МОМЧИЛ БАДЖАКОВ
            

На парламентарните избори 2013 гласуваха близо половината от имащите право на глас – с 12% по-малко от гласувалите на предишните парламентарни избори. Засилената след масовите протести през февруари и март политическа енергия странно бе изтекла за по-малко от месец. Алтернативите на статуквото просто изчезнаха или ако спечелиха някакви гласове, те бяха на критичната граница. Протестите бяха против обичайните партии и може би затова на тези избори се появиха два пъти повече партии, отколкото на предишните. Но разумните гласове бяха заглушени от яростно политическо говорене, излъчващо негативизъм, нетърпимост и омраза.

Това се допълни от съзнателно създадената медийна истерия. И преди е имало медиен радикализъм по време на избори. Сегашният прекрачи не само границите на политическия морал, но и на закона. Станахме свидетели на най-нечистата предизборна кампания от 1990 г. насам. Тя ясно показва до къде може да стигне деградацията на политическото в една посткомунистическа страна с фалшив демократичен консенсус между елитите на прехода. Целта на тази негативна кампания и на компроматната война, която я съпътстваше в нарушение на закона и по време на деня за размисъл, и в самия изборен ден, бе да се отвратят възможно най-голям брой българи от политиката, политиците и партиите. Така една партия, неуспявайки допринесе за собствения си успех.

Едва ли (във Франция например) е възможно лидерът на основната опозиционна партия да заяви, че няма да признае изборите, ако не ги спечели, и че ако правителството не бъде свалено чрез избори, това може да стане и с други средства. Тези закани се реализираха -  два месеца преди датата на редовните избори след режисирани улични протести законно избраното правителство наистина подаде оставка. За пръв път беше погазен постигнатият още през 1990 г. базов консенсус за правилата на изборния процес, което разруши и основата на  самия демократичен консенсус. Това отблъсна избирателите с умерени центристки и десни демократични разбирания.

По време на самата предизборна кампания радикалното политическо говорене бе основният партиен дискурс. Чрез медиите той се усили от журналисти, социолози и анализатори. Като отговор една от партиите издигна идея за „връщане към нормалността”. Вместо да повиши, това намали рейтинга й. Партиите с по-широки партийни ядра спечелиха, а партиите с по-тесни ядра загубиха гласове. Перифериите на управлявалата доскоро партия и на малките центристки и десни партии се свиха съществено. Тази кампания отблъсна „нормалните” нерадикализирани избиратели и даде предимство на кресливата опозиция от крайно-левия и крайно-десния политически спектър.

За пръв път след 1989 г. на левия избирател бе наистина внушено, че е възможно, ако не „да се върне социализмът, пречистен от грешките и деформациите”, то да настъпи радикален обрат по посока на отхвърляне на „дивия капитализъм” и „неолибералната експлоатация”. В тези условия опасно се усили и радикалният националистически, етнонационалистически и етнорелигиозен вот. Така нарасна ролята на безразсъдния радикализъм и силно намаляха разумните поведения. Безумните обещания за „светло бъдеще” засенчиха рационалните решения на днешните проблеми.

Така партии, които се очакваше да загубят гласове, спечелиха, а тези, които се очакваше да спечелят, загубиха. ГЕРБ изгуби близо 600 х. избиратели, докато основният му съперник БСП спечели над 300 х. Преди протестите и кампанията „Атака” имаше 1.5% доверие, а на изборите спечели почти 8 %. Синята коалиция (ДСБ + „Единство”) имаше сигурни 5%, а след поредното разцепление ДСБ спечели под 3%. ДБГ претърпя фиаско - събираше над 7% , а получи под 3.5%. От друга страна по-умереният от „Атака” НФСБ  увеличи повече от три пъти активните си симпатизанти и за малко не влезе в парламента. Това бе закономерен резултат от начина, по който протече предизборната кампания.

С това България както и други страни от периферията на Европа навлезе от етапа на популизма в контрадемокрацията. Но не на контрадемокрацията, описана от Пиер Розанвалон като усилване на ролята на гражданските неправителствени организации, които упражняват ефективен контрол върху държавната власт, а като контрадемократична вълна, противопоставяща се на демократизацията и бавно обръщаща тенденцията от демократично към все по-авторитарно управление.

Разбира се то не започва сега. Обръщане към авторитарни мерки наблюдавахме и при правителството на Сакскобурготски, когато свещеници от „синия синод” на БПЦ бяха бити и влачени извън техните храмове, и при Станишев, когато полицията окървави протести против корупцията, разграбването на еврофондовете и унищожаването на българската природа, и при Борисов, когато се засили вярата, че с полицейски средства могат да се решат демократично политически въпроси.

След тези избори в парламента са представени малко над една четвърт и съответно са непредставени близо три четвърти от българските граждани.  От гласувалите 50%  почти една трета не получиха представителство. Затова и следващото правителство е заплашено от легитимна недостатъчност. Особено след абсурдите, че през февруари България излезе на улицата, за да поиска промяна на политическото статукво, а през май го утвърди, че през февруари поиска оставката на ГЕРБ и Борисов, а през май ги преизбра на първо място и че БСП изгуби изборите и се класира след партията на Борисов, но спечели да състави заедно с ДПС и с помощта на порасналата националпопулистка „Атака”, която лидерът на БСП доскоро определяше като „фашистка”.
  
Десницата и на тези избори се яви разделена от вътрешни противоречия и обвинения. СДС се самоуби ритуално в неистовата си омраза към своето минало и ...Костов. От емблема и символ на прехода, демократичният съюз се превърна в завладяна от случайни грабители фирма, чийто политически капитал бе източен. Наивно и глупаво ръководителите на СДС смятаха, че като се отрекат от Костов, ще си върнат „своя” електорат. Бяха разочаровани. Оказа се, че такъв електорат няма. Загубата на демократичната перспектива от ДСБ е главна причина за лошия изборен резултат на тъмносинята алтернатива. Сега десните от ДСБ би трябвало не да разединяват, а да обединяват дясното, да престанат да залагат отново на самомнението, че са единствени компетентни изразители на автентичната десница и  със смирение да започнат изграждането на нова позитивна и ведра дясноцентристка политика.

Сегашната загуба на политическото дясно щеше да бъде много по-малка, ако в тези избори ДСБ не беше се заблудил, че основният политически противник е не ГЕРБ, а левият популизъм и екстремизъм на БСП и “Атака” и ако като по-старши и по-цивилизован член на ЕНП беше предложил ясни десни алтернативи на колебливите решения на по-умерените от тях ГЕРБ. Наместо това ДСБ критикуваше политиката на ГЕРБ по същия начин, както това правеше БСП. Което беше голяма политическа грешка срещу партия, преустановила корупционните проекти „Белене” и „Бургас-Александропулис”. От тук и последствието, че центристко-десният електорат припозна и на тези избори центристко-дясната партия ГЕРБ, а не дясноцентристката алтернатива на ДСБ или СДС.

ГЕРБ като центристко-дясна партия изненадващо води умерена и дори предпазлива кампания, очевидно страхувайки се да отговори на компроматната война със същите средства. Но тази умерена позитивна кампания, залагаща на постигнатото по време на прекъснатия мандат, поради истеризирането на кампанията от основния политически противник, не постигна желаното. Не малкото направено от правителството на Бойко Борисов се оказа  по-незначително от скандалите с подслушванията, „фалшивите бюлетини в Костинбод” и обвиненията, че Борисов е диктатор, а ГЕРБ са „варвари”. Въпреки грешките и неистовата неокомунистическата пропаганда в медиите, ГЕРБ постигна управленски показатели, които по време на тройната коалиция биха били непостижими.

Необяснимо по време на избирната кампания беше и поведението на изтъкнати десни интелектуалци. Тяхната радикална критика към ГЕРБ достигна невиждано кресчендо. Дори такъв изискан и политически коректен френски възпитаник като проф. Ивайло Дичев прати съобщение във Фейсбук след падането на правителството на Борисов : „Бокаса падна!” Да не говорим за откровено червените социолози, които открито агитириха в полза на БСП дори по време на деня за размисъл и самия изборен ден.

Знаем какво ще стане. БСП и ДПС най-вероятно ще образуват правителство с дискретната подкрепа на „Атака”. Винаги добре информираните за ставащото в България руски медии вече ясно „предсказаха” това, като възвестиха, че „на изборите в България победиха три проруски партии, които ще направят правителство”. Това естествено ще бъде съпътствано от лошо съгласувани твърдения. ГЕРБ с право ще твърди, че това е предишната „тройна коалиция”, при това в по-лош и нестабилен вариант. БСП и ДПС ще нарекат тива правителство „експертно” и „програмно”, но ще добавят и “партийно отговорно”. Както каза сатирикът Славомир Генчев: „Очаквам не коалиране, а клоакиране в новия парламент”. Дано това да не доведе до нови разделения, протести и финансов банкрут!

ADMIN СЪОБЩЕНИЕ:
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.