ЗА ДУМИТЕ И ТВЪРДЕНИЯТА |
|
|
БОГДАН БОГДАНОВ
Занимава ме нашият форум. Напредваме, същевременно се уморяваме, темите се поддържат трудно. Иначе изглежда ясно от многото коментари, а и просто влизания, че изпробваме привличащ, но не безспорен начин на разбиране. Така че да продължим. Семинар ще има, но там по-скоро ще се учи, докато за тук нека да останат по-общите платформи. Влизайте смело, четете големи книги, поставяйте под въпрос с други разбирания и теории това, към което ви насочих по-скрито с анализите на текстове, но правя вече и по по-открит начин. Ето сега в темата за подвеждащите думи и твърдения подреждам възгледи, които познавате изложени в друг ред в предишни текстове и коментари. Нарочно е по-кратко.
Думите и твърденията подвеждат. Първо, като обозначаващи нещо и второ, като значещи в ситуацията на това казване. Като обозначаващи подвеждат, защото дори когато обозначават нещо посочимо, то никога не е напълно идентично на себе си, а винаги прехожда и към друго съседно и по-голямо. Поради което, за да го обозначим по-точно, го наричаме и с други думи, и уточняваме с твърдения отношението между него и другите неща, с които е свързано и с които образува трети неща. Това е първото, което налага да твърдим нещо с повече думи. Същото се налага и от друго – от това, че обозначавайки нещо като такова, не само обозначаваме, но и означаваме. Обозначаваме го като такова с оглед на ситуация на означаване тук и сега за определена група от хора. Затова и го обозначаваме не във всички възможни връзки и отношения, а само в някои. Да, но си внушаваме и внушаваме, че го обозначаваме пълно и че то винаги е такова. Докато всъщност казаното е комбинация от обозначено и означено, произведен смисъл с оглед на практическо разбиране и употреба. Това обаче се отнася и за речите, които претендират, че преодоляват разнобоя между обозначаване и означаване и произвеждат гарантирано универсални постоянно валидни твърдения. Каквито са речите на философията, науката, историята и документалната литература. Едно от най-честите твърдения е, че еди-какво си е просто нещо и се изразява именно в това. Така е в една практически насочената ситуация. В друга ситуация то не би било вярно и т.нар. просто нещо би било сложно. Въпросът е дали то е същото и дали има такъв план и съответно такава реч, според която то е и просто, и сложно. Има претенции за такава реч, но и тя, въпреки внушението, че в нея обозначаването и означаването съвпадат, е ситуация на означаване, в която това съвпадане е по-скоро желано отколкото реално. Което, както вече казах, по същество не се различава от съвпадането на едното и другото във всяка реч. Дали има такава реч, при която обозначаването и означаването не съвпадат и съответно думите и твърденията не подвеждат? Има, тя е също реч, но в друг план – като прехождане от една към друга реч, при което новата реч поставя под въпрос означеното в предишната, така че за момент обозначаването и означаването се отделят. Разбира се, в следващ момент те отново се смесват и се поражда нужда това смесване да се постави под въпрос от нова реч. Колкото и неубедително да изглежда това, което казвам, то постоянно става. Най-напред в режима на всекидневното говорене, в което с неуморно преминаване от един към друг начин на казване обсъжданото нещо се преименува и пренарича, при което се поражда възможност за моментното му като че ли чисто обозначаване. Като казвам всекидневно говорене, имам предвид както диалогичното обсъждане, така и по-дългите монолози, независимо дали устни или писани, в чиято жива неравна реч се нанизват повече версии за значението и смисъла на едно и също нещо, при това в комбинация с други неща. Същото по значително по-подреден, но също вариативен начин става в литературната реч, тази система от свързани различни режими на назоваване, в която се осъществява и важното допълване между репрезентиращо и по-открито рефлектиращо казване. Т.е. това, което обсъждам, е невъзможно да се постигне в кратък изказ или в равна еднотипна реч, но е компромисно постижимо в изброените речеви процедури на всекидневното и литературното говорене. Но понеже и в този случай постигането е компромисно, краткотрайно и се проваля, усилието по вярно казване, т.е. по сигурно отделяне на обозначаване и означаване продължава с поставяне под въпрос и замяна на речта с нетекстови и неречеви протичания – музикални, танцови, празнични, всякакви прекарвания на време. Да, но и в тях успехът е временен и неотменно се връщаме към режима на речите. Така едни неуморно, други съсипани, трети вяло, без упорство и отчаяние, се лутат между речите и неречевите протичания в търсене на онази реч или нереч, която да им осигури пределно истинното, абсолютно ценното, вярното и правилното. Такава реч или нереч обаче няма. По-доброто е това неизбежно лутане между толкова многото речи и неречи, предлагани от човешката среда, да става осъзнато. Има и друго като че ли още по-добро - да се осъзнае защо, по различни начини и в различни степени, всички търсят пределно истинното, абсолютно ценното, вярното и правилното. Изглежда защото искат да спрат времето и промяната и така да отменят голямата промяна на предстоящото несъществуване. Това правя и аз в момента с формулирането на тази истина, която, разбира се, е в реч, значи в ситуация и значи полепнала с намесващо се в обозначаването означаване. Така че е редно, както препоръчвам, да я коригирам. Ето двете възможни корекции. От една страна не изключвам възможността за радикално удължаване на живота, дори за форми на практическо дълговечие, които да приличат на безсмъртие и следователно да поставят под въпрос току-що казаното. От друга страна, както е нормално да постъпят тези, които ще се отнесат студено и дори надменно подигравателно към тези редове, и аз мога да спра да пиша, да забравя казаното и да се заема с малкото, битовото, със собствено моето и така да вляза в тази като че ли безспорна истина. Въпросът е дали мога да остана трайно в нея.
ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.
|
|
Коментари по темата |
|
Ние живеем затворени вътре в думите! Душата е също толкова изречение колкото изречение е и тялото, няма значение къде съществуваме, когато не ние съществуваме, а - думите,и човекът, ако повтори тяхното движение |
Тема № - 16 |
Коментар № - 2885 |
|
Pavel - 2010-10-01 15:18:41 |
|
|
Смятам, че темата в този раздел на нашия форум е изчерпена и моля
участниците да почакат до следващия титулен материал.
С поздрав
Богдан Богданов |
Тема № - 16 |
Коментар № - 1037 |
|
Bogdan Bogdanov - 2009-10-27 11:26:36 |
|
|
Разбира се, че "...заможните имат голям избор".
О, Морис, никога не съм подлагала точно това на съмнение:)
Нещо повече. Убедена съм, че и винаги проявяват трезв рационализъм и много, много здрав прагматизъм при осъществяването на съответния подбор.
Въобще няма да съм изненадана, ако при съставянето на всеки изкуствен или естествен отбор или казано с по-изисканата и благозвучна дума “колекция”, ползват все една и съща формула. Любима ми изглежда и на знаменитите братя Маркс:
"Пари - стока - пари прим"
Дори и през ум не ми минава мисълта, че могат да имат проблем със закупуването на някоя друга "Балерина".
Например от Дега…
http://www.vbox7.com/play:610642f1
Но за разнообразие към нея могат и да си купят колкото им душа иска малки пластмасови "балеринки". Защо не и от Пигал.
Има ли някой, който въобще да не обича дребни сувенирчета! Не знам.
Толкова са сладички…Какво значение имат ли? Ами все са танцьорки! А най-хубавото е, че са безименни. Защото точно по почерка се познава майстора.
А и някои занаятчии творят с такъв майсторлък! Почти шедьоври.
Що за стока са само истински ценител би разбрал.
Евентуално.
И някога:))
Аз обаче си мисля, че пазаруването не е само въпрос на пари!
Все пак е проява и на известен вкус. При това – устойчив, надявам се!
Както и умение прецизно да се отчете актуалността на “некои съображения” по отношение на модни влияния, тенденции и пр.
Изобщо…Нужен е усет!
Безпогрешен, естествено. И не само за стока.
А и за …
"Пари - стока - пари прим"
P.S. Тео, приказно е клипчето, което си ни донесла като армаган. |
Тема № - 16 |
Коментар № - 1035 |
|
Тити - 2009-10-26 12:36:44 |
|
|
Защо хората са комерсиални в любовта?
Всеобщо почитани са чистите, лишени от какъвто и да било интерес любовни взаимоотношения. На строго порицание са изложени хората, които търсят изгода в любовта; ония, които чрез любовните връзки искат “да си оправят живота”.
Не е задължително комерсиалният човек да се стреми само към удовлетворяването на личния си интерес в любовта. Той може и да се влюбва в човека, който ще му “оправи живота”. Но освен към любов той иска и нещо друго. Нещо, което да минава отвъд любовта-думи, отвъд краткотрайността на сексуалното наслаждение – една твърда последица: устойчив, защитен свят, който освен това е и разнообразен (да си купим тази или онази стока, да идем тук, да идем там).
Изглежда, че комерсиалните любовни връзки са по-трайни, защото в некомерсиалната любов човек рано или късно се сблъсква с безпредметността на думите, а сексуалните наслаждения се изхабяват и дори омръзват; тогава раздялата е сякаш неизбежна.
Не са прави онези, които укоряват комерсиалните хора в любовта. Проблемът на комерсиалните хора обаче започва от обстоятелството, че намирането на заможен любовник не е много лесно. Заможните хора са по-малко от незаможните. Тъй като това е така, заможните имат голям избор от потенциални любовници. Изправени пред тази трудност, комерсиалните хора в любовта се срещат с най-сигурната реакция, че пред нас е реалното: разочарованието.
|
Тема № - 16 |
Коментар № - 1034 |
|
Морис Фадел - 2009-10-26 08:31:01 |
|
|
Магически реализъм, това е и нашият жанр, май:-)! Херодот казва "През онази година нищо не се случило.", а Маркес - друго: "Беше година на ожесточено влюбване."
... "Нито тя, нито той имаха друг живот, освен да мислят един за друг, да се сънуват, да чакат писмата си с такова вълнение, с каквото ги пишеха. Нито веднъж през тази безумна пролет, а и през цялата година не им се удаде случай дума да си кажат. Нещо повече: от деня на първия им разговор до деня, в който той повторно й заяви своята решимост, половин век по-късно, никога не бяха имали възможност да се видят насаме и да говорят за любовта си..."
Гледам текста отгоре и си мисля, че при мисленето и при сънуването е по-сигурно да се разделят обозначаването и означаването и да преминават от една в друга реч, отколкото в говоренето, имам предвид още повече – говоренето за любовта, ако въобще съществува такова говорене. Това може би е едно от нещата, които правят любовта толкова сложна и несигурна и трудна. Може би писмата са някакво преобразуване, но писането на писмата, чакането на писмата – не са – по-скоро и двете са присвояване...
Има ли смисъл разделянето на обозначаването и означаването в мислите и сънищата и съответно – има ли смисъл присвояването въобще?
По-скоро, може би – не. Например, как в присвояването се разбира дали едни думи са искрени и истински, обаче като се има предвид, че те не са казани, а са измислени (въображаеми думи!)... но все пак значението и смисълът на едно и също нещо се е преименувало и пренаричало безкрай пъти... повече отколкото е възможно в устната реч... между Фермина Даса и Флорентино Ариса, ако бяха говорили. Фермина Даса и Флорентино Ариса обаче накрая преобразуват, залепват за мисленето си писмото, което било “лирично колкото другите писма, риторично като всички, но опиращо се на действителността”, залепват новопоявилите се болера, пътуването с кораба с флаг на холерата, така че никой да не ги безпокои... и “онова непоклатимото самообладание и прозрение, че животът е по-безкраен от смъртта”, до което достигнали посредством дългото разделяне на обозначаването и означаването в мислите си... Маркес много хубаво описва и нашето преминаване на 1 мм:
“Този път тя потърси ръката му в тъмното, но не я намери очакваща, както тя бе очаквала неговата ръка предишната вечер, ами го изненада. Сърцето на Флорентино Ариса се вледени.”
P.S. Тити, върнах се, ето така:
http://vbox7.com/play:084b7097
|
Тема № - 16 |
Коментар № - 1033 |
|
Теодоте-Kradla - 2009-10-26 07:13:36 |
|
|
"Думите и твърденията да не би да са любов?"
Думите и твърденията имат значение за любовта само, ако са искрени и съдържат истина в себе си.
Но ако със сигурност знаеш, че този, който ти ги казва, ги казва не само на теб, не мисля, че имат каквато и да е стойност.
Какво пък толкова!
И според Маркес "сърцето има повече стаи и от публичен дом".
P.S. Тео, не знам дали се върна вече от пътешествието си (на облаче в "бяло":), но се радвам, че пак си тук.
Ясно е като бял ден, само отвреме навреме сме в разкъсана мъглявина.
Но пък е без превалявания от дъжд! |
Тема № - 16 |
Коментар № - 1032 |
|
Тити - 2009-10-25 21:31:57 |
|
|
Много ти благодаря, Теодоте, за чудесния коментар на моя пример, както и за поставените във връзка с него въпроси, на които засега нямам отговор.
За думите. Нямам избор да ги искам или да не ги искам, те просто са ми дадени. Притесняват ме в тях съвсем банални неща - възможността да лъжат и манипулират, да бъдат нееднозначни, да ме изправят пред несигурност.
Това не означава, разбира се, че не искам любовта. Притеснява ме само това защо тя е толкова трудна, защо изправя хората пред толкова проблеми, защо изисква от нас такива тежки неща като жертвоприношението, за което толкова хубаво говори Боби. |
Тема № - 16 |
Коментар № - 1031 |
|
Морис Фадел - 2009-10-25 20:52:36 |
|
|
Любовта не е като смъртта - смъртта е сигурна, любовта не е сигурна. Смъртта е Хронос, Любовта е Каирос - може да се случи, а може и да не се случи. Любовта умира, когато я мислим сигурно, когато я правим посочима, когато не искаме да е думи. Когато й ограничаваме свободата, когато й отрязваме интерпретантите, разказите. Но все пак, всички повече искаме другото. Сигурност, смърт, доказателство, обект. Ти защо искаш това, Морис, защо не искаш думите, дори и зад тях да не се крие нищо... защо заставаш срещу фантазма... Старите херменевтици имат едно много хубаво правило -
непосредствено даденото е последният материал, до който прибягва всяко оформяне на фантазми...
|
Тема № - 16 |
Коментар № - 1030 |
|
Теодоте-Kradla - 2009-10-25 20:16:22 |
|
|
Не можем ли да мислим отношението "любов - смърт" не като равностойна прилика (едното е като другото), а в смисъл, че любовта е изложена на смърт, че тя не се осъществява (несподелена е) или си отива (раздяла)? Много от любовните разкази в литературата говорят за нещастна любов. Какво в любовта я кара да бъде нереализируема и неустойчива? Или поне трудна. |
Тема № - 16 |
Коментар № - 1029 |
|
Морис Фадел - 2009-10-25 19:59:31 |
|
|
Боби, много хубав коментар! Ти как материализираш чувствата и думите си пред "божеството" на собствета си любов? Какво замества "подчинението и преклонението", заместили жертвата? Интересно! |
Тема № - 16 |
Коментар № - 1028 |
|
Teодоте-Kradla - 2009-10-25 19:43:54 |
|
|
|