Най-напред – защо Епир? Защото непременно това ще ни даде сведения за вече станалите митични “дорийски инвазии (нахлувания)”. Неминуемо се налага необходимостта да разгледаме данните на целокупната наука, ако искаме да не повтаряме клиширани фрази на съвременни описвачи на елинската култура.

В едно изключително изследване върху крайбрежните системи имаме и подобаващ резултат от геоморфологично, топографско и разбира се археологическо проучване в минали времена. В долината на реката Ахерон са намерени не малко останки. От литературата, поне от 8 в. пр. Хр., Омир е очертал едно интерсно поле, за което можем да прочетем в Одисеята, песен 10, ст. 499-565.
В този епизод трябва да направим уточнения, за да стане разбираем. Одесей е при Кирке (или побългарено ‘Кирка’), нимфа, божество от по-долен ред, но безсмъртна. Одисей в своя ‘ностос’, т.е. завръщане към малкото си царство на остров Итака, преминава през много премеждия, които са наложени от битието му на воин и най-вече заради това, че със своите другари убива Едноокия (Циклоп) Полифем, сина на Посейдон. В плен на жестоката Кирке, Одисей все пак е пуснат да си замине заедно със спътниците си. Но той иска да посети подземното царство, където властва Хадес (тук пак побългарено “Аид”), за да се види с прорицателя Тирезий (на старогръцки Тейресиас) и да получи прорицание. Хадес, откъдето на български думата ад, се намирал от другата страна на Океана, т.е. морето, което заобикаля сушата, както са били представите на древните. И там е Персефоне, дъщерята на Деметра, която Хадес похитил и завел в подземното царство. Както е казано в стих 510 “чернолистни тополи и неродовити ракити” – това е според Омир част от флората на мястото, което ни интересува. Защото реката Ахерон, която отвежда в ада, се намира в Епир.

“След като дълго се валях и дълго ридах на леглото,
с тези слова отговорих на гиздавокосата Кирка:            500
„Кирко, в това пътешествие кой ще ми бъде водител?
Кой е достигнал дома на Аида със черния кораб?”
Рекох така, и отвърна ми тя, над богини богиня:
„Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее,
никак не се безпокой, че ти липсва водач през морето.  505
Мачтата само сложи, върху нея платната опни и
плавай без страх. Ще повее веднага дъхът на Борея,
щом като с кораба вече преплаваш нашир Океана,
гдето е равният бряг и дъбравата на Персефона
от чернолистни тополи и неродовити ракити,                 510
кораба там закотви до въртопа дълбок океански,
ти пък самият слезни в плесента на дома на Аида.

Там в Ахеронт устремява водите си Пирифлегèтон
заедно с Кòкит, а той е ръкав на водите на Стикса.
Сливат се край канара многошумно и двата потока.       515
Най-сетне стигнеш ли близо, герое, където те пращам,
ров изкопай на квадрат приблизително лакът на лакът,
около рова възлей възлияние на мъртъвците
най-напред с мляко и мед, след това с кехлибарено вино,
трето с вода. Посипи го със светло брашно ечемично.     520
И към безмощните сенки молба възнеси, обещай, че
ще принесеш от Итака най-тлъстата ялова крава
в жертва на тях върху клада със дарове много изрядни,
а на Тирезий отделно дарение да обещаеш
в жертва овен чернорунен и личен от твоето стадо.        525
След като там се помолиш на славия сонм от покойни,
Черна овца и овен принеси им въз ямата жертва.
Нека към Ереб да гледат. А ти настрани извърни си
към океанските струи лицето. Тогава при
тебе цели рояци души от покойници скъпи ще дойдат.   530
В същото време поръчай на своите мили другари
да одерат умъртвените с мед безпощадни животни,
в огън да ги изгорят и безсмъртните те да приканят –
бога всемощен Аид и ужасната Персефонея,
бързо пък сам измъкни кръз бедрото двуострия меч и     535
седнал въз рова, недей позволява на сенки безмощни
да приближават кръвта, докато не разпиташ Тирезий.
Скоро и сам той, водачо на войни, ще дойде при тебе,
да ти открие на пътя посоката и дължината,
как у дома да се върнеш по рибните морски пътеки.”      540
Рече така, и веднага изгря златотронна Зората.
Кирка тогава ми даде и плащ, и хитон да надяна.
Сложи си нимфата дълга и светлосребри одежда,
нежно тъкана, ефирна, опаса снагата си с пояс –
целия в злато, след туй на лицето си булото спусна.        545
Аз, през палата преминал, заръчах на моите хора,
след като с кротки слова ги пробуждах, на всеки отделно:
„Хайде станете, другари, от сладкия сън се свестете!
Време е вече да тръгнем. Напъти ме мощната Кирка.”
Рекох така аз и лесно придумах сърцата им смели.          550
Но и оттам не изведох без загуби всички другари.
Най-млад от всички ни беше на нашия кораб Елпенор,
в битките най-малко храбър и в разума най-малко силен.
Той от другарите там надалече, натегнал от вино,
място прохладно потърсил в свещения дом на Цирцея.    555
И щом в просъница чул суетене и говор на хора,
скочил в мига на крака, но уплашен забравил, че трябва
да се извърне назад, за да слезе по дългата стълба,
а се търкулна от покрива долу. Строши си веднага
вратния прешлен. Душата му слезе в подземното царство. 560
После, преди да излезем на другите рекох словата:
„Може би мислите вий, че се връщаме по домовете
в мила родина! Но Кирка ни друга цел предопределя:
мрачния дом на Аид и на Персефонея ужасна,
там да попитам душата на тивския старец Тирезий.”         565
(Превод от оригинала: Г. Батаклиев, 1971)

Какво ли няма в това силно поетическо описание и както вече се разбра, това е основна отлика на древното от сегашното и в това се корени трудността на възприемането и разбирането на древната елинска (а и не само елинска) мисъл. Затова е и трудно да гледаме на древните сведения поотделно (дискурсивно) и да ги анализираме преди да ги свържем в заключение. Античната мисъл, макар и на пръв поглед близка и понятна, в крайна сметка ни се изплъзва и ние се загубваме в меандрите й, освен ако не сме си избрали подробен план и не го следваме, както се върви по път с карта в ръка.

Но... ето плана: Да анализираме даденостите на пейзажа с резултатите от постиженията на модерната точна наука и да се опитаме да теглим изводи и да правим заключения от гледната точка на разбирането за елинската култура.

Какво забелязваме: на първо време фрапантна разлика между древните сведения от Омир насам, но и археологическите разкопки също не достигат да попълним липсващото в картината. Долината сега е съвсем различна! Това е резултатът, а другото – нашите модерни представи, дошли от интерпретирането на сведения от книгите, са направо идилични и не са верни. Кое къде и как е било? Какви са били формите, съществували в древността? Това е валидно за всяко едно описание, не само за долината на реката Ахерон.

Изследвачите   Mark R. Besonen, George (Rip) Rapp и Zhichun Jing (Hesperia Supplements, Vol. 32, Landscape Archaeology in Southern Epirus, Greece 1(2003), 199-263 Besonen, M. 1997. "The Middle and Late Holocene Geology and Landscape Evolution of the Lower Acheron River Valley, Epirus, Greece" (M.S. thesis, University of Minnesota) виждат в случая несъответни измерения на Сладкото езеро или Сладкия залив, сега залива Планари, където нито природата, нито очертанията съотвтстват на езерото при  древния Ахерон, нито дори описанията на възвишението Кастри през класическата епоха (около 5 в. пр. Хр.).

Отношението между хора и заобикаляща среда в южната част

на Епир е може би концептуално най-силната част на този регионален проект. Какво по-добре би обяснило странното в живота на обитателите на тази “дорийска” земя, ако ли не обстоятелствата на природната среда. Най-напред надпреварата между археолози и естествоизпитатели довежда до изненадващото твърдение за датирането или т.нар. хронология, която, както вече видяхме, в археологията се основава само на относително датиране и не особено надеждния метод с С 14. 

Но и британецът Nicholas Hammond, авторът на модерната още от 1967 г. теза за дорийските нашествия теза, проучвайки Епир, твърди, че заливът на Ахерон е бил доста по-обширен (Hammond 1967, 69) в старите времена, както свидетелстват и древните писатели Тукидид (История на Пелопонеската война, 1.46.1-5), Страбон (География на Елада 7.7.5) и др. Тукидид казва, че по време на войната коринтяните държали в залива 150 кораба. Според Хамънд в залива има големи наноси, което е потвърдено от геологическите проучвания. По-ясна става картината и се достига до абсолютна хронология (т.е. самостойна) с разкриване на еволюцията при Сладкия залив.

Топографският анализ ни дава основание да твърдим, че езерото/заливът е имал друга форма. С. Дакарис ( The Nekyomanteion of the Acheron, Athens 1993), гръцки изследвач, Найджъл Хамънд и други изследвачи изследват директни сведения, но все пак са били повлияни от днешната действителност. Те са надценили размерите на очертанията и не са държали сметка за разполагането им във времето.  Това се дължи главно на липсата на съчетаване на данните за еволюцията на езерото с тези от геоморфологичните изследвания. Спецификата се занимава с това как е възникнало и кога езерото/залива, природата на водите, което довежда до второ важно наблюдение. Езерото е било реалност, за което говорят и по-късни писатели като Плиний, Ливий, Павзаний (Plin., HN4.1.4; Livy 8.24; Paus. 1.17.5).  В почти наше време William Leake през 1809 г. описва залива  и долината като мочурище с няколко отделни открити басейни.  За него недвусмислено в подножието на хълма Кастри се е намирал наносният мочур на Ахерон, но и той не е допуснал, че природата и размерите в античността са били различни.   По същество явно езерото е било  по-малко, но после с наносите се е разляло и станало по-плитко и е заело по-голямо пространство.

За последните пет хиляди години геологическите и екологическите реконструкции ни позволяват да видим накратко следната картина на еволюция. Между 1050 и 1040 г. пр. Хр. се откриват овъглявания и останки от коренища, ок. 1500 г. пр. Хр. – разложена растителна маса, с примеси от органична материя, може би култивирани треви и др. растения, почти вкаменена; още по-стар органичен материал от ок. 3500 г. пр. Хр.; а дърво от много по-късно – от 2-3 в. и пр.

Резултатите отново ни показват как морето е навлязло на изток на около 500-900 метра в долината и това е станало ок. 2100 г. пр. Хр. В няколко С 14 анализа самостойната хронология е стабилна за крайбрежната линия за времето от края на 3-то хил., та чак и до сега.

В заключение, както още от Омир се знае, долината на реката, която водела към подземното царство, е имала друга оформеност, различна от сегашната. Сегашният залив е много по-малък, а езерото на митичния Ахерон го няма. Самият Ахерон сега тече южно от Кастри, докато в онези стари времена е било точно обратното – намирал се от северната му страна. Четири хиляди години са били необходими за да стане това. През това време крайбрежието на Сладкото езеро се е придвижило на около 6 километра.

 Значи след средата на 7-то хилядолетие бавно морското ниво спада и така се е образувало мочурището.   Около две хиляди години по-късно, когато започва епохата на бронза,  морето достига северния край на залива и образува една тясна ивица, ръкав покрай хълмовете. Днешната сателитна снимка ни показва това: на сайта на западното крайбрежие, при Превеза, до т.нар. залив Амвракикос.

Ако се върнем към Одисеята, в песен 10 ст.508-515, там са описани събития, които ни отвеждат поне в 12 в. пр. Хр. Няколко реки, Пирифлегèтон заедно с Кòкит, ръкав от водите на Стикс, се вливат в Ахерон. Езерото не се споменава и това дава основание на някои да смятат, че то се образувало по-късно през историческата епоха – през Архаиката и Класическото полисно време на 5 в. пр. Хр. Тукидид фактуализира, че “до него е проливът за морето”. Т.е. езерото и морето (Тукидид има предвид Сладкото езеро) са били съвсем близо и само една тясна ивица ги е разделяла. Ето точно какво е казал Тукидид в 4 книга, гл.46 на своята История: “има пристанище и над него се намира град, настрана от морето, в Елеатида в Теспротида, наричат го Ефюра. Като тече през Теспротида река Ахерон се влива в залива (където е пристанището), откъдето идва и името му...”.

Интересни са три аспекта: изследването на палеолитните данни от терена, използването на резултатите от съпоставянето им за идеи за това как са били заселени тези земи през палеолита, и накрая дали може да се направи стратиграфия и хронология.

Т.нар. “палеореконструкции” на околната среда могат да покажат влиянието на хората, живяли по тези места, върху природата, където те са ловували и използвали огъня, а по-късно и обработвали терени. Картината от палеолита и мезолита е бедна, по-скоро природната среда е оказвала своето влияние върху хората. Геоморфологичните процеси, климатът, отдръпването на морето, промените в течението на реките, флората и фауната са важните показатели.

Както и преди палеолита (преди 10-то хилядолетие) средата в южен Епир е била много различна. Климатът е бил много по-студен и много по-сух, ледници са сковавали планината Пиндос, а континеталният шелф (крайбрежната ивица) е бил равнина  след отдръпването на морето. Брегът в следствие на това е слабо засегнат от влиянието на вълните. Флората е обедняла и е имало само ниски храсти, типична степна растителност, а дърветата били рядкост и само в закътани места, като долове и пр. Тревопасните големи животни като бизони, диви биволи, диви магарета, антилопи били повече на брой от човеците.

Но както често пъти става, след студеното идва топло или.. пълен мраз. В случая снеговете и ледовете са се стопили и нивото на водите се е повдигнало и равнините са били наводнени, тревата за животните е останала под водата, а крайбрежието се е променило. Това на свой ред довело до буйно избуяване на дървета в доловете и равнинните терени, появили се елени, прасета и пр. Довлечените от водите коренища, остатъци от човешки заселвания и др. затлачили коритата на реките, те се разклонили, образували разливи, делти. Но по-важно е, че човешката дейност е вече непрестанна. Карстовите форми, варовикът улеснил образуването на басейни с прясна вода  и по това се анализира и как са били заселени областите в Епир около брега.         

Не е безинтересно да се спомене за изследванията на почвата. Червени наноси (седименти) служат за датиране през времето на палеолита. В комбинация с археологическите находка те са ценни ориентири за приблизителното определяне на хронологията.

За появата ма мочури в общия пейзаж на Епир вече говорихме. Остава да кажем,че   планината Пиндос отделя Епир от източна Гърция, а заливите на Коринт и Амбракия – от централна и южна Гърция. Така обитатаващите там са били относително отделени и независими в културно отношение, но и по-близки с Балканите и Италийския п-ов, отколкото с останалата част на древна Елада и Егея. До Балканите се е стигало лесно по долините на централния масив в северо- или югозападна посока. До Италия се е стигало в ледниковите времена по крайбрежните равнинни терени, а в по-топлите – по море. През Коринт до южна Италия било по-сигурно човек да мине, отколкото по пълния с опасности (и до сега!) път покрай Пелпонес. Това са били факторите, които са притегляли човеците към Епир за векове било по суша или море, от Италия или югоизточна Европа. През палеолита това е било по-сигурно убежище сред богатата природа. Тук пак да кажем, че именно в терените с “червена земя” се са запазили следи от тези ранни заселници. Тогава как Епир е “помогнал” за по-многобройното заселване.

Както и да е било, дали заселниците са се “усамотявали” тогава и са се самоизолирали е друга тема, за която можем само да гадаем, но факт е, че и до ден днешен тази тенденция е запазена. Почти всички исторически известни заселвания след епохата на бронза, около началото на епохата на желязото, се намират в непосредствена близост до разглежданите богати екосистеми, с много води и благодатни почви (не забравяйте “терра росса”, червената пръст) , а и с ценни разнообразни археологически артефакти.

Ето това е приносът на този интердисциплинарен метод (думата ‘метод’ е на старогръцки и думата за ‘лов’ на знание, проучване’) на изследване на природните дадености – да ни помогне да разберем как се е стигнало до изразеното поведение на човека. Вече споменахме за усиленото развитие в и около Сладкия залив/езеро в историческата епоха, за която имаме и литературни, но и други писмени сведения.

Осем хиляди години са се изминали откакто първите заселници на източната част на областта около древния Коринт са започнали да оставят сериозни следи. Колко можем да сме сигурни, като казваме, че познаваме тази област и можем смело да дадем определения за миналото от преди 10,000, 8,000 или 4,000 години?

Науката е напреднала в изнамиране на метод за определени детайли, но до по-общи заключения не се достига. И ние ще се въздържим от тях.

ADMIN СЪОБЩЕНИЕ:
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.