БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

ЗА ДУМИТЕ И ТВЪРДЕНИЯТА


БОГДАН БОГДАНОВ

Занимава ме нашият форум. Напредваме, същевременно се уморяваме, темите се поддържат трудно. Иначе изглежда ясно от многото коментари, а и просто влизания, че изпробваме привличащ, но не безспорен начин на разбиране. Така че да продължим. Семинар ще има, но там по-скоро ще се учи, докато за тук нека да останат по-общите платформи. Влизайте смело, четете големи книги, поставяйте под въпрос с други разбирания и теории това, към което ви насочих по-скрито с анализите на текстове, но правя вече и по по-открит начин. Ето сега в темата за подвеждащите думи и твърдения подреждам възгледи, които познавате изложени в друг ред в предишни текстове и коментари. Нарочно е по-кратко. 


Думите и твърденията подвеждат. Първо, като обозначаващи нещо и второ, като значещи в ситуацията на това казване. Като обозначаващи подвеждат, защото дори когато обозначават нещо посочимо, то никога не е напълно идентично на себе си, а винаги прехожда и към друго съседно и по-голямо. Поради което, за да го обозначим по-точно, го наричаме и с други думи, и уточняваме с твърдения отношението между него и другите неща, с които е свързано и с които образува трети неща. Това е първото, което налага да твърдим нещо с повече думи.

Същото се налага и от друго – от това, че обозначавайки нещо като такова, не само обозначаваме, но и означаваме. Обозначаваме го като такова с оглед на ситуация на означаване тук и сега за определена група от хора. Затова и го обозначаваме не във всички възможни връзки и отношения, а само в някои. Да, но си внушаваме и внушаваме, че го обозначаваме пълно и че то винаги е такова. Докато всъщност казаното е комбинация от обозначено и означено, произведен смисъл с оглед на практическо разбиране и употреба. Това обаче се отнася и за речите, които претендират, че преодоляват разнобоя между обозначаване и означаване и произвеждат гарантирано универсални постоянно валидни твърдения. Каквито са речите на философията, науката, историята и документалната литература.

Едно от най-честите твърдения е, че еди-какво си е просто нещо и се изразява именно в това. Така е в една практически насочената ситуация. В друга ситуация то не би било вярно и т.нар. просто нещо би било сложно. Въпросът е дали то е същото и дали има такъв план и съответно такава реч, според която то е и просто, и сложно. Има претенции за такава реч, но и тя, въпреки внушението, че в нея обозначаването и означаването съвпадат, е ситуация на означаване, в която това съвпадане е по-скоро желано отколкото реално. Което, както вече казах, по същество не се различава от съвпадането на едното и другото във всяка реч. 

Дали има такава реч, при която обозначаването и означаването не съвпадат и съответно думите и твърденията не подвеждат? Има, тя е също реч, но в друг план – като прехождане от една към друга реч, при което новата реч поставя под въпрос означеното в предишната, така че за момент обозначаването и означаването се отделят. Разбира се, в следващ момент те отново се смесват и се поражда нужда това смесване да се постави под въпрос от нова реч. Колкото и неубедително да изглежда това, което казвам, то постоянно става.

Най-напред в режима на всекидневното говорене, в което с неуморно преминаване от един към друг начин на казване обсъжданото нещо се преименува и пренарича, при което се поражда възможност за моментното му като че ли чисто обозначаване. Като казвам всекидневно говорене, имам предвид както диалогичното обсъждане, така и по-дългите монолози, независимо дали устни или писани, в чиято жива неравна реч се нанизват повече версии за значението и смисъла на едно и също нещо, при това в комбинация с други неща. Същото по значително по-подреден, но също вариативен начин става в литературната реч, тази система от свързани различни режими на назоваване, в която се осъществява и важното допълване между репрезентиращо и по-открито рефлектиращо казване.

Т.е. това, което обсъждам, е невъзможно да се постигне в кратък изказ или в равна еднотипна реч, но е компромисно постижимо в изброените речеви процедури на всекидневното и литературното говорене. Но понеже и в този случай постигането е компромисно, краткотрайно и се проваля, усилието по вярно казване, т.е. по сигурно отделяне на обозначаване и означаване продължава с поставяне под въпрос и замяна на речта с нетекстови и неречеви протичания – музикални, танцови, празнични, всякакви прекарвания на време. Да, но и в тях успехът е временен и неотменно се връщаме към режима на речите.

Така едни неуморно, други съсипани, трети вяло, без упорство и отчаяние, се лутат между речите и неречевите протичания в търсене на онази реч или нереч, която да им осигури пределно истинното, абсолютно ценното, вярното и правилното. Такава реч или нереч обаче няма. По-доброто е това неизбежно лутане между толкова многото речи и неречи, предлагани от човешката среда, да става осъзнато. Има и друго като че ли още по-добро - да се осъзнае защо, по различни начини и в различни степени, всички търсят пределно истинното, абсолютно ценното, вярното и правилното. Изглежда защото искат да спрат времето и промяната и така да отменят голямата промяна на предстоящото несъществуване.

Това правя и аз в момента с формулирането на тази истина, която, разбира се, е в реч, значи в ситуация и значи полепнала с намесващо се в обозначаването означаване. Така че е редно, както препоръчвам, да я коригирам. Ето двете възможни корекции. От една страна не изключвам възможността за радикално удължаване на живота, дори за форми на практическо дълговечие, които да приличат на безсмъртие и следователно да поставят под въпрос току-що казаното. От друга страна, както е нормално да постъпят тези, които ще се отнесат студено и дори надменно подигравателно към тези редове, и аз мога да спра да пиша, да забравя казаното и да се заема с малкото, битовото, със собствено моето и така да вляза в тази като че ли безспорна истина. Въпросът е дали мога да остана трайно в нея. 



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.




Коментари по темата
Този път рискувам да не се съглася. Понататъшното "вглъбяване" в реториката не дава развитие на диалога.
Форумът го пътвърди - реагира на "живата история". За младите.
Тук, според мен, е "поантата". Точката на несъгласието ми.
Текстът има много структури, пластове и контексти. Но винаги стои въпросът за границата - между вътрешното и външното.
Съжалявам, но Теодоте изключи абсолютно точно тази граница.
Превърна всичко в текст.
Това е интересно, дори е необходимо. Но проблемът е, че в случая в текста са включени нетекстови, дори нетекстуализируеми неща.
Автобусът, младите, ...проф.Богданов. Те са текстуализирани "после". Но вече като рамкирани от текста.
От "историята", разказана от проф.Богданов. Теодоте тръгна да се рови в текстуалното, но форумците веднага са тръгнали ...извън текста напред.
Тук е същинския въпрос на темата. Какво разграничава текста от нетекстовата реалност. Разбира се, ако приемаме света и на едното, и на другото за реален. Ако сме, както го назова Морис, "прагматисти".
Въпросът, който бих искал да поставя е, какво определя границите на текста. Т.е. какво е иманентно на текстовата реалност, а какво ...я допълва "отвън".
Теодоте дава чисто иманентната реконструкция. Превръща цялата реалност, представяна от проф.Богданов, в текст.
Реакциите, колкото и да са малко, но и са наистина смели, поставят тази позиция под въпрос.
Те са външни на текста, поставят го в рамките на другата ситуация.
Каква е тя?
Другостта й ,поне за мен, е очебийна. Но нямам аргументи.
Това от история на философията е традиционен въпрос. Иманентното не подлежи на разпитване, може да бъде само усещано, съпреживяно.
Другото на текста за двамата младежи в рейса е отказ от това съпреживяване. Но точно това го усещам, не го квалифицирам радикално, от реакциите на "смелите" форумци.
А това е - " и какво от това"!
Та към моя въпрос.
Възможно ли е границата на текста да бъде поставяна малко по-надалеч от речта, - в контекста, в групата ...разбиращи.
Не е ли сложната структура, онтологията на текста - ефект от многото различни разбирания, които се съгласяват с типичното разбиране на съобщението, на знаковото признаване на общото, на типичното.
Устните разкази са типични за културите, в които те са безпробремни. В писмените култури такива разкази се оказват документи, някакви артефакти, към които е нужно особено отношение - не е важно какво, но - особено. Разбиране, вярване, критика.
Писмените разкази в една он-лайн култура подлежат на същата процедура. И не им се прощава нито дълбочината, нито статуса.
А сега накъде?
Тема № - 16 Коментар № - 904 Дмитрий Варзоновцев - 2009-10-09 21:33:18
След 10 години?
Да помни някой някакво си мрънкане?

Напълно е възможно:)))
Тема № - 16 Коментар № - 903 Тити - 2009-10-09 16:32:43
“А какво ли ще стане с момичето и момчето от автобуса след десет години?”
Единият вариант е: Не си казват мили думи, никакви... никакво говорене. Диалогът е изчезнал, идва ред на монолога. Единият говори, другият гледа разсеяно през прозореца на автобуса.
Има и друг, оптимистичен вариант: Не си казват мили думи, никакви... никакво говорене. Държат се за ръце и мълчат...заедно. Разбират се без думи.
И в двата случая думите стават излишни...
Тема № - 16 Коментар № - 902 Erato - 2009-10-09 14:54:07
Объркан съм. Не зная какво да мисля за себе си. Разказът на професор Богданов (бих го нарекъл психологически анализ на взаимоотношенията между момичето и момчето от автобуса) ме накара да се замисля доста сериозно върху някои неща от живота.
Изобщо тези хлапета не си дават сметка, че взаимоотношенията им може да се опишат по този начин. Теодоте, какво ли наистина ще стане с хлапетата от автобуса след 10 години? Може би ще са все още заедно и ще си говорят за ежедневните си проблеми – отпуски, работа, пари, лукойл отново вдига цените на горивата...
Интересно определение е “българското говорене”. Тя мрънкащо се оплаква, той искрено й съчувства. Той сигурно слуша хип-хоп – тя поп-фолк, защото така е модерно. Правят секс – тя веднага споделя с приятелките си, той с неговите приятели. Хвалят се за случилото се... Детска му работа :-)
Но такъв е животът. Това много ми прилича на една реклама на Спрайт, която завършваше с думите “Нещата такива, каквито са”.

http://vbox7.com/play:e07ca937
Тема № - 16 Коментар № - 901 Станислав Стоянов - 2009-10-09 14:15:42
Сигурна съм обаче, че ако един такъв речник успее да обхване и подреди даже синонимните понятия, ако успее достатъчно прецизно да разлепи старогръцката литература от литературната теория и от онова “тук и сега”, което обхваща собственото влизане в понятията, формулите, които смесват статичното на писания текст и динамичното на неговите връзки във всички посоки – навън, където са референтите, миналото и другите хора; и навътре, където е присвояването и преобразуването и откъдето се поражда репрезентирането и рефлектирането ... дори, ако така да се каже - метафорично, един такъв речник успее да се справи с неограничения семиозис, дори ако успее да сведе всичко до дума... – някъде по вертикала, уж външно, ще се накачат и другите значения, които в текстовете на професор Богданов, най-сериозно приличат на обозначаването на едно ново време, доколкото времето може да се обозначи посредством начина, по който говорим, мислим, чувстваме и попадаме в състояния.

Какъвто е всъщност и случаят с този текст и неговото свеждане до думата “обозначавам”.

В границите на титулния текст я приех като напълно отделно понятие от означаването – нещо като формула, която е по-скоро хоризонтална, в която двете действия се извършват хронологично, едно след друго. Същата двойственост бележеше и разделянето на твърденията и думите, простото и сложното, желаното и реалното, едната и другата реч, именуването и преименуването, диалога и монолога, говоренето с друг и говоренето със себе си като с друг, литературната реч и ежедневната реч, репрезентирането и рефлектирането, речта и неречта, та дори – живота и смъртта.

В първия коментар, в който професор Богданов даде разчитащото определение, това че – “обозначавам” означава отнасям се към нещо външно”, но то означава и “насочвам се към значението на нещо”, по начин, провокиран от това, че самата дума съдържа “означавам” в себе си, на свой ред ме наведе на мисълта за ново разделение: ако излизам навън, за да се отнеса към нещо външно, ако това действие съдържа в себе си насочването ми към значението на това нещо, то това не значи ли, че значението се разделя, че обхваща външното значение, до което достигам, но и поради вътрешността на “означавам” спрямо “обозначавам”, това значение е мобилно и става вътрешно за мен, преработва се от мен така, че да се слее равностойно с общото външно значение. Този процес в текстовете на професор Богданов е показан както на нивото на понятието “обозначавам”, така и на нивото на другите “двойствености”, които се опитах да изредя в предния абзац, показано е на нивото, на което професор Богданов разказва историята за момчето и момичето в автобуса, показано е на други - ментални нива, които не са написани в текста, показано е и в отношението между първия и втория коментар. Това не е съвпадане, но е стремеж/желание към съвпадане и затова е постоянно редуване от съвпадане и разделяне?

Помислих и се поразрових за думата “обозначавам”, която в нашия форумен текст чисто и просто разрита познатите семиотични парадигми. Какво се крие в нейния обсег, освен познатото и всепризнато “означавам”? “Об-о-значавам” – представям си как добре би го описал Дерида на всички езици, представям си даже как професор Димитров ще ме убие заради следващия ми дилетантски анализ на думата, и дори Дмитрий – заради скромната руска граматика, но това, за което се сетих е доста обменящо:). Тази дума е лингвистичният израз на двойното опитомяване на значението (нещо като желанието да направиш от неограничения семиозис речник), събиране на общото и частното на значението, на вътрешното и външното, на статичното и динамичното. Самата тя, на един първи етап, се е преобразувала от предложна в безпредложна конструкция, която събирайки двете си части в една, на един втори етап, сама подвластна на това, което търси – значението и заради значението, е присвоила още един предлог, превръщайки се в двойно означаваща формула с двойно отнасяне към значението, според което – веднъж означава референта и още веднъж означава значението на референта, което чисто и просто може да значи и събирането в едно на значението-твърдение и значението-присвояване, което в своята слятост да бележат значението-преобразуване. Така или иначе – значението е хванато от двете мрежи на двете прилепени за него “о”.

Префиксите “о/об” идват от местния падеж (casus locativus), който означава мястото на действието или мястото на обекта. От една страна, местният падеж принадлежи към т.нар. статични падежи, но същевременно предназначението му е да дава сведения за мястото и времето, в което нещо се случва. От друга страна, при някои глаголи е позволено превръщането на статичността в динамичност, така както “о”-то от статичния предложен падеж в руски език има право да бъде заменяно с “по” от динамичния дателен падеж, за да се подчертае посоката при глаголи от парадигмата на “тъгувам/плача” (например, “Тъгувам по теб.”). Префиксите “о/об” се свързват само с отбрани думи и значения, които са показателни и за използването на “обозначавам” като термин в текста, който професор Богданов дава: в съвременните славянски езици, в които е запазен, местният падеж продължава да отговаря именно за обекта на речта, мислите, чувствата, състоянията, поставяйки ги на едно ниво (затова не се отнасяйте безчувствено към моята грижа за чувствата)… Като функции местният падеж изразява свързаността на значението на думата с останалите думи в изречението – като връзката може да бъде вътрешна, тясна, причинна и непосредствено необходима за разбиране на изречението, а може да бъде и външна, свободна, когато се дават допълнителни сведения и случайни или съпътстващи обстоятелства. Може би заради това общо навигиране на изречението, във фински местният падеж се заменя от два нови падежа - инесивен - който означава местоположение вътре в даден обект, и адесивен, който означава местоположение извън даден обект или място. В старобългарски безпредложният местен падеж е сравнително рядък, но напълно живи са формите след глаголи като коснѫти сѧ, прикосѫнти сѧ (да се докосна до), което наред с другите думи, които могат да се прилепят към “о/об” – като говоря, мисля, чувствам, тъгувам, мечтая, плача, докосвам се – показва една особена среда, в която е израснало нашето “обозначавам”. (Тъй като средата на префиксите “о/об” е падеж, може би е добре да надградя смисъла и с това, че самият термин “падеж”, произлиза от глагола cado – падам, защото старите граматици разглеждали промяната на имената като падане на една форма в друга, затова ги нарекли падежи. По подобен начин е образуван и терминът за промяната на една форма с друга, т.е. склонение, от латинската дума declinatio, която означава отклонение, отдалечаване. Старите граматици са си представяли, че формите се отдалечават от основната форма.) Само по себе си понятието “обозначавам” с това, че събира предлозите, превръщайки ги в префикси и само превръщащо се в една дума, бележи и това, което се случва при надграждането на отделни речи (неречи), при желанието ни да получим повече и по-точен смисъл.

Отначало си мислех, че нищо не съм разбрала от титулния текст на професор Богданов. Понеже е редно човек да различава кое нещо е твърдение и кое нещо е дума, то и аз ги различавам – но по много нескопосан начин – по интуиция. Така и при този текст, първото нещо, за което се сетих по интуиция, но което може да стане едно от основните нива за разбиране на режимите за речево надграждане, беше това как Барт рисува андрогините: “Прекарах един следобед с желанието да нарисувам, да изобразя андрогините...”(всъщност дали ги рисува или мисли, че иска да ги нарисува?). Първо ги прочита в “Пирът”, след това започва да ги рисува... и рисува/мисли цял следобед. Описва го много подробно, все едно разследва образа - това, което е разказал Аристофан… това, което е направил Аполон... цитира фрагменти от Платон, но в крайна сметка вместо да постигне надграждане, при което "надгражда" да бъде като "надхвърля" - това, което му се получава, е едно "малко вероятно тяло", което в "тук и сега" се разлага... Барт обаче много добре е знаел, че стремежът да се възстанови цeлостта на андрогините и по принцип, че стремежът към някаква цялост, води началото си от цeлостта и разделянето, слети в андрогинския знак, който знак наричаме "любов". Оттук и това, че не само андрогините с техния общ и разделен образ, но и целият път, който има за цел да постигне образа, целостта, истината – е символ на желанието да бъде възстановена изначалната любов в общото андрогинско тяло. Чрез възстановяването на андрогините Барт се стреми към възстановяването именно на любовта – така, както говорещите в “Пирът” трупат реч след реч, така, както Алкивиад нахлува и “доозначава”, залепвайки за образа на Ерос (изначалната любов) образа на Сократ (собствената любов) - използват се същите режими, за които тук говори професор Богданов – надграждане на нова и нова реч, на реч и нереч, за да постигнем по-истинното…андрогините, Ерос... Ами тогава какво искаме да възстановим ние в тази цялост на нашето “обозначавам”, което … на древногръцки - σημείωσις - означава семиозиса, в славянските езици съотнася чувствата, говоренето и мислите, на фински – обхваща вътрешните и външните светове? Тогава с това надграждане не е ли и нашата цел - възстановяването на любовта? Е, тя не се вижда и ние спокойно си мислим, че възстановяваме друго – нещо по-истинско и по-посочимо, а не любовта, от която сме се отдалечили – точно така както мислели, че става старите граматици, когато наричали падежите и склоненията. Между нас и любовта – хиляда интерпретанта… но дали не сме с общ референт?

P.S. Вторият коментар на професор Богданов безспорно е по-добър от първия: 1. защото признава, че не става така лесно чувствата да притихнат; 2. защото по-живо извежда обозначаванията, означаванията и чувствата към по-добра свързаност (предполагам) в действителността, а не в текста, както е в първия вариант и 3. защото някак застава зад това, че в обозначаването на какъвто и да е текст, дори на текста на действителността - ние проектираме по подобие на любовта (андрогинският знак – отделно и заедно), така както в чисти ситуации проектираме и многотекстовото положение на самата протичаща любов:-).

P.P.S. А какво ли ще стане с момичето и момчето от автобуса след десет години?
Тема № - 16 Коментар № - 900 Теодоте - 2009-10-09 07:31:26
Снощи бях решила да напиша коментар, но после реших, все пак, да остана малко сама в тези коментари, за да се поразплета от витаещите смисли и само за секунда си помислих "Дано до утре сутрин професор Богданов да не пусне коментар, защото ще изляза извън релси и няма да мога да се оправя... при това и Ксеркс го няма, за да ни е виновен той"...

Така или иначе обаче новият коментар е любимият ми похват от "Отделно и заедно" - тези разминаващо-събиращи синонимии на ниво текст... И после как човек може да възприема въобще нещо като "просто", дори в практически ситуации. Например, ако кажа, че този текст за обозначаването е много хубав... това "много хубав" ще изглежда обикновено и празно, нали - така както и текстът изглежда плавен и добър, и по-къс... а всъщност е точно това, за което разказва - оживялото “обозначаване”, което на едно ниво чете смисли, а на друго създава смисли...

Понякога, в пълна безнадеждност, си казвам, че няма да чета тези текстове като множествени, ще остана сляпа и глуха за техните смисли... и ще си извадя само литературоведските понятия, за да си направя речник...

като този на Фаулър!
Тема № - 16 Коментар № - 899 Теодоте - 2009-10-08 10:28:11
Правя нещо странно, дано да не ви разочарова и отблъсне. Показвам ви втората половина на вчерашния мой коментар коригирана и допълнена, но и насочена по друг начин.


Оттук и вече предложеното от мен в няколко варианта работно определение за текст. Текстът е какво ли не още, но е и струпване на повече текстове, които се опитват да се означат взаимно и по този начин да произведат едно или друго ефективно означаване. Опитът не винаги е успешен. Също и в литературата.

Ще дам пример с жива ситуация. Пътувам в автобус. До мен съвсем млади момче и момиче, мило прегърнати, любовна двойка очевидно отскоро. Слушам какво си казват. Споделят си грижи, нейните са повече, но и той е угрижен - проблеми с работодатели, с отпуски, нестигащо време, пари. Мрънкащо оплакване. Така вероятно разговарят и родителите им, и изобщо всички. Заслушвам се по-внимателно и дочувам имплицитния текст на любовните означавания в иначе нелюбовния текст – момчето съчувства, а момичето се оплаква театрално преувеличаващо, за да предизвика повече съчувствие. Не си казват мили думи, никакви, българско говорене. Жестовете са трети като че ли основен текст – обичат се, прегръщат се нежно в поредица от жестове. Но има и четвърти текст - по нейните думи тя няма време да вижда нито него, нито приятелките си, по неговите той също няма време, но държи повече да вижда нея, а не приятелите си. Ето и пети ред на образуващи се значения, в противовес на четвъртия – тя, по-красивата от двамата, го обича, докато той грозноват още момче е с нея по-скоро, защото е редно, изглежда затова погледът му е тжновато объркан.

Та такива са обозначаванията и означаванията в тази ситуация – натрупани и търсещи връзка. Разбира се, ситуациите са две – на техния разговор на няколко нива и на моето разбиране. Само донякъде постигащо целостта на техния разговор, моето разбиране е наложена над онази цялост друга цялост, която ползва други идеи за ред и свят. Разбиранията са непременно критично коригиращи. По-сигурно е само общото, това че в подобни ситуации на разговор думите, твърденията и емоциите образуват редове, които се напластяват и постоянно преминават един в друг - твърденията стават емоции и обратно и същото става с думите-представи, разстилат се в по-дълги твърдения, а по-дългите се събират и в прости, и преминават в отделни думи, разбира се, и в жестове.

И понеже, Теодоте, виждам в коментара ви, а и от по-рано го зная, имате грижа да се обръща внимание на чувствата, казвам открито какво смятам по този въпрос. Чувства има във всичко, различни и с различна интензивност. И в това, което пиша, ме води чувство. Понякога успявам то да притихне и да прилепне добре по това, което мисля и казвам. Но по-често това не става.

Както и в горната сцена - обозначаванията, означаванията и чувствата един вид се трупат и недобре свързани влекат към друг момент на евентуално по-добро свързване. Затова и момчето, представям си, обича момичето и иска да прави любов с него и прави, както и момичето, но едва що са правили любов, той тича при приятелите си, а тя при приятелките си, повече за да се похвалят, разказвайки по различни начини за срещата, отколкото изпитали удоволствие и щастливи.

Да, но това е може би предикатът на моето разбиране, по-еднозначното положение, с което бележа финала на сцената. Докато всъщност момчето и момичето хем се обичат, всеки по свой начин и то в несъвпадащи редове на ту по-силно, ту по-слабо, хем свеждат любовта си до ясен предикат, за да бъдат като всички други. Защото и в любовта, като във всичко друго балансираме между две противоположни грижи – да бъдем именно ние и да бъдем като някакви всички. Оттук и основата за нормалното сложно многотекстово положение на всяка протичаща любов.
Тема № - 16 Коментар № - 898 Bogdan Bogdanov - 2009-10-08 09:08:27
С риск да избързам и да се подхлъзна отговарям на проф.Б.Богданов.
Да, днешната текстовост има тази сложна и динамична ...статика. Но във форумното говорене-писане тя интегрира не само различни смислови,т.е. именно обозначаващи планове, но и ,да го кажа ясно, "контра"-смислови афекти.
Афекти, а не чувства. Он-лайн, който ми се отвори преди повече от десет години ужасно подвежда откъм текста-детекстуализира писането, редуцира или по-точно трансформира писането в един странен вид афектирано говорене. Изкуственото преекспониране на отделните поанти и взривяване на оформящите се текстови констелации, текстови структури.
И другото, точно отбелязано за "разговора" между младите в рейса. Скритите значения всъщност се оказват означаващи нещо съвсем очебийно, дори себенатрапващото визуално-симулират разказа и текста, без да са такива. Този род "реплики" се струпаха на края на предходната тема.
Все пак, може би, в тази фрагментация и "деконструкция" се оформят някакви нови ...типове твърдения. Твърдения, които нямат никаква референция освен самите себе си?
Тема № - 16 Коментар № - 897 Дмитрий Варзоновцев - 2009-10-07 13:30:37
Отлични питания и проблеми, Дмитрий и Теодоте. Oтговарям.

По различаване на дума и твърдение. Определил съм твърдението формално, че е с повече думи, искам да кажа изречение, много изречения, текст. Също формално твърдя, че отделната дума сочи отделно нещо, а изречението-повече изречения-текст свързва много неща. Имаме ли ситуация на комуникиране на някой с някого и единият твърди нещо пред другия (такава е и ситуацията на мисленето - изясняваме в себе си нещо като на друг), това разделяне на дума и казване-помисляне с повече думи, от една страна е невярно, защото сочейки нещо с една дума, аз твърдя.

Отделната дума с приет референт и значение е и твърдение. И то привидно едно, защото думата инферерира и други думи, значи и други твърдения. Така че в края на краищата става дума за няколко нанизани твърдения. Така е и при безречевото мислене с представи и образи - те могат да се разглеждат и сами по себе, но може да се обърне внимание и на тяхното мърдане и преливане в други представи и образи. Т.е. и при думите, и при представите-образи бъка от твърдения.

Оттук и удобството на странното българско понятие «обозначаване». В моите очи то е по-добро като езикова форма от съответстващото му рефериране. Защото означава отнасям се към нещо външно. Поради съдържащото се «означавам» обаче то означава и насочвам се към значението на нещото. Та такъв е смисълът на термина «обозначавам» в горния титулен текст.

Как е при т.нар. от мен твърдение? Като свързва повече думи, сочи повече неща и трупа повече значения (колкото по-дълго е, толкова повече) твърдението сочи и едновременно произвежда особено нещо, за което обикновено няма определена дума. Ние можем да породим представа за това безименно нещо в съзнанието си, да изптаме емоция и да го означим с нея, можем да я изразим с твърдение в друга реч, например в стихотворение, друг може да нарисува това нещо-представа-емоция, а някой да го сведе и до дума. Такава е диалектиката на речта, на мисленето и, разбира се, на чувстването и представянето.

Така че, казано в заключение по темата «дума и твърдение», хем е добре и точно те да се мислят и представят като отделни неща, хем не е добре зад това разделяне да се търсят два отделни референта.

Какво наново казано означаването, за което говоря в титулния текст? Надграждано над обозначаването, (независимо дали то е с една, или с повече думи), означаване на това, за което става дума в една ситуация на казване-комуникиране. Което допълнително означаване, казвам в текста, се представя като самото обозначаване. Това правех в представените във форума анализи - настоявах с примери от старогръцката литература, че всяко казване на нещо за нещо става през филтъра на определен вид реч, т.е. на определен вид означаване. Поради което, за да разберем какво по-точно се твърди в един текст, трябва да се опитаме да отделим филтрите на речите, на дискурсите, с които си служи този текст.

Оттук и вече предложеното от мен в няколко варианта работно определение за текст. Текстът е какво ли не още, но е и струпване на повече текстове, които се опитват да се означат взаимно и по този начин да произведат едно или друго особено ефективно означаване. Опитът не винаги е успешен. Също и в литературата.

Ще дам пример за това разбиране за текст с жива ситуация. Пътувам в автобус. До мен съвсем млади момче и момиче, мило прегърнати, любовна двойка очевидно отскоро. Слушам какво си казват. Споделят си грижи, нейните са повече, но и той е угрижен - проблеми с работодатели, с отпуски, нестигащо време, пари. Мрънкащо оплакване. Така вероятно разговарят и родителите им, и изобщо всички. Заслушвам се по-внимателно и дочувам имплицитния текст на любовните означавания в иначе нелюбовния текст – момчето съчувства, а момичето се оплаква театрално преувеличаващо, за да предизвика повече съчувствие. Не си казват мили думи, никакви, българско говорене. Жестовете са трети като че ли най-ясен основен текст – обичат се, прегръщат се нежно. Но веднага се образува четвърти уточняващ текст - по нейните думи няма време да го вижда, нито него, нито приятелките си, по неговите той също няма време, но държи повече да вижда нея, а не приятелите си. А ето и петият текст в поротивовес на четвъртия, петият ред на образуващи се значения – тя, по-красивата от двамата, го обича, докато той грозноват още момче е с нея по-скоро, защото е редно, гледа през рамото й с празен объркан поглед.

Натрупани обозначавания и допълнителни означавания, някои от моя текст на разбиране. По-общото обаче изглежда сигурно – в подобна ситуация думите, твърденията и емоциите образуват редове, които се напластяват и постоянно преминават един в друг, твърденията стават емоции и обратно и същото става с думите-представи, разстилат се в по-дълги твърдения, а по-дългите се събират и в прости, и преминават в отделни думи, разбира се, и в жестове.

И понеже, Теодоте, виждам в коментара ви, а и от по-рано го зная, имате грижа да се обръща внимание на чувствата, казвам открито какво смятам по този въпрос. Чувства има във всичко, различни и с различна интензивност. И в това, което пиша, ме води чувство. Понякога успявам то да притихне и да прилепне добре по това, което мисля и казвам. Но по-често това не става - като в горната сцена обозначаванията, означаванията и чувствата струпани чакат да се свържат в по-цялостен текст. Затова и момчето, представям си, иска да прави любов с това красиво момиче и прави, както и момичето, но едва що са правили любов, той тича при приятелите си, а тя при приятелките си, повече за да се похвалят, разказвайки за срещата, отколкото изпитали удоволствие и щастливи.

В моите очи това е нормалното сложно многотекстово положение. Другото е по-скоро идеален проект. Който, разбира се, при определени усилия може и да се осъществи, макар че това зависи както от усилията, така и от мнението на този, който го е изживял.
Тема № - 16 Коментар № - 896 Bogdan Bogdanov - 2009-10-07 12:02:09
А възможно ли е в това неизбежно лутане, между толкова много речи и неречи, да не търсим истинното, ценното, вярното и правилното, а по-скоро - желаното - което може би не съвпада с тях, но което е сложно, дори когато изглежда просто и е литературно - дори когато е ежедневно, рефлектиращо - когато репрезентира... и може би затова, все пак, има речи, в които простото и сложното съвпадат (желаното и реалното също) и е все едно дали думите подвеждат... По принцип в такива текстове речта е като цялостен знак на нещо, като метафора за нещо, дори като метафора на собствената си метафора... Нещо като "To be, or not to be: that is the question...", но с повече думи "Да бъда, или не толкова да бъда, колкото да има с кого да си говоря, така че уж да бъде по-точно, по-разбрано, по-неподвеждащо, затова да трябва нова реч и нова реч" - задължителна условност, гарантираща комуникация.

Е, това май вече са чувства, но като за първи коментар по толкова тайнствен текст, надявам се да ми бъде простено!:-)
Тема № - 16 Коментар № - 895 Теодоте - 2009-10-07 01:43:35
5  6  7  8  9  10  11  12  13  14 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 121756

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 129713

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 22017

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 34478

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 136812

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 101375

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 32291

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 19933

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 184089

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 63320

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA