БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

Кукерските игри, Дионисовите празници и атическият театър и драма

БОГДАН БОГДАНОВ
       
Моето експозе засяга две теми - 1. връзката между Кукерските игри на Сирни понеделник и древните празници на Дионис, и 2. възможността в кукерския карнавал да се търси първобитната театралност, от която са се развили атическият театър и драма. Двата въпроса попадат във връзка поради утвърдената идея, че атическият театър и драма произлизат от Дионисовите празници. Оттук и възможността, ако тези празници и Кукерските игри имат родство, да се постулира исторически континюитет между тях и атическия театър и драма.

Отношението на Кукерските игри и Дионисовите празници се разглежда научно по два основни начина - исторически  прoизходно, в смисъл, че се вярва, че едното предхожда другото в някакво развитие, и типологически - в смисъл, че се смята, че Кукерските игри и някои празници на Дионис са независими реализации на подобен тип народна театралност. Днес никой не поддържа крайната историческа теза, че Кукерските игри произхождат от елинските Дионисови празници. Историческото и типологическото виждане по-скоро се съчетават, като се вярва, че кукерството е старинен ритуал, свидетелстващ за един дионисизъм, по-архаичен и по-автентичен от елинския, особено пък в сравнение с неговата проява в атическата драма. 

Нещата се усложняват от неясните граници на наблюдаваното явление. Ако кукерството е свидетелство за древния тракийски дионисизъм, се повдига въпросът, какво отношение има дионисизмът към сурвакарството и нестинарството, другите два календарни празника, които попадат в общ комплекс с кукерството като поредица от празници. Те също ли са останки на древното дионисово празнуване по нашите земи, или принадлежат на по-широка категория от празници? Това важи и за древния елински ареал. И там много от нещата, които се вършат за Дионис, се вършат и на празниците на други божества. Така че ако ни интересуват не едни или други отделни елементи, а се питаме за цялостния тип на празника, който се застъпва в кукерството, се налага опората на термин с по-широк обсег  от дионисизма.

Така е станало в книгата на Стоян Райчевски и Валерия Фол "Кукерът без маска" (1993). Като изследват Странджанския ареал на кукерството, те характеризират широко явлението и говорят за мистерийния характер на кукерските ритуали. Авторите вярват, че този празник е бил под патронажа на тракийския Дионис, вероятно Загрей, както се доказва от Александър Фол. Естествено не е без значение кой е и как се е наричал патронът на това празнуване. Но като се има предвид, че между празниците като система от ритуали и боговете, за които са те, връзката е винаги разхлабена и двете страни продуктивно не съвпадат, проблемът е самото кукерско празнуване, историческото и типологическото му съдържание. 

Твърдението, че Кукерските игри са мистериален празник, а не карнавал, е несъмнено правилно. Същевременно е редно да се запитаме за кои игри важи то - за онези в старото време, чиято система на живот е предполагала мистерийното празнуване, или и за съвременните, които  са може би мистерия на вид, но не и като функция. 

В статия, занимаваща се с описание на научната литература върху кукерството (на W.Puchner: Balkan Studies, 1983), е показано по отличен начин колко непоследователни и разноречиви  са научните твърдения по този въпрос поради недоброто познаване на емпиричния материал и на изследванията от Балканите. Същата статия убеждава и в друго - че разноречията по въпроса за характера на кукерството се дължат на различното разбиране на изследователите за значението на определени основни термини на анализа. Именно такъв термин е мистерия. Ще си позволя да го коментирам с оглед на въпроса в какъв смисъл Кукерските игри са в основата си мистериален празник.

Нужно е да се напомни, че съществуват два основни типа мистерия. По-ранният тип представлява празнуване и посвещаване на някаква органична общност, определена на основата на възраст, производствено обединение или територия. В по-късния тип, свързан произходно с първия, субект на празнуването и посвещаването е отделният човек, а сюжетът на празнуването се върти около неговото отвъдно. Елевзинските мистерии са най-добрият пример за този втори тип. Връзката между двата типа е в това, че и при мистерията, в която субект е еднородна група от хора, празнуващата общност е комунисна - индивидите са в ситуация на празнично равенство или се третират като членове на голямо отворено към вътрешната и външната природа семейство.  

По всичко личи, че съвременните Кукерски игри са развити на основата на стара общностна мистерия, в която, както е обичайно при подобно празнуване, съдържанията на засяването, жъненето, меленето на зърното се преплитат с образите на съвокуплението, раждането, сватбата и смъртта. Можем да различим в тези два реда от значения и други кодове. Същественото е, че в хода на действителното празнуване всяко  значение става образ за означаването на друго, че значенията са подвижни, обратими и натрупани едно върху друго. Бидейки сложно действие по нагласа на определена общност към основните въпроси на битието, мистерийното празнуване сплита темите на отношенията със земята, плодородието, раждането, умирането, границата между човешкото и животинското, между мъжкото и женското, младото и старото, божието и човешкото, живото и мъртвото,  коментира основните трудови дейности в определена среда, но и отношенията с предците, мъртвите, другите, като произвежда фабули за абруптни преходи от едното към другото.

Като време за вписване в целостта на света мистерийният празник може да развие и космогонични теми, както внушава това за кукерството Валерия Фол в "Кукерът без  маска". Въпросът е дали подобни теми остават на равнището на образите, или се засягат и съдържателно. За да се каже това, е нужно да се вчетем в "текста" на определено реално празнуване. Защото описаният тип на т.нар. общностна мистерия се разминава с  конкретните реализации.  Един празник може да бъде мистериален по вид, но не и по функция. Такъв е и случаят с  Градските Дионисии в Атина.

Подхождайки типологично към Кукерските игри на Сирни понеделник като към мистериален празник, разполагаме с богат материал за сравнение - и жив, можем да се обърнем към различни варианти на кукерство, а и към подобни празнувания като нестинарството. Разполагаме и с "мъртъв" материал за сравнение, ако се вчетем в изворите за древните Дионисови празници, някои от които са с изразен мистериален характер, и вземем предвид елементи от други мистериални празници в елинския ареал.

Елинското пространство познава най-малко пет Дионисови празника. Четири от тях са атински - празнуваният с процесия на Ленеите и Антестериите в Атина бог на виното, празнуваният с жертва на козел и процесия с фалос селски Дионис и Дионис Елеутереус, който идва в града с голяма процесия от север по време на честваните през април Градски Дионисии, когато се уреждат театрални състезания. Петият Дионисов празник, в дорийски и еолийски области, т.нар. Агрионии е на менадите, жени, които напускат градските пространства и се отдават на буйно тайнство с канибалски фантазии и изстъпления, които са ни познати най-вече от Еврипидовите "Вакханки".

Именно за празника на този Дионис се смята, че е най-близък до предполаганите тракийски празници, които лежат в основата на кукерството. За съжаление за Агриониите разполагаме по-скоро с литературни отколкото с етнографски сведения. Но тъй като между тях и атинските Ленеи очевидно има връзка и разполагаме със сведения с етнографска стойност за Ленеите и свързаните с тях Антестерии, сравнението на тези два атински празника с кукерството може да помогне за по-сигурното очертаване на типологическата рамка на коментираното мистериално празнуване.  

Ще обърна внимание на отделни мотиви от сценария на Кукерските игри, които допускат паралел с атинските Ленеи и Антестерии. Що се отнася до покриването с кожи и животински гугли, както и до тирса и кожения или дървения фалос, които се откриват и при кукерите, и при Дионисовите спътници, паралелите говорят за сигурно типологическо сродство. Въпросът е какъв е характерът на това смесване на човешко и животинско в двата празника. Такава ли е функцията на идващите по време на празника чудовищни предци, иначе вредителни духове, които обикалят къщите, да осигурят парадоксално доброто на плодородието и плодовитостта?  Дали разполагаме с паралел за това в атинските Антестерии, по време на които се посрещат и прогонват такива духове, като същевременно се мажат врати с вар и се дъвче бял трън за прочистване?

Друг възможен паралел е между порастващото бебе от кошницата на бабата, което иска жена, в Кукерското представление и тайнството пред бога с маска в храма на Дионис, извършвано от царицата (basilinna) на Антестериите, когато богът оживява и пожелава жена, както предполага В.Буркерт (W.Burkert. Griechische Religion, 1977). Очевидно и на двете места става дума за свещена сватба, независмо че в Антестериите тя е мистериен акт, докато в Кукерските игри това е като че ли профанно снижена. Друг сравним елемент е подскачането и клатенето на кукерите. Откриваме го изпълнявано по подобен начин на третия ден на Антестериите като клатeнe, люлеене и издигане високо (т.нар. aiora) с очистителна цел.

Не по-малко моменти от Кукерските игри намират сигурен паралел в други древни атински празници с мистериен характер. Такъв е случаят с кошницата на бабата, която носи в нея бебе.  Несъмнено той може да се свърже с т.нар. cista mystica, каквато откриване на празникa Арефории в Атина - две атински момичета, преживели цяла година на Акропола, отнасят нещо в кошница в място, посветено на Афродита. Знаем по един мит, че това е детето змей Ерихтоний. Дете, фалос или друго, отнасяното е тайно и не бива да се гледа.

Добър паралел с кукерството откриваме и в атинските Буфонии, силно театрализирания празник на принасянето нa бича жертва, в чийто край убитият бик  се възстановява, като кожата му се опъва на скеле пред едно рало. Имаме пред очи остатък от древна земеделска мистерия очевидно сродна с нашето кукерство. По подобен начин можем да привлечем и атинските Кронии, празника на обърнатите стойности, на който между другото освободените от всекидневната си тегоба роби обикалят с шум и викове града.

Голяма част от тези паралели са установени и коментирани. Първата задача е те да се съберат и да се реконструира сценарият на общия тип мистериално празнуване, около който се въртят и игрите по нашите земи, и древните елински празници. При което не бива да се забравя, че типът е идеално положение, което не е реализирано пълно в никое конкретно празнуване. Сценарият гола схема е проявен и като един вид история, която се върти около зачеване, раждане, сватба, стълкновение с противници, посвещаване във важни действия от божества и смърт. Същият сценарий може да се открие и в текстовете на "Веда Словена".

Втората задача е да се формулира разликата между елинските празници и съвременните фолклорни празнувания като кукерството и нестинарството. Докато елинските празници принадлежат на цикъл от празнувания с развита йерархия, фолклорните празнувания с театрален характер са битовизирани и отворени към съвременното селско битие. По парадоксален начин те пазят първичния си празничен синкретизъм - като неразличаването на божество, герой и жрец и струпването на всички възможни празнични функции в материята на един празник.

Кукерските игри се държат като изключителен и единствен празник. Докато в системата на атинските празници, иначе в същият сценарий, са ясно противопоставени празнуването с тайнство, което се грижи за старите земеделски общности и семейството, и новите календарни празници без тайнство, чиято основна грижа е поддържането на една или друга обществена голяма общност. Тази циклизация е усилила мистерийния елемент в празнуването с тайнство и го е превърнала в мистерия и на свой ред е откъснала театралния момент от тайнството и го е превърнала в театър в големия календарен празник. Така кошницата на празника Арефории е трябвало да бъде покрита и затворена за погледа, а, от друга страна, театралната среда на фолклорното общуване, влязло в обществения календарен празник,  е станала статична и се е разделила на възприемаща публика и играеща трупа.

Атическият театър и драма не възникват пряко от Дионисовото празнуване, а от неговия материал и от определени условия на празнично циклизиране, на йерархия от селско и градско празнуване. На стария селски празник се изявяват малките традиционни общности в една мистерия на сродяване на човешката група с природната стихия. Тази мистерия не различава участници и публика и в нейния сценарий трагедията на убития от неговите съселяни Икарий не се разбира драматично на две нива като нещо отнасящо се и за отделния човек, и за голямата общност на гражданите на полиса. Историята не се усложнява от допълнителен смисъл. Грижата да остава винаги една и съща я слива със самото празнуване, което е действителният й текст, докато тя му служи само като поддържаща го схема. Подобен е случаят и с кукерският сценарий.

На новия празник на Дионис в Атина плацовете на публиката и на представянето са разделени. Което не е без връзка с факта, че представяното се отнася двойно до някакво важно минало, но и до едно настояще. Представяното на сцената е празнично и извънвременно, но по особен начин и тукашно, и сегашно. И в двата си жанра на трагедия и комедия атическата драма е словесен механизъм за осъществяване на компромиси. Преди всичко между един селски народ, който живее в малки общности и няма друга грижа освен изхранването и добрите отношения с предците и отвъдните сили, и една вече градска общност, която има проблеми с вътрешното си консолидиране. Като стария фолклорен празник драмата се занимава с вграждането на човешката среда в цялостта на света, но по-голямата й грижа са отношенията на човека с неговото общество. Тя вече разполага с, така да се каже, сетиво за различаване на едното от другото.

В този смисъл неразличаването на старо и ново и оставането при сценария, който маркира само екземплярното време на ритуала и не се отнася към някакво настояще, не води до драма. Драмата в Атина е породена от разслояването на времена и гледни точки. Тя е революционно, а не еволюционно явление и в този смисъл не може да се твърди, че е възникнала от Дионисовите празници. Атическата драма е типична проява на започващата в древната Атина "модерна" култура. 

От типологическа гледна точка между театралните представления на Градските Дионисии и на Антестериите има подобно отстояние, каквото откриваме между градската театрална култура и Кукерските игри в съвременна България. Голямата разлика е, че те не са в действителни отношения помежду си, не си влияят взаимно и не са елементи на единен празничен цикъл, както това е станало и външно, но и вътрешно в атическия театър с развиването на т.нар. сатировска драма. Освен ако не сметнем, че театралните творби на Йордан Радичков не са по някакъв начин документ за резултата от подобно взимодействие между народната и градската култура в съвременна България.



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.



Коментари по темата
Уважаеми професор Богданов,

Бъдете здрав и енергичен, пълнен с идеи за промени към по-добро и със сили да ги осъществите!

Благодаря Ви за възможността да работя за едно от значимите дела в живота Ви - Нов Български Университет.
Тема № - 32 Коментар № - 3224 Елена Паспаланова - 2010-11-02 12:16:20
Скъпи професор Богданов,
Празникът е и наш.
Честит Юбилей!!!
Да са честити и бъднините Ви!

Много неща искам да кажа за Вас. Публикувах ги във в. Гласове. За да ги четат и другите. Ние от НБУ ги знаем.
Да сте жив и здрав!


Публикувано в в. Гласове

Народните будители

Професор Богдан Богданов д.н. на 70 години

Днес е техният ден – на народните будители. Някои го схващат този празник така: да почетем своите велики люде на духовността от миналото, да им се поклоним - и често – да превърнем честването в празник, в който се раздават медали и се почерпваме по повод делата на наши деди, забравяйки за възможната наша роля в духовното българско извисяване.

Понятието “съвременни будители” получи неотдавна мястото си в медии и церемониални актове на почитание към съвременници, свързали живота и творчеството си с онази част от нашето битие, която наричаме “духовна” - знак, че спазваме будителската си традиция.
Съвременни будители – има ли ги или това е една метафора на културна активност, в която конюнктурата се сродява с творчество. А то макар и ценностно не може да се откъсне от нея и рядко е водено от национално и европейско самосъзнание.

Така ли е или просто сме обезверени до апатия за туй, че може да има човеци, които могат отново да събудят национални потенции за духовно извисяване и национален дух, убити не случайно, неволно или като следствие от неизбежни хуманитарни катастрофи, а убивани умишлено и систематично от режим, чиято първа задача е била да унищожи българската интелигенция физически и духовно.
Лошото е, че тази наша апатия и днес се подхранва от неверие и доказателства за полуживата ни духовност.
“Убивате българския дух!” се провикна Александър Морфов от сцената на Военния театър при раздаването на Аскерите. Разбира се, гледаше към министъра на културата.

Бездуховността изисква радикални реформи – обмислени и изграждащи полуразрушения дом на националната ни културна идентичност.

Нужни са съвременни будители, които вместо със слово, меч или с тръбене да събудят у нас националната преданост към чест, самочувствие, можене и морални ценности, чрез слово, образование и културни реформи.

Голямата роля е на образованието, защото бездуховността изисква радикални образователни реформи и нововъведения.

------------------------------------------------------------

Един професор от Софийския университет по старогръцка литература поема огромния национален риск да модернизира българското университетско образование и застоялите в безпомощност академични норми и да предприеме създаването на НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ. Това е професор Богдан Богданов създал институционалната философия и мисията на университета, ролята на която е да събуди демократичните духовни ценности у младото поколение, чиито родители носят отпечатъка на догматичната комунистическа образователна система. И още - да събуди креативността и предприемаческия дух на общността на свободни хора.
Автор на повече от 200 книги, статии и преводи в областта на университетското образование, старогръцката литература, културата, философията, професор Богданов издава и книгата “Университетът - особен свят на свобода”.
Такъв особен свят е Нов Български Университет.

“НБУ е едно живо общество-изключение, място на случване и ставане с резултат, приютяващо и изпълващо с упование за постигане и за истина”. Това казва професор Богданов.

Нов Български университет е един нов, съвършено нов език, на който преди почти 20 години трябваше да се учим. Този език беше конструиран със своята азбука и със своите правила от професор Богданов.

Университетът се превърна във феномен, чиято структура - гъвкава, променяща се и проксимална до най-високата степен на ефективност, стана образец за цялата академична система.

Успехите на университета през годините сами говорят за уникалното достижение и принос на професор Богданов в българското образование и култура.

Неговото верую за това, че жизнеутвърждаването и устойчивостта се носят от разнообразието, стана водещо мото на НБУ.

Разнообразни програми, нетрадиционни департаменти, различни педагогически похвати, използване на най-съвременна учебна техника, различие от статична образователна традиция, нововъведения присъщи на съвременния европейски стандарт, свободен избор на специалност от страна на студентите при завършване на бакалавърски и магистърски програми, широкопрофилно образование, осигуряващо достойно присъствие в едно взискателно, либерално общество.

Догмите и еднообразието изморяват, износват, отегчават.

А разнообразието е свързано с изблик на нови идеи и хрумвания, с изпробването на различни тактики, със свободни творчески проекти.

В Нов български университет не е спокойно. Съгласно неговата философия, той винаги трябва да е готов за нови предизвикателства.
Това е проектът ”Нов Български Университет” на професор Богдан Богданов.
Един от най-големите културни проекти на посткомунистическа България!
Културен и образователен проект на един от следовниците на народното будителство в неговото съвременно проявление - посвещаване на идеята за интелектуално, морално и образователно издигане на българския потенциал в неговите европейски измерения.
На 2 ноември професор Богданов навършва 70 години.
Спокойно може да се каже, че проектът на неговия живот е проекта “Нов български университет”. Чрез него той извършва една образователна университетска революция, която го нарежда на първите места в тази още рехава редица на съвременните будители..
Уважаеми професор Богданов, за нас - Вашите съмишленици, последователи и сътрудници този юбилей е празник, защото и ние получихме възможността да работим на попрището на Нов Български университет и да живеем с неговия дух.
Да сте жив, здрав, млад и значим, както сте и досега!

Проф.Мария Попова

Тема № - 32 Коментар № - 3223 Мария - 2010-11-02 10:49:05
Честит рожден ден, професор Богданов!За много години мисъл и радост от живота!
Тема № - 32 Коментар № - 3222 Дмитрий Варзоновцев - 2010-11-02 05:58:53
Честит празник, професор Богданов! За много години!

Нека мъдростта, която носите да бъде светлината, която винаги ви придружава и с която няма да спрете да озарявате пътищата на другите. И нека никога да не ви липсва здраве, щастие и любов.

Мислих да ви поздравя с песен на Джон Ленън. Но така и така не разбрах доколко го харесвате. Но знам, че имате слабост към Борхес. Ето нещо от Борхес, което преведох в чест на вашия ден и което бих искала да споделя както с вас, така и с всички форумци и анонимни читатели на Форума (последните май доста нараснаха тези дни).


Борхес за диалозите

“Нашият живот, като тези диалози и като всички неща, е бил предопределен. Също и темите, към които сме се приближили. С течение на разговорите схванах, че диалогът е един литературен жанр, една индиректна форма на писане. Дългът на всички неща е да носят щастие, ако не го правят, те са ненужни или вредни. На тази височина на живота чувствам тези диалози като една радост. Споровете са ненужни; да се застане предварително зад една страна или друга е грешка особено, когато разговорът се дава като спор и се приема като игра кой ще спечели и кой ще загуби. Диалогът трябва да бъде едно изследване и малко значение има от коя страна ще излезе истината. Аз се опитвам да мисля, когато разговарям, че е безразлично дали аз имам право или имате право вие. Важното е да се стигне до едно заключение и от коя страна на масата ще дойде или от чия уста, от кое лице, от кое име, това има най-малко значение.“


Проф. Димитров остави разказ с лира и има толкова много и хубави музикални поздрави.
Тема № - 32 Коментар № - 3221 Aнета де ла Мар - 2010-11-02 03:45:32
Какъв надпис, какъв разказ ни е представил професор Димитров, и колко на място … да се разтрепери човек! И Архилох е велик, както е велика и почитта към него, запазила се в една колонка от някога дългия надпис.
За пореден път се впечатлявам от начина, по който древните елини хем различават, хем смесват рационалното с религиозното – могли са да правят цялостен свят някак без да си личи особеното усилие.
Архилох има значение и за Тракия, т.е. и за нас. Очаквам с нетърпение част ІІ!

В чест на Архилох, и в чест на професор Богданов, пускам химна на Месомед към Музата –
http://www.youtube.com/watch?v=1v3fJSn-oPo&feature=related

А от клипчето, с което Веси моделира нещо в реалността на днешния празник, бързам да си заплюя ролята на Носорожката, която се мерва съвсем в началото – има два различни рога като мен.
Тема № - 32 Коментар № - 3220 Лелята на Сократ - 2010-11-02 01:16:51
Запазих за празника на рождения ден на професор Богданов поздравите с (донякъде оригинална) антична музика. Не можах да реша кое от трите любими (на мен) неща да избера, затова пускам и трите като поздрав за Професора.

Химн към Немезида, от Месомед Критянин, ІІ в. сл. Хр. - http://www.youtube.com/watch?v=jkTgkoOouhY&NR=1
Пример за оптимистична и весела музика за едно от най-страшните божества. Така са омилостявали някога страшните богове :-).

Химн към Слънцето, от Месомед Критянин, ІІ в. сл. Хр. - http://www.youtube.com/watch?v=UnRd8fXdR0U&feature=related
С музикални инструменти и нотни записи - http://www.youtube.com/watch?v=B5fN6ekycm8
Ако не знаех, че химнът е от ІІ в., щях да съм убедена, че е византийско песнопение.

Най-любимият Пиндар, обаче, единствената съхранена негова си музика, не намерих в Йерихонската тръба (Йерихон-Джерико да помогне!).

Когато някога ми се наложи да се мъча да чета пиндарови дитирамби и ми беше много трудно, си пусках тази музика нон-стоп и започвах да разбирам старогръцки (старогръцкия на Пиндар, на другите и до сега ми е трудно).

Опитах се да кача музиката в ИСДО и - проработи!
Ето го Пиндар, Първи Питийски епиникий, с (вероятно) неговата музика
(нотният запис е съхранен в средновековен ръкопис и ... малко прилича на ренесансова музика) -
http://isdo.nbu.bg/index.php?p=articles&aid=4061


Бъдете здрав, Професоре!
Тема № - 32 Коментар № - 3219 Росица Гичева - 2010-11-02 00:34:05
Скъпи професор Богданов,

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН-ЮБИЛЕЙ:)! Поздравявам ви с тази песен, в която си има всичко и цар, и жрец, и общност:-), като ние от НБУ! Пожелавм ви абсолютно винаги да сте с нас - друго си е да се знае, че някой, който ти е любим автор - съществува реално! Да сте много здрав, боен, все така интересен, лош, добър, хубав, да пишете много, за да има какво да се чете и какво да ни надхвърля и да сте си нашият цар! Няма да мога да кажа всичко, което искам, но сега си вадя откъси от "Моделите за реалност" - от работния файл на български - и си мисля, че ще имам щастието да започна първа да отпразнувам рождения Ви ден!

За много години с много любов -

http://vbox7.com/play:825a4f75&al=1&vid=17904
Тема № - 32 Коментар № - 3218 vesselina vassileva - 2010-11-02 00:25:36
Архилохос и епиграфиката на остров Парос (ЧАСТ ПЪРВА)

Както обещах, бих желал да посветя един текст на форума, а и да почета професор Богдан Богданов и да го поздравя с годишнината. За много години!

Заглавието не лъже окото. Наистина нещата опират до епиграфика. Поезията – оставяме на д-р ГГ да каже. Два изключително важни надписа са намерени неотдавна (преди шейсетина години) на островите Парос (от групата на Кикладите) и Тасос.

Тези надписи са важни както за многобройните епиграфисти специалисти от Нов български университет, така и за изследвачите на старогръцката поезия. Върху две каменни стели, направени така, че да стоят изправени, са изписани текстовете, които се отнасят до т.нар. архилохейон, култово място, където се е почитал Архилох като герой.
Става дума за едно място в долината на река Илита на о. Парос, на 3 км от едноименния град Парос. Двата каменни блока изглежда са били част от строежа на светилището. Епиграфистите датират тези надписи от средата на 3 в. пр. Хр. Предполага се също, че и Пароската хроника (Marmor Parium) се е намирала на онова място.

На първия камък е имало надпис в четири колони, от които една е запазена, а друга – само частично. На втория се четат само малко букви от една от общо четирите колони.
На първата колона (в надписа тя е втора) имаме запазени 57 реда, като на първите петнайсетина реда има едно прорицание на бога Аполон, дадено на Мнесиепес. Според него Аполон му нарежда да издигне два олтара в теменоса, който прави и да принася жертва и да почита Музите, Аполон, Дионис и още други богове. Има и още други две предсказания. В текста се казва така: “Богът предсказа на Мнесиепес, че е по-добре и по-лесно изпълнимо да почита Архилохос, поета, според онова, което богът възнамерявал да направи.
Μνησιέπει ὁ θεὸς ἔχρησε λῶιον καὶ ἄμεινον εἶμεν
τ̣ιμῶντι Ἀρχίλοχον τὸμ ποιητάν, καθ’ ἃ ἐπινοεῖ ⋮
“Според предсказанието на Аполон
това място следва да наричаме Архилохейон,
трябва да построим олтари и да принасяме жертва
както на боговете, така и на Архилохос. И така
да го почитаме, както богът ни предсказа.”
χ̣ρησαντος δὲ τοῦ Ἀπόλλωνος ταῦτα τόν τε τόπον
καλοῦμεν Ἀρχιλόχειον καὶ τοὺς βωμοὺς ἱδρύμεθα
καὶ θύομεν καὶ τοῖς θεοῖς καὶ Ἀρχιλόχωι καὶ
τ̣ιμῶμεν αὐτόν, καθ’ ἃ ὁ θεὸς ἐθέσπισεν ἡμῖν.
Редове 22-57 са посветени на биографията на Архилохос и как той бил получил боговдъхновение: “разпрвят, че още като малък А. бил пратен от баща си Телесиклес до един чифлик в общината, която се казвала Лъки, за да продаде една крава. И той станал рано-рано преди зазоряване (преди нощта да се била изминала) и докато луната още светела да заведе кравата в града. Бил стигнал едно място, което се казвало Лисиди (“Равното”), когато му се случило да види едни жени, група, които му се сторили, че го занасят, но после се усетил, че само се шегуват и кикотят. Те го запитали дали щял да продава кравата, той потвърдил, че това щял да прави, а те пък му рекли, че щели да му дадат добра цена за нея.
π̣ερὶ δὲ ὧν ἠβουλήθημεν ἀναγράψαι, τάδε παρα-
δέδοταί τε ἡμῖν ὑπὸ τῶν ἀρχαίων καὶ αὐτοὶ πεπρα-
γ̣ματεύμεθα ⋮ λέγουσι γὰρ Ἀρχίλοχον ἔτι νεώτερον
ὄντα πεμφθέντα ὑπὸ τοῦ πατρὸς Τελεσικλέους
ε̣ἰς ἀγρόν, εἰς τὸν δῆμον, ὃς καλεῖται Λειμῶνες,
25
ὥ̣στε βοῦν καταγαγεῖν εἰς πρᾶσιν, ἀναστάντα
π̣ρωίτερον τῆς νυκτός, σελήνης λαμπούσης,
[ἄ]γ̣ειν τὴμ βοῦν εἰς πόλιν. ὡς δ’ ἐγένετο κατὰ τὸν
τ̣όπον, ὃς καλεῖται Λισσίδες, δόξαι γυναῖκας
[ἰ]δεῖν̣ ἀθρόας. νομίσαντα δ’ ἀπὸ τῶν ἔργων ἀπιέναι
30
α̣ὐτὰς εἰς πόλιν προσελθόντα σκώπτειν, τὰς δὲ
δέξασθαι αὐτὸν μετὰ παιδιᾶς καὶ γέλωτος καὶ
[ἐ]περωτῆσαι, εἰ πωλήσων ἄγει τῆμ βοῦν· φήσαντος δὲ
[εἰ]πεῖν, ὅτι αὐταὶ δώσουσιν αὐτῶι τιμὴν ἀξίαν.
[ῥη]θ̣έντων δὲ τούτων αὐτὰς μὲν οὐδὲ τὴμ βοῦν οὐκέτι
[φ]α̣νερὰς εἶναι, πρὸ τῶν ποδῶν δὲ λύραν ὁρᾶν αὑτόν.
κ̣α̣ταπλαγέντα δὲ καὶ μετά τινα χρόνον ἔννουν
[γ]ε̣νόμενον ὑπολαβεῖν τὰς Μούσας εἶναι τὰς φανείσας
[καὶ] τὴν λύραν αὐτῶι δωρησαμένας·

Но щом изрекли тези думи, и те и кравата се невидели – само една лира имало оставена пред краката му.
Изумил се и след някое време схванал, че изчезналите жени били Музите, а лирата била техният подарък за него.
Тема № - 32 Коментар № - 3217 Петър А. Димитров - 2010-11-01 23:58:07
Предпразнично-празнично и събудително –
Честит будителски празник!

Веси специално ме помоли и от нейно име да честитя празника на всички будни форумци и четящи!
(ами, да ... пак се обади)

Тя вече е посрещнала испанските професори, които са тук заради празника на професор Богданов и испанската му книга.
Аз пък й завиждам, че може да разпитва за какво ли не добрия приятел на новооткритата роднина – Бабата на Сократ. Направо не мога да повярвам, че е истина!

До утре!
Тема № - 32 Коментар № - 3215 Лелята на Сократ - 2010-11-01 21:49:40
За много години, уважаеми професор Богданов!
http://www.youtube.com/watch?v=NbWFsukWcro
Тема № - 32 Коментар № - 3214 Борислав Георгиев - 2010-11-01 18:51:01
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 115923

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 128126

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 20140

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32723

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134331

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 94298

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 29084

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17777

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180861

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60772

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA