БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ 1
РАЗБИРАНЕ И
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

ФОРУМ 2
ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Екатерина Михайлова

Законотворчеството е тази дейност на държавните органи, чрез която се създават, изменят, допълват или отменят правни норми. Създаването на закон е сбор от задължителни норми, отнасящи си до външните или обществени отношения на хората, постановяващи общи правила на поведение. Тези норми са скрепени със санкции и са наложени от авторитета на държавата, за да се гарантира по този начин на индивидите и общността постигането на техните цели.[1]

Законодателната дейност е правотворческа дейност. Чрез нея се реализира най-силно държавната власт. Законодателната дейност е средството за въздействие върху социалния, икономическия и обществен живот. През законите се гарантират правата и свободите на гражданите. Законите са основата и ограниченията за действията на изпълнителната власт (администрацията), както и на съдебната власт. Те определят наличието или не на правова държава, гарантирането или не на разделението на властите, осигуряването или не на сигурност и справедливост.

Какво се случи със закона и законотворчеството в България за изтеклите 25 години след 1989 г.? Законите, създадени в страната  в този период, адекватни ли са били на обществените, политически, икономически и социални процеси, били ли са двигател на развитие или пък не? На тези отговори ще се опитам да дам отговор на основата на опита ми и като участник в създаването на закони, и като преподавател по право.

Развитието на законодателството в България  след 1989 г. преминава през различни етапи, всеки със своите определени специфики. Първоначално смятах да изследвам процесите, през които преминава  законотворчеството по класическия за юристите метод – по видове право: конституционно, вещно, облигационно, семейно, наказателно, процесуални права и пр. Този метод обаче едва ли би могъл да ни даде в кратък текст представа за това, какво се е случило в законодателството и кои са плюсовете и минусите, съответно какво би трябвало да се промени в бъдеще.

Затова ще разгледам развитието на законодателството ни ползвайки  следният подход - през големи политически събития, довели до сериозни политически, правни, икономически и социални трансформации.

Големите политически събития, оказали съществено влияние върху развитието на правото разделям на следните периоди: първи етап – до приемането на конституцията от  .; втори етап – привеждане на законодателството в съответствие на новите конституционни изисквания; трети етап -  хармонизация с европейското законодателство; четвърти етап – законодателство и правото на Европейския съюз.  

Първият етап започва почти непосредствено след събитията, които настъпват след преврата на 10 ноември 1989 г. Завареното към онзи момент 9(35)-то Народно събрание бива поставено в режим на работа следвайки стриктно договореностите на „Националната кръгла маса“. [2] Извършените законодателни изменения са изключително в сферата на политическите и граждански права.

Още на 15 януари 1990 г. са отменени чл.1, ал.2 и ал.3, гарантиращи политическия монопол и тоталитарния режим. [3] Приемат се закони за амнистиране на лица, осъдени по политически причини [4], Закон за академичната автономия на висшите учебни заведения [5], Закон за събранията, митингите и манифестациите [6], Закон за имената на българските граждани, с който се дава възможност да се възстановят имената на насилствено пренаименованите [7].  Премахва се монополът на комунистическата партия в медиите, като парламентът приема основните положения на статута на Българската телевизия и Българското радио [8].

9(35) НС извършва изменение на конституцията от 1971 г. с цел създаването на „конституционни основи на мирния преход от тоталитарната система на управление към демократично устройство на обществото“, подготовката за „провеждането на свободни и демократични избори“, както и законопроекти за избиране на парламент и за политическите партии. [9] С направените изменения България e обявена за демократична, парламентарна и правова държава (чл.1); оcнoвните пpинципи ca: нapoдният cувepeнитeт, демократизмът, политическият плурализъм, разделението на властите (чл.5); икoнoмичecкaтa cиcтeмa се основава на всички видове coбcтвeнocт, на свободна стопанска инициатива и конкуренция, като всички видове сoбcтвeнocт се ползват с еднаква закрила от закона и с равни възможности (чл.13, чл.14). [10]

Изменението на конституцията от 1990 г. създава правна рамка, в която са заложени основните международно признати демократични принципи като се извършва промяна и в структурата и правомощията на  държавните органи. Този нормативен акт дава възможност да започне възстановяването на държавата към нормалността. Приемат се Закон за политическите партии [11], Закон за избиране на Велико народно събрание [12] и др., които създават правни възможности за регистрация и функциониране на различни по идеология политически партии и провеждането на  избори в конкурентна среда. Законовите промени, изравняващи частната собственост с другите видове собственост [13], водят до премахване на ограниченията за свободното разпореждане  със собствеността на гражданите. [14] В същия период от време се изменят и процесуалните закони: разширява се защитата на гражданите, като се ограничава мярката за неотклонение „задържане под стража“ и се допуска адвокатска защита още при образуването на предварителното следствие; осигурява се равнопоставеност на страните; смъртното наказание може да се наложи само при единодушие на съдебния състав;  допуска се обжалване на присъдите на ВС, когато  действа като първа инстанция и др. [15]

В 7 ВНС продължава започнатата промяна на законодателството, като ще се спра на тези актове, които считам за особено съществени: наложен е мораториум върху изпълнението на смъртни присъди [16]; изменен е Законът за политическите партии, чрез който се  деполитизират органите за сигурност (армия, полиция, специални служби), съд, прокуратура, следствие и служителите в президентството, а на партийните организации се забранява да извършват  политическа дейност по месторабота [17];  изменя се прочутият Указ №56 като се създава възможност: за „малка приватизация“, изразяваща се в продажба на основни средства; извършва се либерализация в областта на външната търговия и чуждестранните инвестиции; правят се първи стъпки за приватизация и инвестиции [18]; амнистират се и се връщат отнети имущества, иззети през репресивното законодателство на тоталитарния режим [19]; приема се първият Закон за собствеността и ползвването на земеделските земи [20], чрез който стартира възстановяването на собствеността върху земята на бившите собственици и се премахва принципът “земята принадлежи на тези, които я обработват“. Това е времето, в което се приемат първите закони за защита на конкуренцията [21], за чуждестранните инвестиции [22], за Българска народна банка [23], Търговски закон [24], за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица [25].

Вторият етап започва с приемането и влизането в сила на конституцията от 1991 г., от която следва да се създадат новите институции на държавата, както и да се приведе законодателството в съответствие на новите конституционни изисквания.

Първите нови институции, създадени съобразно нормите на Конституцията от 1991 г. се правят още при действието на 7 ВНС: Конституционният съд [26], както и Висш съдебен съвет [27].  Следва избор на парламент и местни органи на власт 13.10.1991 г., което дава началото на живот на 36-то НС, което излъчва правителство. През януари 1992 г. се провежда и пряк избор за президент и вицепрезидент на републиката. С това новите институции на държавата са създадени и функционирането им по създадените в основния закон правила на парламентарното управление при многопартийна политическа система се осъществява.

Една от съществените задачи на новите органи на държавна власт е да  извършат трансформация на правната основа, останала от тоталитарната държава. § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията задава какво се случва със заварените закони и времето, за което трябва да се направят промените. Прието е, че разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията като в едногодишен срок Народното събрание отменя тези разпоредби на заварените закони, които не са отменени по силата на непосредственото действие по чл. 5, ал. 2 на Конституцията [28]. Освен това  Народното събрание трябва в срок от три години да приеме законите, които изрично са посочени в Конституцията.

Изискването на § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията е изпълнено частично. Причините за това са:

  • многобройните текстове в Конституцията, за които се изисква изрично приемането на закон (за статута на партиите, собствеността, подземните богатства, инвестициите, стопанската дейност, българското гражданство, наказанията, изборите, референдумите, събранията, манифестациите, здравното осигуряване, правото на стачка, данъците и такси, националното знаме и герб и др.),
  • политическото противопоставяне и институционалната нестабилност в първите години отправят законотворческата дейност в друга посока.

Първоначалните стъпки в нормотворчеството на парламента и правителството са насочен към решителна промяна на собствеността, на трансформацията й от държавна и кооперативна в частна чрез „приватизацията и реприватизацията, вкл. измененията на законодателството, които засягат възможността за създаване на ускорено връщане на земята“, „промяна на режима на чуждестранните инвестиции, създаването на банковата система“, „осъществяване на цялостна данъчна реформа“. [29] 36-то НС в първата си година си година на съществуване приема поредица от закони, които възстановяват собствеността на граждани и юридически лица, насилствено отнета от комунистическия режим: Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, [30] Закон за собствеността и ползването на земеделските земи [31], Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността [32], Закон за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета [33], Закон  за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 г. [34], Закон за възстановяване собствеността върху конфискуваните с Указ № 88 на Президиума на НС от 12 март 1953 година (необнародван) недвижими и движими имоти, принадлежащи на католическата черква в пределите на Народна Република България [35].

Посредством това законодателство започва разграждането на плановата държавна икономика. Предприетото е не само акт на справедливост към бившите собственици или техни наследници, но и поставянето на основа за стартиране на капиталистически отношения в България. Реституцията е бърз способ, който дава капитал в ръцете на стотици хиляди български граждани. Останалото е въпрос на инициативност и предприемчивост. 

В началото на 1992 г. се приема и първия приватизационен закон - Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия [36], но промените в управлението, нежеланието да се извършват реформи и нестабилността на институциите забавят процесите на раздържавяване.  С приемането през 1996 г. на Закон за приватизационните фондове [37] стартира масовата приватизация. Идеята за социална справедливост, заложена в закона не постига този ефект, защото се променя собствеността, но вложителите във фондовете не получават почти нищо.

Касовата приватизация реално стартира след 1997 г., когато се извършват изменения в закона относно органите и процедурите, които дават възможност за ефективни действия. Целта е преструктуриране на българската индустрия за ускоряване „процеса на формиране на пазарни отношения, но най-радикалният път, по който могат да бъдат премахнати загубите в държавния сектор“, т.е. чрез приватизиране. [38] Приватизационният процес сменя не просто собствеността в страната, а създава основата за функционираща пазарна икономика. По данни на Агенцията за приватизация най-високите финансовите резултатите от приватизацията са през 1999 г. и 2004 г. [39]  За да се стабилизира нормативната база през 2002 г. се приема и закон, с който се урежда цялата материя, отнасяща се до приватизацията [40].

За да има функциониращата пазарна икономика се приемат закони за конкуренцията, за насърчаване на чуждестранните инвестиции, за концесиите, за банките, за застраховането, за общественото осигуряване, в данъчната сфера, и др. Това законодателство се реализира след 1997 г. Законодателството от този период включва и извършването на пенсионна, социална, здравна и административна реформа. Финансовата стабилност на България се осигурява чрез приемането на Закон за Българската народна банка на 5 юни 1997 г. [41], който въвежда валутния борд, действащ и до момента.  Горите стават предмет на реституционен закон едва през 1997 г. [42]

Поставените цели от този период от време са: а/ създаване на правна и институционална  среда за свобода за бизнеса и предприемачеството; б/ да се отговори на изискванията на ЕС за съществуване на функционираща пазарна икономика и способност за издържане на конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на съюза (България е подала молба за членство в ЕС). Създаденото законодателство дава основа за съвременна държава със здрави институции, осигуряващи ред и законност за всички, пазарни отношения, отворена икономика, евроатлантическа ориентация. 

Конституцията отделя специално внимание на законодателството, свързано със съдебната власт. Уредбата е в цяла глава, а в преходните и заключителните разпоредби разписва и срокове, които да положат основите на трансформацията й. В § 4 е предвиден едногодишен срок, за да се приемат новите устройствени и процесуални закони, съобразени с нормите в основния закон, т.е. създаване на триинстанционно производство; състезателен процес; административен съд, осъществяващ надзор върху актовете на МС, на министрите и на други актове, посочени в закона (чл.125).  

Предвиденият срок не е спазен и едва на 1 декември 1996 г. е открит Върховният административен съд. Специален закон, подробно уреждащ правомощията на ВАС, се приема през 1997 г. [43]. Това е годината, в която се въвежда и триинстанционното производство и състезателният процес, посредством изменения в действащите до този момент процесуалните закони. [44] Необходимите конституционни изисквания се осъществяват със закъснение от 6 години.

Едва през 2005 г. – 2007 г. се приемат изцяло нови процесуални закони – Наказателно-процесуален кодекс [45], Административнопроцесуален кодекс [46], Гражданско процесуален кодекс [47]. До новите кодификационни закони се стига не без натиск от страна на ЕС, който изисква от страната ни създаване на нова правна рамка. Голямото закъснение, за модернизиране на законодателството в областта на съдебната власт, обяснява дефектите, които и до днес има в правораздаването. 

Още няколко примера за забавено законодателство – Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е приет през 2005 г., Кодекс на застраховането от 2005 г., нов Семеен кодекс, въвеждащ предбрачните договори - през 2009 г., Кодекс на международното частно право – през 2005 г. Все още не са приети: нов Наказателен кодекс (приет 1968 г.);  нов Кодекс на труда (от 1986 г.).

Изводът, който може да се направи е, че сроковете, заложени в конституцията, които да създадат ново законодателство, с което да приключи преходът, остават нереализирани. Идеята, заложена от конституционния законодател, е в рамките на около три години да се създаде правната регламентация, която да превърне България в правова държава с действащи институции и закони, осигуряващи права, свободи, пазарни инструменти. За да се осъществи поставената цел за такъв времеви отрязък е необходима не само експертиза, но най-вече политическа воля и стабилно управление. Първите години след приемането на конституцията са белязани точно от обратното – нестабилност в управлението, остра политическа борба. Първите два парламента от 1991 г. до 1997 г. не успяват да реализират пълни управленски мандати, а 36-то НС дори излъчва две правителства с различна парламентарна подкрепа. Затова логично законите, които трансформират обществени и икономически отношения стартират през 1997 г. в 38-то НС, след създаването на управление, което е базирано на голямо и стабилно парламентарно мнозинство, резултат на предизборна коалиция с ясна политическа програма. Законодателната дейност продължава на високи обороти до края на 2011 г. Това се дължи на факта, че 39-то НС и 40-то НС реализират пълни управленски мандати, а 41-то НС, макар и да прекратява предсрочно парламентарния си мандат,  има стабилно управление.

Третият етап от правотворчеството е свързан с хармонизацията на  българското с европейското законодателство.
 
Декември месец 1995 г. България официално подава молба за пълноправно членство в Европейския съюз. През 1998 г. Министерският съвет на Република България приема Национална стратегия за присъединяване на Република България към ЕС, в резултат на което стартира  преглед на законодателството на страната ни. Темповете на хармонизацията на българското законодателство с европейското извеждат  България на второ място сред страните-кандидатки за членство в Европейския съюз по този показател. Това е един от критериите, поради който Европейският съюз започва преговори с България за членство в съюза. [48] Решението за откриване на преговори с България за пълноправно членство е от 10 декември 1999 г. Самият преговорен процес е свързан с приемането на изцяло нови закони или изменение на съществуващите по съответните преговорни глави. Огромно количество закони се приемат в областите: “Култура и аудиовизуална политика”,“Образование и професионално обучение”, “Наука и изследвания”, “Малки и средни предприятия”, “Свободно движение на капитали”, “Защита на потребителите и тяхното здраве”, “Телекомуникации и информационни технологии”, “Статистика”, “Дружествено право”, “Политика на конкуренцията”, “Рибно стопанство”, “Индустриална политика”, “Транспортна политика”, “Митнически съюз”, “Данъчна политика”, “Околна среда”, “Правосъдие и вътрешни работи” и др. Непосилна задача е в настоящето изложение тези закони да бъдат изброени подробно. Тази законодателна дейност, извършена от 38-то НС и 39-то НС, съответно от правителствата, дават основание България да бъде приета за пълноправен член на ЕС.

Освен обикновеното законодателство, Народното събрание извършва изменение в основния закон, за да отговори на нормативните изисквания за пълноправно членство в ЕС. Предмет на правна регламентация са: ограничение и частичен трансфер на държавния суверенитет; европейско гражданство и кръг от права относно активното и пасивно избирателно право в местните избори и в изборите за членове на Европейския парламент; пряко действие на европейското право; парламентарен контрол и парламентарни процедури на националния парламент относно действия и позиции на правителството в институциите на ЕС;  режим на чужденците за закупуване на земеделска земя. [49]

На 11 май 2005 г. 39-то НС с пълно политическо съгласие ратифицира Договор между държавите - членки на Европейския съюз и Република България и Румъния за присъединяването им. [50]

Четвъртият етап е свързан с пълноправното членство на България.

Европейският съюз формира собствена правна система, която е  различна от правната система на страните-членки в съюза. Възниква с подписването на Учредителните договори от 1957 г. и се формира през решения на Съда на Европейския съюз. Лисабонският договор от 2009 г. внася съществени изменения в органите на ЕС и регламентира правната система.

Република България става член на ЕС през 2007 г., като за целта се подписва и ратифицира от всяка страна членка на ЕС Договор между държавите - членки на Европейския съюз и Република България и Румъния за присъединяването им. Договорът от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност [51] възпроизвеждат принципа от договорното право: pacta sunt servanda, „ние сме слуги на договорите“, принцип, който действа в международното право и преди приемането на Лисабонския договор. Това означава, че европейското право има върховенство над националното.

В Българската конституция принципът за върховенството на европейското право над националното е заложен в чл. 4, ал.3 и чл. 85, ал.1, т.9  в Конституцията. [52] Основната характеристика е, че общностните актове не са международни договори и не подлежат на ратификация от националните парламенти след приемането им. Те имат пряко действие и не се нуждаят от изрично въвеждане в националното законодателство, като институциите на европейските общности действат в рамките на компетенциите си с пряко обвързващ правен ефект спрямо институциите и гражданите в държавите членки. [53]

Основните актове на ЕС са регламенти и директиви. Регламентите са основен източник на вторичното право на ЕС и са актове с общо приложение,  задължителни във всички държави членки. Прякото прилагане на регламента означава, че България не е необходимо да издава вътрешни нормативни актове, като Закона за нормативните актове постановява, че ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът [54].

За разлика от регламента, директивата е задължителна за нормотворческите органи на съответната държава, като следва хармонизация на законодателството на държавите-членки. Националният законодател в зависимост от своите правни норми преценява какъв акт трябва да издаде – закон, постановление или др., като държавите разполагат с две годишен срок за транспониране на директивата в националното законодателство. 

След членството на България в ЕС в голяма степен законодателството ни е зависимо от правото на ЕС веднъж като пряко приложение на регламентите, втори път чрез транспонирането в правните норми. От 2007 г. законодателната дейност на парламентите и правителствата е подчинена на програмите за транспониране на нормите.

В заключение - законодателството в България след 1989 г. преминава през големи конституционни промени в 1990 г. и 1991 г., които полагат основите на демократични институции, принципи и законовите рамки. Принципите на формалната и материалната правова държава са установени, което ще рече, че упражняването на държавна власт е на основата на конституция, в рамките на закони. [55] Дефектите, които Конституцията ще покаже при приложението й, водят до четири изменения – през 2003 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. Една от промените  произтича заради членството в ЕС, а останалите три изменения основно се опитват да изправят дефектите в частта съдебна власт. Усещането сред българските граждани за липса на справедливост, поради начина, по който функционира съдебната система,  се доказва от факта, че работеща конституционна рамка все още се търси, а модернизирането й закъснява с години от конституционно предвидените  срокове. Освен в частта съдебна власт конституционните промени уреждат новата институция Омбудсман, ограничават депутатските и магистратските имунитети, премахват задължителната военна служба, оптимизират работата на парламента, разширяват правомощията на общините относно местните данъци и такси.  

Законите в правовата държава се създават за постигане на свобода, справедливост и правна сигурност, като се създадат  гаранции за реализация. Преходът стартира основно с постигането на  политическа свобода, като антипод на тоталитарния режим, от който тръгва. Теорията за разделението на властите на Монтескьо поставя политическата свобода като цел и това е заложено в конституцията. Фокусът в първите години на правотворчество е насочен към защита на граждански права и свободи, политически плурализъм, деполитизиране на държавните органи на власт, гаранции за провеждане на свободни избори.

Справедливостта в началото на прехода намира проявление чрез закони, с които се реабилитират политически репресирани лица, връща се отнета частна собственост чрез реституционни закони, отнемат се привилегии, възстановяват се права. Конституционно е заложен принципа за равенството пред закона, който „изключва всякакво предимство, което не е обусловено от една качествена разлика в положението на лицата“. [56] Законодателят е положил усилия да вгради това разбиране  в създаваните нормативни актове.  Закъснението при извършването на съдебната реформа и приватизацията, противоречивата практика при създаването и прилагането на закона, разминаванията между закон и подзаконова нормативна база са създали обаче усещането, че не са малко случаите, при които принципа се нарушава.

Правната сигурност основно е гарантирана чрез конституционните разпоредби, но законовите гаранции са малко. Нормотворческата дейност за изминалите 25 години е белязана от често променящо се законодателство, дължащо се най-вече на промяната на политическото управление. Не са рядкост случаите на приемане на лобистки закони, откровени нарушения на конституцията с цел постигане на определени интереси. На фона на огромната законотворческа дейност, която са извършили поредицата парламенти и правителства, е назрял въпросът за предприемането на реформа на самия законодателен процес. Самата конституция е доста лаконична относно реда и процедурите. Едва в 2007 г. се правят съществени изменения в Закона за нормативните актове [57]. В него както и в Устройствения правилник на МС и Правилника за организация и дейност на Народното събрание се залагат норми, които да осигурят по-висока експертиза, съгласуваност и публичност на актовете, които предстои да се приемат. Все още обаче правенето на закони е оставено в ръцете на чиновници, а в парламентарната фаза отделни депутати могат да прокарват непредвидени, и дори съмнителни правни норми.

Може ли да се подобри начинът на правене на законите, като се осигури правна стабилност, високо ниво на експертиза и препятстване на частни и корпоративни интереси?  Ако почерпим опит от миналото (по-близко и по-далечно), а и опита на други страни, може законотворчеството да бъде предмет на законодателна уредба, с която да се създаде държавен орган, който да отговаря основно за тази дейност. Досегашните опити за съвет по законодателството при парламента или правителството не дават особени резултати, тъй като се явяват помощни органи, учредени с подзаконови нормативни актове и често обслужват по-скоро политически интереси на управляващите. Добър пример е Законът за Съвет по законодателството от 1941 г., който създава орган с висок статут в държавата и с участието на лица, които са се проявили в правната наука или са от средите на върховните органи на съдебната власт.  Реформа на законодателния процес е част от гаранциите, че ще се запълни със съдържание изискването правовата държава да гарантира свобода, справедливост и сигурност.

И на финала – законодателството след 25 години превърна ли България в правова държава? Правова държава, при която упражняването на държавна власт се основава на закони, които са създадени за запазване на човешкото достойнство, за постигане на свобода, справедливост и правна сигурност. В конституционния ни модел е заложено разбирането и за формалната, и за материалната правова държава. [58]  Законодателството ни показва обаче сериозни дефекти за да се изпълни със съдържание понятието за правовата държава. Правният нихилизъм; законодателство, подчинено на политическата конюктура; профанизирането на законодателния процес рушат устоите на правовата държава. Затова е необходима дълбока законодателна реформа за процеса на създаване на законите, както и въвеждането на висока експертиза за съдържанието им.




[1] Торбов, Ц., Учение за държавата, С., 2004, с.55
[2] На „Националната кръгла маса“ се провеждат преговори между БКП и нейните сателити от една страна и нововъзникналата опозиция от друга .
[3] Чл.1, ал.2. Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия. ал.3. Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.
[4] Стенографски протокол 9(35) НС, 15 януари 1990г., първо заседание
[5] Стенографски протокол 9(35) НС, 15 януари 1990г., второ заседание
[6] ДВ, бр. 10 от 02.02.1990 г.
[7] Стенографски протокол, 9(35) НС, 5 март 1990г., първо заседание
[8] ДВ, бр.22 от 1990 г.;
[9] Стенографски протокол, 9(35) НС, 30 март 1990г.
[10] ДВ, бр. 94 от 1990 г.
[11] ДВ, бр.29 от 10 април 1990 г.
[12] ДВ, бр.28 от 1990 г.
[13] Закон за собствеността,  ДВ, бр. 31 от 1990 г.,
[14]  Стенографски протокол, 9(35) НС, 5 март 1990г., първо и второ заседание
[15] Стенографски протокол, 9(35)НС, 28 март 1990г., първо заседание
[16] Стенографски протокол, 7 ВНС, 20 юли 1990г., второ заседание
[17] ДВ, бр. 87 от 1990 г.
[18] Стенографски протокол, 7 ВНС, 14 ноември 1990г.,58 з.
[19] ДВ. бр.1 от 4 Януари 1991г.
[20] ДВ. бр.17 от 1 Март 1991г.
[21] ДВ. бр.39 от 17 Май 1991г.
[22] ДВ. бр.47 от 14 Юни 1991г.
[23] ДВ. бр.50 от 25 Юни 1991г.
[24] ДВ. бр.48 от 18 Юни 1991г.
[25] ДВ. бр.50 от 25 Юни 1991г.
[26] ДВ, бр. 67 от 16.08.1991 г., http://constcourt.bg/history
[27] http://www.vss.justice.bg/bg/start.htm
[28] Чл. 5.
(1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
[29] Стенографски протокол, 36 НС, 8 ноември 1991г.
[30] ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г.
[31] ДВ, бр. 17 от 01.03.1991 г.
[32] ДВ, бр. 15 от 1992 г.
[33] ДВ, бр. 105 от 1991 г.
[34] ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г.
[35] ДВ, бр. 104 от 1992 г.
[36] ДВ, бр. 38 от 1992 г.
[37] ДВ, бр. 1 от 02.01.1996 г.
[38] Стенографски протокол, 38 НС, 21 май 1997г.
[39] http://www.priv.government.bg/upload/diagrams/Po%20godini._BG.pdf
[40] ДВ, бр. 28 от 19.03.2002 г.
[41]  ДВ, бр. 46 от 10 юни 1997 г.
[42] ЗАКОН  ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ГОРИТЕ И ЗЕМИТЕ ОТ ГОРСКИЯ ФОНД (Обн., ДВ, бр. 110 от   25.11.1997 г.)
[43] Закон за Върховния административен съд,  ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г.
[44] ДВ, бр. 124 от 1997г. за ГПК   ДВ, бр. 64 от 1997 г., бр. 70 от 1999 г. за НПК
[45] ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г.
[46] ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г.
[47] ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.
[48] Стенографски протокол, 38 НС, 19 април 2001г.
[49] ДВ, бр.18 от 25 февруари 2005г.
[50] Стенографски протокол,  XXXIX Народно събрание на 11 май 2005 г. - ДВ, бр. 40 от 2005 г. В сила от 1 януари 2007 г. при условията   на чл. 2 от Договора
[51]  Ратифициран със закон, приет от 40-то Народно събрание на 21 март 2008 г. – ДВ, бр. 36 от 4 април 2008 г. В сила от 1 декември  2009 г.
[52]  Чл. 4.  (3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.
Чл. 5.  (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са   част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Чл. 85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:
9. (нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция.
[53]  РЕШЕНИЕ № 3 от 5 юли 2004 г. по конституционно дело № 3 от 2004г. г., ДВ, бр. 61 от 13.07.2004 г.
[54] Чл. 15. (2) (Нова, ДВ, бр. 46 от 2007 г.)
[55] Решение №1 от 2005г. на КС, ДВ бр. 13 от 2005г.
[56] Торбов, Ц., История и теория на правото, С.1992г., 213-218
[57]  ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г.
[58] Формалната правова държава - върховенство на парламентарните актове, приети при спазване на юридическа процедура, спазване на законността, без значение на съдържанието. Материалната правова държава изисква спазването на етични и конституционни принципи и ценности, а не само формалните белези на възникването и спазването на закона. Т.е. необходимо е спазването на процедурите, но от значение е и съдържанието на акта.

Коментари по темата
И аз ви благодаря, професор Косев. И ще го направим, но не тук и сега. Тук и сега е работата по законите и по-добрия ред на тяхното попълване и разгръщане, което е и по-доброто разгръщане на именно тази държавност, на държавността, която, така или иначе, се чувства добре единствено с ореола и в ореола на обществото, защото благодарение на него тя е и по-жизнена. А сега как е? Все още така, както беше преди - високата държавност е носителят на по-добрия живот; другото е лоша полузаконова алтернатива. Другото е частен живот на скалъпено нестабилно благоденствие. Точно така беше особено в късната социалистическа епоха. За да бъдеш добре, трябваше да си в елита. Затова и в социалистическа България имаше измислено високо изкуство, имаше и благоденствие в определени смейства. Вашата ИД, професор Косев, е интелектуален опит на това да се сложи край. Да, но това не може да бъде интелектуален проект, проблемът не е в по-доброто мислене по въпроса. Проблемът е в по-доброто описание на онова, което е било и което в не малка степен продължава. Проблемът е в
осъзнаването му.
Тема № - 125 Коментар № - 7916 Bogdan Bogdanov - 2015-02-18 15:55:52
От сърце благодаря на Карабах и особено на професор Богданов за споделеното, така добронамерено и открито опониране, по повод на релефно и предизвикателно записани от мен, крайни тези за т.нар. индивидна демокрация-ИД. Самият аз имам колебания. Вече споменах, че ИД, може да се чете и като индивидуализирана демокрация. Припомних автори, които предпочитат израза общества на гражданите, или на индивидите.

Оттук и понятието гражданско общество. То не означава, че субекти са само отделните граждани. Субекти са и гражданските сдружения. Същото е и при ИД. С предлаганите няколко десетки хиляди гражданско-обществени съвети. С дублиране на отделни състави. От пенсионери професионали. И от млади специалисти, включващи и талантливи студенти. Нормативно и законово формирани по професонален признак. Но на всички нива – от първични институции, отдели и служби, по отрасли и до национално ниво. Избирани пряко от всички членове на професионалната общност. Сиреч, при ИД се има предвид не само отделния индивид – а хилядите малки и по-големи професионални общности от индивиди. Именно те, да засилят институционно и законово налагане на гражданското общество, което постепенно да преобразува, да индивидуализира обезличения демос. Търси се дейно хуманизиране, вкл. и психична съпричастност.

Думата е за допълване и инжектиране с нови социални енергии, от стотици хиляди професионалисти-доброволци и безплатно даряващи своя опит, за да се усилват сегашните елитарни и чиновническо бюрократизирани общества на предимно, т.нар. представителна демокрация. Тя да се допълни с всеобщ, пряк и задължителен за всеки профеионал, персонифициран избор. Пренебрегване на милиони, било застарели или в младост индивиди, става все по-опасно за демокрацията. Моля ви да отворим очи.

С първия и основополагащ принцип на ИД, за правно уредено, задължително и пряко участие, от всички членове на съответните професионални общности, в решаване на локални и общоотраслови проблеми, вкл. и при отличаване на водещи професионали (вкл. преподаватели, лекари, поети, инженери, служители и т.н., и т.н.), и при определяне на к а н д и д а т у р и за щатни или неплатени ръководители – означава и все по-справедлива и по-надеждна професионална селекция на елитите, на всички йерархични равнища. Концепцията за масова и тотална ИД не е антиелитарна. Но е за реално ограничаване на его-индивидуализма.

Уважаеми професор Богданов, знаете, че не само чета, но високо ценя вашите книги и текстове в Интернет. Някои от които съм подложил на системен понятийно-честотен анализ. Моля ви приятелски да обострим наченатия диспут. Да го изведем до някакъв радващ и двама ни край. Аз съм готов да коригирам някои крайни свои тези, включително и метафорични понятийни означения. Концепцията за ИД не е нещо ново. Търси се зад банално известното, нещо изненадващо значимо и съдбовно за милиони обикновени индивиди. Някои от възраженията Ви са основателни. Тепърва ще ги осмисля. Но има и такива, които са в страни от идеите за ИД. Близките дни ще публикувам редактиран текст на ИД в моя блог. Нарочно ще кажа, че няма друг подход за правно-граждански прогрес!
Тема № - 125 Коментар № - 7914 Искро Косев - 2015-02-18 13:14:07
Радвам се на включилите се Декарабах и Искро Косев. Ето сега е времето и мястото да кажа защо не възприех и тезата, и разработката на професор Косев за т.нар. индивидна демокрация. В науките е пълно с оптимистични термини, наложили се, защото по-рано не ги е имало. Така или иначе, те са опрени на истините на етимологични значения. Такъв е и случаят със старогръцкото “демокрация”, такъв е случаят и с латинското individuum, точен превод на старогръцкото atomon.

Как е при демокрация, професор Косев? Демокрацията е обществен ред с голям брой проявления. Аз не с по-голям успех от този с вашето “индивидна демокрация” говорих напоследък за “битова демокрация”. Това, разбира се, е само метафора. За мен тя е вярна, защото другите проявления на обществената демокрация у нас не са особено потръгнали, но равенството в рвението по оправяне на собственото е наистина разгърнато. Което е добър знак - от него ще се премине и към друго. Но защо не възприемам термина “индивидна демокрация”?

Защото в обществената парадигма на демокрацията както са субекти отделните хора-индивиди, така са субекти и корпоративните множества, които се борят за своите права. Но тези субекти не са индивиди, те имат и колективни управи, и управители-индивиди, зависими от колективите. А когато в дадена държавна среда няма добри корпоративни правила-закони, които да обслужват интереса на тези субекти, това води до образуване на извъндържавната сива икономика. Точно, както е сатанало у нас в България. Т.е. демокрацията е и подвижна субектност, поради което названието “индивидна” й намалява обхвата.

Но да погледнем и страната на индивида. Силата на демокрацията е наистина в максимално широкия обхват на признаване в една държавна среда на едва ли не на всички човешки същества и за човешки, и за политически субекти. Това е така, разбира се, само по принцип, нищо, че навсякъде, също и в Швейцария, не могат да се обхванат всички отделни хора и винаги има и изключени от този обхват. Причините, които препятстват това да стане, не са само външни. Да обърнем внимание и на вътрешните индивидни причини.

Я, ми кажете как ще се получи тази индивидна демокрация, ако външно в условията на демокрацията отделното човешко същество хем трябва да е субект на действия и претърпявания, хем трябва да влиза в корпоративни субекти, които да му защищават интереса? Този индивид ще може ли да прехожда от едното към другото, ако вътрешно не е устроен модулно променливо, а било тоталитарно да бъде във всичко господар, било робски да бъде подчинен на някой силен, който да му върши всичко, без да се съобразява с волята му?

Ами човешката среда, не само нашата, но и всяка, не е ли пълна с именно такива неустроени модулно променливо индивиди с природно твърдо зададени нагласи, индивиди непреминали през съответно обучение, настроени и срещу законността и изобщо неустроени обществено? Та как ще се получи тази индивидна демокрация, кажете ми, при тази вътрешна твърда индивидна зададеност? Затова и си позволявам да твърдя прекалено радикално, но и доста реалистично, че човешкото и редово, и научно говорене са склонни да прикриват всичко това с едни или други бодри названия.

Надявам се да не се докачите от тези редове, професор Косев. Психолог сте, разбирате от човешки типове. Вие сте оптимистичен благонастроен човек, създал сте термин и го устоявате усмихнато и бодро. Аз съм скептична начумерена особа, съвсем малко по-млад съм от вас, но и ето и аз си държа на термините и аргументите.

Споделям, нека да споделяме. Не става дума само за нас, нито само за науките, в които се подвизаваме. Става дума и за тукашните неща и за този език, на който е редно тукашното да бъде по-точно назовавано. В тази работа на назоваването само като начало има демокрация – т.е. всеки да може да си каже неговото. После следват аргументите и свързаността, които подреждат казаното и йерархично. Така е и при демокрацията, защото и тя не е само общност, но е и обществена йерархия.
Тема № - 125 Коментар № - 7908 Bogdan Bogdanov - 2015-02-18 09:26:43
Привет, уважаеми професор Косев! Радвам се на новите Ви редове, на мъдрата им енергия. Да Ви следва добро здраве, за да споделяте с нас опита и систематизиращите си търсения на психолог и гражданин. Всички ние хвърчим в бързолетното време. Младите най-силно и … най-горделиво. В дух шеговит, ще споделя, че когато бях 25-35 годишен смятах петдесетгодишните за напълно „изгърмели пушки”. Когато станах на петдесет, започнах да предпочитам общуването и приятелските беседи с „изветрелите 70-80 годишни старци”. Започнах да забелязвам, че духът и творческата „тромавост и демодираност” на тези, готови и само да помълчите заедно, но и готови да се отворят, хора са пещери на съкровища. Стига да отделиш време и почтителна удоволствие, да надничаш из тях… Спечелих от такива приятелства и беседи. До голяма степен, разбрах себе си чрез преминаващи преди мен през житейските тръни и рози, мечти и страдания, греховце, твърдоглавия, поуки, спотаени разломи, незавършени начинания и нескончаеми вдъхновения… На Вас, а и на всички уважаеми „старци” във форума на професор Богданов, с това не казвам нищо незнайно. Реших така да се включа, за да кликна вниманието на младите читатели към нещо, което, струва ми се, „избелява” отдавна в нашето бивше социалистическо и опитващо се да се върне към здравословен социум от индивиди общество. Създавайки мощни „еталони” за историчност, научност, тоталитарна „патриархалност”, проверени културно-литературни образци и т. н., попаднахме в пустинята на неверието към райската градина на живата, простосмъртна и вечна човешка СРЕДА-ОБЩУВАНЕ-ЦИВИЛИЗАЦИОННО ПРЕНОСИТЕЛСТВО. Твърде парадно някак се изразявам, но не изпитвам неудобство и съжаление да го сторя. Ако перифразираме величавия наш Дякон - Васил Левский: споделяйки свое, дано сме полезни за други, вредата да си остане за наша сметка.
Няколкото ядки-идеи, които отправяте като въпроси към уважаемата г-жа Михайлова, намирам за „радикално-трудно”, но все пак осъществими, господин Косев. „Ако е за Българско, то времето е в нас, а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.”
Тема № - 125 Коментар № - 7907 Dekarabah - 2015-02-17 20:07:50
Продължително боледуване ме откъсна от Форума. Напредналата възраст също ми пречи. Ще споделя мисли по последните два текста – за Законите и Демокрацията. И двата текста са по своему силни. Радвам се и на дискусията, нарочно обостряна от стопанина на Форума. Съгласен съм да „умуваме” и за свързаните с тях предиктивни загадки върху Човешките общества и за Човешките индивиди, като личности и граждани, не само като биологични единици. (Един от големите колеги се усъмни в термина индивид. Не писа какво разбира под Индивидуалност, Социален индивид. А друг, също голям за мен, писа, че с „Личност” означаваме само неповторимото в човека. Тук психологията не се зачита).

Покойният Улрих Бек пледираше за „Общество на гражданите” и за „Европа на индивидите”. Оттук и концепта за „Гражданско общество”. Сиреч и за – „Общество на индивидите”. Не с обезличен демос и псевдо колективи. А с действителни общности от индивиди. Укрепвани и усилвани целенасочено. Сбора от тези идеи, след десетина години опити на терен и системни проучвания, съм анализирал в Интернет 2013-2014г., в обем от 100-тина страници ( вж. блог на Искро Косев – под наименование „Индивидна демокрация-ИД”, с изведени 5 принципа). Интегриращият дискурс е социо-персонален.

Правилно във Форума се откроява самостоятелната роля не само на Гражданското общество, но и на неговата институциализация. Оттук и значимостта на Закона и на Нормативния акт, и на Правилата – вкл. религиозни и морални. (Тук съм лаик-любител).

За да съм в час ще свържа споменатите 5 принципа на ИД с конкретни въпроси към текста на г-жа Екатерина Михайлова. Първо, нужно ли е законово уреждане на задължителното гласуване, вкл. чрез Интернет, от всички граждани – като дълг и право. Но с едно същностно и нормативно уредено допълнение, с нови правни тълкувания. Те, да задължават всички нас (учени, учители, лекари, съдии, полицаи, журналисти, финансисти и пр. и пр.), включени служебно и професионално, в едни или други, професионални институционализирани общности – периодично, пряко да споделяме свое експертно мнение, по проблеми от собствените сфери и отрасли. Т.е., не само по общонационални, или само локално териториални и политически дела, а специализирано и компетентно.
(Лично аз, от 15 години съм пенсионер и всички ме смятат за жив професионален труп. Никой за нищо не ме е ангажирал. Освен отбелязването, преди 4-ри години, от Конгреса по психология, на 80 годишнината ми. Където, веднага след откриването му, прочетох кратка равносметка за 55-годишни изследвания . Оказаната ми чест ме трогна. Но ако не беше сегашния прекрасен Форум в НБУ аз щях да...мълча. Така е с десетки хиляди пренебрегвани специалисти . Оттук и беднотията в Обществото от „капацитет” и опит).

Втори въпрос към Катя Михайлова (свързано и с втория принцип на ИД) – нужно ли е законово уреждане и чрез система от периодично прецезирани нормативни актове, правно учредяване на десетки хиляди гражданско-обществени съвети, главно по професионален признак, към всички местни, междинни и национални институции, органи и служби, от материалната и духовна сфера на Обществото. Съставите им да се избират чрез пряк (не делегирано) и задължителен избор, от всички членове на съответните професионални „общества”. Една четвърт от тези експертни състави, да се обновява всяка година. Те да имат открити за граждани диспути. Със задължително участие на съответни админанстративни и други етатични ръководства. По-нататък, примерно една пета от бала за оценка на съответните „началства”, да се формира от ефективността (слаба, средна, добра или висока), на съответия на техния ранг гражданско - обществен съвет. Дори тези , няколко десетки хиляди граждански съвети могат да бъдат дублирани. С отделен съвет от пенсионери, но професионални спецове. И дублиращ състав от млади таланти. На изявени ученици в местни, национални и световни конкурси, от гимназии и техникуми. Особено на изявени студенти, докторанти и други специализиращи у нас и в чужбина. Също, от средите на безработните вишисти. Така индивидуално ще се приобщават към обществените дела, към професионалния прогрес – стотици хиляди професионали.

Това ще бъде друго Общество, драги професор Богданов. Дори не само швейцарско. Но и побългарено. Ако законово-нормативно не се удари корумпираната значима част от чиновниците, вкл. и в съдебната, здравна, научна и пр. системи (за спекулативно източване на фондове за наука, където срещу половин милион се представя писмовна пошлост, вкл. за бедното ни образование) – г-жо Михайлова – ще вървим напред, бутани от Европа, със скоростта на костенурки. И стотици хиляди добри, почтенни хора, ще се измъчват, удавени в мизерия и безпросветност. Защото нашата човешка лакомия– алчност е бездънна. Целта е професионално иновиране и контрол по отраслови сфери.

Мили колеги, стига високомерно да чуваме само себе си. Но да ставаме все по-чувствителни и към чужди мнения, и към други изследователски подходи. Където има повече емпирия, вкл. измерени доказателства. С радост четох, през лятото в Созопол, в „Загадката на здравето”, как се величаят измерванията в науката.С невероятно прозрение. Радвам се и на словесните проникновения... Така умуването се извисява. От друга страна обобщените концепти, за да „проработят” следва да се операционализират. Така е и с ИД.

(Друг е въпросът дали под ИД да разбираме „дразнещото” и противоречиво – Индивидна демокрация. Или да го четем, като Индивидуализирана демокрация. Един от неговите смисли, поетично изразява и нобелистката Вислава Шимборска. Тя спомня, че преди ни учеха да обичаме безличния народ ... а не отделните хора. Отделният човек да се зачита).

Ако се прояви интерес, останалите три принципа и универсални механизми ще представя допълнително. Могат да се видят в моя блг в Интернет. Тук ще спомена и третият принцип – като въпрос към г-жа Михайлова. Как преценявате нашето настояване – законово или с подзаконови нормативни актове, към националната система на електронни здравни карти, без разход, да има една обща страничка за всеки от нас, която да е общодостъпна (за образователен ценз, професионален стаж, семеен и правен статус, индивидуални достижения и награди, за доброволчество и дарителство – дори с половин страничка лично себепредставяне). Към този събирателен „портрет”, всеки да може да представи свои дипломи, патенти – с възможности за оспорване. ИД гони и его-индивидуализма!

Очевидно е, че трите фундамента на ИД са взаимообуславящи се... Благодаря Ви! – Искро
Тема № - 125 Коментар № - 7904 Искро Косев - 2015-02-16 20:10:52
Добавеното от Екатерина Михайлова е прекрасно и съвсем намясто. Да, така е. Има много за доправяне, а и пътеката на закона не може сама по себе си да стане целия път. Катя Михайлова добре е показала кое би било по-доброто, което ще позволи държавата да бъде по- на всички. Защото и при най-демократично обхватно устроен държавен ред държавата не е за всички. В правеното и пазенето на една държава са заети професионално определени хора, които няма как да нямат и по-добро възмездяване за това. Е, то би могло да бъде много по-уговорено отколкото е сега, а би могло да се получава и от друго. Което означава, че има какво да се прави. Както добре убеждава Катя Михайлова, то се прави и има още не малко за правене.

Но е редно и да се разбира, че всяка добра държава е естествено разширена от общество или от онова, което по нашите понятия наричаме гражданско общество. Законите, които се създават и пазят от държавата, трябва да се грижат и за това. Това обшество е най-напред малките общества на частната икономика, после е регионалното съществуване, после е спортът и развлеченията и всичко, изникващо от асоциациите, които обхващат живота на цялото население. Уреждането на този живот напредва, обхваща все повече и повече. С всеки изминат ден България става все по-съвременно правно уредена среда.

Въпросът е дали това уреждане може да обхване всичко. Не може и не бива, защото горният ред на държавата може и трябва да е по-затворен, за да съществува по-определено, докато по-ниските слоеве на обществото са с единия крак извън горното на държавата. Те битуват в други съседни и по-далечни обществени пространства по същия начин, както редовото човешко същество не е само гражданин на тази държава, но влиза и в по-големия природно-земен ред заедно с един вид свободи, които не са само граждански, но са и по-широко човешки, а защо и само човешки. Добре знам, че това разсъждение за по-широкото обществено, в което битува човешкото същество, може да бъде вредно, ако се осъзнае преди да е уредено държавното и по-тясно правовото.

Да, законите трябва да се познават, да се уважават и да се спазват. Както трябва да се познават и уважават техните пазители. Трябва обаче да не се изпада и в неистината, че всеки е изцяло в неговата държава. Това не е така. Законът трябва да се уважава и да се спазва, но трябва и да се знае, че живото човешко същество е с много идентичности и толкова много законови ориентации, че те няма как и да не се проявят и като нарушения на един или друг прекалено строг ред. Конституцията на отделното човешко същество е по-сложна и заплетена от конституирането на която и да е държава и точно в съгласуването на едното и другото е голямата трудност на обществения живот.

Тема № - 125 Коментар № - 7901 Bogdan Bogdanov - 2015-02-15 11:42:56
Ще си позволя да се обадя кратко, но с искрени почитания към професор Екатерина Михайлова.
Следя със симпатия и интерес лъченията не нейната ненатрапчива политическа и публична аура, от самото й появяване на нелесната бг-обществена сцена. Сред дългата кавалкада от наши /преходни/ парламентаристи и законодатели, за мен, макар това да не е точно „моята чаша чай”, г-жа Михайлова е сред много малкото демократично безкомпромисни, гъвкаво толерантни и оптимално диалогични юрис-професионалисти, ГРАЖДАНИ. За да подкрепя това си виждане, ще „приложа” и високото мнение за нейния правен и политически стил на хора от моя приятелски кръг, практикуващи юристи, покоряващи, алпинистки-мъжката, стръмната, мъглива, гръмотевично-коварна на места, планина на българското законодателство след 1989 г.
Сигурен съм, че този заглавен текст, на пръв поглед тежичък и стенографски, идва тъкмо навреме във форума на професор Богданов. Представата, приблизителната визия за „слонския корпус и слонската памет” на правото е нещо, без което нито едно цивилизовано и гражданско общество не може да функционира нормално и безаварийно, тъй да се каже. Ето един мъничък пример. Преди дни мои клиенти ми се оплакаха, че служители на общината имат наемни претенции към външната реклама на наетото от тях /необщинско/ търговско помещение, въз основата на местна наредба, номер, дата и т. н. Стреснали се те, проверяващите им казали, че ги грози непосилна глоба, че „непознаването на закона не е оправдание” и т. н. Паника… Успокоих ги, влязохме в сайта на общината, намерихме въпросната наредба, след всичките нейни разширения и доуточнения, и … оказа се, че общинските „познавачи на закона” нямат никакво право на претенции, нито наемни, нито по приетите размерни и естетически параметри за външна реклама. Просто са се опитали да влязат „от врата у поле”, от другата, криво разбраната държавно-местническа страна. Предполагам, на своя, неподготвена достатъчно, глава… Ще видим все пак, ако продължат да настояват, или актуват глоби, ще се съдим. Засега ще кажа само – да живее Интернета, понеже ако го нямаше, нямаше и да имаме безпрепятствен достъп до тежката, почти непроницаема въпросна наредба. И още - Правното е право, когато е предварително оповестено – на гражданите.
И две последни думи. Често чувам от споменатите мои, сърдечно-близки, приятели юристи, колко несправедливо се товарят на общия гръб /и лице!/ на адвокатските и прокурорско-съдийските колегии греховете на майсторите на схеми, канали, парт-лобистко-телефонна и директно-корупционна „правна технология” у нас. Темата е дълга, но откъдето и да я погледнем, докато бебето /ГРАЖДАНСКОТО НИ ОБЩЕСТВО/ не заплаче яростно-настойчиво, не укрепне и не се образова оптимално в правните си потребности, нашата българска майка-държавност няма да го накърми утоляващо. Ще имаме само шанса да случим на заинатили се морални право-защитници и „изпаднали от влака кадии”, които криво седят, но право съдят…
Желая нови европеизиращи подстъпи на демократическите реформатори на усложненото и минирано /преходно/ бг-законодателство. Движим се, почтеният и подготвен впряг на българското законотворческа и право-прилагаща общност има да скъса още няколко, най-жилавите и тоталитарни останали ни, юзди. Професор Михайлова ясно посочва една от тях в коментара си - прокурорската субординация.
Тема № - 125 Коментар № - 7897 Dekarabah - 2015-02-13 17:59:50
Благодаря на проф. Богданов за хубавите думи, както и за критичните бележки. Опитах се текста максимално да бъде отдалечен от политически оценки, тъй като обичайно съм заподозряна в пристрастие. Разбира се, читателят би могъл да разпознае, кои политици и политически сили са забавили процеси, и кои са наваксвали пропуснатото. То е лесно различимо през годините, в които се извършва съответното законодателство.
България, не само в последните 25 години, е била между Изтока и Запада. Решителната евроатлантическа ориентация, в това число и с приемането на необходимите закони, се извърши по време на управлението на прозападно ориентираните правителства и парламенти. Управлението на ОДС 1997-2001, продължено от НДСВ, доведоха до това България да е приета в ЕС и НАТО.
Излизането от съветската правна доктрина, която господства в нашето законодателство през времето на социализма, и заменянето й с западните стандарти за модернизиране на държавата и праните институти и принципи, се оказа дълъг процес. Всъщност той още не е завършил. Като пример ще дам една от актуалните теми в момента, а именно идеите за реформа на съдебната власт, в която с известна плахост се предлага децентрализация на прокуратурата. Централизираната прокуратура ни е наследство от съветската доктрина. Главният прокурор се е избирал от парламента, след което той назначава и уволнява всички други прокурори, т.е. подчинение на цялата система от прокурорски органи на един единствен център, като всеки прокурор може да спре или да отмени разпорежданията на подведомствените му прокурори, а главният прокурор – разпорежданията на всички останали.
Законът не е просто сбор от правни норми. Той е съществен елемент за прокарването на определено разбиране за политиката. Естествено законите кореспондират на вижданията на политическите сили, които доминират в управлението на държавата. За съжаление българската конституция е предвидила сравнително малко възможности за възпиране на диктата на мнозинството. Липсва втора камара на парламента, нищожно малко са възможностите за приемане на законите в определени случаи с абсолютно или квалифицирано мнозинство, липса в разделение на законите на правителствени и частни, ограничени са възможностите за сезиране на Конституционния съд. Изброените институционални механизми съществуват в други правни системи, и те са за да може да се възпира мнозинството и да не се разчита единствено на морала на народните представители. Освен това съществуват и правила, според които законите се приемат едва след като са извършени съответни процедури от специализирани органи, които подпомагат експертно законодателния процес.
Посочените институционални липси за изработването на законодателството създават възможности за лобиране, прокарване на частни, корпоративни и корупционни интереси и, не на последно място, ниско качество на приетите текстове.
Относно умуването и човешките общества – темата е много по-голяма и философска. Тя ме навежда към това какво въобще е отношението ни към закона. Споделено е разбирането сред българина, при това не от днес, че „закона е врата в поле“, която трябва да се заобикаля. Т.е. правното ни съзнание е много ниско, което пък е добра почва за някои от създателите на законите да ги правят в своя угода. Освен това липсва яснота на какво трябва да е подчинено правенето на законите ни - на правото на закона или на закона на правото. Според проф. Цеко Торбов, един от малкото български юристи писал за философията в правото, в частност за справедливостта в правото, то докато не се учи и прилага принципа на закона на правото, няма да се постигне и усещането за справедливост. Но това е въпрос на голямо колективно усилие и много дълъг процес.
Тема № - 125 Коментар № - 7896 Ekterina Mihaylova - 2015-02-13 12:50:17
Помолих Екатерина Михайлова да очертае промените в сферата на законодателството след 1989 година и тя го изпълни в това отлично изложение. За което сърдечно й благодаря. Защо е отлично? Защото е максимално подробно, защото материята е представена по етапи, защото са показани пропуските и недостатъците и защото завършва и с убедително предложение. Не на последно място представеното е отлично, защото е издържано в този баланс между факти, които са и документирани, и умение да се спира до тях.

Вземам за пример един от изтъкнатите недостатъци в така случилото се законотворчество – това, че нерядко то е било вършено от държавни служители, а не от юристи. Да, но юристите под ръка там горе са били и политици, а и редови люде с частни интереси. Или другото премълчано, че случилите се отклонения и забавяния са се дължали и на неочаквано изникващи политически насоки, определяни между другото и от двойната външна зависимост на нашата страна от един Изток, но и от Запада на Европейския съюз, на който сме станали и членове.

Спирам дотук, за да не навлеза в любимата си тема за кривото разбиране за общество, което имаме и което не е без вина за това да смятаме, че нашата страна може да стане и правова държава, но едва ли ще стане някога общество. Та там е въпросът – може ли с едно или друго по-точно описание на случилото се в изминалите 25 години и с едни или други добре извършени реформи да се достигне до правова държава в човешка среда, която не смята за нужно да си даде по-точна сметка по въпроса какво представляват човешките общества. Моят отговор е ясен – не е възможно.

Това е и моята критика към отличния текст на Катя Михайлова. Хвалейки стила му, аз го поставям и под въпрос, защото той съдържа платформа с ясния възглед, че извън професионално усвоеното, в което имаме опит, нашето занимаване с определени по-общи въпроси ни въвлича в празно умуване. Това и правя в случая – уважавайки позитива на стила на Екатерина Михайлова, не се поддавам на умуването, което несъмнено би повишило стойността на това изложение.
Тема № - 125 Коментар № - 7886 Bogdan Bogdanov - 2015-02-09 11:35:03
1  2 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 34123

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 122408

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 13332

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 27716

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 126638

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 71771

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 18632

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 10519

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 171516

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 52771

 

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA