Не бих могла да разкажа историята на първата частна университетска галерия „УниАрт” (http://www.uniart.bg/), появила се през 2012 година в НБУ. Това ще направят други хора, свързани с нейното рождение. Нейните основни двигатели бяха проф. Богдан Богданов и д-р Божидар Данев, а покрай тях и целият екип, довел до реализирането на идеята.

Приживе с Божидар си говорихме, че за 5 години галерията на НБУ е станала любимо място за провеждане на срещи от всякакво академично естество. Той се радваше като дете, че може да даде и още, да допринесе и още. „Катафалката няма ремарке” – обичаше да казва. Споделяше с другите своите малки радости. И най-вече с НБУ, заради това, че през годините показа, че може да бъде свободен университет. Намирам за много мъдро избраното за девиз от проф. Богданов – „Да не се боим от разнообразието”. Допада ми и честичко го ползвам като своя лична провокация, ей така, може някой пък да се замисли, защо разнообразието, защо пък да не се боим. На много хора им е ясно, че страхът не води никъде, а в разнообразието се крие вкусът към живота. Проф. Богданов и Божидар Данев разбираха това и виждаха голямата картина, давайки си сметка за парчетата, които я изграждат.

Сега по същество. Бях предизвикана да напиша този текст, но започвам с уговорката, че мога да разкажа за живота на „УниАрт” с мен. Към момента става дума само за година и половина и няма много история/истории за разказване.

Много сме разговаряли с Божидар за галерия „УниАрт”. Като човек свързан с бизнеса той знаеше, че за да се развива, да израства и да бъде полезно едно място, то има нужда да бъде гледано от различни точки, да живее разнообразно и свободно, иначе се обезличава,  превръща се в невидим за околните обект. Същото се отнася за хората, те трябва да са цветни, а в „УниАрт” уредничките са такива. Хората са основният двигател и понякога трябва да си ги отгледаш. Важно е обаче с какво ги подхранваш, с какво ги поливаш, за да разцъфтяват. И настъпи пролетта на 2017 година, когато в галерията задуха вятърът на промяната. Бях помолена от д-р Георги Текев да помогна в разнообразяването на живота на галерията. Не съм сигурна дали тогава той си представяше точно това, но това се получи. Все пак мисля, че му харесва ;-).

За разнообразие започнахме промяната от комуникацията като най-важен фактор за създаване на позитивна и работеща среда. С галерия „УниАрт” се работи лесно, ако към нея се отнасят подобаващо. Нямаше как да не се възползвам от настъпващия 5-ти рожден ден на галерията в осъществяване на основното за мен – разнообразяване общуването с хората от НБУ. Съжалявам само, че дистанционно не успях да опитам от тортата. Била вкусна казват. Съдба. Който уважи първото ни събитие знае добре, че всички се забавляваха и енергията протичаше свободно.

През тези 18 месеца имахме много предизвикателства и все още ги имаме, от различно естество – през творчески планове, административни задачи, носене на отговорност, гласуване на доверие, комуникация и т.н. Много работа, която не може да чака за утре, или аз май не мога. Държа в галерията всички да си цапаме ръцете. За протокола имаме работно време. Извън протокола в галерията се работи по всяко време и дистанционно. От известно време се питам, защо в НБУ има факултет за дистанционно обучение, а на дистанционната работна форма, на този вид общуване се глада с недоверие. Кое е различното? Реторичен въпрос. Като си помисля, всички хора, вербувани по някакъв начин за галерията, са усетили този ми дефект. Най-интересното е, че те се връщат да помагат заедно с доброто си настроение и с усмивките си даже. Може да е някакъв синдром. Така накратко за отговорностите и комуникацията в ХХI век.

Гласуването на доверие е другото нещо, на което държа много. Няма по-добър и верен начин да се измери лоялността на хората към институцията. Гласуваното доверие кара хората да се чувстват уверени и подкрепяни в действията си. Защото доверието е свобода. Това ги окрилява, прави ги щастливи, прави ги зависимо свободни , работят повече и по-качествено. Помните горния параграф за работното време. Такива хора не ходят проформа на работа. Гласуваното доверие кара хората да са отговорни и смятат работното си място за свое, грижат се за него и го пазят ревниво.

Все повече хора в НБУ виждат днес галерията отново, не само за да присъстват на организирани академични мероприятия, а като гости, дошли да разгледат експозициите. По последни сведения на Информационен отдел дори външни субекти пристигат специално за събитията ни, преоткриват „УниАрт”, а това добавя стойност към имиджа на университета. Това е ценно, говори добре за общността. Галерия „УниАрт” се грижи за своето място в НБУ, в обществото и на художествената сцена, но първо имаме желание тя да бъде фактор в културния живот на НБУ. Съгласни или не, галерия „УниАрт” никога не е била обикновено административно звено, днес повече от всякога. Тя е място за творческа изява, която подпомага административните и академичните структури на университета в утвърждаване на представата за различен университет. А нали това искаме всички, които продължаваме развитието на завещаното ни?