БОГДАН БОГДАНОВ

Любовната ситуация в ямбите на Архилох  Само цяло достигнало до нас стихотворение би разкрило сложната времева структура, която се моделира в него. Разбира се, можем да предугадим тази структура, ако разполагаме с повече фрагменти от едно стихотворение. Такъв е случаят с осмия Архилохов епод. Поетът разговаря може би с Необула, която е обичал някога. Сега тя е отблъскващо дебела и оборена от злото на старостта. Същото е сполетяло и говорещия, по-рано летял по скалистите стръмнини на Парос, а сега вече немлад и с клюмнал член. В това сегашно поетът си припомня миналото на младежката обореност от копнеж (pothos) и желание (eros) за любов (philotes). Дори да го преведем мерено, казаното няма да изрази усиленото поетично слово, с което Архилох говори за своята някогашна копнежност.

Първата проява на това усилено слово са синонимните твърдения с комбиниране на трите елински идеи за любов; еros, обичайната дума за любов, става синоним и на pothos (копнеж), и на простото желание за любов (philotes). С употребата на последната типично Омирова дума Архилох внушава, че е поет от неговия ранг. Но той прави и друго - подчертава, че philotes не може да изрази особеното външно-вътрешно физическо-душевно на неговото състояние. Следва второ усилване, това външно-вътрешно става низ от три микросъстояния. Копнежът е дърпащо надолу тежене под сърцето, замъгляване на погледа и губене на  обичайната разумна сетивност. В поетичната игра с трите означаващи любов думи означаемото на любовта се оказва необичайно разчленено.

В откъсите от деветия епод, имитиран от Хораций, е другият пасаж, в който Архилоховото любовно състояние е «копнеж» (pothos). Този копнеж е lysimeles (разслабващ членовете, обезсилващ). По-важно е не това станало по-късно банално състояние, а връзката с външното, което го потвърждава. Любовната мъка-отмала отвръща поета от ямбите, другите радости и обичайните празнувания. В това свързване-разделяне прозвучават две подмолни едри определения - че поезията е нещо празнично и публично, а любовта е съсипаност в безмълвие.

Това е първият акт на любовта – самото любовно състояние. То може да бъде толкова остро, че изпитващият го да е като болен без дъх, обхванат от болки (фрг.266 от XXII-и епод). Може да е неподвижен и пределно сам без никакъв сетивен излаз. Но може и да вижда и в състояние на възхита да съзира цяла картина, както е във фрагмент 38 – слугиня пази невръстното момиче, тези дъхащи коси и гърди, в които би се влюбил и старец (erasato). Състоянието може да е обикновена отсъда за нещо очаквано, каквото е лаконичното (във фрагмент 202 от IV-ия епод) «единствено най-голямата щерка на Ликамб».

Вторият акт на любовта е постигането. То може да се изчерпва с допир. От фрагмент 89 е изречението «Бих искал да докосна с ръка Необула». Двата акта - на любовта-желаене-стремене и на любовта-постигане обикновено се смесват. Желаещият си представя желаното, то може и да се разгърне в действие. Във фрагмент 90 поетът иска да притисне корем до корема на любимата, бедра до бедрата й и неговият drestes да опре нейния askos. Drestes - еподно висок термин за мъжкия член, коренът е drao «действам», от който е и драма, а askos, лелеяната женска част е ковачески мех. Любовта става метафорно коване.

Това второ на любовта често е бъдеща картина, рисувана от първото на желанието. То може да е и спомен като този за еякулирането на огромен магарешки член (фрг.184 от II-и епод) или за случилото се във фрагмент 46, че намразената погрозняла Необула или друга смучела жадно като трак или мизиец, сърбащи бирата си, онова, което се смуче. 

Когато откъсът е по-дълъг, любовната ситуация е с времеви диапазон - между минало и настояще, между изпитван копнеж за допир, просто зърване или обладаване, и осъществяването му. Но реална или въобразявана, любовната ситуация в тези фрагменти е нещо словесно, интензивно казване, в което обичаният или свързаното с него се възвисяват, принизяват, прокълнават или свеждат до по-кратка и по-дълга отсъда. Като споделеното в диалог с Ликамб във фрагмент 42, че поетът щял да се нагърби с товара на брака, но предпочел да остане невпрегнат.

Доколкото може да се обобщи, Архилоховото обичане е само едната страна на остра емоция, чиято друга страна е самолюбието. Те двете бързо се заменят една с друга и се редуват в двуфазово интензивно позитивно-негативно, в което като че ли неизбежно попада всяко по-тясно лично изживяване на своето. Имам предвид удостовереното във фрагментите, а не евентуалното действително, което е изпитвал поетът.

Любовните наративи в ямбите на Архилох  Въпросът е дали поради тази устремна времевост по-доброто място за любовта не е в повествованието и сюжетния разказ? Може би, но в тези откъси те са недостъпни за нас, а и изглежда не са били на място поради интензивната острота на онова, което реално или въобразено е изпитвал Архилох. В достигналите до нас откъси откриваме само две по-дълги наративни следи.

Първата е в каркаса на първия епод. Архилох се обръща към нестаналия негов тъст Ликамб и го укорява за глупостта, че развалил годежа между него и Необула, след като разбрал, че като син на робиня е непълноценен гражданин. Три века по-късно Критий, атински олигарх и поет, казва в своите коментари, че, ако не бил този епод, никой нямало да знае, че Архилоховата майка била робиня. Но все едно, тази история не е любовна, а любовно-брачна. Изглежда тогавашните любови са можели да развиват разкази само в рамката на брака и само във връзка с бащата, от когото съпругът получавал съпругата.

Разказът е нещо мъжко, зависимо от достойнства и рангове. Именно поради тях свободният гражданин Ликамб разтрогва брачното вричане. Разтрогва го може би и поради друго, неизвестно поради фрагментността на епода или премълчано като неважно. Важното е в основните тактове на желаното или полагащото се и неговото постигане или непостигане. Очевидно и в тази история основните тактове са два. Първият е събитието на харесването и влюбването. Архилох е поет и не го премълчава. Второто събитие е обидата и посрамването от неслучилия се брак.

Какъв е основният смисъл на тези поставени в отношения събития? Първото е негатив, проявен в липса на полагащо се достойно на позитив, който се очаква да бъде постигнат. Второто е неговото непостигане, което усилва началния негатив. Социалната нужда, в която влиза скромно и любовта, се задълбочава. Архилох остава без семейство, дом и домашно стопанство. На старогръцки тези три думи са една (oikos). Лишението е голямо. По лирически то е с ясен причинител. Във фрагмент 166 с pars pro toto-твърдение Архилох обвинява Ликамб, че го лишил от брачната трапеза, значи и от брака, значи и от другото, до което води бракът.

Можем да предположим, че, ако се беше оженил за Необула, свободна жена дъщеря на свободен гражданин, неговият по всяка вероятност баща аристократ щеше да му остави земя и друго имущество, каквото в онова време получавал само първородният свободнороден син. Но Архилох не ги получава. И другото, за което бихме се запитали. Ако тогавашният жених отвеждал в деня на сватбата своята съпруга от нейния бащин дом, Архилох къде е щял да отведе Необула? Защото омъжващата се напуска бащиния дом и влиза в съпружеския. Значи Ликамб е постъпил социално стандартно, а Архилох е бил лишен и е клонял по начало към това да бъде бездомен, безбрачен, неуседен и подвижен. От което последвало и другото - че станал наемен войник.

И без това декласиран като роден от робиня, той губел и онова, което било правило при свободните граждани - да са свързани с дом и земя, да не са толкова подвижни и да не са дотам оставени на своето малко себе си. Може би върху това се настанява и неговото житие-битие на поет, което значи и на неуседен и пътуващ, житие-битие на толкова поети и философи от онова време. Така че събитието на разтрогнатия брак не било толкова второ, последвало първото на харесването-обичане на Необула. Тази история очевидно е била започнала преди това.

Да, но Архилох я скъсява лирически. Друг на негово място би се заел с друг брак и друго обичане и лишен от първичното усядане, би уседнал вторично. Но поетът-лирик Архилох непостигнал по-възрастната сестра съблазнил по-младата. Непостигнал любовта в брака, я заменил с любов извън брака. Не забравил и измамилия го Ликамб. Напомня му в еподите си за нарушения оброк и за отплатата, която ще го сполети. Ако живееше в други времена, би влязъл в съдебна разправа или би отмъстил. Но тогава е била налице друга по-сигурна инстанция - божието всезнание, към което недоволният може да се обърне. 

От това в каркаса на първия епод тръгва втори разказ - баснята за лисицата и орела. Нещо обичайно при онзи тип разказване, чийто смисъл разчита на ясния събитиен ред на макроистория. Историята с неспазеното вричане между Ликамб и Архилох не е и между тях двамата. Тя опира до важен трети горе, пазител на реда. Нарушителят има работа със самия Зевс, гарант не за особеното на клетвите, а за основното във всяка клетва. Оттук и свръхразказът на баснята, в която се осъществява неосъщественото в разказа за Архилох и Ликамб. Поради запазените откъси и коментари, а и поради варианта на баснята в Езоповия сборник фабулата е добре известна.

Лисицата и орелът се сприятелили и се врекли да си помагат. След този позитив последвал негатив – в отсъствие на лисицата орелът нарушил вричането, грабнал от лисичето леговище малките лисичета и нахранил с тях своите орлета. Лисицата не можела да достигне гнездото и да накаже злосторника, затова се обърнала към Зевс с молба да накаже коварния орел. Богът го направил след друго негово престъпно действие, подобно на онова с грабването на лисичетата. Орелът задигнал месо от жертвен огън, отново за да нахрани своите малки, не забелязал искрите по месото, подпалил гнездото и погубил рожбите си.

Този разказ е ред от действия и събития. Смисълът е изцяло в тях. Всичко започва с опит двама да не бъдат двама. Но по-лошият попречва. По логиката на античното разказване той е по-действащият – погубва лисичетата, после грабва и жертвено месо все с една и съща добра цел да нахрани своите рожби. Но тя е подчинена на йерархия и може да бъде зло. Лисицата, по-добрият, действа по-малко и има предимството да е лишен. Вярно е, че защото не може да достигне орловото гнездо, се помолва на онзи, който възмездява, но в този среда, в която смисълът е заложен предмно в действия и събития, значение има не намерението, а стореното.

Такава е и логиката на възмездяването. То се насочва от Зевс така, че да отпадне чистото му случване като стечение на обстоятелства. Престъпният орел, престъпил и забраната да краде от олтар, сам си причинява голямото зло, възмездяващо лисицата. Имаме пред очи умен надредово регулиран ред от действия. Ставащото и между животните, и между хората би било напълно безредно, ако не беше този надред. Ако не беше допълнена с баснята за лисицата и орела, безредна щеше да бъде и Архилоховата история с Ликамб.

Въпросът е дали е имало основна история за Архилох и Ликамб, или тя е само смътно очертание за по-ясните истории, които поетът разказва в отделните еподи? Изглежда преднината е на тези истории, които, поради фрагментността на достигналото до нас и навика да разбираме биографично, претопяваме в главна история. Може би неслучила се реално, във вариациите й Архилох все пак построява тази история, за да внуши на себе си и своите слушатели, че тя му се е полагала. Защото го е удостоверявала като именно този човек с малкото лично, което той коментира в своите стихотворения.

В 1974 година, недълго след намирането, бива публикуван папирусен откъс от епод на Архилох с добре запазени 35 стиха. В него е другото по-цяло наративно, с което разполагаме. Поетът разказва, че срещнал на самотно място красивата и харесвана от него по-млада сестра на Необула. В повечето от запазените стихове се преразказва какво си казали двамата - Архилох я скланя да му се отдаде, момичето се съгласява, но го моли да й достави удоволствие и той, според издателя на фрагмента Мартин Вест, й обещава да го направи с coitus interruptus. Тя приема. Разказът е в следването на моменти – срещата, първото на изпитаното от двамата привличане, придумването и съгласяването, и второто на осъществения акт. Реално или само желано, двамата си доставят удоволствие.

За разказващия то е и удовлетворение, защото покрива със срам семейството на Ликамб. Срамът е, че актът става вън от къщи и че жената приема и изпитва удоволствие. Което е нередно. Защото тя не принадлежи на себе си. Съвокуплението-посягане на несвое-кражба може да бъде само насилие и изпитване на болка от насилената. Нередно е и подробното осветляване на можещото да се прави само на скрито, на тъмно и у дома. Което поставя под въпрос разказа. В това случващо се между двама равноправни, изпитващи удоволствие, няма събитие. Липсва античната надредовост. Освен ако не сметнем, че тя е в контекстовото посрамване на Ликамб и Необула.  

Разбира се, ако историята не беше в лирически дискурс и не беше антична, разказът можеше да се набави и с несъбитийни средства. Същевременно не е особено прогонено изглеждащото прогонено срамно. Няколко века  по-късно в идилия на Теокрит то вече липсва - овчар уговаря момиче да отидат в храстите, момичето кара овчаря да се врече, че ще я вземе за жена, той се врича и те отиват в храстите; после двамата се разделят доволни, а за вричането не става и дума.

Няма нищо по-трудно за обясняване в старогръцката литература от формово-смисловите механизми, които позволяват в типичното и високото да се вмъква ниското, а с него да се влиза и в зоната на съвсем личното. Фрагментите от стихотворения на Архилох позволяват да се предположи как е ставало това. Ниското в снижаванията в ямба е позволявало да се говори за маргиналното, а оттук и за собственото лично. На свой ред то е провокирало и личното на всички разбиращи такъв текст - на редовите немаргинални хора, но и на онези в официалното високо, чийто живот е бил означаван косвено в геройните фабули на тогавашната висока литература.

*Този текст е втората част от подглавата за лириката на Архилох в публикуваната в раздела на сайта «Литература, поетика, литературна история» глава за архаическата лирика, от която беше откъс предишният заглавен текст. Можете да видите там непредставената тук първа част, в която да откриете обяснение за непояснени тук факти и реалии. 

ADMIN СЪОБЩЕНИЕ:
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.