ФОРУМ - АРХИВ

Архилох и епиграфиката

ПЕТЪР ДИМИТРОВ

Наистина нещата опират до епиграфика. Два изключителнo важни надписа са намерени неотдавна (преди шейсетина години) на островите Парос (от групата на Кикладите) и Тасос. Тези надписи са важни както за епиграфистите, така и за изследвачите на старогръцката поезия. Върху две каменни стели, направени така, че да стоят изправени, са изписани текстовете, които се отнасят до т.нар. Архилохейон, култово място, където се е почитал Архилох като герой.

Става дума за едно място в долината на река Елита на о. Парос, на 3 км от едноименния град Парос. Двата каменни блока изглежда са били част от строежа на светилището. Епиграфистите датират тези надписи от средата на 3 в. пр. Хр. Предполага се също, че и Пароската хроника (известният “Пароски мраморен блок” или Marmor Parium) се е намирала на онова място.

На първия камък е имало надпис в четири колони, от които една е запазена, а друга – само частично. На втория камък се четат само малко букви от една от общо четирите колони. На първата колона на първия камък (в надписа тя е втора) има запазени 57 реда, като на първите петнайсетина реда се чете прорицание на бог Аполон, дадено на Мнесиепес.

Според него Аполон нарежда на Мнесиепес да издигне два олтара в теменоса ( “теменос” означава оброчище, което се е намирало до храм на божество в Античността и където молителите поставяли своите дарове (т.нар. вотиви), на които олтари да принася жертва и да почита Музите, Аполон, Дионис и още други богове.

В текста се казва така: “Богът предсказа на Мнесиепес, че е по-добре и по-лесно изпълнимо да почита Архилохос, поета, според онова, което богът възнамерявал да направи. Според предсказанието на Аполон това място следва да наричаме Архилохейон, трябва да построим олтари и да принасяме жертва както на боговете, така и на Архилохос. И така да го почитаме, както богът ни предсказа.”

Редове 22-57 са посветени на биографията на Архилох и как той бил получил боговдъхновение: “разправят, че още като малък Архилохос бил пратен от баща си Телесиклес до един чифлик в общината, която се казвала Лъки (на гръцки Леймонес), за да продаде една крава. И той станал рано-рано преди зазоряване (преди нощта да се била изминала), та, докато луната още светела, да заведе кравата в града. Бил стигнал до едно място, което се казвало Лисиди (“Равното”), когато му се случило да види едни жени, група, които му се сторило, че го занасят, но после се усетил, че само се шегуват и кикотят. Те го запитали дали щял да продава кравата, той потвърдил, че  това щял да прави, а те пък му рекли, че щели да му дадат добра цена за нея. Но щом изрекли тези думи, и те, и кравата се невидели – само една лира имало оставена пред краката му. Изумил се и след някое време схванал, че изчезналите жени били Музите, а лирата била техният подарък за него.»

Интерес представляват и отговорите на прорицалището от Делфи (Делфийския оракул), които се намират в надписа. Те били на първата стела и се отнасяли за построяването и функцията на светилището, но давали и сведения за живота на Архилох. Според Х.Парк надписът следва да се датира към 250 г. пр. Хр., но не разполагаме с трите въпроса към Делфийския оракул. Съдим за тях по отговорите. Резултатът е, че Мнесиепес построява светилището-гробница с цел да почете поета. 

Кондолеон, който е първият учен публикувал надписа, намира, че стилът на отговорите прилича на онези, дадени на атиняните, за което пък говори Демостен. Важно е да се отбележи, че установяването на култове и култови места на богове и герои е разпространена практика на онова време, която често се мотивирала и политически. Делфийският оракул запада в 3 век и дори Аполон Питийски иска спасителни дарения (!), на гръцки сотериа (soteria),  които да се изпратят в Делфи. Подобни дарения се наричат и charisteria, благодарности.

Интересни са редовете, които се отнасят до живота на Архилох. В надписа се казва, че Мнесиепес тълкува оракула, а именно: «Нещата, за които бяхме посъветвани да поставим надпис, са ни завещани от древните преди нас, като те самите ги били изпълнили”. Изглежда, следователно, че става дума за литературна традиция на наративи, а не за устно предание, което Мнесиепес приема.

В този смисъл следва да се тълкува и историята с Музите, която приведох по-горе. На един атински глинен съд с ритуално предназначение (на старогръцки pyxis) има изображение от ок. 450 г. пр. Хр., което се отнася до наратива. Така се изпълнило предсказанието, дадено на бащата на Архилох за поетическата дарба на сина му. “... за пророчеството на Телесиклес: След като пристигнали и влезли в помещението за прорицание (мантейон), богът казал на Телесиклес следното предсказание: «Синът ти ще бъде безсмъртен и възпяван сред човеците...”

Разказът на Мнесиепес продължава с историята за първите ямбически стихове на Архилох. Зaпазени в надписа и отнасящи се за Дионис, те нанесли обида на паросци и те го осъдили. Обаче богът се застъпил за Архилох и ги наказал, като им изпратил болест. Паросците веднага се допитали до Делфийския оракъл и той им отговорил с четири стиха в хекзаметър, от които са запазени само начални букви. Пак Кондолеон ги разчита в стила на традиционните делфийски прорицания. Разбира се, този текст е далеч от това да се мисли за оригинален, а по-скоро е реконструкция от други подобни текстове, свързани с прорицанаия на Пития.

Пития, в добре известния й стил, отговаря двусмислено: “Какво сте дошли тука, при Пития, с присъди незаконни да искате да се отървете от чумата? Не може, преди да сте измолили прошка от неумолимия Бакхос и да сте почели служителя на Музите Архилохос.”



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ:
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.



Коментари по темата
Ето и аз издебнах момента за своеволната намеса. Това за хероизацията - не е ли обратно. Някои актуални фигури се легитимират чрез връщането към хероичното време - БУКВАЛНО. А не божественото време ги легитимира СИМВОЛНО в тяхното собстевон време Нещо като аналог за антропологичните схеми-на Елиаде или Леви-Строс. Т.е. реверс във времето като редовна символна практика, "сходна" в един много широк геаграфски спектър.
Излиза много завъртяно. Но точно това е реверсивна магическа практика. Не времето на боговете легитимира някакво си днешно време, а буквалното връщане на това днешно време "ТАМ" приключва нещата.
Тема № - 63 Коментар № - 6832 Дмитрий Варзоновцев - 2012-07-31 00:26:44
Хайрете маркизе! Радвам се, че сте тук след поредния Ваш благополучен периплус - този път на Острова на свободата. Радвам се, че Ви се нрави и хармоничната форумна цивилизованост, към която започваме да се пристрастяваме. Вече съм сигурна, че за Вас противното би било ужасяващо – да ни откриете, след близо четири десетилетия Ваше отсъствие, застинали в театъра на марионетките около богоравния със своята агоналност професор Ничев, мир на праха му, и неговото симпатично тупе, за което така колоритно разказахте в един от предишните Ваши коментари и ме развеселихте от сърце.
Прав е професор Богданов, че хероизацията, херосите и демиургът са компоненти от концептуалните полета на античния и модерен културен контекст, за които надписът на Мнесиепес ни дава повод да се замислим. Ето , макар и от по-късно от Архилоховото време, притежаваме запис, който съобщава за хероизацията на поета. В херменевтичен план тъкмо този запис е интересен, защото ни дава възможност да възстановим механизмите на паметта, създали от твореца херос. Виждаме, че еволюцията на концепта „херос” в гръцката културна среда извървява пътя от „подразбиране” на демиургичната същност на героя през вербализация към узаконяване под формата на религиозен акт.
Извън надписа културният контекст подкрепя с многобройни примери за хероизацията на творци по време на гръцката класика, а в текстовете откриваме и имплицитните идеи. Виждаме, че в Омировия епос като херос е означен всеки аристократ, който по правило е и с божески произход. Още по това време обаче на хероса се гледа като на сакрален обект, зареден с някаква магическа енергия, която Омировите гърци наричат свещена сила /menos hieron/. Тази енергия създава около хероса особена аура или някакво подобие на силово поле, което в зависимост от разположението на духа може да бъде както благодетелно, така и разрушително/отмъстително. Затова Омировите хероси често са и капризни индивидуалисти, които ту въвличат в своите „изяви” създалите ги богове, ту стават част от разприте им. У Хезиод/Дела и дни 158-160/ все още няма споменаване за необходимостта от поклонение пред херосите, но в по-късните времена това вярване е разпространено по цяла Гърция. Нещо повече, определено се вярва, че хероическите реликти продължават да съхраняват като висша участ „свещената сила” за съзидание или разрушение - достатъчно е да си спомним разказа на Херодот за реликтите на Орест/I, 67-68/. Оттук е и почитта към мощите в сакралното пространство на хероона, какъвто на Парос е Архилохеона. В този смисъл надписът на Мнесиепес дескриптивно сочи, че с хероизацията на твореца логически завършва формирането на статута на героя в гръцката религиозна херменевтика. И това случване е резултат от интерференция на две основни величини на гръцката менталност – херос и демиург.
Тема № - 63 Коментар № - 6831 MJ - 2012-07-30 16:23:37
Дума – две, за да ви уверя, че с маркизата по живо и здраво се върнахме от най-цивилизованата, в съвременен смисъл, група острови на планетата, и, защото нещата във форума също добре си се стичат в своята цивилизационност. Видяхме и събрахме много, всеки от нас двамата поотделно, в моментни споделяния. Засега е напълно неизвестно, какво ще се пръкне от това. Маркизът може с готовност да сподели, че душата и нелинейната му представа за време се реят някъде между поетическата барака на Дилън Томас, надвиснала над онзи величествен уелски естуар, и тиядневните му впечатления от Бритиш Мюзеъм и Тауър в Лондон. От последните над бедната му глава натежаха двехилядолетният „обезкостен” откъм карати диамант Кохинор и гигантското кухо парадно копие на Хенри Осми. Също и странният, самотен Партенон, който зимува край Темза. Подобни на човешките са май съдбите и на каменните богове, героите и техните прислугващи – антропо и зооморфни.
Светът е форум. Този е от търсещите без особени компромиси. Човек идеално може да се приютява в него. В идващите дни, ако ме навестят послания от истинско Време, ще ви нахвърлям още, както Маркизата отчетливо ги улавя, Глупости. И впечатления.
Дори и след такова пътешествие, ми се иска, да ме допуснете безпорядъчно сред вас.
Маркизът е повехтял, но напорист търсач на по-дълбоки и бурни води.
Сънищата и собствените ваши прорицателства да ви водят в цели и завършени летни дни !
Тема № - 63 Коментар № - 6830 Dekarabah - 2012-07-30 00:25:14
Професор Богданов, поставяте много интересни въпроси. Прав сте, че с този текст можем да продължим дискусията от друга гледна точка.
Разполагаме с епиграфски запис, в който е изложена историята за прощъпулника на Архилох в ямбографията. Подобни айтиологични разкази са запазени и за дарбата на други гръцки творци. Хезиод също получава своя талант от Музите, само че вместо лира получава Аполоновия скиптър, увит с лавър/Theog. 22-24/. На Есхил му се присънва Дионис, който му заповядва да съчинява трагедии/Paus. I, 21/. Различното в разказа на Мнесиепес е действието, представено като протичащо наяве. Музите отмъкват кравата на Архилох и изчезват със смях, който сакрализира и оправдава трасцедентно Архилоховата бласфемия. Кравата се превръща в лира, а младият „ търговец” в поет. Фолклорната основа на тази история е добре различима. В нея сериозното е проявено чрез смешното, положителното - чрез отрицателно. Да, но именно този втори план е планът на пародията, която е хюбристичният аспект на сериозното във всичките му детайли.В пародийната словестност на земеделските празници смехотворното атакува и руши високото, а свещеното получава своята сянка в комичното. Такива са инвективните песни на селяните от Атика, за които говори и Проп.
В надписа на Мнесиепес обаче пародийното раздвоение е проявено в няколко такта по протежението на наративната линия. Как става това? От следващите редове разбираме, че първото изпитание на Архилоховата лира се случва на празника на Артемида Пароска. Поетът прославя фалическия Дионис, който до този момент не е почитан на острова като бог. Прославата е ямбична, но тъй като надписът на това място е разрушен, от самата песен, аз поне, мога да разчета името на Дионис и думите „лоза” и „смокини”.Тъй като не харесват мръсната сатирична песен, гражданите на Парос осъждат Архилох, но са наказани за това с типичнотоДионисово пародийно възмездие – полово безсилие на мъжете от острова. Отмъщението на Дионис за Архилох е ямбичен топос. От същото наказание по същия повод -съротива на Дионисовото фалическо честване -са сполетени и мъжете от Атика/Sch. Aristh. Acharn 243/. Но разказът, макар и запазена в каменен надпис, е дописан в по-късно време с променен религиозен модел. Със санкцията на оракула в Делфи, до когото окаяните паросци се допитват, Архилох е хероизиран. По този начин историята на хероса аватар Архилох повтаря историята на бога Дионис. Преминава през перипетиите на отхвърляне, обругаване, осъждане и линч, но завършва с приемане и почести след божеска намеса. Така фолклорните източници и пароски легенди за приемането на бога, са свързани в паметта с преданието за хероичния избраник Архелох.
Тема № - 63 Коментар № - 6829 MJ - 2012-07-27 18:12:28
Жега е, "да ме извините". За времето-другото е. Не е линейно. Зависи. Форумът го показа.
Тема № - 63 Коментар № - 6828 Дмитрий Варзоновцев - 2012-07-26 21:44:37
В заглавния текст, предложен от професор Петър Димитров, има поне два предмета, които са същите и в моя предишен заглавен текст – животът и делото на лирическия поет Архилох и разказът. Аз предложих прочит на фрагментите на Архилох по тази тема по среден литературно-филологически-херменевтичен начин. Петър Димитров с помощта на епиграфиката разкрива също по тази тема разказите, оформили се векове след смъртта на Архилох.

В моя прочит историческото разбиране, това, че случилото се толкова отдавна е неповторимо останало тогава, е във висока степен поставено под въпрос поради възможността нашето съвременно разбиране да долови общото, което действа и при нас – то е не във фактическото съдържание на разгледаните разкази, а тяхната смислова структура, особено по темата за любовта. Петър Димитров като класически филолог и историк предлага неутрален исторически контекстов анализ. Подчертава в тълкуването на фактите около светилището на Архилох на Парос и надписите особеното, ставало тогава и неставащо днес – превръщането на една голяма личност в херос и нейното постоянно почитане с принасяне на жертви на олтари от молители, т.е. нейното обожествяване.

В разговор в края на предишната сесия между MJ и cbazil стана се обсъди подобна тема – за трудността да различим действително случилото се в преведения от Петър Димитров папирусен фрагмент от 1974 година от типовото историческо наративно, но и някак универсално, което не се е случило. В коментара на MJ личи усилието на филолога действителното все пак да съвпада с истирическото контекстово. Оттам и предположението, че текстът може да е дописан от александрийски филолог. Моята грижа е друга. Разполагаме с текст, в него прозира изпълнена реалност, оттук и схващането, че в своите времена текстовете могат да се измъкват от очертанията, които те им налагат. Литературата е и в това – да надскача своето време. Да, но античната литература е преминала през цедилката на филолози и историци, антични и съвременни, които са се постарали да я върнат в историческия й контекст. Изскачат обаче папируси като този, които не се подчиняват на тази цедилка. А и ако се вгледаме настоятелно и в преминалото през цедилката, и в него можем да открием такива места. Универсалното трудно се пропъжда.

Но да се върна към заглавния текст на Петър Димитров и да изкажа т.нар. херменевтично като въпроси не към него, а към другите участващи. Днес няма ли хероси и няма ли по подобен начин, както тогава в светилища и на олтари, свързване на своето малко с нечие голямо, че и отвъдно? Няма ли подобно свързване, като в прекрасната битова история с продаването на кравата от малкия Архилох и срещата с музите, на действително можещо да се случи и недействително, но желано? И какво прави това свързване? Не премахва ли времето с предзнаменуване, че онова, което може да стане, непременно ще стане?

Задавам тези въпроси, за да се отвори разговор. Ако не се отвори, аз ще отговоря. Не че не съм казвал нищо по тази тема.
Тема № - 63 Коментар № - 6827 Bogdan Bogdanov - 2012-07-26 06:20:11
Доколкото Пития е светая светих на античния свят, не съм съгласна да бъде обругавана и прокълнавана. Омразата към Пития е ирационална и е съпоставима,да речем, с омраза към Олимпийските игри – друга една общогръцка институция . Историческото време е линейно и няма как да бъде редактирано изреченото от Пития, нито пък тя самата - превъзпитана. По същата причина е несъстоятелно да бъде търсена или да предизвиква страх с възможна епифания.
Не съм съгласна също да бъдат обругавани научните постижения на колегията и определяни като фалшиви олтари, рибки бананки, комплимент за „стафа” и др. С две думи да ни си служим с такива редукции, че се получава ентропия на етоса.
Тема № - 63 Коментар № - 6826 MJ - 2012-07-26 02:23:58
Двусмислено, Пития отговаря винаги двусмислено. Двусмислено е първата ключова дума.
"Какво сте дошли тука при Пития (т.е. при Нея) с присъди незаконни" .
"Незаконни" е следващата ключова дума, след "двусмислено".
Да се отървете от чумата!? "Чумата" е третата ключова дума. (Отърване от Чумата няма, докато Бог не реши - Бакхус, или там, който я е изпратил Черната Чума). Няма отърване от Черната Чума. Никога, докато Боговете не решат, че ще спрат да тормозят човешките червеи, но на тях не им минава през ум за милосърдие. Има ли Богиня на милосърдието в Древна Гърция? Няма.
И какво са отишли тези земни червеи, да искат да се избавят с безусловно "незаконните присъди", които са отсъдили от Черната Чума и малките черни чумчета?
Мрак!
Безнадеждност.
Нищожества - човешки червеи.
И Бог си гледа така отгоре, защото Неговите присъди само са Законните.
А някой чел ли е Закона на Бог?
Проф. Димитров, къде е публикуван Този на Бог - Закон?
Ужасно унижение. Хем го няма Закона, хем всичко е незаконно.
Но за Кого? Как? Всичко е незаконно, по дяволите! Няма отправна точка, няма координатна система, в която да се ориентираме. Няма Х няма У, няма Север, няма Юг.
Само Бог знае къде са. Но човешките червейчетоа- не. Затова винаги са грешни, незаконни и присъдите им и мислите им и всичкото им.

Виждала съм мястото, където е "резидирала" вашата Пития.
Грозни, страшни скали, урви- някакъв каньон, в който скалите падат непредвидено. Затова е забранено да се ходи там.
Обаче аз отидох. Исках да я видя тази високомерна Пития, която не е била подвластна на друг съд, освен на съда на Боговете.
Та, колкото и странно да ви изглежда, никак не съм страхлива.
През нощта, (но Луната светеше), прескочих оградите на някакви маслинови горички и други земеделски имоти и отидох.
Единственото, което имаше, беше Природата.
Пития я нямаше.
Нямаше го нейното Високомерие и Двусмисленост. Нямаше я Черната Чума. Нямаше го мъртвия бог Аполон.
Всичко беше изчистено и Чисто.
Имаше я Майката Природа. Само тя беше и нейните деца. Някакви невидими птици и животни бухаха и лаеха от дупките в скалите.
Взех си един камък. Той ми носеше нещастия.
Скоро го изхвърлих и нещастията спряха.
Това място има лоша енергия. Каква е тази лоша енергия - мъката на хората, които не са намирали никакъв изход, та да търсят Пророчеството на Пития.
Но то не е лек, както камъка и всякакви артефакти, пропити с мъка и фалшиви надежди.

Та питам се:
Защо не се излекуваме от фалшивите видения на Пития. От фалшивите видения и фалшивите пророчества, които ще ни донесат само зло?
И пак безумно отиваме при Пития. Защото: Някой ни бил наредил да вдигаме олтари (на лъжата). На
лъжливите титли, смятани достойнства, на "стафа" .

А какво е последвало?
Фалшът , лъжата са оголили скалите и са обезлюдили местата, където се е бил настанил и е господствал. Олтарите западнали, защото били фалшиви и лъжливи от начало та до край. Били направени от човешко безумие и високомерност, от глупост и лъжовна корпоративност.
Олтарите са били фалшиви!
И след това е следвало едно - Майката Природа си възвърнала себе си или това което е тя - истината, себе си, която били отнели от нея самата.
Само един камък, (не лира ), имаше в краката ми.
Аз го подритнах и той изчезна в бездънната урва.
Никой повече не го видя.
Дори Майката Природа.
Остана само пущинакът.
За епиграфиката не знам.
Според Гари Каспаров, всичко преди 1400 г. не съществува....
Днес е 25/ 7/2012. Днес е един идеален ден за произвеждене в на рибки - в в степен "бананки".
Дали да не прочетем разказа на Селинджър до край?
Рибки-бананки не съществуват.
А един ден, когато Майката Природа дойде да разпознае истината от неистината, тя няма да разпознае рибка-бананка. Просто, защото не съществува рибка-бананка. Защото е някаква човешка лъжа, измислица, бъжливо болкоуспокояващо и изобщо - човешка глупост. И няма да остане нищо, освен пущинакът.
Тема № - 63 Коментар № - 6825 nkioseva - 2012-07-25 12:49:43
1  2  3  4  5 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:
 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 121459

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 129590

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 21866

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 34348

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 136601

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 100831

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 32010

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 19750

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 183819

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 63134

 
 
 

 

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Created and Powered by Studio IDA