Късно междучасие на един учебен ден през 2003 година във фоайетата на Нов български университет.

В тази кратка почивка повеждат приятелски разговор проф. Богдан Богданов и Севдалин Генов [1], поет, галерист и преподавател с 11-годишен стаж в специалности на департамент „Масови комуникации“.

Севдалин Генов ми е разказвал за срещите, които музиканти, поети, художници  и студенти са имали през 1965-1966-1967 г. в дома на Кръстьо Пастухов (1941-2017, журналист, поет, писател и внук на българския политик Кръстьо Пастухов и на композитора Никола Блажев). На такава среща Богдан Богданов казва, без да се шегува и самоиронизира: „Мечтата ми е да направя университет“. В компанията последвал  искрен смях по повод  немислимата за това време идея. Удивителното тогавашно намерение е днешната авторитетна институция НБУ.  Тогавашната мечта на Богдан  Богданов днес  е уникалният Нов български университет с четвърт век история.

„Имам желание да разширя университета.“ Това казва проф. Богданов в късното междучасие на 2003 г. на Севдалин Генов. Казва, че е мислил за медицина, но се е отказал. Севдалин Генов дава идеята за архитектура и дори му казва, че има приятели с преподавателски и организационен опит в архитектурата (Иван и Росица Никифорови). Проф. Богданов премисля кратко и одобрява идеята (с уговорката, че не е специалист в тази трудна образователна област).

Севдалин Генов ми е разказвал също какъв работохолик е бил неговият  приятел. Веднъж съпругата му Наталия Генова (1946-2014), филолог, художник, имала късно вечерта среща с  Богдан  Богданов във Великотърновския университет. Не казал къде ще бъде, в целия университет нямало вече нито студенти, нито преподаватели, а само далечен звук на пишеща машина я отвел безпогрешно в кабинета му.

През 2003 г. проф. Богданов направи контакт с нас и последваха няколко работни срещи. Още в самото начало беше съгласувано, че ще се търси близост с изкуствата и дизайна, не толкова поради наличие на департамент „Пластични изкуства“, колкото да се постигне специфична характеристика на новата специалност „Архитектура“, отговаряща на амбициозната визия за целия университет.

При първата ни среща огледах дискретно, както си мислех и без коментар, излъчващия скромност, оптимизъм и сериозни идеи кабинет на професора. Знаейки, че тясната ми специализация е „Интериор и дизайн“, последва незабавен отговор: „Кабинетът  ми е част от единен материален стандарт – от студента до професора“ и добави как са постигнали и съответстващия стандарт за тоалетните – зареждахме с хартия до момента, в който престана да се краде“. Наистина важно постижение за това време.

Тогава проф. Богданов спомена бегло, че е имал среща по повод създаване на специалност „Архитектура“ с арх. Георги Стоилов и проф. Стефан Попов. Не уточни обаче кога е била, нито пък коментира липсата на резултат.

За нас беше интересно, че се открива прекрасна възможност да постигнем в учебните планове и програми [2] по-добър баланс между инженерни и архитектурни дисциплини и изкуствата. Друго обстоятелство ни правеше впечатление – имахме усещане за свобода  да подходим творчески към задачата си. Проф. Богданов беше очевидно майстор в изграждането на разкрепостеност и съзидателна атмосфера. Почти година време работихме по учебните програми, правихме сравнения с учебните планове и програми на TU Wien (Technische Universität Wien) и специалността Архитектура в Akademie der bildenden Künste Wien,  представихме и учебни планове на School of Architecture в TUT (Tampere University of Technology), Финландия, на Архитектурното училище в Бордо. Изяснихме при последвалите срещи при проф. Богданов, че нашето архитектурно образование е тясно свързано с традицията на Южно-германската школа – там, където са се учили първите български архитекти. Затова и задължителните държавни изисквания за регулираната професия „Архитектура“ в България все още бяха обвързани именно с тази традиция. Стоеше на дневен ред и изискването да има обособен Архитектурен факултет.

При инженерните дисциплини заедно с проф. Боян Димитров, един от най-артистичните конструктори на УАСГ, стигнахме до идеята, че една обща учебна програма „Изкуство конструиране“ ще бъде най-подходяща за архитектите, вместо няколкото тежки инженерни програми. За съжаление проф. Димитров си отиде от този свят скоро след като беше написал учебната програма – поеха я негови колеги.

Проф. Иван Никифоров се заемаше с Историята и теорията на градоустройството и то в аспекта „Архитектура на града“, позиция която изгражда специалиста като отговорен както за функционалното съдържание, така и за художествения образ. Аз поемах историята и теорията на интериора и дизайна в архитектурна среда – учебни програми, обогатени от опита на споменатите европейски университети, програми, разглеждащи информативната функция на формата, процесите на възприятие и отговарящи на засиления интерес към ефективните резултати от тази проектна дейност.

Процесът за привличане на подходящите преподаватели също отне доста време. Проф. Богданов се отнесе с пълно доверие към нашия избор. Стремежът ни беше да се формира екип от качествени специалисти, способни да предоставят актуално знание и едновременно притежаващи проектантски опит. Тогава поканихме проф. Константин Бояджиев, проф. Тодор Кръстев, проф. Любомир Сиврев, арх. Миряна Йорданова, ландшафт-архитект Велянка Найденова (на ландшафтния дизайн също поставихме акцент и отделихме повече часове), проф. Пеньо Пенев, доц. Марта Петрова, арх. Гергана Стефанова.

Проф. Богданов и пред нас заявяваше, че не е специалист. Имаше доверие в опита на проф. Никифоров като изявен градостроител и дългогодишен декан на Архитектурния факултет на УАСГ. Удивително беше обаче в поредицата от срещи активното лично участие на проф. Богданов при одобрението на представените от нас програми, които междувременно обсъждахме и с проф. Екатерина Русинова, ръководител на департамент  „Пластични изкуства“. На нея проф. Богданов беше възложил задачата в сътрудничество с нас да доведе до формализиране на новата магистърска програма „Архитектура“ и до обявяването на прием на студенти. Този процес беше дълъг наистина и премина през всички следващи инстанции: съвет на департамента, ректорски съвет. По-късно помогнахме на арх. Миряна Йорданова за прецизиране на създадените вече учебни програми във връзка с предстоящата акредитация на специалността. Утвърждаването на специалността „Архитектура“ беше факт.

Завършвам с още един спомен на Севдалин Генов, отнасящ се до засилване на присъствието на изкуство (така важно при формиране на образованието по архитектура) в  университета: „При  едно пътуване  с Наталия в САЩ и Канада  видяхме великолепни музеи и галерии изградени и подържани от  университетите.  Веднъж  при една среща с Богдан Богданов  в нашата галерия  „Натали“, му подхвърлих тази идея. Той  знаеше  за  такава практика, но сподели, че  към този момент университетът не разполага с площ, за да се реализира.  Но  този разговор  продължи   още няколко пъти, а веднъж Богдан дори закупи три картини на Иван Кирков, когото много ценеше. Това ми подсказваше, че рано или късно  в Нов български университет ще има галерия. Така и стана.“

София, октомври 2018 г.

Бележки:

[1] Севдалин Генов ми е предоставил правото да предам неговите спомени и е проверил този текст.
[2] Това беше нашият напълно безвъзмезден труд и безусловно предоставен опит за каузата на един безспорно съвременен университет.