БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

РАЗБИРАНЕ И
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Увод

Ирена Николова

Въпросите, свързани с преструктурирането на икономиката в България през последните 25 години и трансформирането на държавната собственост в частна, включително и чрез приватизация, определят в значителна степен настоящото и бъдещото развитие на страната. И то не само в икономическата, но и във всички останали обществени области. За да се постигне това трансформиране, задължително условие е политическата воля и последователност в изпълнението на избраните политики и последвалите действия oт тяхното прилагане.

В някои от бившите социалистически страни в Европа то се извърши в началото на този период (1990-1994 г.), в други процесите се забавиха и започнаха след 1997 г. Това се отрази върху тяхното настоящо състояние и определи различната степен на икономическото им развитие.

При разглеждането на тези реформи за периода от 1989 г. насам, а и отражението им върху обществата в страните, за които става дума, трябва да се има предвид, че те не са механични процеси и че засягат живи същества. Извършеното преструктуриране на икономиката от планова в пазарна се отрази най-вече върху хората.

Някои от нужните реформи не са проведоха, и то не само в България, тъй като за това е необходима политическа воля, а и защото реформите се отразяват неблагоприятно върху по-малка или по-голяма част от обществото. Което води до неодобряване на съответната политическа сила, а често и до нейното напускане на политическата сцена.

Кое прави необходимо разглеждането на въпросите, свързани с преструктурирането на българската икономика през последните 25 години и раздържавяването на собствеността в нашата страна? Това, че ефектите от проведените промени в началото на 90-те години, когато стартира и процесът на трансформиране на икономиката, а и на цялото общество, определят последвалото икономическо развитие и цялостното състояние на днешното българско общество.

Най-същественият от тези въпроси е защо в България преструктурирането и приватизацията не се случиха по най-добрия възможен начин, а в други държави от Централна и Източна Европа се осъществиха и благоприятстваха за тяхното развитие. Ако извървеният път у нас досега не е правилният, кой е подходящият за нашето икономическо развитие? Това са част от въпросите, които се дискутират в изложението нататък.

Практиката от последните 25 години показва, че там, където има последователност при изпълнението на политиките в икономиката и останалите обществени области, резултатите са видими. Противоположното също е факт. Когато “се търсят“ и „измислят“ нови подходи с единствената цел да не се приемат добрите утвърдени практики, губи цялото общество. А това защо става? Поради несъответно разбиране за обществените ценности. Когато съвременните ценности на частното, което се съчетава с държавното и публичното, и отвореното съществуване са приети,  обществото се развива добре.

България от 2007 г. е пълноправен член на Европейския съюз и участва в редица международни организации, и то успешно. Въпреки това, що се отнася до общото икономическо състояние на страната и постигането на по-високо развитие, в това има много за подобряване. Значителна част от днешните ни проблеми са предизвикани именно от етапа на преструктуриране и раздържавяване, през който премина страната в последните години.

Със сигурност една държава не може да съществува сама по себе си, без да е призната от други държави или организации. Затова и често се прибягва до сравнението като подход, за да се съпостави напредъкът на страната или напротив, недостатъците и пропуските при нейното развитие спрямо останалите. Ако се разгледа по-внимателно „Политика“ на Аристотел, Трета книга например [1], ще се разбере, че при разглеждането на държавните устройства философът съпоставя практиките в отделните градове-държави в Древна Гърция.

Същото правим и ние днес, като сравняваме България с държавите от Централна и Източна Европа, поради сходствата при трансформирането на икономиките от планов в пазарен тип. Сравнителният анализ е приложен и в настоящата разработка. Съвсем очевидно анализирането на процесите на преструктуриране и приватизация в България може да допринесе за представянето на нейното възможно бъдещо развитие. Така че дискутирането на тези въпроси е важно, не само за да се представи случилото през 25-те години на прехода [2], по което няма единомислие, но и за да се помогне за бъдещото развитие, в което задачата е не само да се извърши неизвършеното, но и да се последват промените и в развиващата се световна икономика, с която нашата икономика е свързана.

Още в началото на 90-те години, когато стартира преходът, значителна част от промените в стопанството трябваше да се реализират, и в края на 20 век да са факт. Както това направиха държави от Централна и Източна Европа (Чехия, Словакия, Унгария, Естония, Литва, Полша и др.), в които същинската приватизация се състоя в началото на т.нар. преход след ясна преценка в какво изостава държавата и кои нейни активи е редно да се разпродадат. Разпродадоха се тези активи, на които държавите бяха лоши стопани. Така те умело преструктурираха своите икономики и дори не бяха засегнати от глобалната финансова-икономическа криза и последвалата я европейска дългова криза от последните няколко години. Kaкто стана в Чехия и Полша.

Докато същинската приватизация в България започна в периода 1997-1999 г., т.е. близо 10 години след промяната след крайно обезценяване на активите на държавните и общинските фирми и силно спадане на конкурентоспособността на тяхното производство. Към което естествено се добавяха и други пропуски и не на последно място и този, че в началото на прехода интересът към бившите социалистически страни като нови пазари беше доста по-висок, отколкото десет години по-късно.

Важен въпрос при трансформирането от един тип икономика към друг е именно собствеността, в нашия случай, раздържавяването. Как протича приватизацията- раздържавяване в България? Премина се през доста етапи и видове приватизация – частно разпореждане с държавна собственост, касова приватизация, масова приватизация, работническо-мениджърска приватизация, продажба на стратегически инвеститори. Освен тези видове приватизация в България от ключово значение беше и нормативната рамка на раздържавяването.

До 1992 г. то ставаше на основата на Указ 56 и Постановления на Министерския съвет. Липсваше ясно разписан закон, който да отчита случилите се промени. Указът беше приет в началото на 1989 г. и нямаше нужната визия за развитие на собствеността., която се налагаше след промяната през ноември 1989 г. Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е приет едва през 1992, като при това е променян всяка следваща година поне веднъж, а понякога и по няколко пъти. А се добави и това, че този закон беше последван от втори в сила и днес - Законът за приватизация и следприватизационен контрол, който също се променя често.

Има няколко важни въпроса, свързани с промяната на собствеността, на които трябва да се обърне внимание:

• коя част от държавната собственост ще остане държавна предвид стратегическото развитие на някои сектори и кои предприятия ще бъдат предложени за приватизация;

• кога се извършва продажбата – когато икономиката е в растеж и цените са високи, или когато тя е в рецесия или депресия, и цените са по-ниски;

• каква е оценката на държавната собственост, предложена за приватизация, към момента на нейната продажба – дали тя зависи от предишното условие и от метода на оценка, а и от самия оценител, или става по платоновски справедливо и се отнася несправедливо към крайната оценка на държавната и общинската собственост поради личен интерес;

• освен изпълнителния орган е необходимо и наличието на надзорен, който да следи как тази оценка е направена и защитена ли е собствеността, т.е. получена ли е максимално възможната цена за съответната продажба. Защото, ако приватизацията се извършва, за да се увеличат приходите в бюджета, то при ниска оценка, очакваните постъпления не се оправдават.

• как се осъществява следприватизационният контрол, т.е. дали съответната институция следи за изпълнение на договореното между държавата и инвеститора.

Резултатите днес, сравнявайки икономики, сходни с нашата, показват, че в България трябва да наваксаме пропуснатото и да работим и мислим и за бъдещето. Тъй като докато при нас се приватизира активно в края на 20 век, в останалите държави това е станало по-рано и вече се работи по електронното правителство и предоставянето на електронни услуги, като се развиват дейности, подпомагащи инициативата на малките и средни предприятия и се търсят нови сектори, които се създават и развиват с оглед и на тенденциите в световната икономика.

Това са въпросите, които се дискутират в изложението нататък и за които се търси отговор чрез анализа на данните за България. Но освен критиката към извършеното, както и на все още недовършеното до момента като дейности за преструктуриране и резултати от приватизацията, в анализа се засягат също и въпросите за това как би било по-подходящо да се извършат реформите в българската икономика с оглед на ефективното бъдещо развитие.

Целта на настоящия текст е да се представи преструктурирането и приватизацията в България в периода от 1990 г. до днес и преди всичко да се разгледат последствията от този начин на преструктирине и приватизация върху днешното състояние на българската икономика.

Задачите са няколко:

- да се разгледа преструктурирането на икономиката от планова към пазарна, като се анализират факторите, оказващи влияние върху преструктурирането;

- да се представи приватизацията в България за разглеждания период и да се анализират нейните резултати;

- да се предложи вариант как би трябвало да протече преструктурирането и какви са перспективите на бъдещото развитие на българската икономика.

Посочените цел и задачи са анализирани в текста нататък, като основните въпроси са систематизирани и представени последователно. В заключение са формулирани изводи.

При подготовката на текста е ползвана информация от български и чуждестранни автори по въпросите на преструктурирането и приватизацията в България и в други държави от Централна и Източна Европа. Информацията е извлечена от анализи и изследвания, които са цитирани.

Ползвани са данни от български и чуждестранни източници (Национален статистически институт, Българска народна банка, Агенцията за приватизация, Световна банка, Международен валутен фонд, Европейската статистическа служба (Евростат), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и др.).

В текста са включени и мои анализи по въпросите на преструктурирането и развитието на икономиката, публикувани във форума на проф. Богдан Богданов през 2014 година. Принос имат и дискусиите в двата общоуниверситетски семинара в Нов български университет върху „Държавата“ на Платон и „Политика“ на Аристотел, в които участвах.


 [1] Аристотел. Политика, Книга Трета, http://bogdanbogdanov.net/pdf/256.pdf.
 [2] „Преход“ е понятието, което се използва в България за периода след 1989 г. на трансформиране на икономиката от планов към пазарен тип. Тъй като с това понятие се означават и промените във всички останали сфери на обществото, трябва да посоча, че в настоящия текст понятията „преструктуриране” и “трансформиране на икономиката“ визират основно икономическите и финансовите процеси и дейности.


Коментари по темата
Голям български празничен ден е, както и да го гледаме през времето, та реших да сложа няколко /надявам се да са оптимистични/ реда на кирилската клавиатура.
Първо ще споделя, че уважаемата Ирена Николова начена в сайта на проф. Богданов икономическа публикация, която очаквам с особен интерес. На нас, българите, исторически винаги ни се е налагало да мислим по-интензивно и по-гъвкаво от други държавности и народи, и малко след „хода на световните събития”. Но такава е цената, да съществуваш и оцеляваш на сложно-кръстопътно и благодатно място. Днес си заслужава да си припомним, освен християнско-цивилизаторската мисия на Солунските двама братя и техните ученици, и изключителното за средновековния дипломатически мащаб дело на княз Борис Първи. Царят, загубил всичките си войни, но спечелил духовните си битки, поставяйки България вовеки в центъра на един особен свят, по-доближен до европейските развития и ценности, отърсен от исторически възможни по-злощастни „оварварявания”…
И от тук да мина директно към нещо за днешна „Византия”, „Велика Македония” и нашето мисионерско-българско. Преди дни бях за няколко дена в северна Гърция /ако там изобщо може да има „северни” неща/. И пътищата им, и туризмът им, и маслините им, ако щете, наподобяват испанските /андалузките/, да, уважаеми професор Богданов, на всичко е с два-три етажа надолце… Самият Солун не се е погрижил централни, средищно-туристически тоалетни да не омирисват града и беломорските бризове; работното време и професионалната вежливост на културно-исторически и търговски обекти продължава да бъде нещо по-маловажно за местните, отколкото е протяжното пиене на фрапе или узо с мезелъци; електро-преносната им инфраструктура се намира на равнището на „американската електрификация” от началото на 19.век - дървени /борови/ стълбове с междинни трансформатори, окачени по тях, на метри от прозорците на жилищни и хотелски сгради… От което става ясно, че гръцката „технологична гордост” нито за момент не се е преклонила през европейските стандарти след дългогодишното си членство в ЕС. И че е имало защо българските Родопи да бъдат безконечно изсичани и изнасяни към южната ни съседка… Разбира се, напред са съседите ни. И там, като в Испания, няма педя земя - необработвана. Много е вероятно, това да се дължи на аграрните евро-субсидии. Към това можем спокойно да добавим и евтината работна ръка, придошла от нашата страна, доволна от надника, мечтан, обърнете внимание, в нашите евро-членски стандарти. Впечатлен съм отрицателно и от друго. Овцефермите и краварниците под склоновете на Южна Родопа, а и в Тесалия не отговарят на никакви норми за модерно животновъдство, но със сигурност и там евро-субсидиите се стичат безпрепятствено… Но ще спра „да хуля” нашата еврвоатлантическа партньорка. Не можем да сравним България с Гърция. Това е друга земя, по-разгъната, по друг начин кръстопътна и сложна. При случай, ще се обоснова. Стопанската ни физиономия може да взаимства някои черти от нея – гъвкавост, бързина на търговската реакция, рискова инициатива. Във всичко останало трябва да се обърнем към по-добри европейски модели и практики.
Ще завърша това си „оптимистично” влизане с преобладаващите занимания на днешна Гърция с „великомакедонизъм” и изконно православие. На фона на зле прикрити, търгуващи, „русофилство” и „антиислямизъм”. Конюнктурни политически образувания, платени уикенд „мероприятия” и политически речи на висок глас навсякъде, където можах да видя, изострят „пиещото фрапето си гражданство” към някаква остра гръцка реакция срещу нещо, заплашително?... Преди да падне беломорският здрач, „а варварите все не идват”, както е предсказал и мъдрият „гръцки отшелник” Константинос Кавафис.
…Един следобед, на връщане с ферибота от остров Тасос, пътувахме с група „великомакедончета” от Скопие. Деца като нашите и като гръцките, и като помашките, и като турските, и като балканските изобщо - весели и бързоумни, отворени в общуване и унесени в смартфоните си, лукаво затворени и леко объркани в своето очакване за ВРЕМЕТО, което ги очаква… На пристана, вече стъпили на балканския ни „сложен континент” гледаха към нашия бг-автобус и усмихнато ни помахаха за довиждане. Друго нещо си е кирилицата, както се казва, макар че, доколкото можах да разбера, и те ползват латиницата не по-зле от нашите деца и внуци. Каква по-естествена прегръдка между Константинопол и Ватикана, толкова векове по-късно. И може би точно навреме, в името на един избиращ ГЛОБАЛНАТА СИ ОБЩНОСТ ЧОВЕШКИ СВЯТ.
Тема № - 142 Коментар № - 7980 Dekarabah - 2015-05-24 17:12:08
1  2  3 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 120997

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 129409

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 21652

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 34164

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 136317

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 99994

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 31635

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 19495

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 183415

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 62851

 

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA