БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

По темата реалност или действителност в текста и извън текста


БОГДАН БОГДАНОВ

Имах намерение да публикувам във форума третия от анализираните текстове от Историята на Херодот. Отлагам го поради важните въпроси, които се повдигнаха в дискусията около текстовете на професор Петър Димитров и Георги Гочев. Внесох уточнения и допълних текста на последния си коментар и ви го предлагам титулно с надежда, че разсъжденията ви ще ми помогнат и за други уточнения. 
                                                                                            
С пожелание за още хубави летни дни

                                                   

1. Когато говорим за реалност, имаме предвид две едри неща – а. съществуващото като даденост, и б. съществуващото като протичане-ставане-промяна. Постоянно смесваме едното с другото. Това смесване може да е функционално - с оглед на една или друга задача в контекста на говоренето или с оглед на истината, че двете са по някакъв начин свързани. Свързани са, тъй като и съществуващото като даденост се променя, а и това, което протича и става друго, е и траещо и непроменящо се. Но, така или иначе, първото се различава от  второто и реално, и инструментално с оглед на определени задачи и цели. Поради което, доколкото може, аз различавам едното от другото и наричам реалност второто – съществуващото като протичане-ставане-промяна.

2. Що се отнася до т.нар. съществуващо като даденост, в него също се преплитат две неща, които могат да се различават. Първото е посочимото нещо-предмет, а второто непосочимото нещо, което е такова поради името, с което се означава. Такова непосочимо нещо е любовта. За второто се дават примери на ето този влюбен или двама влюбени или ето това, което изпитвам, и така като че ли се намалява и размива разликата между непосочимото и посочимото.

3. При съществуващото като протичане-ставане-промяна, което наричам реалност или действителност, естествено се прави разлика между реалността в текста и реалността извън текста. Реалността в текста има видове. Досега във форума различавах двата основни вида – на разказа-сюжет-фабула и повествованието,  разказът-сюжет-фабула със свързани помежду им събития, в чийто ред се осъществява примерен смисъл, а повествованието с ред от събития, свързани като следващи във времето без идея за примерен смисъл в текста. По-силна от т.нар. примерен смисъл във втория случай е идеята, че повествованието е един вид истина за външна реалност.

4. Да, но ясното отделяне на двете реалности – в текста и извън текста, е работна конструкция. На практика двете реалности са в постоянен обмен. Разказът е предимно в литературата, а повествованието не е литература, а верен текст, който представя действително реалното, само привидно. Защо? Защото хората, които са винаги в определена контекстова среда, заемат от тази среда контекстови модели за разказ, които използват не само при разбирането на устни и писани литературни разкази, но и за формиране на онова, което преживяват и им се случва.

5. Личната любовна история се преживява и формира като разказ. В този смисъл този разказ е като че ли реален. Същевременно той е делим - на придобит модел за разказ и действително случило се. Да, но и това действително случило се е на свой ред делимо на други модели, някои от тях образувани в малки лични контексти. Деленето в търсене на съвсем действително случилото се няма как да не доведе до лоша безкрайност и болезнена детайлност. Поради което то не се прави. Същото се отнася и за повествованието.  Още преди някой да го изследва и записва като история, то е налице като един вид контекстово общо.

6. В този смисъл не може да се прекара ясна граница между литературата и нелитературата, нито между текста и контекста по линията на двете реалности на разказа и повествованието. Има литература и история, които са изцяло контекстово настроени и организирани. Такава литература за мен и според мен са романите на Паоло Куелю. Има и такива контекстови исторически повествования. Литературата в тесен смисъл на думата предполага текст, който комбинира контексти така, че се получава особен като че ли оригинален модел за реалност, който надгражда и променя контекстовите реалности така, че се откъсва от тях и става преносим в други контекстови среди.

7. Говорейки за контекст, трябва да имаме предвид, че съществуваме в сложна контекстова среда, в която участват и действат голям брой контексти. Текстовете могат просто да ги представят и илюстрират, но могат и да ги комбинират и надхвърлят.

8. Също като текстовете и контекстовете се делят на два основни вида – а. протичания от разказен или повествователен тип, б. и набори-системи от понятия за определен непроменим свят. Нашият форум постоянно изпада във второто, във философско истинно разбиране. Аз подтиквам към друго. Казвам: „Не изпадайте, моля, в суперистината на контекста непроменим свят. Защото тя е инструментална, общо валидна, но загърбваща – първо междинните контекстови реалности, резултат от тежкото неефективно мислене на някакви хора заедно, и второ литературните текстове, в които т.нар. реалност или по-точно нейното произвеждане е наблюдаемо.

9. Да се наблюдава правенето на реалност означава да се наблюдава самият механизъм на осмисляне. Понеже сме осмислящи същества, няма по-достойно занимание от това да наблюдаваме този механизъм. Разбира се, той е различен в различните времена и места. Да, но е и подобен. И то дори свръхподобен. И в това е особената трудност на текстовите прочити, в колебанието коя е истината на текста, който се чете. Във всеки случай тя не е нито свръхподобното, нито подобното, нито различното, нито свръхразличното, а тяхната констелация в този случай на текстово произведена протичаща реалност.

10. Да, но и изложеното в тези точки е инструментална контекстова един вид философска истина. Правя го, защото форумците настояват. Иначе по-доброто философстване за мен е имплицитно литературното, което се вчита в текстове по определени теми. Разбира се, на свой ред и по-доброто занимаване с литература е това, което е настроено имплицитно философски. В тази връзка мога да кажа и кое е по-доброто разбиране на един философски текст. Това, което обръща внимание на текстовия дискурс, в който се философства. Защото истината на този текст е констелация между това, което твърди в него философстващият, и онова, което понякога срещу намерението му твърди имплицитно дискурсът на неговия текст. Дискурсът е винаги нещо контекстуално, което се нанася върху актуалното твърдение и му придава допълнителен смисъл. Ние никога не можем да изкажем точно и само това, което смятаме, че казваме.



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.




Коментари по темата
Наистина липсва друга възможност. В много от изказваните мисли и обобщения долавям една бих я нарекъл наивно-класическата парадигма любовта да бъде представяна като абсолютно прозрачна и отворена за всеки поглед като такава и в множество свои признаци, разновидности и сюжетни схеми.
Аз не работя с класическите текстове. Не ми е специалонст. Както се казва всяка жаба да си знае гьола.
Аз работя с текстове, които и се създават и живеят изключително в рамките на изследването. Ако остават - само като фрагменти и цитати. Можеге да видите такова "текстче" -http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=544
Но дори и в този род чисто подръчни текстове нещата имат не само очевидности, но скрити непрозрачни за външтния поглед измерения и интенции. Може би поради "всекидневния" им и актуален характер те са лицемерни, не толкова открояват "реалността", колкото прикриват, скриват и заместват.
Имам впечатление от дискусията, че в класическите текстове за любовта също се крие не просто различни проекции на феномена, самата любов се крие, отмества любопитния поглед и оставя нещо важно "извън". Точно това друго на любовта,а не друг вид на любовта е същностно важно за прочитане и разбиране на любовния дискурс. Другостта на любовта по отношение на самата нея не може да не проличава в текстовете -това е тяхната невъзможност да продължават, да текат и да стигат до край, до развръзка, ако нямат за основа не любовта, а нейното друго. Какво е то в текстовете, които имаме в такава почти унищожителна и заслепяваща в своята експозиция "даденост" тук във форума?
Бързам да "нажежа" дискусията- напоследък усещам известна повърхностност в множеството проекции на любовта, и бягане от "заглеждането" в дълбината. Дори и Теодоте...
Тема № - 14 Коментар № - 694 Дмитрий Варзоновцев - 2009-08-31 09:33:45
За мен това е най-силната тема досега. Сигурно ще се повторя, но тези текстове на професор Богданов са толкова хубави, че за първи път след Платон, наблюдавам ситуация, в която текстът „едновременно може да казва и да показва”. В интерпретациите си Л. Медрано казва така за Платон - в текстовете си можел да казва и да показва.... Това са текстове, които градят действителности.

Истина е, че изпадам от парадигмата, но причината не е в моята работа, а в това, че имам работа с отношение текст-действителност, или с други думи - имаме постигане на всичко това, за което текстовете се борят (си мечтаят). Затова и не мога да започна и да направя каквато и да било по-смислена интерпретация - не зная редно ли е от действителността да се прави пак текст, дали това ще може да създаде необходимата безкрайност на дискурсивността, реално опряна на реален контекст.

Знаете ли как се прави действителност от текст - трябва да се различи реално даденото от желаното, след това – в желаното се различава това, което има утопичен характер от това, което може да се осъществи, и най-важното – трябва да се осъзнае реалността на субектите, които организират текста. Мисля, че няма по-добра формула от тази, която съм запомнила от „Европа – разбирана и правена”, но никога и не съм допускала, че е толкова възможна. И вярна.

Разбира се, че не съм си тръгнала, не и преди да успея да направя свой текст-действителност, с който да се прикача много силно към текстовете за действителността тук.

Ще се прикача към тях... Така ще постъпя.
Тема № - 14 Коментар № - 693 Теодоте - 2009-08-31 08:30:00
Къде е онзи светъл образ Мирослав, че да похвали той когото трябва – както той си знае и си може.
Липсва ми Теодоте (нали съм й фен), радвам се на коментарите на Лелята на Сократ, подкрепям Станислав и Истинският Сократ – ами сложничко е за студентите, че понякога си е и направо неразбираемо - ето от коментара на Дмитрий Варзоновцев разбрах само, че имало било голямо бягство от отговори и че отговорите били банални (дори и да ги нямало) – хем има, хем няма, май само той безгранично осъзнато вербализира по-най-взискателните възможности.
Отговарям и на Лелята на Сократ – към коя категория форумци съм. Ако трите мойри са щипката любов в този форум, аз, Станислав и махараджите сме може би глътката въздух тук.

P.S. Ние май сме като във филма „Предай нататък” – и аз започнах да чета „Отделно и заедно”, е още ми е далечна 64-ата страница, ама до 1 октомври има цял месец, така че очаквам и други идеи и предложения за четене.
И като пожелание за успешна и слънчева нова седмица – нека бъдем повече заедно, отколкото отделно!

Тема № - 14 Коментар № - 692 Jericho - 2009-08-31 08:20:14
Какво си представях като четох това:
„... двамата да изработват общ субект, който да надхвърля малките им субекти. Това е, така да се каже, един вид постигнат общ герой на любовната реалност, с който двамата участници са в градивна обмяна.”

В плана на традиционната любовна двойка това би могло да бъде случай, в който всеки един от двойката има нужда от другия за да бъде повече от това, което би бил, ако беше сам. „А” дава всичко което има и може на „В”, и „В” дава всичко каквото има и може на „А”. Така двамата, като потенциал и реализация, и заедно, и поотделно, са повече от това, което биха били, ако не бяха двойка, или ако просто съберяхме качествата им (да речем в служебен екип). Тази свръх-влюбена двойка не е 1+1=2, а 1+1=3 (заедно с виртуалния им герой, създаден от взаимното даване) или ако качествата на всеки са удвоени заради заедността (1+1)+(1+1)=4. Нещо като семейството-андрогин, за което веднъж споменах.
Тема № - 14 Коментар № - 691 Лелята на Сократ - 2009-08-31 00:26:38
Другото което ме озадачи е този постигнат общ герой на любовната реалност, с който двамата учасници са в градивна обмяна? Някой разбра ли тази трета тройна възможност за любовта?
Тема № - 14 Коментар № - 690 Истинският Сократ - 2009-08-31 00:05:37
Дмитрий,
можеш ли по-спокойно и с мисъл да напишеш какво всъщност казваш?

Продължавам да събирам отговори за механизмите на свръхсмисъла, като основно ме интересува отговорът на проф. Богданов. Отговорът на Леля, определено не е банален. Действителността е сложна и страшна тема. Особено когато се срещаме лице в лице с нея. Първият, който си тръгна - Теодоте.Защо?
Тема № - 14 Коментар № - 689 Истинският Сократ - 2009-08-30 23:58:49
Сократе, имам подозрението, че проф. Богданов е написал последния си свръх-сложен текст-коментар за да покаже, че смята висшия философски пилотаж като не най-подходящата тема за неговия отворен към широка академична общност форум. Колко от нас могат да разговарят адекватно на такива теми? Може би Теодоте, Анита, Дмитрий. Аз, като една истинска Леля, не се страхувам от нищо, но истината е, че май че не мога. Мога да чета „Отделно и заедно” (в усамотение или с теб), разбирам туй-онуй (с възторг или с твоя и на Теодоте помощ), но не мога да разговарям удовлетворително по този начин (изчезва ми „любовното вдъхновение").

Пробвам се по моему. „Механизъм на свръхсмисъла” може би означава „теле под вол върху дървено желязо на куково лято”?

Няма ли да е по-приятно да ходим при Херо, при Плато, или при някой друг реален любовен субект-обект от нашето време?

Тема № - 14 Коментар № - 688 Лелята на Сократ - 2009-08-30 21:02:36
Много въпроси. Голямо бягство от отговори. Теодота, Лелите, Станислав-Тче ...
Прекалено много питание за нищо. Банални са. И отговорите са такива, дори и да ги няма в този форум.
Оправданията са предварителни - виртуално е било говорене.
Въпреки че, всеки говорещ пак крие зад себе си реален персонаж.
Очевидна се опира до границата.
На разговоро, на писането, на разбирането на знаците.
Липсва една друга възможост.
Неосъзната. Невербализируема.
Но все по всискателна.
Тема № - 14 Коментар № - 687 Дмитрий Варзоновцев - 2009-08-30 20:58:34
Браво и на теб, подстрекателю Харуки, като нищо ще развея мантията на любовта, че и с удоволствие при това:-)
Любовта винаги е реална, Станиславе – независимо в кой от твоите паралелни светове я откриеш. Пък и може и вече да си я открил – нали ти се прояви при броенето на видовете любов при Херодот, пък и като практик (не само като теоретик) се описа сам.
В един свой коментар професор Богданов пише за отделните, но свързани неща, които изпълват света, както и за синонимните думи, които обясняват тези отделни свързаности.
Ще се опитам да обясня любовта с няколко синонима.
Да виждаш – когато гледаш; да чуваш – когато слушаш; да казваш – когато говориш, да усещаш – когато чувстваш...Уж са синоними, но разликата е в нюансите. И точно в тези нюанси е надхвърлянето и ...любовта.
Та за мен любовта е това – виждането, чуването, казването, усещането.
И много се радвам, че в различните теми на този форум любовта неотменно присъства – дали се броят видовете любов, или се задават въпроси какво, че и къде е любовта.
Какво, колко, къде е любовта...ще уточним заедно тук класици, историци, философи, филолози – бъдещи и настоящи. Важното е, да я има.
Тема № - 14 Коментар № - 686 Erato - 2009-08-30 19:23:40
Може би участниците ги е страх, защото нещата, които пишете са много сложни. Какво имате предвид под механизъм на свръхсмисъла?
Тема № - 14 Коментар № - 685 Истинският Сократ - 2009-08-30 18:43:41
2  3  4  5  6  7  8  9  10  11 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 115986

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 128146

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 20164

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32749

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134367

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 94445

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 29134

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17814

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180915

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60818

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA