БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

Кукерските игри, Дионисовите празници и атическият театър и драма

БОГДАН БОГДАНОВ
       
Моето експозе засяга две теми - 1. връзката между Кукерските игри на Сирни понеделник и древните празници на Дионис, и 2. възможността в кукерския карнавал да се търси първобитната театралност, от която са се развили атическият театър и драма. Двата въпроса попадат във връзка поради утвърдената идея, че атическият театър и драма произлизат от Дионисовите празници. Оттук и възможността, ако тези празници и Кукерските игри имат родство, да се постулира исторически континюитет между тях и атическия театър и драма.

Отношението на Кукерските игри и Дионисовите празници се разглежда научно по два основни начина - исторически  прoизходно, в смисъл, че се вярва, че едното предхожда другото в някакво развитие, и типологически - в смисъл, че се смята, че Кукерските игри и някои празници на Дионис са независими реализации на подобен тип народна театралност. Днес никой не поддържа крайната историческа теза, че Кукерските игри произхождат от елинските Дионисови празници. Историческото и типологическото виждане по-скоро се съчетават, като се вярва, че кукерството е старинен ритуал, свидетелстващ за един дионисизъм, по-архаичен и по-автентичен от елинския, особено пък в сравнение с неговата проява в атическата драма. 

Нещата се усложняват от неясните граници на наблюдаваното явление. Ако кукерството е свидетелство за древния тракийски дионисизъм, се повдига въпросът, какво отношение има дионисизмът към сурвакарството и нестинарството, другите два календарни празника, които попадат в общ комплекс с кукерството като поредица от празници. Те също ли са останки на древното дионисово празнуване по нашите земи, или принадлежат на по-широка категория от празници? Това важи и за древния елински ареал. И там много от нещата, които се вършат за Дионис, се вършат и на празниците на други божества. Така че ако ни интересуват не едни или други отделни елементи, а се питаме за цялостния тип на празника, който се застъпва в кукерството, се налага опората на термин с по-широк обсег  от дионисизма.

Така е станало в книгата на Стоян Райчевски и Валерия Фол "Кукерът без маска" (1993). Като изследват Странджанския ареал на кукерството, те характеризират широко явлението и говорят за мистерийния характер на кукерските ритуали. Авторите вярват, че този празник е бил под патронажа на тракийския Дионис, вероятно Загрей, както се доказва от Александър Фол. Естествено не е без значение кой е и как се е наричал патронът на това празнуване. Но като се има предвид, че между празниците като система от ритуали и боговете, за които са те, връзката е винаги разхлабена и двете страни продуктивно не съвпадат, проблемът е самото кукерско празнуване, историческото и типологическото му съдържание. 

Твърдението, че Кукерските игри са мистериален празник, а не карнавал, е несъмнено правилно. Същевременно е редно да се запитаме за кои игри важи то - за онези в старото време, чиято система на живот е предполагала мистерийното празнуване, или и за съвременните, които  са може би мистерия на вид, но не и като функция. 

В статия, занимаваща се с описание на научната литература върху кукерството (на W.Puchner: Balkan Studies, 1983), е показано по отличен начин колко непоследователни и разноречиви  са научните твърдения по този въпрос поради недоброто познаване на емпиричния материал и на изследванията от Балканите. Същата статия убеждава и в друго - че разноречията по въпроса за характера на кукерството се дължат на различното разбиране на изследователите за значението на определени основни термини на анализа. Именно такъв термин е мистерия. Ще си позволя да го коментирам с оглед на въпроса в какъв смисъл Кукерските игри са в основата си мистериален празник.

Нужно е да се напомни, че съществуват два основни типа мистерия. По-ранният тип представлява празнуване и посвещаване на някаква органична общност, определена на основата на възраст, производствено обединение или територия. В по-късния тип, свързан произходно с първия, субект на празнуването и посвещаването е отделният човек, а сюжетът на празнуването се върти около неговото отвъдно. Елевзинските мистерии са най-добрият пример за този втори тип. Връзката между двата типа е в това, че и при мистерията, в която субект е еднородна група от хора, празнуващата общност е комунисна - индивидите са в ситуация на празнично равенство или се третират като членове на голямо отворено към вътрешната и външната природа семейство.  

По всичко личи, че съвременните Кукерски игри са развити на основата на стара общностна мистерия, в която, както е обичайно при подобно празнуване, съдържанията на засяването, жъненето, меленето на зърното се преплитат с образите на съвокуплението, раждането, сватбата и смъртта. Можем да различим в тези два реда от значения и други кодове. Същественото е, че в хода на действителното празнуване всяко  значение става образ за означаването на друго, че значенията са подвижни, обратими и натрупани едно върху друго. Бидейки сложно действие по нагласа на определена общност към основните въпроси на битието, мистерийното празнуване сплита темите на отношенията със земята, плодородието, раждането, умирането, границата между човешкото и животинското, между мъжкото и женското, младото и старото, божието и човешкото, живото и мъртвото,  коментира основните трудови дейности в определена среда, но и отношенията с предците, мъртвите, другите, като произвежда фабули за абруптни преходи от едното към другото.

Като време за вписване в целостта на света мистерийният празник може да развие и космогонични теми, както внушава това за кукерството Валерия Фол в "Кукерът без  маска". Въпросът е дали подобни теми остават на равнището на образите, или се засягат и съдържателно. За да се каже това, е нужно да се вчетем в "текста" на определено реално празнуване. Защото описаният тип на т.нар. общностна мистерия се разминава с  конкретните реализации.  Един празник може да бъде мистериален по вид, но не и по функция. Такъв е и случаят с  Градските Дионисии в Атина.

Подхождайки типологично към Кукерските игри на Сирни понеделник като към мистериален празник, разполагаме с богат материал за сравнение - и жив, можем да се обърнем към различни варианти на кукерство, а и към подобни празнувания като нестинарството. Разполагаме и с "мъртъв" материал за сравнение, ако се вчетем в изворите за древните Дионисови празници, някои от които са с изразен мистериален характер, и вземем предвид елементи от други мистериални празници в елинския ареал.

Елинското пространство познава най-малко пет Дионисови празника. Четири от тях са атински - празнуваният с процесия на Ленеите и Антестериите в Атина бог на виното, празнуваният с жертва на козел и процесия с фалос селски Дионис и Дионис Елеутереус, който идва в града с голяма процесия от север по време на честваните през април Градски Дионисии, когато се уреждат театрални състезания. Петият Дионисов празник, в дорийски и еолийски области, т.нар. Агрионии е на менадите, жени, които напускат градските пространства и се отдават на буйно тайнство с канибалски фантазии и изстъпления, които са ни познати най-вече от Еврипидовите "Вакханки".

Именно за празника на този Дионис се смята, че е най-близък до предполаганите тракийски празници, които лежат в основата на кукерството. За съжаление за Агриониите разполагаме по-скоро с литературни отколкото с етнографски сведения. Но тъй като между тях и атинските Ленеи очевидно има връзка и разполагаме със сведения с етнографска стойност за Ленеите и свързаните с тях Антестерии, сравнението на тези два атински празника с кукерството може да помогне за по-сигурното очертаване на типологическата рамка на коментираното мистериално празнуване.  

Ще обърна внимание на отделни мотиви от сценария на Кукерските игри, които допускат паралел с атинските Ленеи и Антестерии. Що се отнася до покриването с кожи и животински гугли, както и до тирса и кожения или дървения фалос, които се откриват и при кукерите, и при Дионисовите спътници, паралелите говорят за сигурно типологическо сродство. Въпросът е какъв е характерът на това смесване на човешко и животинско в двата празника. Такава ли е функцията на идващите по време на празника чудовищни предци, иначе вредителни духове, които обикалят къщите, да осигурят парадоксално доброто на плодородието и плодовитостта?  Дали разполагаме с паралел за това в атинските Антестерии, по време на които се посрещат и прогонват такива духове, като същевременно се мажат врати с вар и се дъвче бял трън за прочистване?

Друг възможен паралел е между порастващото бебе от кошницата на бабата, което иска жена, в Кукерското представление и тайнството пред бога с маска в храма на Дионис, извършвано от царицата (basilinna) на Антестериите, когато богът оживява и пожелава жена, както предполага В.Буркерт (W.Burkert. Griechische Religion, 1977). Очевидно и на двете места става дума за свещена сватба, независмо че в Антестериите тя е мистериен акт, докато в Кукерските игри това е като че ли профанно снижена. Друг сравним елемент е подскачането и клатенето на кукерите. Откриваме го изпълнявано по подобен начин на третия ден на Антестериите като клатeнe, люлеене и издигане високо (т.нар. aiora) с очистителна цел.

Не по-малко моменти от Кукерските игри намират сигурен паралел в други древни атински празници с мистериен характер. Такъв е случаят с кошницата на бабата, която носи в нея бебе.  Несъмнено той може да се свърже с т.нар. cista mystica, каквато откриване на празникa Арефории в Атина - две атински момичета, преживели цяла година на Акропола, отнасят нещо в кошница в място, посветено на Афродита. Знаем по един мит, че това е детето змей Ерихтоний. Дете, фалос или друго, отнасяното е тайно и не бива да се гледа.

Добър паралел с кукерството откриваме и в атинските Буфонии, силно театрализирания празник на принасянето нa бича жертва, в чийто край убитият бик  се възстановява, като кожата му се опъва на скеле пред едно рало. Имаме пред очи остатък от древна земеделска мистерия очевидно сродна с нашето кукерство. По подобен начин можем да привлечем и атинските Кронии, празника на обърнатите стойности, на който между другото освободените от всекидневната си тегоба роби обикалят с шум и викове града.

Голяма част от тези паралели са установени и коментирани. Първата задача е те да се съберат и да се реконструира сценарият на общия тип мистериално празнуване, около който се въртят и игрите по нашите земи, и древните елински празници. При което не бива да се забравя, че типът е идеално положение, което не е реализирано пълно в никое конкретно празнуване. Сценарият гола схема е проявен и като един вид история, която се върти около зачеване, раждане, сватба, стълкновение с противници, посвещаване във важни действия от божества и смърт. Същият сценарий може да се открие и в текстовете на "Веда Словена".

Втората задача е да се формулира разликата между елинските празници и съвременните фолклорни празнувания като кукерството и нестинарството. Докато елинските празници принадлежат на цикъл от празнувания с развита йерархия, фолклорните празнувания с театрален характер са битовизирани и отворени към съвременното селско битие. По парадоксален начин те пазят първичния си празничен синкретизъм - като неразличаването на божество, герой и жрец и струпването на всички възможни празнични функции в материята на един празник.

Кукерските игри се държат като изключителен и единствен празник. Докато в системата на атинските празници, иначе в същият сценарий, са ясно противопоставени празнуването с тайнство, което се грижи за старите земеделски общности и семейството, и новите календарни празници без тайнство, чиято основна грижа е поддържането на една или друга обществена голяма общност. Тази циклизация е усилила мистерийния елемент в празнуването с тайнство и го е превърнала в мистерия и на свой ред е откъснала театралния момент от тайнството и го е превърнала в театър в големия календарен празник. Така кошницата на празника Арефории е трябвало да бъде покрита и затворена за погледа, а, от друга страна, театралната среда на фолклорното общуване, влязло в обществения календарен празник,  е станала статична и се е разделила на възприемаща публика и играеща трупа.

Атическият театър и драма не възникват пряко от Дионисовото празнуване, а от неговия материал и от определени условия на празнично циклизиране, на йерархия от селско и градско празнуване. На стария селски празник се изявяват малките традиционни общности в една мистерия на сродяване на човешката група с природната стихия. Тази мистерия не различава участници и публика и в нейния сценарий трагедията на убития от неговите съселяни Икарий не се разбира драматично на две нива като нещо отнасящо се и за отделния човек, и за голямата общност на гражданите на полиса. Историята не се усложнява от допълнителен смисъл. Грижата да остава винаги една и съща я слива със самото празнуване, което е действителният й текст, докато тя му служи само като поддържаща го схема. Подобен е случаят и с кукерският сценарий.

На новия празник на Дионис в Атина плацовете на публиката и на представянето са разделени. Което не е без връзка с факта, че представяното се отнася двойно до някакво важно минало, но и до едно настояще. Представяното на сцената е празнично и извънвременно, но по особен начин и тукашно, и сегашно. И в двата си жанра на трагедия и комедия атическата драма е словесен механизъм за осъществяване на компромиси. Преди всичко между един селски народ, който живее в малки общности и няма друга грижа освен изхранването и добрите отношения с предците и отвъдните сили, и една вече градска общност, която има проблеми с вътрешното си консолидиране. Като стария фолклорен празник драмата се занимава с вграждането на човешката среда в цялостта на света, но по-голямата й грижа са отношенията на човека с неговото общество. Тя вече разполага с, така да се каже, сетиво за различаване на едното от другото.

В този смисъл неразличаването на старо и ново и оставането при сценария, който маркира само екземплярното време на ритуала и не се отнася към някакво настояще, не води до драма. Драмата в Атина е породена от разслояването на времена и гледни точки. Тя е революционно, а не еволюционно явление и в този смисъл не може да се твърди, че е възникнала от Дионисовите празници. Атическата драма е типична проява на започващата в древната Атина "модерна" култура. 

От типологическа гледна точка между театралните представления на Градските Дионисии и на Антестериите има подобно отстояние, каквото откриваме между градската театрална култура и Кукерските игри в съвременна България. Голямата разлика е, че те не са в действителни отношения помежду си, не си влияят взаимно и не са елементи на единен празничен цикъл, както това е станало и външно, но и вътрешно в атическия театър с развиването на т.нар. сатировска драма. Освен ако не сметнем, че театралните творби на Йордан Радичков не са по някакъв начин документ за резултата от подобно взимодействие между народната и градската култура в съвременна България.



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.



Коментари по темата
Не си спомням да съм срещала информация кукерите да могат да влизат в църквите с костюмите си, но може и да има такава.
В някои райони кожите се заравят извън селото след края на обреда. В други райони си ги пазят за бъдещи празнувания.
Кукерувалите отиват в църквата, за да им се "чете" от свещеника, облечени в обикновените си дрехи, след като е свършил ритуала. Какви точно молитви и богослужебни текстове са се четяли - не знам. Ясно е, че има разбиране за някаква нередност в кукеруването от християни, че не е християнско празнуване, че кукерувалият има нужда от християнско очистване, от връщане в състоянието на обикновен човек-християнин.
Тема № - 32 Коментар № - 3134 Росица Гичева - 2010-10-23 23:44:18
Роси, а кукерите, със своите дрехи и атрибути, могат ли така да влизат в църквите?
Тема № - 32 Коментар № - 3128 Aneta de la Mar - 2010-10-23 05:11:07
Без да твърдя, че съм чела достатъчно много по въпроса на Анета, ще кажа, че не съм срещала сведения за някакви сблъсъци между християнството и неговите институции с празнуването на куковден в съвременността (и стотина години назад). Нито в България, нито в Гърция.
И това сега ми изглежда странно, тъй като в немалко региони традиционно присъства гротескно представян персонаж "поп". Но може и да има такива данни - просто да не са ми попадали в ръцете (пред очите).

Докато за нестинарството са ми известни сблъсъци. Нестинарството и досега не е прието от църквата в България като християнско празнуване. За Гърция не зная със сигурност дали е отхвърлено, но и там е срещало отричане.

Иначе църковни канони от V-VІ-ия Вселенски Трулски събор изрично забраняват преобличането на мъже в женски дрехи и обратното, както и пародирането на свещеници или монаси в мимически игри, което се правело на някакви обреди (телетай) в чест езически богове и по-точно – на Дионис.
Явно тези канони изобщо не са подействали.
А за нестинарството е точно обратното - в никой канон не се определя като езически остатък изпадането в транс под въздействието на икони и тъпченето на огън. Но е анатемосвано като нехристиянско, въпреки евангелските сведения за изпадане в транс на множество хора на Петдесетница и слизането на Св. Дух като огън над апостолите, както и широко разпространения християнски култ към чудотворни икони.
Тема № - 32 Коментар № - 3127 Росица Гичева - 2010-10-23 00:28:03
Докато Веселина се приземява на родна почва, се замислих над това: “след превъплъщението мога да отида на църква и вече да не съм кукер“.
До колко християнството като сбор от вярвания, ритуали и култура, от една страна и християнската институция, от друга, се сблъскват с кукерството?
Тема № - 32 Коментар № - 3126 Анета де ла Мар - 2010-10-22 16:40:56
Това, което Анета е написала, се нарича - вадене на душата с памук - толкова точно е разбрала мелодията на непостроения ми разказ. Точно така се чувствах, вмъкната в това пътуване - като Мануела от "Всичко за майка ми", която постоянно преминаваше тунела от Барселона до Мадрид и обратно от Мадрид до Барселона. Преди около пет месеца преминах по същия този път от Азия до Европа, в момент, в който загубвах нещо, което човек и без друго трудно намира (особено пък аз) - точно като Мануела, която беше загубила сина си и пътуваше, за да спаси сина на Роса. Тогава това ми се струваше филм, докато и аз не се оказах вкарана в подобен “филм”.

Повторното ми преминаване по този толкова дълъг път, наистина имаше мистериално значение – някак си пропътувах някакви неща, от които се страхувах, някакви неща разбрах, а от други се отказах - или както казва Леля – след превъплъщението мога да отида на църква и вече да не съм кукер (да не искам да седя до някого в автобуса - също). Ще се радвам да разкажа за пътуването и дано да мога да го разкажа, така че жанрът да не изглежда като за психиатър:-).

http://vbox7.com/play:6b307e58
Тема № - 32 Коментар № - 3124 vesselina vassileva - 2010-10-22 00:35:40
Весе, чудесни картини, коментари, връзки с текстове и други места и много, много кораби!

