ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО
 |
|
| КАК ВЛИЯЕ АВТОРИТАРИЗМЪТ ВЪРХУ СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ? |
| Момчил Баджаков |
|
|
Как влияе авторитаризмът върху социално-икономическото развитие и по–точно дали той е предпоставка за това развитие. Или, казано с други думи, изисква ли икономическият успех авторитаризъм? И дали в такъв случай демокрацията е по-неподходящата политическа форма за постигане на социално-икономическо развитие в някои т.нар. „незападни” страни? На тези сложни и принципни въпроси бе посветена една рецензирана от мене дипломна работа. Изследването на съотношението между авторитаризъм и икономическа развитие и по специално на влиянието на авторитаризма върху динамични (които измерват социалноикономическото развитие през времето) и статични (които измерват социалноикономическото развитие към настоящия момент) показатели би показало доколко такъв режим спомага или вреди на развитието. Изследователската теза, която изследва тези фактори в страните в Централна Азия, достига до извода, че авторитаризмът не само не е спънка за успешното им социалноикономическо развитие, а напротив, дори е спомагащ фактор. Това се доказва чрез сравнително емпирично изследване на взаимоотношението между изследваните показатели за страните в региона. Авторът на бакалавърската теза разглежда ролята на избрани от него важни показатели - индекса на демокрацията, свободата в света и индекса на свободата на печата, за да се измери състоянието на демокрацията в Централноазиатските страни. Сравнени са данните на държавите по тези показатели със социално-икономически показатели, включващи брутния вътрешен продукт (БВП) и паритетната покупателна способност (ППС) на човек от населението, ръста на БВП по ППС на човек от населението за периода 1990-2012 година, както и данните за индекса на човешко развитие (ИЧР) и ръста на ИЧР за периода 2005 – 2012 година. Получените резултати потвърждават хипотезата, че в изследваните страни изглежда авторитаризмът е по–успешен път към социално-икономическо развитие. Установена е особено силна връзка между динамичните показатели за социалноикономическо развитие, включващи ръст на БВП по ППС на човек от населението за периода 1990-2012 година и ръст на ИЧР за периода 2005 – 2012, от една страна и степента на авторитаризъм от друга. Тези резултати, изтъква авторът, изискват задаването на въпроси, трудно обясними през призмата на неолиберализма и на Западноцентричният модел, който почти без изключение в наши дни свързва демокрацията със социалноикономическото развитие. Така представената изследователска теза, почиваща върху количествен и качествен анализ и сравнение на данните за група страни от избран регион – Централна Азия, дава повод за критичен анализ на една все по-ширеща се интелектуална заблуда, имаща свои идеологически корени. На първо място има достатъчно примери (и то не само в либералната и пропазарната литература), показващи, че връзката между политически режим (авторитаризъм или демокрация) и социално-икономическо развитие съвсем не е толкова еднопосочна, както смятат не само някои неолиберални, но и най-нови неокомунистически автори (последните само че в обратен смисъл!). Самият исторически опит ясно е показал, че забележителният икономически растеж - например в Германия по времето на Бисмарк, в Япония по времето на реставрацията Мейджи, в Турция по време на военните режими след Ататюрк, в Гърция по време на режима на полковниците, в Чили по времето на Пиночет, в Южна Корея на Пак Чон Хи, в Китай на Дън Сяо Пин, е показателен с това, че тези авторитарни режими са провеждали успешна икономическа политика и това се е оказал един успешен модел. Както пише Ги Сорман забележително е не това, че имаме работа с диктатури, а това, че диктаторите са провеждали либерална и пропазарна икономическа политика, която е довела до просперитет – нещо, което досега се е случвало рядко в историята. (Sorman, Guy, La Solution libérale, 1984) В изучаването на ролята на демокрацията за социално-икономически просперитет наистина е общоприето, че именно демокрацията е най–добрата политическа система. Демокрацията наистина по принцип спомага за развитието и насърчаването на икономиката. Но само при правилна пропазарна и либерална икономическа политика. Наистина би следвало да се съгласим с един критик на либералната демокрация като Патрик Кенън, който в „Залезът на демокрацията” твърди, че неразвитите страни първо трябва да се постигнат икономическо благоденствие и чак тогава, върху неговата основа да градят гражданско общество и политическа демокрация. (Кенън, П., Залезът на демокрацията) Но това не означава, че трябва да отхвърлим демокрацията като модел, който е негоден да осигури социално-икономическо развитие и благоденствие. Недоказаните хипотези в литературата на тема развитие, които предполагат едностранно положителна връзка между социалноикономическа модернизация и демокрация наистина следва да бъдат отхвърлени. Но това не означава, че за някои (предимно източни) страни демокрацията е негоден политически модел, който не може да осигури социално-икономическо развитие и просперитет на народа си. Емпиричните данни наистина показват, че авторитаризмът може да върви ръка за ръка с ускорено социалноикономическо развитие. Макар далеч не всички авторитарни режими да са такива. Напротив – и сега най-бедните страни в света са авторитарни, а огромната част от най-богатите са демокрации. И това съвсем не е „в остър разрез със Западния либерален модел на ценности”. Нека напомним, че в самите водещи западни страни капитализмът и демокрацията са се установявали не с десетилетия, а със столетия. Например и Великобритания, и САЩ, и Франция (едни от най-развитите страни в света, задали „западния модел”) са минали по време на своята модернизация и през периоди на авторитаризъм, и през периоди дори на робство, и на сегрегация и на цензови ограничения. Дори в тях капитализмът като господстваща социално-икономическа система окончателно се установява едва след Втората световна война, а моделът на демокрация - дори малко по-късно – например последните остатъци от сегрегация в Южните щати на САЩ, са преодолени чак по времето на Рейгън, сегашният модел на Френската президентска република се установява чак след Де Гол, в някои кантони на Швейцарската конфедерация жените получават избирателни права чак през 70-те години на ХХ-ти век и пр. Опитът с развитието не само на Централна, но и на Източна Азия и дори на Източна Европа кара да се мисли, че е възможно да се инициира успешно социално-икономическо развитие по начини, които не повтарят Западните модели. Въпросът тук е дали това развитие е капиталистическо. Или казано с други думи, дали растежът се основава на правила и закони, или на волята на диктатори, дали развитието осигурява благоденствие за всички, или неограничената от закони власт облагодетелства шепа олигарси. Защото е възможно да има успешно икономическо развитие под ръководството на авторитарни режими и то да не провежда либерална икономическа политика. И това е много по-често срещано в историята. Но тогава това развитие ще облагодетелства властимащите и група олигарси около тях. Тук възниква и друг въпрос. Дали в Централна Азия, Русия и някои други съвременни авторитарни режими показният икономически просперитет се дължи не на авторитаризма и не на правилна (либерална) икономическа политика, а например на въглеводородите, с които тези страни разполагат? И дали тези въглеводороди са не благо, а проклятие за населяващите ги народи, тъй като в момента носят „лесни пари”, които забавят истинско модерно преструктуриране на икономиката? Защото както пише Иван Селени в Арабския свят има много свърхбогаташи и олигарси, но няма капиталисти. Същото се отнася и до Русия на Путин, и до богатите на въглеводороди страни от района на Централна Азия. (Селени, Иван, Бедността при посткомунизма) Наистина резултатите от изследването на отношението между авторитаризъм и социално-икономическо развитие не могат да бъдат взети за неоспоримо доказателство, че авторитаризмът и регионалната изолация са по–добър път за социалноикономическо развитие от демокрацията и регионалното сътрудничество, защото изследването се занимава само с пет посткомунистически страни от Централна Азия. Същото изследване е съвсем възможно да стигне до противоположни заключения, ако се изследва взаимовръзката между тези явления в други региони, а и за всички страни в света като цяло. Много е важно да се подчертае, че наличието на корелация между променливите величини на социално-икономическото развитие и демокрацията не означава непременно че те винаги са взаимнозависими. Не само е възможно, но сигурно има и други фактори, които влияят и на степента на демократичност, и на социалноикономическото развитие. Взаимовръзката между икономическо и политическо развитие е много важна, и тя може да бъде обяснена само чрез цялостен анализ на всички взаимодействащи си фактори, което е изключително трудна изследователска задача. Какво може да се каже в заключение? Икономическият напредък може да се дължи и на авторитарен режим. Въпросът е дали това социално-икономическо развитие води до просперитет за населението на страната, или до обогатяване на шепа диктатори и олигарси. Ако режимът провежда неподчинена на икономическата логика антипазарна политика, това със сигурност ще се случи. Но ако той провежда либерална икономическа политика, този напредък ще доведе както до създаване на гражданско общество, така и на свободен от политическа намеса пазар, което е предпоставка за растеж в полза на народа, а не на властимащите. Авторитаризмът може да спомогне за постигане на икономическо благоденствие, само благодарение на такива политики, които са либерални и пропазарни. В противен случай – той води до икономическа бедност, неравенство, деградация и в края на краищата до революция, след която да се установи режим, който да започне да изгражда предпоставките, осигуряващи благоденствие за всички членове на обществото.
ADMIN СЪОБЩЕНИЕ:
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.
|
|
| Коментари по темата |
|
Макар и кротък, коментарът на професор Богданов е плътно-обхватен и раздипля отново фасадната мантия на нашенската демократическа фаза. Той хвърля изследвачески „понтон“ и с предходната заглавна тема, тази на г-н Варзоновцев, за съжаление, останала незаслужено недоизбистрена с повече „редови“ становища. Аз също бях обещал да споделя пред този форум нещо за „гражданина от провинцията“ и сложната съсловност на бившите и днешни адепти на социалистическата идея… Но не намерих време , пък и този „кокал“ се оказа преголям и дълъг за „обваряване, приготовление и поглъщане“.
Сега обаче, отново се обади гражданският ми апетит, и то по повод ясно, укоряващо-оздравително казаното от проф. Богданов: „Живеем в обществена среда, в която по навици, останали от миналото, уреждаме своето частно с компромиси-закононарушения. ЗаконоНЕнарушители са само тези, които не ползват закона и са щастливи от своето малко, което не нараства.“ Едно категорично и опитно наблюдение! Но именно в общ дискурс на двете последни заглавия в тази част на форума, ще си позволя веднага да задам дисектиращ въпрос: „Къде по-точно са разслоени „закононенарушителите“?“ Запитано по-широко, в затихващата функционално бг-провинция ли са ситуирани те преобладаващо, или в големите и „по-проспериращи“ градски агломерации? И още по-любопитният социално-икономически и общностен аспект въпроса – в коя част на партийния и електоралния спектър са се сгушили повече „щастливи с малко“, стихийно-несъзнателно изповядащи parvo vivere екзистенц граждани?
Ще си позволя, естествено само на основата на лични наблюдения и впечатления, да споделя следното. Големите, станали вече традиционни /и управленски устойчиви!/крепители на фасадно-демократичното статукво у нас, с произтичащите от него негативириж на бавната, но „сигурна“ икономическа стъпка, каквито са БСП и ДПС, приютяват и „обгрижват“ преобладаващата част от тези слоеве, пренесени безпаметно и неконфликтно от соц-миналото, до днешната дълбока вода на пазарност, предприемаческа инициатива, самомотивация за избор на работна заетост и нова квалификация, поведение на изрядна данъчна зависимост, липса на „безплатно благо“ и т. н. От своя страна пък, родилно-десните либерални и консервативни опити за партийно „поглъщане-образуване на електорат“, и особено тези, напиращи към лелеяния /и проиграван в стотици политически файтон-проекти/ политически център – почти без изключение се опираха /или поне акламираха това?/ на тъй или иначе проходилия реален, безчадърен малък и среден бизнес. Както и на гъвкавата, по-високо квалифицирана „наемна класа“ и на независимо самосправящия се интелектуално-творчески потенциал на нацията, доколкото последният не беше потърсил изцяло реализация по чужбина, което не е и лесно постижимо, не е като да режеш дървета в Лапландия, или да береш малини и ягоди по Острова… На родните ни, грубо казано, „берачи на гъби и секачи“ обаче, партиите „извън статуквото“ не дадоха нито възможност да опознае четливо посланията им, нито възжелаха безкористно да ги измъкнат от „непосилно-щастливото им битие-съзнание“… Затова, както и да печелят и да се заиграват все по-ловко в обръчово-популистката си победност нестабилни, въжеиграещи „спасителни коалиции“ като днес бг-власт-държащата, ние не можем да ги виним, че те са все още пълноправните купувачи на доверие от страна на „закононенарушаващите“, очакващи спасение от горе, от североизток или, бог знае, откъде си…
Не знам, доколко съм верен в такава преценка, може тя да е една излишна „известна“ в сложното уравнение дискусията тук. Но накрая ще се подкрепя с един кратък, за мен оптимистичен, аспект към дясното съдържание и слоево-електорален пълнеж на партия ГЕРБ. За пръв път в постсоциалистическото ни време /и политическа процесия/ имам гражданското усещане за налучкана мяра, наченки на непресторена комуникация и опитомяване на самодостатъчния популизъм в поведението, активността и управленския стил именно на тази партия. Считам, че именно това, а не нашенският избор на „силната аура-ръка“, „на неразпознатото още зло“ и пр., е естествената /и осъзнавана, по-пълно или частично, от поддържниците й/ причина за популярност и надежди за по-уголемяващо се закононенарушаващо „малко щастие“. Положително е и това, че следизборните статистики показват „размътен глас“ в полза на ГЕРБ. От едната страна са големите градове, по-младото и активно население, по-високообразованото, но от другата /не съм чул това да е изследвано специално/ тази политическа сила намира поддръжка и от „неинжектирания партийно“, стремящия се към самостоятелно-конкурентно и законово развитие, малък и среден бизнес в провинцията. Както и от „микроскопични“ кандидати за нормален, защитен от мощта на агро-акулите селски бизнес, чакащи работна реализация „аутсайдери“ в трудова възраст. А и стотици хиляди дълго лъгани пенсионери, онези, чиито деца и внуци печелят добре, ровейки чужбинска земя…
Поздравявам уважаемия доцент Баджаков за ясните му и точни послания в това наше завързано на възел време!
|
| Тема № - 101 |
Коментар № - 7716 |
|
Dekarabah - 2014-03-04 13:36:30 |
|
|
Наистина проблемите са много навързани едни с други и никоя не е сама за себе си. Но те представят и по-широка панорама на нашето общество и света, в който живеем.
Бакалавърската теза бе защитена в НБУ миналата седмица. Дипломантът се бе постарал да събере доста данни за да докаже, че за страните от Централна Азия изглежда авторитаризмът е по-подходяща политическа форма, способна да осигури висок икономически растеж. Моята рецензия бе положителна, но същевременно скрито остра критична, доколкото факторите, които дипломантът изтъква в защита на тезата си не са единствените. Оттук и общото заключение за съотношението между икономически растеж и политическия режим, в което ясно се подчертава, че е необходима и правилна икономическа политика и второ растежът да бъде подчинен на общото благо, а не на интересите на властимащите и шепа олигарси. |
| Тема № - 101 |
Коментар № - 7715 |
|
Момчил Баджаков - 2014-03-04 09:18:32 |
|
|
Чудесен е заглавният текст на доцент Баджаков - с ясна първоначална теза, с проблем, който произтича от едностранното й тълкуване, и ясната поправка, която поставя като че ли всичко на място. Оттук са и моите въпроси. Тази бакалавърска теза къде е защитена – при нас в НБУ или другаде и кое от казаното принадлежи на тезата и кое е негова доработка? Или цялата теза принадлежи на дипломната работа, а доцент Баджаков само я е разположил по този начин? Но е несъмнено похвално е, че се задават и разработват такива тези.
Другите въпроси се отнасят до отлично поправеното едностранно твърдение, че социално-икономическото развитие на една страна не зависи пряко от нейното авторитарно управление, а от това, че то е провеждало правилна социална-икномическа политика. Това е изказано и преди това, и в заключението, в което също правилно е внушено, че едно добро социално-икономическо развитие не може се опира единствено на експлоатиране на земни ресурси като петрола и земния газ. Но ето съображенията, които усложняват тази подкрепена с количествени данни като че ли правилна теза, че доколкото някъде при авторитарен режим има социално-икономически напредък, той се дължи не на авторитарността, а на това, че по изключение тя е действала неавторитарно.
Вярно е, че авторитарното и силно централизираното управление внушават, че водят до сигурност и ред, което подпомага икономическото развитие. То обаче би се дължало на морални и умни авторитарни сили и би вкарвало в обществената игра извъникономически фактори. Те обаче непременно биха направили икономическия растеж нестабилен и недълготраен. Но не това е нашият проблем сега, а нашата демокрация. Да, но по-точното говорене и за авторитаризма, и за демокрацията налага за тях да не се говори наедро в единствено число, а те се делят на видове. И ние като че ли си имаме такъв вид. Нарекли сме го негативно фасадна демокрация, а позитивно олигархия. Казано по-кротко и с повече думи, твърдим, че редните добри промени, които трябва да убързят демокрацията у нас и да я приближат към нейната по-пълна проява са бавни и неефективни. Обясненията, естествено, са повече, но има и едно с отношение по горната теза, в което не се задълбочаваме.
То е, че тръгналата по пътя на демокрацията наша страна се бави и дори боксува поради сериозната вътрешна причина, че не е изработена, както трябва, нейната съвременна законово-наредбена уредба. Причината за това е политическа, но тя е и редова човешка. Доколкото може да се изкаже накратко, лошото последствие от тази старо-нова уредба е, че в нея страната на старото държавно продължава да има надмощие над страната на новото частно-корпоративно. Затова и уреждането на това частно-корпоративно става по-бързо и сигурно единствено чрез първото. Но не само това. Живеем в обществена среда, в която по навици, останали от миналото, уреждаме своето частно с компромиси-закононарушения. Закононенарушители са само тези, които не ползват закона и са щастливи от своето малко, което не нараства.
Така че нашата родна сегашна демокрация се стопира не само отгоре от онези, които напредват опрени на държавното, но и отдолу от безбройно многото, които живеят скромно бедно и не се поддават на тягата към повече и по-добре. Е, някои от тях са външно недоволни, но са и друго, което не се съгласува с първото - отдавна са привикнали да лекуват това свое недоволство с едно или друго скромно задоволяване. Та това искам да кажа - че нас ни засяга особената крива наша демокрация, в която, поради неразгърнатата калпава правова система и този така описан редиви манталитет, не се напредва и няма особена тяга към социално-икономическо развитие.
На мен ми се струва сигурно, че при така добре погиналата в нашето близко минало колективна нагласа ние ни най-малкио не сме заплашени от авторитарност. Заплашени сме от настанилите се в неразвитата политическа и държавна демокрация висши слоеве, които се облагодетелстват от нея. Едни много, други по-малко, трети съвсем скромно, но без разлика всички еднакво ползващи предимно частно за себе си и своите близки благото, което ги е споходило. Изключенията са малко, а и те като че ли се въртят основно в горното малко разделени на няколко двора общество. Това благо много рядко слиза по-долу. Стар източен дележ на малко горе, което благоденства като че ли в бъдещето, и недвижещо се долу, живеещо в бавното минало, останал ни от епохата на социализма.
Та това твърдя – че имаме проблем не с авторитаризма, въпреки че някои политици ни плашат с него, а със запрялата демокрация, която ни дели на забогатяващи по крив начин и на скромни редови хора с недобри навици. Е, ако става дума за вина, на първите тя е по-голяма. Но и аз казвам, повтаряйки казаното от доцент Баджаков – за това е виновна не демокрацията, а почерпената от миналото съсловна мътилка, от която тя не се е отървала.
|
| Тема № - 101 |
Коментар № - 7714 |
|
Bogdan Bogdanov - 2014-03-03 19:39:45 |
|
|
|
|
|
