ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО
|
|
ЗА ДУМИТЕ И ТВЪРДЕНИЯТА |
|
|
БОГДАН БОГДАНОВ
Занимава ме нашият форум. Напредваме, същевременно се уморяваме, темите се поддържат трудно. Иначе изглежда ясно от многото коментари, а и просто влизания, че изпробваме привличащ, но не безспорен начин на разбиране. Така че да продължим. Семинар ще има, но там по-скоро ще се учи, докато за тук нека да останат по-общите платформи. Влизайте смело, четете големи книги, поставяйте под въпрос с други разбирания и теории това, към което ви насочих по-скрито с анализите на текстове, но правя вече и по по-открит начин. Ето сега в темата за подвеждащите думи и твърдения подреждам възгледи, които познавате изложени в друг ред в предишни текстове и коментари. Нарочно е по-кратко.
Думите и твърденията подвеждат. Първо, като обозначаващи нещо и второ, като значещи в ситуацията на това казване. Като обозначаващи подвеждат, защото дори когато обозначават нещо посочимо, то никога не е напълно идентично на себе си, а винаги прехожда и към друго съседно и по-голямо. Поради което, за да го обозначим по-точно, го наричаме и с други думи, и уточняваме с твърдения отношението между него и другите неща, с които е свързано и с които образува трети неща. Това е първото, което налага да твърдим нещо с повече думи. Същото се налага и от друго – от това, че обозначавайки нещо като такова, не само обозначаваме, но и означаваме. Обозначаваме го като такова с оглед на ситуация на означаване тук и сега за определена група от хора. Затова и го обозначаваме не във всички възможни връзки и отношения, а само в някои. Да, но си внушаваме и внушаваме, че го обозначаваме пълно и че то винаги е такова. Докато всъщност казаното е комбинация от обозначено и означено, произведен смисъл с оглед на практическо разбиране и употреба. Това обаче се отнася и за речите, които претендират, че преодоляват разнобоя между обозначаване и означаване и произвеждат гарантирано универсални постоянно валидни твърдения. Каквито са речите на философията, науката, историята и документалната литература. Едно от най-честите твърдения е, че еди-какво си е просто нещо и се изразява именно в това. Така е в една практически насочената ситуация. В друга ситуация то не би било вярно и т.нар. просто нещо би било сложно. Въпросът е дали то е същото и дали има такъв план и съответно такава реч, според която то е и просто, и сложно. Има претенции за такава реч, но и тя, въпреки внушението, че в нея обозначаването и означаването съвпадат, е ситуация на означаване, в която това съвпадане е по-скоро желано отколкото реално. Което, както вече казах, по същество не се различава от съвпадането на едното и другото във всяка реч. Дали има такава реч, при която обозначаването и означаването не съвпадат и съответно думите и твърденията не подвеждат? Има, тя е също реч, но в друг план – като прехождане от една към друга реч, при което новата реч поставя под въпрос означеното в предишната, така че за момент обозначаването и означаването се отделят. Разбира се, в следващ момент те отново се смесват и се поражда нужда това смесване да се постави под въпрос от нова реч. Колкото и неубедително да изглежда това, което казвам, то постоянно става. Най-напред в режима на всекидневното говорене, в което с неуморно преминаване от един към друг начин на казване обсъжданото нещо се преименува и пренарича, при което се поражда възможност за моментното му като че ли чисто обозначаване. Като казвам всекидневно говорене, имам предвид както диалогичното обсъждане, така и по-дългите монолози, независимо дали устни или писани, в чиято жива неравна реч се нанизват повече версии за значението и смисъла на едно и също нещо, при това в комбинация с други неща. Същото по значително по-подреден, но също вариативен начин става в литературната реч, тази система от свързани различни режими на назоваване, в която се осъществява и важното допълване между репрезентиращо и по-открито рефлектиращо казване. Т.е. това, което обсъждам, е невъзможно да се постигне в кратък изказ или в равна еднотипна реч, но е компромисно постижимо в изброените речеви процедури на всекидневното и литературното говорене. Но понеже и в този случай постигането е компромисно, краткотрайно и се проваля, усилието по вярно казване, т.е. по сигурно отделяне на обозначаване и означаване продължава с поставяне под въпрос и замяна на речта с нетекстови и неречеви протичания – музикални, танцови, празнични, всякакви прекарвания на време. Да, но и в тях успехът е временен и неотменно се връщаме към режима на речите. Така едни неуморно, други съсипани, трети вяло, без упорство и отчаяние, се лутат между речите и неречевите протичания в търсене на онази реч или нереч, която да им осигури пределно истинното, абсолютно ценното, вярното и правилното. Такава реч или нереч обаче няма. По-доброто е това неизбежно лутане между толкова многото речи и неречи, предлагани от човешката среда, да става осъзнато. Има и друго като че ли още по-добро - да се осъзнае защо, по различни начини и в различни степени, всички търсят пределно истинното, абсолютно ценното, вярното и правилното. Изглежда защото искат да спрат времето и промяната и така да отменят голямата промяна на предстоящото несъществуване. Това правя и аз в момента с формулирането на тази истина, която, разбира се, е в реч, значи в ситуация и значи полепнала с намесващо се в обозначаването означаване. Така че е редно, както препоръчвам, да я коригирам. Ето двете възможни корекции. От една страна не изключвам възможността за радикално удължаване на живота, дори за форми на практическо дълговечие, които да приличат на безсмъртие и следователно да поставят под въпрос току-що казаното. От друга страна, както е нормално да постъпят тези, които ще се отнесат студено и дори надменно подигравателно към тези редове, и аз мога да спра да пиша, да забравя казаното и да се заема с малкото, битовото, със собствено моето и така да вляза в тази като че ли безспорна истина. Въпросът е дали мога да остана трайно в нея.
ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.
|
|
Коментари по темата |
|
Морис, на прима виста ми хрумва един възможен отговор на поставения от теб въпрос. Щастливата взаимна любов по мед и масло, след като се случи няма какво да й се разказва – все едно и също пълно и равно щастие е, и много прилича на щастията на всички останали хора. Проблемите, особено нанизани един след друг или разклоняващи се, могат да се оформят в сюжет, да се разказват надълго и нашироко, да се размишлява върху тях – има драма, има действие, има промяна, развитие. А като си щастлив какво – можеш само да повтаряш „много съм щастлив”, „неземно щастие”, „голям късметлия съм”, „не знам с какво заслужих този подарък” ...
Виж, защо се предпочита действието-промяна да се представя (и в литературата и в живота) по-скоро като трагедия не знам. Аз лично предпочитам комедията (може и пред народното събрание). Но е вярно, че повечето хора предпочитат да заемат трагична поза. Сигурно изглежда по-сериозно, надяват се да предизвикат съжаление, може би някоя милостиня. Ти как мислиш? Аз все пак не съм литературоспец и си размишлявам на база обща хаотична култура. А много пъти съм се питала за това, без да мога да си отговоря удовлетворително.
|
Тема № - 16 |
Коментар № - 1012 |
|
Лелята на Сократ - 2009-10-22 21:33:17 |
|
|
"...реченото трябва и да е сторено..."
Мъдра е Леля.
Без доверие и 1 милиметър е бариера.
Абсолютно непробиваема стена. |
Тема № - 16 |
Коментар № - 1011 |
|
Тити - 2009-10-22 19:14:35 |
|
|
Чудесни коментари! Колко хубаво нещо е нашият форум - човек веднага получава смислена реакция на онова, което е казал!
Малко неоптимистичното звучене, както го определя Тити, на моето мнение идва от няколко въпроса. Защо литературните произведения, които се занимават с любовта, толкова често я описват като изпълнена с трудности? Примери не е нужно да давам. Защо много хора, които ми разказват своите любовни истории, ми ги представят като изобилстващи от проблеми? Сигурно и вие имате същия опит като мен. Дали тези хора не биха искали да си нарусуват живота, в случая любовната връзка, както сметнат за добре, а нещо не се получава? И до такова положение се стига, въпреки съществуването на нравствеността-поведение, за която говори Лелята на Сократ.
Иначе - всички очакваме с нетърпение семинара на проф. Богданов! |
Тема № - 16 |
Коментар № - 1010 |
|
Морис Фадел - 2009-10-22 18:06:04 |
|
|
Морис, ситуацията, която описваш се случва наистина твърде често. Но пък се случват и други ситуации. Ако човек знае какво иска, а и когато има някаква по-особена ориентация в света (не знам още как да я определя), той няма съмнение дали е влюбен или не, когато нещото му се случва. Понеже любовта не е само думи, има и още нещо, което не знам как да назова, но е действително-практическо. Може би поведение-нравственост.
Хората в античността са имали трета страна (вярвали са, че имат), която гарантира изпълнението на думите като договор – това са боговете. Те са гарант, че реченото трябва и да е сторено (ако не е сторено, казват че наказвали лошо). Които са вярвали, че богове има (а те са били мнозинство), са имали друга нравственост-поведение по отношение на изречените от тях думи. Думите са били като дела, човек се е чувствал длъжен да изпълни на практика думите си.
Някакви остатъци от такива хора се намират и днес, макар и малко, макар да може да са строги атеисти, дори и войнстващи. Тези нагласи не са изчезнали напълно из човешкия род.
Особената ориентация, за която говорех в началото, може би е възможност да се идентифицират такива хора, за които изречените думи са също някак си като закон. Когато се случи поне единият в любовната двойка да е от този род, любовта може да се случи и без нужда от договор пред трета страна. Държавата/боговете днес могат да бъдат заместени от нравствеността-поведение. Ако на човека така му харесва.
Не знам дали забелязахте съобщенията за началото на аудиторния семинар на професор Богданов - http://www.bogdanbogdanov.net/news_bg.php ,
който щял да бъде свързан с форума.
Изкусително ми изглежда идеята за преплитането на писано-устното слово на форума и устното в аудиторията – и двете живи. Изглежда като още по-ново време-пространство.
Цяла седмица ще се изкушаваме до 29 октомври в 207 аудитория на І корпус в 18 часа ...
|
Тема № - 16 |
Коментар № - 1009 |
|
Лелята на Сократ - 2009-10-22 16:08:10 |
|
|
За Бога, Морис, животът е такъв, какъвто си го нарисува човек...
http://vbox7.com/play:4b31e1d2&al=1&vid=
Кой страда така за някаква минала "стара история"?
Анализира се само, при това спокойно.
И то - най-вече, за да не се допуснат отново старите грешки.
Това е съвсем достатъчно.
NB! А сега, моля те, опитай се да напишеш нещо с по-оптимистично звучене. Въобще не се съмнявам, че го можеш!
Да речем - в "сол-мажор".
Може и "форс":) |
Тема № - 16 |
Коментар № - 1008 |
|
Тити - 2009-10-22 13:44:24 |
|
|
Защо не разбирам?
Окъде толкова страдание?
Мога ли да помогна?
С нещо?
http://ww.vbox7.com/play:8f65c6ca
Прекрасно...
Нали?
|
Тема № - 16 |
Коментар № - 1007 |
|
Тити - 2009-10-22 12:54:09 |
|
|
Защо и влюбените и онези, които разчитат на секса, страдат?
Банална истина е, че любовта има малко общо със секса. Сексът не само може без нея, но и тя понякога му пречи.
Реалността на влюбените е изградена от думи. Нищо сигурно не стои зад тях, освен думи: обещания, признания.
Като всяко човешко взаимоотношение любовта се стреми към формата на договор. Във всеки договор обаче има ясно разписани ангажименти от двете страни и трета страна, пред която те са отговорни за спазването на договора: държавата.
В любовта няма такава трета страна. Съответно ангажиментите, които са поели влюбените, не е ясно как са гарантирани. В истинския договор третата страна осигурява последствия за нарушаването на договореното. В любовта тези последствия не са обезпечени.
Любовта не е устойчива реалност от думи. Тъй като липсват твърди последствия, влюбените не са сигурни - те постоянно се обвиняват един друг, че нарушават "договора". А понеже любовта е думи и нищо ясно не стои зад тях, влюбените непрекъснто се съмняват дали действително са влюбени.
Не по-радостен обаче е и животът на онези, които разчитат на секса. Сексът е свързан с реално последствие: наслаждението, но проблемът там е, че секса не може да осигури дълготрайност, която любовният "договор" обещава. Като всяко инстинктивно поведение сексът се изхабява. Не можеш постоянно да правиш секс, както не можеш постоянно да ядеш.
Не е щастлив нито животът на влюбените, нито на онези, които се осланят на секса.
|
Тема № - 16 |
Коментар № - 1005 |
|
Морис Фадел - 2009-10-22 07:39:40 |
|
|
Няма страшно, Теодоте, да се подведем ;-).
Дали животът е като трагедия, като комедия или като нагоре-надолу-напред-назад-настрани (като отместване, понякога усилване), зависи основно от мнението на живеещия и пишещия :-).
Добре да прекараш далеч от нас! И да се върнеш (пак)! |
Тема № - 16 |
Коментар № - 1004 |
|
Лелята на Сократ - 2009-10-22 02:12:16 |
|
|
“Черпещият енергия от нашите състояния текст ни се отплаща - с отместване, не рядко и с усилване.”
Това е най-страшното изречение от “Отделно и заедно”. Няма да ме има малко във форума, но не вярвайте на Морис, животът няма структурата на трагедията, а трагедията има структурата на живота:-)
А за горното изречение се сетих покрай думите, словата и речите от титулния текст тук. Според вас, как се чувства човек след такава щедра отплата от страна на текста?
http://vbox7.com/play:962a0dff
или
http://vbox7.com/play:051e80c9
|
Тема № - 16 |
Коментар № - 1003 |
|
Теодоте-Kradla - 2009-10-22 01:48:12 |
|
|
Сега да не си помислите, че не харесвам въобще американско кино?
Нищо подобно. Обожавам го!
Особено заради романтичните сцени не само накрая.
Макар че, ако трябва да бъда съвсем откровена, бих могла и да заспя с чиста съвест още в началото на някой филм.
А и да си го проспя понякога целия, при това - без грам угризения. Не ми е известен по-добър вариант за спасяване от скука!
И не познавам човек, който в действителност да не обича Happy end!
|
Тема № - 16 |
Коментар № - 1002 |
|
Тити - 2009-10-21 21:54:01 |
|
|
|
|
|