БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

По темата реалност или действителност в текста и извън текста


БОГДАН БОГДАНОВ

Имах намерение да публикувам във форума третия от анализираните текстове от Историята на Херодот. Отлагам го поради важните въпроси, които се повдигнаха в дискусията около текстовете на професор Петър Димитров и Георги Гочев. Внесох уточнения и допълних текста на последния си коментар и ви го предлагам титулно с надежда, че разсъжденията ви ще ми помогнат и за други уточнения. 
                                                                                            
С пожелание за още хубави летни дни

                                                   

1. Когато говорим за реалност, имаме предвид две едри неща – а. съществуващото като даденост, и б. съществуващото като протичане-ставане-промяна. Постоянно смесваме едното с другото. Това смесване може да е функционално - с оглед на една или друга задача в контекста на говоренето или с оглед на истината, че двете са по някакъв начин свързани. Свързани са, тъй като и съществуващото като даденост се променя, а и това, което протича и става друго, е и траещо и непроменящо се. Но, така или иначе, първото се различава от  второто и реално, и инструментално с оглед на определени задачи и цели. Поради което, доколкото може, аз различавам едното от другото и наричам реалност второто – съществуващото като протичане-ставане-промяна.

2. Що се отнася до т.нар. съществуващо като даденост, в него също се преплитат две неща, които могат да се различават. Първото е посочимото нещо-предмет, а второто непосочимото нещо, което е такова поради името, с което се означава. Такова непосочимо нещо е любовта. За второто се дават примери на ето този влюбен или двама влюбени или ето това, което изпитвам, и така като че ли се намалява и размива разликата между непосочимото и посочимото.

3. При съществуващото като протичане-ставане-промяна, което наричам реалност или действителност, естествено се прави разлика между реалността в текста и реалността извън текста. Реалността в текста има видове. Досега във форума различавах двата основни вида – на разказа-сюжет-фабула и повествованието,  разказът-сюжет-фабула със свързани помежду им събития, в чийто ред се осъществява примерен смисъл, а повествованието с ред от събития, свързани като следващи във времето без идея за примерен смисъл в текста. По-силна от т.нар. примерен смисъл във втория случай е идеята, че повествованието е един вид истина за външна реалност.

4. Да, но ясното отделяне на двете реалности – в текста и извън текста, е работна конструкция. На практика двете реалности са в постоянен обмен. Разказът е предимно в литературата, а повествованието не е литература, а верен текст, който представя действително реалното, само привидно. Защо? Защото хората, които са винаги в определена контекстова среда, заемат от тази среда контекстови модели за разказ, които използват не само при разбирането на устни и писани литературни разкази, но и за формиране на онова, което преживяват и им се случва.

5. Личната любовна история се преживява и формира като разказ. В този смисъл този разказ е като че ли реален. Същевременно той е делим - на придобит модел за разказ и действително случило се. Да, но и това действително случило се е на свой ред делимо на други модели, някои от тях образувани в малки лични контексти. Деленето в търсене на съвсем действително случилото се няма как да не доведе до лоша безкрайност и болезнена детайлност. Поради което то не се прави. Същото се отнася и за повествованието.  Още преди някой да го изследва и записва като история, то е налице като един вид контекстово общо.

6. В този смисъл не може да се прекара ясна граница между литературата и нелитературата, нито между текста и контекста по линията на двете реалности на разказа и повествованието. Има литература и история, които са изцяло контекстово настроени и организирани. Такава литература за мен и според мен са романите на Паоло Куелю. Има и такива контекстови исторически повествования. Литературата в тесен смисъл на думата предполага текст, който комбинира контексти така, че се получава особен като че ли оригинален модел за реалност, който надгражда и променя контекстовите реалности така, че се откъсва от тях и става преносим в други контекстови среди.

7. Говорейки за контекст, трябва да имаме предвид, че съществуваме в сложна контекстова среда, в която участват и действат голям брой контексти. Текстовете могат просто да ги представят и илюстрират, но могат и да ги комбинират и надхвърлят.

8. Също като текстовете и контекстовете се делят на два основни вида – а. протичания от разказен или повествователен тип, б. и набори-системи от понятия за определен непроменим свят. Нашият форум постоянно изпада във второто, във философско истинно разбиране. Аз подтиквам към друго. Казвам: „Не изпадайте, моля, в суперистината на контекста непроменим свят. Защото тя е инструментална, общо валидна, но загърбваща – първо междинните контекстови реалности, резултат от тежкото неефективно мислене на някакви хора заедно, и второ литературните текстове, в които т.нар. реалност или по-точно нейното произвеждане е наблюдаемо.

9. Да се наблюдава правенето на реалност означава да се наблюдава самият механизъм на осмисляне. Понеже сме осмислящи същества, няма по-достойно занимание от това да наблюдаваме този механизъм. Разбира се, той е различен в различните времена и места. Да, но е и подобен. И то дори свръхподобен. И в това е особената трудност на текстовите прочити, в колебанието коя е истината на текста, който се чете. Във всеки случай тя не е нито свръхподобното, нито подобното, нито различното, нито свръхразличното, а тяхната констелация в този случай на текстово произведена протичаща реалност.

10. Да, но и изложеното в тези точки е инструментална контекстова един вид философска истина. Правя го, защото форумците настояват. Иначе по-доброто философстване за мен е имплицитно литературното, което се вчита в текстове по определени теми. Разбира се, на свой ред и по-доброто занимаване с литература е това, което е настроено имплицитно философски. В тази връзка мога да кажа и кое е по-доброто разбиране на един философски текст. Това, което обръща внимание на текстовия дискурс, в който се философства. Защото истината на този текст е констелация между това, което твърди в него философстващият, и онова, което понякога срещу намерението му твърди имплицитно дискурсът на неговия текст. Дискурсът е винаги нещо контекстуално, което се нанася върху актуалното твърдение и му придава допълнителен смисъл. Ние никога не можем да изкажем точно и само това, което смятаме, че казваме.



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.




Коментари по темата
Скъпи ми Сократе,

Аз мейла си постоянно го раздавам – r.gichevaATnbu.bg (АТ=@), точно на теб ли няма да го дам! Давам всичко, само и само да ми кажеш кой си (все изнудвам Веси да ми каже, ама тя упорито увърта). Не е справедливо ти да знаеш коя е Леля ти, а Леля ти да не знае кой си ти! Да не би да се окаже, че освен колега, си ми стар познат, кръщелник или внук (в триизмерната действителност съм още кръстница и баба на много дечурлига), може да си ми студент, а може и началник :-0.
Обаче трябва да те предупредя, че ако нямаме това време-място, никога не можем да станем пак такива, каквито сме тук. Е, ще мога да ти пострелям на стрелбище, ако имаш китара може да си спомня как се свиреше “Wish You Were Here”. Но ще е нещо като “Wish we were there”.

Описанието ти на форумния живот тук важи и за моя свят (само без „сива действителност”). Силно се надявам, „планът за затваряне” да е само лош сън – Ефиалтес - в нашите мозъци.
Тема № - 14 Коментар № - 736 Лелята на Сократ - 2009-09-07 22:05:58
Стана ми много криво тази сутрин, прочитайки коментара Ви, проф. Богданов. Но сега, когато Леля се престраши, ще пиша и аз. За мен форумът беше слънчев лъч в сивата ми действителност, дори когато само прочитам коментарите. Разбира се и той не остана без манипулации и лоша игра, но в него научихме много неща и надградихме действителността си, така както казва вашият Ингарден и така както казвате Вие в "Отделно и заедно". С Вашия форум надградихме нашата действителност. Няма такова място в България. Чувал съм, че е имало такива места по света. Вероятно имате причина, за да го прекратите и да ни пуснете в отпуска. Използам случая, за да ви благодаря за месеците, в които ставахме от сън и влизахме, за да чекнем форума. Понякога ставах рано, за да видя какво е сътворила среднощната Теодоте. Никога няма да забравя, как ни казахте, че тя е Крадла в един дъждовен ден, като днешния. Никога няма да забравя, как Леля ми ме нахока. Никога няма да забравя как връхлетяха Джерико, Станислав и Харуки. Едни идват, други си отиват. Знаете ли, аз нямам Леля в действителността, която съществува като даденост. Но нещата се промениха за мен тук. За съжаление няма да мога и да идвам на новия семинар, предстои ми труден Фулбрайт, но Ви пожелавам успех. Не искам да драматизирам повече. Преглъщам решението.


ПП: Теодоте, съжалявам.
Лельо, да си разменим e-maili?
Тема № - 14 Коментар № - 735 Истинският Сократ - 2009-09-07 21:12:46
Професор Богданов, студентският семинар, за който говорите, ще бъде с телесно присъствие или виртуален? Ако ще е телесно-едновременен, в НБУ или в СУ ще се провежда? Радвам се и благодаря, че сме поканени :-), но ми се прииска да сме подготвени за фОрмата.

Надявам се новият семинар да не "секне" този. Нали не планирате да стане "изкусих Ви да се изповлюбите, но - стига Ви толкова" :-0?
Тема № - 14 Коментар № - 734 Лелята на Сократ - 2009-09-07 20:21:07
Теодоте, този «рунд» приключи, не упорствайте. Ще пусна след няколко дена нов текст по текст на Херодот. После ще направим почивка. От октомври ще организирам семинар за студенти по тема «Литература, текст и разбиране». Разбира се, могат да го посещават и форумците. Задачата ще бъде разглеждането на текстове от старогръцката литература в плана, който ще изложа в началото и който изложих тук многократно.

Ето отново този план. Който разбира нещо, го разбира не чисто и като непонятен предмет, а си служи с парадигма, в която то е вече разбрано по принцип. Затова е редно при разбирането на нещо разбиращият да има съзнание за парадигмата, с която разбира. Тази парадигма може да е проста на вид. Но, така или иначе, тя имплицира, или по друг начин казано, инферира модел за свят и реалност. Човешкото същество има свят и реалност. Което «има» означава и редно е да има.

Тази парадигма прилича на верен свят и реалност, но всъщност е – инструменти за разбиране, проект за свят и реалност и същевременно схема, извлечена от света и реалността на разбиращия, която ги прави общи и за други разбиращи, като поради това свързва тези разбиращи в общност.

Обсъждането на парадигмите като верни и реално съществуващи, колкото и изтънчено и сложно да е, е в най-добрия случай празно занимание. Много по-смислено е друго – да се наблюдава работата на парадигмите в реални вече разбирани текстове, които са влезли и в «текста» на някаква традиция.

Та този рунд, Теодоте, завърши. Като тръгне семинарът и като се появят там анализи в този план, ще ги публикуваме и във форума и така ще имаме два канала на разбиране, които ще се допълват и коригират.
Тема № - 14 Коментар № - 733 Bogdan Bogdanov - 2009-09-07 09:11:01
Много завиждам на всички, за които разговорът е приключил и нямат повече какво да кажат за действителността (завиждам и на тези, които не понечиха да говорят за действителността, завиждам и на професор Богданов – за това, че няма как да прочете текстовете си като читател). За мен продължава да звучи абсолютно абсурдно, че темата за действителността по принцип може да приключва. Аз буквално се удавям в тези текстове, точно така както каза Лелята на Сократ, но си мисля, че все пак ще успея да се справя с тях - първо защото вече съм открила думата, която ги покрива и второ, защото открих текста-майка, написан от професор Богданов, за действителността:). Според мен сложността на текстовете тук идва от това, че автоматично общото им говорене ни превръща в примерен смисъл... но също и от нещо като "удоволствието на усилването в самота с влизане в модулността на писаната реч". Дори върху това "усилване в самота", което също е действителност, може да се говори поне пет години, но ... сигурно и то е нещо като “същия стар страх”, затова никои не говори, даже и да иска да говори – като Со, например. Доста сложен е методът – интерпретативна антропология, чрез който най-добре се разчитат текстовете за действителността... сложен, защото във варианта, в който работи с него професор Богданов, е някак като нож с две остриета – не бива да се открива голямата парадигма, а по-скоро тя да служи за средство, чрез което да се създава допълнително означаване. Балансирано - всеки разчетен знак да поражда нова идея за знак. Някакъв вид - много интересно, нарочно полуинтерпретиране, което не се изчерпва, или по-точно - нарочно става ясно наполовина, за да може да продължи. Също като при постоянните човешки идентичности и неидентичности... Откъдето и да го захванеш, все така става - ако човек се изплаши, гръмва цялата интерпретация, ако иска да достигне до някакъв смисъл, трябва да се остави и откъсвайки значение, да полива новото.

Аз обаче имам друг страх. Страхувам се от това, че понякога влизам с текстове, които не си говорят с хора, а си говорят с други текстове. За себе си имам куп оправдания, включително за това от херменевтиците най-много обичам Шлайермахер – защото докато всички интерпретирали така, че всяко парченце да бъде видима и сигурна част от Голямата книга на Вселената, то всяко от преживяванията (такъв тип интерпретация, който е напълно равен на преживяна част от действителността) на Шлайермахер било самостойно, обособено и изтръгнато от обясняващата взаимосвързаност - до степен, че “преживяването” било обособено като понятие.

В тази връзка обаче имам един последен въпрос към професор Богданов и неговата интерпретативна антропология: В “Европа - разбирана и правена”, в “Четенето и неговата работа”, стр. 95, се казва - “Вътрешната грижа на моята антропология е индивидът да не остане без човешка общност и обективен свят”. Защо?


Jericho, благодаря ти за песента, с която си ме поздравил.

Тема № - 14 Коментар № - 732 Теодоте К. - 2009-09-06 21:32:29
За "чревато" - просто няма как да се оправдавам. Пуснах го за украса. Тази дума не е и от съвременния руски език.Връзката е с "червата". С кръвта, иначе.
Благодаря за пряка и точна реакция.
Тема № - 14 Коментар № - 731 Дмитрий Варзоновцев - 2009-09-05 22:05:56
Аз харесвам коментарите ти, и не съм те упреквал. Но разбери, че използваш думи, които буквално ги съсипват и се губи смисълът. Мога да се хвана на бас, че никой не е разбрал какво е това "чревато", което слагаш във въпроса си "Дали не се нарушава нещо основополагащо, без което съществуването се разпада, претава да бъде "чревато" с последствия, с промяната?". От там насетне колкото и да ми е интересно, не мога да се включа. Тео е психолог. Може да си говори с тебе телепатично. Анита, определено влюбена, те разбира. Аз изгубвам връзката. И да ти кажа, някои от грешките ти са чист мързел, защото си мислиш, че като славянски езици българския и руския език имат общи думи. Те имат, но не винаги. Чревато в български няма. Освен ако не е непознато за мен научно понятие?

Принципно си прав в последния си коментар, но го разбрах, защото си се постарал да не изопъчаваш думите.
Тема № - 14 Коментар № - 730 Истинският Сократ - 2009-09-05 21:40:42
P.S.Прелестта на форумното общуване е - както и в добрите стари семинари - ..общуването, диалогът.
Затова написах за комуникацията. Преди Новото време тя е била ограничена двойствено- от една страна от наличните, актуални участници на едно и също място, а от друга от техническите възможности те да общуват без да са на едно и също място. Примерно кръгът на общуващите актуално не може да е широк-ограничен е от 10-12 души. От друга страна, ако посланието пристига на адреса след години, то губи смисъла, става по-скоро паметник, отколкото съобщение. Хуманистите на прага на Новото време са били улеснени от прякото лично общуване, но затруднени от липсата на сигурната пощенска връзка. В момент, когато комуникацията стана сигурна личното общуване като че ли загуби прелестта си. Семинарите, форумите днес со оформят за да компенсират тази загуба.Помага им ...On line.
Ето тук приемам упрека ти. Дори и при една непосредствена комуникация е нужно не само търпение и внимание, но и известна последователност.
Тема № - 14 Коментар № - 729 Дмитрия Варзоновцев - 2009-09-05 21:24:57
Вярно е. Ами и бавното писане не води задължително към бързото разбиране
Вери сори И.Сократе
Тема № - 14 Коментар № - 728 Дмитрий Варзоновцев - 2009-09-05 20:48:29
Дмитри, трябва да пишеш по-бавно, защото нищо не се разбира и като стой та гледай ще те дисквалифицират. От другите съм доволен!
Тема № - 14 Коментар № - 727 Истинският Сократ - 2009-09-05 20:37:01
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 115986

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 128146

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 20164

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32749

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134367

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 94444

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 29134

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17813

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180915

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60817

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA