ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО
 |
|
| Политически рискове пред демокрацията след избори 2013 |
|
 |
|
МОМЧИЛ БАДЖАКОВ
На парламентарните избори 2013 гласуваха близо половината от имащите право на глас – с 12% по-малко от гласувалите на предишните парламентарни избори. Засилената след масовите протести през февруари и март политическа енергия странно бе изтекла за по-малко от месец. Алтернативите на статуквото просто изчезнаха или ако спечелиха някакви гласове, те бяха на критичната граница. Протестите бяха против обичайните партии и може би затова на тези избори се появиха два пъти повече партии, отколкото на предишните. Но разумните гласове бяха заглушени от яростно политическо говорене, излъчващо негативизъм, нетърпимост и омраза. Това се допълни от съзнателно създадената медийна истерия. И преди е имало медиен радикализъм по време на избори. Сегашният прекрачи не само границите на политическия морал, но и на закона. Станахме свидетели на най-нечистата предизборна кампания от 1990 г. насам. Тя ясно показва до къде може да стигне деградацията на политическото в една посткомунистическа страна с фалшив демократичен консенсус между елитите на прехода. Целта на тази негативна кампания и на компроматната война, която я съпътстваше в нарушение на закона и по време на деня за размисъл, и в самия изборен ден, бе да се отвратят възможно най-голям брой българи от политиката, политиците и партиите. Така една партия, неуспявайки допринесе за собствения си успех. Едва ли (във Франция например) е възможно лидерът на основната опозиционна партия да заяви, че няма да признае изборите, ако не ги спечели, и че ако правителството не бъде свалено чрез избори, това може да стане и с други средства. Тези закани се реализираха - два месеца преди датата на редовните избори след режисирани улични протести законно избраното правителство наистина подаде оставка. За пръв път беше погазен постигнатият още през 1990 г. базов консенсус за правилата на изборния процес, което разруши и основата на самия демократичен консенсус. Това отблъсна избирателите с умерени центристки и десни демократични разбирания. По време на самата предизборна кампания радикалното политическо говорене бе основният партиен дискурс. Чрез медиите той се усили от журналисти, социолози и анализатори. Като отговор една от партиите издигна идея за „връщане към нормалността”. Вместо да повиши, това намали рейтинга й. Партиите с по-широки партийни ядра спечелиха, а партиите с по-тесни ядра загубиха гласове. Перифериите на управлявалата доскоро партия и на малките центристки и десни партии се свиха съществено. Тази кампания отблъсна „нормалните” нерадикализирани избиратели и даде предимство на кресливата опозиция от крайно-левия и крайно-десния политически спектър. За пръв път след 1989 г. на левия избирател бе наистина внушено, че е възможно, ако не „да се върне социализмът, пречистен от грешките и деформациите”, то да настъпи радикален обрат по посока на отхвърляне на „дивия капитализъм” и „неолибералната експлоатация”. В тези условия опасно се усили и радикалният националистически, етнонационалистически и етнорелигиозен вот. Така нарасна ролята на безразсъдния радикализъм и силно намаляха разумните поведения. Безумните обещания за „светло бъдеще” засенчиха рационалните решения на днешните проблеми. Така партии, които се очакваше да загубят гласове, спечелиха, а тези, които се очакваше да спечелят, загубиха. ГЕРБ изгуби близо 600 х. избиратели, докато основният му съперник БСП спечели над 300 х. Преди протестите и кампанията „Атака” имаше 1.5% доверие, а на изборите спечели почти 8 %. Синята коалиция (ДСБ + „Единство”) имаше сигурни 5%, а след поредното разцепление ДСБ спечели под 3%. ДБГ претърпя фиаско - събираше над 7% , а получи под 3.5%. От друга страна по-умереният от „Атака” НФСБ увеличи повече от три пъти активните си симпатизанти и за малко не влезе в парламента. Това бе закономерен резултат от начина, по който протече предизборната кампания. С това България както и други страни от периферията на Европа навлезе от етапа на популизма в контрадемокрацията. Но не на контрадемокрацията, описана от Пиер Розанвалон като усилване на ролята на гражданските неправителствени организации, които упражняват ефективен контрол върху държавната власт, а като контрадемократична вълна, противопоставяща се на демократизацията и бавно обръщаща тенденцията от демократично към все по-авторитарно управление. Разбира се то не започва сега. Обръщане към авторитарни мерки наблюдавахме и при правителството на Сакскобурготски, когато свещеници от „синия синод” на БПЦ бяха бити и влачени извън техните храмове, и при Станишев, когато полицията окървави протести против корупцията, разграбването на еврофондовете и унищожаването на българската природа, и при Борисов, когато се засили вярата, че с полицейски средства могат да се решат демократично политически въпроси. След тези избори в парламента са представени малко над една четвърт и съответно са непредставени близо три четвърти от българските граждани. От гласувалите 50% почти една трета не получиха представителство. Затова и следващото правителство е заплашено от легитимна недостатъчност. Особено след абсурдите, че през февруари България излезе на улицата, за да поиска промяна на политическото статукво, а през май го утвърди, че през февруари поиска оставката на ГЕРБ и Борисов, а през май ги преизбра на първо място и че БСП изгуби изборите и се класира след партията на Борисов, но спечели да състави заедно с ДПС и с помощта на порасналата националпопулистка „Атака”, която лидерът на БСП доскоро определяше като „фашистка”.
Десницата и на тези избори се яви разделена от вътрешни противоречия и обвинения. СДС се самоуби ритуално в неистовата си омраза към своето минало и ...Костов. От емблема и символ на прехода, демократичният съюз се превърна в завладяна от случайни грабители фирма, чийто политически капитал бе източен. Наивно и глупаво ръководителите на СДС смятаха, че като се отрекат от Костов, ще си върнат „своя” електорат. Бяха разочаровани. Оказа се, че такъв електорат няма. Загубата на демократичната перспектива от ДСБ е главна причина за лошия изборен резултат на тъмносинята алтернатива. Сега десните от ДСБ би трябвало не да разединяват, а да обединяват дясното, да престанат да залагат отново на самомнението, че са единствени компетентни изразители на автентичната десница и със смирение да започнат изграждането на нова позитивна и ведра дясноцентристка политика. Сегашната загуба на политическото дясно щеше да бъде много по-малка, ако в тези избори ДСБ не беше се заблудил, че основният политически противник е не ГЕРБ, а левият популизъм и екстремизъм на БСП и “Атака” и ако като по-старши и по-цивилизован член на ЕНП беше предложил ясни десни алтернативи на колебливите решения на по-умерените от тях ГЕРБ. Наместо това ДСБ критикуваше политиката на ГЕРБ по същия начин, както това правеше БСП. Което беше голяма политическа грешка срещу партия, преустановила корупционните проекти „Белене” и „Бургас-Александропулис”. От тук и последствието, че центристко-десният електорат припозна и на тези избори центристко-дясната партия ГЕРБ, а не дясноцентристката алтернатива на ДСБ или СДС. ГЕРБ като центристко-дясна партия изненадващо води умерена и дори предпазлива кампания, очевидно страхувайки се да отговори на компроматната война със същите средства. Но тази умерена позитивна кампания, залагаща на постигнатото по време на прекъснатия мандат, поради истеризирането на кампанията от основния политически противник, не постигна желаното. Не малкото направено от правителството на Бойко Борисов се оказа по-незначително от скандалите с подслушванията, „фалшивите бюлетини в Костинбод” и обвиненията, че Борисов е диктатор, а ГЕРБ са „варвари”. Въпреки грешките и неистовата неокомунистическата пропаганда в медиите, ГЕРБ постигна управленски показатели, които по време на тройната коалиция биха били непостижими. Необяснимо по време на избирната кампания беше и поведението на изтъкнати десни интелектуалци. Тяхната радикална критика към ГЕРБ достигна невиждано кресчендо. Дори такъв изискан и политически коректен френски възпитаник като проф. Ивайло Дичев прати съобщение във Фейсбук след падането на правителството на Борисов : „Бокаса падна!” Да не говорим за откровено червените социолози, които открито агитириха в полза на БСП дори по време на деня за размисъл и самия изборен ден. Знаем какво ще стане. БСП и ДПС най-вероятно ще образуват правителство с дискретната подкрепа на „Атака”. Винаги добре информираните за ставащото в България руски медии вече ясно „предсказаха” това, като възвестиха, че „на изборите в България победиха три проруски партии, които ще направят правителство”. Това естествено ще бъде съпътствано от лошо съгласувани твърдения. ГЕРБ с право ще твърди, че това е предишната „тройна коалиция”, при това в по-лош и нестабилен вариант. БСП и ДПС ще нарекат тива правителство „експертно” и „програмно”, но ще добавят и “партийно отговорно”. Както каза сатирикът Славомир Генчев: „Очаквам не коалиране, а клоакиране в новия парламент”. Дано това да не доведе до нови разделения, протести и финансов банкрут!
ADMIN СЪОБЩЕНИЕ:
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.
|
|
| Коментари по темата |
|
Този белокос суетен актьор с изострени черти и твърде повити нагоре вежди започва наистина да ме плаши. За Волен говоря пак. Горката Цветанка Ризова, силна дама е тя, и достойна журналистка. Издържлива водеща. Маркизата си има особена симпатия към нея, аз я споделям.
Какъв титан, какъв голям деец на световната и вътрешна социална правда, какъв оратор ! Как смело нахлу и разрови кабинета на милата и усърдна кметица на София, г-жа Фандъкова, в опит да попадне на данни и сламки за разобличаване на глобалната еврейска конспирация и герберските приноси в нея. Какъв юначина, с чета дебеловрати момчета зад гърба му ! Да бягаме, дами и господа, да се крием по дупки и къртичини, да лапаме папура из блатисти местности и вирове, защото Той иде – и ще ни разгони и миналото и мечтанията, ще ни изпочупи лаптопчетата и ще ни изрови ръкописчетата, ще ни забрани всяка немарксистка и нереволюционна мисъл. Такова ми е впечатлението. Като всеки титанично-фанатичен вожд на лумпенизираната воля на определено натрупване от човешки представители, Той няма да пощади нито по-добрите натрупвания в нашето живеене, нито слабото и по-изоставащото от общо приемливия ритъм и ред на националната общност. Ще реже, кълца, гори и упоява с инжекции – търсейки кръвно-родова връзка между въобразената само нему майка България и нагона му да създаде франкенщайнската си мъжка рожба. Спирам, че може да изпиша тъй пет страници.
Обещах да ви кажа за селяните от онова североизточно подхълмие на Балкана, от кратко отбелязаното наше попадане и вникване /с маркизата/ през почивката за празника на Светите братя. Та, точно там срещнахме славни, обикновени, съвсем нелумпенизирани мъже. Тръгнахме по поляните и долищата за гъби, но нямаше. Затова пък, имахме живописния шанс да попаднем на овчари и пастири. За единия, Мустафа, бяхме чули предварително. Мъж в средата на четирийсетте си години, сизифовски работлив, намерил чалъм и да се докопа до евросубсидия, умножава овце, крави, подбрал и някой-друг расов кон за развъждане. Синът му, снажно 15-годишно момче му помага. Но и учи в близкия град, без да смята, че едното пречи на другото… С Христофор пък, корав, къдрокос, кръглолик български ром, стиснахме по една честна ръка. Стадото му от крави беше по-малко, но гледано. Очевидно се справяше без парични добавки в малкия си животновъден бизнес. Не ми се стори недоволен, очите му грееха, може би от „честта” да ни види, смешни градски гъбари, из дивната самотна зеленина наоколо. Впрочем, каза ни къде могат да се намерят гъби - през два хълма нагоре. Но небето притъмня, светнаха мълнии по веригата на балкана на запад. И ние си поехме пътя обратно…
Защо ли ви разказва маркизът тези селски идилии ? В антитеза, приятели, на това, което видни идеолози и проектанти на българското спасение от националното ни обедняване дрънкат с вдигнати строго вежди. Някак си се очаква да вземем от богатия, да острижем до голо по-кадърния, на ни дойде урожай без градушка, да издоим, дето се вика, на Христофор кравичките до пресъхване.. Няма да ни се получи. Нито ще победим ционизма, ислямския фундаментализъм, Фидел Кастро и Севернокорейската ядрена мощ, нагаждайки се в ново /очертаващо се, вековно/ търпение. Спасението си е в нас. И в това – да не се оставяме да ни разделят. И да ни баят, че като сме различни, сме разномислещи. Или че преходът бил свършил, понеже някои /не множко/ си би свършили тяхната имуществена работа. А и си я продължават в още.
ПП: Надежда Михайлова Неински ми се стори тази вечер / пак в „Лице в лице”/ по-убедителна и по-загрижено тъжна от друг път. Да дерзаем, иначе и Христофор ще ни тегли накрая една майна. С извинение към Синьото битие на страната ни и всички форумци.
|
| Тема № - 77 |
Коментар № - 7411 |
|
Dekarabah - 2013-06-07 20:45:43 |
|
|
Бре, как съм го завършил този предходен свой комент, направо по ленински. Върнах се дома по-раничко днес. Ходих да се подстрижа при моя бръснар, арменец. Няма да му казвам името, за да не ме пореже СЕМ с глоба. Голям сладур, държи славеи и калдаринки в кафезчета, той стриже, те пеят... Щастието е пълно – клиентът се освобождава от своята обрасналост и слуша необяснимата музика на надполитическото битие. Но, от дума на дума, стигнахме с майстора на машинката и ножицата до едни спомени за Слънчев бряг и Златни пясъци от 60-те години на м. в., после за днешното застрояване на най-красивите ни крайбрежия, до това, откъде се взеха тия пари и инвестиционно-регулационно-архитектурно безхаберие да ни се получи тази тъпанарска монстрозност и т. н. Слушах човека и вдявах, че и той е с нас, интелектуалците, един вид. През своя си бръснарски поглед. Даже и по въпроса за руската пета вълна-колона се оказа, че мислим еднакво.
Пускам обаче телевизора, и гледам, Бареков прави избори във Варна. Руши и довършва ГЕРБ, Бойко и Цветан. Направо ги мачка, като Боримечката отоманското присъствие. Снощи ли, онази вечер ли, хортуваме си с маркизата, и аз се сетих да й обърна внимание именно върху пагубната роля на бившия /многомандатен/ кмет на Варна, Кирил Йорданов, за мащаба на избухналата къснозимна и раннопролетна антигербовска революция у нас. Комунизмът, приятели, е велик сапьор. Заравя ти мини и тъкмо като мислиш, че си минал оттатък – щрак и бум !
Сега, за да придам литературен характер на политическото си воайорство, ще прибързам с историйката, свързана с волния московец Волен. Той, знаем, ни обеща да изкопае хиляди тонове злато из българските недра и да ни го раздава направо с кюлчета. Да ама, пак съвпадение. Намери се неотдавна злато точно под красивата местност „Бърдото” в малкия градец Брезник, Пернишко. Точно там, под това омайно бърдо, е минала значителна част от детството и девичеството на познатата вам Маркиза. Баща й, потомък на дребни руски аристократи, белогвардейци, анархо-либерал в младите си години, вече на българска почва, изучен и вещ агроном, дълго „разхождан” за разнообразие и поука из най-трудните за земеделие и агронаука райони на България, най-сетне бива оставен да уседне в Брезнишкото поле. Там този светлокос северен интелектуалец впряга себе си, местните, българи и роми, и преобразява представите за растениевъдство и устойчивост на културите. БАН и Селскостопанската академия правят на гърба му цял корпус от научни степени и развойни публикации. Ходим с маркизата, незаслужено рядко, до гроба на този светъл мъж. Той си лежи между Бърдото и някогашното си голямо опитно поле. Пожар на гробището беше почти изпепелил една борика до гроба му, след време тя взе, че се възстанови и раззелени. Божа работа !
И, Атака и Волен сега ще ни разравят бърдото, или ще го издърпват от хватката на зли западни концесионери /може би, за да го прехвърлят на славните източни рудодобивници, за които миньорският, както и подводничаският, живот и в 21 век много пара не чини/. Не съм наясно с офертите и потайностите на концесиите, но в технологиите и еко-трудовата безопасност имам известни интереси и наблюдения. Там ще я умуваме и обсъждаме. Стига България да е започнала да се превръща в страна на мислещи и обсъждащи общности. А не на политически гастрономи и уседнали продажници, самонадеяна барековщина, разгулно упоителна слави-трифоновщина и подобни.
Тъй мисля аз и маркизата ме подкрепя. Живяхме трудно и доста необществено, но сега сме на линия. С вас, с НБУ, със състоялите се и ставащите по-свободни без партийна препоръка и помощ. С неотказващите се да мислят и да се променят към повече разум, въпреки предначертаното ни да сме смешно-грешни. Човечета - славейчета, калдаринки, мишочета, душички. Разнодумничета.
Да живей славния български алкохолно-плътски туризъм! Сега и свободното пушене ще ни върне бесепето, току-виж, избегнем коварния гръцки ескалатор надоле. Скоро може да си спомним, как бате Бойко ни призоваваше да садим картофки, смеехме му се, шопски селяк бил, тарикат-мутра, ама може и прав да излезе наесен.
Жалко за хубавата ни, годна земица. Следващият път ще ви разкажа за едни селяни, които срещнах за миг в ония места, дето бяхме преди седмица с маркизата. Прости и мъдри хорица, гледат тук-там телевизия, може и да влизат из мрежата. Не ги попитах.
Здрави да сте ! Другото го намества времето. И Нещо още, ама все не мога да разбера, как точно го прави.
|
| Тема № - 77 |
Коментар № - 7408 |
|
Dekarabah - 2013-06-05 17:59:53 |
|
|
Сега вече се обаждам по новата дискусия. Много важен ми се вижда разрезът по това – що беше и откъде пое гражданския си „водосбор“ ГЕРБ при възникването му като движение, какво „извая“ и показа като политическа снага и физиономия при израстването си в партия, после по време на управлението си. И в крайна сметка, коя част от актива и електората си ще съхрани и продължи да мобилизира след последната си изборна победа-загуба.
За БКП и нейното клатено лудешки наляво-надясно изтърсаче БСП мога да ви говоря три дни и три нощи без отдих. Там по ги знам нещата: борческо-организационните, партийно-агентурните, родово-фирмените и кьор софра форматите им са ми познати. Не че съм слухтял и водил записки, но животът ми налагаше все някакси да прекосявам „главните и правилни“ магистрали и булеварди на светлий комунизъм, без да мога да си крача и свиркам по малките сенчести улички на свободното неорганизирано интелектуалство. Тя, маркизата, често ми се сърди, че и до ден днешен все маам гащи по правоъгълно-диагоналните маршрути на невзрачни пресечки из Бургас, накъдето и да съм тръгнал. Вместо да я взема под ръка и да се пуснем по оживения бургаски „шпарц“, като достойни и по-така граждани…Но пък ние избиваме комплекса си из приморския парк. Там, омешани сред умислени пенсионери, неуморни физкултурници и говорещи си сами личности, дисциплинирани и хубавооки кучета с техните собственици, се чувстваме по-комфортно. Така горе-долу седят нещата и с електоралната ни нагласа. С други думи – поели сме в „безпътицата“ на неказионни интелектуалци, или просто инакомислещи, или най-просто, просто опитващи се да мислят. Маркизата отдавна, поради известната свободност /още при социализма/ на адвокатската си професия, маркизът – в новите демократични реалности, превъплътен от казионен журналист в свободен занаятчия.
Защо припомням и доуточнявам тези подробности от „маркизкия двор“ ? За да ви уверя, че такива състояния, житие-битиета и избори се срещат много често из родната градско-провинциална действителност. В столицата – също, но вие това по-добре го виждате. Та, работата не е, по моему, в провинциално-неизчистената реч и мутрафонско-ганьовската „аура“ на ГЕРБ, впрочем, омекотена и ондулирана от нелоши лица, говорения и визии, участвали в предходното правителство, а в това – ще ни се прави ли ГЕРБ на спасителка на нацията и сине ква нон. Както от четвърт век ни го разиграват „Червената Дълголетна“ и нейната маша за вадене на „ислямски заплахи“, етнически и прочие кестени от огъня – ДПС. Важният въпрос, мисля, е - ще се запази ли и ще се дооформи ли ГЕРБ като почтена европейска партия, каквато, като се оглеждам с днешна дата, не виждам и не разпознавам във врящото българското политическо гърне? Можеше ли тя, ако не бяха платени /разискрени от красно северно-петолъчно сияние/ и разиграни за събарянето й от управление тези мощни манипулации, да се спаси и утвърди без заразата на обръчно-мафийното, братовчедско-обгрижващото, корупционно-подмолното и неглижиращото свободата на мислене и избор? Имах пресантиман и полуготов отговор. Сега съм готов да я обговаряме и обмисляме още тая българска история.
За „Атака“, не споменавам, сещам се за кратка поучителна историйка, но по-нататък.
За истинското Дясно /ясно или не съвсем/ разговорът наистина се усложнява с всяка изминала наша демократично-европейска година. Вижда се от всички посоки, че то си остана едва ли не разговор за всеобщо интелектуално развлечение. Най се дразня, когато дискусията за десния смисъл и предимства се води под чадъра и хонорарната сладост на наместилото се наготово, без труд и предприемачески мъки, в дясно комунистическо Ляво. Неговите шамани и душеприказчици да имат много здраве от маркиза! Също и от Маркизата, която приветства и заглавния анализ, и всички коментари дотук !
Накрая ще ви припомня, интелектуалците са силни, не когато са заедно, а когато са смели и дрънкащи глупостите си поотделно. А когато му дойде времето за „партийно строителство“, обадете се на маркиза, той навремето беше се отъркал в тази тематика.
|
| Тема № - 77 |
Коментар № - 7407 |
|
Dekarabah - 2013-06-05 13:56:00 |
|
|
Че поддържам заглавния текст на Момчил Баджаков е ясно. Казаното от него е и най-доброто по-накратко казано за случилото се на парламентарните избори, което премина пред погледа ми. Има други по-надълго и по-подробни казвания, които разкриват личната нагласа от тип уреждане в случващото се напоследък. Те са от Едвин Сугарев в неговия блог www.svobodata.com. Така или иначе, все повече наши преподаватели обемно и точно назовават големите размествания, които се случват в България. Ето казаното от Момчил, двата коментара на Дмитрий, сега и прекрасния коментар на Георги, към който нямам какво да добавя. Това сигурно ще породи трудности на нашия университет. Имали сме ги и имаме опит да се справяме с тях.
Може би и благодарения на тях сме един от не многото острови на по-доброто в тукашната мътна шир. Която обаче започва да се прояснява и в която, макар и бавно, броят на тези т.нар. острови на по-доброто се увеличава. Затова не спестявам да припея пак онова, което припявам. Да, политическото описание е това, което казват Момчил, Дмитрий и Георги. То е добро и достатъчно, за да действаме като граждани. Под него обаче има трайности не от вчера и не от времето на социализма. Те са свързани със стара природа на присвояване и изкривяване на смисъла, която не е само българска. Затова открих другия форум. За да не смесваме това по-дълбинно с първото и по този начин да го оправдаваме.
Работата на интелектуалеца включва и това – да може да говори и действа, без да изтрива тази дълбинна истина. За която, по-често отделно, също да може да говори разгърнато. Точно тази истина, независимо че Георги не я споменава, придава особената сила и убедителност на неговия коментар. Така че задачата е по особен начин двойнствена. Интелектуалецът трябва да бъде ясен и ефективен, но на фона на друго, по което в определени случаи също да може да говори.
|
| Тема № - 77 |
Коментар № - 7402 |
|
Bogdan Bogdanov - 2013-06-05 10:05:45 |
|
|
Бих се подписал под казаното от Момчил Баджаков. Но бих променил нещо в последното изречение на текста. Според мен по-точно би могло да се каже: „Ако не искаме да стигнем до банкрут, трябва да има протести“. Защо трябва да има протести? Първо, защото, както казва и Момчил, този парламент и съставеното от БСП и ДПС правителство има изключително малка обществена подкрепа. Което не би било толкова сериозен проблем, ако не се налагаше да се води политика на дълбоки реформи. Така че Орешарски ще бъде принуден или да не прави никакви реформи, или да рискува да загуби и малкото подкрепа, която има извън висшите партийни кръгове на БСП и ДПС и стоящите зад тях бизнеси. Второ, БСП по особен начин излъга своите избиратели и със състава на правителството (реално само Ангел Найденов и Кристиян Вигенин са чисти партийни кадри), и с политиката, която то ще води. Преди изборите гледах как настоящият министър на финансите Петър Чобанов обяснява предложението си за семейно подоходно облагане и се хванах за главата колко е неубедителен в това, което казва. Сега разбирам, че чисто и просто и той самият не е вярвал в подобни предложения. Е, добре, но твърде вероятно е мнозина гласували да са повярвали на програмата на БСП. И трето, това правителство няма никакво право на толеранс и затова, защото беше съставено изцяло според правилата на шуробаджанащината, срещу които през февруари с право се надигна народното недоволство. Вярно е, че Орешарски веднага изтегли кандидатурата на Калин Тихолов след броженията срещу нея, но самият факт, че изобщо си позволи да я предложи за министър, означаваше само едно – че и той, и хората около него изобщо не са чули справедливите искания на протестиращите и единствената им грижа е да бъдат отново във властта.
На този фон изглежда наистина странно поведението и на традиционните десни партии, и особено на немалка част от българските интелектуалци. Момчил Баджаков е дал пример с реплика на Ивайло Дичев. Няма какво да я коментираме сериозно, това, което е казал, е просто глупост, а е и някак обидно за страната ни. На Ивайло Дичев явно никак не му хрумва, че като нарича Борисов Бокаса (за тези, които не знаят, африкански диктатор, обвиняван в канибализъм и пр.), нарича и хората, които са гласували за него като кмет и премиер, чернилки и безмозъчни слуги. Но все едно, проблемът е в това, което Дмитрий е зачекнал в коментара си. Не можем да гледаме на ГЕРБ само като на варварската партия на мутрата Борисов, а на Борисов само като на мутра. Че все още има изразени черти на мутра, има, но както върху едно диво растение се ашладисва културно, така и върху мутрата, оказва се, е могло да се ашладиса държавник и от това да се получи нещо различно и от дивото растение, и от напълно културното, което всъщност задоволява много по-добре отколкото други политици нуждите на българското разбиране за демокрация. Това българско разбиране за демокрация, ясно е, съвпада само в някои точки с това в страните на западна Европа. Външно съвпада и в точката, засягаща ролята на интелектуалците. Вижте, би било прекрасно те да бъдат чист и независим коректив на властта, само че как тази им критически изразена независимост се свързва, при мнозина от тях, с факта, че са били или произхождат от бившия комунистически елит и по време на прехода са живели много по-добре от редовите българи? Елит, чиито привилегии, включително привилегията да имаш много свободно време да се показваш в телевизора и да критикуваш остро политиката на Джордж Буш, все едно си в предаването на Бернар Пиво, бяха сериозно засегнати от управлението на ГЕРБ.
Та същинският въпрос сега е колко дълго ще изтърпим политиката на реваншизъм, която се задава. Връщането на работа на посланиците, принадлежали към ДС, строежът на АЕЦ Белене, отмяната на забраната срещу тютюнопушенето – това ли трябва да се решава в момента? Нещо повече, трябва ли да понасяме отново двуличната реторика на това управление, същото като управлението на тройната коалиция? И как може един ултра-националист и изобщо неумерен човек като Волен Сидеров да бъде балансьор на каквото и да е? Онзи ден проследих внимателно какво каза и наистина се възхитих на начина, по който успя да легитимира факта, че е подкрепил правителство с участието на ДПС – като отмести образа на злия турчин към по-близките до ГЕРБ и НДСВ Касим Дал и Корман Исмаилов. Та тази двулична реторика е не само нетърпима, но и опасна, и задача на интелектуалците е да обърнат внимание повече на нея, отколкото на това колко неуки и прости били ГЕРБ. Това, впрочем, би било добре и за самата БСП. Защото и тя се опита да направи в последно време нещо, за да престане да бъде партията на Първанов, Премянов и Овчаров, и обикновен сателит на руските интереси. |
| Тема № - 77 |
Коментар № - 7401 |
|
Георги Гочев - 2013-06-05 00:27:30 |
|
|
(Продължение)
Точно в тази връзка , според мен, се очертава разминаването между настроението ГЕРБ и настроението НЕ-ГЕРБ. В последното се събират всички „непарламентарни” групи и настроения. Те не са носталгични, не са и ресантимантни. Те са „различни”, „алтернативни” на днешното и в това отношение действително имат антисистемен характер. Тяхната слабост, разединеност е и тяхната перспективна сила-потенциал за новите конфигурации.
Тук би искал да се спра малко по-обстоятелно върху „десния” компонент на тази алтернатива.На изборите десните подкрепиха ГЕРБ на изборите и така дадоха дан на миналия си ресантимент - антикомунизъм. Но дясното има и перспективния хоризонт – това е ..европейското развитие на България. Развитието с опора върху разум и право, върху перспективните и интелектуално основателните модели на поведението. Именно разцепление на дясното в една емоционално оправдана и в една рационално необходима насоки на развитието днес задържа оформянето на истински след-преходните партии.
Още в предизборните дискусии в Facebook предвидих изхода на изборите за дясното. Разделението на емоционално-консервативните и рационално-перспективните настроения в полза на първите доведе до тотален неуспех на всички дясноориентирани партии и коалиции по време на изборите. Не се получи рационален избор между възможността за получаване на продуктивна парламентарна позиция в новия парламент и непродуктивна подкрепа за ГЕРБ, която в новия парламент остава изтласкана в периферия. С други думи, вместо в парламента да влязат десните формации, които като подкрепят ГЕРБ в една парламентарна коалиция получават реална възможност за практическо влияние върху политиката, в парламента влязоха „класическите” представители на новата градска класа.
Така в еволюцията на кризисната ситуация днес се появява нов твърде опасен момент – кристализирането на радикални противостояния едва ли не по всички въпроси на обществото. Това са настроение „за” и „против” …БСП и ГЕРБ. Обществото като че ли е омагьосано и се върти в кръг, от който няма сили да излезе. За и против ГЕРБ се обявяват различни политически формации и протестни групировки на широк фронт от ляво и на дясно. За и против БСП отново стоят различни политически и социални групи и пак от дясно и до крайно ляво. Изборите не само, че не снеха това разделение, но още повече го подсилиха.
Тук според мен се очертава още един разрез на кризата – липсата на активната роля на интелигенцията през последните години. В новата ситуация, обаче, се очертават новите възможности за интелигентно...-дясно участие в развитието на обществото. Основанието за надежда в това отношение дава рязката активизация на участието на интелигенцията в новата ситуация по време и след изборната кампания. Би могло да се каже, че онези 24% гласове за партиите които не можаха да преодолеят бариерата за влизане в парламент са дадени от интелигенцията и с нейното участие. В степента, в която именно интелигенцията ще успее да намери алтернативи за същинската интеграция на обществото, ще се определя и реалната насока в „след-преходна” България.
|
| Тема № - 77 |
Коментар № - 7396 |
|
Дмитрий Варзоновцев - 2013-06-03 14:15:17 |
|
|
Тук е мястото да разглеждаме някои нови моменти в самата ситуация не само в предизборен, но и в следизборен контекст. Първата черта на тази развиващата се ситуация е в това, че рязкото противопоставяне, дори разделение в българското общество не отслабва, дори има тенденция към по-нататъшното изостряне. Оформиха се като че ли две различни части в едно общество- едната на тези, които не само подкрепят, но и се идентифицират еднозначно с ГЕРБ, другата на всички останали, които не приемат ГЕРБ като единствена перспектива за политическо развитие на българското общество.
Важното е, че консистенцията на тези две противопоставящи една на друга части е различна. Докато подкрепата за ГЕРБ едва ли не е монолитна, неприемането на ГЕРБ е дисперсно и аморфно тук се събират групи не само с различен статус, но и с коренно различни ценности и нагласи.
В тази връзка бих искал се възползвам от една важна констатация, изказана от проф.Богданов по време на една от сбирки на семинара на НБУ "Гражданското общество и политическата система в епохата на прехода". Той посочи че ГЕРБ има своята най-адекватна социална база сред градската „провинция”, т.е. сред онези граждани, които живеят в града почти по същия начин както и „у дома”- в патриархалното българско село. Това са „новите” граждани, които, според мен, в това свое ново културно и социално състояние се интегрират класическите черти на българския еснаф, на българските производителни съсловия в цялото следвъзражденско развитие независимо от това дали са „селски” или „градски”. Те имат здрави корени в патриархалното общество, но възприемат и модерните навици ако намират конкретното им приложение в своите всекидневни практики. Те не само се борят за оцеляване в една кризисна ситуация, но и …печелят в тази борба. Печелят като мобилизират именно кланово-роднински, приятелски връзки и мрежи, действат с оглед на успех, а не според, а често и въпреки формалните правила и норми. От модерната гледна точка те могат да бъдат окачествени като „патология”, но взети в контекста на обществото те са …норма. Този тип менталност много се доближава да прословутия образ на Бай Ганю Балкански на Алеко Константинов, и получи може би най-ясно и интензивно потвърждение в публичния образ на лидера на ГЕРБ-Бойко Борисов. Важно е, обаче, че носителите на тази менталност съвсем не се притесняват от това сходство. Напротив тяхното отношение към политиката на ГЕРБ е проекция на техния възторг от стила на поведението на Бойко Борисов като безспорен авторитет за милионния електорат на тази партия. В тази връзка бих споменал едно класическо функционалистско схващане - щом като преценявани от изразителите на общественото мнение като негативни, отклоняващи се модели на поведението се възпроизвеждат отново и отново, значи те са нормални, необходими на обществото.
Жизнеспособността на тази парадоксално и нова, и консервативна градска страта отговаря на базисните условия за оцеляване и просперитет, характерни за българското общество от столетия. Другото важно обстоятелство е, че в трудния и противоречивия преход именно тази амалгама на модерното и класическото патриархално в манталитета на индивида, осигурява му добрия живот на фона на несполучилите. Всъщност с коректива на българската реалност, това е новата „средна” класа, продукт на прехода. И като такава тя е най-много заинтересована преходът да свърши веднъж и завинаги. Точно това ясно настроение поставя новите граждани в опозиция към партиите не само отъждествявани, но и неразривно слети именно с прехода, с неговите противоречия и неразрешими проблеми – с БСП и ДПС.
Тук отново ще спомена за една много точна формулировка на проф.Богданов – това са партии които изцяло гледат в миналото и се преживяват като „всенародни”. ГЕРБ гледа в настояще, се стреми да го утвърди безпрекословно.
Тук се срещат и взаимно се отблъскват гледищата на тези партии по отношение на бъдещето. За БСП и ДПС бъдещето това е „подобрено” минало. За ГЕРБ бъдещето е естествено продължение на днешното. Днешното в неговата успешна и продуктивна форма. Сблъсъка на тези визии за бъдещето е безкомпромисен, но оставя на страна същинския проблем на бъдещето. Това, че то нито е продължение на миналото „чрез настоящето”, нито е повторение на успешните страни на днешното. Изобщо не е нещо „естествено”, подразбиращо се като линия и продължение - то е избор! |
| Тема № - 77 |
Коментар № - 7395 |
|
Дмитрий Варзоновцев - 2013-06-03 14:06:48 |
|
|
А сега…Тъкмо се канех да нахвърля историйка за иманярската /траколожка/ пъзливост на маркиза отпреди години. Бях взел едно момче във фирмата, дърводелче, да ми помага при евентуални рекламни решения с талпи, первази и резба. Яко като бичме, ама много мързеливо. Направо заспиваше денем из офиса, в очакване на някоя дърводелска изява. Питам го един ден, абе, ти май не си доспиваш нещо ? Гледаме прасета с бащата, отвръща той, и след известно мълчание ме открехва и в друго. Шефе, казва ми, ходим по нощите с едни аверчета да ровим, копаме… Нещо ми светна веднага, знаех го, че се движи с едни мутрета, с черни, „ритнати“ ,тъй се наричаха тогава навлезлите втора ръка фордове, фаувета и опели, на хлебари нещо се правеха, внасяха мая от Турция, заведения държаха, девойчета „регулираха“ и пр. И виж ти, нощем „допринасяли за обогатяването“ на тракийските и други антични и средновековни наследствени наличности из Бургаско…Бре, викам аз, ще лежите, ще си погубите младостта ! Няма страшно, беше отговорът, всичко е измислено, даже и тебе може да те вземат тез хора, имат металотърсачи, всичко, пък разбрах тука от колежките, че тва си учил, знаеш местата…Гледаше ме с добрата си дърводелска усмивка, открито и очаквателно. Разделихме се след седмица, от една страна, плащах му тук-там, на парче работа, с граждански договор, от друга, явно се бях оказал един смотан пъзльо. Тоз момък и познатите му „траколози“ ги мярках известно време из центъра, все около скъпите заведения. После зачезнаха, обедняха ли, забогатяха ли не ми е известно. Може и да се емигрирали, да са разширили обхвата на „изследванията си“…Някои може и да натискат наровете, но не ми се много вярва. Бяха все едни енергични, пишкин момчета, очите им бляскаха като на изтървани от зоопарка вълчета…Но „бели якички“ едва ли са израснали сред тях, тъй че, предполагам постепенно са били избутани от нощния си бизнес, както и от хлебарството и другите си смели планове. Както се казва, нямаш диплома, нямаш партия – нямаш бъдеще…Маркизът имаше диплома, имаше и партия, пред която да коленичи отново преклонно /ама тоз негов инат и либерална мечтателност!/, и ей ви го сега. Остана му радостта да се оплаква и да дава „акъл“ в този „островен“ форум.
Още един път, благодарност към Денис Исаев и Георги Гочев. Малко, но достатъчно се откри по достиженията и съдбините на българската тракология. Заинтересованите сигурно са прехвърлили четиво и визии. На работещите я – успех ! Ето, снощи гледахме с маркизата репортажа за съкровището от Свещарската могила, радвахме се на изследователското щастие на проф. Диана Гергова и екипа ѝ. Поговорихме за необходимостта държавата и законът да вземат финансирането и реда в археологическите проучвания в здрава ръка. И да го дърпат до изтръгване от мазните кунки на „националноотговорното“ иманярско предприемачество !
Възхитен съм от публикувания заглавен материал на доц. д-р Момчил Баджаков ! Обичам сбитите и недвусмислени анализи, това ме подпомага да събера и собствените си мисли и отговори на едно място. Но, с молба за извинение пред уважаемия политолог и изследвач на истинските български реалности, няма да си позволя отсега да засегна и да се разпаля по тази свръхтема. Нещо съм още доста изнервено-разбъркан, а по-смислените казвания искат „хладен ум“, както препоръчаше Феликс Едмундович.
|
| Тема № - 77 |
Коментар № - 7394 |
|
Dekarabah - 2013-06-03 12:51:58 |
|
|
|
|
|
