ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО
|
|
ЗА ДУМИТЕ И ТВЪРДЕНИЯТА |
|
|
БОГДАН БОГДАНОВ
Занимава ме нашият форум. Напредваме, същевременно се уморяваме, темите се поддържат трудно. Иначе изглежда ясно от многото коментари, а и просто влизания, че изпробваме привличащ, но не безспорен начин на разбиране. Така че да продължим. Семинар ще има, но там по-скоро ще се учи, докато за тук нека да останат по-общите платформи. Влизайте смело, четете големи книги, поставяйте под въпрос с други разбирания и теории това, към което ви насочих по-скрито с анализите на текстове, но правя вече и по по-открит начин. Ето сега в темата за подвеждащите думи и твърдения подреждам възгледи, които познавате изложени в друг ред в предишни текстове и коментари. Нарочно е по-кратко.
Думите и твърденията подвеждат. Първо, като обозначаващи нещо и второ, като значещи в ситуацията на това казване. Като обозначаващи подвеждат, защото дори когато обозначават нещо посочимо, то никога не е напълно идентично на себе си, а винаги прехожда и към друго съседно и по-голямо. Поради което, за да го обозначим по-точно, го наричаме и с други думи, и уточняваме с твърдения отношението между него и другите неща, с които е свързано и с които образува трети неща. Това е първото, което налага да твърдим нещо с повече думи. Същото се налага и от друго – от това, че обозначавайки нещо като такова, не само обозначаваме, но и означаваме. Обозначаваме го като такова с оглед на ситуация на означаване тук и сега за определена група от хора. Затова и го обозначаваме не във всички възможни връзки и отношения, а само в някои. Да, но си внушаваме и внушаваме, че го обозначаваме пълно и че то винаги е такова. Докато всъщност казаното е комбинация от обозначено и означено, произведен смисъл с оглед на практическо разбиране и употреба. Това обаче се отнася и за речите, които претендират, че преодоляват разнобоя между обозначаване и означаване и произвеждат гарантирано универсални постоянно валидни твърдения. Каквито са речите на философията, науката, историята и документалната литература. Едно от най-честите твърдения е, че еди-какво си е просто нещо и се изразява именно в това. Така е в една практически насочената ситуация. В друга ситуация то не би било вярно и т.нар. просто нещо би било сложно. Въпросът е дали то е същото и дали има такъв план и съответно такава реч, според която то е и просто, и сложно. Има претенции за такава реч, но и тя, въпреки внушението, че в нея обозначаването и означаването съвпадат, е ситуация на означаване, в която това съвпадане е по-скоро желано отколкото реално. Което, както вече казах, по същество не се различава от съвпадането на едното и другото във всяка реч. Дали има такава реч, при която обозначаването и означаването не съвпадат и съответно думите и твърденията не подвеждат? Има, тя е също реч, но в друг план – като прехождане от една към друга реч, при което новата реч поставя под въпрос означеното в предишната, така че за момент обозначаването и означаването се отделят. Разбира се, в следващ момент те отново се смесват и се поражда нужда това смесване да се постави под въпрос от нова реч. Колкото и неубедително да изглежда това, което казвам, то постоянно става. Най-напред в режима на всекидневното говорене, в което с неуморно преминаване от един към друг начин на казване обсъжданото нещо се преименува и пренарича, при което се поражда възможност за моментното му като че ли чисто обозначаване. Като казвам всекидневно говорене, имам предвид както диалогичното обсъждане, така и по-дългите монолози, независимо дали устни или писани, в чиято жива неравна реч се нанизват повече версии за значението и смисъла на едно и също нещо, при това в комбинация с други неща. Същото по значително по-подреден, но също вариативен начин става в литературната реч, тази система от свързани различни режими на назоваване, в която се осъществява и важното допълване между репрезентиращо и по-открито рефлектиращо казване. Т.е. това, което обсъждам, е невъзможно да се постигне в кратък изказ или в равна еднотипна реч, но е компромисно постижимо в изброените речеви процедури на всекидневното и литературното говорене. Но понеже и в този случай постигането е компромисно, краткотрайно и се проваля, усилието по вярно казване, т.е. по сигурно отделяне на обозначаване и означаване продължава с поставяне под въпрос и замяна на речта с нетекстови и неречеви протичания – музикални, танцови, празнични, всякакви прекарвания на време. Да, но и в тях успехът е временен и неотменно се връщаме към режима на речите. Така едни неуморно, други съсипани, трети вяло, без упорство и отчаяние, се лутат между речите и неречевите протичания в търсене на онази реч или нереч, която да им осигури пределно истинното, абсолютно ценното, вярното и правилното. Такава реч или нереч обаче няма. По-доброто е това неизбежно лутане между толкова многото речи и неречи, предлагани от човешката среда, да става осъзнато. Има и друго като че ли още по-добро - да се осъзнае защо, по различни начини и в различни степени, всички търсят пределно истинното, абсолютно ценното, вярното и правилното. Изглежда защото искат да спрат времето и промяната и така да отменят голямата промяна на предстоящото несъществуване. Това правя и аз в момента с формулирането на тази истина, която, разбира се, е в реч, значи в ситуация и значи полепнала с намесващо се в обозначаването означаване. Така че е редно, както препоръчвам, да я коригирам. Ето двете възможни корекции. От една страна не изключвам възможността за радикално удължаване на живота, дори за форми на практическо дълговечие, които да приличат на безсмъртие и следователно да поставят под въпрос току-що казаното. От друга страна, както е нормално да постъпят тези, които ще се отнесат студено и дори надменно подигравателно към тези редове, и аз мога да спра да пиша, да забравя казаното и да се заема с малкото, битовото, със собствено моето и така да вляза в тази като че ли безспорна истина. Въпросът е дали мога да остана трайно в нея.
ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.
|
|
Коментари по темата |
|
Интересен отговор. Според мен е точно обратното - дори и да е сигурен в своето дълговечие (красива дума), професор Богданов би искал да бъде повече в думите, нищо че подвеждат. И дано да не греша, защото аз също се чувствам добре в неговите думи.
А, Морис, в практическия свят какво се случва с нещата, за които има думи, а няма предмети. Не съществуват ли? |
Тема № - 16 |
Коментар № - 978 |
|
Теодоте - 2009-10-19 18:07:53 |
|
|
Бих продължил това, което казваш Теодоте, в две посоки.
1. Мисля, че при аргумента ти срещу способността на думите за съпротива леко се смесват думи и хора. Не думите могат да се съпротивляват, а хората, които ги изказват. Невъзможността да различим дума от човек е част от "хуманитарната" утопия за единството на думи и свят. Съпротивата на хората, а не на думите, е знак за осъзнаването от страна на човека на неговата крайност.
2. Дали има връзка между "практическия" и "хуманитарния" свят? Мисля, че има. Човекът все пак е езиково същество, но проблемът започва, когато той забравя, че езикът не е онова, което е определящото; когато се затваря в езика; когато започне да се рее в неговата понякога непосилна лекота и безкрайност. Смятам, че отърваването от тази илюзорна реалност е патосът на текста на проф. Богданов. |
Тема № - 16 |
Коментар № - 977 |
|
Морис Фадел - 2009-10-19 17:50:56 |
|
|
"В какво отношение живеят практическият и "хуманитарният" свят? Или нямат връзка..."
Защо не в състояние на йерархия и субординация на човешките потребности:)
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Maslow-pyramid_bg.svg
|
Тема № - 16 |
Коментар № - 976 |
|
Тити - 2009-10-19 17:35:33 |
|
|
Не съм съгласна само с едно - че при думите няма съпротива. Ако при думите нямаше съпротива, то поне един човек щеше логически да може да отговори дали докосването изисква усилие и как точно става... Просто думи, а Дмитрий така се съпротивляваше, че... нямам думи. Дали по-скоро предметите не се съпротивляват, а не думите. Както казва Миглена Николчина "ръка протягаш и хоп, готово":-). Кога става така "хоп, готово", в думите или в предметния свят. Май са доста объркани. Но ако все пак съществува такъв, така наречен, практически свят, то той със сигурност е смъртта. Затова и при смъртта, това е, което най-много и болезнено липсва - думите.
Та това е въпросът - В какво отношение живеят практическият и "хуманитарният" свят? Или нямат връзка... |
Тема № - 16 |
Коментар № - 975 |
|
Теодоте - 2009-10-19 16:38:47 |
|
|
Много добър въпрос. Не мисля, че съм подготвен да отговоря, но все пак ще опитам.
Според мен, същностното за практическия свят е неговата крайност. Когато извършвам нещо, аз непрекъснато се сблъсквам с ограничеността, със съпротивата на нещата, с които "работя". Опитвам да повдигна някакъв предмет. Мисля си, че мога, но нямам нужната сила. Нещата се съпротивляват. Те не се съпротивляват единствено на онези, които живеят в утопията, че света е думи. При думите няма съпротива. Мога да правя с тях каквото поискам; съвременната литература е доказателство за това.
Но колко са онези, които живеят с тая утопия? Малцина. Останалите са трайно в практическия свят. А и тези малцина трябва да се връщат в практическия свят, защото трябва да захранват крайното си тяло, усещайки със самото това захранване, че тялото им е крайно.
Практическият свят е свят на смъртта. Света на "хуманитаристите" е свят на вечноактуализиращите се смисли, на безкрайно препращащите една към друга думи. |
Тема № - 16 |
Коментар № - 974 |
|
Морис Фадел - 2009-10-19 16:09:57 |
|
|
Морис, професор Богданов малко е конкретизирал и той:-)... въпросът му е дали може трайно да остане/останем в практическия свят... можем ли? Как оставаме в безспорната истина на нещата? А? |
Тема № - 16 |
Коментар № - 973 |
|
Теодоте - 2009-10-19 13:41:13 |
|
|
В текста на проф. Богданов виждам едно същностно недоверие спрямо езика, което много ми импонира. Неотскоро си мисля дали езикът е толкова важен, дали си струва да се занимаваме чак толкова с него, както става в т. нар. "хуманитарни науки" през ХХ в.? Дали езикът не е твърде важен само за тези "науки", а за другите сфери на живота не е съвсем различно.
Мисля, че важността на езика произтича от една столетно поддържана утопия в областта на "хуманитаристиката". За "хуманитариста" животът е един безкраен разговор, едно дълготърпеливо нижене на понятия и аргументи. За "хуманитариста" понятието и неговото аргументиране е равностойно на реалното нещо. Реалност и думи са едно.
Така ли е в действителност? Можем ли да минем отвъд езика?
Разбира се, че не е така; разбира се, че постоянно отиваме отвъд езика. Къде се случва това? Проф. Богданов много ясно ни го посочва: в практическия свят. Практическият свят се различава от научно-теоретичния по това, че там твърденията нямат привилигировано значение. Привилигировано е "свършването на работата", резултата, ефекта. Твърденията имат стойност само доколкото участват в "свършването на работата". В практическия свят изпитваме съпротивата на нещата спрямо твърденията, което води до моменталното коригиране на твърденията, до тяхното уточняване. Твърденията са по-слаби от нещата!
От тази гледна точка езикът не може повече да бъде в центъра на заниманията ни. Животът не е безкраен разговор!
|
Тема № - 16 |
Коментар № - 972 |
|
Морис Фадел - 2009-10-19 12:33:00 |
|
|
Да прогоним студа и да си спомним за "Синьо лято":
Не трябва вятърът да я докосва ,
нито поглед да я стига.
Не мога с песен аз да я възпея ,
но аз на глас за туй копнея.
Не трябва вятърът да я докосва ,
защото болка той и причинява...
Докосването е като „нещо друго”. Да.
Докосването е границата.
И това е моят отговор към Тео:-))),
който благодари за нейния отговор! |
Тема № - 16 |
Коментар № - 971 |
|
Истинският Сократ - 2009-10-19 12:14:48 |
|
|
Едно фино докосване, преизпълнено с нежност...
Да прогоним студа:))) |
Тема № - 16 |
Коментар № - 970 |
|
Тити - 2009-10-19 10:12:52 |
|
|
Ех, Тити. Засегна ми.
Саймън и Гарфинкъл.
Слушахме ги ...преди много години.
И сe докосвахме.
Та това ми е отговорът на Тео.
Музиката звучи.
Разговорът е "беззвучен" - логичен е... |
Тема № - 16 |
Коментар № - 969 |
|
Дмитрий Варзоновцев - 2009-10-18 23:24:21 |
|
|
|
|
|