БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

Кукерските игри, Дионисовите празници и атическият театър и драма

БОГДАН БОГДАНОВ
       
Моето експозе засяга две теми - 1. връзката между Кукерските игри на Сирни понеделник и древните празници на Дионис, и 2. възможността в кукерския карнавал да се търси първобитната театралност, от която са се развили атическият театър и драма. Двата въпроса попадат във връзка поради утвърдената идея, че атическият театър и драма произлизат от Дионисовите празници. Оттук и възможността, ако тези празници и Кукерските игри имат родство, да се постулира исторически континюитет между тях и атическия театър и драма.

Отношението на Кукерските игри и Дионисовите празници се разглежда научно по два основни начина - исторически  прoизходно, в смисъл, че се вярва, че едното предхожда другото в някакво развитие, и типологически - в смисъл, че се смята, че Кукерските игри и някои празници на Дионис са независими реализации на подобен тип народна театралност. Днес никой не поддържа крайната историческа теза, че Кукерските игри произхождат от елинските Дионисови празници. Историческото и типологическото виждане по-скоро се съчетават, като се вярва, че кукерството е старинен ритуал, свидетелстващ за един дионисизъм, по-архаичен и по-автентичен от елинския, особено пък в сравнение с неговата проява в атическата драма. 

Нещата се усложняват от неясните граници на наблюдаваното явление. Ако кукерството е свидетелство за древния тракийски дионисизъм, се повдига въпросът, какво отношение има дионисизмът към сурвакарството и нестинарството, другите два календарни празника, които попадат в общ комплекс с кукерството като поредица от празници. Те също ли са останки на древното дионисово празнуване по нашите земи, или принадлежат на по-широка категория от празници? Това важи и за древния елински ареал. И там много от нещата, които се вършат за Дионис, се вършат и на празниците на други божества. Така че ако ни интересуват не едни или други отделни елементи, а се питаме за цялостния тип на празника, който се застъпва в кукерството, се налага опората на термин с по-широк обсег  от дионисизма.

Така е станало в книгата на Стоян Райчевски и Валерия Фол "Кукерът без маска" (1993). Като изследват Странджанския ареал на кукерството, те характеризират широко явлението и говорят за мистерийния характер на кукерските ритуали. Авторите вярват, че този празник е бил под патронажа на тракийския Дионис, вероятно Загрей, както се доказва от Александър Фол. Естествено не е без значение кой е и как се е наричал патронът на това празнуване. Но като се има предвид, че между празниците като система от ритуали и боговете, за които са те, връзката е винаги разхлабена и двете страни продуктивно не съвпадат, проблемът е самото кукерско празнуване, историческото и типологическото му съдържание. 

Твърдението, че Кукерските игри са мистериален празник, а не карнавал, е несъмнено правилно. Същевременно е редно да се запитаме за кои игри важи то - за онези в старото време, чиято система на живот е предполагала мистерийното празнуване, или и за съвременните, които  са може би мистерия на вид, но не и като функция. 

В статия, занимаваща се с описание на научната литература върху кукерството (на W.Puchner: Balkan Studies, 1983), е показано по отличен начин колко непоследователни и разноречиви  са научните твърдения по този въпрос поради недоброто познаване на емпиричния материал и на изследванията от Балканите. Същата статия убеждава и в друго - че разноречията по въпроса за характера на кукерството се дължат на различното разбиране на изследователите за значението на определени основни термини на анализа. Именно такъв термин е мистерия. Ще си позволя да го коментирам с оглед на въпроса в какъв смисъл Кукерските игри са в основата си мистериален празник.

Нужно е да се напомни, че съществуват два основни типа мистерия. По-ранният тип представлява празнуване и посвещаване на някаква органична общност, определена на основата на възраст, производствено обединение или територия. В по-късния тип, свързан произходно с първия, субект на празнуването и посвещаването е отделният човек, а сюжетът на празнуването се върти около неговото отвъдно. Елевзинските мистерии са най-добрият пример за този втори тип. Връзката между двата типа е в това, че и при мистерията, в която субект е еднородна група от хора, празнуващата общност е комунисна - индивидите са в ситуация на празнично равенство или се третират като членове на голямо отворено към вътрешната и външната природа семейство.  

По всичко личи, че съвременните Кукерски игри са развити на основата на стара общностна мистерия, в която, както е обичайно при подобно празнуване, съдържанията на засяването, жъненето, меленето на зърното се преплитат с образите на съвокуплението, раждането, сватбата и смъртта. Можем да различим в тези два реда от значения и други кодове. Същественото е, че в хода на действителното празнуване всяко  значение става образ за означаването на друго, че значенията са подвижни, обратими и натрупани едно върху друго. Бидейки сложно действие по нагласа на определена общност към основните въпроси на битието, мистерийното празнуване сплита темите на отношенията със земята, плодородието, раждането, умирането, границата между човешкото и животинското, между мъжкото и женското, младото и старото, божието и човешкото, живото и мъртвото,  коментира основните трудови дейности в определена среда, но и отношенията с предците, мъртвите, другите, като произвежда фабули за абруптни преходи от едното към другото.

Като време за вписване в целостта на света мистерийният празник може да развие и космогонични теми, както внушава това за кукерството Валерия Фол в "Кукерът без  маска". Въпросът е дали подобни теми остават на равнището на образите, или се засягат и съдържателно. За да се каже това, е нужно да се вчетем в "текста" на определено реално празнуване. Защото описаният тип на т.нар. общностна мистерия се разминава с  конкретните реализации.  Един празник може да бъде мистериален по вид, но не и по функция. Такъв е и случаят с  Градските Дионисии в Атина.

Подхождайки типологично към Кукерските игри на Сирни понеделник като към мистериален празник, разполагаме с богат материал за сравнение - и жив, можем да се обърнем към различни варианти на кукерство, а и към подобни празнувания като нестинарството. Разполагаме и с "мъртъв" материал за сравнение, ако се вчетем в изворите за древните Дионисови празници, някои от които са с изразен мистериален характер, и вземем предвид елементи от други мистериални празници в елинския ареал.

Елинското пространство познава най-малко пет Дионисови празника. Четири от тях са атински - празнуваният с процесия на Ленеите и Антестериите в Атина бог на виното, празнуваният с жертва на козел и процесия с фалос селски Дионис и Дионис Елеутереус, който идва в града с голяма процесия от север по време на честваните през април Градски Дионисии, когато се уреждат театрални състезания. Петият Дионисов празник, в дорийски и еолийски области, т.нар. Агрионии е на менадите, жени, които напускат градските пространства и се отдават на буйно тайнство с канибалски фантазии и изстъпления, които са ни познати най-вече от Еврипидовите "Вакханки".

Именно за празника на този Дионис се смята, че е най-близък до предполаганите тракийски празници, които лежат в основата на кукерството. За съжаление за Агриониите разполагаме по-скоро с литературни отколкото с етнографски сведения. Но тъй като между тях и атинските Ленеи очевидно има връзка и разполагаме със сведения с етнографска стойност за Ленеите и свързаните с тях Антестерии, сравнението на тези два атински празника с кукерството може да помогне за по-сигурното очертаване на типологическата рамка на коментираното мистериално празнуване.  

Ще обърна внимание на отделни мотиви от сценария на Кукерските игри, които допускат паралел с атинските Ленеи и Антестерии. Що се отнася до покриването с кожи и животински гугли, както и до тирса и кожения или дървения фалос, които се откриват и при кукерите, и при Дионисовите спътници, паралелите говорят за сигурно типологическо сродство. Въпросът е какъв е характерът на това смесване на човешко и животинско в двата празника. Такава ли е функцията на идващите по време на празника чудовищни предци, иначе вредителни духове, които обикалят къщите, да осигурят парадоксално доброто на плодородието и плодовитостта?  Дали разполагаме с паралел за това в атинските Антестерии, по време на които се посрещат и прогонват такива духове, като същевременно се мажат врати с вар и се дъвче бял трън за прочистване?

Друг възможен паралел е между порастващото бебе от кошницата на бабата, което иска жена, в Кукерското представление и тайнството пред бога с маска в храма на Дионис, извършвано от царицата (basilinna) на Антестериите, когато богът оживява и пожелава жена, както предполага В.Буркерт (W.Burkert. Griechische Religion, 1977). Очевидно и на двете места става дума за свещена сватба, независмо че в Антестериите тя е мистериен акт, докато в Кукерските игри това е като че ли профанно снижена. Друг сравним елемент е подскачането и клатенето на кукерите. Откриваме го изпълнявано по подобен начин на третия ден на Антестериите като клатeнe, люлеене и издигане високо (т.нар. aiora) с очистителна цел.

Не по-малко моменти от Кукерските игри намират сигурен паралел в други древни атински празници с мистериен характер. Такъв е случаят с кошницата на бабата, която носи в нея бебе.  Несъмнено той може да се свърже с т.нар. cista mystica, каквато откриване на празникa Арефории в Атина - две атински момичета, преживели цяла година на Акропола, отнасят нещо в кошница в място, посветено на Афродита. Знаем по един мит, че това е детето змей Ерихтоний. Дете, фалос или друго, отнасяното е тайно и не бива да се гледа.

Добър паралел с кукерството откриваме и в атинските Буфонии, силно театрализирания празник на принасянето нa бича жертва, в чийто край убитият бик  се възстановява, като кожата му се опъва на скеле пред едно рало. Имаме пред очи остатък от древна земеделска мистерия очевидно сродна с нашето кукерство. По подобен начин можем да привлечем и атинските Кронии, празника на обърнатите стойности, на който между другото освободените от всекидневната си тегоба роби обикалят с шум и викове града.

Голяма част от тези паралели са установени и коментирани. Първата задача е те да се съберат и да се реконструира сценарият на общия тип мистериално празнуване, около който се въртят и игрите по нашите земи, и древните елински празници. При което не бива да се забравя, че типът е идеално положение, което не е реализирано пълно в никое конкретно празнуване. Сценарият гола схема е проявен и като един вид история, която се върти около зачеване, раждане, сватба, стълкновение с противници, посвещаване във важни действия от божества и смърт. Същият сценарий може да се открие и в текстовете на "Веда Словена".

Втората задача е да се формулира разликата между елинските празници и съвременните фолклорни празнувания като кукерството и нестинарството. Докато елинските празници принадлежат на цикъл от празнувания с развита йерархия, фолклорните празнувания с театрален характер са битовизирани и отворени към съвременното селско битие. По парадоксален начин те пазят първичния си празничен синкретизъм - като неразличаването на божество, герой и жрец и струпването на всички възможни празнични функции в материята на един празник.

Кукерските игри се държат като изключителен и единствен празник. Докато в системата на атинските празници, иначе в същият сценарий, са ясно противопоставени празнуването с тайнство, което се грижи за старите земеделски общности и семейството, и новите календарни празници без тайнство, чиято основна грижа е поддържането на една или друга обществена голяма общност. Тази циклизация е усилила мистерийния елемент в празнуването с тайнство и го е превърнала в мистерия и на свой ред е откъснала театралния момент от тайнството и го е превърнала в театър в големия календарен празник. Така кошницата на празника Арефории е трябвало да бъде покрита и затворена за погледа, а, от друга страна, театралната среда на фолклорното общуване, влязло в обществения календарен празник,  е станала статична и се е разделила на възприемаща публика и играеща трупа.

Атическият театър и драма не възникват пряко от Дионисовото празнуване, а от неговия материал и от определени условия на празнично циклизиране, на йерархия от селско и градско празнуване. На стария селски празник се изявяват малките традиционни общности в една мистерия на сродяване на човешката група с природната стихия. Тази мистерия не различава участници и публика и в нейния сценарий трагедията на убития от неговите съселяни Икарий не се разбира драматично на две нива като нещо отнасящо се и за отделния човек, и за голямата общност на гражданите на полиса. Историята не се усложнява от допълнителен смисъл. Грижата да остава винаги една и съща я слива със самото празнуване, което е действителният й текст, докато тя му служи само като поддържаща го схема. Подобен е случаят и с кукерският сценарий.

На новия празник на Дионис в Атина плацовете на публиката и на представянето са разделени. Което не е без връзка с факта, че представяното се отнася двойно до някакво важно минало, но и до едно настояще. Представяното на сцената е празнично и извънвременно, но по особен начин и тукашно, и сегашно. И в двата си жанра на трагедия и комедия атическата драма е словесен механизъм за осъществяване на компромиси. Преди всичко между един селски народ, който живее в малки общности и няма друга грижа освен изхранването и добрите отношения с предците и отвъдните сили, и една вече градска общност, която има проблеми с вътрешното си консолидиране. Като стария фолклорен празник драмата се занимава с вграждането на човешката среда в цялостта на света, но по-голямата й грижа са отношенията на човека с неговото общество. Тя вече разполага с, така да се каже, сетиво за различаване на едното от другото.

В този смисъл неразличаването на старо и ново и оставането при сценария, който маркира само екземплярното време на ритуала и не се отнася към някакво настояще, не води до драма. Драмата в Атина е породена от разслояването на времена и гледни точки. Тя е революционно, а не еволюционно явление и в този смисъл не може да се твърди, че е възникнала от Дионисовите празници. Атическата драма е типична проява на започващата в древната Атина "модерна" култура. 

От типологическа гледна точка между театралните представления на Градските Дионисии и на Антестериите има подобно отстояние, каквото откриваме между градската театрална култура и Кукерските игри в съвременна България. Голямата разлика е, че те не са в действителни отношения помежду си, не си влияят взаимно и не са елементи на единен празничен цикъл, както това е станало и външно, но и вътрешно в атическия театър с развиването на т.нар. сатировска драма. Освен ако не сметнем, че театралните творби на Йордан Радичков не са по някакъв начин документ за резултата от подобно взимодействие между народната и градската култура в съвременна България.



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.



Коментари по темата
Анетка на Морето, ако утре мога да разказвам и ако професор Богданов не смени темата - ще ти разкажа за юбилейната седмица, която преживяхме. Тази сутрин обаче вече си мислех, че ежедневието си е много хубаво нещо! Сега само ще напиша за една смешка: днес на представянето на българската книга на професор Богданов изведнъж спря тока за секунди – абсолютен артефакт – защото всички сме в една грамадна пълна зала и е супер тъмно – и в това време чувам зад гърба си: “кукерите спряха тока, това са кукерите”. Което означава, че доста сме наплашили хората с кукерите:-). Че са част от книгата “Минало и съвременност” – да, но защо пък точно те да спират тока – не разбрах!

А сега един специален поздрав за всички от мен

http://vbox7.com/play:2a320a36
Тема № - 32 Коментар № - 3236 vesselina vassileva - 2010-11-06 22:54:58
Драги Фен, този Форум има много фенове, но това, че именно ти реши да отговориш на моята молба, е много хубаво и съм ти дълбоко благодарна. Сигурно форумците, които обикновено участват със своите коментари, сега пишат експозетата си за следващото събитие – конференцията в чест на проф. Богданов. Това е нещо много добро и няма да ги смущаваме.

Няма никакво съмнение, че идващата събота ще бъде още един празничен ден за всички: от рожденик, до активно празнуващи конференсисти и зарадвани слушатели. Радвам се, че празникът слезе от екрана на компютъра и влезе във вас, участващите в събитието. Кукерите остават тука във Форума. А това, което идва е - новата книга на проф. Богданов.

Що се отнася до мене, така е. В този свят не е лесно за никого да е далеч от каквото и да е. Казано по-друг начин - не можем да сме и тука и там едновременно. Това си остава привилегия само за боговете. Ние сме хора, ние това, което можем да правим добре, е да творим слово. И когато се случват забележителни неща, които изглежда, че не могат да се разкажат с думи, ние, нали сме словесни същества, рисуваме словото, което разказва дори неразказуемото. Свидетели на неповторимостта на значещото в живота и живота ни, не можем да пренесем случващото се в текста, така, както се случва, протича. Но текстът създаден от нас е този друг свят, който среща неповторимото с неизразимото именно и защото ние така го правим, творим, дирижираме като богове. И затова текстът носи едно ново протичане, една нова стара река от смисъли.

Днес бях на откриването на тукашната конференция по семиотика и докато един испанец говореше за това как функционира езикът на блоговете в Интернет, не спирах да мисля за нашия Форум, който той не познава и като не познава, не може да опише, ни анализира.

Обещавам друг път да не изпускам такива неповторими събития и нека звездите да са ми свидетели, това така да бъде.
Тема № - 32 Коментар № - 3235 Анета де ла Мар - 2010-11-05 05:17:48
Скъпа Анета,

има много причини човек да иска да бъде в твоето пространство и време, но като всяко нещо това си има добрите и лошите страни. Една от лошите страни е, че не можеш да участваш в разни интересни събития организирани от НБУ! И понеже никой от пишещите редовно във форума не ти отговаря, ще го сторя аз.
Честването на годишнината (според Библията юбилеят е друго!) всъщност предстои с конференция (както подобава за един учен), която ще се проведе в събота, и която според обявената програма се очертава да бъде доста интересна. Предполагам, обаче, че се интересуваш най-вече от презентацията на испанската книгата на професора?
Презентацията мина според общоприетата практика – срещу публиката бяха авторът на текстовете, съставителят, авторът на предговора, издателят и водещият. Присъстващите имахме възможност да чуем на български предговора, прочетен лично от неговия автор (ти ще го прочетеш на испански), да чуем и мотивите на издателя (надявам се да бъдат публикувани), които отговориха на много от въпросите, които не само аз съм си задавал. Като по поръчка г-н Мичев (един от преводачите) ни обясни цялата Одисея по превода на текстовете на проф. Богданов. За мен специално бе особено интересно да чуя съставителя (текстът й трябва задължително да бъде публикуван), както и отговора на проф. Богданов. Би било неуместно да ти ги преразказвам, защото струва ми се няма да ти е интересно, докато не си получила и прочела книгата, което надавам се да се случи скоро, а и познавайки добре техните текстове си даваш сметка, че не могат да бъдат преразказвани...
Искам да ти кажа и нещо за публиката, която бих разделил на няколко групи: 1. преките колеги и ученици на професора (тяхното отсъствие би било невъзпитано); 2. широкият кръг ученици (тези, който сме се учили от него на различни неща, без той да знае); 3. такива, които са слушали негови лекции, като студенти в различни специалности, а сега са например висши съдии; 4. имаше и такива, които получават покани от „Сервантес”, и не знаеха къде точно са попаднали, но не си тръгнаха.... Едно младо момиче, след края на презентацията, сподели с мобилния си телефон, че е присъствала на представянето на „една интересна книга, на един много интересен и известен професор...”

Анета, взимай първия самолет и си идвай, защото няма кой да се наеме да ти резюмира всички доклади, а и представянето на българската книга ще бъде доста интересно.
Тема № - 32 Коментар № - 3234 Един фен - 2010-11-04 22:32:16
Честит юбилей, проф. Богданов!
Честит празник и на всички колеги, които заедно с Вас можем да си пожелаем още дълги години да работим и творим в НБУ - университетът, в който ни събрахте.
В този интересен и многозначителен текст за кукерските игри пишете: "същественото е, че в хода на действителното празнуване всяко значение става образ за означаването на друго, че значенията са подвижни, обратими и натрупани едно върху друго...". Действителното празнуване на един юбилей означава и подвижни, и обратими, и натрупани едно върху друго послания, които Вие продължавате да предавате - чрез книгите си, чрез думите си, чрез действията си. И всеки един от нас,хората, които Ви поздравяват тези дни,приема тези послания по различен начин.
Моля за Вашето разрешение да кача текста за Кукерските Дионисовите празници игри в допълнителните електронните текстове за моите студенти от курса "Връзки с обществеността на културния туризъм".

Соня Алексиева
Тема № - 32 Коментар № - 3233 Соня Алексиева - 2010-11-04 18:54:09
Една молба:

Някой може ли да разкаже за тези, които са в друго пространство и време, но мислено и духовно свързани с Форума и празника, който настъпи във Форума, как върви честването на юбилея на проф. Богданов и как мина представянето на книгата му “Modelos de realidad. Desde la lectura de los clásicos”?
Тема № - 32 Коментар № - 3232 Анета де ла Мар - 2010-11-04 02:52:04
Уважаеми професор Богданов,

От името на Студентски съвет на Нов български университет, бих желал да Ви поздравя по повод Вашия юбилей и да Ви пожелая крепко здраве, успех в академичните, и управленски начинания, и попътен вятър, с множество съмишленици, които да Ви подкрепят във всички Ваши настоящи, и бъдещи начинания!

Постигнатото от Вас през годините, за развитието на българската култура, наука и образование е така непреходно и определящо за развитието на съвременното българско общество, че както всяко общественозначимо дело от общонационално измерение е и ще бъде основа за специализирани анализи, експертни оценки и високи признания за своята значимост.

Паралелно с това обаче, с не по-малка стойност, е искрената и човешка признателност, и уважение на хилядите млади хора, преминали през вратите на Нов български университет. На този значим и същевременно така личен за Вас и Вашите близки празник, който често е повод за равносметки и размисли за постигнатото през годините, бих желал да съсредоточа вниманието Ви именно върху тази признателност, която е гарант за репликацията на принципите и идеалите на Нов български университет, за които работите така усърдно през последните 20 години.

Не на последно място изразявам признателност от името на Студентски съвет на Нов български университет за това, че с проявената воля и с активната си подкрепа за развитие на студентското самоуправление, насърчавате изграждането на студентите на НБУ, като отговорна и съзидателна част от гражданското общество в България.

С уважение и признателност,

Христиан Даскалов
Председател на Студентски съвет на НБУ
Тема № - 32 Коментар № - 3231 Студентски съвет НБУ - 2010-11-03 01:29:00
Честит 70-годишен юбилей! Прекланям се пред Вас за създаването, развитието и утвърждаването на Нов български университет и Ви пожелавам да продължавате да бъдете негов стожер.
Стефан Куцаров, департамент "Телекомуникации"
Тема № - 32 Коментар № - 3228 Стефан Куцаров - 2010-11-02 15:33:23
Честит Рожден ден!
Уважаеми проф. Богданов,
Пожелавам Ви от сърце здраве и сили и дълги години да се радвате на своите научни занимания и на резултатите от тях!
Да се радвате и на просперитета на Нов български университет, който е Ваше дело, обединило усилията и добрите намерения на толкова много хора.
Пожелавам ви тяхната обич и неизменна възхита...
Тема № - 32 Коментар № - 3227 Надежда Александрова - 2010-11-02 14:08:09
Благодаря от сърце на всички за хубавите думи и пожелания. Особено благодаря на Веселина за толкова многото усилия по разбирането, поддържането и разпространението на словото, което ме занимава и което, надявам се, ни събира. Благодаря на Петър Димитров за наистина оригиналния начин, по който ме поздравява. Също и на Мария Попова за толкова топлите думи.
Тема № - 32 Коментар № - 3226 Bogdan Bogdanov - 2010-11-02 13:01:42
Проф. Богданов, Честит Рожден Ден! Прекланям се най-сърдечно пред всичко, което сте направил за България, за образованието, за младите хора, за всички нас! Бъдете жив и здрав! Вашият форум е не по-малко важен от всички Ваши големи проекти! Чакам с нетъпрение новите Ви книги! Поздравявам Ви за Вашата книга, която са издали в Испания! Вярвам, че чрез Вас, българската култура ще прерастне от една маргинална и пренебрегвана среда в значимо постижение! За много години!
Тема № - 32 Коментар № - 3225 Истинският Сократ - 2010-11-02 12:31:39
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 115923

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 128125

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 20140

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32723

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134331

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 94298

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 29084

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17777

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180861

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60772

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA