БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

Преструктурирането на икономиката и приватизацията в последните 25 години
Ирена Николова

Въпросите, свързани с преструктурирането на икономиката в България през последните 25 години, както и трансформирането на държавната собственост в частна, включително и чрез приватизация, определят в значителна степен настоящото, както и бъдещото развитие на страната. И то не само в икономическата, но и във всички останали обществени области (социална, културна, образователна и др.).

За държавите от Централна и Източна Европа краят на 80-те години бе предизвикателство, с което трябваше да се справят. От една страна, това е емоционалното състояние от участието в промяна на съществуваща система и изграждането на нова и усещането, че от всеки един зависи тази промяна за по-добро. От друга страна, обаче, самото преструктуриране на съществуващата в нов тип икономика включва и човешкия фактор и отражението върху всеки на тази промяна, включително в социален и личен план.

За да се постигне реализирането на това трансформиране, задължително условие е политическата воля и последователност в изпълнението на избраните политики и последвалите действия в резултат на тяхното прилагане. Така за някои от държавите, преструктурирането се извърши в началото на този период, а за останалите процесите се отложиха във времето. Това се отрази върху настоящото състояние на икономиките на разглежданите държави и в различната степен на тяхното икономическо развитие.

В настоящия материал са разгледани няколко основни аспекта по отношение на въпросите на преструктурирането на икономиката, и в частност на приватизацията в страните от Централна и Източна Европа в последните 25 години. Разбира се, търсените отговори са свързани с българската икономика и причините за нейното състояние днес.

Всъщност два са основните въпроса, на които се търси отговор в този материал. На първо място, кои са факторите, които допълнително влияят върху трансформирането на нашата икономика в началото на прехода? И на второ място, разбира се, са въпросите свързани с приватизацията и държавата в икономиката.

Отговорите на тези въпроси са важни, не само за да се представи състоянието за последните 25 години от осъществяването на прехода, който все още не е обявен, че е приключил. А също и за бъдещото преструктуриране и приватизиране в сектори от икономиката.

При преструктуриране на една икономика и преминаването към нов тип състояние, независимо дали това e, както в случая на България, преминаване на икономика от планов тип или държавна икономика към пазарна икономика, или тъй като някои сектори от икономиката вече не работят, а на тяхно място е нужно да се появят нови, трябва да се преосмисли собствеността на държавата, включително на всички нейни активи и пасиви.

Важно е не само отношението на държавата към нейната собственост, но и нейната визия за участие в секторите от икономиката, които се променят и където тя може и да няма участие, но влияе чрез нормативната рамка, регулациите и възможността да предоставя субсидии за тези сектори, за да стимулира тяхното развитие, както и упражняването на контрол върху цените.

При страните от Централна и Източна Европа икономиката трябва да премине от планова или държавна към пазарна с преобладаващо частно участие, като оказва се, че на теория, а и на практика няма развити подобни модели към началото на прехода. Тъй като тези държави трябва да извършат цялостна промяна в начина на функциониране не само на икономиката, но и на цялото общество, трудностите се оказват значими и не винаги преодолими.

Така всяка от държавите трябва да прецени как да преструктурира своята икономика, съобразявайки се с нейното състояние в началото на прехода.

Всъщност две са основните ключови промени в икономиките, които трябва да се направят за всички тези държави: 1) либерализация на цените, чрез който процес държавата да спре да определя централно цените на стоките и услугите и да остави това на пазара; 2) раздържавяване на собствеността, което включва както прилагане на приватизация, така и ликвидиране на дружества, неработещи ефективно и преструктуриране на дружества с цел последваща приватизация или преосмисляне на ролята на държавната собственост в пазарни условия.

Разбира се, през периода на реализиране на тези дейности, създаването на частни фирми и тяхното позициониране на пазара не се изключва. Както и става на практика, когато приватизацията се забавя в някои от държавите, именно развитието на новосъздадения частен сектор е водещ елемент за развитието на цялата икономика.

Както бе посочено, един от вариантите за преструктуриране на икономиката в една държава, особено ако това е свързано с цялостна промяна, е приватизацията. Освен чрез приватизация, една държава може да се опита да преструктурира своята икономика и чрез други форми на прехвърляне на собствеността - при отдаването на концесии на активи на държавата, при лизинг, при договори за управление и други форми на публично-частно партньорство.

В държави в Централна и Източна Европа прехвърлянето на собственост на държавата към частния сектор се извършва и без това да е под формата на продажба. Например, при възстановяването на собственост от държавата на физически лица като реституция или чрез т.нар. масова приватизация.

Всъщност важният въпрос е кога се достига до процеса на приватизация и кога държавата решава да се „освободи“ от своята собственост, дори и да не е в преход или трансформация? Вариантите са два основни:

- когато държавата е в затруднено положение и не може да финансира други свои дейности, т.е. има проблеми с държавния бюджет и покриването на разходната част на бюджета от приходите, които не са достатъчни за това;
- когато държавата преценява, че някои нейни дейности вече не могат да се извършват от нея, както и собствеността, която тя притежава, поема повече разходи отколкото допринася за подобряване на общото благополучие в страната. Във втория случай се наблюдава ситуация и на нужда от допълнителна преценка на извършваните до момента дейности от държавата и поради промяна в структурата на световната икономика. При което може да се установи, че някои нейни сектори вече не се развиват или че самата държава не вижда перспектива в тяхното развитие.

Преструктурирането на икономиката определя възможността за нейното развитие, като в краткосрочен период се разчита на приходите от сключените приватизационни сделки, както и на останалите форми на публично-частно партньорство. В дългосрочен план, заедно с останалите действия на държавата по преструктурирането на икономиката, ръстът на икономиката зависи от начина на провеждане на приватизацията. След осъществяване на приватизацията ефектът в дългосрочен план може да се разглежда чрез дейността на вече частните дружества и техния дял в икономиката, създадените или запазени работни места, разширяването на тяхната дейност и др.

При държавите от Централна и Източна Европа, първата стъпка от преструктурирането е нормативната рамка и начинът, по който ще се организира държавната и частната собственост. В началото на т.нар. преход действащите фирми се регистрират съгласно новоприетото търговско законодателство. Втората стъпка е подготовката за преструктурирането, т.е. къде държавата ще запази своя дял в икономиката и в кои сектори той ще бъде продаден. Това решение е свързано по-скоро с дългосрочното развитие на държавата и последователността в реализирането на икономическата политика.

При преструктурирането на една икономика, особено в случаите на страните от Централна и Източна Европа, приватизацията се ползва като основно средство за провеждане на структурни реформи в икономиката, тъй като икономиките на тези държави трябва да извършат цялостна промяна.

Как изглежда България от гледна точка на преструктурирането на икономиката и прилагането на приватизацията?

Трансформирането на икономиката в България следва логичната първа стъпка, характерна за всички засегнати държави, а именно освобождаването на цените от държавата. Тази функция на държавната икономика е иззета и това се оставя на пазара, като пазарните правила определят крайната цена. Либерализацията в България е осъществена още в началото на прехода, през 1990 г., като остават само някои сектори, при които цените продължават да се определят от държавата (напр. в енергетиката).

Преструктурирането на икономиката в България е съпроводено от няколко ключови фактора, отразили се на раздържавяването на собствеността.

На първо място, това е състоянието на икономиката до настъпването на прехода към пазарна. Основните търговски партньори на страната са Съветският съюз и страните от Съвета за икономическа взаимопомощ, които на практика към 1990 г. също се трансформират. Така възниква въпросът за конкурентостта на икономиката и запазването на тези пазари, както и приватизацията на държавната собственост. През 80-те години над 73% е стокообменът с тези страни, срещу около 15% със страни от Западна Европа и около 12% с държави от т.нар. Трети свят [1]. Тъй като държавният сектор доминира, тези установени търговски отношения са договорени от страна на държавата и така се появява въпросът каква част от тях ще се запазят след трансформирането на държавната собственост. Всъщност това прави уязвима икономиката, поне в първите години на прехода, по отношение на реализирания внос и износ и запазването на пазарите.

Следващият фактор, който се отразява на преструктурирането на икономиката, е външният дълг на страната, натрупан основно през 80-те години и най-вече отношението към кредиторите (погасяването на задълженията). Обявяването на мораториум по плащанията на дълга през 1990 г. вреди на страната в изграждането на нейните отношения с бъдещи търговски и финансови партньори и така се предизвиква предпазливост от страна на кредиторите през следващите години. България става член на повечето международни финансови институции едва в края на 1990 г. и тепърва стартира ползването на заеми от тях, за разлика от останалите държави от Централна Европа, които още преди 1989 г. го правят. Така страната няма достатъчно средства, за да проведе цялостното преструктуриране на икономиката.

На трето място, това е делът на частния сектор в икономиката, който към края на 1990 г. е едва 10% [2], т.е. преобладава държавният сектор, и съответно и заетите в него. Така раздържавяването на собствеността се оказва ключов момент за бъдещото икономическо развитие. Всъщност едва през 1997 г. частният сектор достига до над 50% дял от БВП, като това не се дължи основно на приватизацията, а по-скоро на инициативата в самия частен сектор. От 2010 г. и до сега делът на частния сектор вече е над 75%.

Как протича приватизацията в България?

В България същинската приватизация се отлага във времето и се извършва в края на 90-те години.

Това, по което страната прилича на останалите държави от Централна и Източна Европа, е разграничаването на приватизацията в отделните сектори – реален и финансов. Така при двата сектора начинът на организиране и провеждане на приватизационните сделки е различен.

Важно е да се посочи, че нормативната рамка поставя правилата за провеждане на преструктурирането на икономиката. Но до 1992 г. в България действа Указ 56 и постановления на Министерски съвет, така че по отношение на приватизацията липсват ясно разписани правила и методи, които да са законово определени. Освен това, до създаването на Агенцията за приватизация липсват данни за броя на сделките и приходите от раздържавяването в реалния сектор.

С приемането през 1992 г. на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се поставя нормативната основа за трансформирането на икономиката. Законът е променян всяка година поне веднъж, а понякога и два пъти. Вторият закон в сила и днес е Законът за приватизация и следприватизационен контрол, който също се променя често, като той е приет през 2002 г.

В началото (1992-1995г.) преобладава касовата приватизация на държавна и общинска собственост и стартира провеждането на масова приватизация [3], [4], особено в края на периода, но приватизационните сделки са отделни и самата приватизация е предпазлива. Така България изостава от останалите държави от Централна и Източна Европа в процеса на цялостно преструктуриране на икономиката и реализирането на раздържавяването.

Броят на сключените приватизационни сделки е най-голям през 1999 г., като сделките са 1211, докато през 2005 г. има най-много постъпления за по-малък брой сделки (общо 39 сделки). Всъщност същинската приватизация в България в реалния сектор се провежда в периода 1997-2000 г., когато броят сделки е най-голям за целия период на приватизация в страната.

Всъщност програмата за същинската приватизация е уточнена с международните финансови институции (Световна банка и Международен валутен фонд) поради финансовите споразумения с тях [5].

Основните акценти в този период (1997-1999 г.), който е ключов и за преструктурирането на икономиката се състои от два етапа в приватизационната програма:

- Първи етап – 390 големи предприятия са обявени за приватизация и ликвидация до края на 1999 г., което представлява 75% от всички държавни предприятия обявени за преструктуриране; за 80% от малките предприятия също са обявени действия за приватизиране или ликвидиране. Особеното е, че приватизацията на малките и средни предприятия се осъществява чрез съответните министерства, към които е управлението на държавната собственост, а останалата част се приватизира чрез Агенцията за приватизация;
- Втори етап – при него преобладават намеренията, но не всички предприятия са приватизирани дори и към настоящия момент. На този етап се включват 133 предприятия, предимно в енергийния сектор, които са трудни за приватизация и се изисква промяна в нормативната рамка. 

След 2001 г. приватизацията в България включва малък брой сделки, предимно на големи предприятия, като през 2002г. е приет нов Закон за приватизация и следприватизационен контрол и самата приватизация, както и приложимите методи са разписани ясно. Характерно за периода след 2002 г. е ползването на фондовата борса активно при извършването на приватизационните сделки. Това гарантира прозрачност при изпълнението на сделките и до известна степен справедливост при процеса на раздържавяване.

Така същинското преструктуриране на икономиката в България що се отнася до реалния сектор се осъществява в периода 1997-1999 г., като засяга както малки и средни, така и големи фирми, при които има държавно участие. В процеса на преструктуриране на икономиката се включва освен приватизацията с различните приложими методи и ликвидацията на предприятия с държавно участие.

По отношение на финансовия сектор, раздържавяването се организира от създадената през 1992 г. Банкова консолидационна компания. Нейната цел е преструктурирането и извършването на приватизацията конкретно в банковата сфера. Както и в реалния сектор същинското преструктуриране се извършва след 1997 г., след като има криза в банковата система.

Например, съществена разлика между България и останалите страни от Централна и Източна Европа, е едновременното раздържавяване на реалния и финансовия сектор. Тъй като се оказва, че в България новосъздадените частни предприятия се обслужват от държавни банки, а на банковия пазар липсват чуждестранни банки поне до същинската приватизация. Това със сигурност намалява конкурентоспособността на българската икономика в сравнение с останалите страни в преход.

За разлика от страните от Централна и Източна Европа, където приватизацията в банковия сектор се извършва в началото на прехода, с цел новосъздадените частни фирми да могат да бъдат обслужвани от чуждестранни банки, които познават пазарните правила, в България едва след 1997 г. и то чрез приватизация вече има чуждестранни банки.
Интересно е до какво е довело това преструктуриране и приватизиране в страната. Структурата на българската икономика към края на 2013 г. [6] показва, че делът на частния сектор в икономиката се запазва над 75%. В реалния сектор от общия брой предприятия в страната 99,8% са микро, малки и средни предприятия, като наетите имено в тези микро, малки и средни са 75,9% от общия брой на всички работещи. Освен това точно те (малки и средни предприятия) формират около 62% от добавената стойност в нашата икономика. 

По отношение на приватизацията отново към края на 2013 г. са раздържавени общо 66% от всички държавни активи в реалния сектор [7]. Но при предвидените за приватизация активи от страна на държавата изпълнението е 100%. Така че държавата запазва своето място и на пазара в сектори и предприятия, които засега не се предвиждат за раздържавяване.

И така има ли днес държавна икономика или се намираме във функционираща пазарна икономика? Ако за „държавна икономика“ се разбира, че това е икономика върху която държавата има значително влияние и определя правилата на пазара, то това е факт. Тъй като основна роля на държавата е да задава правилата за функциониране на пазара, вкл. чрез нормативна рамка и регулациите и за държавния, и за частния сектор. Но със сигурност това не е държавната икономика в смисъла на плановото стопанство и ограничаването на частната инициатива.

За функционираща пазарна икономика, българската е приета през 2002 г. от Европейската комисия с оглед на бъдещото тогава членство. Но ако се сравни функционирането на икономиката с останалите икономики в Централна и Източна Европа, има какво да се подобри.

Литература

1. Giatzidis, E. An Introduction to Post-communist Bulgaria: Political, Economic and Social Transformation, Manchester University Press, p.33. (Представените проценти са собствени изчисления, по данни на посочения източник)
2. European Bank for Reconstruction and Development. Transition Report 1999: Ten Years of Transition, pp.202-204.
3. Агенция за приватизация. Статистика, http://www.priv.government.bg/statistics, последно посетена на 9 ноември 2014 г.
4. Национален статистически институт. Приватизацията в Република България към 31.12.2004 г., 2005, с. 1.
5. World Bank. Country Assistance Strategy, 1996.
6. По данни на НСИ към м. ноември 2014 г.
7. По данни на Агенцията за приватизация към м. ноември 2014 г.


Коментари по темата
Благодаря Ви сърдечно, професор Богданов, за похвалата на тези спонтанни мои наброски.
Те, естествено, са далеч от тънкото портретно, кадри от замътена лента са, но аз съм радостен, че Вашето широко и опитно око ги монтира в копродукцията на този хуманитарен сайт. Навярно ще опитам нещо с по-продължително усърдие. Намирам за особено важно, вниманието на образованите /и четящи/ български граждански общности да не подминава онази средна/незабележима преходна „хероика” и индивидуално-портретна пъстрота, която не успя да се вмести, да бъде описана, нито в масивите на жълто-криминално-романтическата образност, която ни дави, нито върху островчетата на качествената бг-художественост и публицистична натовареност. Да ги наречем, тези последните - малкото останали места за духовна сигурност на сигурни в търсенията си, но „откъснати от цялото”, повече преживели и по-млади люде… Това имам предвид, унесени в „идеологически” противопоставяния, осквернени от нескопосния си стопански преход към демокрация – да не загубим завинаги връзката на малките интелектуални „суши” със средния житейски материк на страната /и народа/ си. Той изглежда мъглив, „подивял” и непроницаем. Но от ВРЪЗКАТА С НЕГО зависят и достиженията на „самотните островчета”. И нали над-политичното университетско знание и хуманитаристика, именно те, са стожерът и прожекторът, който може да освети дълбинно такива затъмнения.
В отговор на професорската оценка за моите „активности” в този сайт, ще кажа, странично-граждански наблюдавайки академичната и обществена позиция на НБУ, на негови представители и публични гласове, че можем да сочим без неудобство присъствието на един реален наш европейски университет. В страна, пределно /и безсмислено умишлено/ задъхвана в нормалното нейно завръщане/пребиваване върху материка на недвусмислена цивилизована цялост.
Тема № - 119 Коментар № - 7851 Dekarabah - 2014-12-13 20:09:45
Прекарасни портрети, Dekarabah! Защо не стъкмите един текст "Портрети от прехода". Знам, че нище не ви струва да си го издадете, но го дайте на нас, ние да го издадем. Ще се чете, може и да повлияе. Но виждате добре какво е. Пропадне ли някой в подземието на разбирането си, което има и корен в младостта му, а и в още по-раншното минало на съществото му, нищо не може да се направи.
Тема № - 119 Коментар № - 7850 Bogdan Bogdanov - 2014-12-13 08:02:42
Допада ми жежкия емпатичен икономически рисунък на уважаемата доцент Кьосева. Ще се опитам да стъпя на палубата на нейния „непредаващ се кораб” с една кратка история.
Беше към средата на 90-те, на безвъзвратно отминалия, дано, 20.век. Един ден, в моя сравнително модерно оборудван за онова време офис-работилница, влязоха три симпатични, нахакани, облечени с маркови дрешки, подстригани и гелосани модно момчета. Клиентелата ми беше предимно от по-зрели, носещи без неудобство и суета огрухания външностен белег на соц-а, еднолични и колективни търговци, та, малко се зачудих. Тия пък лъскарчета, какво точно при мене ще дирят… Но те знаеха, защо са дошли. Дочули това-онова, че разполагаме с по-яки компютърчета, скенери, принтери, решили при мене „да си снесат яйцето”. Даже, зает с нещо, докато да им обърна повече внимание за поръчката, бяха почнали да се сработват и „да действат нещо” с моите дизайнерки, млади момичета, неомъжени… Ха-ха. Не стана, както си го бяха наумили, искаха нещо…на ръба на закона, единият даже извади портфейла си и небрежно открехна хубава пачка „зелено”. Отпратих ги учтиво и с бащински, тъй да се каже, съвет. Така или иначе, от този момент нататък се познавахме. И през години нататък, тъй се случи, че аз донякъде вече знаех как пораснаха, с какви бизнеси се хванаха и докъде я докараха тези симпатични, впрочем и доста интелигентни, по-млади мои съграждани. Ще ви отнема още малко време, именно защото смятам, че трите им различни пътеки са характерни за индивидните пътеки в „джунглата” на българския пазарно-демократичен преход.
Единият от тримата, енергични и бързащи към успеха си, напети „мускетари в дни на дуели”, се хвана дизайн и външна реклама. Вземаше смело поръчки и аванси за тях, без да е в състояние да ги изпълни навреме и качествено. Навлезе леко и с необходимия жаргон-вятър сред клиентела от откровени мутри, започна да взема заеми с висока лихварска лихва, успя да се докопа и до банкови кредити, залагайки семейни /бащини и майчини/ имоти. Не инвестира в почти нищо като собствена фирмена техника. В един момент дочух, че и „смърка” повече от дневния си доход… Момчето затъна яко, едва се спаси от преследвания за дългове, всъщност изнесе се по чужбина… Дочух, работи в богата европейска държава, като много добре платен дизайнер, без да смърка. Животът му е дошъл по мярката, която му пасва. Дано. Впрочем, от години, но след случката, с която започнах тази „биографика”, познавам и баща му. Страхотен чудак, автомонтьор. От 20 лета насам конструира свой собствен модел за високопроходим джип. Мисля, че и досега работи над него.
Второто момче се крепи добре. Оказа се, познавам и неговия баща. Стабилен българин, бивш моряк, отворен мъж, намира си тук-там работа на половин надник. Опитва отдавна и малко ресторантьорство, на загуба.Та, синът му, най-несуетния и предпазливия ми се стори от тримата още при първата ни среща, се разви отлично в програмиране и правене на сайтове. Доста фирми спечелиха от познанията и уменията му. Плащат му несправедливо малко, някои, обещали предварително акционерно участие, просто спират да го познават след време… Но такъв „гологан” гладен няма да остане.
Третият „мускетар” успя наистина. Това е онова момче, което ми намекна за дебелия си още тогава портфейл. Отдавна е успешен строителен предприемач, собственик на заведения. Фигура. Колкото пъти ми се е наложило да отида по дребна рекламна работа до някоя сграда на местна институция, банка или, недай боже, партийна централа, той влиза или излиза от там. Невероятно енергичен и последователен симпатяга. Винаги съсредоточен, някак снишен, вече не държи на лъскавите маркови дрешки даже. Ща-не ща, до мен отдавна е стигнало, че върти страшно много пари и пътува безпрепятствено по всички възможни канали и схеми на най-печелившия бизнес в града. Оказа се, известно време след завръзката на тази историйка, включих, че познавам майката на този сега много богат и успешен мъж. Дама /при соц-а другарка/, с много привлекателна външност, освободена „задушевност” и разкрепостени контакти със съпругите /и съпрузите/ от бившия номенклатурно-агентурен хайлайф. И т. н.
Не слагам и капка педагогическо-житейска вина върху тримата дръзки, всеки по своему, герои от тази историйка. Те не можеха да бъдат по-други от това, с което средата на прехода ни ги „дамгоса”. Моят страничен поглед едва ли може да е по-верен от техния собствен битиен самовзор. Но ние живеем в общност. Корабът на „политеята” ни е общ. И хубаво би било, да се оглеждаме, да забелязваме и разговаряме без притворство върху малките си „одисеи”. За да не се изгубим поотделно в Океана на света от общности.
Аспектът на разумното ни взаимо-вникване към индивидните ни житейски странствания внася някаква сигурност в общото превъзмогване, нещо такова… Сещам се, да ви кажа, че първият от „моите герои” няколко пъти през годините ме помоли с достойнство за съвет. И аз се стараех, доколкото беше по силите и „преходния” ми опит на батко-чичко, да го напътвам. Надявам се, след време да се срещнем, ако не в България, то някъде из ЕС.
Благодаря на доцент Кьосева, на д-р Николова, и, разбира се, на нашия домакин и Учител, професор Богданов, на всички Вас, приятели от общността НБУ, за предизвикателството да споделя нещо, което измъквам от „филма на ненужното свое”.
Желая най-верните пътеки на всички ви!
Тема № - 119 Коментар № - 7849 Dekarabah - 2014-12-12 18:36:27
Разбира се, не е редно да пиша, преди да съм се запознала с текстовете, които проф. Богданов щедро ми предложи.
Ще кажа само нещо като междинен отговор.
Защо се връщат нашите емигранти? Някои се върнаха, подгонени от кризата и свиването на икономиките. За жалост не и "моите емигранти". Осиновяват български малтретирани котета, купуват им самолетни билети на цената на 2 минимални работни заплати (български) и се грижат за безпроблемното им летене, както и правят турове по България, а после реват и викат:Не можем да оцелеем, ако се върнем, и пак осиновяват български малтретирани котета, плачат, ядосват се, хвърлят си силите да правят избирателни секции, гласуват, надяват се, че може би, може би, и те могат да направят нещо повече от грижата за малтретираните български котета, правят си вечеринки с български гозби ... там някъде. А аз и 5 млн. българи продължаваме да оцеляваме тук. И мен са ме осиновили, може би защото вече гледат и на мен като "малтретирано българско коте".
Затова не мога да видя микроравнището, както иска проф. Богданов. Моето микроравнище, в очита на "моите емигранти" е на малтретирано българско коте. Иначе съм добре и съм благодарна.
Как виждат хората, отделният човек, в България, който е зает в селското стопанство и микро-малките предприятия, на цялата тази преходна незавършваща история? Имам известна представа. Като на природно бедствие. Ще цитирам един възрастен човек земеделец. "Дошли на власт партийците (става дума за БКП преди 89-та), за зло ила за добро, дошли са, какво да правим, като удари градушка само Бог знае защо моята нива е убита, а на съседа не е. А сега - същото. Само Бог днае защо град удари България, но не и съседите." И отива да нахрани кокошките. Докато ги има кокошките, догато има по 20 лв. субсидия от европейските фондове на крава - добре. Но, ако казва ми, останат кравичките без храна, не мога да гледам това, въже ли, какво ли, и Бог да ми прости."
До тук е достигнала простата двойнственост в живота на българина. Двойнствеността на съществуването и несъществуването. Един страшен счетоводен баланс между живота и смъртта, със сторнирана емиграция.
И ако пиша това, това не е въпрос на емоции, а на емпатия. Догато емпатията към живота е още жива, може би има надежда.
Иренка казва "какво да се прави" и какво да бъде решението на проблемите.
За сега и в обозримо бъдеще, решението е както винаги, докато може... приватизация.
Гледах (изглежда вече съм и стоик-мазохист) заседанието на енергийната комисия в НС от вчера. Описуемо бъдеще. Може да се опише кратко с думите на проф. Богданов за това, че "мисленето е ценност". Е, точно тази ценност я нямаше ниаква в това заседание. Явно НЕК-а уверено и "прагматично" се води към фалит. И няма как. Щом изкупуваш стока (енергията от "микса" на 164 лв., а я продаваш на 116) то трупаш ежесекундно дълг. За нашия финансово-икономически анализ е важно, да видим какви са неговите дългове и каква част от тях ще станат веднага изискуеми след обявяването в несъстоятелност(по стойност), да съберем с другия държавен дълг (вътрешен и външен) и да видим каква сума се получава, (както и да видим скоростта, с която това се случва). След това да я сравним с БВП на България (като отчетем и допълнителното обстоятелство, че 1/2 от паричната база на страната изчезна в случаят КТБ" и да видим кога точно аджеба, "най-накрая" ще я докараме до там, от където започнахме "прехода" - до Лукановото "начало на прехода".
Тогава отново ще трябва да "приватизираме", да "либерализираме", т.е. да се окраде остатъка от това, което остана да се "приватизирокраде". ВЕЦ-овете, те са в активите на НЕК. С което, надявам се, приватизацията най-накрая ще свърши, и ние в този си вид, ще свършим като "държава".
Какъв път ще се избере след това, не знам, и честно казано, не ме интересува в "правителствен" план. Интересува ме за кравичките да има храна, за да не си тегли въжето техния грижовен стопанин. Защото този човек остана гръбнакът на българската икономика и на него ще трябва да се държи всичко останало, върху него трябва тя ще трябва да се изправи и да се научи отново да ходи. Чудо на чудесата.
Интересува ме (любопитно ми е) и друго. Как е възможно, с толкова малко мисъл и разум да се управлява един народ (държава). Просто защото това ме учудва и ми е любопитно. Има такава теория в Поведенческия икономикс, че хората спестяват. Спестяват от усилия за мислене. Но чак пък толкова спестявания...??? Вероятно за това спестяванията в банковата система се увеличават. Колкото по-малко мислиш, толкова повече неактуално заети пари имаш. Пак стигнах до гротеската, обаче, това е емпирично вярно.
Аз пак ще помоля проф. Богданов да ни припомни онази история, в която древна Атина е завзета и опожарена, а държавата (хората или остатъците от тях) се намира на корабите. Въпреки това я има държавата Атина, защото държавата, това са хората. За мен разковничето е в тази история. Как, когато нямаш нищо друго, освен само някакви клатещи се греди под краката си, ти пак си държава и как "чудото" на пре-сътворението, става. Сега, да не вземат и мен да ме изчезнат, защото ако това се случи, любопитството ми няма да бъде удовлетворено и ще се скитам като дух над българската земя,ще правя поразии, може би, защото не си позволих да ги правя до сега.
Мисленето, наистина е висша ценност, прав сте проф. Богданов. Стига да можем (могат) вече... да си го позволим (позволят).
Тема № - 119 Коментар № - 7848 ninel - 2014-12-12 10:22:45
Коментарите във форума наистина са представени доста динамично, което прави и дискусията по темата интересна и привлекателна.

Първо, бих искала да се включа за коментара на проф. Богданов, относно трите нива в общото – икономиката, правната основа и политическото действие. Ако разгледаме икономиката, тя не може да съществува самостоятелно и отделно от останалата среда. В този случай съм съгласна, че икономиката в значителна степен си взаимодейства с правната основа и политическото действие – без ясна нормативна основа е трудно теорията по икономика да се прилага на практика. А за да стане това, е необходимо и политическа воля и упоритост, която да реализира икономическите идеи за конкретната държава, като ги отрази в съответната нормативна рамка. Бих добавила, че има още един елемент – отделните индивиди в обществото. В крайна сметка всички тези усилия и на трите нива са насочени към създаването на едно добре функциониращо общество.

Благодаря на доц. Кьосева за препоръките по въпросите за приватизацията и нейното отражение върху всички останали сфери, които тя представи в своите коментари. Вярно е, че темата за приватизацията е доста обширна и има литература за нея, що се отнася до нейните отделни етапи, но цялостен преглед липсва. Наистина през 90-те години има повече анализи за възможният избор на приватизационни методи в България и кой от тях да бъде предпочетен. Но това, което е представено в текста е част от по-голям текст по този въпрос, където е представена и повече информация и съответно източници. Освен това в литературата на български език преобладават по-скоро политическите коментари за преструктурирането на икономиката и приватизацията, в зависимост от конкретната ситуация или период, който се разглежда и затова сте права, че е необходим критичен анализ на литературата. Със сигурност примерът на Турция е интересен и ще се запозная по-детайлно с това.

Но всъщност каква е целта? Да се формулират конкретните обективни, а и субективни причини за състоянието на икономиката и финансите днес. И най-вече, да се откроят предложенията за тяхното бъдещо развитие (на икономиката и на финансите). А състоянието показва, че преобладаващата част от икономиката е концентрирана в сферата на търговията, и то точно за малките и средни предприятия. Каква част от фирмите са свързани само с държавата и съществуват само заради това (под формата на субсидии, обществени поръчки и др.), е трудно да се даде конкретен отговор и е необходимо повече време за изчисления. Но, както за всичко останало в живота е важно началото или това, че „нямаме втори шанс, за да създадем първо впечатление“. Така за състоянието в момента причините трябва да се търсят в началото на трансформирането на икономиката. Но и по-късно, въпреки грешните ходове, практиките за преструктурирането на икономиката са продължавали в тази насока. А всъщност можем ли да разглеждаме тези 25 години еднозначно или трябва да наистина да разглеждаме всички дейности като двусмислени такива, както посочва и проф. Богданов в коментара си, че „Човешките дела и дейности са опасно двусмислени“.
Тема № - 119 Коментар № - 7847 Ирена Николова - 2014-12-11 16:51:44
Благодаря за отговора Нинел. Емоционалната нагласа е нещо лично, което трудно се променя с аргументи. Така че без надежда за промяна на картината, която сте нарисувала, нека аз да ви подаря обещаното, а вие се опитайте да разберете, че тази картина, първо, няма как да не е различна при различните хора и, второ, че тя се променя и вътре в един и същи човек. Разбира се, това става, ако неговата емоционална нагласа се променя, а тя се променя дори и когато той е възрастен. По-големият проблем е заблудата по т.нар. цяло. Аз се досетих, че вас ви тормози цялото, наречено България. Ами то и по-рано не е било цяло, а стана и още по-нецяло в условията на съвременното отваряне.

Тези милиони хора, които напуснаха България, Нинел, и тях ги е тормозил не само недоимъкът, тормозела ги е и липсата на токова цяло. Те вече почнаха да се завръщат. Реторично увлечена от вашата картина, не сте казала нищо по въпроса. Защо се завръщат? Защото дори да са се оправили прилично с недоимка, те и за тамошното са установили, че е толкова нецяло, колкото е и това в България. Установили са го, защото са мислещи същества, макар и да не говорят по въпроса, а дори и да не осъзнават неговия отговор. Така е, защото човешките мисли често са скрити в емоции и дори в отделни техни нюанси.

На нас по-сложните и речовити люде много ни се иска да стоим по-горе от долните, за които твърдим, че не мислят. Има ли общество, има разслояване и чрез друго, и чрез ценността на мисленето. Аз се бунтувам по въпроса и упорито твърдя, че всяко човешко същество мисли. Но мисленето е и ценност, която може да се цени и без да се мисли. Ако някой презира друг, казвайки за него, че не мисли, по този начин презиращият се различава и поставя по-високо, което ни най-малко не означава, че той мисли. Човешките дела и дейности са опасно двусмислени.
Тема № - 119 Коментар № - 7846 Bogdan Bogdanov - 2014-12-11 10:20:07
Моля за извинение за разсеяността ми. Забравих да сложа песента на Ал Бано и Ромина Пауер, ето официалният й вариант. Проф. Богданов винаги е казвал, че една научна теория е добре да бъде показана и с произведение на изкуството. Ето, за това говоря, когато трябва да дадем дефиниция на пронятията в българския преход. Никой не може да избяга от това, което виждаме, независимо от пропагандата, монипулациите, лъжите и измамите.
По лицата им ще познаете ценностите им.
- Сталин, Хитлер, Мусолини, Чаушеско, Саддам - ценности белязали лицата им
- Мартин Лутер Кинг, Майка Тереза, Джон Кенеди, Папа Йоан ХХІІІ, Ганди - ценности огряли лицата им.
Обяснението с думи е излишно
Al Bano e Romina Power - Liberta OFFICIAL VIDEO VERY RARE !!
https://www.youtube.com/watch?v=ojTrHaOoa10

https://www.youtube.com/watch?v=ojTrHaOoa10
Тема № - 119 Коментар № - 7845 ninel - 2014-12-10 13:36:22
Уважаеми проф. Богданов, много ви благодаря за предложението за подаръка. С удоволствие ще дойда да си го взема! Като говорим за книги, то правя уточнението, че българската приватизация е изследвана много, сравнявана, оценявана от наши, американски, европейски автори и агенции, които Ирена трябва да вземе пред вид с критичен поглед, и които не виждам да е ползвала.


Разбира се, Вие сте прав и това е очевидно. България, въпреки всичко, се отвори към света и се надявам да продължи да го прави. България има малки собствени източници на растеж и те намаляват, и в материален и в интелектуален обем и качество. Затова нейният начин за развитие е да възприема продуктивно от вън. Да възприема от вън постижения на науката и постижения на развитието на ценностната система на добрите, отговорните, създаващите хора, това е първото и това е ролята на образованието, затова то е базата на развитието на България, която обаче също доста е изтъняла.
Но България се отваря към света въпреки приватизацията, а може би основният резултат от приватизацията е пречка за по-бързото й и смислено отваряне към света. Така си мисля. Защото и масовата и касовата приватизация всъщност доведоха до резултата, който виждаме: Една малка част от предприятията наистина попаднаха в ръцете на добри мениджъри, но голямата – в ръцете на унищожители, които нямат никакво намерение да отварят България към света по друг начин, освен да си отворят сметки в швейцарска или пуерториканска банка с придобитото от унищожението. Т.е. в ръцете на обикновени мародери. Точно това е въпрос на ценности. И за това за мен той е основният, от който трябва да се започне пре-прочитането на историята на “прехода” и дефинирането му.

Резерватна икономика, робски сайт .... и no man’s land
Те нямаха инструменти да се противопоставят в плановете си на освободените енергии на свободната воля. Сега в България, свободната воля е свободна само малко, в някои оазиси като нашият, но е отворена вратата към свободата й. И ако нещо наистина “чутовно, велико” ми дава право на удовлетворение, в иначе нищожния ми раетски живот, в който ме постави и “прехода”, и аз самата, съгласявайки се да живея в него, то е, че може би с нещо малко и с нещо нищожно, и аз подпирам тази врата отворена. Отворената врата е ценност, която имаме въпреки и независимо и е ясно, че е различна от ценността “желязна завеса” или “китайска стена”.

Швейцарско сирене
Сега България прилича на швейцарско сирене. Има острови, като нашия, като тези на някои български фирми, Вие с право посочихте Фантастико, и чужди като Икеа и Ринг София, на свобода и разнообразие, но има много повече острови на робството.
Обикновено наричам днешния резултат от “прехода ни” с две понятия: “резерватна икономика” и “робски сайт”. Това е доста страшно и объркващо, след като сме стигнали до тук под лозунгите за Свобода и Пазар, но по-страшното би било да се превърнем в “ничията земя”. А такава опасност – има. Т.е. има опасност да не надделеят островите на свободата, а робията да превърне България в Ничия земя.

Какво беше сгрешено в българската приватизация, която основно дължим на “царя-мениджър”, за да имаме всички тези проблеми сега? Първо – ценностната скала и система.
Все пак “царят-мениджър” не остана както Тургут Йозал с прозвището “турският Маргарет Тачър”, а остана като “горския цар”. Йозал го няма, с открити четири отрови тялото му, а горският се радва на добро здраве и благоденствие. Не го обвинавям разбира се за това, посочвам разликите. Ценностна система, и на нещо важно като ценност – жертвеготовност за народа си. Йозал пожертва себе си, защото приемайки тази политика, той постави живота си в услуга на народа си. (Тук оставям на страна колко е критикуван, вкл. в научна литература, за “популизъм”, с което, явно не съм съгласна).
Царят-мениджър пожертва народа си, с което мисля, безспорно не е мислил, да му служи.
Щом един народ може да бъде пожертван от царя си, и този народ мълчи, “глухо и страшно дрънчат измами”, то в този народ, веднага “от вън” различават “робския сайт” и на него се нахвърлят (и се нахвърлиха) досущ като ордите на Атила – грубо, арогантно и безпордонно, псевдо-инвеститорите разпознаха “робския сайт”.
С лозунгите за “свободния пазар” и “държавата – лош стопанин”, те приватизираха идеологически за по 1 лев или с други думи “освободиха народа от общонародната му собственост”. Такава свобода ли искахме? “Свобода”, от която на първия етап от приватизацията изчезнаха 60 000 работни места, без да бъдат заменени от по-ефективно и по-технологично производство. И свободата на българският гражданин “да си избира родината” тръгна по света.
Ценности – и ценности
Свобода – и свобода
Свободата като ценност,
Свободата като цинизъм
Цинизмът като свобода и Освободеният защитен цинизъм.

Ал Бано и Ромина изпяха това
“Свобода,
когато един хор издигне глас
пее
за да те има теб.
Пълната свобода над болката
В живота на хората
Расте всеки ден цинизмът на управляващите
спрямо смирените,
но се ражда слънце в нощта и в сърцето
на слабите,
а от тишината ще се роди
Глас.”

Да се върна на понятията.
Свобода. Това понятие беше цинично употребено в началото на българския преход. Всеки човек е роден със свободна воля, значи той има подсъзнателен стремеж към свободата. Ето това беше използвано цинично за лъжа и измама.
От какво беше освободена България като държава и народ с приватизацията и прехода? Собствеността беше дефинирана в правно отношение “преди промените” като “общонародна (държавна). Следвователно държавата и народът бяха освободени от собствеността си, която, казва Аристотел, е източника на достойния живот.
Браво за освобождението! Ура, цветя и балони.
Също така както, през периода 1945-1951 г. “индивидите” бяха “освободени” от “свещената и неприкосновена” (по Търновска конституция), частна собственост. Следователно “индивидите” бяха “освободени” от собствеността си, която, казва Аристотел, е източникът на достойния живот.
Браво за освобождението! Ура, цветя и пушки.

Аз се чудя наистина, наистина съм удивена, как този народ, как това население, е изобщо живо и го има на този свят и на тази земя, наричана Българска държава.
Воля за живот...?
С това, и с тези единосъщни освобождения, нито у индивидите, нито у държавата, нито у общността остана достойство.
“Робският сайт” е на лице в своята пълнота и цялост. Да заповядат господарите!
И така, робите са на лице, и господарите са на лице.
Но планът започва да се проваля. Защото:
Естествено, започна съпротивата на робите. Първата и най-масова форма – бягството. Те започнаха масово да бягат, като 2 000 000 роби избягаха от робския сайт. ... до сега! Ама мизерстват, ама тоалетната им е на балкона ... Бягат, бягат и пушек се вдига. За свободата, Санчо! При социализма имаше строги и ефективни мерки робите да не бягат, а сега няма начин да бъдат спрени. Ужас. Проблем! No man’s land ....?

Тогава ще направим така, че робите да станат ....“индианци”.
Но не свободни индианци, защото свободните са диваци и не са цивилизовани, а резерватни-цивилизовани. Ще направим туризъм, PR, реклама, ще показваме народни хора и песни на чужденците, и робите ще станат кротки резерватни индианци. Колко се печели от данък върху сувенирчета, които изработват индианците (внасят ги от Китай)? Нищо! Ужас! Е, ще разчитаме на еврофондовете. Еврофондовете- манна небесна Божия храна за правителствения приход. Ако може и няколко милиарда поне 1-2 от комисионни от Русия.

Това “Преместване На Рамката” имаше успех известно време. Но, вече стана гротеска към наше време. Така или иначе – има индианци все още, за известно време...
Казах за “преместването на рамката”.
Това е цяла теория, която ни прилагат от началото и до сега през “прехода”.
Но тя е въпрос на друг разговор. Бих искала да ви я разкажа, как тя се случи наистина в България.
Сега ще кажа като Ферма –“нямам място на този лист да покажа решението на теоремата”. Много е интересно решението на задачата, обаче нямам време и място тук. И какво стана? Ако не го решите сега, ще ви трябват 200 години, за да го решите и може решението и след 200 години, да е грешно.
Наистина, в края ми става освен тъжносмешно. Както Николай Генчев и Венци Антонов направиха смешната история и политическа икономия.
И се сещам за Зорба гъркът.
Ех, как хубаво гори…
Икономическият модел на българския преход е наистина сложен и сериозен. За сега и между другото, нека се посмеем над Политикономията на грабежа и измамата, наричана български преход. Тя го заслужава, …. както и аз “Лореал”.
(И да проверим за свободни места за камериерски в по-добър курорт (без руски туристи, ако е възможно).

Само едно нещо още. Свободата е несъвместима със страхът. Ниеживеем в страх и ужас, защото Политическата икономия на измамата и грабещата ръка на анти-пазара (преход) ни заплшва много сериозно. Страшен, невероятно потресаващ е случаят с Петко Сертов, страшни и потресаващи са обезумяванията на българи, които не по пет, а по шест на нож умират от самозапалвания и насилствена смърт ежедневно в България. Затова може да ме упрекнете за смехът . С право. Но искам да кажа. Преходът беше глупаво измислен и заслужава гротеска, глупаво осъществяван и затова, не е осъществен и до днес. Затова никак не се възхищавам на Лукнов, поп-Лукановия внук.
Това, което властва у нас е не Свободата, а страхът, всяваният страх и адът на безчовечието, с които се борят малките островчета на свобода сред робския сайт. Нека да си пазим нашето мъничко островче на свобода. “Сърце, душа за Левски - София!”както скандира разпалено агитката на “Левски” в тези тежки за нас левскарите, времена. “Сърце, Душа!”
Щом идеята е жива, щом и паднали, и в Б група да отидем, не сме сломени, а се смеем, и даваме “Сърце и душа” , чисто сърце и чиста душа, са всичко, което ни е нужно, за да оживее някога, Идеята, “България ще грее сред всички народи!”. (Васил Левски)
Тема № - 119 Коментар № - 7844 ninel - 2014-12-10 11:25:49
Ами, да, ето една от ценностите – тя се усеща в това, което сте написала: отворената среда, едно от израженията на реалната свобода. Отворената среда уж едно и също място, а в него отсам безобразия, оттам изблици на енергия, хаос и безредие, но и странни подемания на сила, като в голямата природа, където до катастрофата и смъртта тръгва живот. Та помислете по този въпрос. Дали трябва да продължим със старата бедна идея, че България е една на света, или е по-вярно другото, че тя е и едно, и повече в това едно, което не просто му принадлежи, но и участва в друго? Задачата не е никак лесна. Би трябвало не да ни боли, че това едно, откъдето и да го погледнеш, не е достатъчно едно.

Би трвбвало друго - да усвоим формулата на отвореното едно, чийто части участват и в други също модулно устроени единици. Съвременната бавно и мъчително отваряща се към света България не е тъжно идентично на себе си нещо и дума, както за съжаление мислим и за всички други неща и думи. Тя е отворена и неидентична на себе си единица, каквато е и всяко човешко същество, въпреки не малките и негови, и чужди усилия то да бъде именно то. Също като старата наука и нашата интимност е устроена именно така - на принципа на прекалената идентичност.

Оттук и многото идеализации, с които живеем, и многото разочарования, които ги следват и които не са друго, а начало на по-добро разбиране. Лошото е, че разочарованията са чувства, а чувствата се ценят, поради което и в повечето случаи се спира до тях. А трябва да се отива нататък – и в мисленето, и в действията. Но защо впрочем не дойдете да ви подаря от книгата с есета по тази тема? Благодаря ви от сърце за коментара!
Тема № - 119 Коментар № - 7843 Bogdan Bogdanov - 2014-12-09 08:50:39
Уважаеми проф. Богданов
Знаете, а и всички знаят, че разговорите с Вас са особено интелектуално удоволствие. Ценя много високо, Вашите усилия да дефинираме „прехода” в България (да го дефинираме ,ние, НБУ).
За съжаление, малцина откликват на това усилие тук.
Наистина ценя усилията на Иренка в тази посока. На младите хора трябва да се помага, включително с предизвикателство, което тя има и от Вас и от мен с началното ми „да”-„не”.
Честно казано, Луканов не ми е интересен, за разлика от интереса на Георги към него. Мисля, че да му се издига такъв паметник е нещо като „запомнете Херострат”. Но за съжаление, той присъства в цялата тази кукувича прежда на „прехода”. Присъстват и други достойни и недостойни, и такива, които не са могли да покажат достойнство и такива, на които са им попречили да покажат възможности в посоката разкъсване или сближаване на ножицата „difference between consumers’ valuation and production costs”.
Затова мисля, че наистина има прости истини, но пътят до тях е труден, когато ги усложним с отклонения. Но без „отклоненията”, не можем да отидем до простата формула. Представям си колко дъски е изписал Айнщайн, за да се стигне до простата формулка. Ние изписваме тези дъски и е редно да ги изпишем, колкото и много да са. Затова наистина ценя усилието Ви да ни накарате да ги изпишем. Както казвате с право – това е Нашата работа.
Всъщност, въпросът е много по-сложен, ако се оплетем в кукувичата прежда. Затова казах, че е лесно когато формулата е открита и когато тя е проста, а е проста, защото истината наистина изглежда „просто” – на края.
Също така, не случайно дадох двете формулки на мирозданието. Формулки, прости, ... но на мирозданието.
Това, което виждам днес в България, и което е резултатът от „прехода” са тези две формулки. Всяка сила има равна по големина и противоположна по посока антисила. Това, което виждам като резултат, причините за който се коренят далеч в миналото на 80-те, и в тази „приватизация” е именно този закон, простичък, но справедлив и верен. Силата на недоволните срещу силата на доволните от т.н. приватизация. И тези антисилата – тази на недоволните расте и ще расте, докато се изравни със силата на доволните. Те се сблъскват и от сблъсъка им се ражда пътя към равновесието, опорната точка, от която можем да се оттласнем към новото и надявам се, надявам се в името на доброто, към по-добро. Само лоста липсва, но и той ще се намери. Закон на мирозданието.
Да, на младите хора трябва да се помага, но и Природата им помага. Невероятно, но факт. Марая Кери кръсти един свой албум „E” stands for energy”. Нима е чела Марая Кери Общата теория на Айнщайн, или пък просто е възхитена от съществуването на енергии, и в частност екологичната такава? Може би да, Общата теория е общо взето разбираема, за разлика от Частната. Но не вярвам. Мисля, че го е направила или по идея на мениджърите си, или... защото това е просто Закон на мирозданието. И ние всички го усещаме, той е в нас, и ние се подчиняваме на него, водени сме от него дори несъзнателно.
Затова антисилата набира сила силата. F2=F1=F
Затова ги има и Икеа и „гръцкия мол” Sofia Ring Mall. Те са антисилата на „грабещата ръка” на псевдо-пазара ни.
Те са наистина анти-силата на нашия псевдо-пазар, получил се в ужасна, уродлива форма, в резултат на „приватизацията”. Това, което особено ме възхищава, наистина ме възхищава, как тези мега-бизнеси почиващи на наука, човешки и конкуентни ценности,, не се страхуват да застанат един до друг .... и един срещу друг със „заместващи стоки и услуги”. Как те не се страхуват от конкуренцията, а са ... приятели – създатели на блага, един до друг...!
Може би да коментирам Икеа и Ринг София мол е „конфрликт на интереси” от моя страна, защото имам особено добро, лично чувство към тези две фирми. Като занимаващ се с екологично и социално счетоводство човек, не мога да не се възхитя от ценностната система на Икеа (ако звучи като реклама – нека се отстрани от текста). Това е скандинавски стандарт, той не е „континентален”, нито „английски”.
За Ринг София по случайност знам още преди да се построи и пак е нещо лично. Снаха ми и синът ми веднъж били в някакво кафе, някъде си, в Европата, а може да е било в Азия, не помня точно. Но помня точно, какво ми разказаха. Близо до тях стоял скромен „човечец”. Заговорил ги, (може би чул български език в неочаквано място) разбрал, че са българи и бил много радостен, този скромен човечец. Разказал им, как строи в София, Ринг София Мол, разказал им какво представлява като идея, и как се радва, и се надява, да направи хората в България по-щастливи, с това, което прави.
Затова казах, пазарът, чийто вътрешно присъщ и неотменим белег е конкуренцията, тази, която вие прозорливо видяхте в Икеа, и стоящият до нея Ринг София мол, не граби, той създава. Той има ценности, той не е мутра, той не краде безогледно от другите тяхната собственост, труд и достояние. Той, в крайна сметка, прави хората ... щастливи, а не нещастни, безимотни, отчаяни, роби и просяци без достойнство. Той е това място, тази система, тази структура, в която хората могат да бъдат щастливи един до друг, бидейки конкуренти, както това е случаят с Икеа и Ринг София Мол пред очите ни. Затова си мисля: българската приватизация е проста кражба, направена от същите по дух, маниер и стил, по същата идеология, но с различни понятия, хора, и по същият начин, по който те откраднаха паричното богатство, банките, кооперациите, земицата, къщите, откраднаха живота на хората. Направиха го пъсия начин, в същия маниер и стил в периода 1945-1951 г.. Стилът е важен! Стилът издава, демонстрира, показва на длан, ценностната система...
Смятам, че аз съм от поколението, чийто живот беше откраднат. Не просото ограбен, а откраднат. Аз съм от неудачниците, балъците, робите без достойнство. Не съм светица, знаете, гневя се понякога, макар и рядко (и се старая да изкореня този порок от себе си), но и няма начин да простя напълно. Вероятно това също е „конфликт на интереси”.
Това е „конфликт на интереси между ценности”. Ценностите на Икеа и на „човечеца”, не са ценностите на приватизаторите в България. Не, не са. Това е очевидно.
Т.е. може би е добре да разсъждаваме върху „ценностите” (values). За мен е по-вярно за нашия анализ да видим какви са ценностите на Луканов и другите Херостратовци на „прехода”, какви са ценностите на Икеа, какви са ценностите на „човечеца”, построил Ринг София мол. Тук е разликата и този, според мен, е начина да разплетем „кукувичата прежда на прехода”.
Разговорът е дълъг. Дъските трябва да бъдат изписани. Неизбежно е, ако искаме да стигнем до истината.
Тема № - 119 Коментар № - 7842 ninel - 2014-12-08 12:37:50
1  2 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 115865

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 128114

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 20125

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32710

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134312

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 94238

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 29053

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17755

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180835

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60755

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA