БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

ЛЮБОВ, СЕМЕЙСТВО И ВЛАСТ 2
Две брачно-династически истории за спартански царе в пета и шеста книга на Историята на Херодот

(продължение от: Любов и разказ)

БОГДАН БОГДАНОВ


Големия парадигматичен разказ с фатален край за управник с неумерена власт Херодот обикновено развива, когато става дума за голяма страна с царско управление. Така че разказът е на място в Лидийския логос. В пространния Персийски логос такъв разказ е разгърнат частично при Кир, набелязан е при Камбиз и Ксеркс, но липсва при Дарий. На свой ред за разлика от Лидийския логос повествованието за отделните персийски царе не е организирано от общ парадигматичен разказ за Персия. Причината е ясна - Персийският логос е твърде голям, а и провалянето и смъртта на персийските царе не води до окончателен провал на Персия, какъвто е случаят с Лидия.

Същевременно Херодот развива парадигматични разкази за по-малки страни като Самос и Коринт. Въпреки че ги управляват тирани, а не царе, понеже са управници с изключителна власт, те лесно стават герои на такива разкази. Затова е странно, че повечето истории за египетски фараони във втората книга на Историята не са организирани от парадигматични разкази и същевременно е обяснимо защо такива разкази не се развиват в накъсаните представени на много места истории на Спарта и Атина – царското управление в Спарта е ограничено по смесен олигархично-демократичен начин и съответно в Атина превес има демокрацията. Властовите ситуации в Спарта и Атина са неподходящи за стила на високата история.

Херодотовото повествование е непоследователно в това отношение. Страната може да е голяма и да има цар, но изложението за нея да не е в стила на високата история. Както и обратно, страната може да е малка и управлението да не е царско, но това да не пречи в повествованието за нея да се развият белезите на т.нар. висока история. Същото се отнася и за т.нар. малка история в Историята на Херодот. Тя организира изложенията за малки страни с нецарско управление. Да, но в нейния стил се представят и повечето вътрешнополитически интриги в Персия, а и дипломатическите ходове между Персия и гръцките градове.

Някак естествено се повдига следният въпрос - дали това редуване на трансцендентно високо осмисляне в по-дълъг ред с извънчовешки ресурс с по-късо реалистично, резултат на човешка интрига, е характерно само за историческия почерк на Херодот. Що се отнася до високото осмисляне с малки изключения като историите на Тукидид и Полибий то изглежда типично античен жест. Да, но това, че при Херодот обективните сили, които движат големите исторически събития, са в отвъдното, не отменя типологическата прилика с един вид съвременна научна история, според която историческите събития са резултат на обществено определени «трансценденции», също надхвърлящи личната воля на политическите герои в  историята.

Още по-малка изглежда разликата между малката история в Историята на Херодот и един тип съвременна жълто-клюкарска история. Не учудва и едно друго типологическо подобие, това, че двата стила - на високата и малката история, могат да се редуват в един и същ текст. Също като в Историята на Херодот в редица съвременни исторически изследвания представянето на историческите събития по високия начин като обществена обективност се прекъсва от «паузи» на малки истории, в които случващото се представя като низ от съпричиняващи се събития, резултат на човешка активност и случайно стечение на обстоятелства.

Как е проявена по-конкретно т.нар. малка история в Историята на Херодот? Първият й характерен белег е, че тя се прави от повече персонажи. Въпреки че са високи лица (царе, тирани, сатрапи и военачалници), действията им се мотивират от човешки нагласи, от завист, злоба, алчност, желание за надмощие и власт, за издигане и прославяне. Такива са подтиците и на героите на високите разкази в Историята. Основната разлика е количествена - във високата история персонажите са малко, а събитията са за ясен основен субект, в малката история персонажите са повече и всеки може да стане герой на разказ. Повече са и човешките мотиви за действие. Независимо, че става дума за обществени дела, свързани с  власт, воюване, съюзяване, дворцови интриги и политически съперничества, техните изпълнители не се представят като особени обществени, а като частни същества.

Случващото се в малката история е резултат или на човешка активност, или на обикновено стечение на обстоятелства. Оттук и последствието, че събитията се навързват в кратки деловити повествования за постигната или непостигната цел, за случило се добро или зло. Разбира се, малките истории са различно дълги. Някои са просто вметнати, други прекъсват и след време биват подети наново. В отделни случаи, нечий живот се представя по-подробно – като управлението на спартанския цар Клеомен в пета и шеста книга на Историята или накъсаната биография на лишения от царски сан Демарет. Някои разгърнати, други само набелязани, трети отложени, тези истории се преплитат в мрежа с много линии и много субекти.

Мрежата е формалната проява на малката история. Нейната светова идея е подчертано различна от световата идея на високата история. Затворен и йерархичен, човешкият свят във високата история е отворен към божията отвъдност. Докато човешкият свят в малката история е хоризонтално отворен многоместен тукашен свят на активни безпрепятствено придвижващи се хора. Силата на тази светова картина е, че тя е по някакъв начин вярна. Такъв е бил светът за Херодот и много любознателни хора на онова време, които подтиквани от политически брожения и любопитство към другото и непознатото, лесно се отделяли от родните места.

Мястото на любовта в този свят е ограничено. Малката история е все пак история, занимава се с властови конфликти и обществени съдби. Колкото и частно да са представени субектите на тези конфликти, за любов в тях става дума откъслечно като момент от династическо-семейна интрига или като мотив за действие по постигане на висока обществена цел. Това не се отнася за цялата словесност на онова време. В монодическата лирика любовта се наблюдава като нещо само по себе си, усложнено с вътрешни събития и развиващо като че ли чисти любовни разкази. Разбира се, и в тях разказът не протича еднотемно. И като реална, и като литературна ситуация освен любов любовта непременно е и нещо друго.

Основното друго в Херодотовите любовни разкази са семейството и властта. Оттук и разгледаното преплитане в разказа за Кандавъл и Гигес на двата профила на малката любовно-брачна и високата властово-династическа история. Що се отнася до т.нар. малки истории, в тях Херодот или не обръща внимание на любовта, или развива по тази тема кратък разказ, който вмята в история за друго.

Именно такъв е случаят с двете брачно-династически истории в пета и шеста книга на Историята. В разказа за бащата на спартанския цар Клеомен Анаксандрид в пета книга любовта е обикновена привързаност към съпругата. Тя му била «по сърце» (katathymia), затова той не послушал ефорите, които го карали да я остави, защото нямал деца от нея. В разказа за също бездетния цар Аристон в шеста книга Херодот вмята малка любовно-брачна история – Аристон се влюбил в невероятно красивата жена на своя приятел Агет, измислил хитрост, отнел му я и се оженил за нея. Неподчертана или по-подчертана, и в двата случая любовта е момент от брачна история, която на свой ред е момент от по-голяма властово-династическа интрига.

В стила на отворения свят протичането на малката история е деловито и лесно променимо. В по-едрия ракурс на историята на Йонийското въстание, чиито събития се представят накъсано в пета и шеста книга на Историята, се стига до посещението на милетчанина Аристагорас в Спарта, където той търси военна подкрепа от спартанския цар Клеомен. Това става повод Херодот да спре повествованието за Йонийското въстание и да влезе в друго повествование – за Спарта и делата на спартанския цар Клеомен. Това на свой ред става повод да се отвори скоба и да се развие малък брачно-династичен разказ за бездетния баща на Клеомен Анаксандрид.

Бездетството на цар е обществен проблем. За да продължи династическата родова линия, царят трябва да има мъжко поколение. Ефорите, които се грижат за спартанския обществен ред, карат Анаксандрид да остави жена си. Той обаче държи на нея. Тогава ефорите намират друго решение, съветват го да задържи тази жена, но да се ожени и за друга. Двуженството не е обичайно в Спарта. То обаче е по-малко нарушение от това един цар да бъде без мъжко поколение. От грижа за поколение и от привързаност към първата си жена Анаксандрид приема двуженството. По казаното и неказаното, но имплицирано в текста се разбира, че към първата жена той имал чувства, а към втората нямал. Именно тя му родила Клеомен, който го наследил. Но веднага след това и първата жена му родила син. Близките на втората жена се опитали да поставят под въпрос това раждане. То обаче било истинско и се потвърдило от раждането на още двама сина. Така на Анаксандрид, сякаш без любов, се родил първороден син наследник Клеомен, който бил не с ума си и доста луд, а от друга страна по любов му се родил втори син Дорией, който бил отличен и доблестен човек.

Брачната интрига продължава като династическа. Дорией се надявал доблестта му да го направи цар. След смъртта на Анаксандрид обаче цар станал по-възрастният син Клеомен. Недоволен, че трябва да се подчинява на по-недостоен от него, Дорией събрал колонисти и напуснал Спарта. Един от най-ранните опити за основаване на колония в епохата на архаиката. Херодот се връща към историческото повествование и деловито разказва за неуспеха на Дорией с колонията и за последвалата този неуспех негова смърт (V, 42-47). В гл.48 откриваме заключително кратко разсъждение, показателно за стила на малката история – ако Дорией не бил толкова нетърпелив и бил останал в Спарта, казва Херодот, той щял да стане цар, защото Клеомен управлявал кратко и нямал синове. В тази връзка проличава основното, което коментира Херодот в своите малки истории - противоборствата на честолюбиви обществени герои, които търсят изява и слава на попрището на властта.

Следващата подобна история е в книга шеста на Историята. Тя също е свързана със спартанския цар Клеомен. Дарий се готви за война с гръцките градове и внася разкол между тях, като привлича някои за съюзници. Такъв съюзник му става враждебната на Атина Егина. Подтикнат от атиняните, Клеомен се опитва да притисне егинците, но не успява, защото действията му не се подкрепят от другия спартански цар Демарет, който го злепоставя. Както става в Историята, в повествованието за външната интрига се отваря скоба за представяне на вътрешна. В скобата се отваря и втора скоба за историческо сведение разказ за това как възникнала институцията на двамата царе в Спарта. Повествователната цел на това привеждащо и други сведения за Спарта отклонение е да се подчертае малкият детайл, че единият от двамата спартански царе стои по-високо от другия.

Именно от това тръгва озлоблението на по-ниско стоящия Демарет.

Вътрешнополитическата интрига между двамата царе протича като малък разказ. След като Демарет злепоставя по-високо стоящия Клеомен, в отговор той решава да го лиши от царския сан на основата на слуха, че Демарет не е син на предишния цар Аристон. Клеомен намира съюзник от рода им Леутюхид, който да свидетелства при съдебното разглеждане на казуса и да стане цар, ако решението е във вреда на Демарет. В скоба Херодот нахвърля скица за още по-малък разказ по темата защо Леутюхид мразел Демарет. Та Клеомен устройва процес и с връзки и уреден потвърждаващ слуха отговор на Пития успява да лиши Демарет от царския сан.

Вътрешнополитическото повествование за делата на Клеомен и Леутюхид нататък е развито като разказ с обичайната схема нанесена вреда и възмездие. Развръзките и за двамата са неблагополучни в стила на високата история, моралното им провинение е заплатено. Леутюхид е уличен във взимане на подкуп, свален е от власт и прогонен от Спарта, а Клеомен, след няколко неблагополучни военни операции, полудява, бива  затворен и се самоубива по мъчителен начин. Както прави и в други случаи, Херодот изрежда няколко мнения за това защо Клеоменовият живот приключил така злощастно (VI, 84). Споделя и какво сам смята: «Аз мисля, казва той, че по този начин Клеомен изплатил вината си към Демарет.»

В тази плетеница от скоби Херодот представя и любовно-брачната интрига, довела до раждането на Демарет. Както и при Анаксандрид и при цар Аристон интригата започва с висок институционален мотив – женен вече за две жени, той нямал поколение. Вината била негова, но Аристон не си я признавал. Може би също като Анаксандрид подтикван от ефорите той се заел да оправи нещата, като оставил бездетната си жена и се оженил за друга. Но не като Анаксандрид по принуда, а измъчван от любовна страст. Влюбил се в изключително красивата жена на своя приятел Агет. След коварна клетва по негово предложение той му я отнел и се оженил за нея.

Между другото Херодот разказва как от много грозна като малка тя по чуден начин, с намесата на Елена от светилището в Терапне, станала изключително красива. Това чудо е на място в живота на бъдеща царска съпруга, майка на царски наследник. Това обаче е мой коментар. Херодот просто вмята разказа-мит в реалистичната история за влюбването и новия брак на Аристон. На свой ред любовно-брачната история продължава в не по-малко реалистична интрига, свързана с наследяване. Когато дошли да съобщят на Аристон, че съпругата му е родила син, той заседавал с ефорите и те чули как той възкликнал, че момчето сигурно не е негово, защото жена му го носила не толкова месеци, колкото трябвало. После Аристон се отказал от казаното, приел детето, то било кръстено Демарет и го наследило след смъртта му.

След това в текста следва повествованието за вътрешнополитическата интрига между Клеомен и Демарет и за това как той изгубил царската власт и напуснал Спарта. Като Крез и Демарет влиза в несъбитийната роля на добър съветник и става царски приближен. Добър съветник на Ксеркс, що се отнася до истината за военните умения и дръзновението на гърците, но иначе враждебно настроен към Гърция и готов да стане персийски царски наместник в случай, че персите победят. Междувременно Херодот приключва разказа за случилото се с Демарет в Спарта и изяснява кои са добрите и лошите (VI, 68-69) - лошите са Клеомен и Леутюхид, затова те плащат за несправедливостта си към Демарет, докато той е неправомерно ощетеният.

Преди да напусне Спарта, Демарет принася голяма жертва на Зевс Херкейос, защитник на дома и като поставя жертвените вътрешности в ръцете на майка си, я заклева да му каже истината за това кой е негов баща. И тя му казва. Демарет бил заченат, както трябва, след брака с Аристон, но се родил седмаче. На третата нощ след брака на майка му се явило привидение в образа на Аристон, което се съчетало с нея и тръгвайки си, я увенчало. Малко след това се появил Аристон и я попитал защо e увенчана. Тя казала, че самият той я увенчал преди малко. Аристон отрекъл да е влизал преди това, но тя се закълнала и той разбрал по венците кой е бил при жена му - героят Астрабак от близкото до дома им светилище. Така че по думите на майка му Демарет бил син или на Астрабак, или на Аристон. Т.е. или легитимен царски син, или нещо повече - заченат от свещена сила.

Този мотив за зачеването на царя от висша сила идва по линия, която е на място в случая. Също като Алкмена, майката на царския предтеча за Спарта Херакъл, заченала от Зевс, който й се явява в образа на съпруга й, от божество зачева и майката на Демарет. Вероятно египетски по произход, мотивът се открива у Омир и Пиндар в подобни истории за свещено зачеване на царе и победители в Олимпия. Според Херодот (VI, 70) и Демарет е такъв победител. Мотивът влиза в елинистическата история, а оттам, усилен от египетската традиция, преминава в романната биография на Александър Македонски.

В случая обаче чудното зачеване на Демарет е със разсеян смисъл. То очевидно подчертава положителната аура на Демарет и вината на несправедливо постъпилите към него Клеомен и Леутюхид. От друга страна е с дълбинен негативен смисъл – за разлика от обикновените царе, синове на бащите си, свещено заченатият Демарет е с амбиция за власт, която надхвърля гръцкия ред. Ксеркс го готви за свой наместник в Гърция. Същевременно действа и реалистическото разбиране, че Аристон е всъщност без поколение и че Демарет губи властта си поради това, а не поради козните на Клеомен и Леутюхид.

В стила на своята историческа проза Херодот е непоследователен. Не малък брой малки истории в Историята са разказани еднопланово в духа на реализма на частните отношения. От друга страна нуждата от обективност, която надхвърля частните мотиви за действие, кара историка да допуска аргументи на трансцендентното осмисляне, характерно за стила на високата история. Тези аргументи или са укрити в образа на намесваща се в събитията божия сила, както е в случая с героя Астрабак, или са преобразувани в моралния ред на възмездие, до което води извършена несправедливост. По този начин Херодот осмисля нещастния край на Клеомен.

Да, но това, което наричам непоследователност, може да се изкаже и положително, като се нарече съчетаване. В гледната точка на историята в Историята на Херодот то е проявено като съчетаване на два модела на история - на висока история с концепция, напомняща сюжетите на епоса и атическата трагедия, и на малка история без концепция, неутрално повествование, преминаващо отвреме-навреме в разкази с литературна интенция. Разбира се, гледната точка на историята е наша. Както наша е и другата гледна точка - на литературата. За нея  също може да се каже, че в Историята на Херодот е проявена като съчетаване на едно с друго.

Тогава какъв е собственият текст на самата История? По някакъв начин цялостен, доколкото може да бъде цялостен един текст. Непоследователен и съчетаващ той става в хода на нашия прочит, който го присвоява и преобразува в текст за нас. Това присвояване и преобразуване не прави от текста нещо съвсем друго, а по-скоро размества и усилва някои негови значения с оглед на ефективното му присвояване. Бидейки протичане и комбиниращ други текстове и повече дискурси, като всеки текст Историята на Херодот е отвореност, в която може да се прониква. Ако не навсякъде и във всичко еднакво успешно, несъмнено по-сигурно това може да става в пасажите, в които Херодот сам разбира своя текст и в този смисъл излиза извън него.

С този възглед за текст аз поставям под въпрос научната увереност, че нашето разбиране може да постигне и да изрази оригиналния смисъл на един анализиран от нас текст. Оригиналният смисъл е констелация от значения, за които само се досещаме. Самият оригинален смисъл е разбиране, а всяко разбиране е присвояващо и преобразуващо. Такова е и разбирането на Херодот, което той разгръща в своята История. Това преобразуващо присвояване става и по други причини, една част от тях контекстови, други заложени в отворения характер на всеки текст. Между заложените в текста причини за т.нар. присвояващо разбиране има една, на която държа да обърна внимание – това, че всеки текст смесва това, за което говори, с начина, по който говори за него, смесва обсъждания референт с речта на неговото разбиране.

Именно това смесване, по лъжлив идеологически начин, се преодолява с научната илюзия за чистата линейна реч, която изразява пълно някакъв обсъждан предмет. В особените анализи, които предлагам в тази книга, аз вървя по друг път. Имам съзнание, че присвоявам и преобразувам оригинални текстове, но търся и пролуките, в които просветва разликата между това, което казвам, и текста, за който говоря. Това обаче са само пролуки. Четенето и разбирането на смисъла на отдалечени от нас и нашия живот текстове е сложна процедура на универсализиращо присвояване и преобразуване с наистина редки моменти на зърване на другото, отдалеченото и различното. Дано тези моменти да не са толкова редки и дано временното проглеждане в тях да изкупва в някаква степен «вината» на т.нар. присвояващо преобразуване.


ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.




Коментари по темата
Теодоте,
Веднага ти отговарям защо искам да запиша курс при теб…с един цитат от проф. Богданов:
“…доброто знаене предполага да се различава тогавашното, за което става дума, от нашето сегашно и универсалното, на които се опираме, за да се произнесем за тогавашното”.
Явно това че си “хетера от времето на Ксенофонт” доста ти помага, като виждам как се произнасяш за “тогавашното”. И не се шегувам – доброто знаене е в основата на всичко.
Имам и два въпроса към теб, след като доста внимателно “наваксвам” пропуснатото в тази тема (благодарение на твоите коментари).
Наистина ли е необходимо героите от високите истории понякога да слизат в малките истории, за да станат по-реални и по-разбираеми?
Неслучайно ли е това, че в последния си коментар говориш за контекста при Херодот (за няколкото контекстови реда, които държат разказа при Херодот) и за книгата "Отделно и заедно" (в която имало неща, “които могат да разплитат и оплитат всякакви текстови мрежи”).
Заражда се нова формула или аксиома, така ли?

Тема № - 11 Коментар № - 578 Jericho - 2009-07-27 16:18:38
Харуки,

наистина малките истории са по-реалистични от големите, но това е и защото има повече хора, които могат да ги разбират, което пък идва от това, че има повече хора, на които им се случват ставания, типични за малки истории - затова и в малките истории има повече герои, а в големите има малко. Един от важните проблеми на разказа тук е, че понякога на героите от високите истории им се налага да слизат в малките истории, за да станат по-реални и по-разбираеми. Много е хубаво обаче, че когато някой от малките герои, премине границата и отиде във високата история, някой бог, стоящ на стража, моментално го връща в малката история:-).

По-особен е само Крез - той е като междинните ангели на Платон - организира връзката между двата свята.

Аз ще се опитам да схематизирам разказа по модела на този и другия текст, като ще гледам да не прекалявам, защото тези два текста дават нещо като цяла теория на наратива, при това много сложна:-). Сега обаче влезнах, защото искам да кажа, че книгата "Отделно и заедно" е (свръхтрудна) убийствено хубава... и че в нея има неща, които могат да разплитат и оплитат всякакви текстови мрежи. Видяхте, как само с две-три понятия ми подредиха "Историята", защото са универсални и са на ръба между различни силни стратегии.

Ще ви дам малко от "Отделно и заедно" в аванс за "разказа", защото то е много важно и за "контекста"... а при Херодот има няколко контекстови редове, които държат разказа. Убийствено хубавото в този откъс, както и в двата текста на професор Богданов за Херодот е, че всъщност референтът и разбирането за първи път се срещат вътре в самия разказ, което означава, че ние сме следващият интерпретант, т.е. ние работим с вече динамично нещо и сме част от вече действаща промяна. Сигурна съм, че този ред не е видян никъде досега, но той е от голямо значение, особено при правенето на контексти. И въобще е една много красива хипермодерна теория - ето:

"Едно обсъждано нещо е друго не само в статичния «е»-план на преплитащи се в него поне два класа, две форми на множественост, които могат да се възприемат и като нещо отделно само по себе си. То е друго и в динамичния план, че става друго – и вън от словото, но и вътре в него. Одругостява се, защото в словото се изказва външното му ставане, но и защото словесното му представяне има работа със сменящите се гледни точки на отделност и заедност. Проблемите на изразяването на тези другости при словесното представяне на едно нещо са много. Най-видимият е преминаването от «е»- към «става-правя»-говорене, но най-тежкият е може би справянето с разликата между това, което се твърди в словото, и онова, което се предполага извън словото."

Джерико,

ти как така реши да ходиш на курс при хетера от времето на Ксенофонт, не зная. :-)
Тема № - 11 Коментар № - 576 Теодоте К. - 2009-07-26 14:09:20
Професор Богданов не случайно е сложил двете сравнения със сегашния свят. Нима сега малките истории не са пак по-реалистични от големите истории? И каква е ползата от това да си единствен герой от голяма история като "болшинството печели". Може би това, че малките истории се правят, докато големите истории са големи истории, защото са такива по рождение.

Надявам се да се появите.
Тема № - 11 Коментар № - 575 харуки мураками - 2009-07-25 15:35:45
Станиславе,
Дай да “навием” Теодоте и тук да разиграе някоя игра с награди? Не е само до наградите, въпреки че те си заслужаваха. Сравнения, аналогии, формули, аксиоми, че и награди - това според мен е начинът да се върви с разбиране към старите текстове, да видиш “разказа отвътре”.
Хващам се за едни нейни думи : “...ако някой успее да извади тази схема от разказа на професор Богданов - ще види и разказа и любовта - в чисто състояние. Аз го виждам, но още не мога да го разкажа”.
Чакам го този разказ...
А сериозно – Теодоте, искам да се запиша в твой курс, допада ми начина, по който представяш сложните и (на пръв поглед) неразбираеми за мен текстове.
Тема № - 11 Коментар № - 558 Jericho - 2009-07-22 12:47:56
Нещо май съм изпуснал тук. Заформила се е дискусия за мрежи, за котви...
Много ми хареса коментара на Теодоте – това за тъмнозелените и златно-прозрачните нишки е много точно сравнение. Сигурен съм, че и Херодот не би могъл да го каже толкова добре :))))
Интересно ми е какъв цвят щяха да бъдат нишките ако Херодот пишеше повече за любовта? Може би е трудно да се каже. Ще помисля.
Видях и новата тема на Георги Гочев. Много разкази, много неща, като в христоматия. Плаши ме. Никъде по света не се прави така. По-добре да седя при вас и да разбирам по-малко неща, отколкото да се върна в ядрената физика.
А сега отивам на 3D кино - ще гледаме Ледена епоха 3. Чух че бил страхотен.
Поздравявам ви с тази песен:

http://vbox7.com/play:87617130
Тема № - 11 Коментар № - 557 Станислав Стоянов - 2009-07-22 12:18:13
подемащо-разширяващо-отместващо -

така си представям разказа на Херодот, Ерато.

Това за малките и големите разкази е добре, добре е и това за едноплановостта и многоплановостта на разказа. Но има нещо още по-прекрасно и неразбираемо, което искам да разбера и то е съчетаването на две нишки - едната по-плътна и по-тъмна (тъмнозелена), а другата - като божествена слънчева светлина(златно-прозрачна). Тези две нишки съставят разказа отвътре. И който има такъв разказ, Херодот го подкрепя. Може би има разкази, които се състоят само от един тип нишки, но общият голям разказ съчетава така, че да има и тмнозелено и златно-прозрачно.

Всъщност, ако някой успее да извади тази схема от разказа на професор Богданов - ще види и разказа и любовта - в чисто състояние. Аз го виждам, но още не мога да го разкажа. Зная само, че тази схема би стояла добре на моето морско синьо... с тези пролуки...


Со:-),
докъде стигна с книгата? (за да зная колко да бързам:-)
Тема № - 11 Коментар № - 552 Теодоте - 2009-07-20 17:57:51
С интерес и аз се “заплитам” в историята с...мрежите.
“Някои разгърнати, други само набелязани, трети отложени, тези истории се преплитат в мрежа с много линии и много субекти”, казва в своя основен текст проф. Богданов.
За мрежите говори и Теодоте, която сполучливо определя “мрежата на разказа като сбор от по-малки разкази, така както е в картината на живота”.
Неслучайно е и объркването на Jericho от “тази плетеница от скоби” при Херодот, когато историите преливат една в друга, очертавайки истинска мрежа от различни по своята важност събития, в която са вплетени и човешки съдби.
Може би точно тази мрежа успешно заплита високите истории и малките истории, едноплановостта и многоплановостта на разказа, реалистичното и митологичното, литературата и историята, за да може пъстрата “История на Херодот да е отвореност, в която може да се прониква”.
Тема № - 11 Коментар № - 550 Erato - 2009-07-20 17:26:21
О-хооо! Дали сте заден на борд и ще плетете и разплитате мрежи? И аз идвам, макар и да остана в ролята на този, който е "разказ без разказ". Дано като нищо не разбирам от разкази, да мога да помогна в теориите за темпоралността. Ето една подходяща за свободни пътешественици.

" Аз преодолявам времето посредством това, че живея по естествен начин, че не се чувствам ограничен от границите на настоящето и непрекъснато ги прекрачвам. Аз, който съм трансцендентен по отношение на отлитащите съзнателни възприятия – трансцендирам непрекъснато онова, което съществува в моментното настояще, като че по някакъв начин съществува не само настоящето, но и онова, което е минало, и онова, което е бъдеще. Точно в това между другото се проявява феноменалната природа на времето: то е такъв начин на появяването на действителността, който ми дава възможност да пътешествам през обкръжаващата ме като че отвсякъде действителност. "

И аз мисля, че пролуките са пролуки между времената, но кой знае.... Леля ми знае повече и ще отсрами Сократовия род.

Теодоте, благодаря за книгата, вече я имам и я чета. Очаквай конкуренция!

Пускаме мрежи и ви поздравявам !!!!!

http://www.youtube.com/watch?v=eTbdqmHQ8Ms
Тема № - 11 Коментар № - 547 Истинският Сократ - 2009-07-19 22:40:34
"Разказ без разказ" са небуквалните разкази - разказите, които не са обявени в структурата като строги разкази, но които имат специфични функции спрямо голямото повествование. И те са нещо като бекграунд (т.е. Дарий е като котвите). Това, което е интересно при Херодот, според мен, е именно мрежата на разказа като сбор от по-малки разкази, така както е в картината на живота. Джерико е прав/а - тук явно става въпрос за мрежи. В разказите на Херодот винаги има два елемента, които правят една форма, която пък на свой ред се състои от нови два елемента - най-общо казано. Пример - Софанес - съставен е от "митологичен" и от "реалистичен" разказ, същото е и при Демарет - "бил син или на Астрабак, или на Аристон". В системата на темпоралността – повтарящият се елемент е именно типът разказ – хоризонтално/вертикалните отношения, които веднъж изграждат по-големия разказ, след това изграждат по-малкия разказ, а след това и самия герой. Този тип разказ се среща и при Омир, и при Марк Аврелий, и днес. Само героите и случките са различни. Днес – присвояването е вертикалът, а преобразуването – хоризонталът...

Благодаря ви, че се включихте, значи пускаме мрежи!
Тема № - 11 Коментар № - 545 Теодоте - 2009-07-19 20:33:44
Скъпа Теодоте,
Наистина, аз не съм Айнщайн, нито Леви-Строс, нито Р. Барт, нито....
Така че теорията на времето предлагам да загърбим. Нека да видим “мрежите”. Но имам чувство, че трябва пак “да вдигаме и да хвърляме котви”, което би било добро обяснение за “втория план”. Защото на мен ми се струва, че “пролуките” могат да се явят само след успешно представяне на бакграунда. В това е именно парадоксът на “разказа без разказ”.
Както казва професор Богданов, ние само се досещаме за истинския разказ, оригиналният замисъл е Херодотово разбиране, както и наше разбиране. “Разказът без разказ”, както във всеки текст, е нормално смесване, в което даденият автор ту говори от свое име, ту от името на отсрещната страна – слушатели, читатели и пр.
Така е и във всеки текст, този на оригиналния автор и този на коментиращия. “Пролуките” са “сложна процедура на универсализиращо присвояване и преобразуване с наистина редки моменти на зърване на другото, отдалеченото и различното”.
Според Истинския Сократ и неговото синхронно разбиране структурата на темпоралността се състои в границата на парадигматичността. Историята за подражанието в модерната епоха е една малка игра с едно твърде голямо и сложно понятие, каквото е темпоралността. Пролуката в темпоралността не е физическо понятие от Теорията на относителността на Айнщайн, а е начин Херодот белетристично да наложи един модел на възприемане на “хаоса”.

Тема № - 11 Коментар № - 544 The dim - 2009-07-19 19:28:19
1  2  3  4  5  6  7  8 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 121747

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 129712

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 22016

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 34477

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 136809

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 101371

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 32290

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 19930

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 184086

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 63319

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA