БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

ЗА ДУМИТЕ И ТВЪРДЕНИЯТА


БОГДАН БОГДАНОВ

Занимава ме нашият форум. Напредваме, същевременно се уморяваме, темите се поддържат трудно. Иначе изглежда ясно от многото коментари, а и просто влизания, че изпробваме привличащ, но не безспорен начин на разбиране. Така че да продължим. Семинар ще има, но там по-скоро ще се учи, докато за тук нека да останат по-общите платформи. Влизайте смело, четете големи книги, поставяйте под въпрос с други разбирания и теории това, към което ви насочих по-скрито с анализите на текстове, но правя вече и по по-открит начин. Ето сега в темата за подвеждащите думи и твърдения подреждам възгледи, които познавате изложени в друг ред в предишни текстове и коментари. Нарочно е по-кратко. 


Думите и твърденията подвеждат. Първо, като обозначаващи нещо и второ, като значещи в ситуацията на това казване. Като обозначаващи подвеждат, защото дори когато обозначават нещо посочимо, то никога не е напълно идентично на себе си, а винаги прехожда и към друго съседно и по-голямо. Поради което, за да го обозначим по-точно, го наричаме и с други думи, и уточняваме с твърдения отношението между него и другите неща, с които е свързано и с които образува трети неща. Това е първото, което налага да твърдим нещо с повече думи.

Същото се налага и от друго – от това, че обозначавайки нещо като такова, не само обозначаваме, но и означаваме. Обозначаваме го като такова с оглед на ситуация на означаване тук и сега за определена група от хора. Затова и го обозначаваме не във всички възможни връзки и отношения, а само в някои. Да, но си внушаваме и внушаваме, че го обозначаваме пълно и че то винаги е такова. Докато всъщност казаното е комбинация от обозначено и означено, произведен смисъл с оглед на практическо разбиране и употреба. Това обаче се отнася и за речите, които претендират, че преодоляват разнобоя между обозначаване и означаване и произвеждат гарантирано универсални постоянно валидни твърдения. Каквито са речите на философията, науката, историята и документалната литература.

Едно от най-честите твърдения е, че еди-какво си е просто нещо и се изразява именно в това. Така е в една практически насочената ситуация. В друга ситуация то не би било вярно и т.нар. просто нещо би било сложно. Въпросът е дали то е същото и дали има такъв план и съответно такава реч, според която то е и просто, и сложно. Има претенции за такава реч, но и тя, въпреки внушението, че в нея обозначаването и означаването съвпадат, е ситуация на означаване, в която това съвпадане е по-скоро желано отколкото реално. Което, както вече казах, по същество не се различава от съвпадането на едното и другото във всяка реч. 

Дали има такава реч, при която обозначаването и означаването не съвпадат и съответно думите и твърденията не подвеждат? Има, тя е също реч, но в друг план – като прехождане от една към друга реч, при което новата реч поставя под въпрос означеното в предишната, така че за момент обозначаването и означаването се отделят. Разбира се, в следващ момент те отново се смесват и се поражда нужда това смесване да се постави под въпрос от нова реч. Колкото и неубедително да изглежда това, което казвам, то постоянно става.

Най-напред в режима на всекидневното говорене, в което с неуморно преминаване от един към друг начин на казване обсъжданото нещо се преименува и пренарича, при което се поражда възможност за моментното му като че ли чисто обозначаване. Като казвам всекидневно говорене, имам предвид както диалогичното обсъждане, така и по-дългите монолози, независимо дали устни или писани, в чиято жива неравна реч се нанизват повече версии за значението и смисъла на едно и също нещо, при това в комбинация с други неща. Същото по значително по-подреден, но също вариативен начин става в литературната реч, тази система от свързани различни режими на назоваване, в която се осъществява и важното допълване между репрезентиращо и по-открито рефлектиращо казване.

Т.е. това, което обсъждам, е невъзможно да се постигне в кратък изказ или в равна еднотипна реч, но е компромисно постижимо в изброените речеви процедури на всекидневното и литературното говорене. Но понеже и в този случай постигането е компромисно, краткотрайно и се проваля, усилието по вярно казване, т.е. по сигурно отделяне на обозначаване и означаване продължава с поставяне под въпрос и замяна на речта с нетекстови и неречеви протичания – музикални, танцови, празнични, всякакви прекарвания на време. Да, но и в тях успехът е временен и неотменно се връщаме към режима на речите.

Така едни неуморно, други съсипани, трети вяло, без упорство и отчаяние, се лутат между речите и неречевите протичания в търсене на онази реч или нереч, която да им осигури пределно истинното, абсолютно ценното, вярното и правилното. Такава реч или нереч обаче няма. По-доброто е това неизбежно лутане между толкова многото речи и неречи, предлагани от човешката среда, да става осъзнато. Има и друго като че ли още по-добро - да се осъзнае защо, по различни начини и в различни степени, всички търсят пределно истинното, абсолютно ценното, вярното и правилното. Изглежда защото искат да спрат времето и промяната и така да отменят голямата промяна на предстоящото несъществуване.

Това правя и аз в момента с формулирането на тази истина, която, разбира се, е в реч, значи в ситуация и значи полепнала с намесващо се в обозначаването означаване. Така че е редно, както препоръчвам, да я коригирам. Ето двете възможни корекции. От една страна не изключвам възможността за радикално удължаване на живота, дори за форми на практическо дълговечие, които да приличат на безсмъртие и следователно да поставят под въпрос току-що казаното. От друга страна, както е нормално да постъпят тези, които ще се отнесат студено и дори надменно подигравателно към тези редове, и аз мога да спра да пиша, да забравя казаното и да се заема с малкото, битовото, със собствено моето и така да вляза в тази като че ли безспорна истина. Въпросът е дали мога да остана трайно в нея. 



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.




Коментари по темата
Тео, нямам думи...
Направо онемях!

Как е възможно някой така изразително да ми чете мислите?! При това на глас. Да не говорим, че е с най-висок глас. Признай си, моля те! Явно е безкрайно елементарно. И просто, нали?
Сподели...:)))
Е, ако не ми споделиш - ще те разбера.
Защото също научих за теб нещичко. Знам защо не искаш да пътуваш с друг на седалката до теб!

Точно затова.
Признай си!

P.S. Песента е чудесна и подхожда на дъжда!


Тема № - 16 Коментар № - 927 Тити - 2009-10-16 12:26:10
По колко начина разчиташ сложните истории, може би като Мечо Пух - "колкото повече, толкова повече":-)? Хайде, кажи какво просто видя в историята за Ксеркс, който не успя да прави любов с жената, в която е влюбен?
Тема № - 16 Коментар № - 926 Теодоте - 2009-10-16 11:10:01
Да. Толкова колкото
Тема № - 16 Коментар № - 925 Дмитрий Варзоновцев - 2009-10-16 10:19:56
Дмитрий, като казваш, че при Херодот за любовта се говори много плътски и просто, а самата любов се представя съвсем в практически план и със съответните детайли... тогава ти за това ли даде 6-7 парадигми за разчитане на кратичката и заскобена история за Ксеркс?

Лельо, това, което казваш за "идеалния проект" е доста интересно, не само заради странното изречение, в което има две много силни семантични мини - "другото" и "този, който го е изживял" (кое е "другото", кой е "този"), но и защото в разбирането на професор Богданов реалното и идеалното са много заедно - "идеалното е израз на необходимостта от ПРОЕКТИРАНЕ, от друг план...". Думата "проектирам" тук не е обикновена, тя излиза от идеалното, за да създаде реалност... болезнено сложно е едно такова идеално, което не е идеология.:( И още - текстове всъщност били необходими, за да могат идеалните, имплицитните и иманентните неща да говорят... тогава, това означава, че точно текстовете ги о-действителностяват.

Со (мистър Х), какво ще кажете с Джерико, за "старото размразявано с поезия мълчание", а?:-)

Тити, преди, когато ни написа дългия и хубав коментар с "Мастило", си запазих във Favorites всичките им песни, и мисля, че има една много подходяща за поздрав сега:

http://vbox7.com/play:28b95cda
Тема № - 16 Коментар № - 924 Теодоте - 2009-10-16 02:11:38
В момента слушам Саймън и Гарфилкъл "Звуците на тишината"
И.Сократе. Не искам да внушавам, но вслушай се в звуците на тишината.. Ще ги цитирам от Агамбен
"Може да се твърди, че изначална и интимна дейност на суверенната власт остава произвеждането на биополитическото тяло. Биополитиката е също толкова "древна", колкото и самата форма на управление, допускаща "изключението" в структурите на суверенната власт."

Тема № - 16 Коментар № - 923 Дмитрий Варзоновцев - 2009-10-15 19:59:03
За мен текстовете на проф. Богданов и на Тео даже когато изглеждат метафизични са много реални. От това май се носи усещането, че телесното прави връзката с Херодот. На много места в "Отделно и заедно" се чувства реалност на по сред сложните текстове за философията, литературата, историята. Специално в цитата даден от Теодоте,

"Любовните истории могат да бъдат като прочит на Херодот, в който трябва да се изтриват тъмните петна на мълчанието, на премълчаното от Херодот или по-скоро на онова, което той не може и не иска да каже, прочит, в който да разбираш движението на собствената си любов, и като свързваш онова, което си изживял може би недостатъчно свързано да проектираш бъдеща свързаност, която може би ще изживеете."

;исля, че Херодот има друго предназначение. Той е Х. Този, който може да бъде заместен от всеки от нас. Херодот е светът. Много хубаво-нежна история! Подсилена от леля ми с въпроса:

Защо мечтаем за неща, за които не бихме положили усилия?

И бих добавил, "А те изискват ли усилия?". Да правиш любов с някой? Да докоснеш някой? Нещата такива каквито са!



Тема № - 16 Коментар № - 922 Истинският Сократ - 2009-10-15 18:31:15
Да бе, да - та едно време отговарях в един форум, който днес се превърна в чат.
Да, това са разкази, които "однешняват" Херодот. Но - съжалявам, намам достъп до оригиналния разказ, съдя все пак по преводите - у него така за любов никой не разказва!
Говори се много плътски и просто. А самата любов се представя съвсем в практически план и със съответните детайли.
Разказът в автобуса незабелижимо разширява пространството на думите и твърденията, които, поне според мен, напълно "оневиняват" проф. Богданов за неговото "мисията е невъзможна".
Младите не са сами на себе си, поне според мен - те са симулакри на видяното и чутото "отвън". Но, свободни - с телесното си присъствия да "ОБО-значават", а не да "О-значават" любовта. Може би точно плътското, телесното прави връзката и с Херодот?
Тема № - 16 Коментар № - 921 Дмитрий Варзоновцев - 2009-10-15 13:20:25
Теодоте,

Голямо надхвърляне направи (пак)! Благодаря за насладата, която носи твоя подарък за гладните форумци!

На въпроса ти „къде е наистина границата между текста и действителността” (а и на други въпроси като „става ли желаното реално”) намерих отговор още в първия коментар на професор Богданов: „Другото (б.м. съвпадането на желаното с реалното?) е по-скоро идеален проект. Който, разбира се, при определени усилия може и да се осъществи, макар че това зависи както от УСИЛИЯТА, така и от МНЕНИЕТО на този, който го е изживял.”

Във втория коментар на професор Богданов точно този пасаж вече го няма, но на мен ми се струва, че в него има две полезни ключета. Защо мечтаем за неща, за които не бихме положили усилия? Защо често не успяваме да се почувстваме достатъчно щастливи от изпитаните „малки” радости, а все чакаме „големи”?
Тема № - 16 Коментар № - 920 Лелята на Сократ - 2009-10-15 00:30:52
О, ето къде била причината да не виждам изобщо своето "място в цялата тази история", за която си разказвате тук. Знам ли откога и докога!
До сега:)
Теодоте, благодаря ти! Толкова ми помогна...
Сега съм почти сигурна, че ако и аз пътувах с автобус, може би щях да имам известен шанс за някакво място!
Тема № - 16 Коментар № - 919 Тити - 2009-10-14 22:14:40
Теодоте,
“Любовната ти история ...с автобус” е прекрасна.
Чудя ти се как успя да свържеш нещо толкова реално (дори битово) като историята с “любовническото море” с коментарите на проф. Богданов, да отговориш на Дмитрий, да “навържеш” Сократ и Алкивиад, че и да ни върнеш при Херодот.
Не знам как и защо се “финализира” любовта, но пък усещам, че тя определено е точно там – при чувствата и желанията.
Хубаво е да се търсят положителните значения, с този текст ти успя – даде ги тези значения, не само за любовта!

P.S. И благодаря на проф. Богданов за тази тема – за думите и твърденията. Трудна, провокативна...и доста полезна и интересна за (по-широк кръг) настоящи и бъдещи форумци.
Аз лично я приемам като мост към бъдещия семинар, което ме подсеща, че наближава средата на октомври :-)

Тема № - 16 Коментар № - 918 Jericho - 2009-10-14 16:44:09
5  6  7  8  9  10  11  12  13  14 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 116212

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 128223

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 20262

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32861

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134490

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 94707

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 29277

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17911

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 181045

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60923

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA