БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

По темата реалност или действителност в текста и извън текста


БОГДАН БОГДАНОВ

Имах намерение да публикувам във форума третия от анализираните текстове от Историята на Херодот. Отлагам го поради важните въпроси, които се повдигнаха в дискусията около текстовете на професор Петър Димитров и Георги Гочев. Внесох уточнения и допълних текста на последния си коментар и ви го предлагам титулно с надежда, че разсъжденията ви ще ми помогнат и за други уточнения. 
                                                                                            
С пожелание за още хубави летни дни

                                                   

1. Когато говорим за реалност, имаме предвид две едри неща – а. съществуващото като даденост, и б. съществуващото като протичане-ставане-промяна. Постоянно смесваме едното с другото. Това смесване може да е функционално - с оглед на една или друга задача в контекста на говоренето или с оглед на истината, че двете са по някакъв начин свързани. Свързани са, тъй като и съществуващото като даденост се променя, а и това, което протича и става друго, е и траещо и непроменящо се. Но, така или иначе, първото се различава от  второто и реално, и инструментално с оглед на определени задачи и цели. Поради което, доколкото може, аз различавам едното от другото и наричам реалност второто – съществуващото като протичане-ставане-промяна.

2. Що се отнася до т.нар. съществуващо като даденост, в него също се преплитат две неща, които могат да се различават. Първото е посочимото нещо-предмет, а второто непосочимото нещо, което е такова поради името, с което се означава. Такова непосочимо нещо е любовта. За второто се дават примери на ето този влюбен или двама влюбени или ето това, което изпитвам, и така като че ли се намалява и размива разликата между непосочимото и посочимото.

3. При съществуващото като протичане-ставане-промяна, което наричам реалност или действителност, естествено се прави разлика между реалността в текста и реалността извън текста. Реалността в текста има видове. Досега във форума различавах двата основни вида – на разказа-сюжет-фабула и повествованието,  разказът-сюжет-фабула със свързани помежду им събития, в чийто ред се осъществява примерен смисъл, а повествованието с ред от събития, свързани като следващи във времето без идея за примерен смисъл в текста. По-силна от т.нар. примерен смисъл във втория случай е идеята, че повествованието е един вид истина за външна реалност.

4. Да, но ясното отделяне на двете реалности – в текста и извън текста, е работна конструкция. На практика двете реалности са в постоянен обмен. Разказът е предимно в литературата, а повествованието не е литература, а верен текст, който представя действително реалното, само привидно. Защо? Защото хората, които са винаги в определена контекстова среда, заемат от тази среда контекстови модели за разказ, които използват не само при разбирането на устни и писани литературни разкази, но и за формиране на онова, което преживяват и им се случва.

5. Личната любовна история се преживява и формира като разказ. В този смисъл този разказ е като че ли реален. Същевременно той е делим - на придобит модел за разказ и действително случило се. Да, но и това действително случило се е на свой ред делимо на други модели, някои от тях образувани в малки лични контексти. Деленето в търсене на съвсем действително случилото се няма как да не доведе до лоша безкрайност и болезнена детайлност. Поради което то не се прави. Същото се отнася и за повествованието.  Още преди някой да го изследва и записва като история, то е налице като един вид контекстово общо.

6. В този смисъл не може да се прекара ясна граница между литературата и нелитературата, нито между текста и контекста по линията на двете реалности на разказа и повествованието. Има литература и история, които са изцяло контекстово настроени и организирани. Такава литература за мен и според мен са романите на Паоло Куелю. Има и такива контекстови исторически повествования. Литературата в тесен смисъл на думата предполага текст, който комбинира контексти така, че се получава особен като че ли оригинален модел за реалност, който надгражда и променя контекстовите реалности така, че се откъсва от тях и става преносим в други контекстови среди.

7. Говорейки за контекст, трябва да имаме предвид, че съществуваме в сложна контекстова среда, в която участват и действат голям брой контексти. Текстовете могат просто да ги представят и илюстрират, но могат и да ги комбинират и надхвърлят.

8. Също като текстовете и контекстовете се делят на два основни вида – а. протичания от разказен или повествователен тип, б. и набори-системи от понятия за определен непроменим свят. Нашият форум постоянно изпада във второто, във философско истинно разбиране. Аз подтиквам към друго. Казвам: „Не изпадайте, моля, в суперистината на контекста непроменим свят. Защото тя е инструментална, общо валидна, но загърбваща – първо междинните контекстови реалности, резултат от тежкото неефективно мислене на някакви хора заедно, и второ литературните текстове, в които т.нар. реалност или по-точно нейното произвеждане е наблюдаемо.

9. Да се наблюдава правенето на реалност означава да се наблюдава самият механизъм на осмисляне. Понеже сме осмислящи същества, няма по-достойно занимание от това да наблюдаваме този механизъм. Разбира се, той е различен в различните времена и места. Да, но е и подобен. И то дори свръхподобен. И в това е особената трудност на текстовите прочити, в колебанието коя е истината на текста, който се чете. Във всеки случай тя не е нито свръхподобното, нито подобното, нито различното, нито свръхразличното, а тяхната констелация в този случай на текстово произведена протичаща реалност.

10. Да, но и изложеното в тези точки е инструментална контекстова един вид философска истина. Правя го, защото форумците настояват. Иначе по-доброто философстване за мен е имплицитно литературното, което се вчита в текстове по определени теми. Разбира се, на свой ред и по-доброто занимаване с литература е това, което е настроено имплицитно философски. В тази връзка мога да кажа и кое е по-доброто разбиране на един философски текст. Това, което обръща внимание на текстовия дискурс, в който се философства. Защото истината на този текст е констелация между това, което твърди в него философстващият, и онова, което понякога срещу намерението му твърди имплицитно дискурсът на неговия текст. Дискурсът е винаги нещо контекстуално, което се нанася върху актуалното твърдение и му придава допълнителен смисъл. Ние никога не можем да изкажем точно и само това, което смятаме, че казваме.



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.




Коментари по темата
С хубава песен ни е поздравила Лелята на форума:

"Цялата земя прекосихме и какво открихме...
същия стар страх: Бих искал ти да си тук."

И това е контекст - "тук" при мен, "тук" при Леля,"тук" в хайкуто при Барт, "тук" при Пинк флойд..."тук и сега" при професор Богданов. Много хубава песен, винаги съм харесвала точните думи като "тук". За разлика от думи като "все още", например, които винаги са лоши както и да ги казваш - "Все още те обичам"/"Все още не те обичам". Не зная дали трябва да се обръща внимание на такива малки неща, защото може би не са малки въобще. Сега докато си чета действителността на професор Богданов и психотерапията на Барт постоянно откривам такива носители на "смислово имплициране" - например, "общо говорене" при професор Богданов, "обобщено вълнение" при професор Барт. Как да ги интерпретира човек.... А представяте ли си какъв контекст е например "същият стар страх". ...

Поздравявам ви със същия стар страх, но на живо:

http://vbox7.com/play:d3869032
Тема № - 14 Коментар № - 715 Теодоте К. - 2009-09-04 21:41:53
Йерихоне и Харуки, аз съм комай единственият форумец получил форумното си име от форума, а не от себе си. На Истинският Сократ бях натресена като леля, но той ме припозна (слава Богу!). Той трябва да каже дали ме дава и на други (дано да му е минало вече сърденето!) – по стара елинска традиция мъжете в рода вземат такива важни решения като осиновяване на момчурляци.

За реалността, правена чрез любовно изкушение, отвътре навън. В този случай изкусителят проектира любовната си реалност чрез друг субект. Изкусителят поема роля на обект, който би могъл да привлече действия от субекта – нещо като „активен обект”. Това е трудно нещо, много по-трудно е от присвояването отвън навътре. Трудно е, защото лесно може да се превърне в насилие, в нелюбов. Затова трябва мяра. Другият може да бъде изкусен да се включи в правенето на обща любовна реалност само по собствено желание, с вдъхновение, а не насила. Непремерената сила на изкушението може да убие и общата любовна реалност, и другия (понякога). Изкушаваният непременно трябва да бъде оставен да действа като субект, а изкусителят трябва да има смирението да се постави в позиция на обект (леко активен). Ето това също е трудно, но за истински влюбен - не чак толкова.
Сигурно ще е по-лесно с примери. Непремереното любовно изкусяване е като да ти подарят растение в саксия, ти да искаш то да ти направи цветове, и в непремерената си страст да го преполиваш и преторяваш – ами няма да ти цъфне :-(. Или докато готвиш вдъхновено и страстно вкусна манджа за любимия, да я пресолиш. Щипката на солта е важна, както и щипката на любовта. Малко сол – прекрасно, много сол – горчиво.
Има една история в „Том Сойер”, мисля че беше първата в книгата. Някога ми стана първият урок по любовно изкусяване. Бабата (или лелята – не помня точно) кара Том да боядисва ограда. Той, разбира се, се нацупва, защото това ще го лиши от игрите с другите момчурляци, а може да му докара и подигравки. Том прави нещо забележително - започва да я боядисва толкова виртуозно и с такова удоволствие, че цялата дружина момчурляци се събира и започва да го моли да им позволи и те да боядисват оградата. Така и я боядисват – заедно и с удоволствие. И играта - игра, и оградата – боядисана, и бабата-леля доволна.

Чудесното ти музикалното ти приношение, любимо и на мен, ме заведе (не знам по какви асоциации) към едно друго – “Wish You Were Here” http://www.youtube.com/watch?v=q1moiym6-Nk&feature=fvw
Тема № - 14 Коментар № - 714 Лелята на Сократ - 2009-09-04 17:00:28
Мила Лельо (Лелю),
Благодаря ти, че ме похвали! Хубаво те попита г-н Харуки дали си леля на целия форум, някак си и на мен ми се ще да съм сред “сократовите момчурляци”.
Нещо се замислих над едно твое твърдение – че “за реалността, правена чрез изкусително присвояване е нужно много внимание, мяра в количеството, големи паузи във времето, отдръпване и постоянно премисляне”. Ерато пише, че любовта винаги е реална, ама каква ще е тази любов...с мяра в количеството, че и с отдръпване, паузи и премисляне.
И понеже разговорът тук си продължава, няма изгледи да секне и пресъхне, избрах за всички категории форумци една специална песен - http://www.vbox7.com/play:44c77311. Show must go on :-)
Тема № - 14 Коментар № - 712 Jericho - 2009-09-04 12:10:20
Истински Сократе, "дай ми което повеляваш и повели, което искаш" е точно в целта! Човек трябва да e наясно какво иска и да направи така че да го получи. Много ви се радвам как хубаво си говорите с Леля ти. Тя само твоя леля ли е или на целия форум? Аз ще се включа по нейната тема за изкуситетилите. В любовта има един такъв период, какъвто казва Лелята, период на преследване и изкусяване "големи паузи във времето, отдръпване и постоянно премисляне". Обаче след тази игра по принцип следва друго действие и то е нападение. Ако не последва нападение следва край. По-точно не е край, ами по-точно не е имало нищо освен игра и не е имало и начало. Като в "Дива орхидея". Игра-игра, но ако накрая Мики Рурк не се беше престрашил само на финалната права да я прегърне, нямаше да има филм. Мики Рурк ми е любимият артист. А дали да спре разговорът се питате? Ако се чувствате щастливи, нека да спре. Ако нещо ви липсва, не си тръгвайте. Става ли така?:-)))
Тема № - 14 Коментар № - 711 Харуки Мураками - 2009-09-03 22:38:00
Хайде, Сократе, не ми се сърди дълго :-)! Знаеш прекрасно, че си ми пръв любимец от време оно :-)! Бъди сигурен, че не бих могла да ти се разсърдя за нищо, защото знам на кого си се метнал. Знам, че си влюбен в Теодотините текстове (също като мен), но мен пък ме е страх да не се пренавият пружинките и да се скъсат. Такива са ни сократовите момчурляци – не ги е страх да разглобят играчката, за да видят как точно работи. Ами ако после не тръгне? Ще дойдеш да повелиш „Лелю, направи я да тръгне пак!” Ами ако вече не мога?
Моля за прошка, че ти викнах. В оправдание ще кажа, че не беше много и беше с разтоварващ емотикон „намигваща усмивка” (=имало е и скрит смисъл).

Докато разговорът не е завършил можем да бъдем сигурни, че ще продължи :-).
Тема № - 14 Коментар № - 710 Лелята на Сократ - 2009-09-02 21:24:11
Това е, Морис. Повествованието, различно е не във времето, а поставя различни времена в една "точка" - разказвачът, авторът, най-после, субектът на повествованието(наратива).А кой ли е той -вече е друг въпрос, но Той е в едно време, а всичко останало... Огромен е проблемът с "фактуалността" на подобен род повествования-разкази.
Другото е за лирика и поезия. Ами това е романтизмът. Нищо лошо. На за каква представеност и представляване може да стане дума?
Това е Творчество. Вижте Тик. Поетът възпарява ...като пробива тавана в небето.
Тема № - 14 Коментар № - 709 Дмитрий Варзоновцев - 2009-09-02 20:27:28
Много ясно че мене първи ще ме навикаш. Такива сте жените в нашия род. Много ясно, че имаше хубави текстове на проф. Б.Богданов, но както сама знаеш, те са отвън навътре, а на Теа са отвътре навън. И твоите са дълги и задълбочени, като сме едно семейство на кой да се метна.
В оправдание ще кажа, Лелю, че не всеки ден под път и над път ми се дават такива текстове и водя такива разговори, затова и за мене разговорът не е свършил и от своя страна подкрепям Теодоте. Не ми се ще да разчитам на това, че ще продължи, тъй като я продължи, я не продължи. Вярвам само в тук и сега, нищо че сме историци.

Сигурно, Теодоте, към мен сe обръщаш с въпроса за Св. Августин, затова ще отвърна с думите му, които нека се отнасят за всички: "дай ми което повеляваш и повели, което искаш"- 10;XXIX.

И за менe разговорът не е свършил.
Тема № - 14 Коментар № - 708 Истинският Сократ - 2009-09-02 20:03:21
Сократе, ако смяташ, че на разговора липсват дълги и задълбочени текстове, не е ли най-подобаващо да ги напишеш самият ти ;-)?

Доц. Варзоновцев, ако коментарите Ви се виждат банални, не е ли най-подобаващо Вие да ни покажете какво означава за Вас небанален текст, като ни го напишете?
На мен например ми е любопитно в този контекст какво мислите за следващия фрагмент от коментарите-отговори на проф. Богданов (Bogdan Bogdanov - 2009-08-27 11:39:04):
„Защо тази осреднена научна-всекидневна реч? За да сме лично засегнати от научните теми и те да се пълнят с наш опит, а не говорейки научно да влизаме в идеален свят, който няма нищо общо с мизерната сива всекидневност. Нищо не вреди повече на хуманитарната наука от вторичния уж прозрачен и чист научен стил, който не се пълни с наш личен опит и служи само като облекчаваща алтернатива, прикриваща безмислието на всекидневното съществуване.”

Разбирам защо скочихте изведнъж на Теодоте – тя ни създаде рефлекс да очакваме дългите й упоителни текстове-действителности. Повечето от нас сме влюбени в тях. Но. Любовта е свободна - не може да се изисква или да се поръчва. Най-малкото притискане веднага я прави нещо друго. Например - заколване на кокошката, която ни снася златни яйца. Разбира се, доц. Варзоновцев, че класическата гръцка литература ни показва и „другото” на любовта – нелюбовта. В този форум това „друго” бе анализирано в две теми върху трагически сюжети, както и не рядко одействителностявано в коментари под линия. В действителното поведение, в текста на действителността, е въпрос на личен избор кой каква любов-нелюбов да прави и как.

Теодоте, по л-елински банално казвам: слушай на първо място своя си свят! Не всяко изкушение е любовно! На мен ми стига и свръхстига това, което си надхвърлихме една друга в текстовете-действителности в тази тема. Ако на теб не ти стига, няма да откажа да партнирам и за повече, доколкото ми стигнат силите. От друга страна, мисля че няма нищо страшно, ако разговорът секне, въпреки че е останало нещо недоизказано. Ще продължи в друг момент, който може да се окаже и по-подходящ. И в такива продължения има интересни неща.

Аз често оставям много недоизказани неща. Понякога не съжалявам, понякога – съжалявам. Ето сега се упреквам, че може би трябваше да репликирам навреме следното твое питане:
„Не разбрах какво точно казва професор Богданов по отношението на съставянето на реалности и дали е добре реалността на един човек да се съставя от друг човек, и дали не е добре, хем да се общува, хем да се прави собствена реалност и кое точно е свободата в това, постоянно правейки реалност, човек да присвоява отвън навътре. Може ли човек да се свързва посредством тази свобода? И не е ли тя свобода именно защото не обвързва (с други хора)?”
Освен реалност, която се прави чрез присвояване отвън навътре, има и реалност, която се прави чрез присвояване отвътре навън. Ти често го правиш. Това правене, обаче, не е толкова свободно, защото много здраво обвързва с други хора. Към него трябва да се подхожда доста отговорно. Бих нарекла правещите го с любовния термин „изкусители”. За реалността, правена чрез изкусително присвояване е нужно много внимание, мяра в количеството, големи паузи във времето, отдръпване и постоянно премисляне. Не може да се излива постоянно – има опасност да удавиш и нас, и себе си.

Jericho – прекрасна класификация в глътките въздух! Имаме нужда, особено за процесите на вдъхновенията!
Тема № - 14 Коментар № - 707 Лелята на Сократ - 2009-09-02 17:27:47
Спирам се на определението на проф. Богданов за литературата или литературния дискурс като "репрезентиращо презентиране". Какво е репрезентация и какво - презентиране?

Моето разбиране за репрезентацията е, че тя е представяне на нещо, което е отсъстващо; нещо, което е било, но го няма или изобщо не го е имало. Репрезентация в изчистен вид е налице при спомените, сънищата или мечтите.

Презентирането от своя страна, както показва самата дума, е свързано с настоящето, с извършващото се сега. Презентирането е показване, жест.

Литературата, следователно, е протичане в настоящето на нещо, което не е тук и сега. Това определение много добре събира и разказа, и лириката. Затова прав е проф. Богданов да ги дефинира като "литература".

Разказът подрежда случки и събития, които не са налице в момента на комуникацията. Лириката е насочена към отсъстващото минало или бъдещето. Тя е носталгия и копнеж. Истинските любовни стихотворения не са за настоящата любов (такива са бездарните стихове), а за отминалата или предстоящата. Тъй като пребивава в липсата, лириката непрекъснато говори за смъртта. Нейните любими сезони са преходните, "сезоните-между", в които има тъга или очакване: есента (както е у Пушкин) и пролетта.

Именно, понеже е правене на настояще на нещо, което отъства, литературата е наклонена към отделяне от своя актуален контекст и вписване в други контексти. Тя не е поместена някъде.
Тема № - 14 Коментар № - 706 Морис Фадел - 2009-09-02 16:32:56
Според мен, така или иначе всяко нещо има разказ. По-страшното ще е, ако разговорът спре, защото тогава ще трябва от репрезентиращо-презентиращ субект да се превърна в разказ и аз. Може ли и човек да е разказ сам по себе си (да носи разказа в себе си). Например, като си мисли за нещо, а все още не може да го напише. Тогава, ако разговорът спре и вече няма как мисленето да се напише, тогава човек не става ли разказ. Това не е светска причина, а е приближаване към интерпретацията. Защото не е много лесно в дискурса за реалността да се разбере как така любовта е съществуващо като даденост, следователно по-близка до предметите, но в същото време по-сигурна - от една страна, но пък като е съществуващо като даденост, това означава ли, че не се променя, т.е. любовта по-малка промяна ли е от един текст. Как се движат успоредно любовта и текстът. Текстът не е ли толкова съществуващ като любовта, той поне може да се посочи... А можете ли да си представите какво е повествованието, в което липсва идея за примерен смисъл... може ли да сме сигурни в това, че наистина липсва, а не играе липсата. Херодот, например, ако е история, значи е повествование, следователно имаме факти, едни обикновени събрани антропологически приказки, това обаче не е сигурно, защото линията е много тънка. Съдя по себе си - Сократ, Дмитрий и професор Богданов подеха говорене, което казва, че в темата за любовта (която уж беше за действителността) се гледало повърхностно, че текстът не бил едноканален, че има смислово имплициране. Ами да, има смислово имплициране, но защо сте сигурни, че тук го няма, може би просто е скрито в свое смислово имплициране…

Затова пак се върнах към Барт, за да може като един Фройд да ме спаси от, бъдете сигурни, неизчерпаемите текстове за действителността на професор Богданов. Няма да цитирам великия пети фрагмент от "Любов неизразима", но ще сложа малко от четвъртия - "да искаш да пишеш любовта означава да се сблъскаш с бърканицата на езика, тази област на силно объркване, където езикът е едновремено и много, и много малко, прекомерен (заради неограниченото разливане на аза, удавянето в емоциите) и беден (заради кодовете, с които любовта го снишава и уравнява)". Прочетете си го. Има един много хубав сблъсък по Меларме:

Майката, плаче.
Аз, мисля.

(Мисля и аз.)

Различни начини на изразяване или на невъзможност за изразяване. Различни. Също както по различни начини професор Богданов, Сократ и Леля писаха по една и съща любов, а аз различно я уравних в перфектно мълчание. Нищо не е само това, което казваме, нали... и разговорът май хич не е изчерпан… поне за мен.

(Св. Августин светски ли е?)
Тема № - 14 Коментар № - 705 Теодоте К. - 2009-09-02 14:16:28
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 115981

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 128146

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 20163

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32748

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134366

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 94439

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 29134

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17812

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180913

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60814

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA