БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

ЗА ДУМИТЕ И ТВЪРДЕНИЯТА


БОГДАН БОГДАНОВ

Занимава ме нашият форум. Напредваме, същевременно се уморяваме, темите се поддържат трудно. Иначе изглежда ясно от многото коментари, а и просто влизания, че изпробваме привличащ, но не безспорен начин на разбиране. Така че да продължим. Семинар ще има, но там по-скоро ще се учи, докато за тук нека да останат по-общите платформи. Влизайте смело, четете големи книги, поставяйте под въпрос с други разбирания и теории това, към което ви насочих по-скрито с анализите на текстове, но правя вече и по по-открит начин. Ето сега в темата за подвеждащите думи и твърдения подреждам възгледи, които познавате изложени в друг ред в предишни текстове и коментари. Нарочно е по-кратко. 


Думите и твърденията подвеждат. Първо, като обозначаващи нещо и второ, като значещи в ситуацията на това казване. Като обозначаващи подвеждат, защото дори когато обозначават нещо посочимо, то никога не е напълно идентично на себе си, а винаги прехожда и към друго съседно и по-голямо. Поради което, за да го обозначим по-точно, го наричаме и с други думи, и уточняваме с твърдения отношението между него и другите неща, с които е свързано и с които образува трети неща. Това е първото, което налага да твърдим нещо с повече думи.

Същото се налага и от друго – от това, че обозначавайки нещо като такова, не само обозначаваме, но и означаваме. Обозначаваме го като такова с оглед на ситуация на означаване тук и сега за определена група от хора. Затова и го обозначаваме не във всички възможни връзки и отношения, а само в някои. Да, но си внушаваме и внушаваме, че го обозначаваме пълно и че то винаги е такова. Докато всъщност казаното е комбинация от обозначено и означено, произведен смисъл с оглед на практическо разбиране и употреба. Това обаче се отнася и за речите, които претендират, че преодоляват разнобоя между обозначаване и означаване и произвеждат гарантирано универсални постоянно валидни твърдения. Каквито са речите на философията, науката, историята и документалната литература.

Едно от най-честите твърдения е, че еди-какво си е просто нещо и се изразява именно в това. Така е в една практически насочената ситуация. В друга ситуация то не би било вярно и т.нар. просто нещо би било сложно. Въпросът е дали то е същото и дали има такъв план и съответно такава реч, според която то е и просто, и сложно. Има претенции за такава реч, но и тя, въпреки внушението, че в нея обозначаването и означаването съвпадат, е ситуация на означаване, в която това съвпадане е по-скоро желано отколкото реално. Което, както вече казах, по същество не се различава от съвпадането на едното и другото във всяка реч. 

Дали има такава реч, при която обозначаването и означаването не съвпадат и съответно думите и твърденията не подвеждат? Има, тя е също реч, но в друг план – като прехождане от една към друга реч, при което новата реч поставя под въпрос означеното в предишната, така че за момент обозначаването и означаването се отделят. Разбира се, в следващ момент те отново се смесват и се поражда нужда това смесване да се постави под въпрос от нова реч. Колкото и неубедително да изглежда това, което казвам, то постоянно става.

Най-напред в режима на всекидневното говорене, в което с неуморно преминаване от един към друг начин на казване обсъжданото нещо се преименува и пренарича, при което се поражда възможност за моментното му като че ли чисто обозначаване. Като казвам всекидневно говорене, имам предвид както диалогичното обсъждане, така и по-дългите монолози, независимо дали устни или писани, в чиято жива неравна реч се нанизват повече версии за значението и смисъла на едно и също нещо, при това в комбинация с други неща. Същото по значително по-подреден, но също вариативен начин става в литературната реч, тази система от свързани различни режими на назоваване, в която се осъществява и важното допълване между репрезентиращо и по-открито рефлектиращо казване.

Т.е. това, което обсъждам, е невъзможно да се постигне в кратък изказ или в равна еднотипна реч, но е компромисно постижимо в изброените речеви процедури на всекидневното и литературното говорене. Но понеже и в този случай постигането е компромисно, краткотрайно и се проваля, усилието по вярно казване, т.е. по сигурно отделяне на обозначаване и означаване продължава с поставяне под въпрос и замяна на речта с нетекстови и неречеви протичания – музикални, танцови, празнични, всякакви прекарвания на време. Да, но и в тях успехът е временен и неотменно се връщаме към режима на речите.

Така едни неуморно, други съсипани, трети вяло, без упорство и отчаяние, се лутат между речите и неречевите протичания в търсене на онази реч или нереч, която да им осигури пределно истинното, абсолютно ценното, вярното и правилното. Такава реч или нереч обаче няма. По-доброто е това неизбежно лутане между толкова многото речи и неречи, предлагани от човешката среда, да става осъзнато. Има и друго като че ли още по-добро - да се осъзнае защо, по различни начини и в различни степени, всички търсят пределно истинното, абсолютно ценното, вярното и правилното. Изглежда защото искат да спрат времето и промяната и така да отменят голямата промяна на предстоящото несъществуване.

Това правя и аз в момента с формулирането на тази истина, която, разбира се, е в реч, значи в ситуация и значи полепнала с намесващо се в обозначаването означаване. Така че е редно, както препоръчвам, да я коригирам. Ето двете възможни корекции. От една страна не изключвам възможността за радикално удължаване на живота, дори за форми на практическо дълговечие, които да приличат на безсмъртие и следователно да поставят под въпрос току-що казаното. От друга страна, както е нормално да постъпят тези, които ще се отнесат студено и дори надменно подигравателно към тези редове, и аз мога да спра да пиша, да забравя казаното и да се заема с малкото, битовото, със собствено моето и така да вляза в тази като че ли безспорна истина. Въпросът е дали мога да остана трайно в нея. 



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.




Коментари по темата
Много е странно това, че голяма част от предишната тема за любовта се премести тук, в темата за думите, точно като зараза. Думите и твърденията да не би да са любов? Тити?

Разказът на Морис ме подсети за Каирос (Καιρός), който освен всичко друго, бил свързан и с крадците/любовниците, понеже в преизпълненото си време те дебнели да не изпуснат мига, неуловимия миг, възможността, а също и защото отваряли врати, които хората по принцип гледали да затварят. Каирос обаче е като думите, а Хронос е като реалността, нали... щом крадлата на Морис не е любовта и щом зад нейните думи няма нищо... Хронос е като малкия разказ, движи се по хоризонта, а Каирос е като големия разказ – усилва и отмества... Да... думите/текстът могат да ни отместват и усилват, но Морис с право поставя още един - по-голям въпрос, обратния на това! Как думите/текстовете ни връщат на мястото ни, събират ни, намаляват ни... и как човек да съумее като Алиса – да запази реалния си размер – нито по-голям, нито по-малък? Как?... Когато Херодот разказва реални истории... професор Богданов ги нарича “малки”... Защо? Кое е голямото в неистинската история? Голяма ли е неистинската любов?

Само отговорът на Тити е правилен за мен и материализира като жертвоприношение:
http://www.vbox7.com/play:09f5adf7&al=1&vid=
Тема № - 16 Коментар № - 1027 Теодоте-Kradla - 2009-10-25 19:26:26
Защото според мен, за олтара на любовта единствено "le petit mort" е достатъчна. Всяка друга смърт е повече от абсурдна и напълно безсмислена. Казано направо с две думи: излишна е!
И при това е неоправдана от всяка гледна точка.

С абсолютно нищо!
Тема № - 16 Коментар № - 1025 Тити - 2009-10-25 14:10:17
Виж ти!

Оказва се, че никога не е късно човек да научи нещо ново и интересно. Аз, например, винаги съм си мислила, че Еко е експерт главно "В името на розата".
А какво се оказва...

Че е вещ и в името на любовта!

Като се има предвид, че изобщо не е французин, не мога да не му се възхитя. Как успява да я свърже толкова точно!
И то именно със смъртта. Почти съм сигурна, при това - около 99%, какво е имал предвид!
Многократна "малка смърт".
А ти на какво мнение си, Боби?

По въпроса:)))
Тема № - 16 Коментар № - 1024 Тити - 2009-10-25 13:24:41
Темата за любовта е сложна и многозначна. Умберто Еко твърди следното, цитирам по памет, : „Изобретиха любовта, за да не се страхуваме от смъртта. „ И любовта, и смъртта ни връхлитат, когато най-малко ги очакваме. В античните трагедии, доколкото съм наясно с тях, жертвоприношението на обичан човек (например когато Агамемнон убива дъщеря си Ифигения за да умилостиви богинята на лова Артемида и да докаже лоялността си към нея, опитвайки се да поправи хюбристичното си отношение) е ,почти винги, съпътстващ елемент на трагическото произведение. Жертвоприношението много често се изразява в „отдаване на бога в израз на подчинение и преклонение”, но не е ли и самата любов, понякога, съпътствана пак от подчинението и преклонението? Нямат ли една и съща цел любовта и жертвоприношението, която се изразява в това да материализираме своите чувства и думи, за да не се съмнява човекът/богът, към когото са насочени действията ни, че го заблуждаваме.
Тема № - 16 Коментар № - 1021 Boby - 2009-10-25 11:35:24
Може би с помощта на...

Психологически съветник за всеки "холерик"!

http://www.vbox7.com/play:09f5adf7&al=1&vid=

"Възползвай сега, сине докато си млад. Страдай, синко, страдай. колкото можеш повече...защото тези неща не са вечни."

Как ви се струва:)
Тема № - 16 Коментар № - 1019 Тити - 2009-10-24 15:34:16
Така е, Тити, комичният герой може да презизвика и радост, но хората предпочитат трагичните пози вероятно, за да бъдат приемани насериозно. Иначе границата между трагедията и комедията е тънка. Трагедията е заплашена да стане мелодраматична, смешна. Затова добрите автори на трагедии внасят в тях и комични елементи. Пример - присъствието на вратаря в "Макбет".

Заставам зад онова, което казва Дмитрий Варзоновцев по отношение на моженето и неможенето. Да не можеш означава да усещаш свойта граница, която въображението или мисленето заличава. Неможенето приближава до съпротивата, която е характерна за реалното.

Дали любовта е думи? Ето един пример. Човек, в когото съм влюбен, ми казва, че ме обича и ми засвидетелства любовта си като проявява грижа към мен (различни жестове на внимание - подаръци и т.н.). Когато се събуждам след първата нощ с него обаче откривам, че парите ми ги няма, а онзи, в когото съм влюбен е изчезнал.

Това е история за неистинската любов. Важен в случая е не мамещият, а измаменият, онзи, който наистина е влюбен. Какво разбира той? Че любовта на другия е била само думи. Нищо "любовно" не е стояло зад тези думи, макар че е изглеждало така.

Защо влюбените постоянно се съмняват в човека, в когото са влюбени? Защо искат непрекъснато доказателства за любовта му? Могат ли да ги намерят?



Тема № - 16 Коментар № - 1018 Морис Фадел - 2009-10-24 13:08:33
Ужасно много теми нахвърли Морис. И все са искрени.
Но и много спорни, дори радикални.
Защо любовта да няма тяло. Не знам, много ми се губи ...от образованието, тази връзка - Любов и Ерос. Единствено някъде се рее Адамо - нещо като L'amourе perdu !Лингвистиката ли е, или нещо друго.
Много "не може" са изказани, както и много "може". Само че моженето почти изцяло е в царството на въображението, докато неможенето е все тук, близко.
Тема № - 16 Коментар № - 1017 Дмитрий Варзоновцев - 2009-10-23 22:40:31
Наистина ли мислиш така?
Не ти вярвам!
По-скоро всички безкрайно му се радват...

http://vbox7.com/play:be0c387a&al=1&vid=1242651

Много, много оптимистично изглежда. Особено като се има предвид, че и "човекът е социално животно".

Кой ще дръзне да опровергае теорията на относителността:)
Тема № - 16 Коментар № - 1016 Тити - 2009-10-23 21:43:59
Лелята на Сократ всъщност се насочва към темата на нашия форум: любовта и разказа. Защо има любовни разкази, любовни истории? Дали самият разказ, предполагащ промени и "преливане на нещата", както казва Теодоте, изисква любвта да се представя като променливо и изтъкано от несигурност нещо? Или любовта предизвиква разказа?

Мисля, че е по-скоро второто. Разказът не е свързан по необходимост с любовта, защото са налице и разкази, които не представят любовта. Любовта обаче е по необходимост свързана с разказа, понеже в нея има нещо, което е изложено на трансформации и препятствия.

Сега по другия въпрос на Лелята на Сократ: защо хората предпочитат трагичните пози. За да изглеждат в собствените си очи и в очите на другите значими. Комичният герой е обект на снизяване, на присмех.
Тема № - 16 Коментар № - 1014 Морис Фадел - 2009-10-23 07:52:53
Ami moje bi zashtoto neshtata se prelivat. Niama nito samo shtastie, nito samo neshtasie. Kakto kazva profesor Bogdanov - i mulchanieto govori i govoreneto mulchi. A puk az niamam kirilski bukvi, oba4e imam internet;-)... Moga da ne moga da pisha, no shte cheta;-)
Тема № - 16 Коментар № - 1013 Teodote - 2009-10-23 00:03:00
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 116027

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 128155

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 20179

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32765

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134385

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 94473

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 29159

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17830

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180934

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60830

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA