БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

По темата реалност или действителност в текста и извън текста


БОГДАН БОГДАНОВ

Имах намерение да публикувам във форума третия от анализираните текстове от Историята на Херодот. Отлагам го поради важните въпроси, които се повдигнаха в дискусията около текстовете на професор Петър Димитров и Георги Гочев. Внесох уточнения и допълних текста на последния си коментар и ви го предлагам титулно с надежда, че разсъжденията ви ще ми помогнат и за други уточнения. 
                                                                                            
С пожелание за още хубави летни дни

                                                   

1. Когато говорим за реалност, имаме предвид две едри неща – а. съществуващото като даденост, и б. съществуващото като протичане-ставане-промяна. Постоянно смесваме едното с другото. Това смесване може да е функционално - с оглед на една или друга задача в контекста на говоренето или с оглед на истината, че двете са по някакъв начин свързани. Свързани са, тъй като и съществуващото като даденост се променя, а и това, което протича и става друго, е и траещо и непроменящо се. Но, така или иначе, първото се различава от  второто и реално, и инструментално с оглед на определени задачи и цели. Поради което, доколкото може, аз различавам едното от другото и наричам реалност второто – съществуващото като протичане-ставане-промяна.

2. Що се отнася до т.нар. съществуващо като даденост, в него също се преплитат две неща, които могат да се различават. Първото е посочимото нещо-предмет, а второто непосочимото нещо, което е такова поради името, с което се означава. Такова непосочимо нещо е любовта. За второто се дават примери на ето този влюбен или двама влюбени или ето това, което изпитвам, и така като че ли се намалява и размива разликата между непосочимото и посочимото.

3. При съществуващото като протичане-ставане-промяна, което наричам реалност или действителност, естествено се прави разлика между реалността в текста и реалността извън текста. Реалността в текста има видове. Досега във форума различавах двата основни вида – на разказа-сюжет-фабула и повествованието,  разказът-сюжет-фабула със свързани помежду им събития, в чийто ред се осъществява примерен смисъл, а повествованието с ред от събития, свързани като следващи във времето без идея за примерен смисъл в текста. По-силна от т.нар. примерен смисъл във втория случай е идеята, че повествованието е един вид истина за външна реалност.

4. Да, но ясното отделяне на двете реалности – в текста и извън текста, е работна конструкция. На практика двете реалности са в постоянен обмен. Разказът е предимно в литературата, а повествованието не е литература, а верен текст, който представя действително реалното, само привидно. Защо? Защото хората, които са винаги в определена контекстова среда, заемат от тази среда контекстови модели за разказ, които използват не само при разбирането на устни и писани литературни разкази, но и за формиране на онова, което преживяват и им се случва.

5. Личната любовна история се преживява и формира като разказ. В този смисъл този разказ е като че ли реален. Същевременно той е делим - на придобит модел за разказ и действително случило се. Да, но и това действително случило се е на свой ред делимо на други модели, някои от тях образувани в малки лични контексти. Деленето в търсене на съвсем действително случилото се няма как да не доведе до лоша безкрайност и болезнена детайлност. Поради което то не се прави. Същото се отнася и за повествованието.  Още преди някой да го изследва и записва като история, то е налице като един вид контекстово общо.

6. В този смисъл не може да се прекара ясна граница между литературата и нелитературата, нито между текста и контекста по линията на двете реалности на разказа и повествованието. Има литература и история, които са изцяло контекстово настроени и организирани. Такава литература за мен и според мен са романите на Паоло Куелю. Има и такива контекстови исторически повествования. Литературата в тесен смисъл на думата предполага текст, който комбинира контексти така, че се получава особен като че ли оригинален модел за реалност, който надгражда и променя контекстовите реалности така, че се откъсва от тях и става преносим в други контекстови среди.

7. Говорейки за контекст, трябва да имаме предвид, че съществуваме в сложна контекстова среда, в която участват и действат голям брой контексти. Текстовете могат просто да ги представят и илюстрират, но могат и да ги комбинират и надхвърлят.

8. Също като текстовете и контекстовете се делят на два основни вида – а. протичания от разказен или повествователен тип, б. и набори-системи от понятия за определен непроменим свят. Нашият форум постоянно изпада във второто, във философско истинно разбиране. Аз подтиквам към друго. Казвам: „Не изпадайте, моля, в суперистината на контекста непроменим свят. Защото тя е инструментална, общо валидна, но загърбваща – първо междинните контекстови реалности, резултат от тежкото неефективно мислене на някакви хора заедно, и второ литературните текстове, в които т.нар. реалност или по-точно нейното произвеждане е наблюдаемо.

9. Да се наблюдава правенето на реалност означава да се наблюдава самият механизъм на осмисляне. Понеже сме осмислящи същества, няма по-достойно занимание от това да наблюдаваме този механизъм. Разбира се, той е различен в различните времена и места. Да, но е и подобен. И то дори свръхподобен. И в това е особената трудност на текстовите прочити, в колебанието коя е истината на текста, който се чете. Във всеки случай тя не е нито свръхподобното, нито подобното, нито различното, нито свръхразличното, а тяхната констелация в този случай на текстово произведена протичаща реалност.

10. Да, но и изложеното в тези точки е инструментална контекстова един вид философска истина. Правя го, защото форумците настояват. Иначе по-доброто философстване за мен е имплицитно литературното, което се вчита в текстове по определени теми. Разбира се, на свой ред и по-доброто занимаване с литература е това, което е настроено имплицитно философски. В тази връзка мога да кажа и кое е по-доброто разбиране на един философски текст. Това, което обръща внимание на текстовия дискурс, в който се философства. Защото истината на този текст е констелация между това, което твърди в него философстващият, и онова, което понякога срещу намерението му твърди имплицитно дискурсът на неговия текст. Дискурсът е винаги нещо контекстуално, което се нанася върху актуалното твърдение и му придава допълнителен смисъл. Ние никога не можем да изкажем точно и само това, което смятаме, че казваме.



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.




Коментари по темата
Понеже все още няма друг участник отново вземам думата. Първо, за да обясня грешките си, да посоча виновника. Не съм аз, но имам част от вината. Вече 40 години пиша на машина, от които почти 20 на компютъра. Овладях една универсална система за писането на този род инструменти - едно пръстна. Това обрича да пиша едно нещо по няколко пъти-проверки, контрол, корекции и т.п. Интернет като че ли улеснява - дава възможност да не преписваш по много пъти, а да поправяш в течение на процеса. Има и различни помагащи програмки, които оцветяват грашките ...според тяхната памет и речника, разбира се. Но тази лекота има тъмната страна, обучава на лесното писане.
Второ, отново искам да се върна към текста на проф.Богданов "Отделно и заедно", където е отделено внимание на интернет-културата.
В методологически план там е поставен важен въпрос за културата като всеобщо и за културата като ситуация "тук-и-сега". Интернетът се третира именно като такава конкретна културна ситуация, свързана с достъпа до самата култура, до нейните възможности чрез и посредством интернета.Върху материала на Джефри Рифкин се построява една оценка на възможностите, които предоставя интернет за културното действи и поведение - т.е. отново за отношението общество/индивид.
В известен смисъл тук не се противопоставят културата и интернет-културната ситуация. те се виждат като взаимнодопълващи и продължаващи една в друга. Аз не само наблюдавам, но и активно присъствам в мрежата от преди единадесет години. Виновникът е Бил Гейтс - неговата ОС Windows 98. Оттогава и до днес мрежата претърпя огромни промени. Рифкин все още има проспективен поглед, както и Кастелс - той все още очаква да се появи мрежов човек. Днес това вече се сбъдна. Появи се същинският човек-мрежа Facebook. Визираната още в края на миналия век зависимост от мрежата вече не е бъдещата опасност, а реално състояние на човечеството.
Какво е съществено за разговора - това никак не е ново состояние, не е пост.модерното състояние. Това е същинското модерно състояние което за А.Смит и Д.Дефо е било още неразвитата възможност. Индивидът освободен от частните, локалните ограничения и зависимости - не само можещ, но и съвсем реално свързан с множество други ..свободно,без връзката да се вкаменява и обективира.
Във Facebook по този начин са свързани над 200 млн души.
Се постигна това, което описва проф. Богданов -По-рано ясно отделени реален и идеален свят и ясно свързани в йерархия, отвеждаща към свръхзначение, сега реалното и идеалното проявени във виртуалността на много среди-светове, нетрайни като стоките контексти за отнасяния и постигания (с.210 Отделно и заедно).
С други думи днешното общество е реализиран проект на Новото време. Оттук и нататък очевидно ще стават промени. но те все още остават невидими поради вкаменената парадигма на пост-модерното.
P.S. Докато писах се появи мнението, което според мен отчита точно тази нормалност на новите времена, която изключва пост-модерното като ново и неизвестно, непредвидимо. И е реалистична оценка. Защото ако пост-модерното би се реализирало като такова, днес никой не би го спомнял поради липсата на самат способност за помняне.
Може би този оптимизъм е само на "нас"-на старите. Но границата все още е хоризонт. Новото време все по-удобно се разполага в света.
Тема № - 14 Коментар № - 725 Дмитрий Варзоновцев - 2009-09-05 16:26:55
"Но не знам, дали зад това пропадане във времето не се крие нещо ново, за което ..след време никой няма да се сеща като за ново,ще се породи някакъв друг тип и мислене и разбиране?"

Това е проблем само за нас (по-големите),докато за хората, които от както са се родили имат интернет, това съвпадане е като все едно да карат колело, да играят на криеница и да си говорят вечер пред блока,едновременно. Както правехме ние. Еми времената се менят! Не трябва да съжалявате. Повечето страшни неща са плод на собственото ни въображение.
Тема № - 14 Коментар № - 724 Харуки Мураками - 2009-09-05 15:58:46
Още едно пояснение за филипиките ми към интернета. Той разлага културния навик на четенето/писането, разкъсва го като му предоставя наглед чисто техническа възможност - писането и четенето да станат едновременни, да се сливат в едно действие-поглед-прочитане-разбиране. Не оставя време, интервал смъсълът да се разгърне, да се продължи в разбирането.
Това сливане в едно време накърнява и самото време.
Анита всъщност подсказа един модел, който онагледява въздействието на интернета върху културните навици за писане и четене. В културата комуникацията представлява времето нагледно Акът на създаването предшества акта на възприемането така както в писмената комуникация , първо се пише и после се чете. Памет-минало се реализира в писането-настояще и произвежда прочитането-бъдеще. Тази фундаментална линеарност, проспективност на мислене-четене-разбиране буквално се взривява от "едновременност- on line" на мрежата.
И като резултат не остава време за преглед, за изправяне на мисълта в определена перспектива, прави всеки момент и свързан, и откъснат от другите моменти. Наглед всичко е възможно, но on line не оставя никаква възможност, затваря всичко в точката."Всички" и говорят и слушат, а и видят едновременно и мисълта се разпада в нешо като информационен брум.
Но не знам, дали зад това пропадане във времето не се крие нещо ново, за което ..след време никой няма да се сеща като за ново,ще се породи някакъв друг тип и мислене и разбиране?
Тема № - 14 Коментар № - 723 Дмитрий Варзоновцев - 2009-09-05 12:27:56
Помислих, че темата наистина се поизчерпа. Но като прегледох фрагмените от вчерашния си диалог-монолог с Теодоте, намерих неочаквано (поне за мен самия) измерение.
Това е техническото посредстване, представяне и препредставяне на посланията от един човек на друг. Едно историко-социологическо прочитане на диалога откроява наистина ужасяваща роля на интернет.
Романтизмът благодарение на развитие на пътищата и пътуванията, вследствие на повишаване на тяхната сигурност и надежност разшири полето на диалога за любовта-любовните послания и дневници, вестниците и романите-"подлистници" превърнаха любовта в нещо лично, частно-интимно. За което писа и Стендал, при това много преди Бениамин, но в посоката, която днес се реализира от интернетното общуване.
Писането за любовта в смисъла на Стендал създава особено поле, в което се произвежда смисълът без да бъде преживян и осмислен - като вид стока за продан.
Днешният интернет отдавна не е средство за общуването - той го произвежда без да е нужно някой да общува с някого чрез него. Произвежда и самите общуващи.Казват, че във Facebook с това производство са заети хиляди души. Имах неблагоразумие и сам "да пробвам" тази занимавка. И почти веднага с ужас разкрих, че не съм нужен именно аз на тази социална мрежа, а моето стоково приъствие.
Другото чудовище youtube - направи актът, ситуацията на общуването без-образна и без-гранична. Моят ужас-страх е да слушам Малер чрез тази машина. Въпреки че слушането на плочата е също така машинно опосредствувано, той радикално друго.
Тук само нахвърлям нишката. Въпросът ми е - какъв тип, вид реалност се произведе днес благодарение на техническото посредничество? Дали не се нарушава нещо основополагащо, без което съществуването се разпада, претава да бъде "чревато" с последствия, с промяната?
Тема № - 14 Коментар № - 722 Дмитрий Варзоновцев - 2009-09-05 10:41:38
О само не котките
Просто е почти.. пълна дискредитация на темата.
Обичам ги. Сега ..Бодлер?
Живото преживяване
Не съм готов да опаковам в надлежащия цитат.Просто пометта ми е такава.
Помня
Сега интернетът - адовото чудовище

The Cat

Come, superb cat, to my amorous heart; Хайде, превъзходно котка, за любовна сърцето ми;
Hold back the talons of your paws, Попречил на нокти на крачетата си,
Let me gaze into your beautiful eyes Нека погледът ви в красиви очи
Of metal and agate. От метал и рубини.

When my fingers leisurely caress you, Когато пръстите ми припряно ви погали,
Your head and your elastic back, Главата ви еластична и обратно,
And when my hand tingles with the pleasure И когато ръката ми tingles с удоволствие
Of feeling your electric body, На чувството си електрически орган,

In spirit I see my woman. В духа виждам моята жена. Her gaze Нейният поглед
Like your own, amiable beast, Като си сам, любезни звяр,
Profound and cold, cuts and cleaves like a dart, Дълбока и студена, разфасовки и разцепва като стрела,

And, from her head down to her feet, И, от главата до краката си,
A subtle air, a dangerous perfume А фините въздуха, опасно парфюм
Floats about her dusky body. Плувки за мургав тялото си.

— William Aggeler, The Flowers of Evil (Fresno, CA: Academy Library Guild, 1954) - Уилям Aggeler, Цветята на злото (Фресно, Калифорния: Академия библиотека гилдия, 1954)
Тема № - 14 Коментар № - 721 Дмитрий Варзоновцев - 2009-09-04 23:57:49
Това е Малер.
Ужасно е, ходих-слущах Московски музикален клуб
Невероятно е - и ето тук
http://www.youtube.com/watch?5971v=phBi9QSAlVU
Тема № - 14 Коментар № - 720 Дмитрий Варзоновцев - 2009-09-04 23:47:01
Ето и аз така казвам, Дмитрий - няма да стане. Някои неща не стават въпреки Пинк флойд и въпреки най-прекрасните песни на света с най-прекрасните свръхустойчиви архетипи. Според мен има една голяма причина - това т.нар. "извън текста" и професор Богданов го знае, затова го е сложил в заглавие. Затова е по-добре да се връщаме в текста, там поне има хиляди неща, които да ни задържат във всички измерения. Даже в лириката. Докато си пишехте с Морис се сетих какво казва Лотман: “Лирическият текст е един разказ и трудностите на анализа му са до голяма степен трудности при работа с наративен материал”. При това – лирическият анализ е като киномонтаж, това е добре известно, но самото изместване в посока лирика-кино, не приближава ли към действителността, към мястото, в което се казва "искам ти да си тук", с много ясни местоимения. Ето, даже Свети Августин, който Со така обича... и той, тълкувайки думите казва: "и за нещата, които не виждах, исках да бъда също толкова сигурен, както съм сигурен, че три и седем прави десет", още повече - бил способен да мисли за духовните същности като за телесности.
Нищо подобно при мен. Много по-добре се чувствам в текста, а не извън текста, затова съм съгласна с теб, Дмитрий, с това, че ни трябва интрига и сюжет:-), даже и доза романтизъм...
Помниш ли “Котките” на Бодлер, Строс и Якобсон – сантиментални... Анализът минава през различни етапи, в които на различни нива се извършва граматическа дисекция на текста. Единствените живи същества са одушевените съществителни. Петте “r” в 7-ми стих, срещу само двете “l”, рязкото звучене на “r”, срещу плавното, течащо, ясно “l” превръща реалните котки във фантастични същества. Докато “et” съединява симетричните двойки, текстът прави опити, по новому да се идентифицират котките, защото котките лежат замислени - уподобяват се с огромни Свинксове. Домът се противопоставя на огромната пустиня, а малкият отрязък време с вечността. В края на сонета котките се свързват с образи на жени. Колебание между женското и мъжкото начало. Двойнственост по целия сонет, благодарение на парадоксалния избор на съществителни от женски род, за обозначаване на рими, наречени мъжки.

(Сюжетът не ти ли прилича на песента на Пинк флойд - Wish you were here?)

Авторите казват: “Самото понятие “контраст” изисква противопоставените форми от самото начало да се разглеждат като взаимодопълващи се, отнасящи се към една и съща категория.”

Дали това общо говорене се отнася и за действителността – в текста и извън текста?

(Много е хубаво това за йерихонската тръба.)
Тема № - 14 Коментар № - 719 Теодоте К. - 2009-09-04 23:38:09
Густав Малер -3 Симфония.Невероятно.
Тема № - 14 Коментар № - 718 Дмитрий Варзоновцев - 2009-09-04 23:31:03
Няма да стане.
Сантиментите, паметта...
За нас, а усещам, че и за вас драги мои има жива памет.
Но колко е плъзгаво
Колко и в пукнатините на дискурса.
Изсъхна и се нуждае от ..сюжета, интригата.
Pink Floyd
Поне е честно!
Тема № - 14 Коментар № - 717 Дмитрий Варзоновцев - 2009-09-04 22:38:47
Това youtube как можаха да го наречат така?
А после ме питат защо са романтици.
Заради пощата и гълъбчетата..
Иначе "парчетата" са ВО!
Имам и сега плочите-винилови, както и подходящ грамофон с уредбата.
Но вече няма нужда с това youtube
Ей това злокобно същество наистина е йерихонската тръба. Да ни отсвири
От нормален разговор.
Тема № - 14 Коментар № - 716 Дмитрий Варзоновцев - 2009-09-04 22:12:44
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 115983

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 128146

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 20164

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32748

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134366

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 94440

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 29134

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17813

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180915

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60815

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA