БОГДАН БОГДАНОВ

Издържан в стила на малката история, разказът за любовта на Ксеркс в гл.108-113 в книга девета на Историята не се прекъсва, не преминава в по-голям разказ и се държи като текст в скоба, който не е свързан смислово с повествованието за събитията в Персия и света по време на царуването на Ксеркс. От друга страна този текст e разказ с разгърнат сюжет по схемата изпитване на любовна страст и ред от козни по постигане на любовния обект. Сюжетът не е тясно любовен, а прераства в семейна интрига, която на свой ред преминава в държавна безредица. Също като в разказа за Кандавъл и Гигес в първа книга на Историята става дума за дворцови персонажи и кървави събития. Налице е обаче значителна разлика - там царят загива и възцарилият се копиеносец поставя начало на нова династия. Тук няма промяна – Ксеркс не загубва царската си власт и не остава без наследник като Крез. Въпреки усложнението с бунта на брат му кървавото премеждие не надхвърля рамките на царския дом и не се аранжира по модела на големия разказ в едновременно трансцендентен и колективен исторически план.

Тази любовно-семейна история изглежда малка и същевременно нелитературна и истинска. Което повдига въпроса за разликата между един литературен и подобен като че ли истински разказ. Макар че също може да предава нещо реално случило се, протекло като разказ, в литературния разказ то се моделира така, че да има примерен приложим за разбирането и на други подобни случаи смисъл. Именно този смисъл осигурява неговото разбиране като литература. Докато разбирането на т.нар. истински разказ разчита повече на аргумента, че това, за което се разказва, се е случило действително. Поради което и текстът, който го представя, гледа да бъде по-скоро повествование отколкото разказ. Което се поддържа и от героите на това повествование, които са действителни лица.

Да, но в случая те не са обикновени хора, а високо стоящи събитийни персонажи, в унисон са с контекста на разбиране на онова време, според който истинско случване, събития и разказ може да има само за такива хора. Т.е. по тази линия в разказа, който разглеждам, няма особена разлика между литературния и истинския разказ. Истинският разказ е един вид «заразен» с примерна сюжетност и литература. Оттук и грижата на този, който го съставя, да намали, колкото е възможно, тази примерна сюжетност, като разкаже случилото като повествование за реални събития. Именно това прави Херодот в разглежданата любовно-семейна история - потиска имплицитния литературен разказ с деловито нанизване на събития.

Херодот ползва повсеместно в Историята тази форма на разказване – разказва като съвременен репортер, който следва сюжетна идея, но я представя само като фабулен наниз. Същевременно Херодот прави и обратното – допуска деловити литературни репрезентации в пасажите на обикновено представяне на факти. Така че, ако ни интересува личният почерк на автора на Историята, можем да кажем, че той е с два основни белега – на деловито нанизване на събития и също деловито репрезентирани отделни моменти от конкретни ситуации – например кратки диалози или схематични описания. Този почерк изглежда е основната причина за постоянното смесване в Историята на дискурсите на голямата и малката история и съответно на литературния и истинския разказ.

Разказът за любовта на Ксеркс в девета книга на Историята е построен фабулно по устремно линеен начин. Първото събитие е влюбването на Ксеркс в неговата зълва, в съпругата на брат му Масистес. То е необичайно. Първо защото е влюбване. Ако любовта е правене на любов, персийският цар няма защо да се влюбва, след като може да прави любов с която от жените си пожелае. Да, но Ксеркс се влюбва, иска да прави любов с определена жена. Втората необичайност е, че Ксеркс се влюбва в жена, с която не е редно да се прави любов. Херодот не обяснява защо. Може би защото любовта е неведомост, която не се съобразява с никакъв ред, но може би и защото бидейки велик цар, Ксеркс е неумерено същество, което естествено се заема с преодоляване на необичайно трудни прегради.

Влюбването естествено подтиква към удовлетворяване на любовната страст. Ксеркс праща хора да уговорят жената, но тя отказва. Стратегическото основание за отказа, това, че е нередно да се прави любов с братова съпруга, не се коментира. Посочено е тактическото съображение - жената отказала, защото била уверена, че от уважение към брат си Ксеркс няма да приложи сила. Неуспял в това уговаряне, за да се сближи с жената и да постигне желаното, Ксеркс прави друго - оженва сина си Дарий за дъщеря на Масистес. Царят въвежда в двореца омъжената за сина му дъщеря на неговия брат и на жената, в която е влюбен. И изведнъж парадоксален обрат – Ксеркс престава да мисли за майката и се влюбва в дъщерята. Едно влюбване бива излекувано с друго. Дали не защото дъщерята прилича на майката?

Херодот деловито преминава към следващо ново-старо събитие. Повторно влюбилият се Ксеркс се изправя пред същата преграда – да се прави любов със съпругата на сина е толкова нередно колкото със съпругата на брата. Да, но Артаюнте, дъщерята на Масистес, не отказва на Ксеркс и царят постига каквото желае. Първият ход на любовен неуспех се заменя с втори на успех. Въпросът е дали това е успех? По-скоро не е поради ясната ценностна мярка на онова време - любовната интимност не е нещо само по себе си. Доколкото е изобщо допустимо, влюбването води до брак и чак след това до любовна интимност. 

Следящият реда на събитията остава с впечатление, че дворецът на Ксеркс е огромен и че случващото се между царя и неговата снаха може да остане в тайна. Разказът подчертава, че то остава тайна само временно. Ясно защо - за разлика от редното нощно тайнство между съпрузи, което става на брачното легло, това любовно тайнство е нередно. Което на езика на събитията означава, че то ще бъде разкрито. Така че малкият активистки разказ за това как Ксеркс се влюбил не в когото трябва и как с хитрина получил любовно удовлетворение от жена, от която не би трябвало да получи, се оказва невалиден и се поправя от друг разказ. В любовния разказ с успешна развръзка събитията са влюбването и последвалото удовлетворяване, в другия разказ тези две събития се свързват в общо негативно събитие, следвано от други още по-негативни.

Евентуалният разказ за неуспелия с майката и успелия с дъщерята Ксеркс е интрига между влюбен и любима. Валидният истински разказ е с повече участници, тайната любовна интимност активира засегнатите и те влизат в историята. Основната засегната Аместрис, съпругата на Ксеркс, отначало се намесва случайно - тя изтъкала пъстра дреха, която подарила на Ксеркс. Малко по-надолу в текста обаче е казано, че Аместрис се досещала за нередната любовна връзка. Така че фаталната случайност, свързана с изтъканата и подарена на Ксеркс дреха, се преплита с вероятния ревнив подтик на съпругата, може би несъзнат по днешния начин на разбиране или инспириран от божество по античния маниер на обясняване.

Разбирането естествено надхвърля вложените в текста смисли. В случая единствено по-сигурният наличен в текста мотив е този за случайността - Аместрис изтъкала тази дреха и я подарила на Ксеркс просто така. Да, но допълнителното осмисляне упорства. Размяната на дарове има имплицитно значение - подаряването е знак за чувства. Чувството от едно лесно се смесва с чувство от друго. Както и става. Зарадван от дрехата и наметнат с нея, Ксеркс отива при другата си радост Артаюнте и смесва радостта си от дрехата с радостта от нередната любов. Това смесване естествено засяга и поражда противодействие.

Херодот не се отклонява в обяснения и изобразяване. Разгръща само кратки диалогични сцени. Отишлият при Артаюнте зарадван от дрехата и наметнат с нея Ксеркс става неумерен и решава да се отплати с дар за това, което получава. Затова казва на Артаюнте, че ще я дари с каквото пожелае. Тя го кара да се закълне, той се закълнава и тя поисква дрехата. Ксеркс я моли да се откаже, обещава да й подари град и цяла войска. Артаюнте настоява за дрехата. Понеже се е заклел, царят няма как да не й подари това, което тя иска. И разбира какво ще се случи.

Защо Артаюнте настоява Ксеркс да й се отплати не с друго, а с изтъканата от Аместрис дреха? Херодот прави вметка в профила на голямата история и тя е единствена в разказа – защото трябвало да се случи беда на цялото семейство. Изглежда поради същата висока причина Артаюнте носи дрехата. Дали не прави така, за да демонстрира женско надмощие? Херодот не се бави с такъв коментар, бърза към следващото събитие на разкриването. Това, за което Аместрис само се досеща, става ясно. В двореца, в дома на царицата се е случила невероятна нередност, която засяга нейното достойнство и първенство. Аместрис противодейства, като най-напред определя виновника.

Това не е Ксеркс. Дали защото е цар, а на цар не може да се държи сметка, или защото е мъж, който е потърпевш, когато изпитва любов? Според един вид контекстово разбиране, като болестта любовта идва отвън, причинява се от предмета на любовта. Но Аместрис решава, че вината не е на дъщерята, а на майката. Херодот не уточнява защо. Може би защото Аместрис знае за първото влюбване на Ксеркс, може би поради нормално съперничество между съпругите на двама братя или може би защото тя смята, че майката на Артаюнте така се домогва до влияние над Ксеркс. Тези активиращи се в хода на разбирането мотиви не интересуват разказвача. Интересува го устремното навързване на събития.

Умна и опитна, Аместрис изчаква тържествения ден на рождения ден на Ксеркс, когато царят не може да отказва, и му поисква да й подари майката на Артаюнте. Ксеркс разбира защо, както и какво ще се случи. Но притиснат от обичая изпълнява нейното желание и веднага се заема да предотврати ужасното, което ще стане. Вика брат си и му прави предложение да остави жена си и да се омъжи за негова дъщеря. Което е нормално за един царски двор – подобни бракове са политически мотвирани. Да, но Масистес е привързан към жена си, казва, че тя е майка на синовете му, а и на дъщерята, женена за сина му, и отказва на Ксерксовото предложение. Царят се разсърдва и отговаря сухо, че той няма да има нито тази жена, нито дъщеря му и така ще се научи да не отказва.

Масистес разбира, че го чака гибел, прибира се у дома, вижда жестоко обезобразената по заповед на Аместрис своя жена и без да се бави, влиза в противодействие - тръгва със синовете си и войска, за да вдигне на бунт областта Бактра, която управлява. Но Ксеркс го изпреварва и избива него, синовете му и войската. Така кърваво – с обезобразяване на братова съпруга и избиване на роден брат и племенници, завършва непрерасналата в по-голяма история истинска домашна история за любовта на Ксеркс.

Основният смислов носител в тази история е линейно организираната фабула с двата преплитащи се реда на причинно-следствено зависими и на финално насочени действия-случвания. Липсва третият ред на обичайните за големите истории събития-сполитания с извънчовешка инициатива. Случващото е с човешки ресурс. Такова е и първото събитие – Ксеркс просто се влюбва. Човешки са и пораждащите се прегради – те идват от силната брачна връзка между Масистес и неговата жена, от засегнатото честолюбие на Аместрис и женската суета на Артаюнте. Разбира се, има и обективни ценностни прегради – като обичая на царския рожден ден и произнесената от Ксеркс клетва, чието нарушаване би могло да доведе до обичайното за контекста на класическата старогръцка литература извънчовешко пораждане на събития.

Тази малка история истински разказ обаче не ползва този ресурс. Разказът нанизва събития в чисто човешки план. Събитията-действия се мотивират от прости характери с основни качества, които пораждат човешки противодействия-прегради. Именно тяхната непреодолимост се подчертава в трите диалога на Ксеркс с Артаюнте, Аместрис и Масистес. Тези диалози като че ли забавят хода на събитията. Но всъщност няма бавене, защото няма заден план на други възможности. Простото вътрешно на емоциите и ценностните мотиви съвпада с простото външно на действията и събитията.

Малко по-сложен е само характерът на Ксеркс. Като основен деятел той е показан в повече ситуации. Това сложно обаче е само двойствено. Ксеркс е велик цар, но е по човешки подвластен на случилото се влюбване, на обикновените радости, на обичаите и клетвите и на домашната среда, от която се бои и която се опитва да измами. При други обстоятелства той е по царски умен, но в този разказ е неразумен. Тази неразумност е обичайна в Историята, особено в нейните големи разкази. Да, но в случая тя е не толкова царска, колкото обикновено човешка. Оттук и простото внушение, правено от разказа, че царят е принципно несвободно човешко същество. Това се отнася за всеки цар, но особено за Ксеркс, който толкова малко се справя с една домашна криза, колкото и с големия външен военен конфликт с гърците. Ксеркс се проваля в тази малка история истински разказ, както и в голямата история литературен разказ, набелязан, но неизпълнен в последните книги на Историята.

Да се създава голяма история за онова време, а и за Херодот означава в нея да се развива литературен разказ за голямо неблагополучие, в което изпадат един цар или тиран и страните, които те управляват. Означава да се изобразяват потънали в кърви дворци, чиито обитатели стават жертва на фатални родови интриги и кръвосмешения. Да, но в случая Ксеркс не губи царската власт и живота си като Кандавъл в Лидийския логос или Поликрат в третата книга на Историята, нито напуска царското поприще като Крез. Този разказ не прави връзка между кървавите събития в дома на Ксеркс и военните поражения на Персия при Саламин и Платея. Такава връзка може да се направи само контекстово. Тогава какъв е смисълът на кървавите събития в тази малка история?

В голямата история с литературен разказ те са изражение на сложността на преплитащи се човешки и извънчовешки обстоятелства, които могат да се коментират и в текста. Що се отнася до кървавите събития в една малка история истински разказ, не само антична, но и съвременна, те също са белег за сложност. И съвременните кървави истории, и тази домашна любовна история коментират, обикновено по непряк контекстов начин, границите на човешкото и нечовешкото, объркаността на външното човешко, но и комплицирания вътрешен човешки свят. Такъв изглежда е случаят и в тази малка история, кървава по царски, но домашна, случваща се на дворцови персонажи, но в частен план. В нея няма висок герой, който попада в отношение с отвъдни сили. По мярката на малката история героите в този истински разказ са равни помежду си персонажи, които влизат в хоризонтални интерсубективни отношения.

Несъдържащ особени репрезентации и неусложнен с характери, разгърнат предимно като фабула и несвързан с голямото историческо повествование, разказът за любовта на Ксеркс в деветата книга на Историята има компромисната идентичност на истински разказ, който клони към повествование. Така е според текста и предполагания от нас контекст на тогавашното разбиране на Историята на Херодот. Нищо не пречи обаче в друг контекст тази нагласа на текста да се промени и този истински разказ да се усили смислово и да се прочете като литературен разказ. Още повече че това се допуска от Херодотовото колебаене между прозаическите модели на историята логография и високите като че ли литературни сюжети на Омировия епос и атическата трагедия, на които авторът на Историята подражава. 

В хода на това разбиране на текста аз се опирах и на други контексти – на съвременните ясно отделени модели на историята и литературата, на по-конкретните модели на голямата и малката история и съответно на литературния и т.нар. истински разказ. Да, но независимо дали са тогавашни и са внедрени в текста или са съвременни и се нанасят от нас върху текста в хода на неговото разбиране, контекстите са едно, а реалният текст е нещо друго. Контекстите са рецепти за правене или разбиране на реалност, докато текстът е осъществена с помощта на контекстите по-конкретна реалност, която обикновено надхвърля контекстовите проекти за реалност. 

Текстът на Херодотовата История е свидетелство за поне две реалности – за външната, която изследва авторът на Историята, и за вътрешната на получилата се в Историята нейна репрезентация. Разбира се, и външните, и вътрешните текстови реалности в Историята на Херодот са много повече и в много по-комплицирани отношения. Това, което ми се струва сигурно, е, че някои от тях имат литературен характер и не толкова репрезентират нещо външно, колкото презентират важен дълготрайно валиден пример за реалност. За някои от текстовете в Историята, за разказите на т.нар. голяма история, е ясно, че са нагласени литературно. Други, разказите в т.нар. малка история, какъвто е според мен и представеният разказ за любовта на Ксеркс и неговата снаха Артаюнте в деветата книга на Историята, са по-скоро компромиси между литературни сюжети и нелитературни повествования.

ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.