БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

РАЗБИРАНЕ И
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Екатерина Михайлова

Законотворчеството е тази дейност на държавните органи, чрез която се създават, изменят, допълват или отменят правни норми. Създаването на закон е сбор от задължителни норми, отнасящи си до външните или обществени отношения на хората, постановяващи общи правила на поведение. Тези норми са скрепени със санкции и са наложени от авторитета на държавата, за да се гарантира по този начин на индивидите и общността постигането на техните цели.[1]

Законодателната дейност е правотворческа дейност. Чрез нея се реализира най-силно държавната власт. Законодателната дейност е средството за въздействие върху социалния, икономическия и обществен живот. През законите се гарантират правата и свободите на гражданите. Законите са основата и ограниченията за действията на изпълнителната власт (администрацията), както и на съдебната власт. Те определят наличието или не на правова държава, гарантирането или не на разделението на властите, осигуряването или не на сигурност и справедливост.

Какво се случи със закона и законотворчеството в България за изтеклите 25 години след 1989 г.? Законите, създадени в страната  в този период, адекватни ли са били на обществените, политически, икономически и социални процеси, били ли са двигател на развитие или пък не? На тези отговори ще се опитам да дам отговор на основата на опита ми и като участник в създаването на закони, и като преподавател по право.

Развитието на законодателството в България  след 1989 г. преминава през различни етапи, всеки със своите определени специфики. Първоначално смятах да изследвам процесите, през които преминава  законотворчеството по класическия за юристите метод – по видове право: конституционно, вещно, облигационно, семейно, наказателно, процесуални права и пр. Този метод обаче едва ли би могъл да ни даде в кратък текст представа за това, какво се е случило в законодателството и кои са плюсовете и минусите, съответно какво би трябвало да се промени в бъдеще.

Затова ще разгледам развитието на законодателството ни ползвайки  следният подход - през големи политически събития, довели до сериозни политически, правни, икономически и социални трансформации.

Големите политически събития, оказали съществено влияние върху развитието на правото разделям на следните периоди: първи етап – до приемането на конституцията от  .; втори етап – привеждане на законодателството в съответствие на новите конституционни изисквания; трети етап -  хармонизация с европейското законодателство; четвърти етап – законодателство и правото на Европейския съюз.  

Първият етап започва почти непосредствено след събитията, които настъпват след преврата на 10 ноември 1989 г. Завареното към онзи момент 9(35)-то Народно събрание бива поставено в режим на работа следвайки стриктно договореностите на „Националната кръгла маса“. [2] Извършените законодателни изменения са изключително в сферата на политическите и граждански права.

Още на 15 януари 1990 г. са отменени чл.1, ал.2 и ал.3, гарантиращи политическия монопол и тоталитарния режим. [3] Приемат се закони за амнистиране на лица, осъдени по политически причини [4], Закон за академичната автономия на висшите учебни заведения [5], Закон за събранията, митингите и манифестациите [6], Закон за имената на българските граждани, с който се дава възможност да се възстановят имената на насилствено пренаименованите [7].  Премахва се монополът на комунистическата партия в медиите, като парламентът приема основните положения на статута на Българската телевизия и Българското радио [8].

9(35) НС извършва изменение на конституцията от 1971 г. с цел създаването на „конституционни основи на мирния преход от тоталитарната система на управление към демократично устройство на обществото“, подготовката за „провеждането на свободни и демократични избори“, както и законопроекти за избиране на парламент и за политическите партии. [9] С направените изменения България e обявена за демократична, парламентарна и правова държава (чл.1); оcнoвните пpинципи ca: нapoдният cувepeнитeт, демократизмът, политическият плурализъм, разделението на властите (чл.5); икoнoмичecкaтa cиcтeмa се основава на всички видове coбcтвeнocт, на свободна стопанска инициатива и конкуренция, като всички видове сoбcтвeнocт се ползват с еднаква закрила от закона и с равни възможности (чл.13, чл.14). [10]

Изменението на конституцията от 1990 г. създава правна рамка, в която са заложени основните международно признати демократични принципи като се извършва промяна и в структурата и правомощията на  държавните органи. Този нормативен акт дава възможност да започне възстановяването на държавата към нормалността. Приемат се Закон за политическите партии [11], Закон за избиране на Велико народно събрание [12] и др., които създават правни възможности за регистрация и функциониране на различни по идеология политически партии и провеждането на  избори в конкурентна среда. Законовите промени, изравняващи частната собственост с другите видове собственост [13], водят до премахване на ограниченията за свободното разпореждане  със собствеността на гражданите. [14] В същия период от време се изменят и процесуалните закони: разширява се защитата на гражданите, като се ограничава мярката за неотклонение „задържане под стража“ и се допуска адвокатска защита още при образуването на предварителното следствие; осигурява се равнопоставеност на страните; смъртното наказание може да се наложи само при единодушие на съдебния състав;  допуска се обжалване на присъдите на ВС, когато  действа като първа инстанция и др. [15]

В 7 ВНС продължава започнатата промяна на законодателството, като ще се спра на тези актове, които считам за особено съществени: наложен е мораториум върху изпълнението на смъртни присъди [16]; изменен е Законът за политическите партии, чрез който се  деполитизират органите за сигурност (армия, полиция, специални служби), съд, прокуратура, следствие и служителите в президентството, а на партийните организации се забранява да извършват  политическа дейност по месторабота [17];  изменя се прочутият Указ №56 като се създава възможност: за „малка приватизация“, изразяваща се в продажба на основни средства; извършва се либерализация в областта на външната търговия и чуждестранните инвестиции; правят се първи стъпки за приватизация и инвестиции [18]; амнистират се и се връщат отнети имущества, иззети през репресивното законодателство на тоталитарния режим [19]; приема се първият Закон за собствеността и ползвването на земеделските земи [20], чрез който стартира възстановяването на собствеността върху земята на бившите собственици и се премахва принципът “земята принадлежи на тези, които я обработват“. Това е времето, в което се приемат първите закони за защита на конкуренцията [21], за чуждестранните инвестиции [22], за Българска народна банка [23], Търговски закон [24], за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица [25].

Вторият етап започва с приемането и влизането в сила на конституцията от 1991 г., от която следва да се създадат новите институции на държавата, както и да се приведе законодателството в съответствие на новите конституционни изисквания.

Първите нови институции, създадени съобразно нормите на Конституцията от 1991 г. се правят още при действието на 7 ВНС: Конституционният съд [26], както и Висш съдебен съвет [27].  Следва избор на парламент и местни органи на власт 13.10.1991 г., което дава началото на живот на 36-то НС, което излъчва правителство. През януари 1992 г. се провежда и пряк избор за президент и вицепрезидент на републиката. С това новите институции на държавата са създадени и функционирането им по създадените в основния закон правила на парламентарното управление при многопартийна политическа система се осъществява.

Една от съществените задачи на новите органи на държавна власт е да  извършат трансформация на правната основа, останала от тоталитарната държава. § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията задава какво се случва със заварените закони и времето, за което трябва да се направят промените. Прието е, че разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията като в едногодишен срок Народното събрание отменя тези разпоредби на заварените закони, които не са отменени по силата на непосредственото действие по чл. 5, ал. 2 на Конституцията [28]. Освен това  Народното събрание трябва в срок от три години да приеме законите, които изрично са посочени в Конституцията.

Изискването на § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията е изпълнено частично. Причините за това са:

  • многобройните текстове в Конституцията, за които се изисква изрично приемането на закон (за статута на партиите, собствеността, подземните богатства, инвестициите, стопанската дейност, българското гражданство, наказанията, изборите, референдумите, събранията, манифестациите, здравното осигуряване, правото на стачка, данъците и такси, националното знаме и герб и др.),
  • политическото противопоставяне и институционалната нестабилност в първите години отправят законотворческата дейност в друга посока.

Първоначалните стъпки в нормотворчеството на парламента и правителството са насочен към решителна промяна на собствеността, на трансформацията й от държавна и кооперативна в частна чрез „приватизацията и реприватизацията, вкл. измененията на законодателството, които засягат възможността за създаване на ускорено връщане на земята“, „промяна на режима на чуждестранните инвестиции, създаването на банковата система“, „осъществяване на цялостна данъчна реформа“. [29] 36-то НС в първата си година си година на съществуване приема поредица от закони, които възстановяват собствеността на граждани и юридически лица, насилствено отнета от комунистическия режим: Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, [30] Закон за собствеността и ползването на земеделските земи [31], Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността [32], Закон за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета [33], Закон  за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 г. [34], Закон за възстановяване собствеността върху конфискуваните с Указ № 88 на Президиума на НС от 12 март 1953 година (необнародван) недвижими и движими имоти, принадлежащи на католическата черква в пределите на Народна Република България [35].

Посредством това законодателство започва разграждането на плановата държавна икономика. Предприетото е не само акт на справедливост към бившите собственици или техни наследници, но и поставянето на основа за стартиране на капиталистически отношения в България. Реституцията е бърз способ, който дава капитал в ръцете на стотици хиляди български граждани. Останалото е въпрос на инициативност и предприемчивост. 

В началото на 1992 г. се приема и първия приватизационен закон - Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия [36], но промените в управлението, нежеланието да се извършват реформи и нестабилността на институциите забавят процесите на раздържавяване.  С приемането през 1996 г. на Закон за приватизационните фондове [37] стартира масовата приватизация. Идеята за социална справедливост, заложена в закона не постига този ефект, защото се променя собствеността, но вложителите във фондовете не получават почти нищо.

Касовата приватизация реално стартира след 1997 г., когато се извършват изменения в закона относно органите и процедурите, които дават възможност за ефективни действия. Целта е преструктуриране на българската индустрия за ускоряване „процеса на формиране на пазарни отношения, но най-радикалният път, по който могат да бъдат премахнати загубите в държавния сектор“, т.е. чрез приватизиране. [38] Приватизационният процес сменя не просто собствеността в страната, а създава основата за функционираща пазарна икономика. По данни на Агенцията за приватизация най-високите финансовите резултатите от приватизацията са през 1999 г. и 2004 г. [39]  За да се стабилизира нормативната база през 2002 г. се приема и закон, с който се урежда цялата материя, отнасяща се до приватизацията [40].

За да има функциониращата пазарна икономика се приемат закони за конкуренцията, за насърчаване на чуждестранните инвестиции, за концесиите, за банките, за застраховането, за общественото осигуряване, в данъчната сфера, и др. Това законодателство се реализира след 1997 г. Законодателството от този период включва и извършването на пенсионна, социална, здравна и административна реформа. Финансовата стабилност на България се осигурява чрез приемането на Закон за Българската народна банка на 5 юни 1997 г. [41], който въвежда валутния борд, действащ и до момента.  Горите стават предмет на реституционен закон едва през 1997 г. [42]

Поставените цели от този период от време са: а/ създаване на правна и институционална  среда за свобода за бизнеса и предприемачеството; б/ да се отговори на изискванията на ЕС за съществуване на функционираща пазарна икономика и способност за издържане на конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на съюза (България е подала молба за членство в ЕС). Създаденото законодателство дава основа за съвременна държава със здрави институции, осигуряващи ред и законност за всички, пазарни отношения, отворена икономика, евроатлантическа ориентация. 

Конституцията отделя специално внимание на законодателството, свързано със съдебната власт. Уредбата е в цяла глава, а в преходните и заключителните разпоредби разписва и срокове, които да положат основите на трансформацията й. В § 4 е предвиден едногодишен срок, за да се приемат новите устройствени и процесуални закони, съобразени с нормите в основния закон, т.е. създаване на триинстанционно производство; състезателен процес; административен съд, осъществяващ надзор върху актовете на МС, на министрите и на други актове, посочени в закона (чл.125).  

Предвиденият срок не е спазен и едва на 1 декември 1996 г. е открит Върховният административен съд. Специален закон, подробно уреждащ правомощията на ВАС, се приема през 1997 г. [43]. Това е годината, в която се въвежда и триинстанционното производство и състезателният процес, посредством изменения в действащите до този момент процесуалните закони. [44] Необходимите конституционни изисквания се осъществяват със закъснение от 6 години.

Едва през 2005 г. – 2007 г. се приемат изцяло нови процесуални закони – Наказателно-процесуален кодекс [45], Административнопроцесуален кодекс [46], Гражданско процесуален кодекс [47]. До новите кодификационни закони се стига не без натиск от страна на ЕС, който изисква от страната ни създаване на нова правна рамка. Голямото закъснение, за модернизиране на законодателството в областта на съдебната власт, обяснява дефектите, които и до днес има в правораздаването. 

Още няколко примера за забавено законодателство – Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е приет през 2005 г., Кодекс на застраховането от 2005 г., нов Семеен кодекс, въвеждащ предбрачните договори - през 2009 г., Кодекс на международното частно право – през 2005 г. Все още не са приети: нов Наказателен кодекс (приет 1968 г.);  нов Кодекс на труда (от 1986 г.).

Изводът, който може да се направи е, че сроковете, заложени в конституцията, които да създадат ново законодателство, с което да приключи преходът, остават нереализирани. Идеята, заложена от конституционния законодател, е в рамките на около три години да се създаде правната регламентация, която да превърне България в правова държава с действащи институции и закони, осигуряващи права, свободи, пазарни инструменти. За да се осъществи поставената цел за такъв времеви отрязък е необходима не само експертиза, но най-вече политическа воля и стабилно управление. Първите години след приемането на конституцията са белязани точно от обратното – нестабилност в управлението, остра политическа борба. Първите два парламента от 1991 г. до 1997 г. не успяват да реализират пълни управленски мандати, а 36-то НС дори излъчва две правителства с различна парламентарна подкрепа. Затова логично законите, които трансформират обществени и икономически отношения стартират през 1997 г. в 38-то НС, след създаването на управление, което е базирано на голямо и стабилно парламентарно мнозинство, резултат на предизборна коалиция с ясна политическа програма. Законодателната дейност продължава на високи обороти до края на 2011 г. Това се дължи на факта, че 39-то НС и 40-то НС реализират пълни управленски мандати, а 41-то НС, макар и да прекратява предсрочно парламентарния си мандат,  има стабилно управление.

Третият етап от правотворчеството е свързан с хармонизацията на  българското с европейското законодателство.
 
Декември месец 1995 г. България официално подава молба за пълноправно членство в Европейския съюз. През 1998 г. Министерският съвет на Република България приема Национална стратегия за присъединяване на Република България към ЕС, в резултат на което стартира  преглед на законодателството на страната ни. Темповете на хармонизацията на българското законодателство с европейското извеждат  България на второ място сред страните-кандидатки за членство в Европейския съюз по този показател. Това е един от критериите, поради който Европейският съюз започва преговори с България за членство в съюза. [48] Решението за откриване на преговори с България за пълноправно членство е от 10 декември 1999 г. Самият преговорен процес е свързан с приемането на изцяло нови закони или изменение на съществуващите по съответните преговорни глави. Огромно количество закони се приемат в областите: “Култура и аудиовизуална политика”,“Образование и професионално обучение”, “Наука и изследвания”, “Малки и средни предприятия”, “Свободно движение на капитали”, “Защита на потребителите и тяхното здраве”, “Телекомуникации и информационни технологии”, “Статистика”, “Дружествено право”, “Политика на конкуренцията”, “Рибно стопанство”, “Индустриална политика”, “Транспортна политика”, “Митнически съюз”, “Данъчна политика”, “Околна среда”, “Правосъдие и вътрешни работи” и др. Непосилна задача е в настоящето изложение тези закони да бъдат изброени подробно. Тази законодателна дейност, извършена от 38-то НС и 39-то НС, съответно от правителствата, дават основание България да бъде приета за пълноправен член на ЕС.

Освен обикновеното законодателство, Народното събрание извършва изменение в основния закон, за да отговори на нормативните изисквания за пълноправно членство в ЕС. Предмет на правна регламентация са: ограничение и частичен трансфер на държавния суверенитет; европейско гражданство и кръг от права относно активното и пасивно избирателно право в местните избори и в изборите за членове на Европейския парламент; пряко действие на европейското право; парламентарен контрол и парламентарни процедури на националния парламент относно действия и позиции на правителството в институциите на ЕС;  режим на чужденците за закупуване на земеделска земя. [49]

На 11 май 2005 г. 39-то НС с пълно политическо съгласие ратифицира Договор между държавите - членки на Европейския съюз и Република България и Румъния за присъединяването им. [50]

Четвъртият етап е свързан с пълноправното членство на България.

Европейският съюз формира собствена правна система, която е  различна от правната система на страните-членки в съюза. Възниква с подписването на Учредителните договори от 1957 г. и се формира през решения на Съда на Европейския съюз. Лисабонският договор от 2009 г. внася съществени изменения в органите на ЕС и регламентира правната система.

Република България става член на ЕС през 2007 г., като за целта се подписва и ратифицира от всяка страна членка на ЕС Договор между държавите - членки на Европейския съюз и Република България и Румъния за присъединяването им. Договорът от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност [51] възпроизвеждат принципа от договорното право: pacta sunt servanda, „ние сме слуги на договорите“, принцип, който действа в международното право и преди приемането на Лисабонския договор. Това означава, че европейското право има върховенство над националното.

В Българската конституция принципът за върховенството на европейското право над националното е заложен в чл. 4, ал.3 и чл. 85, ал.1, т.9  в Конституцията. [52] Основната характеристика е, че общностните актове не са международни договори и не подлежат на ратификация от националните парламенти след приемането им. Те имат пряко действие и не се нуждаят от изрично въвеждане в националното законодателство, като институциите на европейските общности действат в рамките на компетенциите си с пряко обвързващ правен ефект спрямо институциите и гражданите в държавите членки. [53]

Основните актове на ЕС са регламенти и директиви. Регламентите са основен източник на вторичното право на ЕС и са актове с общо приложение,  задължителни във всички държави членки. Прякото прилагане на регламента означава, че България не е необходимо да издава вътрешни нормативни актове, като Закона за нормативните актове постановява, че ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът [54].

За разлика от регламента, директивата е задължителна за нормотворческите органи на съответната държава, като следва хармонизация на законодателството на държавите-членки. Националният законодател в зависимост от своите правни норми преценява какъв акт трябва да издаде – закон, постановление или др., като държавите разполагат с две годишен срок за транспониране на директивата в националното законодателство. 

След членството на България в ЕС в голяма степен законодателството ни е зависимо от правото на ЕС веднъж като пряко приложение на регламентите, втори път чрез транспонирането в правните норми. От 2007 г. законодателната дейност на парламентите и правителствата е подчинена на програмите за транспониране на нормите.

В заключение - законодателството в България след 1989 г. преминава през големи конституционни промени в 1990 г. и 1991 г., които полагат основите на демократични институции, принципи и законовите рамки. Принципите на формалната и материалната правова държава са установени, което ще рече, че упражняването на държавна власт е на основата на конституция, в рамките на закони. [55] Дефектите, които Конституцията ще покаже при приложението й, водят до четири изменения – през 2003 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. Една от промените  произтича заради членството в ЕС, а останалите три изменения основно се опитват да изправят дефектите в частта съдебна власт. Усещането сред българските граждани за липса на справедливост, поради начина, по който функционира съдебната система,  се доказва от факта, че работеща конституционна рамка все още се търси, а модернизирането й закъснява с години от конституционно предвидените  срокове. Освен в частта съдебна власт конституционните промени уреждат новата институция Омбудсман, ограничават депутатските и магистратските имунитети, премахват задължителната военна служба, оптимизират работата на парламента, разширяват правомощията на общините относно местните данъци и такси.  

Законите в правовата държава се създават за постигане на свобода, справедливост и правна сигурност, като се създадат  гаранции за реализация. Преходът стартира основно с постигането на  политическа свобода, като антипод на тоталитарния режим, от който тръгва. Теорията за разделението на властите на Монтескьо поставя политическата свобода като цел и това е заложено в конституцията. Фокусът в първите години на правотворчество е насочен към защита на граждански права и свободи, политически плурализъм, деполитизиране на държавните органи на власт, гаранции за провеждане на свободни избори.

Справедливостта в началото на прехода намира проявление чрез закони, с които се реабилитират политически репресирани лица, връща се отнета частна собственост чрез реституционни закони, отнемат се привилегии, възстановяват се права. Конституционно е заложен принципа за равенството пред закона, който „изключва всякакво предимство, което не е обусловено от една качествена разлика в положението на лицата“. [56] Законодателят е положил усилия да вгради това разбиране  в създаваните нормативни актове.  Закъснението при извършването на съдебната реформа и приватизацията, противоречивата практика при създаването и прилагането на закона, разминаванията между закон и подзаконова нормативна база са създали обаче усещането, че не са малко случаите, при които принципа се нарушава.

Правната сигурност основно е гарантирана чрез конституционните разпоредби, но законовите гаранции са малко. Нормотворческата дейност за изминалите 25 години е белязана от често променящо се законодателство, дължащо се най-вече на промяната на политическото управление. Не са рядкост случаите на приемане на лобистки закони, откровени нарушения на конституцията с цел постигане на определени интереси. На фона на огромната законотворческа дейност, която са извършили поредицата парламенти и правителства, е назрял въпросът за предприемането на реформа на самия законодателен процес. Самата конституция е доста лаконична относно реда и процедурите. Едва в 2007 г. се правят съществени изменения в Закона за нормативните актове [57]. В него както и в Устройствения правилник на МС и Правилника за организация и дейност на Народното събрание се залагат норми, които да осигурят по-висока експертиза, съгласуваност и публичност на актовете, които предстои да се приемат. Все още обаче правенето на закони е оставено в ръцете на чиновници, а в парламентарната фаза отделни депутати могат да прокарват непредвидени, и дори съмнителни правни норми.

Може ли да се подобри начинът на правене на законите, като се осигури правна стабилност, високо ниво на експертиза и препятстване на частни и корпоративни интереси?  Ако почерпим опит от миналото (по-близко и по-далечно), а и опита на други страни, може законотворчеството да бъде предмет на законодателна уредба, с която да се създаде държавен орган, който да отговаря основно за тази дейност. Досегашните опити за съвет по законодателството при парламента или правителството не дават особени резултати, тъй като се явяват помощни органи, учредени с подзаконови нормативни актове и често обслужват по-скоро политически интереси на управляващите. Добър пример е Законът за Съвет по законодателството от 1941 г., който създава орган с висок статут в държавата и с участието на лица, които са се проявили в правната наука или са от средите на върховните органи на съдебната власт.  Реформа на законодателния процес е част от гаранциите, че ще се запълни със съдържание изискването правовата държава да гарантира свобода, справедливост и сигурност.

И на финала – законодателството след 25 години превърна ли България в правова държава? Правова държава, при която упражняването на държавна власт се основава на закони, които са създадени за запазване на човешкото достойнство, за постигане на свобода, справедливост и правна сигурност. В конституционния ни модел е заложено разбирането и за формалната, и за материалната правова държава. [58]  Законодателството ни показва обаче сериозни дефекти за да се изпълни със съдържание понятието за правовата държава. Правният нихилизъм; законодателство, подчинено на политическата конюктура; профанизирането на законодателния процес рушат устоите на правовата държава. Затова е необходима дълбока законодателна реформа за процеса на създаване на законите, както и въвеждането на висока експертиза за съдържанието им.




[1] Торбов, Ц., Учение за държавата, С., 2004, с.55
[2] На „Националната кръгла маса“ се провеждат преговори между БКП и нейните сателити от една страна и нововъзникналата опозиция от друга .
[3] Чл.1, ал.2. Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия. ал.3. Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.
[4] Стенографски протокол 9(35) НС, 15 януари 1990г., първо заседание
[5] Стенографски протокол 9(35) НС, 15 януари 1990г., второ заседание
[6] ДВ, бр. 10 от 02.02.1990 г.
[7] Стенографски протокол, 9(35) НС, 5 март 1990г., първо заседание
[8] ДВ, бр.22 от 1990 г.;
[9] Стенографски протокол, 9(35) НС, 30 март 1990г.
[10] ДВ, бр. 94 от 1990 г.
[11] ДВ, бр.29 от 10 април 1990 г.
[12] ДВ, бр.28 от 1990 г.
[13] Закон за собствеността,  ДВ, бр. 31 от 1990 г.,
[14]  Стенографски протокол, 9(35) НС, 5 март 1990г., първо и второ заседание
[15] Стенографски протокол, 9(35)НС, 28 март 1990г., първо заседание
[16] Стенографски протокол, 7 ВНС, 20 юли 1990г., второ заседание
[17] ДВ, бр. 87 от 1990 г.
[18] Стенографски протокол, 7 ВНС, 14 ноември 1990г.,58 з.
[19] ДВ. бр.1 от 4 Януари 1991г.
[20] ДВ. бр.17 от 1 Март 1991г.
[21] ДВ. бр.39 от 17 Май 1991г.
[22] ДВ. бр.47 от 14 Юни 1991г.
[23] ДВ. бр.50 от 25 Юни 1991г.
[24] ДВ. бр.48 от 18 Юни 1991г.
[25] ДВ. бр.50 от 25 Юни 1991г.
[26] ДВ, бр. 67 от 16.08.1991 г., http://constcourt.bg/history
[27] http://www.vss.justice.bg/bg/start.htm
[28] Чл. 5.
(1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
[29] Стенографски протокол, 36 НС, 8 ноември 1991г.
[30] ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г.
[31] ДВ, бр. 17 от 01.03.1991 г.
[32] ДВ, бр. 15 от 1992 г.
[33] ДВ, бр. 105 от 1991 г.
[34] ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г.
[35] ДВ, бр. 104 от 1992 г.
[36] ДВ, бр. 38 от 1992 г.
[37] ДВ, бр. 1 от 02.01.1996 г.
[38] Стенографски протокол, 38 НС, 21 май 1997г.
[39] http://www.priv.government.bg/upload/diagrams/Po%20godini._BG.pdf
[40] ДВ, бр. 28 от 19.03.2002 г.
[41]  ДВ, бр. 46 от 10 юни 1997 г.
[42] ЗАКОН  ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ГОРИТЕ И ЗЕМИТЕ ОТ ГОРСКИЯ ФОНД (Обн., ДВ, бр. 110 от   25.11.1997 г.)
[43] Закон за Върховния административен съд,  ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г.
[44] ДВ, бр. 124 от 1997г. за ГПК   ДВ, бр. 64 от 1997 г., бр. 70 от 1999 г. за НПК
[45] ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г.
[46] ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г.
[47] ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.
[48] Стенографски протокол, 38 НС, 19 април 2001г.
[49] ДВ, бр.18 от 25 февруари 2005г.
[50] Стенографски протокол,  XXXIX Народно събрание на 11 май 2005 г. - ДВ, бр. 40 от 2005 г. В сила от 1 януари 2007 г. при условията   на чл. 2 от Договора
[51]  Ратифициран със закон, приет от 40-то Народно събрание на 21 март 2008 г. – ДВ, бр. 36 от 4 април 2008 г. В сила от 1 декември  2009 г.
[52]  Чл. 4.  (3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.
Чл. 5.  (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са   част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Чл. 85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:
9. (нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция.
[53]  РЕШЕНИЕ № 3 от 5 юли 2004 г. по конституционно дело № 3 от 2004г. г., ДВ, бр. 61 от 13.07.2004 г.
[54] Чл. 15. (2) (Нова, ДВ, бр. 46 от 2007 г.)
[55] Решение №1 от 2005г. на КС, ДВ бр. 13 от 2005г.
[56] Торбов, Ц., История и теория на правото, С.1992г., 213-218
[57]  ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г.
[58] Формалната правова държава - върховенство на парламентарните актове, приети при спазване на юридическа процедура, спазване на законността, без значение на съдържанието. Материалната правова държава изисква спазването на етични и конституционни принципи и ценности, а не само формалните белези на възникването и спазването на закона. Т.е. необходимо е спазването на процедурите, но от значение е и съдържанието на акта.

Коментари по темата
Извинявам се на професор Богданов и на всички сподвижници на неговия сайт, но спешна заетост ме възпря да продължа дългия си туристо-пис. Още повече – да формулирам сбито и полезно някакъв наниз от изводи или препоръчителни посоки за излизане на нашето черноморско курортно дело от буксуващи инерции… Обаждам се, за да не губя от времето на форума, без да се отдръпвам от обещаното дописване на разлетия си коментар-импресия-умуване. Ако някой от уважаемите пишещи колеги реши да сложи и свое раздипляне по /импровизирано/ подхванатото от мен, ще ми подейства като облекчителна „сверка на компаса”.
Засега ще вметна само това, че, в образна антитеза на онзи „испански туристически змей”, нашата туристическа индустрия ми се привижда като будистките „три маймунки”, приседнали на прекрасното ни Черноморие и жестикулиращо твърдящи: „Не чувам, не виждам, никому няма да кажа”. Относно недоброто натрупало се.
Още един път моля за снизхождение. За сетен път се убеждавам, че сериозното навлизане в определена тематика, /в/пускането „в обществото и политиката”, както с предупредителна опитност и гостоприемно се е изразил Професорът ни, е повече от реактивност и контекстно закачане за едно или друго… От своя страна ще си позволя да споделя мнение, че сегашната триделност на форумите в неговия сайт е добра и даваща повече избори на възможни изложения. Определено, за трите форумни раздела-„маймунки” ще е трудно да постигнат взаимната комуникация, която да ги подкрепи в ОБЩАТА резистентност към околното, по смисъла си, оплитащо ни в дисхармонични страхове, недобро-подменящо-прииждащо. Като имаме предвид, че и будизмът над хилядолетие не е решил загадката на „пасивното противостоене”, защо да не търсим нашия прочит.
Тема № - 125 Коментар № - 7979 Dekarabah - 2015-04-27 20:46:41
Да, голям късмет си е, да те „изпитва и оценява“ разбиращ широко, дълбоко и тънко. Благодарност Професоре! Истината е, че нито се подготвих системно или поне конспектирано, нито се замислих за по-стройна жанрова и стилова пригодност на изложението си. По старому се раздумах, разлях се, на места и съм се олял…Но ковнали сте ме „най-болезнено“ полезно с това: „Не може да представяш публична теза и да увличаш говорно слушащи те и да поставяш под въпрос техните базови възгледи за света.“ Безпрекословно съм съгласен. Самият аз благоговея пред обратния, кроткия, но винаги по-убедителен и продуктивен вариант на публикувано разсъдване, на дискусионно тематично вникване и отворена реторика. Ще се опитам да поясня афористично: Силно убеждава не онзи, който си „къса ризата и изтръгва сърцето“, а който дочува навреме несъгласния пулс на слушащите. И усмирява своя израз с възможната друга и „нестойностна“ гледна позиция. За да прекара „товара си“ край невраждебни брегове и по неразвълнувани води…Пак тези води, но повече с андалузка хидромелиорация обещавам да не ви занимавам.
Сега ще отбележа само това. Колко голяма би била полезността от български политико-обществен и експертно-граждански диалог, в който един ясно аргументиран базов възглед се конкурира с друг такъв – в спокойна, ведра, взаимно-лечителна полемичност. Подвластна „телом и духом“ единствено на неизбежното ДЪЛГО ОБЩО, което нито почва, нито свършва с нашето лично… За съжаление, средата на политическо-институционална, обществено-комуникационна, научно-културна, гилдийна и пр. ЗАДЕЙСТВАНОСТ се намира в изострен пик на „късане на ризи и изтръгване на сърца“. Понякога своите, понякога тези на „гнусния“ опониращ. Едва ли има страна-членка на ЕС, в която това „епически“ разгорещено занимание да е вземало такъв безразсъден размер?!...
Та, ето, добре, че има места като този сайт, за да се учим да играем по правилата на спокойната, вслушана тактично /не само тактически/ и във „враждебния възглед“, диалогична полемичност. Само по себе си и това е една необятна тема. Философско-хуманитарният „хирургичен“ инструментариум на професор Богданов непрекъснато оперира по нея. Разбира се, мнозина от адептите на форумите му специализират успешно в тази „клинична“ хуманитаристика… Моя милост също изважда поуките си, особено този път.
Затова ще обмисля повече и след това ще удължа „напоителния си свръх-комент“. Още се надявам, някой да подложи едно колегиално рамо.
Честит Ви, разкошен библиотечен подарък, НБУ! От проф. Федърстоун и Европа, както чувам. Сега да е млад човек, и да иска да учи. Успех на всички! Мойта е лесна – и с тройка при Професора ще съм щастлив, че ми е „заверил семестъра“. От вълнуващия досег с алма матер и на зрели години няма по-сладко, не само в „имащата цялото време на света“ младост.
Тема № - 125 Коментар № - 7978 Dekarabah - 2015-04-24 15:48:03
… Объркана плетка, шарена прежда, ама, да я подхвана пак, от - безценната вода. Нас водите ни напоследък предимно ни … давят. Че не са се изливали толкова от десетилетия насам, е вярно, но и че ги ценим и тимарим по-малко, отколкото бедуин сахарските пясъци, също е истина. Географски-климатично не сме сред страните с непресъхващ воден ресурс, а язовирите и мелиоративната си система превърнахме в шаранджийница и боклукчийница. Околната сеч и затлачването на речно-поточните корита се е превърнало в безхаберна повсеместна практика. Трагедиите в Калояново, Бисер, кв. Аспарухово, гр. Мизия, калните цунамита на юг от Бургас, водните бедствия из маришко-тунджанска Тракия, Родопа и старопланинските корита, из цялата ни средно-„бедна“ на водоизточници държава, тръбят SOS: ценете и регулирайте подземната и небесната благодат, българи, не я натиряйте в Дунава, Бяло и Черно море с люти клетви, че ви е давила пътем! Един ден, заради таз „водица” може и пак да станем четвъртата земеделска сила в Европа...
И пак в Испания. Минаваме край голям целулозно-хартиен комбинат край Гренада. На километри преди и след него се ширят насаждения от топола и други бързорастящи видове - за нуждите му. Земята е равна и плодна, годна за жито и царевица, но са я отделили за дървесина. Насреща белеят още снежните шапки на планината Сиера Невада. Едва ли има жив испанец, който да помни, кога е отсечено безразборно последното дърво или храст в подножието на свещената планина… От Малага до Кордоба, Севиля, Алмерия и Гренада се пътува през неизбродни маслинови масиви. Не е засадено само по скалите на по-високите хълмове, значителна част от неизброимите сортове се напояват - капково. Зехтинът, първа цедка, е толкова ценен, че стига само за огромния и претенциозен американски пазар. Европа и Евразия готвят и салатят главно и масово с вторичната преработка, също висококачествена. Дървесината от подмяната на стари насаждения /с коренищата/ се използва на сто процента - от прекрасните дърворезби и мебелни екстри, до строителството и дървените въглища за барбекю… М-да, ставам банален, но ме е яд, че вече почти нищо НЕ ИЗСТИСКВАМЕ от по-благодатната си от испанската нашенска райска черджица?!
Второ. Хората-пчелички почти не се виждат, нито из маслиновите „пустинища“, където всичко и преорано и разрохнато, нито в подредената, китна, надпреварваща се за свой собствен стил и цветна уникалност селищна алгомерация около магистралите на Андалузия. Цари спокойствие, сякаш някаква „божия армада“ е минала предната нощ, за да сложи всичко на мястото му. Тук-там, дълбоко сред пролетните маслинови масиви и уханието, идващо от рафиниращите цехове за зехтин, ще видите изоставена каменна сграда от бивша хасиенда. „Стопанинът замина за Америка…“ Като паметник на свещената частна собственост. Макар, доколкото разбрах, кооперативният принцип на крупно земеделие в Испания далеч надвишава „латифундерския“. Но частно-коопертивно-пазарен, не текезесарски! Тъй… Франко навремето е „пренесъл“ тежката индустрия от Андалузия на север, главно в Каталуния. Това не е попречило днес да виждаме една преуспяла провинция, жизнеспособен и печеливш земеделско-преработвателен и съхранено-обгрижен /до камък и керемидка, до панта и стъкълце/ културно-исторически хинтерланд. Туловището на многоглавия туристически змей, опънал се към лазура крайбрежието… А в Каталуния няма да ви „екскурзоводствам“ засега, защото там нещата са още повече НЕ - в наша утеха и самодоволство.
Трето. Натъртвам, приятели, че зад стабилността и тик-такането по часовник на испанската туристическа индустрия, надхвърляща по печалби двойно нашия БНП, стои ВРЪЗКАТА С МЕСТНИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ, ПРОМИШЛЕН И СТРОИТЕЛНО-БЛАГОУСТРОЙСТВЕН РЕСУРС. Вероятно 90 на сто от всичко, влагано в изграждането, изхранването и опиването на „змея, захапал опашката си” е made in Spain. Е, има и задължителния дял от китайска електроника и индийски текстил, афро-сувенирчета и проч., но дотам. Местното е неизместено… Още „по-скрито” зад него обаче стои едно друго ЗАДЪЛЖИТЕЛНО: Прозрачността на инвестиционните агенти и намерения; референдумното и местно-гражданското допитване-разгласяване-обсъждане за всяка нова стъпка на крайбрежно-курортното дело, модернизиране и култур-историзиране на агломерационно-жизнената среда. Честа практика е населението на общини и селища да участва целокупно граждански-акционерно в значителни и оборотни проекти и мероприятия… Как по-добре „интересът ще клати феса“ и на едрите, и на малките „ибери“, ОБЩО?... И като стигнахме до тях, до днешната им народопсихология, ще кажа, нервни и „опасни“ люде са. За един накърнен административно или частно-битово интерес на свой земляк, съгражданин или съкварталец са в състояние да направят горещ митинг пред кметството, жандармерията, данъчните служби, съда и прокуратурата, медийна или фирмена централа. Докато не се разбере, кой прав, кой крив. Люта работа. Ето, за баските да не говорим, но каталунското магаре /хералдичен герой/ тъй се зъби квазифедерално на мадридския бик, че московските „приятели на независимите народности“ направо доволно потриват кунки… Тая обаче, няма да е бъде, автономната имам предвид. Лумпенизираните, „политизирани“ калпаци в Испания са много малка бройка в сравнение с разумните, заети в бизнес, професия и занаят, знаещи предхождението и продължението на интереса си граждани. Ний да му мислим, „заступи, спаси, помилуй и сохрани нас боже“. Ха-ха, за това по-нататък.
Пак се спирам, и пак се извинявам. Моля, първият напуснал маркизовия „лекторски рукопис“, да ми кликне без неудобство. Професор Богданов пък има пълното право „да ми вземе микрофона“. Тъй като уважаемата професор Михайлова, знам си, не би се обадила, заради внезапното разводняване под професионалния й текст. Моите искрени почитания към нея, както и тези на „маркизата“, с която заедно сме нейни симпатизанти. И влюбени в Испания. Топъл морски привет и към уважаемите г-жа Веселина Василева и г-н Георги Гочев! С тях, видно е, влязохме в благородно демократическо съревнование /едно време имаше и социалистическо такова, но тогава по краткост и замъгленост/ по дължина на коментарите. Според мен, отворената „състезателност” е неминуемата /минала, сегашна и бъдеща/ ясно-диалогична участ на този сайт… В Испания се говори много, обстоятелствено и без сурдинка, навсякъде, но, както се очаква, на испански. А аз не го разбирам добре, хващам тук-там. И все пак, да ги последваме – „братовчедите“, да обговорим и тях и себе си. В НБУ и в този форум има превъзходни испанисти. Да заговорим „простосмъртно”, да изтропаме едно горещо фламенко в седем-осми, по нашенски. ЕС-европейците трябва да си опознаваме и взаимно наблюдаваме и съчетаваме стъпките, в общия танц… Защото, колкото по-мълчим и преглъщаме, толкова повече ще ни озадачават „пролетарско-восточни вдъхновения” като съседската „Сириза”. За испанския „Подемос“, не знам, какво-що ще натвори електорално, но нашенските „сирозо-подемоси“ нещо са се впрегнали да ни надвикат и наддумат по нашенско… А сме още доникъде, като уредба и печалба от туризма и съпътстващото го. Та, нашто объркване може да се окаже фатално; елино-византийците и иберите не ги мисля, те са опитна мая. Ние да не се подлизнем, още докато сме на прага на ЕС-„банята”…
Поздрав до всички надникнали! До скоро.
Тема № - 125 Коментар № - 7976 Dekarabah - 2015-04-23 19:11:59
Прав сте професор Богданов, Европа е кръстосана и опасана с перфектни магистрали и шосейна мрежа, както и с изрядни ж.п. и въздушни комуникации. Разбира се, по-първите присъединени към ЕС, сред които Гърция, Испания, Португалия вложиха милиарди общосъюзни средства и догонваха предимствено в това. Сигурно и там са правени опити от типа „батко - братко” и парт-лобистко-обръчово корумпиращ „меценатко”, но явно завлеченото и пропиляното там е нищожно. Личи по мощната, комплексна, планирана и гарантирана за десетилетия напред изработка. Мераклийска работа, строено е като „собствена къща”, а тя си е такава. Явно е, че Темида и обществените контролни „зъркели” не са били с превръзка в тези догонващи страни… Разсмяхте ме с тези две големи мастики, хората с тях само почват за разгрявка. Здрав да сте!
Та, като поразгряхме малко, да си продължа аз с „испанската връзка”. Защото си приличаме. По античния, а доста и по средновековния остър курикулум, по кръвосмесителната кръстопътна народностна генетика, по многообразието на географско-природните и стопанско-земеделските дадености, по сложния културно-обичаен и фолклорен микс. Особено силно е припокриването ни в темперамента - и трудов, и празнуващ; и обществено-диалогизиращ, и битово-интимно разговорлив… Работим нахъсано, макар малко без строй и мундщровка, както се казва, но винаги с „манията” да бъдат забелязани максималните ни способности. Тук ще се спомена мимоходом близостта между титаничната творческа работоспособност на испанците Пикасо и Дали и неразкритото още пред света в пълнота „фанатична” производителност на цяла плеяда наши художници. Ще спомена само Златю Бояджиев и Димитър Казаков-Нерон. В почиващото разтушаване и обменянето на мисли, по каквото и да е, пак сме еднакво подострени, индивидуалистки приповдигнати, себе-утвърждаващи, до крайност… Може и бъркам кардинално, но моето впечатление е, че ако имаме средиземноморски и европейски „братовчеди и двойници“ по нрав и заряд - това са испанците. Разбира се, пиринейците, освен през дългото арабско присъствие, са „проплавали“ и през железния си католицизъм, инквизицията, контрареформизма, колумбовския размах и конкистата, най-патетично трагичната гражданска война на 20.век, франкизма и изкупителното си второ демократизиране от 70-те години на м.в. Някой веднага ще ме попита – но какво общо и съдбовно подреждащо се вижда между тяхното и нашето цяло? Отговорът сигурно е възможен, ала това би било дълъг научно-дисертационен труд, или романизирано-публицистична повествователност, за отдадени изследователи на такава паралелност. Аз мога само кратко да предположа, че ако прелистим на едро българската история, от пред-античния и античния й цикъл, през бурното ни царствено средновековие и неасимилиралото ни османското владичество, през старата, сложна и недоизследвана в „подробности” наша християнска църковност, през жилавата ни, многокомпонентна и отворена материална и културна самобитност, и /като капак/ през „лесните“ ни тоталитаризми и трудните ни демократични въжделения – ЩЕ ВИДИМ в нас балканското „фотокопие в умален мащаб“ на Испания… Моята интуитивна „сигурност“ за сходството в националните ни характери и особености, далеч „по-натрапчиво“ и романтично обагрено, отколкото това с балканските ни съседи или други средиземноморци, някак се родее емоционално и с недостижимата литературна „телепортация“ на великия наш Димитър Димов, в неговите „Осъдени души“. Питал съм се, кои неведоми ангели са го носили на крилете на толкова мощно и непогрешимо художествено вдъхновение… Е, може би същите вътрешни нашепвания, да бъде разпознато нещо друго и далечно, което се търси и слепва духом с твоето. Виделият „Душите” в горящата испанска земя никога не е стъпвал по нея. Е, аз имам „разказвателното предимство“ нещичко да съм видял, чул и запечатал в приповдигната си памет, на място…
Твърде се удължава този мой българо-испански тур. Но ще се опитам „да обърна платното” в посоката от коментара на професор Богданов – как „да увеличим обществото и личното уреждане и благополучие да излезе по-навън”… Веднага и директно обаче, се налага да ви призная, че споменатото умалено бг-„фотокопие“, за съжаление, е и все още обърнато В НЕГАТИВ. Привиждат се подобните контури, растерът е със същата резолюция, но образът е нечетливо-неестествен, непълноценен, неготов за излагане. Ще посоча някои неща, както на мен ми са се сторили, които имаме „растерирани“, но ги нямаме в плътност и наяве.
Първо. Испания имаше „подобни на нашите“ проблеми с крайбрежно-курортното презастрояване. У нас беше особено популярно да се говори медийно за този кусур на проспериращата им туристическа индустрия, точно когато „тайно и полека” ние натъпквахме Черноморието си с бетон… Но не, приятели, не са подобни, или са били далеч по-малки и с оставени „портички и пространства“ за изход, проблемите им. Имах възможност да видя и ми се стори, че те отдавна са ги решили. Като се почне от впечатляващото архитектурно-строително многообразие, в дишаща симбиоза между „тоталитарните“ реновирани мастодонти и модерното, приземено, екологически уютно хотелско разгръщане. Инфраструктурата им е, пак ще се я захваля, за нашите местни представи, мечта! Изрядна до детайли транспортна мрежа по цялото им безкрайно крайбрежие: комфортни автобусни, тролейни и ж.п.-връзки; живописно улично благоустройство, оптимална енергийна осигуреност, водоснабдяване и канализация. Абсолютно задължително пречистване на всички отходни води; капка не отива, изпусната в морето, пречистеното се връща в напоителните системи. Испанците ценят водата като…, да кажем, вярата си бога. Събират я като бисери – от реките, поточетата, снеготопенето и дъждовете …
Но хайде да продължа /да се правя на интересен, поне за тези, които тепърва ще посетят Испания/ утре-вдругиден. Много ми се ще и други форумци да се включат в мойто импровизиращо съчинение, да ме поокастрят със свои впечатления и знания, за испанското и нашето, за видимото и течащото зад него, за крайбрежно-курортното и вътре-континенталното, за лично-благополучното и обществения му „хинтерланд”. Та заедно да се докопаме до повече и ясно изговорена гражданска формулировка. Професорът наш ловко ме подкокороса и ме хвана на „кукичката” на черноморския ни туризъм. Там наистина се виждат като в „кротната” морска вода всичките „прелести и потайности на флората и фауната” на прехода ни държавно-тоталитарен режим към частно-предприемаческо, пазарно-конкурентно и демократизиращо се общество. За разлика от тежките индустрии, в тази участваха активно и с многостъпален интерес, значителен брой инвеститори, собственици на терени, дребни предприемачи и търговци, доставчици на услуги, квалифицирани и по-обикновени наемни служители и работници. На практика, именно туризмът ни се „европеизира” най-бързо и в реално-конкурентни условия, той, с всичките си грехове и извращения, дърпа цялата икономика на страната ни към … още развитие. Вторият план на гледане, този на „от личното към цялостното обществено благо, и обратно” също се проектира с отлична „дънна” проницаемост в този структуроопределящ за европейска България отрасъл… Затова и се хванах да го потълкувам. Но помагайте, колеги.
Тема № - 125 Коментар № - 7973 Dekarabah - 2015-04-22 21:42:20
Благодаря, Декарабах! Тогава крайморието и брегът бяха летем друг фронт на бързи допири и срещи, които иначе не бяха възможни. Но бароковият стил, в който “хвърляте” спомените си, е съвсем близо до бъркотията или, да го кажа малко по-точно, до убързеността, обхванала сега едва ли не всичко. Имам смешен слънчевобрягски спомен от ония години в разрез с цялата ми нагласа. Изгълтах в едно заведение две големи мастики и след това се струполих безпаметен в един храст навън, облекчавайки мехура си. Хубаво сте сравнил нашия бряг-телевизор с Андалузия, ама това похвално за пътищата, важи и за Северна Гърция – тези пътища са правени с голямо дърпане от ЕС и малко повече съдебен ред. Та там е задачата – да увеличим обществото и личното уреждане и благополучие да излезе и по-навън. Но преди задачата, са нужни по-пространни описания. Значи и много спомени, и много преназовавания. Вашият барок хем описва, хем преназовава.
Тема № - 125 Коментар № - 7972 Bogdan Bogdanov - 2015-04-22 17:45:10
Тъй да бъде, уважаеми професор Богданов. И в двете посоки, които ме придърпват, може да бъде „летописвано“ за станалото през последния четвърт век по българското Черноморие /и „с неговите трудови хора“, както обичаме да се шегуваме бургазлии от времето на онзи наш, доста приличен впрочем, музикален фест/. Реших да опитам първо с по-прозаичното и външно бг-крайморско, което очевидно и Вас е навело от радостно виждащ, до тревожен размисъл… Знам за голямата Ви привързаност към морето, стария Созопол, своеобразния неокован хъс на бреговите творци. Към вечния син хоризонт, който май ЕДИНСТВЕН ни свързваше при соц-а „непроследено и необезпокоявано“ с фантазни отплавания към Свободата на широкия свят. Както е известно, а, сигурен съм, всички форумци тук имат ценителско отношение за това, дори само двама бургаски творци да припомним, Христо Фотев, с неговото недостижимо-възторжено Море, от стих във стих, или Георги Баев, с неговите прииждащо-силуетни, нереални маслени философии, на ръба между сушата и безкрайността, ще видим, колко много усещане за „правене на далечното близко” ни даваше дългото … едва 354 километра, райско Черноморие на България. За преобладаващата част от младите българи в ония соц-лагерни времена, морето беше магическия „телевизор”, в който всеки можеше да избере филма на мечтани пътешествия… Наред с цялата ни божия черджица, както обичам да я зова, лазурната синя фуния на страната ни е нещо, за което поне две трети от земляните могат да ни завиждат!
Помня българския международен черноморски туризъм от самото му пораждане. Таралежите още сновяха из алеите и зелените площи на Слънчев бряг, в нощен лов на пепелянки и смоци, когато „се цаних“ като пиколо там. Помня тежките куфари на англичани, скандинавци и геферейци, приятния мирис на западняшки парфюми и тютюни, дори хартията на книгите, списанията и вестниците, които носеха за из път, ухаеше някак по-иносказателно от нашите мускалчета „българска роза“… Не ми се смейте. Бил съм към 15-годишен /малко полулегален бачкатор, първите лета/, но още тогава ме впечатлиха неща, които никак не изобилстваха в нашенската „трудова и етическа“ среда. Неподправеното уважение на гостите, дошли иззад „желязната завеса“, възрастни и млади, към моя незначителен хотелски труд, възхитата им от прохождащия ми „кинг-инглиш“ и малко дойч, спокойната отвореност и ненадменност на контактите по какъвто и да е повод, както с тур-операторите, така и с живописните хора от стара „вражеска” Европа. Сякаш някой ги беше специално инструктирал: дръжте с всеки български хлапак така, че да му вземете акъла… А едва ли е имало инструктажи, свободният човек ги ненавижда и забравя тутакси, нали. Напротив, нас непрекъснато ни инструктираха, навикваха, изцеждаха ни със сгъстени дежурства и намален състав, предупреждаваха ни, да не се „поддаваме на бакшиши“. В същото време управителите, повечето пенсионирани служители на ДС, коцкаруваха с „мамашките“, снабдителите, готвачите и барманите крадяха като за последно, камериерките се люто караха, коя какво е прибрала от оставената козметика, ненужна дрешка или бельо след поредната „западнала“ смяна… Голяма веселба, страхотни бг-образи се навъртаха из туризма ни, още от тогава. Мога да ви говоря три дни и три нощи… Донякъде ме наслаждаваше общата обаче неприязън на нашенския /по-нисш/ персонал към съветските туристи. Те идваха с най-леки куфари, не разполагаха, в онова време, с парици за харчене, но пък бяха властно претенциозни и винаги недоволни от грамафа на порциите и предплатената пиячка по инклузив-ресторантските маси… Много пееха, военно-градивни песни, намираха все поводи, някакви дати, проф-вечеринки и пр., докато от другия край на залата някоя западногерманска маса не издържаше, и подкарваше и тя техна си патриотична песньовка. Но „фашистите” разполагаха с джобна пара, поръчваха още гроздова и вино и … надвикваха клетите „красноармейци”. След заминаването на съветските групи, въпреки строгата комисарска и проф-дисциплина при тях, изчезваха много хавлии, та дори и спрейове за комари. Управителите-десари забраняваха да се умува и тълкува по тези липси. Камериерките се възползваха момента, да удвоят броя завлеченото… Други недолюбвани гости бяха, да ме извинят, тогавашните ни унгарски съ-соцлагерници, понастоящем евро-партньори. Тютюнът им за лула и папиросите им миришеха ужасно, претенциите им бяха безгранични, при това на унгарски. Направо усещах, че изпитваха огромна завист към нашенското право на морско крайбрежие и че то не обслужва само избрани „граждани“ на Варшавския договор. Предполагам, че сред тези групи туристи инструктаж за „настроенията на туристическа консумация“ е имало. Сред тях просто се набиваха на очи техните десари, помня определени никога неусмихващи се маджари, които киснеха в хотелските фоайета, пафкаха качака си, и всеки излизащ или влизащ угро-пустовец минаваше край тях, вероятно да се отчете, къде и защо отива или се връща. Тъжна работа, но разбираема, все пак тогава не бяха изминали десетина години след „танковата 1956-та“. Сърдеха ни се на нас унгарците тогава, явно, защото да се сърдиш директно на Московеца беше непопулярно и много опасно. Не беше се случила и Чешката 1968-ма. Но се печеше, както се казва.
Както и да е. Неопитен и хванат във вълчия капан на идеологическата „санитарност“, родният ни слънчево-морски туризъм направи едри /и доста цивилизовани ахритектурно-инфраструктурно, че и екологично/ крачки в онова време. Единственият истински проблем за оплаквания от гостите в Слънчев бряг тогава беше недостигът на вода. Имах едни приятели, разкошни млади англичани от по-ниската средна класа, които се бръснеха с кока-кола. И пак не се оплакваха, защото всичко на този бряг им се струваше божествено. Единият плуваше всеки ден от Слънчев бряг до Влас и обратно, и ми казваше, искам да съм в това ваше море, в тази вода, ние вода на Острова имаме много, такава нямаме… Но стига сантименти, приятели.
Дайте да видим, какво ни остана днес от онова начало. Ще почна с това, че ако днес някой, като моя споменат английски приятел Робърт, се хвърли от южния край на Сънито къмто Влас, много е вероятно, да го „задържат“, че пресича или навлиза в частни морски акватории и да го накарат да си плати престой, чадър, шезлонг и пр. за 14 дни… Поначало подстъпите към черноморски съприкосновения, екстремни или за обикновено препичане с изчипкване, станаха удоволствие за изключително платежоспособни вип-„олимпийци“. Не изключвам и малкото останали плажове, които областните управи отдават /с голямо надцакване за по-ниска аренда!/, за да бъдат превърнати в морска баня за стотина лева на ден, за една нормална бг-фамилийка с автомобилче втора употреба. Колкото, кажи речи, струва бензинът от София до морето… Няма защо да продължавам - всички се питаме, КОЙ НИ ОСТАВИ НА СУХО, КОЙ НИ ОТКРАДНА МОРЕТО? И защо чуждестранните летовници отдавна и с основание се дивят на обстоятелството, че плажуването и бризните кефове по нашия бряг, заради които всъщност те са си „довлекли куфарите“, са най-луксозното перо в тур-пакета им?...
Професор Богданов спомена, че „мога да сравнявам“ крайбрежното, което е другаде и което при нас се получи. Не, нямам кой знае какви пътешествия и пребивавания по туристически морски дестинации. Но каквото съм видял, с внимателно и ревниво мерещо око, винаги е далеч по-хармонично, далновидно и, в крайна сметка, по-печелившо от райския ни бряг, когото над две десетилетия ненаситни новобогаташко-мафиотски и институционално-корупционни интереси превръщат в архитектурно-инфраструктурно и кичозно-печалбарско „стълпотворение“ за два месеца годишно… И изглежда, че няма сила, закон и граждански вопли, които да прекратят варварското бетониране, заграждане, надграждане и задушаване на прелестната природна преградка на земята ни с морето ни. Имаме и съвсем пресни примери: трагедията с алчното бързане по „ремонта и иновирането“ в частния комплекс „Слънчев ден“; бункероването на пясъчната уникалност на „Корал“… Заслушайте се и ще чуете бетоновозите, те примъкват още и още хиляди тонове циментов „гипс“ към ... инвалидизираното ни море. Сякаш нищо трагически прекомерно не беше натворено дотук. Сякаш „защитената“ от специалната „цедка” на закона крайбрежна зона „А“ трябва да бъде окончателно доукрепена като източната „китайска“ стена на иначе все още удивително слабо попълващата бюджета си от туризма, икономически лутаща се наша страна… Защото на голямата парА в недвижимостите и скоростния алъш-вериш с всичко „бързоликвидно“ - от плажния комфорт и сладоледа, до алкохола, дрогата и специалните „масажи“ - тук им лудият летен харман. Тук се правят многото бързи милиони, на първа линия. Това е „специалната погранична зона“ на несъстоялия се успешно /за бюджета и народа ни!/ динозавърски по захапката си курортно-строителен бум. Тук още и още се стреля без предупреждение, по правоохранителните, административно-контролиращи и данъчно-проверяващи „натрапници“ - с пачки; а по неблагоразумни конкуренти – класически, с пищов или през оптичен мерник. Може и с взрив, но е опасно, стават грешки, пример, М. Очите „господ го опази“, но женичката и деверчето му са по … небесните плажове… Ако питате мен, по тая пуста първа златнопесъчиста и златоносна „окопна линия“ толкова кръв се проля, колкото за целото хайдушко движение не сме дали. В нея „братски-интернационално“ се примеси кръвната дан на екс-съветски чекистски и мафиотски „инвеститори“, както и на съмнителни гастрольори от световния черен „курортно-развлекателен“ бизнес… Прочухме се печално. Доколкото съм чувал, такава безпощадна мафиотска епопея, с десетки пъти по-голям брой трупове, не се е водила за цялото средиземноморско крайбрежие на Испания от 60 години насам. Тук ще спомена и друго. През последните две десетилетия, на фона на огромната, многомилиардно печеливша туристическа индустрия по Андалузкото крайбрежие, например, има само един уличен в корупционни практики, осъден и пратен да си излежи всичко, кмет. И както сигурно предполагате, непочтеното изкушение на този иначе много кадърен, дълго кметувал испанец е дошло от ошбеша му с … руската мафия. Чудно, ние май осъден крайморски кмет нямаме?... А ош-бешът ни с големия кгб-мафиотски браток, казват някои, за 24-часа не е спирал през целото ни „пазарно-демократично туристическо обновление“. Очевидно, при нас се работи законово-документално чисто и изрядно. Е, имаме един осъден председател на Административен съд, но той „кокошкарски“ решил да прехвърля от леля си на баба си някакъм апетитен парцел в зона „Б“, с документна измама, па, май го изпяла любовничката му… Грешка, така не се краде, без мощен чадър, охранен параф и позлатен подобаващо печат. Аджамия. Хората направиха заменки на стотици хиляди декари „гора-море“ и една сделка не падна, в нотариалната „колонизация тракийските вождове от вътрешността“ под носа на месамврийските, аполонийските, анхиалските, одесоските, агатополските и пр. „византийци“. Недоучено момче, пък уж перспективно юристче беше…
И като споменах Испания, да допълня. Голям туризъм морски има там. Сезонът им, пълен до 70-80 процента, почва от април и свършва, кажи-речи преди Коледа. Всичко, което се сервира като храна и питиета е от испанската земя и море. Персоналът им е „машина“. Стопроцентова практика на тур-оперирането, от най-луксозните, до най-малките хотели, е да ти наредят такава съблазняваща програма за екскурзии, че да отвориш кесийката за още толкова харч, колкото си дал за цялото летуване и пътуване. Транспортът и екскурзоводите им са безупречни… Всичко покрай ширналата се хиляди километри средиземноморска ивица кипи, произвежда, търгува и услугва, посреща с усмихната гордост дошлия да види древна и … хармонизирано-магнетично омодернена Испания. Магистралната и шосейната мрежа на страната е може би най-развитата в света. Кръговите им кръстовища навсякъде са изваяни като произведения на изкуството, в продължение на хиляди километри ще пътувате по безупречни асфалти, с безконечен низ от декоративна храстова и цветна полоса между двете многолентови „писти“. Да, писти, сякаш същия ден е минала комисията за преглед на пукнатини и неравности. За свлачища и срутища и дума не може да става…
Ще спра дотук, приятели, утре или вдругиден, при възможност ще се потрудя над този коментарен „летопис”. Пускам това „нещо” под ценния ретроспективен анализ на уважаемата проф. Михайлова, и сред цяла поредица точни и полезни коментари, защото и моя милост се опитва да си поиграе с „куйрука” на преходната ни законова, стопанско-административна и чисто народопсихологическа стихия. Моля за снизхождение.
Тема № - 125 Коментар № - 7971 Dekarabah - 2015-04-21 20:03:50
Добре че заглавният тест на проф. Екатерина Михайлова се задържа по-дълго, защото заслужава да се прочете от повече колеги. Съществени проблеми и тези, за легалност, легитимност, за несменяемия управленски елит и пр. аналитично представи и Момчил. Както и моите настоявания за Индивидната, или по-точно за „Индивидуализираната демокрация- ИД”не са безспорни. Тревожни за мен, обаче, са неоснователно и все по- катастрофичните виждания и негативни масови сугестии. Всичко се представя в тъмни краски, с преуголемени страхове и безизходици. Забравя се, че колкото и могъщи да бяха Хитлеровия фашизъм и Сталиновия тоталитарен комунизъм, а същата ще е и съдбата на днешния кървав ислямски халифат – те неминуемо рухват и сами се рушат, самоунищожават; защото не съотвестват на човешката природа за свободна и хуманна, индивидна изява и личностна себе-реализация. Деперсонализацията и монополизмът са ахилесовата пета също и на сегашната, едностранно-представителна демокрация. Когато се отхвърлят или премълчават основите и примерните пет механизми на ИД, не се сочат оспорващи аргументи. Не се предлага нещо друго, алтернативно. Сякаш няма изход.
ИД настоява да се спре радикално и законово деиндивидуализацията, в уж имащ права „свободно” да избира (от нещо вече „избрано”) – и така фактически обезличен демос. Какво лошо има да се въведе задължително пряко и електронно гласуване. Но не само по политически, а главно по професионални жизнено важни проблеми. Подчертавам – по професионални малки-низови, междини и по национални отрасли (и както Министърът на правосъдието предложи и съответна основна част от Висшия съдебен съвет да се избира и при нужда подменя, чрез пряк електронен глас на всички съдии, а неделегирано). Така във всички отрасли, на всички нива ще се предлагат пряко, от стотици хиляди професионали, иновации и все по-добри, по-компетентни ръководители. Към това да се разшири конкурсното начало и масовата конкурентно-съревнователна изява (което е четвърта опора на ИД). На второ място ИД предлага пак с пряк демократичен избор да се формират към всички органи, служби и институции, няколко десетки хиляди, пак професионално диференцирани обществени съвети; отделно за пенсионирани професионали и отделно за млади специалисти (специализанти, докторанти, студенти, безработни) – които да създадат форма за професинална гражданска изява, на сега пренебрегвани стотици хиляди индивиди. Веднага се възрази, че в сега изградени няколко съвети се проявяват корпоративни интереси. Но във втория принцип на ИД се има предвид нещо съвсем друго. На трето място се изисква, без ново пилеене на милиони, към електронната здравна карта на всеки от нас, (кочто осташа със защитен достъп) да има страничка за свободен достъп с кратки дани – за съответна квалификация, за стаж, за семейство, деца и пр., вкл. и половин страница как всеки вижда- оценява „себе си”. Без това, как ще правим що годе информиран избор. Каза ни се, че такива данни може да ги има в личната карта. Пак не бяхме разбрани. Премълча се и петия фундамент на ИД – за доброволческия безплатен труд и за дарителството. Не случайно и Антони Гълъбов предложи да се приеме закон за Доброволчеството. Защо не и закон за Дарителството; също, повтаряме и закон за доброволно гражданско ангажиране-признание на стотищи хиляди професионалисти, чрез Обществените съвети. Нека се предлагат и други, проверени в практиката и по-жизнени нови идеи. Това реално ще реформира и обновява демократическата ни система – ще подобрява и собствения ни живот.
Тема № - 125 Коментар № - 7968 Искро Косев - 2015-04-20 12:45:45
Бих искал и аз да се включа в дискусията за законотворчеството в България през последните 25 години. Към чудесния юридически анализ на Екатерина Михайлова бих искал да добавя няколко щрихи, но от една по-широка социологическа перспектива. За юристите е естествено да разглеждат от гледна точка на формалния принцип положението, че всичко , което е легално е легитимно. Наистина легитимността би следвало да е продукт на легалността, доколкото, както и проф. Михайлова подчертава, „през законите се гарантират правата и свободите на гражданите“. Само че ние излизаме от държава, в която правата и свободите на гражданите бяха последна грижа на властимащите. Социалистическата (комунистическата) държава бе обсебила и подчинила обществото и даже дотолкова го бе разрушила, че изобщо от началото на прехода та и досега се питаме имаме ли изобщо общество, съставено от свободни граждани, които могат да контролират държавата и своите избраници. Затова за социолози и политолози не всяко легално действие на държавата е легитимно. Примерите в най-новата ни и текуща история са безброй – приемането на новата посткомунистическа Конституция бе напълно легално, но нелегитимно за все по-голяма част от гражданите, евентуалното назначение на Делян Пеевски бе напълно легално, но напълно нелегитимно за огромната част от обществото и пр. От друга страна е възможно нелегитимни от гледна точка на действащо законодателство органи да диктуват за да бъдат легализирани от легитимните органи техните решения - завареното към началото на 1990 г. 9(35)-то обикновено Народно събрание бе поставено в режим на работа следвайки стриктно договореностите на „Националната кръгла маса“. На трето място сме свидетели как приети напълно легално и легитимно решения на оторизираните държавни органи остават в сферата на пожеланията и или никога да не се изпълняват, или се изпълняват по начин, при който формалността се проявява само в пежоративния си смисъл. В новата ни Конституция България e обявена за демократична, парламентарна и правова държава, но всички знаем, че оcнoвните пpинципи на тази държава - нapoдният cувepeнитeт, политическият плурализъм, разделението на властите, равенството пред закона, равнопоставеността на всички видове coбcтвeнocт, свободната стопанска инициатива, свободната конкуренция и пр. са само формални принципи, които не са се превърнали в действаща норма. Действаща норма е не демократичният, а олигархичният принцип. И той няма нищо общо с „капиталистическите правила“, а е тяхно радикално отрицание.
Ще дам един съществен пример: В новата ни Конституция и последвалото законодателство се прокламира разделението на властите. И то намира свое приложение в доктрината за независимост на отделните власти една от друга и най-вече от изпълнителната власт – отчетена е опасността от нов авторитаризъм. Така например съдебната власт е конституирана по такъв начин, че да не се дава легална възможност за вмешателство на правителството в нейната дейност - например главният прокурор веднъж назначен е практически несменяем за целия си мандат, съдиите са практически несменяеми и пр. Медиите са свободни и независими, но при тях не действа антимонополно законодателство и сега ги виждаме в огромната си част собственост на една олигархична групировка, вкл. и т.нар. „обществени медии“. Независима е и финансовата власт – виждаме, че никой не може да отстрани ръководството на БНБ, въпреки огромният (корупционен без съмнение) скандал с фалирането на КТБ. Департизирани са органите за сигурност (армия, полиция, специални служби), съда, прокуратурата и следствието – но никой не гарантира ,че те практически могат да обслужват една или друга партия или финансовите си интереси.
Всички тези примери показват, че доктрината за „разделение на властите“, разбрана като „независимост“ действа контрапродуктивно. Забравя се, че още Монтескьо разбира разделението на властите не като тяхна независимост една от друга, а напротив - като напълно зависима една от друга. С други думи властите не трябва да са „независими“, а трябва взаимно ще се сдържат, уравновесяват и контролират. По този начин единствено може да се гарантира именно народният суверенитет, плурализмът, правата и свободите на гражданите и пр.
Само че и в тази сфера у нас се възприе порочния ултралиберален принцип за „независимост“, също както в икономическата сфера бе възприет друг порочен ултралиберален принцип – за дерегулацията, особено пък в страна, в която липсва антимонополно законодателство, закон за лобирането и пр.
И на последно място, но не и по значение, що се отнася до разделението на властите Токвил някъде мъдро бе отбелязал, че не може да има никакво разделение на властите, ако и трите власти са в ръцете на една и съща социална група. Едва ли може да оспорим, че „социалната група, която държи и трите власти у нас през посткомунистическия период е същата, която държеше „единната и неделима“ държавна власт в периода на късния социализъм.
Тема № - 125 Коментар № - 7927 Момчил Баджаков - 2015-02-24 07:32:36
Уважаваната и от мен Екатерина Михайлова, без съмнение има сериозни основания за някои от своите възражения, към предложените от мен, основни социални механизми, на т.нар. Индивидуализирана демокрация-ИД. Аз вярвам, че и тя ще подпомогне искрено, всички усилия (без да крие свои и „да не споделя”, обществено известните си и почитани компетенции), независимо кой управлява Република България – за да се преодоляват осезателно, стъпка по стъпка, недъзите на нашата, все още недосъградена демократическа система. Отчуждаването на млади и стари от обществото е опасно.

Ако тръгнем от мисълта на Бердяев, че основна слабост на хуманизма е, че той е недостатъчно хуманистичен, то и повечето съвременни общества на т.нар. непряка демокрация, с единични изключения, напр. Швейцария, може би – имат като свои недъзи, че са лишени и не търсят жизнен брод, към собствената си демократизация/хуманизация. Избират се едни и същи партийни елити, които сами се институционализират като такива. Те вземат цялата власт в ръцете си и несменяемо, за няколко годишни периоди, почти неконтролируемо се разпореждат със съдбините на един обезличен демос.

Вие проницателно настоявате да се въведе и електронното гласуване. С това сама решавате вашата изкуствена дилема, как българските граждани, пръснати из света, не само в САЩ, няма да бъдат лишени от правото и дълга си, да не бъдат преднамерено и законово пренебрегвани от своята Родина. Не мога да си обясня тревогата ви срещу задължително пряко участие на всички професионали, работещи или не и на младите спецове (вкл. дори и на студентите), за по-точното решаване на професионалните проблеми в собствените, т.е. на своите сфери-отрасли и техните поделения, където те работят и имат необходимите интереси, мотивации и компетенции. Та това си е професионален и служебен, защо не и морален дълг, и право, а за преобладаващите мнозинства от индивиди е и чувство на изява, на зачитане, на удовлетворение. Нощес научих, че за част от оскарите гласуват няколко хиляди артисти, не само авторитетното жури.(За Висш съдебен съвет у нас, с основание, също се чертае бъдещ пряк избор).

Та, задължителното пряко и електронно гласуване, не само по общонационални, но главно по отраслово-професионални проблеми, не само ще ограничава отчуждението, но то е и незаменим и най-надежден път, за обновяване, утвърждаване и формиране на все по-професионални, обществено и морално приемани местни, регионални и национални елити. По моему, единици ще са онези, които няма да искат „да споделят” свой опит. Подобно приобщаване на няколко стотин хиляди индивиди, на стари и млади, ще бъде и един общонационален университет, за взаимно обогатяване-усилване и за соченото от Вас добро-ефективно възпитание. Подобни са ми аргументите и за вторият фундамент за индивидуализиране на демокрацията- ИД: т.нар. обществено граждански съвети. Тази наша идея, предложена на Президенството и на кабинета Райков (вж.блога ми), след това се изопачи и деформира до недомислия, заради които Вие с основание имате свои, вече и субективно преуголемени резерви. Всичко споделено е предимно в социо-психологичен контекст, от един не специалист-правист (а персонолог-хуманитар), като се търси нужното правно-законово прецизиране. Благодаря Ви, за подетия колегиален спор – Искро.
Тема № - 125 Коментар № - 7925 Искро Косев - 2015-02-23 13:16:35
Благодаря за коментарите и въпросите. Извинявам се за късният отговор на въпросите, но последните няколко дни бяха препълнени с лекции, конференции, кръгли маси, дискусии и пр. А сега ще се опитам да отговоря на отправените въпроси.
Първо – относно задължителното гласуване. Аз не съм привърженик на задължителното гласуване, не само защото се трансформира едно право в задължение, но и защото не смятам, че това ще реши всичките проблеми. Освен това, мнението ми е, че за задължителното гласуване е необходима конституционна промяна, което го прави трудно постижимо. Ако подобно нещо се предприеме, ще трябва да се реши и още един въпрос – този за българите в чужбина, тъй като те по силата на конституцията имат еднакви права с тези, които живеят в страната. Ако се въведе задължително гласуване, държавата ще трябва да осигури навсякъде възможност за реализация на гласуването, а се питам как това ще стане във всички райони на САЩ, Австралия и много други страни, в които вече живеят много българи.
Струва ми се невъзможно, а и некоректно, да се задължават всички да дават своята експертиза и опит. Например аз може да не желая да предоставя знанията си на определено управление, организация или лица. Иначе съм съгласна, че един от големите проблеми пред нас, на всички нива, е липсата на приемственост и използване на хората, които знаят и могат, но в момента не са на активна позиция. Това се случва както в държавните институции, така и в различни организации и общности. Мисля, че решението е чрез възпитание, гражданско образование, положителни примери, т.е. това да стане по по-дългия, но смея да мисля, по-сигурен път. На финала искам да кажа, че съм привърженик на електронното гласуване и дори съм внасяла законопроект в Народното събрание за това.
Вторият въпрос е относно възможността да се съставят граждански съвети към държавни и общински органи. Такива и в момента съществуват, някои от тях са на основата на нормативни актове. Проблемът, който се появи след създаването им е, че в голяма степен те се превърнаха в монополисти, които не допускат други лица и организации. На второ място, някои от тези съвети станаха и ядра на прокарването на корпоративни и корупционни интереси, под доброто наименование „граждански съвети“ или „граждански организации“. Затова, създаването и функционирането им, следва да се изследва и прецени внимателно. Спомнете си началото и лятото на 2013г., когато бяха протестите. В началото на 2013г. протестиращи искаха създаването на граждански съвети, които едва ли не да подменят управлението на държавата. През лятото правителството на Орешарски започна да раздава постова в създаваните от него граждански съвети, като награда за тези който се обявиха за „контрапротестиращи“ срещу управлението му.
Третият въпрос, който се поставя е да се създаде „законово или с подзаконови нормативни актове, към националната система на електронни здравни карти, без разход, да има една обща страничка за всеки от нас, която да е общодостъпна (за образователен ценз, професионален стаж, семеен и правен статус, индивидуални достижения и награди, за доброволчество и дарителство – дори с половин страничка лично себепредставяне“.
Не виждам защо точно в здравната ни карта трябва да се съдържа такава информация. По скоро, ако трябва да се допълва информацията за всеки един от нас, то това трябва да е в електронните ни лични карти. Такъв дебат тече сред представители на държавните органи. Например една от идеите е в личните карти да има информация за кръвната ни група, така че при инцидент лесно и бързо да може да се оказва съдействие. Тук големият въпрос, който се открива, е докъде може да се стига с предоставянето на информация, която да е на разположение на всекиго, така че да не се засегне неприкосновеността на личния и семеен живот. Поредица от международни и вътрешни актове са посветени на тази тема. Необходима е и експертиза със практиката на Съда в Страсбург и Люксембург.
Тема № - 125 Коментар № - 7920 Ekterina Mihaylova - 2015-02-19 16:15:13
1  2 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 114153

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 127998

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 19976

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32587

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134138

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 93758

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 28836

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17618

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180640

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60596

 

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA