БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ 1
РАЗБИРАНЕ И
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

ФОРУМ 2
ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Димитър Карабахчиев

Доверието, макар от хилядолетия човечеството да живее под бездушната тежест на финикийските знаци, сякаш продължава да е най-ценната разменна монета, с която разполагаме. В междуличностностните, семейно-родовите, групово-приятелските, трудово-професионалните и общностно-етническите слепвания; в националните стопанско-производителни, законово-институционални, социални и образователно-културни споразумения за общо благо. И последно, но все по-първостепенно за правенето на 21-вия ни век по „дебелите книги“ на Цивилизацията на Разума, в международните отношения.

В тази тема, в която сам се залутах, като мушица в пещера, пълна с прилепи, смятам, обратно на приетото, да започна „от по-сложното към по-простото“. Реших в необтекаем изговор да изложа мисленето си за стойностите, препънките и неразборията в говоренето/разбирането за ДОВЕРИЕТО на българското общество към Европейския съюз и нашето членство в него. За съпътстващите го граждански активности и „обоснованите” противостоения, неудовлетворености и безразличия.

Ще започна с личното си впечатление, че исторически и поколенийно „ерата на социалистическа и народнорепубликанска България“ продължава да държи преобладаваща част от обществените нагласи в страната ни в своето „детеродно-отглеждащо и педагогическо родителство“. Диапазонът на тези съзнателно или инертно-манипулирано приемани „кръвно-родствени“ повлиявания е широк. От демонстративно-ловка „синовност“ и обвързаност с някаква изгубена „свята бащиния“, през страхопочитателна памет за сигурния черпак яхния и покрив при соц-комуналната мащеха, до обезсилено живуркане в „сиропиталището“ на посттоталитаризма.

Дори най-неспециализиран обзор на показателите „доверие-недоверие“ и електоралната резултатност на политическите партии по протежение на колебливия ни преход към реална демократизация, възстновяване на правото на частна собственост върху производствени средства/активи, предприемаческа инициатива, насърчаване на социална пазарна икономика и законово-конкурентна среда показва ниска степен на мотивация за дясноцентристки избор сред българския народ. На практика единствено правителството на премиера Иван Костов разполагаше с реформаторското „охолство“ да води десни политики, при парламентарното мнозинство на ОДС. По-добре или по-зле, след крушението на идейно-стопанската посткомунистическа „нова платформа на левия Титаник“, именно в периода 1997-2001 г. беше възстановено за оцеляване пазарно-финансово-икономическото тяло на страната ни. И в „гипсов първообраз“ беше скулптирано нейното открито за евроатлантически развития лице. Такова, че да вдъхва доверие на основните ни съюзни партньори и до днес. Разбира се, кандидати за „венцеславни приноси“ в присъединяването ни към НАТО-ЕС в нашия /трудно обозрим в своята многобройност и смътна обществено-ролева функционалност/ партиен кошер има много. Още по-трудно е да отсеем сегашните „за и против“ приспособяването ни към, общо казано, моделите на западната цивилизованост и глобалния реформизъм с надеждни демократични, международноправови и социално-икономически средства и ресурси.

Но нека надникнем в едно публикувано тези дни социологическо проучване, на „Екзакта Рисърч Груп“. То подрежда електоралните нагласи за момента така. ГЕРБ – 24,3 %, БСП – 13,2 %, ДПС – 5,7 %, Реформаторски блок – 5,5 %, Патриотичен фронт/НФСБ и ВМРО/ - 4,5 %, АБВ -2,6 %, Атака – 2,5 %; Други – 6,4 %. Над 8 % от респондентите не са решили как биха гласували, а близо 30 на сто заявяват, че не ще упражнят правото си на избор.

Ако се доверим на приблизителната достоверност на тази извадка, отново ни се привижда познатата структура на труден и несговорчиво законодателстващ парламент. Евентуалното отсъствие на две открито прокремълски партии от него не е задължителен знак, че някои нови „ляво-център-националистки“ проекти няма да приберат от „негодуващите спрямо ЕС-политиките гласове“ и да се наместят във властовата мимикрия на патриотично-отговорното.

Едно сравнение на депутатските квоти и полит-идеологическите платформи на представените в Европейския парламент партии /посестрими/ показва известно покриване с днешния спектър на електорални предпочитания у нас.

Имаме три, работещи в сегашния парламент на РБ, партии /ГЕРБ, ДСБ и СДС/, приети в дясноцентристката Европейската народна партия. В нея членува и българската Демократическа партия. Основополагащо и най-многобройно представяна по традиция, ЕНП не подлага на съмнение консолидирането на Европейския съюз на базата на върховенството на закона, уважаването на основните човешки права и ефективното разделение на властта. Политиките й са последователно за единен европейски пазар, конкурентен в глобален мащаб, от което да произтичат благосъстояние и добруване както за страните-членки, така и за световната общност.

От друга страна, БСП е представена /и председателски-престижно/ в Партията на европейските социалисти. Втора по величина и влияние в ЕП. Техните цели включват икономически растеж, борба срещу бедността, социална интеграция, сигурност и защита на околната среда. Евросоциалистите са склонни да виждат в процесите на икономическа глобализация причина за нарастващата безработица, както и за затруднената реализация на младите граждани в ЕС. Същевременно, те подкрепят приемането на обща Европейска конституция.


В „Алианс на либералите и демократите за Европа“ членува и понастоящем е европарламентарно обозначен един отколешен парт-политически фактор на прехода ни - „Движението за права и свободи“. Българската партия „НДСВ“ имаше също значително представителство там в електорално-активния си период. Алиансът набира трета по численост квота в ЕП и пледира за демократизация на ЕС, защита на основните права на всички европейски граждани, скъсяването на разстоянието между икономическите и политическите измерения на ЕС. С акцент върху прозрачна връзка между гражданите и институциите.

Тези три европейски партийни формации и в сегашния ЕП съставляват предостатъчно мнозинство, определящо основните развития и решения в ЕС, опитващо се да ги хармонизира в демократично-диалогична среда. В последното финансово и стопански кризисно за европейската общност десетилетие, което съвпада и с българското членство в нея, и особено с неуправляемия /засега/ мигрантски поток и тежките терористични актове, в Европарламента заема депутатски седалки /и трибуна/ едно националстки-наежено, ЕС-центробежно малцинство.

Факт е, че почти всички по-незначителни в представянето си на вътрешни и на европарламентарни избори нашенски политически проекти /„НФСБ“, „Атака“, „България без цензура“ и пр./ ревностно се придържат към търсене на членство и „международна изява“ сред малки и маргинални партийни семейства в ЕП. Обикновено те прокламират отпор на „бюрократизирането, недостига на демокрация и централизма“, обявяват се срещу общосъюзна конституция и „европейска свръхдържава“, настъпателно атакуват общите икономически, външнополитически и миграционно-уреждащи позиции в ЕС. Поставят над всичко „националните сили и суверенитет, идентичностите и традициите“. В последните кризисни години, с усилването на нарушаващия международното законодателство евразийско-геополитически и хибридно-информационен размах на „великодържавната политика Путин“, тази, сплотявана с нечие специално внимание /и финансово рамо/, хорова агитка на анти-ЕС-овците усилва и координира своята спятост. В парламентарната зала на БГ-парламента и в камерно-медийни изпълнения често се налага да изслушваме „запомнящи се“ солови изпълнения на местни евроскептици и все по-открити „гробокопачи на евроатлантизма”. Стигащи да кресчендото на „Вън ЕС и НАТО от майка България!“ Без да се доуточнява и доизпява припевчето: „Back in the USSR, booooooooyyys...“ Та тъй, момчета и момичета, моето лично мнение е, че след очакваното от някои „рухване на ЕС“, едва ли някоя бивша страна-членка ще хукне презглава за участие в „съвета за икономическа взаимопомощ“ на изпосталяващия „феникс” на кагебистки пост-СССР. Или пък ще се занижат кервани от европейски мигранти в тази посока…

От горното налагане на българската и европарламентарната партийна „география и генеалогия” добиваме впечатление за достатъчна пълнота на днешната проевропейска нагласа у нас. Но дали е така? Моето гражданско усещане е, че нашата обществено-политическата и електорална „ЕС-чаша” е измамно наполовина пълна и реално повече от наполовина … празна.

Винаги ми е било изключително трудно да разчета ясна позиция на БСП по европейското, а и по натовското ни членство. В тези политически среди се говори завоалирано и жестомимично по ЕС-членската ни проблематика. Сред организираните бг-социалисти и гласоподавателите им, по мои откъслечни впечатления, духът на знаенето и оценяването в тази посока е от пренебрежителен, провинциално-присмехулен към „брюкселските столичани”, до категорично „русофилски” и про-Путински. Дори и когато децата и внуците им студират в елитни европейски и американски колежи и университети…

ДПС-върхушката, а навярно и по-горните слоеве от електората й, както стана неотдавна известно, хлътнаха в дилемата: либерален евроатлантизъм или „консервативно русофилство с етно-патриотични елементи“. Върху това пропукване на най-субординирата партия, кой знае защо, са легнали извън-евросъюзните сенки на спорните „демократично преизбирани“ президенти - Путин и Ердоган. А най-гъсто над „Движението” е легнала корпулентната сянка на неговия млад /българоезичен/ магнат-поддържник, успял в почти 10-процентов дял от родния ни БВП, уличаван от „зли езици” като касоразбивачът на КТБ. Сенки, сенки, пълна мъгла…

Реформаторският блок, по презумпция дясно обединение, потърси политически и електорални разширения през „опозиционен демараж” за реални реформи в основни сфери от властовото функциониране и обществения ни живот. С оставащо участие в правителството на ГЕРБ. Удивителна политическа ситуация, в която добиха публичност нотки на членоразделно диалогизиране на „над дясно-лявото” между ДСБ и „Движение 21” на бсп-изгнаничката Т. Дончева. Междувременно на политико-гражданския хоризонт са появи и антимафиотският манифест „За републиката” на четирима професори, с авторитетни участия в избистрянето на теорията/практика „бг-гражданско общество”. Доколкото мога да проследя, оформят се някои ценностно-активирани проевропейски задвижвания. Няма съмнение, че успоредно с това отсега биват орг-рекламно-финансово форматирани, от задкулисни познавачи на изборната борса и клиентела, следващите „гмо-мелничари“ на електоралния урожай…

На този политически фон голямата „ГЕРБ”, устойчиво разположена електорално, напрегнато демонстрира темпово и при /ха, дано/ нараснал конкурентно-търгов контрол усвояване на евросредства; поема риска и отговорността /пак дано/ на нови заеми; дозира „цинцарски” някакъв реформаторски ход в посока препоръките на ЕК-докладите. Според своите електорални стратегиии за стабилност и последователност. Укрепва партийните си активи и влияние в страната и … „не се влияе от медийната шумотевица“.

Но всъщност, над цялата „скрита картинка“, която се опитвам да разчета за себе си, денонощно е зависнала нашенската хипертрофирана ЧЕТВЪРТА ВЛАСТ. В национално-обществения си /данъкоплатски/ сектор тя често излъчва остро разноречиви, „угрижено анализиращи и профилактиращи“ внушения за „сбърканото” ни членството в ЕС. В преобладаващата част от „свободния медиен пазар“, с никога доизяснена собственост, издръжка и подчиненост, се вихри откровен /хибриден/ антиевропеизъм.

А под всичко това, според мен, е затиснато изключително затрудненото разбиране на българските граждани за възможен по-решителен избор на евроатлантическите пазарно-икономически, законови-институционални и социално-уреждащи модели за развитие и ценности. Не съм политолог, нито социолог; пазя си някакъв „журналистически нюх“, и то, неучаствал в хайки из полит-обществените ни кърища отпреди много-много години. Но имам очакването за предстоящо активиране на интереса и ДОВЕРИЕТО на нашето общество, и особено на младите хора, към „излъгалото българските надежди дясноцентристко и про-западняшко“. Защото това, което се проточи и продължава да ни държи „на букаи“ през целия ни фасаден пазарно-демократичен преход, в ловко прикриваната си и манипулираща същност, беше „зидане на дясно-отворена къща с източно-соц-лагерни леви тухли“. Брутален червенобуржоазен „неокапитализъм“, програмиран и доправян в движение от отбран посттоталитарен „елит“.

От самото начало, „в суматохата и вятъра на промяната”, той ни подкара с вълчи апетит и пълна /номенклатурно-канализирана/ неподвластност на законово преследване за баснословни присвоявания и щети, нанесени на страната и обществото ни. Ловко обградил се с охранително-хранителната среда от верен слугинаж по всички етажи на институциите, централното и местното административно управленство, сред „своята си бизнес-класа и своята си интелигенция“, та чак до подземията на най-тежкопрестъпните доходоносни „предприемачества“. Вглеждането от сегашната времева дистанция в партийно-политическия генезис/съотношение/сблъсък на силите и парламентарно-законодателната история на страната ни, след 1989-та, показва един постоянен кошмарен страх в този „строящ демократичния капитализм елит“. Ужасът от реално дясно политическо управление и реформаторство. От закрепването на онова, което може да регулира нов, вече наистина равен и законо-устойчив, старт за стопанско-производителна инициатива и разширена трудово-професионална реализация на … неучастващите в изборите българи. Като се абстрахираме от отсъствието /дано да се домогнем до правото им на електронно гласуване в близко време!/ на двата милиона наши съграждани, заминали да „доизграждат капитализма“ в развити и уредени държави, налага ни се „невъзможен”, но оптимистичен десен извод. С политическо и гражданско усилие да стигнем до пораждането на една нова, поне едномилионна, предприемаческа и квалифицирано-творчески-трудово ДОСТОЙНО НАЕТА прослойка от народа ни. На партийно-обръчовите и парламентарни динозаври от прехода ни бизнесът, превъртащите се властови, административни и „обществено-уравновесяващи” конюнкции процъфтяват без уголемяваща се средна класа и добре заплатени наети работещи. Митологическото им, дежурно предизборно, комуноидно обещване на „150 хиляди нови работни места и увеличени пенсии”, комай и подарено /от небесата?/ безплатно здравеопазване и образование, е начинът им да задържат почти тридесетилетната си далавера в … „бг-пролетарското ляво очакване”. Мисля, че гражданското, политическото и законово-стопанското изолиране на „националноотговорния“ неокомунистически родово-кастово-феоден модел на … тъпчене на място към европеизирането на страната ни скоро предстои да се състои. Моето поколение, особено най-свястната част от него, носи вината си, че, улисани в надежди и битки за „индивидуално оцеляване”, позволихме бившите ни „водители и тоталитарни авторитети” да ни спретнат такъв лицемерен и непродуктивен преход към модерна държавност и национален просперитет. И все по-ясно осъзнава почтителната невиновност на евроатлантическите ни партньори в този проточил се процес.

ПП: Този текст го наслагвам от няколко дни, в трудност, сухост и … буря от „поучителни въпросителни” към собствената си подготвеност да не губя ориентация в по-пълно истинното. Реших да го пратя под „проф. Игълтъновата” дискусия, която ни потръгна. Почти напълно съм разколебан от хрумката си да бъде открехнат сайтов прозорец „Без студентска книжка”. Напрегнах се, в „профетично” усилие за студентско разприказване по политическите теми на съвременна БГ, и това ми се вижда неестествено и „заключено”. Младостта не обича да бъде напътствана и поучавана. Освен ако не се заслуша с интерес и по свой избор в нещо от „многоопитните”.

Отправям почтителна молба за извинение към професор Богданов. Заради своята „творческа” прибързаност. В крайна сметка, Вие пак предвидихте всичко, предлагайки ми варианти за по-отчетливо участие в сайта. Един от тях беше „дълъг коментар”. Това и ми се получи. Пращам го за форумен прочит и критично-дискусионна преценка. Недоверието на проф. Игълтън към глобалните тенденции на образователното дело изглежда ме подбуди към българското „за-против” членството ни в ЕС. Така стана, в „трудния”, но отворен за всяко неакадемично търсещо-словослагащо, сайт на основоположника на НБУ.

ППП: Темата „За доверието”, във всичките й пясъци, планини и фата моргани, се оказа по-трудна за прекосяване и опознаване от пустинята Сахара. Ако някой ме последва в нея, нека да победуинстваме заедно.


 
Декарабах

***

Прочетох. Каквото ни хрумна, ще го направим. Коментарът по политиките, Декарабах, е важен, още повече че такъв текст не ми е известно да има. Ами той ще е съвсем на място в новата рубрика "Без студентска книжка". Ето какво не му е наред. Ако задачата е всички ние да сме в това политическо брожение-наместване, истината е, че то е само за някои, които влизат в този обхват, за един елит, който сега и се заквасва, а другите, масата те си живеят в свои други по-малки обхвати. Напънете се, Декарабах, да добавите и това, за да стане картината по-пълна. А за да стане още по-пълна, трябва да се погледне и към външността на градовете и селата, в които се движи по-обикновеният човек. Държавите-страни са пъстри неееднородни образувания, които едвам-едвам се събират в по-едно посредством това политическо наместван, за което говорите.


Богдан Богданов

***
Отне ми доста безплодно щуране, за да вляза в това продължение. Професор Богданов, след моя опит за „диагноза” на политическото доверие към ЕС и дясното реформаторство в страната ни /във Форум 4/, деликатно ме насочи към допълване на картината с живеенето в „свои други по-малки обхвати“. Аз обещах да се напъна в оглеждане на редови човешки придвижвания из политизираната ни житейска реалност.

Едва днес сутринта, докато сръбвахме сутринното си кафе с един приятел, негово споделяне ме приземи към конкретно дописване. Той работи в голяма фирма в нашия регион, има специфичната инженерно-техническа нагласа на наблюденията и „вълненията“. На пръв поглед, няма как много да ни върви сприказването, нали моя милост си падам повечко „хуманитарист“. Но то си се ниже и трупа от години. Приятелят ми забива в помпи, компресори, фланци и шпилки… В технологични несъобразности, производствени загуби и замърсявания, които не опират пряко до неговата служебна отговорност, но той прави, каквото е възможно и оперативно-решимо, над задължаващото го, за да „не гръмне цикълът“. Прави го „незабелязвано“ и непоощрявано с финансов знак от началството. Болшинството, ох, тази дума, от колегите му „поработват за надницата“. Във фирмата, с доста по-добро заплащане от другаде, изглежда си цари същата шуро-баджанащина и предпочитане на „наши верни кадри“, както си беше при соц-а. Нещата дори са още по-опасно влошени, защото със смяната на поколенията нормалната стълба на квалификационния и мениджърски растеж е подменена с „хартиено-инструктажен асансьор“ за послушни  и пасивни количественици… 

И какво ми казва той тази сутрин. Снощи се чул в скайпа със сина си, който следва в „гнила“ европейска страна. За кратко, защото момчето бързало да заседне над тестова задача, дадена му към 16 ч. вчера, а срокът за пращане на отговора в сайта на преподавателя бил 24.00 ч. Е, подхвърлям му аз, защо не се обади на съкурсници, ще я опапат заедно набързо. Не, отговаря ми братлето, всяка задача е индивидуална. Отделно е, когато ги сработват в мозъчни атаки над общи проекти. Разделят ги на групи, с преценени /от преподавателя/ допълващи се знания и капацитети за творческо справяне. И ги оставят сами да си разпределят модулите на зададения проект. Да го изработят, сглобят и … да го защитават, заедно и всеки според индивидуалния си принос. Виждат в какво са успели, поемат персонална отговорност за показалото неефективност.

Да. За такива работи си говорим, ние, родителите, или поне част от тях, във все още най-бедната страна-членка на ЕС. Лично за мен тази тематика е стара, колкото „развития ни социализъм“. Тоталитарния. Помня плахите зачатия на „американизъм и японски колективизъм“ в образователните и научно-техническите стандарти на страната ни в рамките на СИВ. За съжаление те бяха винаги под „експертно“-регламентиращото око на службите ни за държавна сигурност. И под „братски“ кремълски надзор. Въпреки това имаше понатрупан опит, „база секретни данни от Запада“, както и мобилизиран /с малки парични премии/ научно-внедрителски потенциал. След 1989-та, особено в първото  десетилетие на прехода, този зародиш на образователно-професионално и технологично-иновативно обръщане към напреднали модели, както си беше и „таен“, напълно се разми в потопа на тоталитарно-клановата приватизация и заграбването на материално-финансови активи. В алчното /и неподчинено на законово договаряне със суверена на националното наследство от соц-а/ първоначалното натрупване на капитали…

Днес чуваме все по-често, бг-индустриалци и предприемачи в реалното производство да се оплакват от липсата на квалифицирана наемна „работническа класа“. Да, ножът отново е опрял до кокала. Сега пак се плясваме по челото за ГЛАВНОТО. За това, че заради липсата на мотивирана трудова и професионална реализация ни се срути „развитият социализъм“. И, че да бъдеш „капиталист“ по някакъв, останал замърсен с реанимиращи уравниловъчно-солидарни носталгии, посткомунистически образец, е от ден до пладне работа…  „Пролетариатът“ отдавна не е, което беше в ерата на ленинската колективизация и електрификация, на сталинското стахановство/многомашинничество „за медали“, на лагерния труд в името на имагинерен интернационалистки прогрес. Все по-малко му угажда, след вдишването на въздух от големите демократични трудово-пазарни пространства, да е „равен с всички в равно поделена комуналка“.

На „епохалния“ болшевишки експеримент с колективистично вдъхвана „мотивация за труд“, под омързеляващия принцип „от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“, краят му се зададе /и у нас/ преди повече от три десетилетия. Оказа се обаче, че той се проточи в мъчително сбогуване със … самите наши „вътрешни социализми“ и примирена безучастност. Това се превърна в благодатна почва за посттоталитарния нашенски „предприемачески елит“. В последно време той удвоява себе-съхранителното си усилие. Пазейки на всяка /вътрешно- и външнополитическа/ цена значителната си капиталова и хибридно-мрежова мощ, тази неестествено и в политическа конспирация въззела се върхушка продължава да  пренебрегва и ретушира, да камуфлира и уязвява ГРАЖДАНСКОТО УКРЕПВАНЕ на обществото ни. На най-реформаторски ангажираната, търсеща пълноценна реализация в БГ/!/ и далновидна част от него.

Все пак, дългото сбогуване с посттоталитарната „най-горна класа“, както и със ступора ни пред нейните преплетени „национално-отговорни“ метаморфози си е в ход. Здравият инстинкт на българина за по-добро справяне и общи ползи, през почтено и оптимално индивидуално реализиране, е разбуден за предизвикателствата на европейското и глобално повдигане на страната ни. Остава да бъде сложен в центъра на  държавността, политическите избори и социално-икономическите процеси.

За да не бавя повече  старта на „Без студентска книжка“, ще пратя тези редове. Може би се вижда, че продължавам да търся разговаряне по нагласата ни да се доверим, в активно и обективно-търсещо вникване, на постъпателното ЕС-синхронизиране на шарената българска действителност. Реалното ни живеене/работене/учене и спорещата, пряко и завоалирано, обществено-медийна среда у нас предизвикват непрекъснато мисленето, преценяването, колебанията или сверката на ценностния ни компас по тази тема. За студентите от НБУ, надявам се, моята постничка интродукция към нея би могла да е повод за по-пъстро и оригинално влизане в дискусия.


Декарабах


* Тексът е публикуван във форума "Без студентска книжка" (2016)

Коментари по темата
Здравейте приятели!
Намерих промеждутък и ще се опитам да занареждам малко от „по-печеното” си виждане за крайморските български неща. Наложи се професор Богданов да ме подканя в такова разсъждаване, и аз бих реагирал веднага, но просто ми се струпа доста ръчна работа. А когато ръцете са заети и човек не е заседнал над листа или монитора, концентрирането върху тема, колкото и да го въртиш из главата си, бяга и подскача без да оставя особени следи. Поначало, поне аз така съм забелязал от своите „мъки” при писане, този процес си е пробягване с подскоци. Но едно е, да се движиш със сигурността на катерицата върху дървото с нейната си хралупа, друго - когато прелиташ като бухал в лов из тъмна гора. Образът не е от най-покриващите това, което имам предвид. Професор Косев, а навярно и други колеги от НБУ, биха могли да помогнат в осветяването на този сложен психофизиологически механизъм на потенциално съсредоточаване/изразяване. Това изцяло се вписва в натрупаното и задействано от нашия домакин учение за РАЗБИРАНЕ и ПРАВЕНЕ на свят през по-гъвкава и освободена разсъдност за всяко и всичко. И отново ще си послужа с явилата ми се непълна метафора. Той иска от нас, да сме едновременно чевръсти катерици по опознатото наше дърво и всезрящи бухали сред безбродни нощни клонаци. Настоява за това, защото настройването на индивидното в съчетани умения, в „подскоци и летеж” през един разширено „неразгадаем”, ту толерантен, ту необяснимо враждебен, свят остава като че ли единственото сигурно средство за цивилизационно нарастване. Тук слагам една бележка, каквато по един или друг начин вписват и пишещите в този форум хуманитарно подсилени автори. Аз също, развивайки определени тези, стоя умерено отдръпнато от мощните и нарастващи въздействия на научно-инженерния и технологичен прогрес върху възможните облекчения за един „по-сигурно” модерен глобален свят. Взирайки се в историята на 20.век, правя паралели с пазарните, научно-технологични и национално-етнически противопоставяния на 21.век, и … не стигам до ободрителни изводи. Затова и работата/мисленето ни в полза на разумно обхващащото и избрало отделно човешко същество - този път е поучена от едно разнопосочно счепкано в своята „социалност” минало.
Утре ще се опитам да вляза в конкретност около „порусяването на Созопол” и още по-смелото провиждане на проф. Богданов, че „Голямото на страната ни трябва да се раздели на области, всяка от които ще има и разлики.”
Тема № - 167 Коментар № - 8297 Dekarabah - 2016-06-11 20:41:11
Професор Косев, аз ви благодаря, че ми коментирате благонамерено коментара и че си обвинявате възрастта за затрудненията, но забележете, че постъпвате точно като всички - избирате едно, задълбочавате се в него, а друго просто загърбвате. Обърнете внимание, че съм казал нещо известно, което се знае, но така и не му се обръща внимание. Аз казвам, че смисъл и значение са и синоними, но и понятия с различни значения. А това е нещо важно. Казвам, че и обикновеният език борави с понятия, само че ги разбира и като редови думи и затова ги заменя и със синоними. А и другото, на което не обръщате внимание - казаното от мен за Созопол. Знаете ли защо го правите? Защото искате нашият разговор по научному да се занимава с понятията, а не с нещата. А аз казвам - да оставим понятията и да се заемем с нещата, и то не със структурата на личността, а с общата картина за свят. Нея да уговорим и тя да ни стане временно обща, въпреки че всеки си има своя собствена картина. Това казвам, то е повик за свързване.
Тема № - 167 Коментар № - 8296 Bogdan Bogdanov - 2016-06-11 08:12:49
Разговорите са и... „придвижване към нашата задача”– за днешния човек-личност, у нас и в ЕС...

Ще бъда откровен докрай. Наистина мозъкът ми тревожно застарява. И за да обхвана целостта на един, не голям по обем текст; какъвто е и отговорът на професор Богданов, от 6-ти Юни; не само го препрочитам; но го записвам и разчленявам (дискретно-Di) на смислови единици; от иначе оцелостени негови виждания; които номерирам и пр.. Дано това не е някакъв мой си – и асоциативно мисловен разпад.

Езиково менталният (и психо семантичен и семиотичен анализ) не е леко „научно” упражнение.

Освен ограничената ми ерудиция на психолог (не съм и психосемантик и пр.); може би и високата синтеза, в Богдановото метанаучно писане, която е видима, въпреки ясния му изказ и пр. – те ме радват, но и затрудняват. Оттук и молбата ми, да четете критично и с резерви споделяното.

Приемам тезата, ще я цитирам: „Вие сте изброил две значения на „значение”, но в живата реч думата има и трето значение. То е/‘в/’ самото означавано нещо –външното, когато то може да се посочи и НЕПОСОЧИМОТО /км/, когато ТО СЪЩЕСТВУВА /км/ и не може да се посочи”. Моето допълване и коректив, е единствено чрез предлога ‘в’( вж. позоваването по-горе).

Посочимо в ‘GPM’ са ролевата статура-R/S и индивидността-I (RIS); непосочимо е ‘Ego’‘Опита’.

Вие пишете – „Науката започва едва тогава, когато се осъзнае какво е /1/ външното, означавано с това ПОНЯТИЕ /км/ и /2/значението и /3/ означаващата и двете ДУМА/км/; и тя не е просто /4/ само означаваща дума; а си развива /5/ и СВОЕ/км/ тясно значение”.Тази, пет и повече, многосмисловост на когнициите е в пълна сила за етапното решаване на „нашата задача”.

Всичките 30-ина и няколко думи-понятия от ‘G P M’ (т.нар. „Общ личностен модел на човека”) – имат тази, 5- и повече релефна, психосемантика и знаково-символна психосемиология.

Да, и психо-семиотиката, освен отделна, е и вътрешно присъща на всяко хуманитарно познание.
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Нужни ни са „поуеднаквени наши термини-понятия... като общи за нас коефициенти, на иначе различните картини за свят, които имаме”. Ние „...сме в едно общо ‘навън’, което ни налага да го назовем по-вярно, за да можем да го видим като такова”. И то разбираемо в една ... „жива реч”.

Ще се опитаме, в утрешен малък текст, макар и рисково, да назовем днешното ни ОБЩО ‘навън’.

И накрая заключавате – „Човешкото същество е /1/общостно и /2/обществено /3/отвътре; и то /4/ живее и действа в няколко общества едновременно; и /5/ нито е само в едно общество; и /6/ едно ‘навън’...Това ‘навън’ е както /7/ доста определено дадено, така е /8/ и шанс за друго и различно”.
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Това, че ние, запазвайки и напускайки, по внушение на професор Богданов, по-абстрактната и трудно разбираема, в живата реч, съвсем абстрактна Фройдова био-психо-социална „триделност” (Id-Ego-Superego) на човешкото същество; като индивидуалност и личност – и като добавяме ‘PRIS’ - вж.по-долу (все на Фройдова основа); чрез нашия, разработван екипно в НБУ, т.нар. „Общ личностен модел на личността –‘GPM’ на човека; ние уеднаквяваме и основните термини-понятия; които вече не са ‘чуждици’, а са включени от т.г., и в официалния Български речник (2016).

Това обновяване, е най-вече за статусно-ролевата ни (S-R) структура, неотделима и от възрастово променливата ни индивидност-‘I’ (RIS); ние си създадохме и разбираема, дори и за живата редова реч, възможност да съобразяваме интуитивно, условно разединените Богданови смисли – ОРИЕНТИРИ, за днешната многослойна (вкл. и остатъчна от соца; с видими западни модерности) и противоречива наша българска среда; за живота, труда, развитието и съдбините на всички нас.

Ще назова утре, само отделни групи от идеи (коефициенти-предикати), които са ключови предиктори, не само за пасивни констатации, описания, на социално човешкото българско случване днес. Но са и проспективни и хипотетични, предложени за дискусия и промяна тук, все още щрихирани психо-социални-технологии (проектирани в НБУ); за бъдните подобрения на общия ни живот. Те ще се опират и на съвместни авторски идеи, споделяни неотдавна (от 20 и 26 май; и от 1 и 3-ти юни). Приемете добри колегиални чувства и поздрави...ваш Искро
Тема № - 167 Коментар № - 8295 Искро Косев - 2016-06-10 11:28:55
Здравейте и вие, професор Косев! Добре разговаряме ние двамата, защото разбираме какво казва другият, допълваме думите-термини, които употребява, и така се придвижваме към нашата задача. Ето и вие сега, като сте погледнал в тълковния речник, би трябвало да сте разбрал, че той или авторите му не знаят и не казват, че "значение" и "смисъл" са и синоними, но че и всяко от тях си има и значение-понятие, което е различно. Вие сте изброил двете значения на "значение", но в живата реч думата има и трето значение. То е самото означавано нещо - външното, когато то може да се посочи, и непосочимото, когато то съществува, но не може да се посочи.

В онова, което говоря, подстъпът ми е живата реч. Затова и, защото тя е нещо по-умно, което си върши работата дори когато употребяващият я не разбира и не осъзнава какво е то. Оттук следва и моята критика към учените, които не са забелязали, че когато в своята научна реч, определят понятие, постъпват именно така, както се постъпва в редовата реч - уговаря се едно значение, но в същото време се изтъкват и белезите на реалното външно, което се означава и определя. Затова и казвам, че това научно прави същото, което прави и редовата реч и че науката не е наличие на понятия и тяхното определяне, а различаването на думата от значението и означаваното нещо.

Науката започва едва тогава, когато се осъзнае какво е външното, означавано с това понятие, и какво е значението и когато се разбере, че и означаващата и двете дума, и тя не е просто само означаваща дума, а си развива и свое тясно значение. Да, но това е семиотика, и то такава, каквато не занимава самата семиотика и която, кой знае защо, се прави на самостоятелна наука, когато всъщност е сърцевината на всяка наука. Та какво казвам, професор Косев? Първито е, че науките са си измислили общ режим около т.нар. боравене с понятия, който по нищо не се различава от режима на всекидневната реч. А науката е друго - последователно различаване на думи, значения и означавани неща, което продължава и във внимателно съставяне на нови неща, за които не е било говорено, на нови значения и, естествено, и на нови думи-термини, които се опитват да бъдат по-еднозначни.

И тези нови думи-термини наистина са по-еднозначни, доколкото са чуждици и формули-недуми. Да, но тези чуждици стават постепенно и обичайни думи, разбира се, с изместени практически значения. Те стават естествено многозначни като всички останали думи в езика. Така че това, коетои сте казал за редовата реч-език е вярно, а то е и необходимо да се знае. Но виждате, че при мен то е свързано и с още знания, които далече не са приети. Ние, професорите, дори когато говорим с като че ли същите думи, спокойно можем да не казваме съвсем същото.

Оттук и задачата, на която държа. Можем да поеднаквим нашите термини-понятия, което поеднаквяване е и външно условие да си наложим и общи за нас коефициенти на иначе различните картини за свят, които имаме. Но, така или иначе, сме в едно общо "навън", което ни налага да го назовем по-вярно, за да можем и да го видим такова. А това "навън", за чието назоваване настоявам, то е горе-долу такова, каквото е по-малкото от него, добра аналогия за назоваване и на цялото.

Например като станалия по-чист и подреден Созопол, но някак си и закачил една своя част към голямото руско, което го е избрало за свой курорт. Неслучайно давам този пример - искам да накарам Декарабах да се обажда. Созопол е там при него. Та, от една страна, голямо подобрение, но, от друга, отваряне като че ли извън традиционния ред. И вижте - по-рано какво ли не съветско-руско навсякъде и във всичко, а сега по друг начин, с порусяване, което, разбира се, не е осъветяваяне. И това е само аналогия. Голямото на страната ни трябва да се раздели на области, всяка от които ще има и разлики. И т.нат. разлики и прилики в един отворен свят, в който има и по-големи, и то все още ставащи общества, и по-малки тук и сега, но и съвсем малки, правени именно в тази работа, която вършат заедно неколцина.

Човешкото същество е общностно и обществено отвътре, то живее и действа в няколко общества едновременно и нито е само в едно общество и едно "навън", на което противостои, нито свършва в общественото, което само прави сега и тук. Това "навън" е, както доста определено дадено, така е и шанс за друго и различно. Именно с оглед на този шанс за друго е и това наше обсъждане. И виждате, професор Косев, че настоявам само за известно поеднаквяване на общите термини-понятия. Знам много добре колко те са свети за нас. Но настоявам не за друго, не само за това ние по-старите и с повече свободно време, да си запълняме времето, а с оглед и на това да можем да уговорим обхвата на това общо "навън" и то да бъде видяно и преценено по-точно.
Тема № - 167 Коментар № - 8294 Bogdan Bogdanov - 2016-06-06 10:10:20
Здравейте професор Богданов. Пак в малкото сте събрали много идеи. Да ви имитирам, е не само трудно, но ми е и невъзможно. Ще остана отново многословен. Нямам възражения. Наистина, по-общите думи се раз- и съчленени в други думи, със СМИСЛИ за значения, на и в неща – с които се реифицират и почти (не изцяло) се сливат. Когато работих преди активно, се приемаше, че ‘смислите’ на думите са предимно субективното (семантичното, може би); докато ‘значенията’ са някак по-обективирано (не изцяло), свързани с природната и социална среда и тяхната предметна феноменология; което е и съдържателната обемност на понятията; като се пишеше още, че „живеем в дискретен свят” (А.Величков); при свързаните с него, наши ‘дискретни поведения‘.

Не съм изследвал подобни, конкретни и др. по-общи психосемантични свързвания. Чувствам се несигурен и търся коректив. И сам възразявам на горната си ‘теза’ – доколкото, напр. в теорията и в редовия ни живот, разграничаваме не само ‘обективна’, но и ‘субективно-личностна значимост’ (както приемаме и делението – 1. На ‘социални ценности’; и 2. На ‘личностни ценности’). Те взаимно си влияят и процесуално се съчленяват едни в други. Но са и относително само-стойни.
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Без езика с думите му, няма човешка менталност. Дори когато „мислим” с образи, без думи за тях, думите-понятия ги следват. Оттук, промененото мое разбиране (и под въздействие на проучвани от мен, ваши текстове след 2000г. и под натиска на последните ни диалози) – че не само стотината психологически дисциплини (емпирични; теоретични; и приложни), както пишех преди; но и равностойните на тях езиковедски науки и литературни наратологии (поезия; епос; драма; театър; кино; телевизия и пр.) – са дву- и сложно-многоликите фундаментни и бази (и инструментариуми) на човекознанието; оттук те са и с решаващи влияния, към и от социално-природните ни среди.

Тази „езикова менталност” (психо-лингвистична и пр.) има и нови свои метатеоретични опори, напр., в една разкошна „Метафорология на Блуменберг” (вж. бр.19.,Култура,с.8) – по книгата „Парадигми към една метафорология”(2016). Пък това е и в духа на вашата теза, за взаимно усилване м/у дискурсивната и разказвателната парадигми. Без да забравяме и т.нар. сакрално библейска, вековечна метафорика (в духа и на хипотезата ни- за трите духовни универсума).

От днес, в ‘GPM’, личностните резултати ‘R pers’– са с име: ‘вербални и невербални R pers/1,2...n’.

За да се обозначи, че личностно менталното в ‘GPM’е ‘ЕЗИКОВО ментално’ (вкл. и по Богданов).

Така, във форумната ни работилница, „Общия личностен модел-GPM”, когнитивно се доработва.

В упоменатата „Метафорология” има концепт-идея за „абсолютна метафора”. Такава идея в нашата „Личностна психодискретика –PsyDi/pers” е личностно значимия резултат-‘RDi/pers’ – било като възприеман или реално постиган R int/ext; вербален или невербален-RDi/pers; и като „себереализация”, „изява” и пр.; които се оказаха също и системообразуващи в нашите опити; теории; и практики. Резултативният –‘R’ катадневен детерминант и ‘R’- универсален регулатор, е, понятен и разбираем, и всекидневно постиган и обговарян – и от „редовите хора” и от „учените”.

Споменатата ннтригуваща Блуменбергова семиотика (както и Богдановото ново учение), сякаш се пишат, за да осветляват в мен, парадигмалното единство на 20-ината, неотделими един от друг знакови ‘RDi’ модели (в центъра на които е „Общия личностен модел -G P M” на човека; който реално и езиково го правим двамата; и то ще проличи от многото мои позовавания; въпреки вашите резерви). Дано не се заблуждавам, което идва и от... „особения свят, който съм развил”!

Сам автор, с ограничения ми ресурс, не може да защити, необичайната символика на ‘G P M’...

И това ще го направи неприемлив, десетилетия напред, въпреки отделни добри негови идеи.

Символно-знаковата функция на човешката психика и съзнание, свързва и тепърва ще води до естествен интегритет между психологическите и езиковедски науки, включващи и литературното, сакрално и пр. знание – което е и извор на различните човешки езици (освен вербални и езици на мозъка; езици на тялото; образно изобразителни; звуко-музикални; метафорологично символни и пр.). Оттук се поражда тяхната слятост и със специалните семиотики, и поетики, и пр. – които са други познавателни бази, наред с историко процесуалните протичания – това е, именно, постиганото от вас, професор Богданов, синтезно и метанаучно (и философическо) виждане за: – предимно процесуално оцелостеното и променливо живеене на човешкото двусветово същество; неотделимо от пулсациите му, към и от, ситуативно и надситуативната динамична средовост.
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Препрочитам наново, кратката ви синтеза от вчера и може би отново ще се върна да я тълкувам, защото у мен възникват поне две питания – 1. Нима в „особените лични светове”, които са и езиково-ментални, и когнитивно-емоционални (по ‘GPM’); и колкото те да са индивиулизирани и интимни; та нима няма в тях и много неща, които са, от една страна професионално общи (доколкото и двамата сме с професии, роли и статуси-‘R и S’ на хуманитаристи) и от друга – са и общочовешки; и само с 10 годишна възрастова разлика; пък сме и българи; и европеисти и пр.: и 2. Тези лично-интимни и вероятно множествени, „особени светове”, не остават ли и те, освен скрити и познати само на личното ни ‘Ego себесъзнаниe’ – но също така са и доста открити и споделяни, дори в днешните ни диалози? Знам, че оставащите съкровено притаени светове, с безброй свои си преживелици, са наистина необятни...С колегиална почит!

ПП: току що прочетох в Тълковен речник (с.254,1976г.), че „Значение” –1-во е „Смисъл”; и 2-ро е „Известност; стойност; тяжест; влияние; авторитет” – ( смисли и към текста от 1 Юни).
Тема № - 167 Коментар № - 8293 Искро Косев - 2016-06-05 20:52:41
Благодаря на проф. Косев за предложеното разчленяване. То е такова. Споделям обаче и другото, с което то е свързано и което убягва от вниманието. Аз смятам, че да се мисли научно, означава: 1. да се разчленяват думите на думите, значенията и нещата, които те означават, но не само да се разчленяват, но да се отчита и неразчленяването, т.е. и т.нар. реифициране, практическото сливане на трите в едно. Онова, което има значение, е да се обръща внимание на постоянното прехождане от едното в другото - на разчленяването в неразчленяване и обратно. Което е такова при всички поради това, че зависим от речта. В това е и разликата между учения и редовия човек - че ученият и разделя, но и знае, че то върви и при наго заедно с неразделяне, тъй като и той е редови човек. Проф. Косев, това е моето пълно разбиране за научното говорене и учения. То няма много общо с приетото смятане, че да се говори научно означава да се говори с понятия и значи с чужди термини. Така че държа на общото, което свьрзва учения с редовия човек. При това смятам, че всики ние - и учени, и неучени се различаваме - всеки от всеки друг, по това, че всеки има : 1. различна по-постоянна идея за свят и. 2. различен набор-система от понятия-термини за разбиране. Поради тази разлика, виждате, аз си позволявам да споделям кои са термините, които употребявам, и те какво означават, но почти нищо не казвам за особения свят, който съм развил. Какво да казвам - той си е различен и никому не може да се наложи. Могат да се уеднаквяват термините, и то донякъде. Но да продължим с разбирането на нашия сегашен тукашен свят, който е пред погледа ни, защото нашите лични светове те няма как да не са много различни.
Тема № - 167 Коментар № - 8292 Bogdan Bogdanov - 2016-06-04 09:17:37
Декарабах, благодаря ти за добрите думи. Знам, че са попресилени. Но, нали от двете големи слабости на нас хората, освен че не знаем какво ще ни се случи утре, не сме знаели и „истинския смисъл на думите”. И това многосмислие и богатство на думите, вкл. и на означените чрез тях принципи, го е записал изумително кратко, професор Богданов, в прежния кратък текст (от 1юни).

Нарочно ще разчленя, кратката-многоречива Богданова синтеза, за да се почувства нейния обхват. Тази опростена сложност, е, по повод обсъждани Аристотелови идеи, за справедливост: –

(а) „ ... СПРАВЕДЛИВО е предикат-истина, с който бележим различаващи се помежду си положения;

(б) ‘и че по-доброто разбиране (на думата) би трябвало да следва ОБЩОТО на думата’;

(в) ‘но и РАЗЛИЧИЯТА между тези положения’;

(г) ‘за които е възможно и да няма СПЕЦИАЛИЗИРАНА дума”...

(д) „Сега би трябвало да открием БАЛАНСА между тях. Именно „баланс”.

(е) „Защото ... те съществуват по различни начини – общите положения като едри принципи в нашата разбираща МЕНТАЛНОСТ (психика)’;

(ж) ‘а КОНКРЕТНИТЕ СЛУЧВАНИЯ по по действителен начин като СВОЙ СВЯТ’;

(з) ‘основан на повече СВЪРЗАНИ помежду си ПРИНЦИПИ/км/”.
Подобно, синтезно-разговорно и метанаучно (езиково ментално) споделяне звучи класически.

ПП: В точка ‘е’, съм съкратил израза..„както също отлично го е казал Георги”; и ще го добавя тук.
,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Разчленяването и точкуването, е, заболяване на един структуралист, какъвто съм аз, който е за „дискретизация на понятията” (скорошен израз на езиковеда-филолог Родосвет Коларов). А споделяните от нас идеи, са, от системата на т.нар. „Личностна психо дискретика-PsyDi/pers”.

Ето така, по подобен евристичен начин, би могло да четем и да виждаме, напр., общото и необщото и в 9-те, условно обособени универсални ПРИНЦИПИ-ПОСТУЛАТИ (Po) в „Общия модел на личността -G P M”на човека; които са: (1) Автентичност; (2) Активност; (3) Адаптивност; (4) Автономност; (5) Афилиативност и (6) Алтруизъм – всичките тези шест, са с предимно позитивна модалност; и към тях още три с повече негативна менталност, а именно – (7) Агресивност; (8) Алиенация; и (9) Аморалност. Този подбор на ‘Po’ не е окончателен. Има и безброй др.

И, че нашите действителни катадневни светове, са основани реално на повече, сляти принципи.

По-същественото е да проумяваме думите за ‘Po’(които са от Речника-2016), по цялостността, на горната кратка синтеза, на професор Богданов, която ние разчленихме, чрез осем буквички.

ПП: Драги ДЕКАРАБАХ, ще оставя при г-жа Шинова, за теб, една поетична книга (2016г). Защото като фирмаджия (това е формалният ти ролеви статус-‘R/S’, по ‘G P M’), си и – и то главно – мислеща поетична ‘Ego’ душа (която е оцелостяваща в ‘G P M’). Поздрави на морето

...твой Искро
Тема № - 167 Коментар № - 8291 Искро Косев - 2016-06-03 11:00:41
Възхитен съм и от този пореден коментиращ размисъл, професор Косев! За мен е изключителна полза и чест, да разчитам все повече от оперативната същина на научното Ви дело. Личното ми усещане и разбиране е, че ясно чуваме системната хармония между вашите многогодишни трудове и разгърнатата хуманитарна философска концепция на професор Богданов. От доста време съм в натрупалия изследователско и диалогично имане сайт на нашия домакин, но мисля, „останали без студентски книжки“, подсилваме и периферното ПРАВЕНЕ/учене/предизвикване на „дисхармонични“ връзки. Давате ни и пример за споделяща толерантност, като многоопитен психолог. И като радеещ български благородник. Благодарност!
Бих опитал да попиша още, да се прикача за отвореното пратено от Вас. Посоката на професор Богданов - към „баланс между едрите принципи и повечето на нашите конкретни светови случвания/принципи“, от тази сутрин, и тя натам ни тегли. Но пак ме затисна рекламното занаятчийство, а ще ми се, да бъда и аз повече ясен и нетъпчещ на място.
Спорна работа, колеги!
Тема № - 167 Коментар № - 8290 Dekarabah - 2016-06-01 14:09:47
Вие Георги, с мъжко достойнство и личностно ощетяване, разкривате и скритото във всеки от нас.

И Декарабах се върна с поучителни впечатления. Наистина какво богаство е живият живот - в Италия, у нас и навсякъде. То е противоречиво богатство. Най-възвишеното се омесва с кича и пр. Колкото и нужни да са, оцелостените модели за човека и обществото, те неизбежно ще обедняват (симплифицират), тези сложни-живи и неповторими човешки красоти.

Съгласен съм, че ние и четиримата търсим неокончателни, но СИСТЕМНИ решения. Едва ли сме в пълна хармония. Нея частично я има. Дано не бъдем крайни и излишно остри един към друг. И на мен ми липсва деликатност и умереност. А всеки човек е чувствителен по своему. Остротите и подмятане, чрез означено и премълчано, пречат. А взаимната ни почит я има.Остава да сме открити и точни, и внимателни. Но да се пазим задружно от заблуди.

Подобни добри (не идеални) модели, на индивидуализирана EKИПНОСТ, са малко, днес и у нас...

Йордан Камджалов (диригент и пр.) го каза - на нас са нужни ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ и ЧОВЕЩИНА.

Трудно се намират точните думи. Новият речник (2016) казва, кои от тях са общи, за всички ни. Още по-трудно се подбират ясни предикати. А без тях не можем. Не само в търсене на свързващ човека и обществото модел – ‘G P M’. Но защото с тези думи-предикати, си служим и в редовите говорения. Но оцеляващите думи-понятия, които са и наднаучни (метанучни), както и сбързаните обобщения, могат да ни подвеждат. Подпомагат ни и интуитивните проникновения. И опита ни.

По радио ‘ОН ЕЪР’, онзи ден, хуманитаристът артист Милен Миланов сподели, че синтезно обединяващите екзистенциални ситуации в драмата, в театъра – от всичките досегашни (в цялата човешка история), към 36 000 000 представления или пиеси (не го чух точно) – са само 36 на брой!

Не знам, кои са тези „36 типови екзистенции”, които се преповтарят милиони пъти. Какви са те?

Почти 36 са думите-понятия (от всичките над 17 800), с които ние, в т.нар. ‘G P M’ (Общ личностен модел) на човека, описваме (схематично-сухо-сбито-обеднено) човешкото същество. И то така, че да осветляваме разбираемо за повече читатели, неговата най-същностна същност; така, че тя да ни дава оцелостен „когнитивен инструмент”, който да описва и „нашето общо живеене”.

Едно от тези същности на човека, е, че той е КОНКУРЕНТНО-СЪРЕВНОВАВАЩО се същество. ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
В днешния си текст, ще се спра на тази универсална за човека и днешното ни ОБЩО – надпревара (съревнование; сравняване-надминаване; конкуриране-състезаване; успяване;побеждаване; получаване на облаги, стимули, признания; доминиране; власт и пр. – вкл. и надлъгване, за което достойно пише Георги). Тази универсална човешка черта и обществена закономерност е открита не от нас; а от много видни човековеди и обществоведи (вкл. и психолози). Ние сме я изследвали дълго. (Тук допълвам и продължавам казаното- за общото ни сложно живеене- вж. от 26 Май).

В скорошно интервю на Лех Валенса (в.Култура,бр.18) пише, че„ демокрацията е КОНКУРЕНЦИЯ”. Това обобщено за днешна Полша е сравнимо с търсеното ОБЩО у нас. И то е и – конкурентна борба за власт ... „Борба за място в избирателните списъци. Всеки се бори. Това е война на всеки с всички”. Валенса е краен, но и прав. Защото властта (като доминиране със сила) носи облаги, вкл. парично-материални; които задоволяват основни човешки потребности. Тя е и користолюбие.

Разбира се, основополагащо е СВОБОДНОТО СТОПАНСКО КОНКУРИРАНЕ, вкл. на свободен пазар.

Публикувал съм стотици страници (вкл. 4-ри отделни книги), не с отделни примери, а с прецизно регистриране на хиляди (и на десетки хиляди, отделни-дискретни човешки поведения); които в милиони комбинации и казуалности, доказват три степени на „конкуриране”–не само с „първите”; не само с „другите”; но и със „себе си”. Свързващата степен е наименована и като „НАДХВЪРЛЯНЕ на СЕБЕ СИ”; тя ярко и силно е подчертана (и то не случайно) на последната 335 стр. на „Отделно и заедно”/2005г/; там изразът „Надхвърляне на себе си” – авторът преповтаря... 5-то кратно.

Същото казват и законово-граматичните степени - ‘Утвърдителна’; ‘Сравнителна’; ‘Превъзходна.’

За общочовешкия характер на надпреварата (инивидна и групова; мирна и военна и пр.) могат да се приведат безброй аргументи. Тук ще упоменем няколко. В книгата „Играещият човек” се сочи, че и първобитните игри са надпревари-състезания. Професор Богданов (върху чието творчество аз градя, след 2000-ната година и своите над-научни обобщения) – заключава, че и древно елинската култура има същият, макар и обновен АГОНАЛЕН ХАРАКТЕР. Ще завърша с извод, от двутомник на Хекхаузен за „Мотивация”(1980) – че най-изследвана е т.нар. ‘МП’(Мотивацията за постижение).

Оттук и наднаучната хипотеза, че човекът и обществото са КОМПЕТИТИВНО-съревнователни.

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Драги Декарабах, ти със своя пребогат книжовен и друг жизнен опит, знаеш също добре, че не всичко у човека и в обществото е конкуриране. Защото има предикати (мотивации-ценности), които стоят над него. Винаги стои и въпросът в името на какво, индивидът или групата, нацията и пр. се съревнова. Надпреварата може да бъде и възвишена (креативна, алтруистична) но и най-гадна (военна, агресивна). Но при всички случаи, независимо дали е благо или зло – тя е закон.

Затова една от 9-те ‘Жизнени ориентации’ в ‘G P M’ на човека e към: ‘УСПЕХ /ДОМИНАЦИЯ – S/D’.

Драги колега, за да има диалог във Форума, аз се мъча да прикачам мислите си към казаното от теб, от солидарния Георги и от водещия дискусиите ни, професор Богданов. Разсъдата за „общия ни живот” у нас днес, като публично или скрито съперничество е по-повод, на добре усетеното от теб, за днешна Италия: – „Каквото е имало и има за ДЕЛЕНЕ и СЪИЗМЕРВАНЕ и НАДМОГВАНЕ /км/ по тези земи, според мен, се е заровило – в името на преуспяващата цялост”(от 28 Май). Не е думата, дали точно си го обобщил. Важното е, че надпревара е „имало и има” в Италия. И че тя е съществена. Стига да служи на прогреса на цялостта. А не както е понякога и у нас – със зла завист.

Общият напредък у нас иска ограничаване и на МОНОПОЛИЗМА–деформиращ и свободите ни.

Думата е, вкл. и за пряко избиране и контрол на професионали за ЛИДЕРИ. Навсякъде. В малките общности, където сме си познати (като селища, фирми и пр.) – нека състезаващи се за власт, да се кандидатират лично-ИНДИВИДНО, а не чрез „ЛИСТИ на партии”; където по места, все едни и същи, адаптивни и нагаждащи се партийни „водачи” (за каквито самите те се набеждават; доколкото няма масови полит.организации), сами се вписват за „водещи на листи”; и като „няма други”; десетилетия наред, те си получават 1000-2000 лв. заплата; или 300лв. за „общ.съветник”.

Нужнен е нов закон- МЕСТНИЯТ ИЗБОР да бъде без ПАРТИЙНИ ДЕФОРМАЦИИ; а с името си/R-ext/.

Демокрацията като свободно конкуриране (по Валенса), вкл. и у нас, и в целия ЕС , ще си изработва все нови защитни механизми; вкл. срещу непрофесионалните кариерковци. А затова са нужни и десетки хиляди „Обществени експертни съвети-ОЕС” (вж. опит за тяхна обосновка - от 26 Май). И така, да се създава простор за лична и ЕКИПНА СЕБЕРЕАЛИЗАЦИЯ и ИЗЯВА на МИЛИОНИ ГРАЖДАНИ (индивиди-личности; на стари и млади) – на базата на една от най-висшите, психо социални човешки потребности (наред с либидната свързаност със „своите”; сигурността и пр.).

А затова са нужни не 20, а 200-ста години, според Валенса; след които, промените не ще спират.
Тема № - 167 Коментар № - 8289 Искро Косев - 2016-06-01 11:59:20
Великолепен е коментарът на Георги. Показано е отлично онова, което на свой ред Декарабах е нарекъл "усукване". Да, именно така е. Ние всички сме сложно усукани в общо нарушаване. Но истински отличното в това разсъждение не е само примерът с покупката на колата, а почерпената и точно представена идея от "Никомахова етика" на Аристотел, че справедливо е предикат-истина, с който бележим различаващи се помежду си положения и че по-доброто разбиране би трябвало не само да следва общото на думата, но и различията между тези положения, за които обаче е възможно и да няма специализирана дума. Е, отлично е това начало на разбирането на общата тема. Сега би трябвало да открием и баланса между тях. Именно "баланс". Защото, както също отлично е казал Георги, те съществуват по различни начини - общите положения като едри принципи в нашата разбираща менталност, а конкретните случвания по по действителен начин като свой свят, основан на повече свързани помежду си принципи.
Тема № - 167 Коментар № - 8288 Bogdan Bogdanov - 2016-06-01 07:42:31
1  2  3  4  5  6  7  8 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 34127

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 122408

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 13334

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 27717

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 126639

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 71777

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 18634

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 10521

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 171517

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 52771

 

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA