БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

По долното течение на Ахерон или как се променя пейзажът
ПЕТЪР ДИМИТРОВ

Откриващата ни се действителност като истина за много текстове
ЕПИР

Най-напред – защо Епир? Защото непременно това ще ни даде сведения за вече станалите митични “дорийски инвазии (нахлувания)”. Неминуемо се налага необходимостта да разгледаме данните на целокупната наука, ако искаме да не повтаряме клиширани фрази на съвременни описвачи на елинската култура.

В едно изключително изследване върху крайбрежните системи имаме и подобаващ резултат от геоморфологично, топографско и разбира се археологическо проучване в минали времена. В долината на реката Ахерон са намерени не малко останки. От литературата, поне от 8 в. пр. Хр., Омир е очертал едно интерсно поле, за което можем да прочетем в Одисеята, песен 10, ст. 499-565.
В този епизод трябва да направим уточнения, за да стане разбираем. Одесей е при Кирке (или побългарено ‘Кирка’), нимфа, божество от по-долен ред, но безсмъртна. Одисей в своя ‘ностос’, т.е. завръщане към малкото си царство на остров Итака, преминава през много премеждия, които са наложени от битието му на воин и най-вече заради това, че със своите другари убива Едноокия (Циклоп) Полифем, сина на Посейдон. В плен на жестоката Кирке, Одисей все пак е пуснат да си замине заедно със спътниците си. Но той иска да посети подземното царство, където властва Хадес (тук пак побългарено “Аид”), за да се види с прорицателя Тирезий (на старогръцки Тейресиас) и да получи прорицание. Хадес, откъдето на български думата ад, се намирал от другата страна на Океана, т.е. морето, което заобикаля сушата, както са били представите на древните. И там е Персефоне, дъщерята на Деметра, която Хадес похитил и завел в подземното царство. Както е казано в стих 510 “чернолистни тополи и неродовити ракити” – това е според Омир част от флората на мястото, което ни интересува. Защото реката Ахерон, която отвежда в ада, се намира в Епир.

“След като дълго се валях и дълго ридах на леглото,
с тези слова отговорих на гиздавокосата Кирка:            500
„Кирко, в това пътешествие кой ще ми бъде водител?
Кой е достигнал дома на Аида със черния кораб?”
Рекох така, и отвърна ми тя, над богини богиня:
„Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее,
никак не се безпокой, че ти липсва водач през морето.  505
Мачтата само сложи, върху нея платната опни и
плавай без страх. Ще повее веднага дъхът на Борея,
щом като с кораба вече преплаваш нашир Океана,
гдето е равният бряг и дъбравата на Персефона
от чернолистни тополи и неродовити ракити,                 510
кораба там закотви до въртопа дълбок океански,
ти пък самият слезни в плесента на дома на Аида.

Там в Ахеронт устремява водите си Пирифлегèтон
заедно с Кòкит, а той е ръкав на водите на Стикса.
Сливат се край канара многошумно и двата потока.       515
Най-сетне стигнеш ли близо, герое, където те пращам,
ров изкопай на квадрат приблизително лакът на лакът,
около рова възлей възлияние на мъртъвците
най-напред с мляко и мед, след това с кехлибарено вино,
трето с вода. Посипи го със светло брашно ечемично.     520
И към безмощните сенки молба възнеси, обещай, че
ще принесеш от Итака най-тлъстата ялова крава
в жертва на тях върху клада със дарове много изрядни,
а на Тирезий отделно дарение да обещаеш
в жертва овен чернорунен и личен от твоето стадо.        525
След като там се помолиш на славия сонм от покойни,
Черна овца и овен принеси им въз ямата жертва.
Нека към Ереб да гледат. А ти настрани извърни си
към океанските струи лицето. Тогава при
тебе цели рояци души от покойници скъпи ще дойдат.   530
В същото време поръчай на своите мили другари
да одерат умъртвените с мед безпощадни животни,
в огън да ги изгорят и безсмъртните те да приканят –
бога всемощен Аид и ужасната Персефонея,
бързо пък сам измъкни кръз бедрото двуострия меч и     535
седнал въз рова, недей позволява на сенки безмощни
да приближават кръвта, докато не разпиташ Тирезий.
Скоро и сам той, водачо на войни, ще дойде при тебе,
да ти открие на пътя посоката и дължината,
как у дома да се върнеш по рибните морски пътеки.”      540
Рече така, и веднага изгря златотронна Зората.
Кирка тогава ми даде и плащ, и хитон да надяна.
Сложи си нимфата дълга и светлосребри одежда,
нежно тъкана, ефирна, опаса снагата си с пояс –
целия в злато, след туй на лицето си булото спусна.        545
Аз, през палата преминал, заръчах на моите хора,
след като с кротки слова ги пробуждах, на всеки отделно:
„Хайде станете, другари, от сладкия сън се свестете!
Време е вече да тръгнем. Напъти ме мощната Кирка.”
Рекох така аз и лесно придумах сърцата им смели.          550
Но и оттам не изведох без загуби всички другари.
Най-млад от всички ни беше на нашия кораб Елпенор,
в битките най-малко храбър и в разума най-малко силен.
Той от другарите там надалече, натегнал от вино,
място прохладно потърсил в свещения дом на Цирцея.    555
И щом в просъница чул суетене и говор на хора,
скочил в мига на крака, но уплашен забравил, че трябва
да се извърне назад, за да слезе по дългата стълба,
а се търкулна от покрива долу. Строши си веднага
вратния прешлен. Душата му слезе в подземното царство. 560
После, преди да излезем на другите рекох словата:
„Може би мислите вий, че се връщаме по домовете
в мила родина! Но Кирка ни друга цел предопределя:
мрачния дом на Аид и на Персефонея ужасна,
там да попитам душата на тивския старец Тирезий.”         565
(Превод от оригинала: Г. Батаклиев, 1971)

Какво ли няма в това силно поетическо описание и както вече се разбра, това е основна отлика на древното от сегашното и в това се корени трудността на възприемането и разбирането на древната елинска (а и не само елинска) мисъл. Затова е и трудно да гледаме на древните сведения поотделно (дискурсивно) и да ги анализираме преди да ги свържем в заключение. Античната мисъл, макар и на пръв поглед близка и понятна, в крайна сметка ни се изплъзва и ние се загубваме в меандрите й, освен ако не сме си избрали подробен план и не го следваме, както се върви по път с карта в ръка.

Но... ето плана: Да анализираме даденостите на пейзажа с резултатите от постиженията на модерната точна наука и да се опитаме да теглим изводи и да правим заключения от гледната точка на разбирането за елинската култура.

Какво забелязваме: на първо време фрапантна разлика между древните сведения от Омир насам, но и археологическите разкопки също не достигат да попълним липсващото в картината. Долината сега е съвсем различна! Това е резултатът, а другото – нашите модерни представи, дошли от интерпретирането на сведения от книгите, са направо идилични и не са верни. Кое къде и как е било? Какви са били формите, съществували в древността? Това е валидно за всяко едно описание, не само за долината на реката Ахерон.

Изследвачите   Mark R. Besonen, George (Rip) Rapp и Zhichun Jing (Hesperia Supplements, Vol. 32, Landscape Archaeology in Southern Epirus, Greece 1(2003), 199-263 Besonen, M. 1997. "The Middle and Late Holocene Geology and Landscape Evolution of the Lower Acheron River Valley, Epirus, Greece" (M.S. thesis, University of Minnesota) виждат в случая несъответни измерения на Сладкото езеро или Сладкия залив, сега залива Планари, където нито природата, нито очертанията съотвтстват на езерото при  древния Ахерон, нито дори описанията на възвишението Кастри през класическата епоха (около 5 в. пр. Хр.).

Отношението между хора и заобикаляща среда в южната част

на Епир е може би концептуално най-силната част на този регионален проект. Какво по-добре би обяснило странното в живота на обитателите на тази “дорийска” земя, ако ли не обстоятелствата на природната среда. Най-напред надпреварата между археолози и естествоизпитатели довежда до изненадващото твърдение за датирането или т.нар. хронология, която, както вече видяхме, в археологията се основава само на относително датиране и не особено надеждния метод с С 14. 

Но и британецът Nicholas Hammond, авторът на модерната още от 1967 г. теза за дорийските нашествия теза, проучвайки Епир, твърди, че заливът на Ахерон е бил доста по-обширен (Hammond 1967, 69) в старите времена, както свидетелстват и древните писатели Тукидид (История на Пелопонеската война, 1.46.1-5), Страбон (География на Елада 7.7.5) и др. Тукидид казва, че по време на войната коринтяните държали в залива 150 кораба. Според Хамънд в залива има големи наноси, което е потвърдено от геологическите проучвания. По-ясна става картината и се достига до абсолютна хронология (т.е. самостойна) с разкриване на еволюцията при Сладкия залив.

Топографският анализ ни дава основание да твърдим, че езерото/заливът е имал друга форма. С. Дакарис ( The Nekyomanteion of the Acheron, Athens 1993), гръцки изследвач, Найджъл Хамънд и други изследвачи изследват директни сведения, но все пак са били повлияни от днешната действителност. Те са надценили размерите на очертанията и не са държали сметка за разполагането им във времето.  Това се дължи главно на липсата на съчетаване на данните за еволюцията на езерото с тези от геоморфологичните изследвания. Спецификата се занимава с това как е възникнало и кога езерото/залива, природата на водите, което довежда до второ важно наблюдение. Езерото е било реалност, за което говорят и по-късни писатели като Плиний, Ливий, Павзаний (Plin., HN4.1.4; Livy 8.24; Paus. 1.17.5).  В почти наше време William Leake през 1809 г. описва залива  и долината като мочурище с няколко отделни открити басейни.  За него недвусмислено в подножието на хълма Кастри се е намирал наносният мочур на Ахерон, но и той не е допуснал, че природата и размерите в античността са били различни.   По същество явно езерото е било  по-малко, но после с наносите се е разляло и станало по-плитко и е заело по-голямо пространство.

За последните пет хиляди години геологическите и екологическите реконструкции ни позволяват да видим накратко следната картина на еволюция. Между 1050 и 1040 г. пр. Хр. се откриват овъглявания и останки от коренища, ок. 1500 г. пр. Хр. – разложена растителна маса, с примеси от органична материя, може би култивирани треви и др. растения, почти вкаменена; още по-стар органичен материал от ок. 3500 г. пр. Хр.; а дърво от много по-късно – от 2-3 в. и пр.

Резултатите отново ни показват как морето е навлязло на изток на около 500-900 метра в долината и това е станало ок. 2100 г. пр. Хр. В няколко С 14 анализа самостойната хронология е стабилна за крайбрежната линия за времето от края на 3-то хил., та чак и до сега.

В заключение, както още от Омир се знае, долината на реката, която водела към подземното царство, е имала друга оформеност, различна от сегашната. Сегашният залив е много по-малък, а езерото на митичния Ахерон го няма. Самият Ахерон сега тече южно от Кастри, докато в онези стари времена е било точно обратното – намирал се от северната му страна. Четири хиляди години са били необходими за да стане това. През това време крайбрежието на Сладкото езеро се е придвижило на около 6 километра.

 Значи след средата на 7-то хилядолетие бавно морското ниво спада и така се е образувало мочурището.   Около две хиляди години по-късно, когато започва епохата на бронза,  морето достига северния край на залива и образува една тясна ивица, ръкав покрай хълмовете. Днешната сателитна снимка ни показва това: на сайта на западното крайбрежие, при Превеза, до т.нар. залив Амвракикос.

Ако се върнем към Одисеята, в песен 10 ст.508-515, там са описани събития, които ни отвеждат поне в 12 в. пр. Хр. Няколко реки, Пирифлегèтон заедно с Кòкит, ръкав от водите на Стикс, се вливат в Ахерон. Езерото не се споменава и това дава основание на някои да смятат, че то се образувало по-късно през историческата епоха – през Архаиката и Класическото полисно време на 5 в. пр. Хр. Тукидид фактуализира, че “до него е проливът за морето”. Т.е. езерото и морето (Тукидид има предвид Сладкото езеро) са били съвсем близо и само една тясна ивица ги е разделяла. Ето точно какво е казал Тукидид в 4 книга, гл.46 на своята История: “има пристанище и над него се намира град, настрана от морето, в Елеатида в Теспротида, наричат го Ефюра. Като тече през Теспротида река Ахерон се влива в залива (където е пристанището), откъдето идва и името му...”.

Интересни са три аспекта: изследването на палеолитните данни от терена, използването на резултатите от съпоставянето им за идеи за това как са били заселени тези земи през палеолита, и накрая дали може да се направи стратиграфия и хронология.

Т.нар. “палеореконструкции” на околната среда могат да покажат влиянието на хората, живяли по тези места, върху природата, където те са ловували и използвали огъня, а по-късно и обработвали терени. Картината от палеолита и мезолита е бедна, по-скоро природната среда е оказвала своето влияние върху хората. Геоморфологичните процеси, климатът, отдръпването на морето, промените в течението на реките, флората и фауната са важните показатели.

Както и преди палеолита (преди 10-то хилядолетие) средата в южен Епир е била много различна. Климатът е бил много по-студен и много по-сух, ледници са сковавали планината Пиндос, а континеталният шелф (крайбрежната ивица) е бил равнина  след отдръпването на морето. Брегът в следствие на това е слабо засегнат от влиянието на вълните. Флората е обедняла и е имало само ниски храсти, типична степна растителност, а дърветата били рядкост и само в закътани места, като долове и пр. Тревопасните големи животни като бизони, диви биволи, диви магарета, антилопи били повече на брой от човеците.

Но както често пъти става, след студеното идва топло или.. пълен мраз. В случая снеговете и ледовете са се стопили и нивото на водите се е повдигнало и равнините са били наводнени, тревата за животните е останала под водата, а крайбрежието се е променило. Това на свой ред довело до буйно избуяване на дървета в доловете и равнинните терени, появили се елени, прасета и пр. Довлечените от водите коренища, остатъци от човешки заселвания и др. затлачили коритата на реките, те се разклонили, образували разливи, делти. Но по-важно е, че човешката дейност е вече непрестанна. Карстовите форми, варовикът улеснил образуването на басейни с прясна вода  и по това се анализира и как са били заселени областите в Епир около брега.         

Не е безинтересно да се спомене за изследванията на почвата. Червени наноси (седименти) служат за датиране през времето на палеолита. В комбинация с археологическите находка те са ценни ориентири за приблизителното определяне на хронологията.

За появата ма мочури в общия пейзаж на Епир вече говорихме. Остава да кажем,че   планината Пиндос отделя Епир от източна Гърция, а заливите на Коринт и Амбракия – от централна и южна Гърция. Така обитатаващите там са били относително отделени и независими в културно отношение, но и по-близки с Балканите и Италийския п-ов, отколкото с останалата част на древна Елада и Егея. До Балканите се е стигало лесно по долините на централния масив в северо- или югозападна посока. До Италия се е стигало в ледниковите времена по крайбрежните равнинни терени, а в по-топлите – по море. През Коринт до южна Италия било по-сигурно човек да мине, отколкото по пълния с опасности (и до сега!) път покрай Пелпонес. Това са били факторите, които са притегляли човеците към Епир за векове било по суша или море, от Италия или югоизточна Европа. През палеолита това е било по-сигурно убежище сред богатата природа. Тук пак да кажем, че именно в терените с “червена земя” се са запазили следи от тези ранни заселници. Тогава как Епир е “помогнал” за по-многобройното заселване.

Както и да е било, дали заселниците са се “усамотявали” тогава и са се самоизолирали е друга тема, за която можем само да гадаем, но факт е, че и до ден днешен тази тенденция е запазена. Почти всички исторически известни заселвания след епохата на бронза, около началото на епохата на желязото, се намират в непосредствена близост до разглежданите богати екосистеми, с много води и благодатни почви (не забравяйте “терра росса”, червената пръст) , а и с ценни разнообразни археологически артефакти.

Ето това е приносът на този интердисциплинарен метод (думата ‘метод’ е на старогръцки и думата за ‘лов’ на знание, проучване’) на изследване на природните дадености – да ни помогне да разберем как се е стигнало до изразеното поведение на човека. Вече споменахме за усиленото развитие в и около Сладкия залив/езеро в историческата епоха, за която имаме и литературни, но и други писмени сведения.

Осем хиляди години са се изминали откакто първите заселници на източната част на областта около древния Коринт са започнали да оставят сериозни следи. Колко можем да сме сигурни, като казваме, че познаваме тази област и можем смело да дадем определения за миналото от преди 10,000, 8,000 или 4,000 години?

Науката е напреднала в изнамиране на метод за определени детайли, но до по-общи заключения не се достига. И ние ще се въздържим от тях.


ADMIN СЪОБЩЕНИЕ:
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.



Коментари по темата
Здравейте...мога ли да помоля Габриела,да се включи в дискусията във фейсбук страницата на https://www.facebook.com/VMBulgaria?fref=ts...там усилено хората искат да разберат подробности относно другите страници на Орфическата книга от НИМ...Благодаря предварително...Сърдечни поздрави от Холандия!
Тема № - 70 Коментар № - 7473 албена коларска - 2013-07-14 01:26:21
Ще публикувам в понеделник текста, който обещах преди двайсетина дена. В него съм свързал казваното по различни поводи по темата говорене и същевременно съм резюмирал тезата на моята наскоро публикувана книга. Този текст не поставя под въпрос обичайните антични теми. Форумът е отворен за различни теми и постановки. Единственото изискване е зададената тема да не се забравя и да се достига до едни или други изводи по нея. Това породи и разногласие между мен и професор Димитров в разменени помежду ни и-мейлни реплики.

Но, така или иначе, сесията беше полезна, имаше силна тема и определено разбиране за наука, което се следваше. То е, че една от задачите на историческата наука е именно тази - да се обсъждат нови факти и да се проправя път за нови теми. Именно във връзка с тази постановка и в духа на този форум повдигам въпрос за естествената двузначност на понятието за факт. Въпросът е в унисон с темата на следващия заглавен текст.

Факт е нещо външно, което може да се сочи или което се е случило. Но факт е и казаното, което го потвърждава. Когато e налице външен факт, потвърждаването е по-сигурно, въпреки че и в този случай се правят догадки, които променят и факта, и твърдението за него. В предишната сесия стана дума за голям брой такива факти – географски места, останки от рудници, глинени таблички с писмо и прочие. Преценката е по-затруднена, когато разполагаме само с твърдения, визиращи външни факти и събития, за които няма други свидетелства.

Дори ако коментиращият повдига само въпроси по тях и прави догадки (Мая Василева в нейния последен коментар в тази сесия), при липсата на други доказателства разбиращите започват да черпят аргументи от самите твърдения – че те са примерно на авторитетен древен автор или на съвременен учен, доказал качествата си на изследовател. Т.е. между този род факти и нас посредничат различни казвания и говорения, словесни механизми с вътрешни и външни белези, за които е редно да имаме съзнание.

В своя предпоследен коментар в тази сесия Росица Гичева в един момент каза: “Защо пък да не е вярно?” Което ясно показва, че историческото мислене е и редово говорене и че е наистина добре, ако говорещият го осъзнава. В какво тогава е проблемът? В това, че археологическата и историческата наука, също като редовото казване на нещо, често представят възможното за реално. Така постъпват и голям брой журналистически твърдения - представят възможното да се случи като случило се, което плаши слушателите и читателите.

Живяло се е и продължава да се живее в именно такава говорна среда. Въпросът в случая е само един. Редно ли е и историческата наука да си служи със също такава реторика на представяне на възможното като реално? Не би трябвало. Би трябвало да остава при въпросите и догадките и да разбира, че не само на науката, но и на човешкото говорене не му отива да превръща с такава лекота възможното в реално.
Тема № - 70 Коментар № - 7190 Bogdan Bogdanov - 2013-02-15 10:46:09
Преди уважаемият професор Богданов да покаже следваща посока, нека си кажа.
Не може да се преплава необятното, но си беше смела аргонавтика тази дискусия. В такива зимни дни не се е плавало в минойските, архаичните и класическите времена из Йонийско и Егейско море, а още по-малко в ужасния с бури Понтос Аксинос. Уважаемият професор Димитров ни впусна умело в това изпитание. Не знам за другите читатели, но за мен беше полезно гребане в полузабравени води, сред умни и нови за мен разкази. Благодаря на нимфите, които ни ги поднасяха!
Прекрасна вечер и нощ на влюбените! Умен и умерен празник и на Дионисовите следовници!
Тема № - 70 Коментар № - 7189 Dekarabah - 2013-02-14 20:08:41
Уважаеми форумци,

Аз мисля, като ви благодаря от сърце, че е време да прекратим писането по тази тема. Разбира се, ако професор Богданов е съглаен.
С най-добри пожелания!
Тема № - 70 Коментар № - 7188 Петър А. Димитров - 2013-02-14 16:27:53
Няколко неща ми правят особено добро впечатления в текста на Габриела.
Те са:
Представянето на двете може би най-важни имена от древната минойско-микенска история на елините от същото време, за което се говори като за “идването” им от север на юг. Имената са това на Зевс, върховно божество в индоевропейската религия и тук в елинската, което е изключително свидетелство, което следва да се помни.

Габриела дава пример с посвещение на него и на Дионис, когато в светилището в Пилос (Пелпонес) се дарява ..мед, на гръцки meli. Мели, т.е. медът е също нещо важно и много древно. И до ден днешен момичета се кръщават с името Мелиса, на бълг. Меденка.

И тъй, оригиналните форми от глинената плочка със знаци от линейното писмо тип “Б” са Diwijo- [de] diwe ME+RI и Di- wo- nu- so ME+RI. Или древната форма Дивиос за Зевс, незасвидетелствана другаде и древната форма на името на Дионис – Дивонусос.

Остава само да припомня на уважаемте форумци, че Зевс е богът на Дневната светлина, а негови съответствия са Ю-питер (Iu-ppiter), където питер е думата за баща на латински (патер), а ю- е по-важната съставка. На староиндийски е Диаус и т .н.

В мита за аргонавтите Зевс и другите “олимпийски’ богове са налице и следователно приказката не е по-стара от 17-16 в. пр. Хр.

Поздрави!
Тема № - 70 Коментар № - 7187 Петър А. Димитров - 2013-02-14 12:21:51
На пръв поглед това, което ще кажа може да изглежда, че няма много общо с темата, но ще се опитам да изложа това, което разбирам посредством това, което чета. Ще дам пример с документите с линейно писмо Б и макар да имаме доста сведения от тях, те изглежда не са достатъчни, защото остават много неясноти за това, което те носят като информация. Това е, което аз свързвам до някаква степен и с аргонавтите. Има сведения за нещо, но не и съвсем достатъчни. Текстовете с линейно писмо Б са предимно с административен характер. Има обаче множество препратки към религиозната сфера, в икономически контекст - може да се посочи например, че жрицата има парцел земя (PY Ep704) или че храмовите служители трябва да получават празнични дажби (PY Fn3). С изучаването на тези позовавания като съгласувана група е възможно да се проучи как дворците взаимодействали с религиозната сфера, от икономическа гледна точка. Макар и да не ни информират за система от вярвания, тези данни предлагат ценни прозрения за мястото на религията в микенското общество. Тези таблички, разпределени по много различни серии, и тяхното очевидно повсеместното присъствие може да създаде впечатлението, че значителна част от икономическите ресурси на дворците са ангажирани в подкрепа на религията. Л.Р.Палмър дава определение, като казва, че се говори за храмова, а не дворцова, икономиката, като по този начин, характеризира изцяло микенската икономика като религиозно ориентирана. Доказателствата за организирането на празници, с които разполагаме са два вида: писмени, т.е. линейните текстове Б, и археологически, към които се причисляват и иконографските материали. Не винаги от тях може да се добие сведение дали регистрираните стоки са предназначени за празник или не. Има обаче и такива таблички, които ясно посочват, че стоката е за празник. Когато се правят опити за комбиниране на двата класа доказателства, трябва да се има предвид, различния обхват на покрие. Като се има предвид, че линейните текстове Б се отнасят само до много ограничен период от време (към края на дворцовия период), археологическите източници обхващат по-дълга част от дворцовия период плюс постдворцовата фаза, след падането на дворците. Достатъчно е обаче да се припомни, че дворцова администрация регистрира и доставки на стоки за божества и светилища, понякога се споменават специални религиозни празници, както и че жреци и жрици са сред тези, които са получили доставки от двореца, също и че има, в социалната система, лицата, определени като "роби на бога" и че съществува култов календар, който се наблюдава от администрацията на двореца. Например табличка Un 6 от Пилос изброява разпределение на крава, овца, свиня, и две свине майки на Посейдон и два пъти, за женското божество PE-RE-* 82 . Un 718 от Пилос също се отнася до церемониални давания в чест на Посейдон в областта Месения, известна като sa-ra-pe-da, и тук трябва да се обърне внимание на това, че става дума за място в областта на дворцова Месения. В табличка КН Gq 5 от Хания се виждат и Завс и Дионис, на които се посвещава определено количество мед.
Diwijo- [de] diwe ME+RI
Di- wo- nu- so ME+RI
Тема № - 70 Коментар № - 7186 Gabriela - 2013-02-14 11:13:50
Ще се върна отново на входа на подземното царство и кимерийците, които бяха коментирани преди и на тяхната евентуална връзка с Аргонавтите.
В началото на Единадесета песен на Одисея (13-19) Одисей изпълнява наставленията на Кирка и стига до входа на подземното царство.
„Корабът най-после стигна отвъд океанското дъно.
Там кимерийски мъже населяват града и земята.
Те са обвити от вечна тъма и мъгла. Не излъчва 15
никога блясък към тях със лъчите си яркото слънце,
нито когато възхожда по звездния свод на небето,
нито когато към суша се спуска назад от небето,
но безотрадна нощта там обгръща нещастните хора.“
(превод: Георги Батаклиев, 1981)
Реалната географска среда, древна и модерна, има малко общо с епическата – това са митологични и космологични топоси (места), които едва ли се поддават на GPS координати. Възможно е определена географска особеност или място да е залегнало в митологичната представа, но кое е то? И само едно ли е?
Отдавна учените са се опитвали да ситуират географски кимерийците според Одисея – „вечната тъма и мъгла“ дори са ги отвели почти на северния полюс! Други са забелязали, че едва ли не всяко място по брега на Океана, реката, която обкръжава известната земя, може да бъде вход към подземното царство.
Заради разказа на Херодот в четвърта книга (4.11-13), кимерийците обикновено се поставят в Северното Черноморие. Съвременните изследвания обаче показват, че няма никакви кимерийци (или поне не е възможно идентифицирането им!) в Крим. Единствените исторически сведения за кимерийците се отнасят до Анатолия (Мала Азия, днешна Турция) и произхождат от асирийската царска канцелария от 8-7 в. пр. Хр. „Миграционният“ разказ на Херодот за сега не може да бъде доказан. Елинската идея за севера и за северното разположение на входа към отвъдния свят обаче е нароила „кимерийска“ топонимия на Керч – Кимерийски Босфор, кимерийски бродове, кимерийски стени и страна, наричана Кимерия (Херодот 4.12).
Според фрагментарно запазен текст на Ариан кимерийците били съседи на мариандините (вероятно тракийско племе) около Хераклея Понтика – на южния бряг на Черно море. В една от схолиите на Аргонавтика на Аполоний Родоски (към 1.1126; 2.140) се говори за Херос Кимериос, който бил родоначалник на мариандините. И накрая – Плиний Стари (NH 27.2.1) твърди, че входът на подземното царство се намирал край Хераклея Понтика, където още се виждала пяната от кръвта на убития от Херакъл Кербер (Цербер, пазачът на входа). Наистина, северното черноморско крайбрежие на Турция е доста стръмно и „негостоприемно“ – повече напомня скалния бряг край н. Калиакра, отколкото хубавите ни плажове на юг. Там пяна колкото искаш!
Хераклея Понтика лежи на пътя на Аргонавтите към Колхида. За Ксенофонт Азиатска Тракия се простира от Бизантион до Хераклея, т.е. крайбрежието на Витиния. Аргонавтите минали и покрай Синопе, на чийто полуостров, според Херодот, се заселили кимерийците, бягайки от скитите.
И най-накрая, за да не отегчавам повече форумците, самата идея за златното руно като знак за неизчерпаеми богатства и царска власт се открива в хититската митология – бог Телепинус дава на царя овчето руно, което висяло на дървото eyan и е пълно с всички възможни блага: „Вътре имало лой, жито и вино, вътре имало волове и овце, вътре имало дълги години (на живот), плодородие. Вътре бил зародишът на нежни агънца, вътре било . . . послушанието, вътре имало . . . хубав бут (?). Вътре имало плодородие, изобилие и ситост. И Телепину го (овчето руно) предал на царя и всички блага му дал.“ (български превод на П. Асенова, 1983 г., от полския превод на оригинала на Мачей Попко).
Няма ли Колхида (и реалиите, свързани с нея) да се окаже пó на запад, по северното анатолийско крайбрежие, а не в Грузия? Какъв път чертае плаването на Аргонавтите? Нещо като граница между индоевропейци и не-такива? Дали е граница или трасе на сближаване, на взаимодействие на култури …?
Тема № - 70 Коментар № - 7185 Майя Василева - 2013-02-12 21:17:39
Прекрасни коментари. Драги форумци, струва ми се, че нашето форумно време не е безкрайно.

Следователно, ви приканвам да се активизирате!

Аргонавтите. Да, добра тема. С тях се заех навремето през 1978. Имам две работи, ако някой се интересува,аз съм на разположение.
Сърдечни поздрави!
Тема № - 70 Коментар № - 7184 Петър А. Димитров - 2013-02-10 23:43:58
Трябва да направя една добавка-поправка. В бързината съм сложила линк към първата излизаща в Гугъл монета от Аполония Понтика, под която после прочетох да пише, че е фалшива, произведена 2000-2008 г. сл. Хр. :-( Не че не си личи, добре че се загледах.

Слагам друг линк към много на брой видове драхми от Аполония Понтика, V-ІV в. пр. Хр., с Горгона Медуза на аверса (друг любим персонаж на форума) и обичайните котва, рак и буква А на реверса.
http://medusacoins.reidgold.com/apollonia.html

Ето и една тетрадрахма от ІV в. пр. Хр. с красив Аполон на аверса -
http://www.icollector.com/Greek-coins-Apollonia-Pontica-Tetradrachm_i8604244
Тема № - 70 Коментар № - 7183 Росица Гичева - 2013-02-10 21:35:36
От развитието на дискусията като че ли подразбирам какво ме побутва да спомена професор Димитров, и от там – как да разбирам по-добре заглавния му текст.

Това, което изглежда трябва за пореден път да спомена в този форум може би са Кабирите? Преди години, покрай корабите и котвите, покрай монетите от Аполония Понтика с котва и рак, споменах, че този рак, като свещено животно и символ на Кабирите, заедно с котвата (те са покровители на мореплаването и спасители от морски бури), може да означава, че в града е съществувало светилище на Кабирите.
http://www.arminius-numismatics.com/coppermine1414/cpg1414/displayimage.php?album=41&pos=10
Такова светилище и досега не е намерено, но един новооткрит посветителен паметник на Приап (с надпис) във формата на фалос, намерен в близост до античен олтар, съвсем до плажа на Созопол, отново ме наведе на мисълта за светилище на Кабирите в Аполония Понтика (а не на Посейдон, както пишат в медиите).
http://www.burgasnews.com/burgas/kultura/67473-nadpis-varhu-glinen-penis-dakozma-che-antichnoto-selishte-v-sozopol-e-posveteno-na-priap

Защо ми идват на ум Кабирите? Защото са свързани с двете дейности, на които толкова силно акцентира професор Димитров в коментарите си – мореплаването, рударството и металообработването. На пръв поглед може и да изглежда странно свързването на тези толкова различни дейности в един култ, но при Кабирите е така. И за доцент Майя Василева, която по-добре ги разбира от мен тези малоазийски магьосници, не е трудно да свърже рударството и корабоплаването (с благодарност за посочената интересна публикация за Environmental History!).

Регионът на ранно разпространение на Кабирически култове са островите в Северна Егеида, Мала Азия, Тракия (по археологически данни от елинистическата епоха и на север от Дунава – Венедиков, „Раждането на боговете”, 1992:231 и сл.), Македония, Крит, Родос, Италия. Мистериите им в Самотраки са много популярни в източното Средиземноморие поне от VI в. пр. Хр. (Hipponax fr. 78; Hdt. II, 51, 2-4). Македонската династия съдейства за по-широко разпространение на култа през елинистическата епоха. Кабирическите мистерии са многократно споменавани от раннохристиянски и византийски извори, вероятно поради съхраняването на някакви следи от тях и през средновековието.
Известните светилища на Кабири в античността се намират най-вече в региони, населени с траки – северозападна Мала Азия (Пергам), североегейските острови Самотраки, Лемнос и Имброс (Тасос е рударски, но не зная дали е имал свои Кабири); Тесалоники, Тива (Беотия е смятана за още една от важните зони на трако-елински взаимодействия). По западното Черноморие имаме един Кабир в Одесос и още един в територията на днешна Румъния, но не помня точно в кой град. Самотракийските богове са почитани и навътре в континента – в Севтополис (с надпис). Много сцени по съдове от съкровища, намерени в Тракия, се интерпретират като свързани с Кабирически мистерии (Боровско, Панагюрското златно). Сигурно трябва да добавя, че смятам Великите Самотракийски богове за принадлежащи към типажа на Кабири/Корибанти/Дактили/Телхини и тям подобни, защото Херодот ги нарича Кабири, а пък аз му вярвам и защото по принцип му вярвам доста, но и защото в конкретния случай говори като посветен в Самотракийските мистерии.

Докато правех дисертация, постоянно излизаха връзки на моя Дионис Бромиос с Кабирски неща. Когато се посъбраха доста, и особено когато излязоха психоактивни растения и в техния кръг, се позадълбочих в Кабирите. Тогава ми хрумна, че „Одисея” и „Аргонавтика” ми приличат на кабирски разкази. Досега съм мислила да ми приличат на нещо като „свещени логоси” на кабирически мистерии. За едно такова парче от „Одисея” направих доклад на конференцията в чест на професор Богдан Богданов преди две години. В текста предлагам интерпретация на парчетата приключения от това при траките кикони до връщането на Итака, като визия за мистериални кабирически дромена (извършените действия по време на мистериално посвещение), като предполагам (с аргументи), че това са преживени визии, предизвикани от ритуална употреба на психоактивни растения (конкретните растения са споменати или визирани в текста на „Одисея”). Морското пътешествие, множеството премеждия, спасяването от корабокрушения и конкретните божества, които преследват или подкрепят Одисей, също насочват определено към Кабирска история. Текстът все още е под печат.
С морските приключения на „Аргонавтика” не съм се занимавала в детайли, но и там трябва да излязат подобни неща, поне около Медея и нейната магьосническа градинка, златния овен и жертвопринасянето му, посвещаването на аргонавтите в мистериите на Самотраки и Лемнос от Орфей и пр.

След като на мен ми се привижда кабирически мистериален контекст на тези поеми и Кабирите са тясно свързани с културата на траки, пеласги, финикийци и други неелини, защо пък да не е вярно, че тези текстове носят отглас от действителни движения и взаимодействия на народи и култури от микенската и предмикенските епохи? Може пък да е вярно това: „Не са ли Омировите образи особени сборни реминицсценции за минали събития? Пространствената ориентация на пътуването на Одисей е от Илион/Троя до Херакловите стълбове (днес Гибралтар). Струва ми се,че Поетът гледа към миналото с наслада и ни припомня особените моменти на древните разкази.”

И аз не съм срещала специални геоморфологични описания или проучвания за нашите земи в древността. Дано някога нещо такова да бъде направено и публикувано. Сигурно за някои съвременни и добре финансирани проекти за археологически разкопки би било постижимо – защо не и за около Ада тепе?
Тема № - 70 Коментар № - 7182 Росица Гичева - 2013-02-10 21:24:38
1  2  3  4 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 115871

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 128117

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 20128

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32714

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134314

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 94247

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 29063

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17759

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180841

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60761

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA