БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ 1
РАЗБИРАНЕ И
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

ФОРУМ 2
ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Увод

Ирена Николова

Въпросите, свързани с преструктурирането на икономиката в България през последните 25 години и трансформирането на държавната собственост в частна, включително и чрез приватизация, определят в значителна степен настоящото и бъдещото развитие на страната. И то не само в икономическата, но и във всички останали обществени области. За да се постигне това трансформиране, задължително условие е политическата воля и последователност в изпълнението на избраните политики и последвалите действия oт тяхното прилагане.

В някои от бившите социалистически страни в Европа то се извърши в началото на този период (1990-1994 г.), в други процесите се забавиха и започнаха след 1997 г. Това се отрази върху тяхното настоящо състояние и определи различната степен на икономическото им развитие.

При разглеждането на тези реформи за периода от 1989 г. насам, а и отражението им върху обществата в страните, за които става дума, трябва да се има предвид, че те не са механични процеси и че засягат живи същества. Извършеното преструктуриране на икономиката от планова в пазарна се отрази най-вече върху хората.

Някои от нужните реформи не са проведоха, и то не само в България, тъй като за това е необходима политическа воля, а и защото реформите се отразяват неблагоприятно върху по-малка или по-голяма част от обществото. Което води до неодобряване на съответната политическа сила, а често и до нейното напускане на политическата сцена.

Кое прави необходимо разглеждането на въпросите, свързани с преструктурирането на българската икономика през последните 25 години и раздържавяването на собствеността в нашата страна? Това, че ефектите от проведените промени в началото на 90-те години, когато стартира и процесът на трансформиране на икономиката, а и на цялото общество, определят последвалото икономическо развитие и цялостното състояние на днешното българско общество.

Най-същественият от тези въпроси е защо в България преструктурирането и приватизацията не се случиха по най-добрия възможен начин, а в други държави от Централна и Източна Европа се осъществиха и благоприятстваха за тяхното развитие. Ако извървеният път у нас досега не е правилният, кой е подходящият за нашето икономическо развитие? Това са част от въпросите, които се дискутират в изложението нататък.

Практиката от последните 25 години показва, че там, където има последователност при изпълнението на политиките в икономиката и останалите обществени области, резултатите са видими. Противоположното също е факт. Когато “се търсят“ и „измислят“ нови подходи с единствената цел да не се приемат добрите утвърдени практики, губи цялото общество. А това защо става? Поради несъответно разбиране за обществените ценности. Когато съвременните ценности на частното, което се съчетава с държавното и публичното, и отвореното съществуване са приети,  обществото се развива добре.

България от 2007 г. е пълноправен член на Европейския съюз и участва в редица международни организации, и то успешно. Въпреки това, що се отнася до общото икономическо състояние на страната и постигането на по-високо развитие, в това има много за подобряване. Значителна част от днешните ни проблеми са предизвикани именно от етапа на преструктуриране и раздържавяване, през който премина страната в последните години.

Със сигурност една държава не може да съществува сама по себе си, без да е призната от други държави или организации. Затова и често се прибягва до сравнението като подход, за да се съпостави напредъкът на страната или напротив, недостатъците и пропуските при нейното развитие спрямо останалите. Ако се разгледа по-внимателно „Политика“ на Аристотел, Трета книга например [1], ще се разбере, че при разглеждането на държавните устройства философът съпоставя практиките в отделните градове-държави в Древна Гърция.

Същото правим и ние днес, като сравняваме България с държавите от Централна и Източна Европа, поради сходствата при трансформирането на икономиките от планов в пазарен тип. Сравнителният анализ е приложен и в настоящата разработка. Съвсем очевидно анализирането на процесите на преструктуриране и приватизация в България може да допринесе за представянето на нейното възможно бъдещо развитие. Така че дискутирането на тези въпроси е важно, не само за да се представи случилото през 25-те години на прехода [2], по което няма единомислие, но и за да се помогне за бъдещото развитие, в което задачата е не само да се извърши неизвършеното, но и да се последват промените и в развиващата се световна икономика, с която нашата икономика е свързана.

Още в началото на 90-те години, когато стартира преходът, значителна част от промените в стопанството трябваше да се реализират, и в края на 20 век да са факт. Както това направиха държави от Централна и Източна Европа (Чехия, Словакия, Унгария, Естония, Литва, Полша и др.), в които същинската приватизация се състоя в началото на т.нар. преход след ясна преценка в какво изостава държавата и кои нейни активи е редно да се разпродадат. Разпродадоха се тези активи, на които държавите бяха лоши стопани. Така те умело преструктурираха своите икономики и дори не бяха засегнати от глобалната финансова-икономическа криза и последвалата я европейска дългова криза от последните няколко години. Kaкто стана в Чехия и Полша.

Докато същинската приватизация в България започна в периода 1997-1999 г., т.е. близо 10 години след промяната след крайно обезценяване на активите на държавните и общинските фирми и силно спадане на конкурентоспособността на тяхното производство. Към което естествено се добавяха и други пропуски и не на последно място и този, че в началото на прехода интересът към бившите социалистически страни като нови пазари беше доста по-висок, отколкото десет години по-късно.

Важен въпрос при трансформирането от един тип икономика към друг е именно собствеността, в нашия случай, раздържавяването. Как протича приватизацията- раздържавяване в България? Премина се през доста етапи и видове приватизация – частно разпореждане с държавна собственост, касова приватизация, масова приватизация, работническо-мениджърска приватизация, продажба на стратегически инвеститори. Освен тези видове приватизация в България от ключово значение беше и нормативната рамка на раздържавяването.

До 1992 г. то ставаше на основата на Указ 56 и Постановления на Министерския съвет. Липсваше ясно разписан закон, който да отчита случилите се промени. Указът беше приет в началото на 1989 г. и нямаше нужната визия за развитие на собствеността., която се налагаше след промяната през ноември 1989 г. Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е приет едва през 1992, като при това е променян всяка следваща година поне веднъж, а понякога и по няколко пъти. А се добави и това, че този закон беше последван от втори в сила и днес - Законът за приватизация и следприватизационен контрол, който също се променя често.

Има няколко важни въпроса, свързани с промяната на собствеността, на които трябва да се обърне внимание:

• коя част от държавната собственост ще остане държавна предвид стратегическото развитие на някои сектори и кои предприятия ще бъдат предложени за приватизация;

• кога се извършва продажбата – когато икономиката е в растеж и цените са високи, или когато тя е в рецесия или депресия, и цените са по-ниски;

• каква е оценката на държавната собственост, предложена за приватизация, към момента на нейната продажба – дали тя зависи от предишното условие и от метода на оценка, а и от самия оценител, или става по платоновски справедливо и се отнася несправедливо към крайната оценка на държавната и общинската собственост поради личен интерес;

• освен изпълнителния орган е необходимо и наличието на надзорен, който да следи как тази оценка е направена и защитена ли е собствеността, т.е. получена ли е максимално възможната цена за съответната продажба. Защото, ако приватизацията се извършва, за да се увеличат приходите в бюджета, то при ниска оценка, очакваните постъпления не се оправдават.

• как се осъществява следприватизационният контрол, т.е. дали съответната институция следи за изпълнение на договореното между държавата и инвеститора.

Резултатите днес, сравнявайки икономики, сходни с нашата, показват, че в България трябва да наваксаме пропуснатото и да работим и мислим и за бъдещето. Тъй като докато при нас се приватизира активно в края на 20 век, в останалите държави това е станало по-рано и вече се работи по електронното правителство и предоставянето на електронни услуги, като се развиват дейности, подпомагащи инициативата на малките и средни предприятия и се търсят нови сектори, които се създават и развиват с оглед и на тенденциите в световната икономика.

Това са въпросите, които се дискутират в изложението нататък и за които се търси отговор чрез анализа на данните за България. Но освен критиката към извършеното, както и на все още недовършеното до момента като дейности за преструктуриране и резултати от приватизацията, в анализа се засягат също и въпросите за това как би било по-подходящо да се извършат реформите в българската икономика с оглед на ефективното бъдещо развитие.

Целта на настоящия текст е да се представи преструктурирането и приватизацията в България в периода от 1990 г. до днес и преди всичко да се разгледат последствията от този начин на преструктирине и приватизация върху днешното състояние на българската икономика.

Задачите са няколко:

- да се разгледа преструктурирането на икономиката от планова към пазарна, като се анализират факторите, оказващи влияние върху преструктурирането;

- да се представи приватизацията в България за разглеждания период и да се анализират нейните резултати;

- да се предложи вариант как би трябвало да протече преструктурирането и какви са перспективите на бъдещото развитие на българската икономика.

Посочените цел и задачи са анализирани в текста нататък, като основните въпроси са систематизирани и представени последователно. В заключение са формулирани изводи.

При подготовката на текста е ползвана информация от български и чуждестранни автори по въпросите на преструктурирането и приватизацията в България и в други държави от Централна и Източна Европа. Информацията е извлечена от анализи и изследвания, които са цитирани.

Ползвани са данни от български и чуждестранни източници (Национален статистически институт, Българска народна банка, Агенцията за приватизация, Световна банка, Международен валутен фонд, Европейската статистическа служба (Евростат), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и др.).

В текста са включени и мои анализи по въпросите на преструктурирането и развитието на икономиката, публикувани във форума на проф. Богдан Богданов през 2014 година. Принос имат и дискусиите в двата общоуниверситетски семинара в Нов български университет върху „Държавата“ на Платон и „Политика“ на Аристотел, в които участвах.


 [1] Аристотел. Политика, Книга Трета, http://bogdanbogdanov.net/pdf/256.pdf.
 [2] „Преход“ е понятието, което се използва в България за периода след 1989 г. на трансформиране на икономиката от планов към пазарен тип. Тъй като с това понятие се означават и промените във всички останали сфери на обществото, трябва да посоча, че в настоящия текст понятията „преструктуриране” и “трансформиране на икономиката“ визират основно икономическите и финансовите процеси и дейности.


Коментари по темата
Да, преобладаващо висока и непомрачавана от доста година насам е обществената оценка за модела на управление на ГЕРБ в Бургас. Много съм далеч от горещата кухня на общинските дела, решения, ораторски битки, „тайни съглашателства и търгашества”. Но, информирайки се косвено-медийно и по „вятъра” на градските митове, отдавна не се съмнявам в един видим за бургазлии прелом. С избора на „демарх” като г-н Димитър Николов градът ни и прилежащата му селищна агломерация излязоха от почти петдесетгодишна запушваща, захващата и недовършваща, ленива и угаждаща на „централната власт”, печелеща само свое угодно мандатно време /и изцедена от бюджета персонална облага/, кметска и общинарска местна власт. Ще охарактеризирам, макар да не го познавам отблизо, три черти този наистина модерен и успяващ местен политик. Първо, той е безспорно талантлив, имащ стопанско-фирмен опит, много работоспособен мениджър. Второ, това е неизтощимо диалогична личност, която, щом е наясно с обективно възможна, финансово реализуема /градоустройствена или социално полезна/ цел, „маневрира и отстъпва”, докато изтощи всичките си критици и противници. Докато се понадигнат първите опонентски „бели байраци”. По-нататък управленските му действия са бързи, прозрачни, отговорно контролиращи. Такова е впечатлението ми във всичките обществено-открити и медийни дискусии, в които съм го наблюдавал, и от темпа и качеството на настъпилите в Бургас и общината благоустройствени отпушвания, надграждане и хармониране на средата за труд, социално-битов и културно-развлекателен живот. Тук няма да отделям специално внимание на осезаемия скок в качеството на данъчно-административната и право-охранителната дейност, образователната база и тази на детските градини и пр. И трето. Това е местен „властник” с остър усет за точните хора /заместници, екип, изпълнители/ за точната работа. Почти никой от получилите доверието му не се издънил.
И какво. Стигаме до извода, че под „властването” на ГЕРБ-ерите и в лицето на един „пръкнал се от нищото кадър” като Д. Николов, Бургас спечели преднина. Мога дълго да „изследвам” тази благополучна промяна/„подмяна”, извършена в нелесни условия. При нас, в нашия общински съвет и местно-електорални битки нищо не е по-различно, отколкото в цялата бг-провинция, а донякъде и от столицата. Дори напротив, освен традиционна /но разтворила се и отслабена в обръчови интриги/ ком-бсп номенклатура, влиятелно и търгуващо дпс-пространство, имаме и една от най-активните патриотар-популистки партии. Това не попречи на спечелилото с откритост и по-близка връзка с реалната, търсеща повече законност и конкурентност, по-нова бизнес среда ГЕРБ-„Старо Синьо” ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ да размести и преобърне ленивото местно електорално статукво. Самият екс-соц-консервативен институционално-административен, „обществено-лидерски” и споменно-пенсонерски масив от избиратели е разколебан в посоката на своята „твърда партийна бюлетина”… Нещата вече отдавна не опират само до прекрасния ни Приморски парк, само до „градинарството”. Ще спомена, че един /издиган три мандата от БСП и партнърс/ бургаски кмет, преди Д.Николов, остана „в историята” точно с прякора „градинаря”…
Друга градина се прави и ни е нужна вече. Цяла, общо-обгрижвана, пълна с отделни внимателни и заинтересовани градинари. Мъчително и неусетно страната ни, а и отделните и градове и общини /от живи хора/, изминаха етапа на разхождането из заварените соц-градинки или „туристическите ЕС-паркове”. Сега ни остава едно неминуемо. Да се придържаме с доверие и да подражаваме в своето на „герои” на променената бг-действителност, какъвто е описания бегло от мен бургаски кмет.
Разбира се, както нашият Учител, професор Богданов, винаги ни припомня – едно е, какво опитваме да кажем, друго е, какво е Реалността. Но ние сме хора, стъпващи из думите, поради собственото си бързане към по-Доброто. Което не е сред най-тежките грехове.
Тема № - 142 Коментар № - 8002 Dekarabah - 2015-07-21 20:43:03
Въпросите за кадрите са наистина важни, особено за бившите социалистически страни. По отношение на „днешните горни фирмени слоеве, в които се печели повече, са подобни укривания на високо“, както проф. Богданов посочва, има фирми в България, които са ориентирали своята дейност само към обществени поръчки и обслужване на държавната и местната власт. В същото време не извършват друга реална дейност, която би била полезна за икономиката на страната.

За Бургас, сте прав, Dekarabah, че този град наистина се промени в последните няколко години. През 2009 г. бях на конференция там и тогава градът отговаряше на „сивотата и немотията на голямото долно, на което не се обръща внимание“. Неосветено, неприветливо, неподдържана морска градина, разбира се, без каквато и да е инфраструктура (пътища, градски транспорт, чистота). А това се отразява и на хората, живеещи или посещаващи града. Оттогава избягвах да посещавам тази част на България, поне до 2013 г., отново заради конференция. Тогава останах изненадана от направеното за тези 5 години, тъй като Бургас вече е съвсем различен град и се вижда, че се работи с желание за постигане на видими резултати за всички. Морската градина се поддържа и е пълна с живот, а на самите бургазлии им е приятно да са там и да се наслаждават на морето. И това се усеща от посетителите и туристите в града, като мен. Така, че изобщо не е изненада, че през 2011 г. от около 53% гласували, 70,86% от гласовете са за настоящия кмет, Димитър Николов, и вероятно и сега ще е така, тъй като наистина се работи за този град с желание. А когато има желание, то финансиране за подобряване на условията на живот, се намират – бюджет на общината, средства от европейски фондове и от други източници. Между другото, всичко е направено прозрачно и може да се провери финансирането и постигнатите резултати. Вероятно не всичко е прекрасно, но преобладават ползите за обществото.

Що се отнася до ул. Монтевидео наистина трябва да се поразсъждава и най-вече да се поработи сериозно, вероятно и по гражданска, и по политическа линия, за да не ни накарат отново да забравяме. Факт е, че този въпрос се дискутира малко от преподаватели и служители, а и студенти, но не искам да вярвам, че настоящото състояние на инфраструктурата до НБУ им е удобна и са доволни от нея. Това не е в интерес само на един човек или група хора, а на цялото общество, особено в тази част от София.
Тема № - 142 Коментар № - 8001 Ирена Николова - 2015-07-20 11:27:49
Сега пък ще побързам да се закача за бг-кадровата хранителна среда „паразит-приемник”. Уважаемата Ирена Николова я посочва като типична и с днешна дата, но това си е същото онова, за което и аз подхванах по-ретроспективно. При социализма имах /зло/щастието да работя последователно в няколко културно-изследователски и информационно-пропагандни звена и редакции, където паразитиращата номенклатурна хай-и под-върхушка дотолкова се беше омаломощила от кухост, познавателна теснота и липса на оригинални „ком-здравословни” визии и творчески претъркулвания, че се налагаше да търсят под лупа съмнителни, непроучени докрай, външни приемници. Във всичките трудово-творчески колективи /така се наричаха тогава/, където попадах, беше наложено като обичайно поне 30 процента от тях да са съставени от съпруги, балдъзи и зълви на /видни и невидими/ верни на партията и службите другари. Този, лакиращ по цял ден нокти и дезодориращ се „потенциал”, успяваше да ползва и по половин година отпуски по болест или „творчески командировки”. Никога не узнах как става тази далавера, в онова желязно-дисциплинирано за несведущия строител на соца време… Като добавим към споменатия пу…, пардон, потенциал колегите /от мъжки пол/ с категоризирано /революционно?/ потекло, доносниците и станалите членове на по-първи ловджийски дружинки в „колектива” оставаха трима-четирима, годни да измъдрят нещо по-така, че да има все пак някаква относително правдива, обещаваща идващи развития и прилична връзка с „културната общественост и широките народни маси”. Така беше.
Лошо ще е сега да е така. Това значи, че онази пагубна парт-номенклатур-родова кадровакщина никога не е напускала основополагащите терени на държавността и обществената ни сграда, а просто се пременила в „капитал-демократическа” одежда. Със сигурност мога да кажа, че част от националния ни бизнес, „овирусен” от най-прогресивни фирмено-управленски технологии, се научи да цени кадрите си. От десетина години насам, и особено след влизането ни в ЕС, наблюдаваме успешни /и законосъобразни!/ примери на местно-общинско и кметско управление на предприсъединителни и членски ЕС-средства. Моят град, Бургас, е хубав пример за това, че „властовите кадри” могат да се съобразяват с очакванията на „сивотата и немотията на голямото долно”. Както много силно и заслужаващо дълъг дискурс го е поставил пред гражданския ни поглед уважаемият професор Богданов. Впрочем, той ме подбужда в коментара си, с онова казано към мен „самотно забъркване на сложнотии”, към един напоителен, от моя страна, дискурс. Изключително важен за моята „страст” да правим от малкото усложнено гражданско по-едро успокоено човешко. През този форум, надявам се да не греша, ние двамата, с моя някогашен и сегашен Учител, обменяме /нецензуриран/ опит и искреност главно в това. За което съм му преблагодарен.
Що се отнася до казуса „Монтевидео”, намирам за недалновидно и немарливо той да бъде оставян тъй дълго без благоустройствено решение. Най-малкото, защото хвърля сянката на дисхармонираща среда върху многобройните и обещаващи /за България!/ образоващи се в НБУ. Но аз бих разсъждавал и тъй. Колко от студентите и преподавателите в този устойчив и проспериращ, в един модерно-европеизиран мащаб, университет гласуват? За кои политически сили са го направили? Към кого трябва да отнесат своите граждански искания?... Аз бих отишъл при, или бих отправял настоятелни писмени питания и подписки, до районните и общинските съветници и кметове, до местния народен представител, до „овластените”, които съм издигнал. Такива трябва да са времената ни, за да не се приспим отново в социално автоматизираното „народо-властно” соц-времие.
Тема № - 142 Коментар № - 7998 Dekarabah - 2015-07-18 17:53:14
Благодаря ви, проф. Богданов, за препоръките, а и на Dekarabah за включването с кадровата политика.

Прав сте, проф. Богданов, че когато се коментират кадрите, те не засягат само една сфера, а се разпростират навсякъде. Ако имаме привидно общество, то означава, че то се доминира от тези кадри и тяхната политика. Точно това е трудно да се види, какъв е техният дял спрямо всички останали. Но със сигурност прозрачността е нещото, което ги плаши.

Колкото и да съм критична, не може да се отрече, че се правят усилия за подобряване на средата в България, което все пак е оптимистично. Например, вече има регистър на регулативните режими, издавани от централна и местна власт, което е от полза за бизнеса, и това е направено чрез средства, предоставени от фондовете на Европейския съюз.

Освен това, стартирането на бизнес в България, е важно за предприемачите във всеки сектор от икономиката и изисква следването на четири процедури. Приблизително толкова са те и за останалите страни от Централна и Източна Европа и по-развитите държави. Това, което при нас е два пъти повече в сравнение с тях е времето за регистриране на фирмата, като в България за това са необходими 18 дни, а във водещите икономики в света около 9 дни. Така се оказва, че формално следваме тенденциите, но реално ги изпълняване за повече време, отново в следствие от миналото.

Може би е добре да допълня Dekarabah за издигането на кадрите днес. Как се случва? Трябва да се намери компетентен, към който да се прикрепи кадърът и като паразит се храни от своя приемник. Ако обаче вниманието се фокусира върху него, т.е. бъде махнат паразитът от своя приемник и остане сам, тогава се започва прикриването на некомпетентността чрез извеждането на всевъзможни лични и семейни проблеми. Така ако успее да заблуди останалите, не без подкрепата на своите събратя, кадърът вече се е издигнал. Но въпросът е докога ще му се позволява? Това е валидно за всички сфери на нашето общество - бизнес, академични среди, администрация.

Що се отнася до електронно управление, то за него се говори след 2000 г. и досега само в някои институции са въведени подобни услуги (Национална агенция за приходите, Агенция Митници и частично в общини и министерства). До момента все още не са въведени изцяло при обслужването на гражданите и фирмите. Вярно е, че има предложение от м. юни тази година за създаване на агенция за електронно управление, чрез която да се централизира прилагането на дигитални услуги. А дали най-накрая ще се случи, предстои да видим.

И ако се върнем на примера с ул. Монтевидео, на този етап, при който са спрени средства, трудно може да се каже кои кадри са възпрепятствали нейното ремонтиране. Когато в края на годината се види резултатът от бюджета на общината, ще стане ясно как и къде са преразпределени средствата, отделени от общината и от републиканския бюджет. Тогава интересите на кадрите ще са много по-ясни и документирани и ще могат да се коментират.

Така че кадрите в България постепенно губят своята власт, и то в различни области, чрез повече упорство от останалите. Както посочвате, проф. Богданов, във форума за теоретичните есета в „Човек, герой и властник“, човекът е „обществено същество“, но и властник, а в някои случаи и герой.

Тема № - 142 Коментар № - 7997 Ирена Николова - 2015-07-18 08:22:30
A, Ирена, виждате ли, влезе и Декарабах с неговата гъста реч, набъкана с опит, преживявания и самотно забъркване на сложнотии. А ето и аз се опитвам да вкарам моето разбиране за по-дългите синонимни редове като важен инструмент на по-доброто разбиране. Повтарям си настояването - това, което казвате за кадровото поддържане на горния слой, ето добавете и изреченото от Декарабах за тодорживковската политика, свържете го в по-дълъг синонимен ред с моето настояване, че и старото комунистическо общество, а и днешните горни фирмени слоеве, в които се печели повече, са подобни укривания на високо, които бягат от сивотата и немотията на голямото долно, на което не се обръща внимание. Добавете във вашето нашето, за да започне работата на по-общото знаене.
Тема № - 142 Коментар № - 7996 Bogdan Bogdanov - 2015-07-17 08:42:46
Ще вляза с малък слалом по темата за „кадрите“. Същите тези, които могат да бъдат наричани и „героите-властници“ или, осъвременено, „мениджърите“ на българските социално-икономически съдбини през последните 7 десетилетия.
Познавам добре потайностите на кадровото производство и чино-раздаване от преди 1989 година. В приятелски кръг обичам да натъртвам: вторият разгромяващ фактор, след пълното неумение да се обвърже заплащането на труда, високата квалификация и научно-иновативните разширявания, беше ударното възпроизвеждане на правоверни „управленски кадри“. При нашата обтекаема орисия да ни управлява, теоретизирайки неуморно и обилно „специфичното у нас социалистическо изграждане “, правешкият властелин Т. Живков, беше създал идеалната инкубационна среда за люпене на нови и нови кандидати за управленци. Подборът и нескончаемото разместване, „възходът и падението“ на соц-„мениджърите“, както и на „по-незначителните боевици“ на нарастващата по броя си каста от идеологически-обществените надзорници, протичаше върху „безсмъртно-революционната“ почва на битката за власт. На ядовитото интересчийско поборничество между съмнително-героичните нашенски партизанско-диверсионни отряди, уголемяващата се биографично-споменно „епопея“ на АБФК-ащината, набиращата своя вътрешна мощ и центробежност „перфектно образована“ соц-парт-комсомол-аонсу номенклатура. Както обичам да твърдя, още към края на 70-те години на м. в. българската червено-родова „буржоазия“ успя да се конформира „меко, мирно и съзидателно“ в цялата и „вечна“ базисно-надстроечна власт у нас. Това, впрочем, не се случи с такава историческа скорост и безкомпромисност в други европейски страни от бившия соц-блок, дори и в пребиваващите де юре под единния съветско-имперски ботуш „малки братя“. Характерни кадрови „разноречия“ в полза на по-качествения и неполитизиран подбор на стопански и административни кадри имаше в Полша, ГДР, Чехословакия, Унгария, прибалтийските екс-съветски републики, та дори и в Кавказ. Само у нас в пълна сила се въдвори „технократичната“ повеля, че реалната подготвеност, личните лидерски качества, и отворената обществена резултативност от която и да е дейност са нещо пожелателно, но не първостепенно?! Стигна се дотам, че само с работническо-селски произход, опазил бог, „капиталистическо-кулашко-фашистки“, беше невъзможно да се добереш до директор на селско училище, местен цех на „кооппром“ или на крайноквартална детска градина, ако ще да съчетаваш талантите на Макаренко и Айнщайн в едно… Интригантската, прецизна до кенефно попръцване, с извинение, „народна республиканска“ кадрово-парт-ченгеджийска кадрилност на Тато опорочи, прекъсна веднъж и, да не казваме завинаги, но поне до ден днешен, естествения подбор на обществено-политическото, държавното-институционалното, научно-образователното, културно-творческото и, особено валидно с днешна дата, медийно-коригиращото лидерство. Приспа задълго благородния „геройско-водачески“ кръвоток на нацията ни. Много малко кадърни и съхранили черти от образа на подготвения, можещ и правещ общи ползи индивид/герой/обществено нагърбил се, и нелегално малко такива общности от хора с българо-загрижено разбиране, успяваха да виреят, „продавайки“ трудно-заменимите си способности, при „демократичния ни, толериращ пълната изява на личността“ соц. Злощастната историческа водаческо-„технократична“ инерция на „овластените от пролетариата и най-светлите идеи“, след известни „кадрови пропущения, колебания и компромиси“, беше реанимирана и наложена в дългия ни преход. Още по-организирана, финансово легитимно/?!/ охранена, вече не само на партийно-семейно-номенклатурен, но и на откровено мафиотски-кланов принцип… Ако продължаваме да потулваме, с нехайна надежда за промяна/подмяна и скорошен благополучен екзод, тази общонародно известна истина, ще … ни разпръснат окончателно „неставащите за кадри“ в следващия четвърт век из Европа и по света. Тук, в ЕС-членката България, ще останат единствено „потомствените лидери“ и минимализирана част от слабопродуктивния, неквалифициран и „патриотично обострен пролетариат“.
Да, и аз съм обострен, недиалогичен, прощавайте. Но не мога да не бъда, като „ням“ гражданин, следящ, примерно, натрупващите се апории пред съдебната реформа у нас, удивен от желязната сплотеност на Статуквото около изненадваща перифраза на сталинското: „Няма незаменими кадри“. В „пожелалата“ някога да се присъедини към „братския съюз на завинаги победилия комунизъм“ наша родина изведнъж, както безброй много пъти досега, се оказа, че разполагаме само с „незаменими“ кадри?! Това не е и не може да продължи да бъде обществено-управленска заварена реалност. Никоя годна фирма или целесъобразно и дългосрочно мотивирана и работеща група не си позволява да носи баласта на кадрово безполезното, вредящото, дърпащото назад, нехайното към общ просперитет. То трябва да отпадне, особено от властово-функциониращите начала, и да търси друга кадрово-трудова реализация. Може и в чужбина, но не на запад или твърде на изток. Там плащат за конкретно свършено, напряга се ум, опъва се врат, а някъде и все още режат ръце за най-дребното незаконно присвоено…
Спирам се, не съм толкова обезнадежден, колкото изглеждам „пламенен“. Подкрепям напълно уважаемата Ирена Николова в нейната прагматична визия за ползите от електронизация на управлението и административно-стопанската дейност в страната ни. За жалост дълъг низ от нашенски „незаменими“ кадри и структури, известни на широката общественост, досега си поиграха с няколкостотин милиона данъкоплатски /наши и европейски/ пари, без особен резултат в тази посока. Очевидно, самите тези /облажващи се крепко от обществените поръчки/ „конструктори на прозрачна и антикорупционна среда“ имат най-малък интерес от нейното установяване. Това парадоксално разминаване на обществените и легитимните бизнес очаквания с индивидния и групов „кадрови“ интерес изяде поне едно десетилетие много по-интензивно /и печелещо гражданското доверие!/ развитие на страната ни.
Тема № - 142 Коментар № - 7995 Dekarabah - 2015-07-16 16:04:33
Ирена, това, което говорите по темата за кадрите, е полезно и вярно, но то ново назоваване. Това е и първият му недостатък. Би трябвало да се свърже с по-старите теми - че обществото е разкъсано на несвързани области, че областта, в която думата е на кадрите, е само привидно общество, но иначе е като частна домашна сфера, все едно че става дума за нещо, осъществяващо се в отделен дом. И вторият недостатък - говорите общо по темата, не давате конкретни примери. Дадете ли, ще се окаже, че примерът визира не само назованата тема, а и други теми. Конкретните примери засягат повече теми. Реалността никога не е отделна тема, а е сблъсък на повече теми. Нас ни интересува реалността, докато темата, колкото по-чисто и общо е разгледана, е само подстъп към реалността и не е достатъчно реален факт.
Тема № - 142 Коментар № - 7994 Bogdan Bogdanov - 2015-07-16 08:14:24
В продължение на това, което казвате, проф. Богданов, е и настоящият ми коментар за разглеждане на конкретни въпроси.

При проучването на темата за преструктурирането и приватизацията има проблеми, които не могат да бъдат представени с данни и анализи, тъй като липсва информация за това. В същото време те не са маловажни за нашето развитие.

Такъв например е въпросът с човешкия фактор при извършване на прехода. Ясно е, че икономиката, а и обществото не могат да продължават по същия начин, както преди 1989 г., но има хора, които не са съгласни с това. Ако имат собствено мнение, то това е тяхно право, но те и открито или неявно пречат и саботират преструктурирането. Обикновено казват, че това не е правилно, но не предлагат друго решение или алтернатива, а просто целят да спрат развитието.

Какво имам предвид? В България 45 години се спазваха едни порядки – съветски, които оставиха сериозни следи дори и днес. Казват, че тези, които не помнят миналото, са обречени да го повторят (Дж. Сантаяна) или че ако народ не познава миналото си, няма и бъдеще. Историята безспорно трябва да се помни и да не се забравя. Ако не говорим за това, може да се наложи да повтаряме.

Има една фраза, която определя начина на мислене и действие през тези 45 години, но за съжаление и след това: „Кадрите решават всичко“ на Сталин. „Кадрите“ намират „добро“ приложение при приватизацията, ликвидацията или преструктурирането като цяло.

За да може дадено решение да се изпълни, ви трябват хора-експерти или „кадри“, които да приложат конкретната политика на съответния мениджър. Да, но ако този „кадър“ решава, че той е по-важен от всички останали и не иска да си върши работата, а напротив, я саботира, защото той заслужава повече? Тогава кой е виновният – мениджърът / министърът, който е наредил, но не е изпълнена задачата в първоначалния замисъл или „кадърът“, който се е облагодетелствал и е подвел останалите.

Така е и при приватизацията и преструктурирането. Има сделки, чрез които не са постигнати желаните резултати, поради намеса на „кадрите“. Но това няма как да се докаже или да се представят данни за недобросъвестно или незаконосъобразно изготвяне на документи или провеждане на процедури. Факт е, че определен период през 90-те години има забавяне в темпа на преструктуриране и раздържавяване. Но също е вярно, че има и обществена съпротива, а и кадрова, за провеждане на реформи.

Как действат "кадрите" (това са само част от методите, вярвам, че сте срещали и други)? Обикновено се забавя документация по даден въпрос и може да не се разрешава с месеци или години. Освен това, при изготвянето на непрозрачни процедури за търгове или методи за приватизация се създават условия за оспорване от отделните кандидати. Разбира се, издигането на верни до кадрите лица, в повечето случаи некомпетентни и без образование, е задължително, за да се продължи традицията, за съжаление. Не е за подценяване и финансовият интерес.

Целта на всичко това е вие да се откажете от каквито и да е претенции и да мислите за вашия проблем като неразрешим, а след това да забравите за него. Но информационните технологии променят хода на развитие и колкото повече дигитални услуги има, толкова „кадрите“ губят и властта си от контакта с вас. Сигурна съм, че всеки е виждал това, но за да се преодолее трябва и повече упоритост и критика към подобни дейности.

Как е в света, където не са имали щастието да се запознаят с „кадрите“? Ако изпратите дори и-мейл, което вече се счита за официална кореспонденция дори в Европейската комисия, ще ви отговорят до 24 часа или най-много до три работни дни с решение на вашия въпрос или информация за неговото решаване. Това е практиката в САЩ, в страните от Западна Европа, в страните от Далечния Изток.

В България, особено в частния сектор, където работят с тези държави, вече са се научили, че всяко запитване е важно и на всеки детайл трябва да се обърне внимание. Разбира се, винаги има изключения и в частния сектор, където заради ценни "кадри" могат да загубят клиенти. Но особено валидно е в държавната и най-вече в общинската администрация, където преобладава политиката на „кадрите“.

За самото изследване на икономическото развитие през тези 25 години е ясно, че без данни е трудно да се анализира този проблем с общественото недоволство от промяната в статуквото. Но за нашата действителност в 21 век, не смятам, че кадрите трябва да продължават да решават всичко и е крайно време те да си останат в миналото, след като им харесва или така са ги обучили.

Какво е решението? Повече електронни услуги и по-малко пряк контакт с „кадрите“ всъщност ще ги изолира и ще ги направи ненужни. А и така ще се види за колко време реално разрешават даден казус и най-вече какво са направили, за да го решат. Разбира се, важно е да се помни миналото, за да не се налага до го повтаряме.
Тема № - 142 Коментар № - 7993 Ирена Николова - 2015-07-15 10:22:57
Добавката е отлична, Ирена. Да наистина това е нужно - да можем да влизаме и в конкретни въпроси, както и вие сте го направила по темата за ремонта на "Монтивидео". Това е нужно, за да бъдем и конкретните граждани, поддържащи обществено една тема-проблем, която се обсъжда. Но е нужно и разширяване-описание на повечето теми, от които зависим в по-общото, в което сме. Това е и непосредственото ни задължение като университет, Ирена. Да предлагаме и по-обхватни описания на нашето - на нашия квартал, на нашия град, на цялата област, а и на цялата страна, в която живеем несъвършено по много пунктове, но живеем, и то и в реда и по реда, който определя всяко съвременно живеене
Тема № - 142 Коментар № - 7991 Bogdan Bogdanov - 2015-07-14 08:25:47
Бих искала отново да благодаря на проф. Богданов за възможността да публикувам в неговия форум и да се извиня за забавянето на коментарите от мен.

Включвам се във форума, за да продължим дискусията за преструктурирането и приватизацията и най-вече за това, че може би всичко изглежда обобщаващо и абстрактно, а е добре да бъде представено по-конкретно. Както казва и един приятел, трябва да съм много по-критична, а и е по-интересно, когато има примери от нашата реалност.

Какво липсва на текста, публикуван във форума като увод? Основно се разглежда перспективата на държавата чрез централното управление на ниво министерства и агенции. В същото време, е налице и още едно ниво, на което се обръща внимание предимно преди и при провеждането на избори – местната власт. След изборите забравяме за дейността на общините, а точно там централното управление не винаги разрешава въпросите. Например, не малък дял активи са приватизирани през общинските агенции за приватизация, или са обявени в ликвидация от самите общини. Част от дружествата продължават да са общински и все още не са преструктурирани, а и се управляват от кметовете по места и от определени от тях управителни съвети (бордове).

Друг не малък ресурс за общините са средствата по фондовете на Европейския съюз, особено в областта на кохезионната политика, за която има осигурен ресурс до 2020 г. Те могат да са бенефициенти по различни програми и проекти с достатъчно средства за развитие на своите политики, но в случай че желаят да ги прилагат.

Ако нещо не се разреши днес, може да се наложи утре да се преструктурира или ликвидира, тъй като е пропуснат точният момент. Както например за една обикновена улица в София, за която ако днес не се направи нищо, утре вероятно ще са необходими двойно или тройно повече средства на данъкоплатците, т.е. наши средства.

За всички ни в НБУ е ясно, че на ул. Монтевидео е нужен ремонт. Но от доста години не достигат средства на общината и тя има други приоритетни части на града, които да развива. За тази календарна година бяха предвидени около 6 600 000 лева за реконструкция, които последно са потвърдени на заседание на Столичния общински съвет от м. февруари 2015 г. (http://sofia.bg/pictss/buidjet2015/Prilozhenie-3-3.1-R48-12022015.pdf, стр. 5). От тях около 820 хил. лева са целева субсидия от републиканския бюджет, която както изглежда няма да бъде усвоена. Оказва се, че централна (чрез субсидията) и местна власт (чрез останалите средства) не могат да се справят с този въпрос. А след като са предоставени средства, то те трябва да се ползват по предназначение, а не да се разпределят след това като разходи за избори например.

Кои са потребителите на тази улица в София в отсечката, планирана за реконструкция през 2015 година? Освен студентите на НБУ (около 10 000 -12 000), служителите и преподавателите, в този район, има още две средни училища и една гимназия, включително едно национално средно училище, Франкофонски институт по администрация и управление, Следствен отдел на Софийската градска прокуратура, детска градина, 2 лечебни заведения и поликлиники. Между другото, почти половината от тях са отразени в интернет пространството на адреса на НБУ. Като добавим и живеещите в района и преминаващите автомобили, си представете как толкова ученици и студенти се придвижват тук, без да има и достатъчно осветление и тротоари.

Вярно е, че до момента г-жа Йорданка Фандъкова е един от най-успешните кметове на София и градът наистина се подобрява, особено в централната част, макар и бавно. Но при толкова учебни заведения и обществени институции в покрайнините на София на една улица, все още да липсва инициатива от общината за реализация, също не е успокояващо, и то при планирани средства за това.

Защо до момента не е започнал ремонта, при положение, че по план само 2015 г. е предвидена за реконструкция на тази улица? Липсва информация за това, но ако не стартират скоро, със сигурност разходите за ремонт през следващата година ще са повече, а все пак предстоят избори през есента. В същото време част от паветата на тази улица вече се отделят от нея и догодина може и да няма такава в този участък.

Вероятно тези от вас, които са посрещали чуждестранни преподаватели, гости или студенти, вече са станали добри дипломати, обяснявайки защо е така уредена тази част около университета, при положение, че кампусът на НБУ може да се сравнява с най-добрите университети в Европа и САЩ.

Така за неща, които не се правят днес, утре може да се окаже, че трябва да се коментират и анализират като пропуснати ползи за обществото.
Тема № - 142 Коментар № - 7988 Ирена Николова - 2015-07-12 09:31:38
1  2  3 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 34127

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 122408

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 13334

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 27717

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 126639

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 71777

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 18634

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 10521

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 171518

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 52771

 

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA