ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО
|
|
ЗА ДУМИТЕ И ТВЪРДЕНИЯТА |
|
|
БОГДАН БОГДАНОВ
Занимава ме нашият форум. Напредваме, същевременно се уморяваме, темите се поддържат трудно. Иначе изглежда ясно от многото коментари, а и просто влизания, че изпробваме привличащ, но не безспорен начин на разбиране. Така че да продължим. Семинар ще има, но там по-скоро ще се учи, докато за тук нека да останат по-общите платформи. Влизайте смело, четете големи книги, поставяйте под въпрос с други разбирания и теории това, към което ви насочих по-скрито с анализите на текстове, но правя вече и по по-открит начин. Ето сега в темата за подвеждащите думи и твърдения подреждам възгледи, които познавате изложени в друг ред в предишни текстове и коментари. Нарочно е по-кратко.
Думите и твърденията подвеждат. Първо, като обозначаващи нещо и второ, като значещи в ситуацията на това казване. Като обозначаващи подвеждат, защото дори когато обозначават нещо посочимо, то никога не е напълно идентично на себе си, а винаги прехожда и към друго съседно и по-голямо. Поради което, за да го обозначим по-точно, го наричаме и с други думи, и уточняваме с твърдения отношението между него и другите неща, с които е свързано и с които образува трети неща. Това е първото, което налага да твърдим нещо с повече думи. Същото се налага и от друго – от това, че обозначавайки нещо като такова, не само обозначаваме, но и означаваме. Обозначаваме го като такова с оглед на ситуация на означаване тук и сега за определена група от хора. Затова и го обозначаваме не във всички възможни връзки и отношения, а само в някои. Да, но си внушаваме и внушаваме, че го обозначаваме пълно и че то винаги е такова. Докато всъщност казаното е комбинация от обозначено и означено, произведен смисъл с оглед на практическо разбиране и употреба. Това обаче се отнася и за речите, които претендират, че преодоляват разнобоя между обозначаване и означаване и произвеждат гарантирано универсални постоянно валидни твърдения. Каквито са речите на философията, науката, историята и документалната литература. Едно от най-честите твърдения е, че еди-какво си е просто нещо и се изразява именно в това. Така е в една практически насочената ситуация. В друга ситуация то не би било вярно и т.нар. просто нещо би било сложно. Въпросът е дали то е същото и дали има такъв план и съответно такава реч, според която то е и просто, и сложно. Има претенции за такава реч, но и тя, въпреки внушението, че в нея обозначаването и означаването съвпадат, е ситуация на означаване, в която това съвпадане е по-скоро желано отколкото реално. Което, както вече казах, по същество не се различава от съвпадането на едното и другото във всяка реч. Дали има такава реч, при която обозначаването и означаването не съвпадат и съответно думите и твърденията не подвеждат? Има, тя е също реч, но в друг план – като прехождане от една към друга реч, при което новата реч поставя под въпрос означеното в предишната, така че за момент обозначаването и означаването се отделят. Разбира се, в следващ момент те отново се смесват и се поражда нужда това смесване да се постави под въпрос от нова реч. Колкото и неубедително да изглежда това, което казвам, то постоянно става. Най-напред в режима на всекидневното говорене, в което с неуморно преминаване от един към друг начин на казване обсъжданото нещо се преименува и пренарича, при което се поражда възможност за моментното му като че ли чисто обозначаване. Като казвам всекидневно говорене, имам предвид както диалогичното обсъждане, така и по-дългите монолози, независимо дали устни или писани, в чиято жива неравна реч се нанизват повече версии за значението и смисъла на едно и също нещо, при това в комбинация с други неща. Същото по значително по-подреден, но също вариативен начин става в литературната реч, тази система от свързани различни режими на назоваване, в която се осъществява и важното допълване между репрезентиращо и по-открито рефлектиращо казване. Т.е. това, което обсъждам, е невъзможно да се постигне в кратък изказ или в равна еднотипна реч, но е компромисно постижимо в изброените речеви процедури на всекидневното и литературното говорене. Но понеже и в този случай постигането е компромисно, краткотрайно и се проваля, усилието по вярно казване, т.е. по сигурно отделяне на обозначаване и означаване продължава с поставяне под въпрос и замяна на речта с нетекстови и неречеви протичания – музикални, танцови, празнични, всякакви прекарвания на време. Да, но и в тях успехът е временен и неотменно се връщаме към режима на речите. Така едни неуморно, други съсипани, трети вяло, без упорство и отчаяние, се лутат между речите и неречевите протичания в търсене на онази реч или нереч, която да им осигури пределно истинното, абсолютно ценното, вярното и правилното. Такава реч или нереч обаче няма. По-доброто е това неизбежно лутане между толкова многото речи и неречи, предлагани от човешката среда, да става осъзнато. Има и друго като че ли още по-добро - да се осъзнае защо, по различни начини и в различни степени, всички търсят пределно истинното, абсолютно ценното, вярното и правилното. Изглежда защото искат да спрат времето и промяната и така да отменят голямата промяна на предстоящото несъществуване. Това правя и аз в момента с формулирането на тази истина, която, разбира се, е в реч, значи в ситуация и значи полепнала с намесващо се в обозначаването означаване. Така че е редно, както препоръчвам, да я коригирам. Ето двете възможни корекции. От една страна не изключвам възможността за радикално удължаване на живота, дори за форми на практическо дълговечие, които да приличат на безсмъртие и следователно да поставят под въпрос току-що казаното. От друга страна, както е нормално да постъпят тези, които ще се отнесат студено и дори надменно подигравателно към тези редове, и аз мога да спра да пиша, да забравя казаното и да се заема с малкото, битовото, със собствено моето и така да вляза в тази като че ли безспорна истина. Въпросът е дали мога да остана трайно в нея.
ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.
|
|
Коментари по темата |
|
Е, пък. Иманентното. Не идеалното. А за аквамарина е -бравос! |
Тема № - 16 |
Коментар № - 958 |
|
Дмитрий Варзоновцев - 2009-10-17 22:28:48 |
|
|
Предполагам, какво ще последва. Маса подобни въпроси.
Ще се опитма до задам основния - в какво отношение се намират мечтата и реалното. В конфликт са.
Карл Манхайм, вери сори -но не е мое изоБретение, радикално ги различава. Реално е да въобразяваш че си еди какъв си, но при това оставаш какъвто си е.
Въборажението, утопията е да си представиш нещо, което никак не е възможно в твоята реалност ...и то се сбъдва.
Става дума за идеологията и утопията.
Мечтите са ...страшна работа, ако са ...мечти. |
Тема № - 16 |
Коментар № - 957 |
|
Дмитрий Варзоновцев - 2009-10-17 22:26:18 |
|
|
Уау, голям двубой и накрая отговор: "Няма граница между реалното и идеалното в текста". Поне аз научих какво е присвояване и преобразуване. Но какво е "вареното с аквамарина"? Аквамарина не беше ли камък за любов. |
Тема № - 16 |
Коментар № - 956 |
|
Истинският Сократ - 2009-10-17 22:23:18 |
|
|
Няма такава. Иманентното и реалното се отнасят логически както вареното с аквамарина.
|
Тема № - 16 |
Коментар № - 955 |
|
Дмитрий Варзоновцев - 2009-10-17 22:11:26 |
|
|
Къде е границата между иманентното и реалното в текста? |
Тема № - 16 |
Коментар № - 954 |
|
Теодоте - 2009-10-17 21:51:22 |
|
|
Е срутих се. Дайте да дадем.
Ами чети бре, чети...мен. Имам и студии и статии и книги.
За тук, обаче, трудно ми е. Това е положението. Трудно е поради много причини. Но има една-основна. Нямам питането на което да отговоря. Има най-много любопитство. Откъде накъде да говоря изобщо от собственото си име?
Сега Теодоте кажи ми за какво всъщност питаш?
|
Тема № - 16 |
Коментар № - 953 |
|
Дмитрий Варзоновцев - 2009-10-17 21:47:13 |
|
|
Най-накрая, той преобразува! Браво! Какво е мечтаенето? Празна дума е. В който и речник да погледнеш – мечтаенето е мечтаене, дали по същия начин, по който любовта е любов? Мечтанието е "онова, за което се мечтае" - т.е. - “мечтаенето” трябва да се пълни с неща от вън, за да се реализира. Човек не може да мечтае, ако не вземе нещо, което да положи в празнината на тази дума. Така, че значението е всеки път супер реално, защото се запълва от реално нещо. Ако не - от реален референт, то поне - от реален о-значител. Едно е сигурно за “мечтая” - че е глагол, действие по нещо, което не се знае, защото трябва да се обозначи… А... открих още едно значение - "имам голямо желание, което не съм уверен дали ще постигна"... – значи второ действие, дали е пак о-значаване. (действието иманентно, сантиментално и статично ли е…) Или взимането на нещото, за което ще мечтая е “присвояване”, а това, което ще реши – да бъде или да не бъде, е “преобразуване”! Според мен, ако не можем да мечтаем, значи не можем да мислим и за реални неща, не можем да мислим за другите и не можем да мислим за себе си.
По същество - какво означава " мечтаенето да не увековечава наличното"?
|
Тема № - 16 |
Коментар № - 952 |
|
Теодоте - 2009-10-17 21:45:55 |
|
|
Я сега "нещо по същество":
Конструктивният подход не се ли основава на взаимовръзката между различни концепции? Дали този принцип е валиден и "тук"? То ест - и "сега" значението на една концепция да се определя чрез значението й „в” и „за” отношенията с останалите "други" концепции, с които заедно обозначава отделните части от структурата на обща система, или "нещо по същество". С други думи - цялото. Мислила съм си, но не знам до колко е основателно, че критиката, за да е конструктивна, би трябвало да е по същество и с "+"(обозначена е в конкретния случай с положителен знак, който обаче в друг конкретен случай може да означава и "закопаване":) Дали се критикува така, всъщност, "нещо по същество" и "тук"? Точно "сега".
P.S. Поднасям искрените си извинения на всички, които смятат, че ми е твърде обстоятелствено питането и добавеното - надявам се, с някаква стойност, към него пояснение, което в конкретния случай се явява по своята същност единствено и само някакво си незначително пряко допълнение.
http://vbox7.com/play:08c9cda4
Абсолютно вярно ми звучи:) |
Тема № - 16 |
Коментар № - 951 |
|
Тити - 2009-10-17 21:24:20 |
|
|
Не, не ги представям като сбъднати. Обаче си ги извличам в действителността, където могат да се сбъднат. Както казах вече, според мен времето на отделните фигури е свършило. Новото време изисква да се работи с повече фигури, които се свързват. Както и ти го каза - "Днес като че ли загуби смисъл разграничаването между областите на съществуващото, градежа на онтологии и тем подобно". Да - загуби. Нищо не може да е само едното или само другото. Доказва го и това, че веднъж ми каза че съм чистата иманентност, сега пък ми казваш, че представям нещата само като сбъднати. Не. Това се опитвам да ти кажа - вече не може само да се "присвоява" или само да се "преобразува" - вземеш ли нещо отвън, трябва да го върнеш навън, но като го преобразиш през собственото си “вътре”, да го о-значиш и това о-значаване да се слее с всички други о-значавания. Това е процесът и при надграждането на речите. Леля пита - „Защо мечтаем за неща, за които не бихме положили усилия?” - това изисква като дадеш отговори по всички автори и книги, които си чел, да дадеш и своя собствен отговор. Защото иначе всички те ще участват в правенето на обозначаването, с изключение на теб. Да, даването на чужди о-значавания също е отговор - избрал си, подредил си. Това означава и че си ги "присвоил", значи си ги мислил и премислял и значи, от тях в теб се е получило нещо "друго", което ти трябва да пуснеш навън, да ни го дадеш, да ни го кажеш. Ако го направиш, това означава че си направил и "преобразуването". Само че - не. Ти присвояваш и след това изхвърляш присвоеното, без да ни даваш преобразуваното. А времето не позволява вече да се работи само с една фигура. С присвояването се остава в мечтаното и в иманентното, не се излиза в действителността - ако няма преобразуване. Дружелюбна... да, бе, да - няма никаква Ана Харенд. |
Тема № - 16 |
Коментар № - 950 |
|
Теодоте - 2009-10-17 21:22:52 |
|
|
Интересно става. Какво е мечтаенето?
Гледането на невероятни неща. Гледането не говорянето
Имам една книга за изкуството. Книга-копие. Гледах всичко това "на яве". И остана мечта
Ами въображението-образи, тела, действия.Психоанализа е.
Мечтата е без-образна. Затова е мечта. Иди я кажи.
|
Тема № - 16 |
Коментар № - 949 |
|
Дмитрий Варзоновцев - 2009-10-17 21:06:09 |
|
|
|
|
|