ПЕТЪР ДИМИТРОВ

Наистина нещата опират до епиграфика. Два изключителнo важни надписа са намерени неотдавна (преди шейсетина години) на островите Парос (от групата на Кикладите) и Тасос. Тези надписи са важни както за епиграфистите, така и за изследвачите на старогръцката поезия. Върху две каменни стели, направени така, че да стоят изправени, са изписани текстовете, които се отнасят до т.нар. Архилохейон, култово място, където се е почитал Архилох като герой.

Става дума за едно място в долината на река Елита на о. Парос, на 3 км от едноименния град Парос. Двата каменни блока изглежда са били част от строежа на светилището. Епиграфистите датират тези надписи от средата на 3 в. пр. Хр. Предполага се също, че и Пароската хроника (известният “Пароски мраморен блок” или Marmor Parium) се е намирала на онова място.

На първия камък е имало надпис в четири колони, от които една е запазена, а друга – само частично. На втория камък се четат само малко букви от една от общо четирите колони. На първата колона на първия камък (в надписа тя е втора) има запазени 57 реда, като на първите петнайсетина реда се чете прорицание на бог Аполон, дадено на Мнесиепес.

Според него Аполон нарежда на Мнесиепес да издигне два олтара в теменоса ( “теменос” означава оброчище, което се е намирало до храм на божество в Античността и където молителите поставяли своите дарове (т.нар. вотиви), на които олтари да принася жертва и да почита Музите, Аполон, Дионис и още други богове.

В текста се казва така: “Богът предсказа на Мнесиепес, че е по-добре и по-лесно изпълнимо да почита Архилохос, поета, според онова, което богът възнамерявал да направи. Според предсказанието на Аполон това място следва да наричаме Архилохейон, трябва да построим олтари и да принасяме жертва както на боговете, така и на Архилохос. И така да го почитаме, както богът ни предсказа.”

Редове 22-57 са посветени на биографията на Архилох и как той бил получил боговдъхновение: “разправят, че още като малък Архилохос бил пратен от баща си Телесиклес до един чифлик в общината, която се казвала Лъки (на гръцки Леймонес), за да продаде една крава. И той станал рано-рано преди зазоряване (преди нощта да се била изминала), та, докато луната още светела, да заведе кравата в града. Бил стигнал до едно място, което се казвало Лисиди (“Равното”), когато му се случило да види едни жени, група, които му се сторило, че го занасят, но после се усетил, че само се шегуват и кикотят. Те го запитали дали щял да продава кравата, той потвърдил, че  това щял да прави, а те пък му рекли, че щели да му дадат добра цена за нея. Но щом изрекли тези думи, и те, и кравата се невидели – само една лира имало оставена пред краката му. Изумил се и след някое време схванал, че изчезналите жени били Музите, а лирата била техният подарък за него.»

Интерес представляват и отговорите на прорицалището от Делфи (Делфийския оракул), които се намират в надписа. Те били на първата стела и се отнасяли за построяването и функцията на светилището, но давали и сведения за живота на Архилох. Според Х.Парк надписът следва да се датира към 250 г. пр. Хр., но не разполагаме с трите въпроса към Делфийския оракул. Съдим за тях по отговорите. Резултатът е, че Мнесиепес построява светилището-гробница с цел да почете поета. 

Кондолеон, който е първият учен публикувал надписа, намира, че стилът на отговорите прилича на онези, дадени на атиняните, за което пък говори Демостен. Важно е да се отбележи, че установяването на култове и култови места на богове и герои е разпространена практика на онова време, която често се мотивирала и политически. Делфийският оракул запада в 3 век и дори Аполон Питийски иска спасителни дарения (!), на гръцки сотериа (soteria),  които да се изпратят в Делфи. Подобни дарения се наричат и charisteria, благодарности.

Интересни са редовете, които се отнасят до живота на Архилох. В надписа се казва, че Мнесиепес тълкува оракула, а именно: «Нещата, за които бяхме посъветвани да поставим надпис, са ни завещани от древните преди нас, като те самите ги били изпълнили”. Изглежда, следователно, че става дума за литературна традиция на наративи, а не за устно предание, което Мнесиепес приема.

В този смисъл следва да се тълкува и историята с Музите, която приведох по-горе. На един атински глинен съд с ритуално предназначение (на старогръцки pyxis) има изображение от ок. 450 г. пр. Хр., което се отнася до наратива. Така се изпълнило предсказанието, дадено на бащата на Архилох за поетическата дарба на сина му. “... за пророчеството на Телесиклес: След като пристигнали и влезли в помещението за прорицание (мантейон), богът казал на Телесиклес следното предсказание: «Синът ти ще бъде безсмъртен и възпяван сред човеците...”

Разказът на Мнесиепес продължава с историята за първите ямбически стихове на Архилох. Зaпазени в надписа и отнасящи се за Дионис, те нанесли обида на паросци и те го осъдили. Обаче богът се застъпил за Архилох и ги наказал, като им изпратил болест. Паросците веднага се допитали до Делфийския оракъл и той им отговорил с четири стиха в хекзаметър, от които са запазени само начални букви. Пак Кондолеон ги разчита в стила на традиционните делфийски прорицания. Разбира се, този текст е далеч от това да се мисли за оригинален, а по-скоро е реконструкция от други подобни текстове, свързани с прорицанаия на Пития.

Пития, в добре известния й стил, отговаря двусмислено: “Какво сте дошли тука, при Пития, с присъди незаконни да искате да се отървете от чумата? Не може, преди да сте измолили прошка от неумолимия Бакхос и да сте почели служителя на Музите Архилохос.”

ADMIN СЪОБЩЕНИЕ:
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.