БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

По темата реалност или действителност в текста и извън текста


БОГДАН БОГДАНОВ

Имах намерение да публикувам във форума третия от анализираните текстове от Историята на Херодот. Отлагам го поради важните въпроси, които се повдигнаха в дискусията около текстовете на професор Петър Димитров и Георги Гочев. Внесох уточнения и допълних текста на последния си коментар и ви го предлагам титулно с надежда, че разсъжденията ви ще ми помогнат и за други уточнения. 
                                                                                            
С пожелание за още хубави летни дни

                                                   

1. Когато говорим за реалност, имаме предвид две едри неща – а. съществуващото като даденост, и б. съществуващото като протичане-ставане-промяна. Постоянно смесваме едното с другото. Това смесване може да е функционално - с оглед на една или друга задача в контекста на говоренето или с оглед на истината, че двете са по някакъв начин свързани. Свързани са, тъй като и съществуващото като даденост се променя, а и това, което протича и става друго, е и траещо и непроменящо се. Но, така или иначе, първото се различава от  второто и реално, и инструментално с оглед на определени задачи и цели. Поради което, доколкото може, аз различавам едното от другото и наричам реалност второто – съществуващото като протичане-ставане-промяна.

2. Що се отнася до т.нар. съществуващо като даденост, в него също се преплитат две неща, които могат да се различават. Първото е посочимото нещо-предмет, а второто непосочимото нещо, което е такова поради името, с което се означава. Такова непосочимо нещо е любовта. За второто се дават примери на ето този влюбен или двама влюбени или ето това, което изпитвам, и така като че ли се намалява и размива разликата между непосочимото и посочимото.

3. При съществуващото като протичане-ставане-промяна, което наричам реалност или действителност, естествено се прави разлика между реалността в текста и реалността извън текста. Реалността в текста има видове. Досега във форума различавах двата основни вида – на разказа-сюжет-фабула и повествованието,  разказът-сюжет-фабула със свързани помежду им събития, в чийто ред се осъществява примерен смисъл, а повествованието с ред от събития, свързани като следващи във времето без идея за примерен смисъл в текста. По-силна от т.нар. примерен смисъл във втория случай е идеята, че повествованието е един вид истина за външна реалност.

4. Да, но ясното отделяне на двете реалности – в текста и извън текста, е работна конструкция. На практика двете реалности са в постоянен обмен. Разказът е предимно в литературата, а повествованието не е литература, а верен текст, който представя действително реалното, само привидно. Защо? Защото хората, които са винаги в определена контекстова среда, заемат от тази среда контекстови модели за разказ, които използват не само при разбирането на устни и писани литературни разкази, но и за формиране на онова, което преживяват и им се случва.

5. Личната любовна история се преживява и формира като разказ. В този смисъл този разказ е като че ли реален. Същевременно той е делим - на придобит модел за разказ и действително случило се. Да, но и това действително случило се е на свой ред делимо на други модели, някои от тях образувани в малки лични контексти. Деленето в търсене на съвсем действително случилото се няма как да не доведе до лоша безкрайност и болезнена детайлност. Поради което то не се прави. Същото се отнася и за повествованието.  Още преди някой да го изследва и записва като история, то е налице като един вид контекстово общо.

6. В този смисъл не може да се прекара ясна граница между литературата и нелитературата, нито между текста и контекста по линията на двете реалности на разказа и повествованието. Има литература и история, които са изцяло контекстово настроени и организирани. Такава литература за мен и според мен са романите на Паоло Куелю. Има и такива контекстови исторически повествования. Литературата в тесен смисъл на думата предполага текст, който комбинира контексти така, че се получава особен като че ли оригинален модел за реалност, който надгражда и променя контекстовите реалности така, че се откъсва от тях и става преносим в други контекстови среди.

7. Говорейки за контекст, трябва да имаме предвид, че съществуваме в сложна контекстова среда, в която участват и действат голям брой контексти. Текстовете могат просто да ги представят и илюстрират, но могат и да ги комбинират и надхвърлят.

8. Също като текстовете и контекстовете се делят на два основни вида – а. протичания от разказен или повествователен тип, б. и набори-системи от понятия за определен непроменим свят. Нашият форум постоянно изпада във второто, във философско истинно разбиране. Аз подтиквам към друго. Казвам: „Не изпадайте, моля, в суперистината на контекста непроменим свят. Защото тя е инструментална, общо валидна, но загърбваща – първо междинните контекстови реалности, резултат от тежкото неефективно мислене на някакви хора заедно, и второ литературните текстове, в които т.нар. реалност или по-точно нейното произвеждане е наблюдаемо.

9. Да се наблюдава правенето на реалност означава да се наблюдава самият механизъм на осмисляне. Понеже сме осмислящи същества, няма по-достойно занимание от това да наблюдаваме този механизъм. Разбира се, той е различен в различните времена и места. Да, но е и подобен. И то дори свръхподобен. И в това е особената трудност на текстовите прочити, в колебанието коя е истината на текста, който се чете. Във всеки случай тя не е нито свръхподобното, нито подобното, нито различното, нито свръхразличното, а тяхната констелация в този случай на текстово произведена протичаща реалност.

10. Да, но и изложеното в тези точки е инструментална контекстова един вид философска истина. Правя го, защото форумците настояват. Иначе по-доброто философстване за мен е имплицитно литературното, което се вчита в текстове по определени теми. Разбира се, на свой ред и по-доброто занимаване с литература е това, което е настроено имплицитно философски. В тази връзка мога да кажа и кое е по-доброто разбиране на един философски текст. Това, което обръща внимание на текстовия дискурс, в който се философства. Защото истината на този текст е констелация между това, което твърди в него философстващият, и онова, което понякога срещу намерението му твърди имплицитно дискурсът на неговия текст. Дискурсът е винаги нещо контекстуално, което се нанася върху актуалното твърдение и му придава допълнителен смисъл. Ние никога не можем да изкажем точно и само това, което смятаме, че казваме.



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.




Коментари по темата
Странен начин за “нажежаване” на дискусията предлага Дмитрий Варзоновцев. Това че коментарите на останалите се определят като банални и повърхностни, защото бягат от “заглеждането в дълбината” не ми се вижда особено провокиращо и мотивиращо.
Е, аз се опитах да изчета внимателно неговия текст “Бельото в съветския стил на живота: практики за производство на социалните идентичности и различия”, нали ни прати линк. Май има доста да се уча, защото точно този пример за заглеждането в дълбината и досегашните коментари във форума не ми се вързаха съвсем, но пък там си намерих любима дума – карикатуризация.
И що не я оставите Теодоте малко на мира. Не че и аз не проверявам непрекъснато и не очаквам нейните коментари. Тя ще напише, аз пък стимулиращо-мотивиращо ще я поздравя с една песен, дано й хареса...че да задълбае и тя - както си знае и може :-)http://www.vbox7.com/play:5929aad4
Тема № - 14 Коментар № - 704 Jericho - 2009-09-02 13:57:36
Отговарям на Морис, а значи и на Теодоте.

Не, Морис. Казах много пъти и сега повтарям. Според мен големият основен дискурс, който определя литературата, е т.нар. репрезентиращо презентиране, а големият основен дискурс, който определя нелитературата, е т.нар. рефлектиране по тема, въпрос нещо и прочие и в този смисъл определящ и всекидневните казвания, например нашите коментари, и философията.
Ни най-малко не противопоставям литературата и философията. Правя обратното. Казвам, че текстовете и на двете се пораждат не само от основни, но и от други дискурси и че литературата философства, често по-добре от философията, както и че философията се държи литературно. Което, когато го осъзнае, тя смята, че е недостатък, а аз напротив, че е естествено и от голяма полза за мисленето или рефлектирането, ако употребя моя си термин.

Що се отнася до първото, до репрезентиращото презентиране, т.е. до литературата, то може да е от тип свят, но може да е и от тип реалност. Естествено едното и другото се комбинират. Когато е от тип реалност може да е разказ, може повествование, може протичащо описание и прочие други дискурси. В лирическите текстове също има реалност така, както аз я разбирам, значи и изброените по-горе дискурси на протичане. Лирическите текстове обаче по-често градят предимно ситуация в света, внушават идея за даден свят. Правят го пряко текстово, косвено контекстово или най-вече, като комбинират едното с другото. Така че са си литература, без да са разказ.
Но моля да четете по-педантично това, което казвам, а не така волно да твърдите, че разбирам под литература предимно литературата с разказ. Разказ, Морис, има и извън литературата, както и ситуации, които приличат на лирика - доказват го примерите на Теодоте.
Разбирам защо подкрепя въпроса ви. По светска причина - за да не секва разговорът. А той, простете, може да се е изчерпил и по-добре да секне.
Тема № - 14 Коментар № - 703 Bogdan Bogdanov - 2009-09-02 13:07:39
И на тебе ще съм благодарен, Тео, ако най-накрая пуснеш дълъг текст. Постоянно проверявам. Дмитрий е прав, не се задълбочаваш в любовта достатъчно. От стихотворения историците не разбират. На нас ни дай повествование, да си вярваме, че е вярно, всичко, което се е случило и ще се случи занапред. Защо "занапред", защото нещата и процесите в действителния свят са едни и същи, но протичат и се променят разнообразно. "Стават" - както казва проф. Б. Богданов, а не "не стават", както казваш ти.
---
В този малко предобеден час,
изпиши няколко листа (на word) за нещата, които са тук.

Тема № - 14 Коментар № - 702 Истинският Сократ - 2009-09-02 12:51:01
Ще подкрепя въпроса на Морис с примери, на които попаднах тази сутрин, четейки Барт като Фройд в частта "Любов неизразима":

***
В тази ранна утрин, красиво легнала над залива
излязох
да откъсна една глициния.

***
В тази ранна утрин, красиво легнала над залива
останах дълго на масата си подпрян
без да правя нищо.

***
В тази ранна утрин, красиво легнала над залива
останах неподвижен
да мисля за онзи, който не е тук.

Тема № - 14 Коментар № - 701 Теодоте - 2009-09-02 09:19:46
Говорейки за текст, проф. Богданов има предвид преди всичко разказите, които той нарича “литература”, и философските разсъждения. Би ми било интересно да науча какво той мисли за поезията, по-специално за лириката. В нея разказът липсва или е несъществен. Същевременно този вид текстове не следва да бъдат наричани и философски, тъй като там няма стремеж към “набори-системи от понятия за определен непроменим свят”.

Лириката трудно може да бъде поместена в категорията “фикционалност”, която някои смятат за присъща на литературата изобщо. Тя създава усещане за изразяване на действително случило се преживяване; “аз”-ът, за който става дума в нея, с лекота може да бъде помислен за “аз”-а на поета.

Лириката също е определяна от неяснотата. Тя е във висша степен обърната към онова “непосочимо нещо”, за което говори проф. Богданов. То й позволява да напуска специфичния контекст на произведението, да отпада от него и да се приобщава към различни други контексти или да поражда такива. Неслучайно четящите лирика изпитват представеното в нея като свое изживяване.

Така лириката е не само свидетелство за реалността като даденост и като “протичане-ставане-промяна”, но и “правене на реалност”, т.е., осмисляне.
Тема № - 14 Коментар № - 700 Морис Фадел - 2009-09-02 08:31:36
Лельо на Сократ, пропуснах да ти кажа, че определението за любовта, това със скобите и числата, е несравнимо. И аз благодаря за коментара ти, не само Со:-). Утре ще ти напиша още, за да не каже Дмитрий, че пак бягам от заглеждането в дълбината на любовта.
Тема № - 14 Коментар № - 699 Теодоте - 2009-09-02 01:09:52
Добри отговори на проф. Богданов и доц. Ворзоновцев. Благодаря ви.
Анита, аз мисля, че един стол и когато е предмет също е многозначен. Например твоят любим стол, на който четеш любимата си книга и на който е седял и любимият ти любим. Когато го видиш той еднозначен стол-предмет ли е? Предмет ли е когато сядаш на него, взимаш лист и химикал и пишеш - СТОЛ! Какво е значението на тези букви?
Даже предметите са многозначни както казва и Дмитрий, имат скрити значения, от които се пазим и дърпаме. Дали нарочно или случайно не искаме да ги видим! А любовта обича да се крие. Леля я разкрива, защото е открита! Теодоте я скрива, защото е скрита! Ерато отива при Леля, Станислав при Теодоте. Ето това е обмяната.
Що се отнася до текстовете-действителности и невероятната формула на проф. Богданов, дадена от Теа, подсети ме за Вонегът: "Господи, дари ме с търпението да понеса нещата, които не мога да променя, със смелостта да променя нещата, които мога и с разума да направя разлика между двете."
Тема № - 14 Коментар № - 698 Истинският Сократ - 2009-09-01 13:30:01
Анита. Тук няма въпрос.Има проблем, който не може да бъде аналитично сведен, редуциран да отношението, което дисцилинарно заковава всяка ситуация като знакова, като представяща себе си в знаци.
Сигурно всичките Ни ситуации са такива. Проблемът е в знаците.
Тема № - 14 Коментар № - 697 Дмитрий Варзоновцев - 2009-08-31 21:34:54
Като вече преобразуващ се семиотик, бих искала да задам един въпрос (по скоро го насочвам към професор Богданов), понеже малко ме притеснява проблемът на значението (sorry, Сократе, май ще звуча отново нечовешко-теоретична, макар теориите да са направени от човека..., която винаги стой зад тях). Въпросът бе формулиран от Йелмслев: дали структурата на значението е автономна от вътрешни отношения на зависимост. Под структура, се има впредвид не проста комбинация от елементи, но цяло в гещалтисткия смисъл, като вторично свойство или форма. Този въпрос изниква, когато разсъждаваме за двойната структура на значението като общо-прието и като натрупеност от значения. Защото, ако приемаме тази теза на проф. Богданов (и аз я приемам), значението на думата е съвкупност (ensemble) и тази съвкупност се състои от отношения на зависимостта които създават автономни единици със собствените си закони.

Реформулирам въпроса, защото и на мен ми се вижда сложен: когато думата се анализира, значението е предмет на анализа. Но значението като предмет на думата, т.е. сложен, двоен предмет, е изложен (презентиран) в думата като езиков израз. Значението на думата е свързан с предметността на думата, а тази предметност би трябвало да е автономна, или-не? (Това не е реторичен въпрос). Ако е автономна, значи думата има форма (т.е. значението е форма-предмет). Лексикографите биха казали ‘да’ – но това, което разбирам от възгледа на проф. Богданов е, че значението е протичащо, смесвайки двата аспекта на общоприетото и на натрупаност. Разбира се, тук влизат и комутабилността на значението (може да се субституира с друго значение). Понеже значението е комутабилно (commutable), то е, в известен смисъл, произволно.
Тема № - 14 Коментар № - 696 анита - 2009-08-31 19:34:12
Прякото говорене по определена тема, това, което наричам с термин рефлектиране, е неравно като всяко друго говорене. Така е и в моя предишен коментар. Обяснявам, стремя се да изкажа по-добре, било по-разгърнато, било в кратка понятна формула. Затова препрочитам, поправям, размествам. Но все не успявам докрай. В предишния коментар останаха буквени грешки, неизтрити, а и излишни думи. За което се извинявам. Останала е и прекалено кратката фраза за «механизма на свръхсмисъла». За другото, за което пита Истинският Сократ, Лелята на Сократ е отговорила точно и ясно.

За т.нар. механизъм на осмисляне говорих няколко пъти – първо, за дискурса като проект за един начин на осмисляне, и второ за текста като следващ било един такъв проект, било комбиниращ няколко такива проекта в получаващ се реален смислов ход. Многото дискурси, казах, могат да се разделят на два основни – на такива, в които предимно се рефлектира, и на други, в които предимно се презентира репрезентиращо. В реалните текстове, и в тези, които не са литературни, и в другите литературни, в които предимно се презентира репрезентиращо, двата основни дискурса се съчетават в дози и отношение на експлицитно и имплицитно. Към тях обаче, за да се получи смисловото протичане на реалния текст, се добавят и други по-конкретни дискурси – като разказа, повествованието, описанието, диалога и прочие. Оттук и постоянния ми повик – да наблюдаваме получилия се в реални текстове конкретен механизъм за осмисляне, който заедно с нашия механизъм на осмисляне довежда до резултата, наричан разбиране на този текст.

Сега за механизма на свръхсмисъла или по-точно казано, за дискурса, в който се произвежда свръхсмисъл, т.е. твърдение за нещо, което неотменно е само такова и никакво друго. Като дискурс този механизъм е рефлектиране, а като текст - претенция, че текстът съвпада с дискурса. Такива са всички категорични по-кратки твърдения по всякакви въпроси. Така са настроени и нашите коментари във форума. Разгърнатите философски текстове се стремят да бъдат такива, но нарушават това дори когато са поредица от номерирани параграфи или просто нанизани отделни разсъждения. Така или иначе, рефлектиращите текстове винаги нарушават идеалната равност, която им се предписва от дискурса на рефлектирането. Такава основна тяхна неравност е, че се занимават зорко със свръхсмисъла или повечето свръхсмисли, които представят експлицитно, а не обръщат внимание на имплицитните твърдения и имплицитната картина за свят, които ги допълват. Един вид си мисли и вярва, че текстът е този едноканален текст, докато всъщност той е двуканален, съставен от текста в тесен смисъл и добавящия се към него втори канал на неизбежно развиващото се смислово имплициране.

Стратегията на литературния текст е друга. В него свръхсмислите са по-скоро имплицирани, и то по няколко начина, в различни твърдения за едно и също, които са в диалогични отношения на допълване и коригиране. Успоредно с това на определени места тези свръхсмисли се разглеждат и в експлицитния текст. В «Одисея» на Омир има такъв определящ свръхсмисъл, наречен благополучие. Той веднъж е имплициран в сюжета на «Одисея», втори път в редица малки разкази и описания, трети път е изказан експлицитно в реплики на героите, в няколко случаи с пространни разсъждения, а в ред случаи въпросът се обсъжда и диалогично. Да, но става дума не само за текста на «Одисея». По този начин, модулно подвижно, свръхсмисълът на благополучието организира едва ли не всички литературни текстове на класическата старогръцка литература. Към което се добавя по-малко експлицитното и по-експлицитното рефлектиране по темата съответно в диалозите на Платон и в «Поетика» и «Никомахова етика» на Аристотел.

Което означава, че онзи, който иска да рефлектира по темата за свръхсмисъла на благополучието в старогръцката литература, трябва да проследи осмислянето по въпроса в много текстове (протичащо по различни начини, следващо различни механизми на осмисляне) и да изведе от тях условната форма-твърдение на т.нар. свръхсмисъл на благополучието. Така трябва да постъпи, при това без да се самозаблуди, че истината е именно това свръхтвърдение. Защото то е рефлексия, в която се намесва и съвременна гледна точка. Но дори тази наша гледна точка да може да се отдели от старогръцкото свръхтвърдение и да формулираме неговата истина, тази истина няма как да е била особено жизнено тогава. Поради което е и ставала по-жизнена, когато се е изказвала по модулния изместен начин в литературен текст. Което означава, когато истината на този свръхсмисъл се е свързвала с истините на други смисли в сложното протичащо твърдение-реалност на един или друг конкретен литературен текст.

В това разсъждение за свръхсмисъла на благополучието ви представих докторската работа на Георги Гочев. Тя е завършена и прави именно това, за което говоря. Та това е моят отговор по темата за механизма на свръхсмисъла.
Тема № - 14 Коментар № - 695 Bogdan Bogdanov - 2009-08-31 11:01:35
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 115981

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 128146

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 20163

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32748

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134366

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 94439

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 29134

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17812

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180913

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60814

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA