конкретно разбиране на постоянно вьзпроизвеждащия се олигархически ход в нашия живот през последните двадесет и няколко години.
Нашият разговор тук не потръгва не само защото е лято, но и защото изпитваме трудност зарадвали се на една или друга своя теза-ария, да я разложим на повече съгласуващи се мелодични редове. Ето аз направих опит в тази насока. Приех казаното от Момчил, но добавих - че политиката е и икономика, а икономиката е и правов ред, а той пък опира до навици с различна стойност. Та такъв навик ми се вижда съществен, за да има успех една по-правова икономика и надстроена над нея по-добре устроена политика – свикване, а и удоволствие от бавното забогатяване, свое и на мнозина други наоколо. Ако всички изпитват удоволствие от ставащото изведнъж чудо на замогването, няма как някакви по-смели и да не крадат неудържимо.
Обърнете внимание това колко прилича на неправомерното удоволствие от набързо изречена кратка всеистина или добре стъкмена постановка.
|
| Тема № - 79 |
Коментар № - 7486 |
|
Bogdan Bogdanov - 2013-08-03 09:52:49 |
|
|
СМИСЪЛЪТ НА ПРОТЕСТА - ОТВЪД КОМУНИЗМА И ПРЕХОДА
Това е третият цикличен пореден протест на изригнало гражданско самосъзнание у нас след 1989 г. Протестите срещу комунистическо-социалистическото управление през 1989-1991 г. и от 1996-1997 г. само разклатиха, но не отстраниха от реалната власт комунистическата номенклатура, която успя в резултат на 23 годишния „демократичен преход” да се трансформира успешно в посткомунистическа олигархия и сега, при второто издание на тройна коалиция се домогва до установяване на все по-открита олигархична диктатура, подобна на авторитарните режим но Лукашенка в Беларус и на Путин в Русия.
Но България не е Русия, колкото и да се иска това на новоизлюпените политически олигарси.
В резултат на грубата им грешка да разкрият замисъла да се унищожат корените на демокрацията и политическата опозиция с назначаването на откровен мафиот за шеф на ДАНС, т.е. организираната от тях организирана престъпност да поеме открито политическото управление на страната, социалистите и присъдружните им русофилски партии ДПС и Атака си отвориха огромния фронт на цялото гражданско общество – включително и на огромни сегменти на групи, гласували за тях. Маса социалистически интелектуалци също участват в днешните протести – проф. Близнашки е само един от тях. „Атака” по социологически данни се спихна почти наполовина в резултат на „предателството” на техния „фюрер”.
Гражданското общество се събуди, узнавайки този замисъл. Затова и този протест е може би най-гражданския и най-смисленият от 1989 г. насам. Защото колкото и да изглежда така и наистина на протеста да му липсва зрялост на този етап, той е разбрал главното – че докато не бъдат отстранени реално от власт основанията на тоталитарния комунистически режим, икономическата основа на олигархията и нереформираната съдебна власт, в България ще има все по-фасадна демокрация, докато не се премине към откровено авторитарен режим от евразийски тип.
„Смисълът на този протест, който продължава почти 50 дни” не е само „да се отиде ОТВЪД порочния кръг на практически отсъстващ политически избор.” (Огнян Минчев ) Според мен задачата е още по-сложно и мащабна – необходимо е да се отиде отвъд номенклатурния социализъм и прехода – нещо, което централно-европейските ни братя по съдба вече направиха.
За разлика от февруарските протести, които имаха (казано откровено грубо!) семплата партизанска задача да свалят правителството на ГЕРБ и (чрез изборни, подслушвателни, прокурорски и други манипулации) и да върнат властта обратно в ръцете на БСП и ДПС, с „дискретната” кешова подкрепа на Атака, днешният протест, за разлика от широко тиражираната медийна манипулация, обединява образовани и не толкова образовани, умни и не толкова умни, красиви и не толкова красиви, бедни, средни и богати, граждани и селяни, столица и провинция, десни, центристи и леви, продемократични елити и обикновени хора и т.н. Близо 90% от българския народ срещу останалите подвластни на олигархията и заблудени граждани. Доказателство за това? Мижавият, организиран контрапротест в защита на олигархията – той събира от 30 до 50 ПЪТИ по-малко участници, от участниците в протеста против олигархията и мафията.
Т.е. този протест е на многоликият ни и изкуствено разделян и противопоставян народ срещу мафиотските методи на управление, срещу посткомунистическия грабеж на олигархията, независимо от партийните й цветове, срещу беззаконието и липсата на справедливост, срещу паразитизма на една доста голяма група от хора и усилията на работещите 2.5 милиона българи да изхранят останалите, за да осигурят прилични заплати и пенсии на наистина заслужилите българи.
Протестът наистина е срещу олигархичната мафия, която продължава да управлява страната и трябва да бъде отстранена от властта, а не просто да падне правителството на Орешарски и да дойде ново правителство, което да остане подчинено на олигархичната посткомунистическа мафиотска омерта.
Истинското разделение е между посткомунистическата олигархия и всички останали български граждани, които в момента сме заложници на днешния режим.
Ето и една възможна платформа на протеста за близките осем месеца:
Точка първа - оставка на кабинета Орешарски и нови избори. Програма максимум – оставка до 1 октомври 2013, програма минимум – избори през май 2014.
Точка втора - какво искаме за България и как да го постигнем. Време е протестът да се разгърне като многолико гражданско движение за промяна, което да участва в изборите по закона за политическите партии. Вярно е, че така възникна на времето СДС, както и ОДС през 1996-1997 г. Т.е. това е предимство, но и недостатък. Все пак сега имаме много натрупан опит – вярно, по-скоро отрицателен, отколкото положителен. Но все пак ОПИТ, който трябва да използваме! Това движение може да носи името на площада от който тръгнахме - „Площад „Независимост” или само „Независимост”. Защото в това има и дълбок политически смисъл – България да стане наистина независима от олигархията и мафията демократична държава!
Точка трета- програма максимум – спечелване на изборите (по–реалистично превръщане на движение „Независимост” в първа политическа сила). Програма минимум – влизане в парламента с достатъчно мощна парламентарна група – поне 35-40 народни представители.
Точка четвърта – създаване на реформаторско правителство на мнозинството с парламентарната партия, която също се противопоставя на посткомунистическото олигархично статукво. Ясно е, че избирателите на тази партия не могат да бъдат пренебрегвани и обвинявани, те също протестират сега заедно с нас, не бива да се разделяме като им се противопоставяме!
Точка пета. Движение „Независимост””трябва да се изгради не против, а с участие на реформаторския блок, който трябва да се всмуче в него като постави ясни партийни акценти в неговата предизборна платформа. Това е неизбежно – партийността не е само недостатък – да се надяваме, че можем да минем без нея е голяма илюзия. Важно е тази партийност да не се изроди с „помощта” на нови „Менти”, „Сиви кардинали”, „Багери”...
Точка шеста – в новия демократичен парламент изолиране на опозицията на остатъчните олигархични партии и започване на градеж на „достойна, демократична прозрачна и ефективна българска национална държава. Държава, която да изразява нашата решимост да живеем заедно като нация, обединени в различията си. Оттам нататък нека всеки се самоопределя както желае. Платформата и организацията на това национално движение за промяна трябва да израснат от протеста с помощта на всеки от нас. Иначе рискуваме отново да се провалим.” |
| Тема № - 79 |
Коментар № - 7485 |
|
Момчил Баджаков - 2013-08-02 15:00:38 |
|
|
Точно така е. Споделям оптимистичното заключение на Георги. Протестите правят безмислено красноречието на тези от по-рано и изваждат наяве истинското му значение. А то е, че случилата се разлика тези умници да живеят по-добре вече не може да се скрива с умело говорене за друго. Сега са по-убедителни простото улично скандиране и кроткото подхвърляне на топка на празното кръстовище пред Софийския университет. По-убедителни в какво? В това, че най-после се осъзнава нетърпимостта на съсловното разделяне на по-добри и по-лоши. Иначе характерно за всяка човешка оправия, също и за живота в условията на либералната демокрация, тук при нас то е минало границата на всякаква норма.
В историята на тази страна постоянно е имало по-убързено протичащи епохи на приспособяване към нова норма, които са налагали по-старото непроменено да се прикрива. Ще изброя три по-раншни такива епохи. Първата е след излизането от османската държава при острата нужда България да има столица, управление и елит от европейски вид. Това става по чужди образци и с разслоение, чийто дъно и връх се пазят и до днес. Богатството на елита, а и развитието на неговата градска софийска среда се заплащат с много по-бавно развитие на провинциалното и селското. Тогава започва и първото голямо преселване от провинцията в София.
Втората епоха – след Първата световна война. Съперничеството между Съветска Русия, изпуснала от своята сфера на влияние ориентиращата се на Запад България, и този желан и толкова имитиран Запад, който я поддържа. Голямото начало на продължаващото и днес чуждеене от тукашното. Каузата на Съветска Русия чрез една българска лява партия се вмъква в българското обществено развитие и задълбочава вече случилото се разделение. Нейната опора - провинциалното и селското, които все повече се отделят от западнеещия елит.
Третата епоха – промяната на 9 септември. България в сферата на Съветска Русия. Старият градски елит набързо, вътре в няколко години, се заменя с нов от провинцията и селото. Тази замяна и това разделяне са не само кърваво-разбойнически, те поставят началото и на перверзното прикриване на истината с неистина. Внася се голямата неистина за равенството, скриваща истината за олигархическия партократичен ред в живота на две по-скоро разделени страни – на тази в селата и провинцията, която живее оскъдно, и на другата в София, която живее по-добре.
Разбира се, това разделяне е налице и в самата София. Но, така или иначе, двете страни са и някак свързани. Първата има своята олигархия, за която по-високото софийско е достъпно. Тя е постоянен ресурс за него. Измислена е и голямата заедност на социалистическото битие уж по-добро от отвъдността на другия наричан по-лош, но всъщност по-добър свят. Но все едно - истинското решение за всеки от тези две страни е подмяната на действителното, за което не се говори, и измисленото, за което се говори.
Това е само схема. Тя подчертава продължаващото да не се казва. Историята във всички случаи мъкне подобни схеми. На какво държа в тази схема? На това, че тя показва колко безсъвестно глупаво и вредно е, когато днес говорим за олигархия, да се изравняваме онова, което умишлено е сторила една толкова дълго управлявала и пакостила партия, и малкото друго направила друга несравнимо по-скорошна партия. Това изравняване не само помага на първата партия да укрепне и да се легитимира. То настоява, че по-лесното да уеднаквиш е по-вярно от по-трудното уеднаквявайки да различиш. Именно срещу това се бунтувам.
|
| Тема № - 79 |
Коментар № - 7482 |
|
Bogdan Bogdanov - 2013-07-22 07:04:56 |
|
|
Сигурно мнозина хвърлят по едно око на изявите на т.нар. „леви интелектуалци“. Ще кажа няколко думи за тях по повод и на онова, което проф. Богданов казва, че ще напише за старите обществени деления, върху които е възникнал днешният сериозен конфликт в България.
В петък изгледах с истинско любопитство монолога на Велислава Дърева в „Панорама“. Иначе обикновена драка (баща ми с право я наричаше Дърдърева), в публичното пространство, особено ако има насреща си опонент мъж, тази жена се превръща в блестящ оратор. Такава беше и в петък, когато накара и водещия Бойко Василев да я следва като кученце, и някакъв директор на не знам си кой политологически институт, пряко включил се от Варна, да се изчерви и запелтечи. Откъде този хъс и тази сила у Дърева? Беше донесла в студиото фототипно издание на тефтерчето на Левски. Не спря да го цитира и назидателно да размахва малката книга. И я цитираше много уместно и силно. Е, да но силата на нейното говорене идваше не точно от словото на Левски. Идваше от скрития възглед, че тя и хората като нея разбират, владеят и съхраняват идеята за това какво е България.
Това е изобщо реториката на днешния ляв интелектуалец в България. Той пази смисъла на българското. Което никак не би било за упрекване, ако не замазваше два проблема. Първият: че за този смисъл – на т.нар. „българско“ - всъщност отдавна не се говори в детайли и внимателно нито от ляво, нито от дясно. И вторият: че този тип общо говорене за българското прекалено историзира настоящия ни живот и като настоява, че всичко, което ни прави някакви днес, е плод на нещо случило се в далечното ни минало, заличава идеята за лична и обществена отговорност към ставащото сега. Левият интелектуалец не иска да мисли за българското като за процес, в който участват отделни лица, а като за икона. Съответно и представя себе си като проповедник на истината, която струи из този масивен иконичен знак. Та по-точно казано, той не пази смисъла на българското. Той го узурпира и раздува като балон. И прави това с причина.
Оттук и другият пласт на въпроса, който засягам. Ден след изявата на Дърева прочетох в интернет изданието offnews.bg отворено писмо до нея от Деян Кюранов. Познавам го като социолог, който в последно време правеше блиц-проучвания за нагласите на протестиращите. Знам освен това, че е син на Чавдар Кюрянов, но това не ме е интересувало особено. В писмото си до Дърева обаче той беше почти само последното – син на един от партийните аристократи. Засегнат лично от някакви нейни изказвания, той защитава... Какво всъщност? Казано най-директно, правото да не бъде оспорвана или отнемана истината за България, която неговото семейство, като част от най-високата партийна номенклатура, владее. Истината за България, но и един прекрасен стандарт на живот, до който нито обикновените хора, нито редовите тогавашни образовани са имали достъп. Но, разбира се, за да изглежда всичко по-прилично, Кюранов изкарва себе си и баща си едва ли не жертви на Живков, а сега и на разбеснялата се Дърева.
Личната кавга настрана, но това, което става, е всъщност тенденция. Докато политиците се замерят с тефтерчета, една немалка част от познатите ни интелектуалци се заплашват, като в социалистическия виц за трамвая, с въпроса „Ти знаеш ли аз кой съм?“. Е, някои като Дърева и Кюранов, които са живели малко по-настрана и може би по-бедно по време на прехода, се заплашват, други, които са спечелили от него и са били всяка седмица през последните години в обществените медии, за да ни обясняват смисъла на либералното общество и демокрацията, изглеждат в момента като в небрано лозе и се оправдават, че не са такива, каквито ги изкарват. Но какво означава всичко това? В моите очи означава и нещо хубаво. Това, че, от една страна, най-сетне е нарушена комфортната зона на живот на онези общественици, университетски преподаватели и журналисти, които изкривяваха и замазваха истините за случващото се в България през времето на късния социализъм и прехода, и, от друга, че идеите за българското, европейското и изобщо за щастливия живот, които тези хора без никакво право бяха узурпирали, за да скриват с тях като с параван злоупотребите на комунистическата върхушка, от която са били и продължават да са зависими, постепенно се изплъзват от ръцете им и се връщат там, където им е мястото – в плуралистичната обществена среда. |
| Тема № - 79 |
Коментар № - 7480 |
|
Георги Гочев - 2013-07-21 12:37:34 |
|
|
Най-вече, борчески привет към доцент Момчил Баджаков за скалпирането на дълъг ред неистини и напразни мълчания !
Колегиален привет и за д-р Гочев за безсъниците му по текущото и „несвързаното“ с преводи по Платон!
Уважаеми професор Богданов,
Искам да вметна кратко една моя /провинциална/ болчица. Дойде ни тия дни на гости една от внучките на Маркизата. Синеоко, русо „нарцисче“, отлично завършило подгответо на немска гимназия в столицата, вгледано във вътрешните си емоционални неща /заради някакъв млад господин от съседен клас, начетен „донжуан“/. Ние с маркизата внимателно го приласкавахме и поучавахме в любовната материя. И тъй, докато си гукахме, тъжната малка блондинка изведнъж ни попита: А вие четохте ли „Физика на тъгата“? Бре, измънкахме по едно „да“. Оказа се, че детето е прочело почти всичко издавано на български от Георги Господинов, а вече го издирва и на немски, ей така, за сверка… Да бихте могли да ни видите. Гледахме с разширени от любов очи нашето русо „минотавърче“, наченало по свое сетиво и само донейде напътван избор пътя през ЛАБИРИНТА. Бог да свети над любопитната му главица!
Какво ме тревожи, когато всъщност нашите домашни лари са тъй милостиви? Дано се случва и в безброй български домове.
И в тия усмихнато-разбунени дни най ме плаши вкостеняването на цялостната българска душа. Склонността й да се оплита в ценностите като котка в кълчища. Резултат на дълго марксистко-ленинско, че и „възродено“ сталинско, филтриране на познание, гражданственост, литературност и духовност. Днес – през специализирания и прекодиран за нашата специфика „софтуер“ на подивяла комерсиалност, шоу-реалност и социално-психологична „терапия“ като за неспасяеми малоумници.
Соц-номенклатур-олигарсите не знам дали ще ги ограничим и вкараме в нов морал, направо не ме и интересува. Но трябва да дадем на влезлите и пристъпящите към българския лабиринт „минотавърчета“ НИШКАТА!
Страната ни има вопиеща потребност от мъдро и обективно образование! Както и от надпартийни, независими, следващи единствено все-гражданска цел, пробългарски медии! Измъкнати от олигархични гребени и ножици. Невчесани, без гел и вазелин, но свободни! Който има зор, пак ще си купува рекламно време, стига да е събрал почтена пара.
Бъдете здрави и смели!
|
| Тема № - 79 |
Коментар № - 7478 |
|
Dekarabah - 2013-07-16 12:23:45 |
|
|
Първото, което искам да кажа – лъкатушещата логика на антиправителствените протести продължава да се оформя и тежи. Именно сега и именно така липсващото българско гражданско общество се обади и показа, че ще го има. Един добър наблюдател каза, че то има и скорошна предходна проява – не в подсторените в голямата си част улични изяви през февруари, а в започналите от 2011 година граждански протести на млади хора по различни конкретни въпроси.
На това така започнало гражданско общество предстои много. Но каквото и да му се случи, дори сегашните протести да притихнат през лятото, тяхната логика ще доведе до нови изяви. Както ми се струва сигурно, че подсторената не особено разгърната правителствена подкрепа пред НДК е без бъдеще. Не защото е вяла и водена от предимно възрастни хора. Няма бъдеще посланието й.
Тези, които настояват правителството да даде оставка, парламентът да се разпусне и да се направят нови избори, казват с младата си възраст и упорството на своето напредващо протестиране, че повече няма да оставят на мира никоя управляваща върхушка, защото в досегашния български живот са породени разделения, които не са на място в сегашното време. Ако сравним посланията на антиправителствените протести и правителствената подкрепа, простото, което ще установим, е, че едните казват “не” на досегашните разделения, а другите напротив настояват те да останат. Това е смисълът на повика правителството да бъде оставено на спокойствие да си свърши работата, т.е. да ползва държавата за благото на едни или други малцина, на един или друг хайлайф.
Това е и съвсем безспорният смисъл на идеята за олигархия, която разбуди Огнян Минчев. Българското общество и на социализма (Момчил Баджаков ясно казва по какъв модел), и на прехода е по същество олигархически устроено и в този смисъл може и трябва да се нарече фасадна демокрация. Протестиращите сега отказват да бъде повече така. Те могат да го направят и поради малкото успешни опити в прехода това да стане, но и поради по-пълната публичност и по-добрата осведоменост, които се наложиха в последните години.
Не е съвсем вярно, че БНТ е напълно обективна, защото, така или иначе, има разлика между обективност и обективистичност. И все пак все повече и повече събитията и случващото се не остават скрити и съответно все повече и повече засягат хората. Не остава скрито, че тази власт, постигната с толкова малка част от гласовете на гласувалите през май, неуморно назначава на толкова места свои хора не за друго, а за да я поддържат. Оставащото все по-нескрито негражданско и необществено движи гражданското протестиране. Старото несвързано в отдавна разделеното българско общество лека-полека започва да се свързва.
Е, наистина на това свързване му липсват понятия и наистина неговата логика лъкатуши. Но е така във всичко. От една страна е тази бавна логика, а от друга - другата като че ли по-бърза и ефективна логика на мисленето и казването. Ето на превърналата се в прост незначещ етикет идея за олигархия сегашният коментар на Момчил Баджаков придава две нужни измерения – едното я различава от античната олигархия, а другото пояснява съвременния й образец. Не е сигурно, че това, което той е казал, ще премине тутакси в бавната логика на протестите.
Те са на улицата, а и на другата улица – на страниците на Фейсбук, която също като тази на улицата не търпи дължините и предпочита ефектната краткост на изявите. Но все едно. За да се случи нещо, има нужда да се допълват и преплитат повече логики. Та това е моето сегашно послание. Започнах този коментар с друго намерение - да допълня историята на българските разделения и българската олигархия. Ще го направя нататък.
|
| Тема № - 79 |
Коментар № - 7477 |
|
Bogdan Bogdanov - 2013-07-16 09:56:16 |
|
|
| Мисля, че протестите трябва да се концентрират и към управляваната от мутри съдебна власт и особено към прокуратурата. Преди време направих "следствен" експеримент. Показах снимки на заместниците на главния прокурор Филчев на моите студенти и попитах какво мислят за хората на изображенията. 80% от студентите предположиха, че това вероятно са особено опасни престъпници. Отговорих им,че не са далеч от истината. Сега Цацаров действа открито в подкрепа на червената партия и управляващата олигархична коалиция.Това е недопустимо. Преследва се Цветанов за някакви откраднати катерушки, а за 1.5 милиарда евро, "заровени" в Белене Цацаров мълчи! |
| Тема № - 79 |
Коментар № - 7475 |
|
Акулов - 2013-07-14 21:59:59 |
|
|
ОЛИГАРХИЧНАТА ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКА ВРЪЗКА
Няколко пояснение за днешната олигархия.
Нашата олигархия е посткомунистическа олигархия, произлязла от комунистическата плутокрация, или партийната протоолигархия в условията на тотална държавна собственост и липса на законност и ред. Следователно тази олигархия е много различна от олигархията преди 2300 години. Ако тогава богаташите директно са управлявали държавата, сега положението е много по-сложно - защото имаме перфидна връзка между различни свързани помежду си олигархични групи, които съществуват в една конкурентна симбиоза. Като цяло може да отгратничим два основни клона на олигархията – нещо като разделение на труда в нея – политическа и икономическа. Като цяло политическата олигархия властва благодарение на здравата си връзка с икономическата олигархия, но и последната не може да печели и разширява собствеността си без здравата си връзка с политическата олигархия. В крайна сметка това е симбиоза между истинската власт и истинската собственост. „Истинската”, защото не винаги управлява този, който има власт. Понякога олигархията губи възможност да контролира директно правителството, но с помощта на „бившите” тайни комунистически служби може успешно да го подрива в необходимия момент. Така бяха перфидно свалени от власт Иван Костов и Бойко Борисов, а да не забравяме и съдбата на Жан Виденов, който се опълчи на кремълската олигархия да присвои газопреносната мрежа на България...
Затова и имаме посткомунистическа фасадна „демокрация”. Най-вече, защото няма установено върховенство на закона, а има скрито запазване на номенклатурно-олигархичната връзка. Когато опозиционни антикомунистически и некомунистически партии като СДС „взеха” властта през 1991-1992 г. и през 1997-2001 г., или ГЕРБ от 2009 до 2013 г. това е условно защото СДС и ГЕРБ управляваха, но реалната, но най-вече икономическа власт остана в посткомунистическата олигархия. Това става още по-ясно, когато правителствата бяха само привидно „некомунистически” (но всъщност се контролираха от „бившите” комунистически тайни служби!). Управляваше Димитър Попов, Любен Беров, Симеон Сакскобургготски, но истинската власт оставаше в трансформиращата се в олигархия бивша комунистическа номенклатура...
Затова и приватизацията, която трябваше да създаде капитализъм и капиталисти , всъщност създаде олигарси – свърхбогаташи, натрупали богатството си не по законен начин, а благодарение на политическите си връзки. Така бяха приватизирани цели отрасли на държавата. Това е в същността си корпоративно-олигархичния модел на Андрей Луканов. Главна особеност на този модел е, че той можеше да бъде „успешен”, ако посткомунистическата партия не само скрито разполага с властта, но и реално държи правителството. Първообраз на този модел може да открием в Мексико, където повече от седем десетилетия управлява една партия, или в Япония, където след Втората световна война почти през цялото време управлява Либерално-демократическата партия. Но първообраз на българския модел е посткомунистическа Русия при путинския олигархичен модел, който е успешен поради здравата връзка между кремълската олигархия и подчинената на кагебистката държава руска организирана престъпност....
При олигархично-корпоративния модел властта и собствеността неслучайно са размити. В стопанската сфера не случайно е неясна собствеността - след разстрела на алфа-олигарха Илия Павлов се разбра, че Мултигруп е всъщност огромна „куха фирма”, че собствеността се изпарила! Това е сегашният смисъл на днешната посткомунистическа олигархия, възникнала от комунистическата номенклатура по руски образец - с размита и неясна собственост, която съществува само благодарение на властта и власт, която съществува само поради симбиозата си с тази неясна и размита псевдочастна собственост. Псевдочастна, защото това не е гарантирана от закона капиталистическа частна собственост, а собственост, която е или става частна само поради олигархичната връзка с политическата власт, която всъщност я създава и „гарантира”.
Оттук става ясно, защо единствените сфери, в които реално няма промени след комунизма е правоохранителната и правоприлагащата. Червената по произхода си олигархия никога не е изпускала от контрола си главните институции на нейното сегашно институционално господство - най-вече полицията и прокуратурата, но и конституционният съд и висшия съдебен съвет. (Не и съда като цяло, просто защото не е и нужно!) „Незаконната” връзка между полицията и прокуратурата е основният институционален вътрешен стълб на днешната антидемократична олигархична власт.
Основният външен стълб, който гарантира реалната власт на днешната посткомунистическа олигархия у нас е външната зависимост на България в две ключови сфери - сферата на енергетиката и сферата на сигурността. В България няма Алфа-олигарх, просто защото истинският Алфа-олигарх е извън страната. Странен от дистанцията на времето бе спорът в Москва между Андрей Луканов и създаденият от него, но станал прекалено силен Илия Павлов кой да „кара влака”. След време и двамата показно бяха разстреляни. Защото истинският Алфа-олигарх не може да е друг, а само всерусийският олигархичен император и неговите наместници – енергийните крале на Газпром и Россатом.
Затова и не е случайно, че скандали в България избухват именно и най-вече в тези две стратегически важни сфери – в сферите на енергетиката и на сигурността.
Но тази външна олигархична връзка има основна слабост – това, че благодарение най-вече на не-олигархичното управление през 1997-2001 г. България е в НАТО и Европейския съюз. Затова и олигархичната власт на тройната коалиция, олицетворявана от Първанов, Станишев, Доган и Сакскобурготски се опита да подрони именно тази европейско-атлантическа връзка чрез руския енергиен „троен шлем”, който руските медии справедливо нарекоха „троен член”. Тази олигархична връзка е много по-мощна от европейската връзка на лидера на ПЕС, който с основание се бои да не би Бащицата от Кремъл да не припознае отново бившия червен президент за негов наместник в „Задунайската губерния”, а не него, потомствения „червен аристократ” - съветски и руски гражданин...
Затова и Станишев трябваше да спечели миналите избори „на живот и смърт”, с всички законни и най-вече с нечестни и незаконни средства. Затова и толкова явно прокуратурата, „независимите” медии и дори Конституционния съд бяха въвлечени в този антидемократичен изборен и следизборен фарс, който трябваше да гарантира символната власт на лидера на ПЕС да остане наместник на истинския Государь от бившата си родина... Затова и бе това самоубийствено назначение на една мутра за ръководител на една неототалитарна ДАНС, която е проектирана да гарантира вечното управление на новата мафиотска в същността си тройна коалиция чрез разправа не просто с опозицията, а с демокрацията и в геополитическия интерес на една антиевропейска и антибългарска чужда сила.
|
| Тема № - 79 |
Коментар № - 7474 |
|
МОМЧИЛ БАДЖАКОВ - 2013-07-14 21:12:20 |
|
|
Съгласен съм с всичко, което е написал Момчил Баджаков. Допълвам го само в две неща. Първото е за поводите на протеста, второто – за възможния изход от него.
Когато казваме, че хората са излезели навън, за да искат ценности в политиката, казваме всъщност, че те искат от политиците верен и приложим модел за по-добър живот. Точно това напълно липсва в политиката на Станишев и Орешарски – тя не само, че няма да ни помогне да заживеем по-добре, ами и не ни казва как можем все пак да се опитаме да го направим. Всичко е зле и е пропаднало! Всичко е окрадено! Навсякъде цари мизерия и глад! Оцеляване, ето към това е насочена политиката на Станишев и Орешарски. И, разбира се, те твърдят, че сме в най-дълбоката финансова и ценностна криза от началото на прехода. Изобщо не сме и това е също една от лъжите на левите политици и общественици. Снощи в „Панорама“ Ивайло Дичев толкова пъти повтори по повод на случващото се фразата „не знам“, че накрая си помислих, че наистина не знае. Напротив, знаят. Знаят, че в някои части на България има голяма бедност и че заемът няма да помогне тя да се намали; знаят също така, че с подобна политика ще се изцедят и бастисат за нула време и малкото острови на нормалност и ред в тази страна.
Тези дни се очерта някаква алтернатива на всичко това. Говоря за обществената инициатива на Саша Безуханова и Асен Асенов „България може“ (или MoveBG). Ще кажа няколко думи защо я подкрепям, въпреки че тя е още в самото си начало и засега заявява, че няма да се превърне в политическа структура. Защото виждам в това движение две неща, които не виждам в Реформаторския блок, иницииран наскоро от ДСБ: първо, ясен модел и ясен стандарт на живот, към който можем да се насочим и да постигнем, ако следваме очертан път; второ, личен пример за това как се изгражда обществено пространство, в което този модел за живот вече се е случил. Последното е изключително важно – в обществената и политическата дейност да влязат повече хора, които са създали за други хора по почтен начин условия да живеят по-добре. Това, което Росен Плевнелиев направи за Бизнес парк София, Саша Безуханова направи за българския отдел на HP, Асен Асенов направи за артистичната ни култура, а, в крайна сметка, и кметовете и министрите на ГЕРБ направиха за инфраструктурата на София, са все примери за подобрени, по-наредени и хомогенни пространства на живот. Немалко хора наистина живеят по-добре в тях.
Нямаше да защитавам горната позиция, ако не бях свързан с университет, който също е един от малкото острови на по-добър, нареден и почтен живот в България. В името на този нареден и почтен живот, който обществено водя и чиито съставки мога да изброя, искам оставката на Орешарски и коренно нова партийна политика. Затова и настоявам – в това, което пиша, - че за да не бъде празно, говоренето за обществени ценности трябва да върви с разбиране за това как и къде живеем. |
| Тема № - 79 |
Коментар № - 7472 |
|
Георги Гочев - 2013-07-13 18:30:10 |
|
|
|
|
|
