БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

“Ако нямаше вербовчици, нямаше да има и доносници”

 АТАНАС КИРЯКОВ
                            

Още от началото на прехода чакахме отварянето на досиетата. Надявахме се да има и лустрация – за партийната номенклатура и ДС. През годините всички правителства използваха досиетата за да омаскарят някого, да го извадят извън играта и да ги употребяват в партийната си борба. Беше зловещо. „Демократичната” съдебна система отхвърли лустрацията като нарушаване на човешките права – всички знаехме за правата на кои човеци става дума. Политиците в Народното събрание не искаха да гласуват закон за давността и по този начин да накажат зловещите престъпления на тоталитарната система.

През 2006 г. посткомунистическият лидер Станишев каза цинично, мисля че беше от трибуната на Народното събрание: ”Тези, които искат отваряне на досиетата, са луди.” Той явно е знаел по-добре от всички какво ще се случи. И Тройната коалиция гласува този закон. Хубав закон, казват някои. Циничен закон, мисля аз. И веднага давам пример от новия си филм „Отмъщението или дългата сянка на ДС”. Едно 16-годишно момче е привлечено за сътрудник на ДС на „патриотични” начала, както са казвали тогава. Поръчали са му да души какво става в училище и да им докладва.

Това малолетно момче не е подписвало декларация, не е давало писмени доноси – има само доклад от един от ДС до друг от ДС какво бил казал Х. И като го прочетете ще видите, че е казал известни на всички в класа им дреболии. Другарите от ДС му дали 20 лева и му разрешили да отиде да види баща си, който е в затвора заради опит за бягство зад граница. И когото това момче на 16 години не е виждало 6 или 7 години. Но то вече било регистрирано и по-късно, след две години, са го отписали от доносническия апарат заради това, че не вършел никаква работа. 

Малко след това момчето започва да работи срещу системата. Разпространява идеите на БЗНС „Никола Петков” и със свои другари се мъчат да възстановят забранената организация. Момчето получава смъртна присъда. За щастие го помилват 4 години по-късно при една амнистия през 1964 г. Излиза от затвора и започва големият ад на живота му. Преследване, разписва се в МВР като долнопробна проститутка и тъй като няма никакъв друг изход прекарва 22 години от живота си в оловно-цинковите и каменовъглени мини. След промените от 1989 г. става депутат, проверяван за съпричастност към ДС няколко пъти. Не – отговарят – на този етап няма данни за това.

И миналата година, есента, когато дъщеря му е избрана от Народното събрание за член на комисията по досиетата, случайно или не се появява папка и лицето Х се обявява за сътрудник на ДС с картонче, заповед за отписване от отчет и няколко преразказани разговора от други хора. Но този човек, вече на години, е обявен за агент, доносник и опозорен. Този човек със смъртна присъда и 22 години в мините, това 16-годишно малолетно момче, което е жертва на тези престъпници, днес е опозорено. А престъпниците, те са на всяка крачка – горди, че са изпълнявали своя комунистически дълг. Богати, защото престъпниците винаги гледат към парите.

Този закон, който позволява да бъде опозорено едно 16-годишно дете десетилетия по-късно, е според мен дълбоко неморален закон. В него няма механизъм за наказване на престъпленията. Кой ще осъди престъпника, вербувал това 16-годишно момче и вписал в служебното си дело още една бройка, която ще му позволи да израстне в йерархията? Както казва един от моите герои във филма, ако нямаше вербовчици – нямаше да има доносници. Вярно е, че имената на някои вербовчици и техните началници са оповестени също. Но те ходят с гордо вдигнати глави. Те са членове на най-старата столетна партия, извършила през годините чудовищни престъпления. Те били вече нови хора, но не се отказват от миналото, а престъпленията си наричат грешки.

Този съществуващ закон опозорява само тези, които по един или друг начин са се пречупили вследствие на насилие, шантаж или са искали на всяка цена да се реализират и да не прекарат живота си в мините. Слава богу, че има все пак няколко души в тази държава, които изваждат на бял свят престъпленията на тези хора от ДС и БКП. Но какво от това! Ние научаваме доста неща, а тези „герои” се държат не като престъпници, а като недосегаеми.

И знаете ли защо? Защото ние го позволяваме. Защото политическата ни класа е омърсена и безскрупулна. Защото тя с удоволствие се прегръща с престъпниците в името на келипира. И в близко бъдеще, благодарение на този закон, една голяма част от нацията ще бъде опозорена. А виновниците за този позор на всеки един, посочен от комисията човек, всъщност са тези, които са били истинските доносници. Те са били на официална служба доносници и инквизитори в същото време.   Те няма да бъдат опозорени. Те са се скрили под „демократичните” закони на „демократичното” правосъдие. Има ли по-голям цинизъм от това?

Убеден съм, че комисията по досиетата, благодарение на този неморален закон, се превръща в прокуратура, която обвинява преди всичко тези, които са били жертви на зловещата система, в която живеехме.  И пак според този закон, едно картонче, появило се по някакъв начин доброволно, умишлено или както и да е, е достатъчно да смаже един човек.

Не заставам на страната на доносниците. Но нека всеки от вас да помисли докъде би могъл да удържи на мъчения, унижения, шантаж, без да се пречупи. Тези неща не вълнуват инквизиторите, които свободно се разхождат в България днес. Които са в коридорите на властта и къде ли не.  И се питаме защо днес няма надежда у хората.

*Текстът е представян на Международната конференция на Комисията по досиетата - 26.11.2013 г.


ADMIN СЪОБЩЕНИЕ:
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.



Коментари по темата
Дмитрий поставя важен проблем – за границата между престъпника и жертвата. Няма, не е поставена граница, казва той, между престъпника и жертвата. И точно това е проблем на протеста.
Труден въпрос – в онази система не бе предвидено да има място за невинни – човешките права по съветски изключваха невинността , или по-скоро тя бе изведена в отвъдното:
„Право на общую яму
Было дано Мандельштаму” (Эдуард Лимонов)
Това размиване на вината и отговорността, разбира се, е в интерес на онези, за които това е благодатна почва за спекулации.
По въпроса за преодоляване капана на „отвъдността” бих добавел още един критерий – да си гениален, т.е. да стоиш над тези „дреболии”. Но как да оценим собствената си не гениалност, а значимост с оглед на евентуален промисъл на Твореца за мене самия? Докъде с други думи стига компромисът, който всички сме били принудени да направим? Трябва ли да се откажеш от любимата професия, за да останеш честен пред своята професионална и гражданска съвест? Трябва ли да приемеш малката лъжа, за да имаш хляб и покрив над главата си? Трябва ли да пожертваш любовта в името на кариера или дори оцеляване?
Комунизмът освен престъпен е и аморален и в този смисъл, че превръща всички ни и в жертви, и в престъпници. За да останеш жив, трябваше да си затвориш очите за безобразията, които те заобикалят. За де станеш жертва, трябва да подкрепяш престъпници. Престъпление ли е това?
В някои случаи – Да!
Но нека този, който е безгрешен, пръв да хвърли камък...
Тема № - 92 Коментар № - 7667 Момчил Баджаков - 2014-01-20 13:08:23
Когато през 1891 г. Дядото /Д. Благоев/ се е питал „има ли социализмът почва у нас“, едва ли си е давал сметка, че 53 години по-късно в основна, благодатна „торова компонента“ на наложения силово сталински „соц“ ще се превърне непогиналата, робска склонност на българина към предателство, донос и трапезно-клюкарско клеветничество… Германецът, в трапезен колектив, само говори гърлено, пее фалшиво и лашка бира и шнапс. Руснакът – пие до забрава, та не си спомня, с кого е пил и кой какво е казал предната вечер. Швейцарецът, пил или трезвен, за, с извинение, лайняна семка или фас, хвърлен през прозореца, на другия ден се обажда в общината и ковлади прегрешилия… Нашето е друго. Ние обичаме да закопаваме, да убиваме със завист ближния-сънародник, да го елиминираме, да „освобождаваме“ пространство, нивица, синур-плет, занятие, чиновническо или „научно“ столче, затривайки другия, понякога дори приятел или кръвен роднина… Тежка, страшна болест, намерила и ударила най-слабото звено от имунната система на българската нация. „Родните ни“ ДС и Шестачество са далеч по-впити и неизрязани от посттоталитарното тяло на България, отколкото се сдобиха с „фениксов“ реликт бившата ЩАЗИ, полските и чешките соц-тайни служби… И „умрялата червена лисица“ КГБ.
„Идеологическото“ ченге е търтей, най-мързеливият от тези в кошера. То не изпълнява дори функцията си да осеменява плодните пчели-майки. Българският „кошер“ е препълнен от излишни неосеменители – в продуктивност, вътрешен порядък и настояване за природно-свободен и медодаващ летеж извън кошера. ДА ПРОГОНИМ, ДА СМАЧКАМЕ НЕСТАВАЩИТЕ ТЪРТЕИ, ЗА ДА СПАСИМ БГ-КОШЕРА!
Големият брой на вербовчиците и доносниците няма никакво отношение към качеството на демокрацията и производителните възможности на нацията! Ще се върна пак в Швейцария. Кантоналната, окръжната и общинската грижа за собственост, законосъобразно използване и опазване, ред и благоразумни подобрения произтича от всеки граждански глас и сигнал. Ченге-полицейският авторитет и специална оторизираност се намесват само при изрично гражданско-узаконено настояване. През останалото /несмутено демократическо битие/ стоят на стенд-бай. Не вербуват и не ровят никого.
Тема № - 92 Коментар № - 7637 Dekarabah - 2013-11-29 13:37:43
Благодаря Момчил за този труден коментар в сегашната ситуация. Но си парадоксален- ясна ти е граница, несъвместимост между престъпника и жертвата Но всички сме оцелели. Не, не сме оцелели всички точно защото няма ясна граница между престъпника и жертвата Това е проблем на протеста!
Тема № - 92 Коментар № - 7635 Дмитрий Варзоновцев - 2013-11-28 20:23:20
Мисля, че има един ясен критерий, който разграничава престъпника от жертвата на престъплението, вербовчика от вербувания, а също и доброволния доносник, от принуденият по един или друга начин да подпише декларация за сътрудничество с "органите" на комунистическата партия. Това е какво тези хора правят след промените, как оценяват своята дейност, продължавата ли да служат на "същото зло", което и тогава, а, за съжаление, и до днес продължава да трови живота ни. Дали тези, които са навредили на свои близки се разкайват и са поискали прошка, или продължават да се гордеят, че са служили на онзи човеконенавистен режим и на онази криминална система.
От друга страна- Как всички ние, които сме оцелели по един или друг начин в онази система оценяваме компромисите със съвестта си, които така или иначе сме били принудени да правим, за да оцелеем. Защото са смешни, ако не бяха трагични, опитите на някои с днешна дата отявлени "антикомунисти", които клеймят жертвите на тагавашното, което е и днешното "задкулисие", но странно мълчат за ролята на кукловодите, на вербовчиците и инквизиторите "с чисти ръце и горещо сърце". Защото точно те не поискаха прошка, не се покаяха за престъпленията си срещу човечността и срещу човечеството. И в такъв случай трябва ли те да получат опрощение?
Тема № - 92 Коментар № - 7634 Момчил Баджаков - 2013-11-28 17:03:15
1 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 114138

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 127993

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 19972

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32584

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134134

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 93740

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 28829

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17611

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180633

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60592

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA