БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

РАЗБИРАНЕ И
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Димитър Карабахчиев

Доверието, макар от хилядолетия човечеството да живее под бездушната тежест на финикийските знаци, сякаш продължава да е най-ценната разменна монета, с която разполагаме. В междуличностностните, семейно-родовите, групово-приятелските, трудово-професионалните и общностно-етническите слепвания; в националните стопанско-производителни, законово-институционални, социални и образователно-културни споразумения за общо благо. И последно, но все по-първостепенно за правенето на 21-вия ни век по „дебелите книги“ на Цивилизацията на Разума, в международните отношения.

В тази тема, в която сам се залутах, като мушица в пещера, пълна с прилепи, смятам, обратно на приетото, да започна „от по-сложното към по-простото“. Реших в необтекаем изговор да изложа мисленето си за стойностите, препънките и неразборията в говоренето/разбирането за ДОВЕРИЕТО на българското общество към Европейския съюз и нашето членство в него. За съпътстващите го граждански активности и „обоснованите” противостоения, неудовлетворености и безразличия.

Ще започна с личното си впечатление, че исторически и поколенийно „ерата на социалистическа и народнорепубликанска България“ продължава да държи преобладаваща част от обществените нагласи в страната ни в своето „детеродно-отглеждащо и педагогическо родителство“. Диапазонът на тези съзнателно или инертно-манипулирано приемани „кръвно-родствени“ повлиявания е широк. От демонстративно-ловка „синовност“ и обвързаност с някаква изгубена „свята бащиния“, през страхопочитателна памет за сигурния черпак яхния и покрив при соц-комуналната мащеха, до обезсилено живуркане в „сиропиталището“ на посттоталитаризма.

Дори най-неспециализиран обзор на показателите „доверие-недоверие“ и електоралната резултатност на политическите партии по протежение на колебливия ни преход към реална демократизация, възстновяване на правото на частна собственост върху производствени средства/активи, предприемаческа инициатива, насърчаване на социална пазарна икономика и законово-конкурентна среда показва ниска степен на мотивация за дясноцентристки избор сред българския народ. На практика единствено правителството на премиера Иван Костов разполагаше с реформаторското „охолство“ да води десни политики, при парламентарното мнозинство на ОДС. По-добре или по-зле, след крушението на идейно-стопанската посткомунистическа „нова платформа на левия Титаник“, именно в периода 1997-2001 г. беше възстановено за оцеляване пазарно-финансово-икономическото тяло на страната ни. И в „гипсов първообраз“ беше скулптирано нейното открито за евроатлантически развития лице. Такова, че да вдъхва доверие на основните ни съюзни партньори и до днес. Разбира се, кандидати за „венцеславни приноси“ в присъединяването ни към НАТО-ЕС в нашия /трудно обозрим в своята многобройност и смътна обществено-ролева функционалност/ партиен кошер има много. Още по-трудно е да отсеем сегашните „за и против“ приспособяването ни към, общо казано, моделите на западната цивилизованост и глобалния реформизъм с надеждни демократични, международноправови и социално-икономически средства и ресурси.

Но нека надникнем в едно публикувано тези дни социологическо проучване, на „Екзакта Рисърч Груп“. То подрежда електоралните нагласи за момента така. ГЕРБ – 24,3 %, БСП – 13,2 %, ДПС – 5,7 %, Реформаторски блок – 5,5 %, Патриотичен фронт/НФСБ и ВМРО/ - 4,5 %, АБВ -2,6 %, Атака – 2,5 %; Други – 6,4 %. Над 8 % от респондентите не са решили как биха гласували, а близо 30 на сто заявяват, че не ще упражнят правото си на избор.

Ако се доверим на приблизителната достоверност на тази извадка, отново ни се привижда познатата структура на труден и несговорчиво законодателстващ парламент. Евентуалното отсъствие на две открито прокремълски партии от него не е задължителен знак, че някои нови „ляво-център-националистки“ проекти няма да приберат от „негодуващите спрямо ЕС-политиките гласове“ и да се наместят във властовата мимикрия на патриотично-отговорното.

Едно сравнение на депутатските квоти и полит-идеологическите платформи на представените в Европейския парламент партии /посестрими/ показва известно покриване с днешния спектър на електорални предпочитания у нас.

Имаме три, работещи в сегашния парламент на РБ, партии /ГЕРБ, ДСБ и СДС/, приети в дясноцентристката Европейската народна партия. В нея членува и българската Демократическа партия. Основополагащо и най-многобройно представяна по традиция, ЕНП не подлага на съмнение консолидирането на Европейския съюз на базата на върховенството на закона, уважаването на основните човешки права и ефективното разделение на властта. Политиките й са последователно за единен европейски пазар, конкурентен в глобален мащаб, от което да произтичат благосъстояние и добруване както за страните-членки, така и за световната общност.

От друга страна, БСП е представена /и председателски-престижно/ в Партията на европейските социалисти. Втора по величина и влияние в ЕП. Техните цели включват икономически растеж, борба срещу бедността, социална интеграция, сигурност и защита на околната среда. Евросоциалистите са склонни да виждат в процесите на икономическа глобализация причина за нарастващата безработица, както и за затруднената реализация на младите граждани в ЕС. Същевременно, те подкрепят приемането на обща Европейска конституция.


В „Алианс на либералите и демократите за Европа“ членува и понастоящем е европарламентарно обозначен един отколешен парт-политически фактор на прехода ни - „Движението за права и свободи“. Българската партия „НДСВ“ имаше също значително представителство там в електорално-активния си период. Алиансът набира трета по численост квота в ЕП и пледира за демократизация на ЕС, защита на основните права на всички европейски граждани, скъсяването на разстоянието между икономическите и политическите измерения на ЕС. С акцент върху прозрачна връзка между гражданите и институциите.

Тези три европейски партийни формации и в сегашния ЕП съставляват предостатъчно мнозинство, определящо основните развития и решения в ЕС, опитващо се да ги хармонизира в демократично-диалогична среда. В последното финансово и стопански кризисно за европейската общност десетилетие, което съвпада и с българското членство в нея, и особено с неуправляемия /засега/ мигрантски поток и тежките терористични актове, в Европарламента заема депутатски седалки /и трибуна/ едно националстки-наежено, ЕС-центробежно малцинство.

Факт е, че почти всички по-незначителни в представянето си на вътрешни и на европарламентарни избори нашенски политически проекти /„НФСБ“, „Атака“, „България без цензура“ и пр./ ревностно се придържат към търсене на членство и „международна изява“ сред малки и маргинални партийни семейства в ЕП. Обикновено те прокламират отпор на „бюрократизирането, недостига на демокрация и централизма“, обявяват се срещу общосъюзна конституция и „европейска свръхдържава“, настъпателно атакуват общите икономически, външнополитически и миграционно-уреждащи позиции в ЕС. Поставят над всичко „националните сили и суверенитет, идентичностите и традициите“. В последните кризисни години, с усилването на нарушаващия международното законодателство евразийско-геополитически и хибридно-информационен размах на „великодържавната политика Путин“, тази, сплотявана с нечие специално внимание /и финансово рамо/, хорова агитка на анти-ЕС-овците усилва и координира своята спятост. В парламентарната зала на БГ-парламента и в камерно-медийни изпълнения често се налага да изслушваме „запомнящи се“ солови изпълнения на местни евроскептици и все по-открити „гробокопачи на евроатлантизма”. Стигащи да кресчендото на „Вън ЕС и НАТО от майка България!“ Без да се доуточнява и доизпява припевчето: „Back in the USSR, booooooooyyys...“ Та тъй, момчета и момичета, моето лично мнение е, че след очакваното от някои „рухване на ЕС“, едва ли някоя бивша страна-членка ще хукне презглава за участие в „съвета за икономическа взаимопомощ“ на изпосталяващия „феникс” на кагебистки пост-СССР. Или пък ще се занижат кервани от европейски мигранти в тази посока…

От горното налагане на българската и европарламентарната партийна „география и генеалогия” добиваме впечатление за достатъчна пълнота на днешната проевропейска нагласа у нас. Но дали е така? Моето гражданско усещане е, че нашата обществено-политическата и електорална „ЕС-чаша” е измамно наполовина пълна и реално повече от наполовина … празна.

Винаги ми е било изключително трудно да разчета ясна позиция на БСП по европейското, а и по натовското ни членство. В тези политически среди се говори завоалирано и жестомимично по ЕС-членската ни проблематика. Сред организираните бг-социалисти и гласоподавателите им, по мои откъслечни впечатления, духът на знаенето и оценяването в тази посока е от пренебрежителен, провинциално-присмехулен към „брюкселските столичани”, до категорично „русофилски” и про-Путински. Дори и когато децата и внуците им студират в елитни европейски и американски колежи и университети…

ДПС-върхушката, а навярно и по-горните слоеве от електората й, както стана неотдавна известно, хлътнаха в дилемата: либерален евроатлантизъм или „консервативно русофилство с етно-патриотични елементи“. Върху това пропукване на най-субординирата партия, кой знае защо, са легнали извън-евросъюзните сенки на спорните „демократично преизбирани“ президенти - Путин и Ердоган. А най-гъсто над „Движението” е легнала корпулентната сянка на неговия млад /българоезичен/ магнат-поддържник, успял в почти 10-процентов дял от родния ни БВП, уличаван от „зли езици” като касоразбивачът на КТБ. Сенки, сенки, пълна мъгла…

Реформаторският блок, по презумпция дясно обединение, потърси политически и електорални разширения през „опозиционен демараж” за реални реформи в основни сфери от властовото функциониране и обществения ни живот. С оставащо участие в правителството на ГЕРБ. Удивителна политическа ситуация, в която добиха публичност нотки на членоразделно диалогизиране на „над дясно-лявото” между ДСБ и „Движение 21” на бсп-изгнаничката Т. Дончева. Междувременно на политико-гражданския хоризонт са появи и антимафиотският манифест „За републиката” на четирима професори, с авторитетни участия в избистрянето на теорията/практика „бг-гражданско общество”. Доколкото мога да проследя, оформят се някои ценностно-активирани проевропейски задвижвания. Няма съмнение, че успоредно с това отсега биват орг-рекламно-финансово форматирани, от задкулисни познавачи на изборната борса и клиентела, следващите „гмо-мелничари“ на електоралния урожай…

На този политически фон голямата „ГЕРБ”, устойчиво разположена електорално, напрегнато демонстрира темпово и при /ха, дано/ нараснал конкурентно-търгов контрол усвояване на евросредства; поема риска и отговорността /пак дано/ на нови заеми; дозира „цинцарски” някакъв реформаторски ход в посока препоръките на ЕК-докладите. Според своите електорални стратегиии за стабилност и последователност. Укрепва партийните си активи и влияние в страната и … „не се влияе от медийната шумотевица“.

Но всъщност, над цялата „скрита картинка“, която се опитвам да разчета за себе си, денонощно е зависнала нашенската хипертрофирана ЧЕТВЪРТА ВЛАСТ. В национално-обществения си /данъкоплатски/ сектор тя често излъчва остро разноречиви, „угрижено анализиращи и профилактиращи“ внушения за „сбърканото” ни членството в ЕС. В преобладаващата част от „свободния медиен пазар“, с никога доизяснена собственост, издръжка и подчиненост, се вихри откровен /хибриден/ антиевропеизъм.

А под всичко това, според мен, е затиснато изключително затрудненото разбиране на българските граждани за възможен по-решителен избор на евроатлантическите пазарно-икономически, законови-институционални и социално-уреждащи модели за развитие и ценности. Не съм политолог, нито социолог; пазя си някакъв „журналистически нюх“, и то, неучаствал в хайки из полит-обществените ни кърища отпреди много-много години. Но имам очакването за предстоящо активиране на интереса и ДОВЕРИЕТО на нашето общество, и особено на младите хора, към „излъгалото българските надежди дясноцентристко и про-западняшко“. Защото това, което се проточи и продължава да ни държи „на букаи“ през целия ни фасаден пазарно-демократичен преход, в ловко прикриваната си и манипулираща същност, беше „зидане на дясно-отворена къща с източно-соц-лагерни леви тухли“. Брутален червенобуржоазен „неокапитализъм“, програмиран и доправян в движение от отбран посттоталитарен „елит“.

От самото начало, „в суматохата и вятъра на промяната”, той ни подкара с вълчи апетит и пълна /номенклатурно-канализирана/ неподвластност на законово преследване за баснословни присвоявания и щети, нанесени на страната и обществото ни. Ловко обградил се с охранително-хранителната среда от верен слугинаж по всички етажи на институциите, централното и местното административно управленство, сред „своята си бизнес-класа и своята си интелигенция“, та чак до подземията на най-тежкопрестъпните доходоносни „предприемачества“. Вглеждането от сегашната времева дистанция в партийно-политическия генезис/съотношение/сблъсък на силите и парламентарно-законодателната история на страната ни, след 1989-та, показва един постоянен кошмарен страх в този „строящ демократичния капитализм елит“. Ужасът от реално дясно политическо управление и реформаторство. От закрепването на онова, което може да регулира нов, вече наистина равен и законо-устойчив, старт за стопанско-производителна инициатива и разширена трудово-професионална реализация на … неучастващите в изборите българи. Като се абстрахираме от отсъствието /дано да се домогнем до правото им на електронно гласуване в близко време!/ на двата милиона наши съграждани, заминали да „доизграждат капитализма“ в развити и уредени държави, налага ни се „невъзможен”, но оптимистичен десен извод. С политическо и гражданско усилие да стигнем до пораждането на една нова, поне едномилионна, предприемаческа и квалифицирано-творчески-трудово ДОСТОЙНО НАЕТА прослойка от народа ни. На партийно-обръчовите и парламентарни динозаври от прехода ни бизнесът, превъртащите се властови, административни и „обществено-уравновесяващи” конюнкции процъфтяват без уголемяваща се средна класа и добре заплатени наети работещи. Митологическото им, дежурно предизборно, комуноидно обещване на „150 хиляди нови работни места и увеличени пенсии”, комай и подарено /от небесата?/ безплатно здравеопазване и образование, е начинът им да задържат почти тридесетилетната си далавера в … „бг-пролетарското ляво очакване”. Мисля, че гражданското, политическото и законово-стопанското изолиране на „националноотговорния“ неокомунистически родово-кастово-феоден модел на … тъпчене на място към европеизирането на страната ни скоро предстои да се състои. Моето поколение, особено най-свястната част от него, носи вината си, че, улисани в надежди и битки за „индивидуално оцеляване”, позволихме бившите ни „водители и тоталитарни авторитети” да ни спретнат такъв лицемерен и непродуктивен преход към модерна държавност и национален просперитет. И все по-ясно осъзнава почтителната невиновност на евроатлантическите ни партньори в този проточил се процес.

ПП: Този текст го наслагвам от няколко дни, в трудност, сухост и … буря от „поучителни въпросителни” към собствената си подготвеност да не губя ориентация в по-пълно истинното. Реших да го пратя под „проф. Игълтъновата” дискусия, която ни потръгна. Почти напълно съм разколебан от хрумката си да бъде открехнат сайтов прозорец „Без студентска книжка”. Напрегнах се, в „профетично” усилие за студентско разприказване по политическите теми на съвременна БГ, и това ми се вижда неестествено и „заключено”. Младостта не обича да бъде напътствана и поучавана. Освен ако не се заслуша с интерес и по свой избор в нещо от „многоопитните”.

Отправям почтителна молба за извинение към професор Богданов. Заради своята „творческа” прибързаност. В крайна сметка, Вие пак предвидихте всичко, предлагайки ми варианти за по-отчетливо участие в сайта. Един от тях беше „дълъг коментар”. Това и ми се получи. Пращам го за форумен прочит и критично-дискусионна преценка. Недоверието на проф. Игълтън към глобалните тенденции на образователното дело изглежда ме подбуди към българското „за-против” членството ни в ЕС. Така стана, в „трудния”, но отворен за всяко неакадемично търсещо-словослагащо, сайт на основоположника на НБУ.

ППП: Темата „За доверието”, във всичките й пясъци, планини и фата моргани, се оказа по-трудна за прекосяване и опознаване от пустинята Сахара. Ако някой ме последва в нея, нека да победуинстваме заедно.


 
Декарабах

***

Прочетох. Каквото ни хрумна, ще го направим. Коментарът по политиките, Декарабах, е важен, още повече че такъв текст не ми е известно да има. Ами той ще е съвсем на място в новата рубрика "Без студентска книжка". Ето какво не му е наред. Ако задачата е всички ние да сме в това политическо брожение-наместване, истината е, че то е само за някои, които влизат в този обхват, за един елит, който сега и се заквасва, а другите, масата те си живеят в свои други по-малки обхвати. Напънете се, Декарабах, да добавите и това, за да стане картината по-пълна. А за да стане още по-пълна, трябва да се погледне и към външността на градовете и селата, в които се движи по-обикновеният човек. Държавите-страни са пъстри неееднородни образувания, които едвам-едвам се събират в по-едно посредством това политическо наместван, за което говорите.


Богдан Богданов

***
Отне ми доста безплодно щуране, за да вляза в това продължение. Професор Богданов, след моя опит за „диагноза” на политическото доверие към ЕС и дясното реформаторство в страната ни /във Форум 4/, деликатно ме насочи към допълване на картината с живеенето в „свои други по-малки обхвати“. Аз обещах да се напъна в оглеждане на редови човешки придвижвания из политизираната ни житейска реалност.

Едва днес сутринта, докато сръбвахме сутринното си кафе с един приятел, негово споделяне ме приземи към конкретно дописване. Той работи в голяма фирма в нашия регион, има специфичната инженерно-техническа нагласа на наблюденията и „вълненията“. На пръв поглед, няма как много да ни върви сприказването, нали моя милост си падам повечко „хуманитарист“. Но то си се ниже и трупа от години. Приятелят ми забива в помпи, компресори, фланци и шпилки… В технологични несъобразности, производствени загуби и замърсявания, които не опират пряко до неговата служебна отговорност, но той прави, каквото е възможно и оперативно-решимо, над задължаващото го, за да „не гръмне цикълът“. Прави го „незабелязвано“ и непоощрявано с финансов знак от началството. Болшинството, ох, тази дума, от колегите му „поработват за надницата“. Във фирмата, с доста по-добро заплащане от другаде, изглежда си цари същата шуро-баджанащина и предпочитане на „наши верни кадри“, както си беше при соц-а. Нещата дори са още по-опасно влошени, защото със смяната на поколенията нормалната стълба на квалификационния и мениджърски растеж е подменена с „хартиено-инструктажен асансьор“ за послушни  и пасивни количественици… 

И какво ми казва той тази сутрин. Снощи се чул в скайпа със сина си, който следва в „гнила“ европейска страна. За кратко, защото момчето бързало да заседне над тестова задача, дадена му към 16 ч. вчера, а срокът за пращане на отговора в сайта на преподавателя бил 24.00 ч. Е, подхвърлям му аз, защо не се обади на съкурсници, ще я опапат заедно набързо. Не, отговаря ми братлето, всяка задача е индивидуална. Отделно е, когато ги сработват в мозъчни атаки над общи проекти. Разделят ги на групи, с преценени /от преподавателя/ допълващи се знания и капацитети за творческо справяне. И ги оставят сами да си разпределят модулите на зададения проект. Да го изработят, сглобят и … да го защитават, заедно и всеки според индивидуалния си принос. Виждат в какво са успели, поемат персонална отговорност за показалото неефективност.

Да. За такива работи си говорим, ние, родителите, или поне част от тях, във все още най-бедната страна-членка на ЕС. Лично за мен тази тематика е стара, колкото „развития ни социализъм“. Тоталитарния. Помня плахите зачатия на „американизъм и японски колективизъм“ в образователните и научно-техническите стандарти на страната ни в рамките на СИВ. За съжаление те бяха винаги под „експертно“-регламентиращото око на службите ни за държавна сигурност. И под „братски“ кремълски надзор. Въпреки това имаше понатрупан опит, „база секретни данни от Запада“, както и мобилизиран /с малки парични премии/ научно-внедрителски потенциал. След 1989-та, особено в първото  десетилетие на прехода, този зародиш на образователно-професионално и технологично-иновативно обръщане към напреднали модели, както си беше и „таен“, напълно се разми в потопа на тоталитарно-клановата приватизация и заграбването на материално-финансови активи. В алчното /и неподчинено на законово договаряне със суверена на националното наследство от соц-а/ първоначалното натрупване на капитали…

Днес чуваме все по-често, бг-индустриалци и предприемачи в реалното производство да се оплакват от липсата на квалифицирана наемна „работническа класа“. Да, ножът отново е опрял до кокала. Сега пак се плясваме по челото за ГЛАВНОТО. За това, че заради липсата на мотивирана трудова и професионална реализация ни се срути „развитият социализъм“. И, че да бъдеш „капиталист“ по някакъв, останал замърсен с реанимиращи уравниловъчно-солидарни носталгии, посткомунистически образец, е от ден до пладне работа…  „Пролетариатът“ отдавна не е, което беше в ерата на ленинската колективизация и електрификация, на сталинското стахановство/многомашинничество „за медали“, на лагерния труд в името на имагинерен интернационалистки прогрес. Все по-малко му угажда, след вдишването на въздух от големите демократични трудово-пазарни пространства, да е „равен с всички в равно поделена комуналка“.

На „епохалния“ болшевишки експеримент с колективистично вдъхвана „мотивация за труд“, под омързеляващия принцип „от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“, краят му се зададе /и у нас/ преди повече от три десетилетия. Оказа се обаче, че той се проточи в мъчително сбогуване със … самите наши „вътрешни социализми“ и примирена безучастност. Това се превърна в благодатна почва за посттоталитарния нашенски „предприемачески елит“. В последно време той удвоява себе-съхранителното си усилие. Пазейки на всяка /вътрешно- и външнополитическа/ цена значителната си капиталова и хибридно-мрежова мощ, тази неестествено и в политическа конспирация въззела се върхушка продължава да  пренебрегва и ретушира, да камуфлира и уязвява ГРАЖДАНСКОТО УКРЕПВАНЕ на обществото ни. На най-реформаторски ангажираната, търсеща пълноценна реализация в БГ/!/ и далновидна част от него.

Все пак, дългото сбогуване с посттоталитарната „най-горна класа“, както и със ступора ни пред нейните преплетени „национално-отговорни“ метаморфози си е в ход. Здравият инстинкт на българина за по-добро справяне и общи ползи, през почтено и оптимално индивидуално реализиране, е разбуден за предизвикателствата на европейското и глобално повдигане на страната ни. Остава да бъде сложен в центъра на  държавността, политическите избори и социално-икономическите процеси.

За да не бавя повече  старта на „Без студентска книжка“, ще пратя тези редове. Може би се вижда, че продължавам да търся разговаряне по нагласата ни да се доверим, в активно и обективно-търсещо вникване, на постъпателното ЕС-синхронизиране на шарената българска действителност. Реалното ни живеене/работене/учене и спорещата, пряко и завоалирано, обществено-медийна среда у нас предизвикват непрекъснато мисленето, преценяването, колебанията или сверката на ценностния ни компас по тази тема. За студентите от НБУ, надявам се, моята постничка интродукция към нея би могла да е повод за по-пъстро и оригинално влизане в дискусия.


Декарабах


* Тексът е публикуван във форума "Без студентска книжка" (2016)

Коментари по темата
Точно днес смятах да се обадя, но до вчера имах спокойното предчувствие, че ще е, за да се поздравим с един положителен резултат за оставане на Великобритания в ЕС. Очаквах същия процентно съотношение, но с обратен знак. Който не познава протяжния средностатистически провинциален пияч на бира на Острова, непоглеждал сериозен вестник в продължение на десетилетия, гледач само на спортна телевизия, вглъбен до „нирвана” в рибарското, гъбарското, цветарското и пр. свое хоби и вкарал цялата глобална проблематика в три-четири „азбучни истини”, научени и повтаряни в любимия му хъб - той би се изненадал от „разцепването” на британците. Аз не съм толкова. Просто се надявах, че във втория по икономика /и доста уреден в социалните си политики/ локомотив на общоевропейското мирно модерно-цивилизационно усилие някакъв критичен „милион и нещо горди албионци срещу Европа” няма да надскочи логиката и разума в първата от демокрациите на след-феодалните времена. Позаблудил съм се, и не само аз… Трудна беше за прогнозиране тази смеска от необразован провинциален „великобритански имперски апетит”, нарастващи социални щения на една разглезена пенсионерска „хипарска класа” и на нейните трудово неангажирани наследници, които съществуват доста охолно благодарение на „детските” в семейства с по 5-6 „кръвни албиончета”. Напомпваният от години / със специализирана финансова грижа и от кремълско-путинския евразизъм/ антиглобалистки, анти-ЕС и антиимигрантски балон, а ла Найджъл Фарадж ... се пукна вчера. Пред смаяните очи на преобладаващото европейско и световно демократично мнозинство… Ще се изразя така. Налага се да лекуваме „старата имперска дама” с най-скъпото лечение и то, почти безплатно да нея. Сещам се за една история. Наш български стоматолог, работещ на Острова, оправя перфектно грохналата зъбна кухина на местен албионец, със средства от здравноосигурителния фонд, разбира се. Нашият взема за това към триста паунда, за които плаща 40% данък. В частна клиника това би струвало на пациента му около 30 хиляди паунда. След време се срещат в местния хъб на по бира и още няколко. И, виждате ли, внезапно, развеселеният от силничкия „гинес” автохтонен гражданин подметнал: „Ти май имаш намерение да докараш и семейството си в нашата богата страна, много ви се иска да заживеете като нас…” Дотам приключили приятелството и отношенията им между лечител и лекуван. Разбира се, българският зъбен лекар си е спечелил десетки и стотици истински благодарни пациенти и приятели от Острова. Но, става ясно, откъде се е набрал този „милион и нещо” отгоре на Брексита. От глухото, полуобразовано, ангро информирано самочувствие на „пост-великобританското” провинциално живуркане. Е, има и десетки други причини и сложни предпоставки. В кръга на шегата, ще кажа, че моята най-голяма изненада дойде от гласуването в Уелс, за разлика от това в Шотландия и Северна Ирландия. Тези опак „келти”, които мило и драго дават на пътните им табели всичко да се изписва и на „уелш”, освен на глобално познатия език на Шекспир, също отчетоха повече гласове за излизане от ЕС? Макар че, точно „либерасткият” мултикултурализъм няма абсолютно нищо против такива упорства… И т. н.
Просто бях длъжен да се обадя с този разнебитен абзац. Съвършено ми е ясно, че на тромавото политизиране не му е мястото тук, в този сайт. Само съм притеснен, да не се отпуснем и да заживеем провинциално, с „бирите, рибите, гъбите и цветята си”. За Великобритания това беше допустим лукс. За нас - все още не е. Пък и никой още не е наясно, как, кога или заради кое „зло имигрантско българско” ще си кажем бай-бай с албионците.
Тема № - 167 Коментар № - 8312 Dekarabah - 2016-06-24 19:18:07
Чак сега успявам да се обадя. За да благодаря отново на професор Косев за последния му коментар. Силен синтез на посоки за правене на СЪЩОСТНО ОБЩО, и в частност, на по-успешно българо-европейско общо.
Аз обаче ще кривна веднага в една друга, остро поникнала в последните дни „нова” проблематика, която сложи отново на кантар политическите зрялости и обществените настроения в ОБЩОТО ни с ЕС и НАТО. Става дума за отказа ни за участие в „общо-черноморската военна флотилия” и спечеленото от руския „Атомстройекспорт” арбитражно дело в Париж срещу на нашата НЕК, във връзка „египетския строеж” на т. нар. АЕЦ „Белене”… Мимоходом следя медийното цунами, което се надигна. Не съм и очаквал нещо коренно друго, но изводите ми са песимистични. Девет десети от действащия ни /медийно/ властови „елит” и дежурното нашенско политолог-икономистко „войнство”, с трудно прикрита превъзбуденост и без особено дългосрочни аргументи, положиха тези две предизвестени случвания - в кюпа на „русофилските и проевразийските предпочитания” на българина. Личното ми мнение е, че станахме свидетели на едно от най-неуместните прогностично-емоционални връщания на страната ни в сферата „закрилящия” руски /с днешна дата кагебистко-плутократичен/ интерес върху Балканите, и в частност, по отношение на България… Разбира се, тези последователни удари на една или друга „девета кремълско-евразийска вълна” спрямо нашата ЕС-колебливост са неизбежни. Въпросът е, да ги предвиждаме и да ги посрещаме с глобалистко упорство. Едно от големите предимства на опозналите живеенето и „полезното работене за общото благо” по соц-лагерен начин е, че то не само не разкрепостява индивида, но и изпива силата и ефективността на т. нар. „колективно начало”. Западният и развито-европейският гражданин не познават този печален синдром на житейско преминаване в дълбина. Заразата на екзотичното „съветско марксистко-ленинско-сталинско” днес се прероди в някакъв „второполюсен пролетарско-православен” военно-ресурсен хегемонизъм, с познатите елементи на международен тероризъм. Кратко казано, остатъчната върхушка на непостроеното „световно комунистическо общество” поведе последната си битка срещу небързащото да се къпе в рая на благата нормално, недоверчиво-мъдро Човечество… Днес чух, че самият Бил Гейтс е отправил пожелание към гласуващите „за-против” излизането на Великобритания от ЕС добре да претеглят нещата. Също днес нашата съседка Гърция получи нов транш за погасяване на дългове, понеже успява да регулира финансово-стопанската си къща спрямо общото в Евросъюз. Бившите ни СИВ-овски партньорки Румъния и Полша, а и „латвийките”, сдъвквайкви козните на петите си кремълски колони, водят открита политика за НАТО-вско сдържане на милитаристичното самочувствие на Путинизма.
Ще спра до тук. Така мисля, така „провиждам” тези опасни за европейското и глобалното процеси. Не мога да кажа, че съм пацифист, понеже „романтиката” на военните перипетии не ми чужда. Но предпочитам мирните, и съобразно нашата индивидна вътрешна готовност да ги смиламе, решения. Това намирам за по-добро и натрупващо със следващи „генетични омъдрявания” човешко поведение/преминаване… И не ми харесва, когато някой/някои се опитват да ме върнат /заради дребното си, или по-едро материално „благополучие”/ ВЪВ ВОЙНА. В тази връзка, се опитвам да си представя, как Бил Гейтс застрелва човек, да кажем, лейбъристка депутатка от Острова, Бог да й даде блаженство, но не мога да видя НИЩО ТАКОВА - НИКОГА. Живеем на ръба на Планетата си. А трябва да продължим.
Тема № - 167 Коментар № - 8309 Dekarabah - 2016-06-17 20:21:44
(Този текст е писан преди седмица; позакъснял е; но обещах да го пратя; и той може да се чете, чрез текста от 15 юни. Обстойни доводи за 8-те групи идеи, условно разделени в следващите по-долу ‘А,Б,В,Г,Д,Е,Ж и З’, вж. в коментари от 20 и 26 май; а също и в коментари от 1 и 3-ти юни).

Наистина всеки от нас си има „своя собствена картина за свят”. А каква е „общата картина за свят”. Банално известно е, че двете са свързани. Но ние сме длъжни, зад „банално известното” и реално много-смисловото, да провидим нещо СЪЩНОСТНО ОБЩО и него да обосновем; като подход.

И друго. СВЪРЗВАНЕТО е и между ЧОВЕК и ОБЩЕСТВО – имащи и общи регулативни системи. Ще дам пример с възприеманите и с постиганите значими РЕЗУЛТАТИ (‘R int/ext’). Чрез тях живее и функционира, не само „личностната структура-GPM”; но те създават богатото, или бедно ОБЩО.

Днешното ни, българо-европейско ОБЩО, има много същности. Тук сочим някои от тях. Това са –

– (А) На първо място, получените за всеки от нас, СВОБОДИ за избор на работа, място за живеене и за свободно придвижване, в други страни и континенти (т.нар. мобилност); изведени на първа позиция от професор Богданов; това предикатно личностно измерение, у нас се засилва с намаляване на безработицата и се ограничава от нея; то се влияе добре, дори от слаб напредък на правната реформа (в която се очаква по-активен дял и на нашите юристи и политици от НБУ).

Висша цел е просоциалната защита на личните ПРАВА и СВОБОДИ на българина, у дома и по света

– (Б) Водещата „значимост”(субекто-обектна) е подобряване на образователно-професионалната ролева статура-‘R/S’, kaтo предимно ‘външна’, но в същата степен и ‘вътрешна’ значима същина в двусветовия ‘GPM’–„ Общия личностен модел на човека”; това е синтезната ни, образователно-професионална компетентност, като водещ фактор на бъдещия прогрес, (в който активно участва и нашия НБУ); тук се включва и три типовата, ролева статусност, на българите у нас и в чужбина.

Да се измъкнем резултатно, от ниската стопанско-финансова статусност и беднотия, за мнозина.

С повишена професионална компетентност (вкл.от ВУЗ); оттук и мотивирано;с иновативни нагласи.

С промени в здравния ни статус (физическо телесен и психично социален)– фундаменти в ‘GPM’.

– (В) За усилваща и по-справедлива устроеност на нашето общо живеене, чрез библейския постулат– „По делата им ще ги познаете”. Тези дела/резултати са разделени в две разбираеми от всеки ‘R’-множества: първо, на усвояваните научени (интериоризирани) резултати-опит ‘R int’ и второ, множеството на постиганите (реализирани и ‘външно’-екстериорно) лични и групови резултати/приноси в общото ни богаство (‘R ext/1,2…n’).

Чрез тях живее (функционира) и т.нар. ‘GPM’, по схемата: ‘R int/1,2…n – ‘G P M’ – ‘R ext/1,2…n’.

Резултативните-‘R 1,2..n’ регулатори, личните и групови дела (‘неща’), са и ще си останат бази за степенувана стимулация, които са ОБЩИ за ‘GPM’ и за ОБЩЕСТВОТО (така го реши и Швейцария).

– (Г) Защо тези индивидно обобщени приноси-‘R/1,2..n’, на всеки от нас, напр. не се вписват в една притурка към електронните ни здравни карти (без харчене на нови милиони лева); която здравна карта е с закрит достъп; но с достъпни портрети–изписани с какво сме учили; какво сме работили, като опит; и реално сътворили (малко от нас имат големи творение и дела- напр. създаване на нов модерен университет и голямо книжовно творчество); отделно за политици-в колко партии са членували; какъв ни е семейния статус; стаж; съдебен статус; и кратка, на ½ стр. себеоценка – за да може всеки, който желае да види този наш личен портрет (индивиден ‘GPM’); да го прави на мига.

На тази основа да избираме, чрез задължителен пряк избор МЕСТНИ, ОТРАСЛОВИ и пр. ЛИДЕРИ.

Какво сложно има тук. Освен, че ще се ограничи ПАРТИЙНИЯ ИЗКРИВЕН ‘ПОДБОР’ на ‘познатите’.

Без кадърни, доказали се ВОДАЧИ-ПРОФЕСИОНАЛИ днешното ни ОБЩО ще е – объркано и бедно.

– (Д) И още три стъпки – да има чести, преки и електронни допитвания, но главно по професионални проблеми и по тях, мнение да дават съответните хилядни професионални общности (а не психолози да се питат по проблеми на ернергетиката и пр.).Така Швейцария избра труда/ разума. Защо да не се пита, да има ли няколко десетки хиляди ‘ОЕС’ (вж. и текст от 26 май).

– (Е) И не по-малко значимото (пак общностно и индивидно) формиране на „Обществени експертни съвети-ОЕС”; които да не бъдат посочвани-нарочвани от началниците; а избирани и обновявани (подменяни) пряко от съответните, предимно професионални общности (напр. във ВУЗ – пряко от преподаватели; студентски съвети, по курсове, специалности и университетски –избирани и обновявани от самите студенти; и отделно родителски съвети; и дори съвет на обслужващ и административен персонал; с които съответни научни органи (НС , Настоятелства, Ректорати) могат периодично и електронно да се консултират. Това са все реални ‘неща’. Може би спорни?

По закон (с правила), началниците да се оценяват и заплащат и по работата с профес-те ‘ОЕС’.

– (Ж) Посочихме, че „Демокрацията е конкуренция”(Валенса,2016г) и че в ‘GPM’ една от 9 т.нар. жизнени ориентации е ‘S/D’ (е към ‘Успех/Доминиране”-вкл. над ‘себе си’), на основа на ‘R ext’. творчески се установи (и в трудове на професор Богданов), че и човекът и общността са агонални.(вж. текст от 1 юни).

Компетитивните двигатели са – и в структурата на ЧОВЕКА (като ‘S/D’); индивидно; а и в „общата картина за свят”; не само като думи-понятия, но и като реалии (неща); но днес са деформирани.

Свободното, индивидно и групово конкуриране–със задушаване на монополите: е ВЪЗХОДЪТ НИ.

– (З) Доказали сме научно, а и от живия живот(и в ‘живата реч’) се знае, че всички значими, сиреч и ефективни, умствени и обективно-социални (и ОБЩИ) дейности имат ясна и проста структура ‘PNI-EMS’, което значи (вж. и Речник-2016г.) – /1/Програмиране-цели; /2/Нормиране-образци; /3/Иновации-творене – като подготовки; и още – /4/Екзекутивност-реализация; /5/ Метризация-оценка и /6/Стимулации-заплащане или санкции. Какво му е трудно, за да не се прилага. Но не би.

И това са реални ‘неща’, които някъде ги има рационално; а другаде често ги няма- ‘ирационално’.

И в ‘PNI-EMS’ системно регулиращи са ПАК вездесъщите резултати-‘R/1,2..n’, съответно –(1) Програмирани ‘R/pr’; за тези ‘R/pr’ kaтo ‘цели’, винаги ги дефинират като- „образи на бъдещи R”; после – (2) Нормативни ‘R/norm’; (3)Иновативни ‘R/in’ до ... (6) Стимулирани ‘R/st’. И всеки един вид /тип резултат-R (от 1 до 6), се проявява чрез всички останали. Независимо че са специфични.

(Горният текст, е в отговор на проблематика за ‘общото ни живеене’, задавана от професор Богданов. Тя, в нови смислови контексти, се въздига и в новото му интригуващо есе „ ЗА СЕТИВАТА и НАШИЯ ОБЩ СВЯТ”; от сайта „Теоретични есета”; където, ще пренасочваме ‘сетивата’ си ).

Благодаря за колегиалната афилиативност/приятелство и солидарност ..... ваш Искро
Тема № - 167 Коментар № - 8306 Искро Косев - 2016-06-16 11:27:10
С новото си включване, професор Косев, облекчихте майсторски и обхватно притеснението ми, че не смогвам да се вговоря във важното, отчеливо посочено от професор Богданов: „Така че има развития и постигания, но те са странно криви - отнасят се за личното собствено и не са свързани с общото”. Вие го правите и със социално-индивидно-психологическия инструмент на изследванията си, но и с онази прямо-пропъстрена езиковост, която всички ценим с колегиална благодарност. Неотдавна проф. Богданов отново ни припомни за сочните преводи на знаменития проф. Ал. Балабанов по Теофрастовите „Характери”. Мисля, че една от големите филологически и познавателни тактики на този „интровертен” сайт, положена и дълбоко-последователно разработвана в хуманитарната стратегия на нашия Учител, е - да се облегнем с пълна отпуснатост и сила на българския си език. Да го превъртаме и подбуждаме без умора в казването и разбирането на повече. Без колебания и скованост, каквито за съжаление притискат, по мое впечатление, преобладаваща част от днешните млади хора. До голяма степен, това се натрупа заради шумовете и цветовете на един мощен виртуален свят, в какъвто заживяхме. Естествено сложилата се в последните десетилетия разруха на остатъците от „родово-семейната говорилня”, настъпилите процеси на т. нар. „капиталистическо алиениране на индивида” сложиха заключващ знак върху „на живо” комуникативните потребности и избори на идващите да правят света по-нататък. Лекотата на малките затворени общности, дори и по отношение на музикални предпочитания, във фейсбук-съгласие/тематично попадане и в съвсем тесен приятелски кръг на взаимно-изповедно подкрепяне, всичко това стана някакъв изход от … „непроменимото и тъпо” обкръжаващо. Темата също е дълга, но е в досег с нашата заглавна, която тъй или иначе ние, „старците”, си я следваме и попълваме с може би малко демоде, но загрижени и, надявам се, отворени размисли.
За тази вечер ще кажа още три неща. Първо, отлагам още един път влизането си в по-разширено тълкуване на положителното и здравото, както и на боледуващото и порочното, в създадената в страната ни среда/ситуация на неразбиране ЗА ЛИЧЕН ПРОСПЕРИТЕТ И РЕАЛИЗАЦИЯ В „ОГРАНИЧЕНИЯТА” НА ВЗИСКАТЕЛНО ОБЩО БЛАГОПОЛУЧИЕ. Второ, във връзка са широкото мое горно предисловие, ще изразя тревогата си, че недостатъчно подготвени, граждански неадекватни, /но твърде амбициозни и подкрепяни от определени не-проевропейски политически кръгове у нас /, млади „лидери” напъпват в ЕС-членуваща България. Просто, защото са „по-комуникативни”. И трето, това е към много основателната забележка на уважаемия проф. Косев. „Дългото сбогуване с каквото бяхме…” е твърде романно изскочило ми заглавие на входа към новия раздел. Предположих, че ще се наложи да съберем доста от нашите „различни” подходи и споделяни опитности, докато се намерят следващи в НБУ, наклонени към колективно писане. И не се отказвам, особено от такова заглавие. Всъщност, нима всеки наш ден не е сбогуване с предния, и с променения с ново /почти невидимо/ попълване на „трайния ни” GPM. Така си е май, както ни увлича и професор Богданов. Допринасящото живеене, преминаване и действие е в ДВИЖЕНИЕТО през мисловната диатрибност. Без съмнение, демократичен /и обещаващ твърдост за цивилизационното/ принцип.
Тема № - 167 Коментар № - 8305 Dekarabah - 2016-06-15 21:43:55
Пак се радвам. Чудесен текст на Декарабах. Жив, разнолик, дълбок. Невъзможно е, дори такова езиково чудо, да обхване всичко. Напр., няма го почтеният, радостен, катадневен труд в туризма на стотици хиляди хора; като самия него; и на жена ми Дина; докато беше щастливо жива и т.н.

Тепърва, не само аз, ще се връщам към Маркизовите размисли. Те обемат повече от казаното.

Вчерашните съображения на професор Богданов, в частта за държавно и корпоративно, приемам; но ми са по-далечни; докато тезата му „...да си служим и с по-общи положения, които, разбира се и да променяме”, според „опита” - много приляга и подпомага записаното по-долу.
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Днес, преди да изпратя готовия текст за „общото ни живеене” (а той е над 2 стр. и ще го покажа), се усещам, че в досегашните 20-ина и повече мои коментари – пред скоби, като най-обобщени, съм извеждал, съществени за човека-личност, а това значи и жизнено важни и за всички нас (за обществото) значими ‘неща’; но които, както го провиждаше модераторът на обсъжданията, професор Богданов, това е все усукване, около познатите ми като психолог 20-30 или ‘n’- основни думи-понятия-концепти; които за живия редови живот и оттук за ‘живата реч’, колкото и значими да са, те са и ‘после-степенни’; дори мога да кажа и третостепенни; (макар същностни за своя контекст).

А кое тогава е първостепенното, което стои пред следващите А,Б,В,Г,Д,Ж ,З (ще ви ги изпратя) и свързаните с тях не маловажни съждения и допълвания. Ами това е самото...живеене. Това че сме живи. Не само самите ние. А заедно с близките ни. Или заедно с тези, които наскоро професор Богданов нарече „своите”. Тук сме самите ние; заедно и неделимо с децата ни; и техните деца. А до тях, защо не и приятелите ни; а „тук” и „сега” и форумците; с които сега общуваме ; пишем си...

И това е големият коефициент пред всички други общо значими думи (било А,Б и др.); като най-общи понятия и предикати (предиктори – означаващи нещо преди другото; също наименуемо).

И преди тези големи „коефициенти” има и други по-големи, и още други незнайни и без имена...

И те са най-жизнените ‘живи речи’. Самото живеене. Доколкото то; и животът ни; е самоценност...

Ами преди всичко е ... дишането (въздухът); земята, на която сме стъпили; и живителната вода...

Веднага ще започна да ‘концептуализирам’. Защото това е моята си, удобна ми, стереотипия. А и професор Богданов пише, освен жива речевост, тя „.да се пригоди и за по-едрото”. Но по-едрото ‘което ни засяга’ и ‘за чието наричане или изричане по повече начини, е дошло време’.

Ние променихме понятийната диада за човека, която се налагаше при соца, че сме опростено само двоични ‘био-социални’ същества (като тогава се скривахме; някои изцяло, а други частично; зад Аристотеловите думи-понятия за ‘зоо политикон’). Ние се ‘сбогувахме’ с невярната двоичност и приехме Фройдовата триделност за човека като – ‘био-душевно-социален’.

Сега, тук във Форума, може да прибавим към ‘биологично’ по-актуалното за ‘живата реч’ и за живия живот ‘природно’; доколкото то, като екология; което и Маркиза загатна; става все по- съдбовно. А говорим и за природна интелигентност-IQ; за натура (natura) на човека; за натално (от ‘natal’); за природо съобразено хранене и живот ; за физическа красота,сила, здраве и всичките те – оцелостени в „Общия личностен модел-G P M” на човешките същества.
,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Ще погледна как е записана обсъжданата тема. И тя е – „Дългото сбогуване с каквото бяхме...” Заинтригуващо, а и неопределено записана тема. Каквото бяхме ние поотделно; или каквото бяхме заедно като общество; или каквото бяхме като малки общности от близки ; свои или като семейства. Е, подразбира се, че темата е главно за социалното ни общо живеене. А думата ни е, според духа на форумния подход, за всичкото това неразделно.
Тема № - 167 Коментар № - 8304 Искро Косев - 2016-06-15 11:23:10
Благодаря, професор Богданов. Точно и кратко сочите белите петна в моите разхвърляни „преподавателски” изложения. Признавам, а то и се усеща от всеки внимателен читател, че се обаждам без конспект и предварително избистрени тези. Не отделям време за подреждане, преподреждане и коригиране. Това никак не е добър еталон и пример именно за студентите, които се опитваме да провокираме/привлечем в едно събеседване „без оценки”. Аз много се надявам, че в този нов раздел ще ни загостуват научно-публицистични есета и по-дълги размисли на сега учещите в НБУ. Защо не и чиста проба литературни опити. Имам предчувствие, това да умножи апетита и да нашари подходите за дискусия…
Но - на отправеното с насочващо основание към мен от професор Богданов.
Наистина не съм нагазил в по-важното. От една страна, заради припряно подбиране на съждения и аргументи. От друга - защото този противоречиво наслоен наш днешен стопанско-предприемачески и държавно-административно регулиращ „фон”, както го определяте, Професоре, си е труден за обзиране. Едно е, или може да се предположи за, сигурно. Ние сме вече доста по-напред по предприемачески дух, опит, данъчни регулации, инвестиционно усвояване, темпове на растеж и иновативност от балкански и други страни от бившия източен соц-блок, които остават извън членство в ЕС. И точно тук се натъкваме на един раздел, на един изкуствено и ПОЛИТИЧЕСКИ струпван синор, който се опитва да ни разделя с европейското ускорение и дългосрочна стабилност. В посока на нещо, което вече сме живели, работили, превъртали към „развитост, хармоничност и усъвършенстване”, без това да ни доведе до икономическа и социална резултативност, каквато ни подобава. В подкрепа на това си твърдение, ще приведа няколко примера, които не са неизвестни. През 30-те години на м. в., когато България е четвъртата по обем производителка на земеделска продукция в Европа, скандинавските страни и Финландия са изпитвали сериозни затруднения в изхранването на населението си. През 60-те години на м. в. двама братя, емигрирали български турци, слагат начало на първото в нашата южна съседка малко предприятие за хидравлични крикове; от много години насам тази фамилия държи преобладаваща част от мощната индустрия за хидравлика там. И последно. По времето, когато ние твърдяхме, че сме на стъпка от „окончателното дострояване на комунизма и отпадането на парите като средство за регулиране на труда и потребностите”, т. нар. „малки източни дракони” бяха страни, живеещи на ръба между първобитната земеделско-рибарска общност и … докерството и проституцията по пост-колониалните пристанища.
Съжалявам, но пак ще се прекъсна за днес. Ръчната ми заетост продължава и ме поуморява, времето ме натиска. Впрочем, дай боже, всекиму такава. Тя също си е творческа. Онзи ден дочух някъде по медиите едно чудесно насочване към популяризиране, в нашата доста образована и с кадърна младеж, според мен, страна, на гъвкави малки производства с 3D-принтери. Намирам това за перспективна младежка предприемаческа ниша. Такъв бизнес ще е интригуващ и осигуряващ допълнителен доход дори и за хуманитаристи. До утре! Който си е запален, нека да си погледа и мачовете от Европейското…
ПП: Благодаря топло на професор Косев за оставената стихосбирка. При първа възможност ще си я потърся при уважаемата г-жа Шикова. Поздрави за всички приятели от НБУ. Да сме здрави и пишещи! Всяко с деня си.
Тема № - 167 Коментар № - 8303 Dekarabah - 2016-06-14 20:39:04
Защо съм похвалил стила ви с с фразата "живо увъртащо събиране", Декарабах? Защото говорите за стопанските дела, които наистина са нашият прицел, с отлични сравнения и отиване другаде, както и трябва. Днешната корпоративна икономика е все пак извън държавната, съществува отворено или отворено по друг начин, това се отнася и за туристическия бизнес. Но има и трайности. По този въпрос отказвате да има определено знание. А може би смятате, че то би трябвало да е само фон, който да не се коментира. Добре, в този сайт вие сте преподавателят, така да бъде. Аз като притежател на сайта го казвам по-открито. Това знание е предположително, а не съвсем точно. То е: 1. Нашата държава не получава нужните данъци, те се укриват, но, от друга страна, тя самата е по-голяма, отколкото трябва, и в нея много хора се разпореждат така, все едно че тя е частен бизнес. И 2: Частният бизнес не се отнася развойно към спечеленото, ползва го недостатъчно съревнователно и по частен консумативен начин, все едно че сме в началото на корпоративното стопанство. Така че има развития и постигания, но те са странно криви - отнасят се за личното собствено и не са свързани с общото. Ето изказвам го в точки и ви моля, Декарабах, или се опирайте на него, или го критикувайте и развийте по друг начин. Трябва да бъдем конкретни и опрени на личния опит, но трябва да си служим и с по-общи положения, които, разбира се, и да променяме, когато противоречат на опита. Според мен затова живеем в парадокса на наистина по-доброто за всеки от нас от по-рано и липсата на визия за общото по-добро, което ще придаде на частното и упованието, което сега то няма. Това добре се усеща по иронията, в която живеем и която не рядко става и депресия.
Тема № - 167 Коментар № - 8302 Bogdan Bogdanov - 2016-06-14 11:52:27
Уважаеми професор Богданов, ще си позволя да си послужа с това изразително определяне, за „живо събиращото увъртане” при излагането на едно или друго. Но ще обърна позитивността и филологически-семантичния характер на смисъла му наопаки.
Тъкмо в тези последни дни, отново и във връзка с мутренските кръвопролития в Слънчев бряг, си мислех за подобно формулиране. И ще го нарека: „препарирано разделящо увъртане”. Нещо такова наблюдаваме в нашенската туристическа индустрия през дългия й преход от строго и отблизо регулиран държавно-стопански отрасъл до пъстър … хаос. В значителна степен „анонимно подреден”, превъртащ около 4 милиарда евро /официално?/ оборот, въртящ се на принципа проба-грешка-нова проба.
Темата е непроходима и оставена /умишлено, по моему/ встрани от сериозно вдълбочаване. Имаме опитни български експерти в този бранш, които в началото на всеки сезон, летен или зимен, излизат публично-медийно, да споделят визии за повече инвестиционна завършеност и ефективност, за характера на туроператорските прогнози и професионално-кадровите неволи по нашите, превъзходни с природни, а някои и с културно-исторически дадености, курорти и региони.
Преди дни драснах нещо кратко за туристическите си впечатления от Италия. Добре е да отбележим, че туристическите и културно-опознавателните пътувания на състоятелните северноевропейци до тези земи стават доходен поминък за италианците още в началото на 18 .век. През следващите векове можем да говорим за непрекъснато нарастваща и обогатяваща традициите си индустрия на „гостоприемството”. Далеч преди Константин Иречек да обиколи и захвали красивата и древна страна на розите. Днес приходите на „жабарите” от туризъм надвишават двойно и повече нашия БВП. Неофициално - може би четири пъти, но това си е тяхна работа, между данъчните служби и финансовото фокусничество на Камората и нейните мафиотски братовчедки. Впрочем, в центъра на Неапол хапнахме скъпичка пица „Маргарита”, доста по-скапана от нашенските маргаритки, без да ни удостоят с касов бон…
Та, направо на думата, бг-туризмът ни засега е събрал с „най-лошите момчета” от този проспериращ световен бранш и ги копи-пейства, нахъсано, „по средиземноморски”. Състоялото се през 90-те години на м. в. срутване и премитане на държавната курортна материална база, имам предвид по морето ни, беше феномен с и досега недоказани „изскочили от нищото” пари за покупки на хотели и прилежащи терени. След него се завихри изкупуването на попадащи в регулация и земеделски земи край морето, после, заменките на такива от крайбрежието с вътрешността. Последвалият строителен туристически бум разми окончателно неясната представа на обикновеното българско гражданство - кой точно, с какви данъчно обложени или кредитно обезпечени пари инвестира. И за главното - контролират ли държавните и местните органи на управление, съответните институции, този бурен процес?
Няма смисъл да изреждам познати неща. Днес се намираме в положението единствено да пророним: „Случилото се, ни се е случило”. Не сме се оглеждали за по-добрите модели в частнособственическия ренесанс на туризма си. Франция е по-безпроблемен еталон, самата северна Италия – също. На Острова туристическата уреденост също е под един опитен „консервативен” монокъл. Преди много време, мисля, че споделих едно впечатление от „пост-франкистка” и ЕС-членуваща Испания. Сега ще спомена, че ген. Франко е главният визионер за прехвърлянето на тежката индустрия от южната към северната част на страната. Освен съкращаваното на ресурсно-транспортни разходи с индустриално-пазарно раздвижена северна Европа, той е предначертал туристическо-земеделското умножаване в южните испански провинции… Но сега ще повторя по-любопитното за мен, което чух преди време в Андалузия. Единственият осъден кмет, и то на относително малък средиземноморски град в тази страна, е получил правораздавателно и шумно обществено порицание, заради връзките и съвместната си далавера с руски олигархично-мафиотски кръгове, и „инвестиционно местническо самодържие”. Такива тъмни, странични от общо-провинциалния и национален курс на инвестиране и развитие на туристическия отрасъл по Пиренейския п-в не се считат за приемливи. И се наказват. Друг е въпросът, как тази едра, сложно-културна, политически многополюсна и в известен смисъл „разноезична” страна, търси своите европейски избори и решения. „Порусяването” обаче не е вписано в дневния й национален ред. Него го няма и по древните кръстопътни земи на италийска Кампания. Хората от отдалечената северна Рус, имперска, съветска и пост-съветска, винаги са можели, стига да са достатъчно състоятелни, да посетят полубожествения слънчев Юг. Самият „певец и рудничар на пролетарските неволи”, Максим Горки, се е радвал дълбоко на творческо-лечебните си престои в кампанийското Соренто, докато НКВД не е решило да сложи край на „туберкулозните му мъки”. В паметта ми са и дългите изречения на Томас Ман, описващ рускоречното присъствие и странност по плажовете на Италия. Та тъй, малките южни райове не са длъжни да се съобразяват с мъглявата представа за „изключително гостоприемство” на един богат, главно на конвертируеми природни ресурси, взискателен и строг към свободния избор на „малките народи”, имперстващ „колос”…
Спирам дотук, макар че, почти „нищо” не съм казал за Созопол. Сигурно ще се продължа. Накрая ще кажа, че дочувам за някакво подменяне/спонсориране/„обновление” на кръстове и църковна утвар в созополски църкви, от касата на московската патриаршия. „Порусяването” очевидно ни е вкопчило не само на енергийно-стопанска и медийно-хибридна основа, но и преформатира старото българско православие. Културно-събитийната програма на уникалната черноморска Аполония за т. г. не ми е известна, но не бих се учудил скоро там да зазвучат, под организирани аплаузи, стихове на Маяковски и Евтушенко, песновки на „Любе”, а може би и откъси от … речите на тов. Путин.
Тема № - 167 Коментар № - 8300 Dekarabah - 2016-06-12 18:57:29
Здравейте професор Богданов. Приели сме вашите тези за редовата жива реч,където думите термини са многозначни понятия, които развиват и своя мека и променливо пулсираща смисловост. Противно на нас, частните и ограничено втвърдени учени, при които думите-термини са приковани, едностранно и твърдо, към дефинитивно операционализирана еднозначност.

А това ни отдалечава от сложния и променящо пулсиращ и ситуативен и динамичен праксис.

Но за мен, което вие все още не сте приели, понятията, дори и като предикати концепти и конструкти, дори и наименовани привидно с чужди „небългарски” думи (които вече са и в нашия официален правописен Речник-2016г.) – първо, са формирани в системни модели, не само чрез лабораторни аналози, но са извлечени от продължителни професионално-продуктивни практики, (за които никога не сме говорили и аз не съм ги описвал); и второ, те са „изпълнени с реалност”.

Тези понятия, вкл. и от ‘GPM’ са извлечени от жизнен опит; който ги формира; те не са абстракции.

Зад концептите ми стоят реалии, с безброй случвания (и ‘неща’); от живия живот и ‘живата реч’.

Аз не коментирам значимите примери от Созопол; не ги познавам; те са по-близки на Маркиза.

Здравей драги Маркизе. Пиши ни за морето. Обичаме го. Оставих ти стиховете при г-жа Шикова. С благодарности...ваш Искро. (Следва по-обширен текст. Пак работен – за наднаучен градеж).
Тема № - 167 Коментар № - 8299 Искро Косев - 2016-06-12 11:04:24
Аз, Декарабах, държа не само на темата и мисловното добруване, което описвате, на свързването на правеното от катерицата и бухала, както сте сте се изразил метафорично, но и на стила ви, на това живо събиращо увъртане, което излъчва вашето писане. Все се надявам, че то, както е вярно за посочването на близкото житейско, ще може да се пригоди и за по-едрото, което ни засяга и за чието наричане или наричане по повече начини, е дошло време. Така че гледайте ръчната работа, но намирайте пролуки и за това тук. Виждате парадокса - направихме го за вас, а сме го заели ние.
Тема № - 167 Коментар № - 8298 Bogdan Bogdanov - 2016-06-12 08:25:39
1  2  3  4  5  6  7  8 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 114149

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 127996

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 19974

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32586

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134137

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 93756

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 28835

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17614

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180640

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60595

 

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA