Ирена Николова
Въпросите, свързани с преструктурирането на икономиката в България през последните 25 години и трансформирането на държавната собственост в частна, включително и чрез приватизация, определят в значителна степен настоящото и бъдещото развитие на страната. И то не само в икономическата, но и във всички останали обществени области. За да се постигне това трансформиране, задължително условие е политическата воля и последователност в изпълнението на избраните политики и последвалите действия oт тяхното прилагане.
В някои от бившите социалистически страни в Европа то се извърши в началото на този период (1990-1994 г.), в други процесите се забавиха и започнаха след 1997 г. Това се отрази върху тяхното настоящо състояние и определи различната степен на икономическото им развитие.
При разглеждането на тези реформи за периода от 1989 г. насам, а и отражението им върху обществата в страните, за които става дума, трябва да се има предвид, че те не са механични процеси и че засягат живи същества. Извършеното преструктуриране на икономиката от планова в пазарна се отрази най-вече върху хората.
Някои от нужните реформи не са проведоха, и то не само в България, тъй като за това е необходима политическа воля, а и защото реформите се отразяват неблагоприятно върху по-малка или по-голяма част от обществото. Което води до неодобряване на съответната политическа сила, а често и до нейното напускане на политическата сцена.
Кое прави необходимо разглеждането на въпросите, свързани с преструктурирането на българската икономика през последните 25 години и раздържавяването на собствеността в нашата страна? Това, че ефектите от проведените промени в началото на 90-те години, когато стартира и процесът на трансформиране на икономиката, а и на цялото общество, определят последвалото икономическо развитие и цялостното състояние на днешното българско общество.
Най-същественият от тези въпроси е защо в България преструктурирането и приватизацията не се случиха по най-добрия възможен начин, а в други държави от Централна и Източна Европа се осъществиха и благоприятстваха за тяхното развитие. Ако извървеният път у нас досега не е правилният, кой е подходящият за нашето икономическо развитие? Това са част от въпросите, които се дискутират в изложението нататък.
Практиката от последните 25 години показва, че там, където има последователност при изпълнението на политиките в икономиката и останалите обществени области, резултатите са видими. Противоположното също е факт. Когато “се търсят“ и „измислят“ нови подходи с единствената цел да не се приемат добрите утвърдени практики, губи цялото общество. А това защо става? Поради несъответно разбиране за обществените ценности. Когато съвременните ценности на частното, което се съчетава с държавното и публичното, и отвореното съществуване са приети, обществото се развива добре.
България от 2007 г. е пълноправен член на Европейския съюз и участва в редица международни организации, и то успешно. Въпреки това, що се отнася до общото икономическо състояние на страната и постигането на по-високо развитие, в това има много за подобряване. Значителна част от днешните ни проблеми са предизвикани именно от етапа на преструктуриране и раздържавяване, през който премина страната в последните години.
Със сигурност една държава не може да съществува сама по себе си, без да е призната от други държави или организации. Затова и често се прибягва до сравнението като подход, за да се съпостави напредъкът на страната или напротив, недостатъците и пропуските при нейното развитие спрямо останалите. Ако се разгледа по-внимателно „Политика“ на Аристотел, Трета книга например [1], ще се разбере, че при разглеждането на държавните устройства философът съпоставя практиките в отделните градове-държави в Древна Гърция.
Същото правим и ние днес, като сравняваме България с държавите от Централна и Източна Европа, поради сходствата при трансформирането на икономиките от планов в пазарен тип. Сравнителният анализ е приложен и в настоящата разработка. Съвсем очевидно анализирането на процесите на преструктуриране и приватизация в България може да допринесе за представянето на нейното възможно бъдещо развитие. Така че дискутирането на тези въпроси е важно, не само за да се представи случилото през 25-те години на прехода [2], по което няма единомислие, но и за да се помогне за бъдещото развитие, в което задачата е не само да се извърши неизвършеното, но и да се последват промените и в развиващата се световна икономика, с която нашата икономика е свързана.
Още в началото на 90-те години, когато стартира преходът, значителна част от промените в стопанството трябваше да се реализират, и в края на 20 век да са факт. Както това направиха държави от Централна и Източна Европа (Чехия, Словакия, Унгария, Естония, Литва, Полша и др.), в които същинската приватизация се състоя в началото на т.нар. преход след ясна преценка в какво изостава държавата и кои нейни активи е редно да се разпродадат. Разпродадоха се тези активи, на които държавите бяха лоши стопани. Така те умело преструктурираха своите икономики и дори не бяха засегнати от глобалната финансова-икономическа криза и последвалата я европейска дългова криза от последните няколко години. Kaкто стана в Чехия и Полша.
Докато същинската приватизация в България започна в периода 1997-1999 г., т.е. близо 10 години след промяната след крайно обезценяване на активите на държавните и общинските фирми и силно спадане на конкурентоспособността на тяхното производство. Към което естествено се добавяха и други пропуски и не на последно място и този, че в началото на прехода интересът към бившите социалистически страни като нови пазари беше доста по-висок, отколкото десет години по-късно.
Важен въпрос при трансформирането от един тип икономика към друг е именно собствеността, в нашия случай, раздържавяването. Как протича приватизацията- раздържавяване в България? Премина се през доста етапи и видове приватизация – частно разпореждане с държавна собственост, касова приватизация, масова приватизация, работническо-мениджърска приватизация, продажба на стратегически инвеститори. Освен тези видове приватизация в България от ключово значение беше и нормативната рамка на раздържавяването.
До 1992 г. то ставаше на основата на Указ 56 и Постановления на Министерския съвет. Липсваше ясно разписан закон, който да отчита случилите се промени. Указът беше приет в началото на 1989 г. и нямаше нужната визия за развитие на собствеността., която се налагаше след промяната през ноември 1989 г. Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е приет едва през 1992, като при това е променян всяка следваща година поне веднъж, а понякога и по няколко пъти. А се добави и това, че този закон беше последван от втори в сила и днес - Законът за приватизация и следприватизационен контрол, който също се променя често.
Има няколко важни въпроса, свързани с промяната на собствеността, на които трябва да се обърне внимание:
• коя част от държавната собственост ще остане държавна предвид стратегическото развитие на някои сектори и кои предприятия ще бъдат предложени за приватизация;
• кога се извършва продажбата – когато икономиката е в растеж и цените са високи, или когато тя е в рецесия или депресия, и цените са по-ниски;
• каква е оценката на държавната собственост, предложена за приватизация, към момента на нейната продажба – дали тя зависи от предишното условие и от метода на оценка, а и от самия оценител, или става по платоновски справедливо и се отнася несправедливо към крайната оценка на държавната и общинската собственост поради личен интерес;
• освен изпълнителния орган е необходимо и наличието на надзорен, който да следи как тази оценка е направена и защитена ли е собствеността, т.е. получена ли е максимално възможната цена за съответната продажба. Защото, ако приватизацията се извършва, за да се увеличат приходите в бюджета, то при ниска оценка, очакваните постъпления не се оправдават.
• как се осъществява следприватизационният контрол, т.е. дали съответната институция следи за изпълнение на договореното между държавата и инвеститора.
Резултатите днес, сравнявайки икономики, сходни с нашата, показват, че в България трябва да наваксаме пропуснатото и да работим и мислим и за бъдещето. Тъй като докато при нас се приватизира активно в края на 20 век, в останалите държави това е станало по-рано и вече се работи по електронното правителство и предоставянето на електронни услуги, като се развиват дейности, подпомагащи инициативата на малките и средни предприятия и се търсят нови сектори, които се създават и развиват с оглед и на тенденциите в световната икономика.
Това са въпросите, които се дискутират в изложението нататък и за които се търси отговор чрез анализа на данните за България. Но освен критиката към извършеното, както и на все още недовършеното до момента като дейности за преструктуриране и резултати от приватизацията, в анализа се засягат също и въпросите за това как би било по-подходящо да се извършат реформите в българската икономика с оглед на ефективното бъдещо развитие.
Целта на настоящия текст е да се представи преструктурирането и приватизацията в България в периода от 1990 г. до днес и преди всичко да се разгледат последствията от този начин на преструктирине и приватизация върху днешното състояние на българската икономика.
Задачите са няколко:
- да се разгледа преструктурирането на икономиката от планова към пазарна, като се анализират факторите, оказващи влияние върху преструктурирането;
- да се представи приватизацията в България за разглеждания период и да се анализират нейните резултати;
- да се предложи вариант как би трябвало да протече преструктурирането и какви са перспективите на бъдещото развитие на българската икономика.
Посочените цел и задачи са анализирани в текста нататък, като основните въпроси са систематизирани и представени последователно. В заключение са формулирани изводи.
При подготовката на текста е ползвана информация от български и чуждестранни автори по въпросите на преструктурирането и приватизацията в България и в други държави от Централна и Източна Европа. Информацията е извлечена от анализи и изследвания, които са цитирани.
Ползвани са данни от български и чуждестранни източници (Национален статистически институт, Българска народна банка, Агенцията за приватизация, Световна банка, Международен валутен фонд, Европейската статистическа служба (Евростат), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и др.).
В текста са включени и мои анализи по въпросите на преструктурирането и развитието на икономиката, публикувани във форума на проф. Богдан Богданов през 2014 година. Принос имат и дискусиите в двата общоуниверситетски семинара в Нов български университет върху „Държавата“ на Платон и „Политика“ на Аристотел, в които участвах.
[1] Аристотел. Политика, Книга Трета, http://bogdanbogdanov.net/pdf/256.pdf.
[2] „Преход“ е понятието, което се използва в България за периода след 1989 г. на трансформиране на икономиката от планов към пазарен тип. Тъй като с това понятие се означават и промените във всички останали сфери на обществото, трябва да посоча, че в настоящия текст понятията „преструктуриране” и “трансформиране на икономиката“ визират основно икономическите и финансовите процеси и дейности.