БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

По темата реалност или действителност в текста и извън текста


БОГДАН БОГДАНОВ

Имах намерение да публикувам във форума третия от анализираните текстове от Историята на Херодот. Отлагам го поради важните въпроси, които се повдигнаха в дискусията около текстовете на професор Петър Димитров и Георги Гочев. Внесох уточнения и допълних текста на последния си коментар и ви го предлагам титулно с надежда, че разсъжденията ви ще ми помогнат и за други уточнения. 
                                                                                            
С пожелание за още хубави летни дни

                                                   

1. Когато говорим за реалност, имаме предвид две едри неща – а. съществуващото като даденост, и б. съществуващото като протичане-ставане-промяна. Постоянно смесваме едното с другото. Това смесване може да е функционално - с оглед на една или друга задача в контекста на говоренето или с оглед на истината, че двете са по някакъв начин свързани. Свързани са, тъй като и съществуващото като даденост се променя, а и това, което протича и става друго, е и траещо и непроменящо се. Но, така или иначе, първото се различава от  второто и реално, и инструментално с оглед на определени задачи и цели. Поради което, доколкото може, аз различавам едното от другото и наричам реалност второто – съществуващото като протичане-ставане-промяна.

2. Що се отнася до т.нар. съществуващо като даденост, в него също се преплитат две неща, които могат да се различават. Първото е посочимото нещо-предмет, а второто непосочимото нещо, което е такова поради името, с което се означава. Такова непосочимо нещо е любовта. За второто се дават примери на ето този влюбен или двама влюбени или ето това, което изпитвам, и така като че ли се намалява и размива разликата между непосочимото и посочимото.

3. При съществуващото като протичане-ставане-промяна, което наричам реалност или действителност, естествено се прави разлика между реалността в текста и реалността извън текста. Реалността в текста има видове. Досега във форума различавах двата основни вида – на разказа-сюжет-фабула и повествованието,  разказът-сюжет-фабула със свързани помежду им събития, в чийто ред се осъществява примерен смисъл, а повествованието с ред от събития, свързани като следващи във времето без идея за примерен смисъл в текста. По-силна от т.нар. примерен смисъл във втория случай е идеята, че повествованието е един вид истина за външна реалност.

4. Да, но ясното отделяне на двете реалности – в текста и извън текста, е работна конструкция. На практика двете реалности са в постоянен обмен. Разказът е предимно в литературата, а повествованието не е литература, а верен текст, който представя действително реалното, само привидно. Защо? Защото хората, които са винаги в определена контекстова среда, заемат от тази среда контекстови модели за разказ, които използват не само при разбирането на устни и писани литературни разкази, но и за формиране на онова, което преживяват и им се случва.

5. Личната любовна история се преживява и формира като разказ. В този смисъл този разказ е като че ли реален. Същевременно той е делим - на придобит модел за разказ и действително случило се. Да, но и това действително случило се е на свой ред делимо на други модели, някои от тях образувани в малки лични контексти. Деленето в търсене на съвсем действително случилото се няма как да не доведе до лоша безкрайност и болезнена детайлност. Поради което то не се прави. Същото се отнася и за повествованието.  Още преди някой да го изследва и записва като история, то е налице като един вид контекстово общо.

6. В този смисъл не може да се прекара ясна граница между литературата и нелитературата, нито между текста и контекста по линията на двете реалности на разказа и повествованието. Има литература и история, които са изцяло контекстово настроени и организирани. Такава литература за мен и според мен са романите на Паоло Куелю. Има и такива контекстови исторически повествования. Литературата в тесен смисъл на думата предполага текст, който комбинира контексти така, че се получава особен като че ли оригинален модел за реалност, който надгражда и променя контекстовите реалности така, че се откъсва от тях и става преносим в други контекстови среди.

7. Говорейки за контекст, трябва да имаме предвид, че съществуваме в сложна контекстова среда, в която участват и действат голям брой контексти. Текстовете могат просто да ги представят и илюстрират, но могат и да ги комбинират и надхвърлят.

8. Също като текстовете и контекстовете се делят на два основни вида – а. протичания от разказен или повествователен тип, б. и набори-системи от понятия за определен непроменим свят. Нашият форум постоянно изпада във второто, във философско истинно разбиране. Аз подтиквам към друго. Казвам: „Не изпадайте, моля, в суперистината на контекста непроменим свят. Защото тя е инструментална, общо валидна, но загърбваща – първо междинните контекстови реалности, резултат от тежкото неефективно мислене на някакви хора заедно, и второ литературните текстове, в които т.нар. реалност или по-точно нейното произвеждане е наблюдаемо.

9. Да се наблюдава правенето на реалност означава да се наблюдава самият механизъм на осмисляне. Понеже сме осмислящи същества, няма по-достойно занимание от това да наблюдаваме този механизъм. Разбира се, той е различен в различните времена и места. Да, но е и подобен. И то дори свръхподобен. И в това е особената трудност на текстовите прочити, в колебанието коя е истината на текста, който се чете. Във всеки случай тя не е нито свръхподобното, нито подобното, нито различното, нито свръхразличното, а тяхната констелация в този случай на текстово произведена протичаща реалност.

10. Да, но и изложеното в тези точки е инструментална контекстова един вид философска истина. Правя го, защото форумците настояват. Иначе по-доброто философстване за мен е имплицитно литературното, което се вчита в текстове по определени теми. Разбира се, на свой ред и по-доброто занимаване с литература е това, което е настроено имплицитно философски. В тази връзка мога да кажа и кое е по-доброто разбиране на един философски текст. Това, което обръща внимание на текстовия дискурс, в който се философства. Защото истината на този текст е констелация между това, което твърди в него философстващият, и онова, което понякога срещу намерението му твърди имплицитно дискурсът на неговия текст. Дискурсът е винаги нещо контекстуално, което се нанася върху актуалното твърдение и му придава допълнителен смисъл. Ние никога не можем да изкажем точно и само това, което смятаме, че казваме.



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.




Коментари по темата
Привет от новорегнал се. Позволявам си да направя забележка по някои от точките в текста на проф. Богданов. Към 1. от самосебе си философът трябва да отрече всякакъв биващ свят. Пребиваващ е по-близо до "истината", справки - Ницше (Хераклит, най-добре); Към 2. Посочимото, а'ла остензивност също е дискредитирано. Витгенщайн прави уникална критика към "посочването", казвайки - думите и нещата не са като етикетите и експонатите в музея, справки - Философски изследвания; "Любовта" не се различава формално от "котката", "кръглото" и т.н. Допускането на двете реалии (посочими и не-, т.е. телесни и душевни) е грешка в мисленето, необходима при това, справки Ницше - Воля за власт т.3-4; От тук следва Към 9. (Отново през Ницше) Смисълът (или истината на текста, т.е. верния прочит) не е хващаем, нито чрез категории, нито чрез логическите форми, той е една съвкупност от интерпретации. Колкото повече интерпретации, толкова повече на-към-истината (да ме извинят Хайдегеровците) Няма как да стигнем до истина, поради неналичието на един свят - течащ (Талес) или непроменлив (емпиристите), по-скоро няма Истина! (Бог е мъртав); Това е изцяло в подкрепа на Подтика на многоуважаемия професор Богданов в точка 8! Няма нужда от разяснение, кристално ясно напътствие, което малцина имат уши да чуят.
Тема № - 14 Коментар № - 1129 Нахрамулий - 2009-11-07 22:23:12
Извинявам се, че пиша три пъти, но още нещо пропуснах. По мейла видях, кой е лелята. Ако не вярвате, колко полезен е форума и цялата страница онлайн, влезнете в moodle на Лелята и ще видите къде водят повечето препратки. Не към Рим, за всеки случай, а именно тука!
Тема № - 14 Коментар № - 745 Харуки Мураками - 2009-09-09 00:34:22
Нас проф. Димитров ни кара даже да пишем курсови работи по текстовете тука. Пропуснах да кажа!
Тема № - 14 Коментар № - 744 Харуки Мураками - 2009-09-09 00:27:24
Ами да ние сме модерен университет. Семинарът трябва само да популяризира форума. На всички ни е по-удобно тука. Само че, колегите не могат да се престрашат. Даже преподавателите не могат, защото е много сложно. Ама ако поседят по-дълго или, ако ги накарат(сещате се, камъните по чия глава са)става много готино. Моя въпрос беше шега за залата. За всеки е ясно че интернет е мястото.
Тема № - 14 Коментар № - 743 Харуки Мураками - 2009-09-09 00:24:33
И аз Ви благодаря, проф. Богданов, поне се сдобих с e-maila на Леля ми!!!!!!! Дано и Тео да се върне и да не е обидена. Аз няма да идвам на семинара, но с радост ще превеждам всичко дори на студентите ми в Берлин/Бостън. Този форум е цяла школа и съм сигурен, че ще се развие и напредне още повече!

Тео кажи думата?;)
Тема № - 14 Коментар № - 742 Истинският Сократ - 2009-09-08 23:34:52
Извинявам се на всички, които съм подвела (всъщност се и радвам, че не е истина). Извинявам се и на професор Богданов, че станах повод да прави обяснения. Ами, и аз имам кошмарни сънища понякога, и тогава имам нужда от оптимистично връщане в действителността :-) (сигурно защото слушах много Пинк Флойд тия дни, а те са все катастрофични, с малки изключения).

Но пък по този повод се случиха и още великолепни неща. Без „същите стари страхове” (благодаря, Теодоте!) щяхме ли да извадим на светло и цветно Сократовата оголена истина за форумната ни действителност :-)? А си изпросихме и още няколко топли думи от проф. Богданов :-). Не се съмнявам, че малко по-малко ще разбираме, че трайните истинни положения не са самите неща в живота, а са само договорени инструменти, без които няма как да обсъждаме нещата на живота.
Разширеното описание на проекта за студентски семинар изглежда много привлекателно! Успех му желая и аз! Когато мога, ще идвам и в четирите си измерения.

Йерихоне, иронично музикално жертвоприношение си ми пуснал ;-)! Подхожда като за „очистително жертвоприношение за грях” – благодаря, имах нужда :-).
Тема № - 14 Коментар № - 741 Лелята на Сократ - 2009-09-08 16:13:06
Станиславе, “връхлитащо” те подкрепям. Какви са тези почивки, какви са тези размени на имейли. Още малко и ще се почувствам като в края на някое зелено училище, когато с носталгия се разменят координати и обещания как това не е край, а начало, как ще продължаваме да се виждаме и чуваме. Да – ама не.
Всички сме си тук, чакаме новата тема и тя ни чака. Семинарът пък може да е виртуално-реален – и тук, и там, в залата.
Няма “план за затваряне”, Лельо, сънят, т.е. шоуто си продължава. Пак поздрав за всички – http://www.vbox7.com/play:4543ec62. Даяна Рос и I will survive специално за нашата Леля :-)
Тема № - 14 Коментар № - 740 Jericho - 2009-09-08 10:34:31
Отговарям на въпросите и реакциите ви.

Виждате какво е словото. Нещо е казано ясно, но думите, а и фразата-фразите, в които думите се свързват, означават не само това, което е казано, но инферират, включват и някакъв контекст. Казаното става двойно и тройно означено и всеки избира значението, което го привлича. Интересното в случая е обединилата ви идея за край и катастрофа. Казали сте вкупом - форумът ни радва, не искаме да прекъсва, лошо е да прекъсне.

Аз казвам не да прекъсне форумът, който е наистина ценна малка институция, получила се от срещата на усилия, идеи и забележителни участия, а да не продължава този негов рунд по «оголената» тема действителност и обяснявам защо. Още в другиден ще има следващ рунд с мой текст, но не по оголена тема, а по текст. И този текст ще бъде за любовта. Така че ще можете да коментирате по свободния досегашен начин, ако искате и по оголени теми. Знам отлично, че когато говорим за нещо, няма как да не изпадаме във формулиране на трайни истинни положения. Смущава ме друго - че смятаме тези положения за самите неща в живота, а не за договорени инструменти, без които няма как да обсъждаме нещата на живота.

Та нашият форум да си е жив и здрав. Студентите обаче, които четат и не се обаждат, трябва да получат и друг форум – за представяне и на оголени теми, и за разглеждане на литературни текстове. Традиционен форум на жив аудиторен контакт, семинар. Е, денят и аудиторията все още не са уговорени. А и като казвам жив, не го правя етикетно. Винаги има нещо по-живо – например диалогът на двама приятели. Зависи от гледната точка. Може би още по-живо е обикновеното монологично изсипване на неподредени мисли. Имаше класически случаи за това в нашия форум. Живото е безкрайност от допълващи се и поставящи се под въпрос форми на протичане на осмислено време.

Та поради тръгването на семинара след следващия рунд на този форум тук ще има пауза, докато там на другия аудиторен форум не се породи достоен текст за титулно представяне тук. Тукашните форумци са поканени и там, поканени са обаче да участват не само коментарно, но и титулно, т.е. с малката промяна се подтикват да дръзнат да представят свързан текст, който да излезе и тук. Трябва да се дръзва. Затова опитвам с друго, без да прекъсвам това.

Потърсете моя аргумент за двуканалността. Нещата стават по-добре по два начина, които се допълват. Ние сме устроени поне двуканално и двукодово.
Тема № - 14 Коментар № - 739 Bogdan Bogdanov - 2009-09-08 09:46:02
Чакайте малко. Аз нещо не схванах. Професор Богданов казва, че ще публикува нов текст и правим почивка. Каква почивка ще правим? То лятото мина... Няма да има форум ли? Какво става?
Аз лично предпочитам да направите семинара “Литература, текст и разбиране” тук във форума. И вместо форумците да ходят на семинара, хората от семинара да дойдат при форума. Пък и е по-удобно – все пак тук във форума денонощно някой пише и коментира. На нас не ни се прави почивка :))))

http://vbox7.com/play:8f738950
Тема № - 14 Коментар № - 738 Станислав Стоянов - 2009-09-07 23:17:31
Темата за действителността се намира във въпроса:
В коя зала ще се провежда семинара?
Тема № - 14 Коментар № - 737 Харуки Мураками - 2009-09-07 22:26:46
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 121747

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 129712

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 22016

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 34477

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 136809

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 101371

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 32290

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 19930

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 184086

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 63319

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA