ЗА ДУМИТЕ И ТВЪРДЕНИЯТА |
|
|
БОГДАН БОГДАНОВ
Занимава ме нашият форум. Напредваме, същевременно се уморяваме, темите се поддържат трудно. Иначе изглежда ясно от многото коментари, а и просто влизания, че изпробваме привличащ, но не безспорен начин на разбиране. Така че да продължим. Семинар ще има, но там по-скоро ще се учи, докато за тук нека да останат по-общите платформи. Влизайте смело, четете големи книги, поставяйте под въпрос с други разбирания и теории това, към което ви насочих по-скрито с анализите на текстове, но правя вече и по по-открит начин. Ето сега в темата за подвеждащите думи и твърдения подреждам възгледи, които познавате изложени в друг ред в предишни текстове и коментари. Нарочно е по-кратко.
Думите и твърденията подвеждат. Първо, като обозначаващи нещо и второ, като значещи в ситуацията на това казване. Като обозначаващи подвеждат, защото дори когато обозначават нещо посочимо, то никога не е напълно идентично на себе си, а винаги прехожда и към друго съседно и по-голямо. Поради което, за да го обозначим по-точно, го наричаме и с други думи, и уточняваме с твърдения отношението между него и другите неща, с които е свързано и с които образува трети неща. Това е първото, което налага да твърдим нещо с повече думи. Същото се налага и от друго – от това, че обозначавайки нещо като такова, не само обозначаваме, но и означаваме. Обозначаваме го като такова с оглед на ситуация на означаване тук и сега за определена група от хора. Затова и го обозначаваме не във всички възможни връзки и отношения, а само в някои. Да, но си внушаваме и внушаваме, че го обозначаваме пълно и че то винаги е такова. Докато всъщност казаното е комбинация от обозначено и означено, произведен смисъл с оглед на практическо разбиране и употреба. Това обаче се отнася и за речите, които претендират, че преодоляват разнобоя между обозначаване и означаване и произвеждат гарантирано универсални постоянно валидни твърдения. Каквито са речите на философията, науката, историята и документалната литература. Едно от най-честите твърдения е, че еди-какво си е просто нещо и се изразява именно в това. Така е в една практически насочената ситуация. В друга ситуация то не би било вярно и т.нар. просто нещо би било сложно. Въпросът е дали то е същото и дали има такъв план и съответно такава реч, според която то е и просто, и сложно. Има претенции за такава реч, но и тя, въпреки внушението, че в нея обозначаването и означаването съвпадат, е ситуация на означаване, в която това съвпадане е по-скоро желано отколкото реално. Което, както вече казах, по същество не се различава от съвпадането на едното и другото във всяка реч. Дали има такава реч, при която обозначаването и означаването не съвпадат и съответно думите и твърденията не подвеждат? Има, тя е също реч, но в друг план – като прехождане от една към друга реч, при което новата реч поставя под въпрос означеното в предишната, така че за момент обозначаването и означаването се отделят. Разбира се, в следващ момент те отново се смесват и се поражда нужда това смесване да се постави под въпрос от нова реч. Колкото и неубедително да изглежда това, което казвам, то постоянно става. Най-напред в режима на всекидневното говорене, в което с неуморно преминаване от един към друг начин на казване обсъжданото нещо се преименува и пренарича, при което се поражда възможност за моментното му като че ли чисто обозначаване. Като казвам всекидневно говорене, имам предвид както диалогичното обсъждане, така и по-дългите монолози, независимо дали устни или писани, в чиято жива неравна реч се нанизват повече версии за значението и смисъла на едно и също нещо, при това в комбинация с други неща. Същото по значително по-подреден, но също вариативен начин става в литературната реч, тази система от свързани различни режими на назоваване, в която се осъществява и важното допълване между репрезентиращо и по-открито рефлектиращо казване. Т.е. това, което обсъждам, е невъзможно да се постигне в кратък изказ или в равна еднотипна реч, но е компромисно постижимо в изброените речеви процедури на всекидневното и литературното говорене. Но понеже и в този случай постигането е компромисно, краткотрайно и се проваля, усилието по вярно казване, т.е. по сигурно отделяне на обозначаване и означаване продължава с поставяне под въпрос и замяна на речта с нетекстови и неречеви протичания – музикални, танцови, празнични, всякакви прекарвания на време. Да, но и в тях успехът е временен и неотменно се връщаме към режима на речите. Така едни неуморно, други съсипани, трети вяло, без упорство и отчаяние, се лутат между речите и неречевите протичания в търсене на онази реч или нереч, която да им осигури пределно истинното, абсолютно ценното, вярното и правилното. Такава реч или нереч обаче няма. По-доброто е това неизбежно лутане между толкова многото речи и неречи, предлагани от човешката среда, да става осъзнато. Има и друго като че ли още по-добро - да се осъзнае защо, по различни начини и в различни степени, всички търсят пределно истинното, абсолютно ценното, вярното и правилното. Изглежда защото искат да спрат времето и промяната и така да отменят голямата промяна на предстоящото несъществуване. Това правя и аз в момента с формулирането на тази истина, която, разбира се, е в реч, значи в ситуация и значи полепнала с намесващо се в обозначаването означаване. Така че е редно, както препоръчвам, да я коригирам. Ето двете възможни корекции. От една страна не изключвам възможността за радикално удължаване на живота, дори за форми на практическо дълговечие, които да приличат на безсмъртие и следователно да поставят под въпрос току-що казаното. От друга страна, както е нормално да постъпят тези, които ще се отнесат студено и дори надменно подигравателно към тези редове, и аз мога да спра да пиша, да забравя казаното и да се заема с малкото, битовото, със собствено моето и така да вляза в тази като че ли безспорна истина. Въпросът е дали мога да остана трайно в нея.
ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.
|
|
Коментари по темата |
|
Въпросът ти, Теодоте, не е никак лесен, но ще опитам да отговоря.
Истински "практическият" текст е нотариалният акт. От него произтичат еднозначни и твърди последствия. Нотариалният акт не търпи интерпретации. Той поражда кагеторичен ефект: собственост.
В литературния текст нещата са по-сложни. Но все пак смятам, че там реалното е неизразимото, неартикулируемото. То показва безпомощността на езика, срива неговата утопия. |
Тема № - 16 |
Коментар № - 989 |
|
Морис Фадел - 2009-10-20 10:05:41 |
|
|
Морис, ти си истински Сократ. Думите ти са приемливи. И аз искам реалност, която да упражнява еднозначни ефекти! Според теб къде е границата между иманентното и реалното в текста? |
Тема № - 16 |
Коментар № - 988 |
|
Теодоте - 2009-10-20 09:45:49 |
|
|
Напълно си права, Теодоте, сякаш единственото реално последствие от думите сами по себе си е лудницата. Това обаче изобщо не е последствие, защото (не съм специалист по въпроса) според мен за лудия светът изобщо не се състои от последствия, тъй като е направен единствено от думи. За лудия няма проблем - днеска е Наполеон, утре - Хамилкар Барка, а после - Морис. Накрая е всичко това едновременно. Лудият живее в свят, където няма съпротива на нещата и последствия.
Човекът от "практическия" свят живее в реалност, която упражнява еднозначни ефекти върху него. За "хуманитарния" човек тези ефекти не са еднозначни, ето защо за него толкова важна е интерпретацията, играта на сенки, привличаща със своята упоителна безкрайност.
Доколкото е в реалност с еднозначни и признаваеми и от другите последствия, "практическият" човек е несвободен. "Хуманитарният" човек - обратно - обича свободата.
Защо обаче повечето хора предпочитат да не са свободни? Защото знаят онова, което "хуманитарните" хора не приемат: че думите не са важни.
Много е добър въпроса на Истинския Сократ за монолозите и диалозите. Мисля, че ги има и в двата свята: "практическия" и "хуманитарния". Само че в "хуманитарния" те са събудени от други монолози и диалози, докато в "практическия" - са насочени към "свършването на работата", предизвикани са от съпротивата на нещата. |
Тема № - 16 |
Коментар № - 987 |
|
Морис Фадел - 2009-10-20 07:33:20 |
|
|
Боже, колко е приятно и как хубаво си ви чета. В тази тема форомният дух е добре настроен и ни дава само хубавини и словесни и практически. Днес цял ден се чувствах добре, благодарение на това, което намирам тук. Не очаквах, че има и още. Виждам, че всички добре сме се съюзили в диалога, но аз имам въпрос за друго. Монолога. Какво е той? Какво са "по-дългите монолози, независимо дали устни или писани, в чиято жива неравна реч се нанизват повече версии за значението и смисъла на едно и също нещо, при това в комбинация с други неща", за които пише проф. Богданов. Защо са ни нужни монолозите и какво е тяхното място между "практическия" и "хуманитарния" свят? Диалог ли е монологът?
|
Тема № - 16 |
Коментар № - 986 |
|
Истинският Сократ - 2009-10-19 23:42:38 |
|
|
Тити, точно това мисля - граница, но за прекрачване, абсолютен медицентър, нито едната, нито другата страна е възможна без нея. Преди си мислех, че любовта е едно най-обикновено заедно, преди да стане отделно и после пак заедно и пак отделно... Но благодарение на този форум разбирам колко по-голямо нещо е любовта и в колко сложни отношения влиза с останалия свят. Много смешно, представяш ли си благодарение на форум:-) да разбера любовта! Даже бях забравила, че Зевс е заплашил андрогините, че ако не се поправят, ще ги раздели още на две:-)!
Морис, не мога да мисля логико-теоретично в момента, но считай, че при всички положения, 100% предпочитам илюзорните пред брачните последствия:-). Но защо си мислиш, че думите не водят до реални последствия? По-склонна съм да се съглася с Дмитрий. Например думите ми или пък липсата на думи могат да ме доведат до лудницата, ако постоянно ме довеждат до нереални неща?! Нали:-)
|
Тема № - 16 |
Коментар № - 984 |
|
Теодоте - 2009-10-19 22:39:36 |
|
|
Тео, според мен любовта би трябвало да заличава граници.
А не да създава такива.
И защо смяташ, че тя самата - в конкретния случай, се явява граница? Всъщност, като гледаш пирамидата на Маслоу, не мислиш ли, че се нуждае от лека корекция?! Какво би станало, например, ако приемем, че любовта всъщност е не точно в трето ниво (ах, обяснението ми се очертава много подходящо за компютърна игра:), а в медицентъра на триъгълника. Така, всъщност, чрез медианите би трябвало да достига и съответно да присъства и във всички останали нива. А и в медицентъра е центърът на тежестта.
Нима има нещо по-ценно от любовта в живота на човека?!
Прилича й да е в центъра:)
Е, вероятно има хора, които биха могли да се чувстват добре и без нея, но поне аз си мисля, че е висша потребност на всеки човек и главно условие, за да се чувства щастлив наистина. И че е нужна на всеки, независимо от етапа на живота си, в който се намира.
А и без нея ми се струва немислимо постигането на самоактуализация.
Но все пак, хора разни - разни и идеали. |
Тема № - 16 |
Коментар № - 983 |
|
Тити - 2009-10-19 21:08:19 |
|
|
Бързам да поправя една грешка-не предоположените, а редоположените, т.е. поставени редом ..като на рафт или..на маса на Фуко, където се "срещат" иначе несъвместимите практически, в употреба неща.
Езикът не е начинът на употреба. Това е самата употреба. Не-езикът не просто е "различна" употреба-това е спирането на езика, на говоренето, където има две страни. Не-езикът нивелира именно "стран-ността" на страните, тяхнато особеност. Изравнява ги буквално като предмети нямащи никакъв особен смисъл и значение-самотъждествени.
Не говоря за "природата", такова са масови всекидневни ситуации в "обществото". |
Тема № - 16 |
Коментар № - 982 |
|
Дмитрий Варзоновцев - 2009-10-19 20:20:06 |
|
|
Въпросът, който задава Теодоте "...В практическия свят какво се случва с нещата, за които има думи, а няма предмети. Не съществуват ли?", е много съществен. Практическият свят не е просто свят на нещата, а на взаимодействието на хората с нещата. Той се определя от "свършването на работата", от резултата, който има последствия върху "извършващия работата". Не е важно дали нещата, за които има думи, но не и неща съществуват; важно е те да вършат работа. Типичен пример е перформативното изказване. Преди думите на Х, че е съгласен да влезе в брачни отношения с У, бракът между тях не съществува. Съществува изречението “Х е в брак с У”. Бракът става юридически факт едва чрез изричането на съгласието за него. Чрез тях е извършена някаква работа, която има последствия върху изказващите се.
Дмитрий Варзоновцев много точно определя проблема, за който говорим. И "хуманитарните" и "практическите" изказвания изглеждат смислени. Едните обаче са без последствия за изказващите се, а другите - имат реални, а не илюзорни последствия.
Какво се случва след един приятен безкраен диалог? Илюзии в главите на говорещите. Какво става след брачното "Да"? Имуществени отговорности. Безкрайният диалог можеш да го забравиш, но не и брачните юридически отговорности. |
Тема № - 16 |
Коментар № - 981 |
|
Морис Фадел - 2009-10-19 19:12:36 |
|
|
Сигурно съм пропуснал тук таме не само детайли, но и някои съвсем съществени неща от текстовете на проф. Богданов. Морис явно не е. Но.
Говоренето също е практика - мощна и вековна.
Границата между езика и не-езика не е разделяща две различни области. Тази граница е в отношение - езикът губи своя смисъл не в мълчанието. Това дори е баналност ...вече.
Езикът не е език поради самия себе си. С езика се говори, но "езикът" не е език. Говоренето и системата са различни, но не и предоположени като такива. Това дори и у Сосюр е очебийно.
Просто става дума за различни употреби на едно и също.
Тъй че не езикът е проблем. Както и ясното отграничаване на езикови и не-езикови "явления".
Проблемът е в различното им употребяване, което колкото и да е различно, не разрушава смисленост, остава незабелязана.В говоренето!
Забелязването на различия в говоренето, обаче, не само е трудно, но и наказуемо.
Вж. М.Фуко Истории За клиниката, болестта, безумието и т.п.
|
Тема № - 16 |
Коментар № - 980 |
|
Дмитрий Варзоновцев - 2009-10-19 18:30:07 |
|
|
Тити, много хубава пирамида. Верен отговор:-)! При това е интересно и това, че при първите четири нива - ако се задоволят потребностите, желанието намалявало, а в последното - "колкото повече, толкова повече". Да приемем, че най-долните са практическият свят, а горните - този, който е и на думите. Обаче... къде е границата? Май и според тази пирамида границата е любовта. |
Тема № - 16 |
Коментар № - 979 |
|
Теодоте - 2009-10-19 18:19:16 |
|
|
|