ФОРУМ - АРХИВ

Архилох и епиграфиката

ПЕТЪР ДИМИТРОВ

Наистина нещата опират до епиграфика. Два изключителнo важни надписа са намерени неотдавна (преди шейсетина години) на островите Парос (от групата на Кикладите) и Тасос. Тези надписи са важни както за епиграфистите, така и за изследвачите на старогръцката поезия. Върху две каменни стели, направени така, че да стоят изправени, са изписани текстовете, които се отнасят до т.нар. Архилохейон, култово място, където се е почитал Архилох като герой.

Става дума за едно място в долината на река Елита на о. Парос, на 3 км от едноименния град Парос. Двата каменни блока изглежда са били част от строежа на светилището. Епиграфистите датират тези надписи от средата на 3 в. пр. Хр. Предполага се също, че и Пароската хроника (известният “Пароски мраморен блок” или Marmor Parium) се е намирала на онова място.

На първия камък е имало надпис в четири колони, от които една е запазена, а друга – само частично. На втория камък се четат само малко букви от една от общо четирите колони. На първата колона на първия камък (в надписа тя е втора) има запазени 57 реда, като на първите петнайсетина реда се чете прорицание на бог Аполон, дадено на Мнесиепес.

Според него Аполон нарежда на Мнесиепес да издигне два олтара в теменоса ( “теменос” означава оброчище, което се е намирало до храм на божество в Античността и където молителите поставяли своите дарове (т.нар. вотиви), на които олтари да принася жертва и да почита Музите, Аполон, Дионис и още други богове.

В текста се казва така: “Богът предсказа на Мнесиепес, че е по-добре и по-лесно изпълнимо да почита Архилохос, поета, според онова, което богът възнамерявал да направи. Според предсказанието на Аполон това място следва да наричаме Архилохейон, трябва да построим олтари и да принасяме жертва както на боговете, така и на Архилохос. И така да го почитаме, както богът ни предсказа.”

Редове 22-57 са посветени на биографията на Архилох и как той бил получил боговдъхновение: “разправят, че още като малък Архилохос бил пратен от баща си Телесиклес до един чифлик в общината, която се казвала Лъки (на гръцки Леймонес), за да продаде една крава. И той станал рано-рано преди зазоряване (преди нощта да се била изминала), та, докато луната още светела, да заведе кравата в града. Бил стигнал до едно място, което се казвало Лисиди (“Равното”), когато му се случило да види едни жени, група, които му се сторило, че го занасят, но после се усетил, че само се шегуват и кикотят. Те го запитали дали щял да продава кравата, той потвърдил, че  това щял да прави, а те пък му рекли, че щели да му дадат добра цена за нея. Но щом изрекли тези думи, и те, и кравата се невидели – само една лира имало оставена пред краката му. Изумил се и след някое време схванал, че изчезналите жени били Музите, а лирата била техният подарък за него.»

Интерес представляват и отговорите на прорицалището от Делфи (Делфийския оракул), които се намират в надписа. Те били на първата стела и се отнасяли за построяването и функцията на светилището, но давали и сведения за живота на Архилох. Според Х.Парк надписът следва да се датира към 250 г. пр. Хр., но не разполагаме с трите въпроса към Делфийския оракул. Съдим за тях по отговорите. Резултатът е, че Мнесиепес построява светилището-гробница с цел да почете поета. 

Кондолеон, който е първият учен публикувал надписа, намира, че стилът на отговорите прилича на онези, дадени на атиняните, за което пък говори Демостен. Важно е да се отбележи, че установяването на култове и култови места на богове и герои е разпространена практика на онова време, която често се мотивирала и политически. Делфийският оракул запада в 3 век и дори Аполон Питийски иска спасителни дарения (!), на гръцки сотериа (soteria),  които да се изпратят в Делфи. Подобни дарения се наричат и charisteria, благодарности.

Интересни са редовете, които се отнасят до живота на Архилох. В надписа се казва, че Мнесиепес тълкува оракула, а именно: «Нещата, за които бяхме посъветвани да поставим надпис, са ни завещани от древните преди нас, като те самите ги били изпълнили”. Изглежда, следователно, че става дума за литературна традиция на наративи, а не за устно предание, което Мнесиепес приема.

В този смисъл следва да се тълкува и историята с Музите, която приведох по-горе. На един атински глинен съд с ритуално предназначение (на старогръцки pyxis) има изображение от ок. 450 г. пр. Хр., което се отнася до наратива. Така се изпълнило предсказанието, дадено на бащата на Архилох за поетическата дарба на сина му. “... за пророчеството на Телесиклес: След като пристигнали и влезли в помещението за прорицание (мантейон), богът казал на Телесиклес следното предсказание: «Синът ти ще бъде безсмъртен и възпяван сред човеците...”

Разказът на Мнесиепес продължава с историята за първите ямбически стихове на Архилох. Зaпазени в надписа и отнасящи се за Дионис, те нанесли обида на паросци и те го осъдили. Обаче богът се застъпил за Архилох и ги наказал, като им изпратил болест. Паросците веднага се допитали до Делфийския оракъл и той им отговорил с четири стиха в хекзаметър, от които са запазени само начални букви. Пак Кондолеон ги разчита в стила на традиционните делфийски прорицания. Разбира се, този текст е далеч от това да се мисли за оригинален, а по-скоро е реконструкция от други подобни текстове, свързани с прорицанаия на Пития.

Пития, в добре известния й стил, отговаря двусмислено: “Какво сте дошли тука, при Пития, с присъди незаконни да искате да се отървете от чумата? Не може, преди да сте измолили прошка от неумолимия Бакхос и да сте почели служителя на Музите Архилохос.”



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ:
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.



Коментари по темата
Спор няма и добре Ви разбирам, че говорите за феноменологичния глас на логоса, а не за физическия. Но и аз смятам, че е добре в този момент, коментарът да бъде направен от семиотик.Може да се получи оригинално. Модерната семиотика не е работила досега с древногръцките каменни надписи. Често аудиторията, пред която говорим, ни пита защо използваме едни или други теоретични подпори. Сега не само АТ, но и други се обаждат доволни – модерен сайт на професор Богданов, форуми, чат - не се ли оказва Дерида интуитивно прав... Харесва им на всички да видят как става в хуманитаристиката, само че в писмена форма. Да си четат коментарите по няколко пъти на спокойствие и на „забавен каданс”, както се изразяват. Да видят „технологията” на грешки, противоречия, оплитания, критика, нов коментар. Нараства и интересът към новата книга на професор Богданов – какво и как ще коригира след форума. Контекстната среда на тази книга е в известен смисъл уникална. Тя е форумна.
Тема № - 63 Коментар № - 6842 MJ - 2012-08-01 20:49:14
Налага се да спомня големия руски учен Б.Поршнев. Той реконструира формирането на езика и въвежда един термин -дума/монолит. Стаява дума че в една друга оптика гласът както и камъкът са "създания" Казват делан камък. А в случая имаме точно такъв. Гласът не е звукът на гласните струни-обработени са за да "говорят". Свидетелство за това различните ауидоинтонации в различните езици и култури.
Тема № - 63 Коментар № - 6841 Дмитрий Варзоновцев - 2012-08-01 16:30:05
В бързината забравих да споделя и една идея, която ме осени след коментарите на проф. Варзоновцев -за гласа на Дерида и на АТ - за модерния сайт на професор Богданов. Би било много авангардно, ако се измисли още някаква форма на конферентна връзка и живо участие. То е ясно, че всички не могат да бъдат по едно и също време в сайта, но поне да се записват, за да се вижда кои са авторите на коментарите, как ги твърдят – гласът, лицето, мимиката. Тогава ще стане пълнокръвна агора. Може да се помисли и в тази посока.
Тема № - 63 Коментар № - 6840 MJ - 2012-08-01 15:29:28

С Отпътуването на Гор Видал човешкият ни мравуняк обеднява откъм откровеност и хладна, но Любов. Поклон пред благородния американец, показал ни и пътища за боравене с античност!

Неподвижност
По малко, ден след ден, година след година,
нещата идват по местата си.
Самото време се уморява да разлистя зеленина.
И прах от книги и папируси.
На вятъра омръзва му да рее гларусите в синия си бриз,
да ги подплашва после с пристъпа си есенен,
а сетне със вихрушки зимни.
Оставя ги сами да се оправят.
Живеем бързо.
И нещата бавно идват по местата си.
Виж – пуква се пред тебе огледалото,
докато бръснеш поизносената буза.
Нахлузваш дреха, ала тялото ти не е топло,
като когато утрините ти избухваха в очакване.
Оглеждаш се нагоре и надолу.
Пуст е хоризонтът. Идващото и отминалото,
ръката и часовникът ти са се сраснали.
Покрила ги е някаква нетвоя патина.
Светът за теб е неподвижен бил.
И ти сега на кухненската масичка
му казваш Лека нощ
със химикалката.

ПС: Извадих това от маркизовия куфар със сантименти съвсем напосоки, защото ми се стори достатъчно проникнато от темпорален скепсис и подходящо за сбогуване.
/А и като приятелски знак към уважаемия доцент Варзоновцев за точното наблюдение относно смислите на маркизовата душевна пата-кютаница./
Ние оставаме същите, макар и с един по-малко.
Тема № - 63 Коментар № - 6839 Dekarabah - 2012-08-01 15:23:46
Отговарям на Дмитрий Варзоновцев. За Дерида и магичността на гласа сте прав. Тъй като тематичният текст е за надпис върху камък, аз се насочвам към антропология на паметта, респ. Рикьор и етапното му изследване. Но има и друга оптика, не отричам. Добре ще бъде, ако някой направи по-разгърнат коментар, за да стане дискусията. Само да не е за гласа на камъка. За модерното, че разваля удоволствието – не съм сигурна. Пак е въпрос на удоволствие.
Да отговоря и на АТ. Тази секси фраза означава следното: изпращат Персей да донесе главата на Горгоната Медуза за сватбен дар на Полидект. Очакването е, че Медузата е убийствена и Персей ще умре. Но Атина му помага и той се връща в Серифос с „дара”, че даже им го подарява/вкаменява. Ето, в този смисъл говоря за вярата на елините в теодицеята – theos(Атина) и dikē(справедливост).
Тема № - 63 Коментар № - 6838 MJ - 2012-08-01 14:34:46
Здравейте форумци!
Страхотен сайт! Невероятно функционален дизайн, напук на точно обратната малоумна тенденция в световен мащаб, и най-вече в България. Ще го препоръчам на приятелите си. Така както ми го препоръчаха и на мен, но дълго отказвах да повярвам, че е възможно подобно начинание да не е напълно безсмислено.
Позволете ми да попитам - MJ, а и всички останали - какво по-точно ще рече този секси лаф "Хероичното се крепи на вярата в безкрайността на божествената теодицея" и дали е винаги и абсолютно верен?
Още веднъж благодаря и браво за сайта.
Тема № - 63 Коментар № - 6837 AT - 2012-08-01 10:28:31
Благодаря за отговор. Но , колкото и да е съмнително, все пак не смятам за удачно позоваването на Рикьор в случая. Той изцяло е "от другата страна" на феномена реч и език. Паталоганатом на субективното ... за разлика от Дерида и Делез. Естествено е, че греша. Но нещата дори и в днешното време са доста раними. Остават различни дори и в рефлексивната машина на аналитичния разум.Съпротивяват се.
Жена ми подсказа за Маркузе. Модерността лъже с возмъжностите си, но убива удоволствието.Включва го в машина на производство на вещите, парите и смислите.
Тук Маркиз саможертвено се съпротявава точно на тази смисловопроизвеждаща машина.
Тема № - 63 Коментар № - 6836 Дмитрий Варзоновцев - 2012-07-31 22:03:59
Прав сте за евхаристията. З а вярващия християнин е тайнство на причастяването.В гръцката култура хероизацията е акт на паметта, в който присъства дихотомията на времето преди/сега. Пол Рикьор показва как паметта, предавана от устата на предците, способства за изграждането на „анонимно време” , стоящо между частното/преживяно от субекта/ и общностното /историческо/ време. Та именно в това „анонимно време” битуват и херосите. За тях се вярва, че свещената им сила е безсмъртна. Подкрепят и закрилят общността , като лекуват, предсказват и дават победа. Да, но има и ритуални чествания с възлияния и anaklēsis/плачевно призоваване/.Извършват се в свещеното пространство на хероона. Такъв в случая е обсъжданият Архилохеон. Хероичното за вярващия е сакрална сила, очаквана да въздейства тук и сега.
Тема № - 63 Коментар № - 6835 MJ - 2012-07-31 21:20:48
Да, разбира се..Но. Това е от позиция на обективния наблюдател, самоопределящ се в термините на нютоновото време-пространство. Но вземете причастието. То има две ипостаси. Едната външна, формална и в този смисъл символична, лесна за възпроизвеждане и от невярващия. Другата - на вярващия който в своята реалност преживява причастието "буквално" Тук бих се позовал на Дерида "Гласът и феномена". На пръв поглед говорещия владее гласа, но всъщност гласът владее, буквално създава говорещия именно като съществуване. Не случайно речевият акт толкова близък да могическата практика, а в много случаи и остава такъв. То у Мещереков за "камлание" у северните народи.
Тема № - 63 Коментар № - 6834 Дмитрий Варзоновцев - 2012-07-31 16:16:49
Дали херосите не са мислени буквално във времето на героичното? Зависи. В по- ранните митеми най-вероятно е така. Хероичните изяви на Персей или Херакъл са разказани с пренос към архетипното хероично време, така както е представено у Хезиод. Но друго се случва с херосите от историята, които принадлежат на историческото време. Проявени са в определен времеви период, детерминиран от синхронна събитийност, която няма как да бъде променена. Дори абсолютно „нов” Александър Велики или Цезар са разпознаваеми чрез определена темпорална означеност. Идеята е не буквалното връщане in illo tempore, а маргиналният статус тук и сега – въздигане на човешкото към божественото, без да бъде накърнявано божественото. Хероичното се крепи на вярата в безкрайността на божествената теодицея.
Тема № - 63 Коментар № - 6833 MJ - 2012-07-31 14:25:13
1  2  3  4  5 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:
 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 121459

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 129590

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 21866

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 34348

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 136601

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 100832

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 32010

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 19750

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 183819

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 63134

 
 
 

 

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Created and Powered by Studio IDA