Искрено се надявам, че няма да спреш, ще продължиш през следващите дни да ни разказваш. Чакам с нетърпение.

Докато четох и чувствах красотата на мястото, от където пишеш, започнах да си представям Дарданелите и след това стигнах до този текст:


За тези, които се завръщат от Дарданелите.
За тези, които никога не са виждали Дарданелите.
За тези, които един ден ще бъдат на Дарданелите.
За всички, които предпочитат да са заедно с морето.
За корабите, за пътуващите и за малките фигурки от брега.
За чакащите, които се надяват, че ще се завърнат.
За спомените и за несбъднатите все още неща.

За синия цвят и за дъгата, които се срещат и оцветяват морето.
За навързаните неща в съседство сходно на това,
което предлага китайската енциклопедия зачетена от Борхес.
Енциклопедия, ошашавила Господин Фуко,
Фуко, който признава, че това екзотично очарование на едно друго мислене,
е всъщност границата на неговото собствено мислене.
И ако за Фуко е съвършената невъзможно да мислим така инак,
аз не мога да спра и не искам да спра да изреждам:
за тези места, които съществуват и за тези, които един ден ще съществуват.
за тях и за нас: “Спомени в синьо“. Спомени, наши, в синьо.
http://www.youtube.com/watch?v=wlDWXv-cIh8&feature=related
Тема № - 32 Коментар № - 3116 Aneta de la Mar - 2010-10-21 06:21:02
Ура, най-сетне се върнахте, Веси! Браво и блазе Ви, анатолийски пътешестващи странничета! Били сте там, откъдето аз идвам, а пък никога не съм ходила.

Ами да, точно това е мистерия: „човек може да се закачи за нещо, което е измислил и така да го развие, че то да стане почти реално”.
И даже още повече - дори да не е посмял още да понечи да си го измисли, и то хоп- да стане.

Сега трябва да ви разкукеряваме – като свършат празнуването, кукерите ходят в църква да им чете поп. Някога много добре са знаели, че тая работа, през която са минали кукерите, си е опасна мистериална работа и не е от християнските неща. По този начин ще ти отговоря на въпроса откъде идват и накъде отиват кукерите – от отвъдното и към отвъдното. Кукерите са предци или някакви отвъдни същества, в които кукеруващите се превъплъщават (тук мога да направя стотина страници аргументи, ама ... много е дълго). Кукерите не се маскират, не се преструват на нещо, а се превъплъщават, превръщат се в други. Затова е съвсем сигурно, че боговете, които са управлявали някогашните кукерски мистерии са били от дионисов тип, защото гърците наричат „Дионис” всеки бог, които владее превъплъщенията и внушава на хората умения и начини за превъплъщения. Овладяването на такива умения прави мистерията да става. А превъплъщенията могат да бъдат много видове, всичките ги владее Дионис – лудост, пиянство, театър (роли), пророчества, екстази и ентусиазми, транс, видения, халюцинации, сънища ...
На това какво да правим в такива ситуации, когато внезапно се сблъскваме с абсолютната другост, могат да учат конкретно кукерските, а и някои други празници.

На мен това много ми е трудно, никак не ми подхождаше на характера. Едва преди няколко години успях истински „да вляза” в роля, съвсем в реалния живот, имам пред вид. И съм много горда, че се справям успешно (още не е минало последното действие). Трудно ми е сигурно, защото никога не съм участвала в такъв празник от мистериален тип. Жените не бива да кукеруват, лазарка не се е случило да стана навреме, а и всъщност доста ме е страх от участие в мистериално празнуване, защото традицията е загубена (нали е била устна) и няма откъде да си вземем учители. А то мистерясването си е опасна работа – да се разкарваш в отвъдното, да оцелееш и да успееш да се върнеш пак в себе си.

Добре сте дошли пак у дома!

Поздрав с изпълнение на Хронис Аидонидис (малко е възрастен вече да пее като славей, както наистина някога е пял), изпълняващ тракийски песни. Майка ми, малоазийска българка по произход (от едно село на изток от Троя и на юг от Кизик), докато постоянно пееше, пееше и много подобни песни.
http://www.youtube.com/watch?v=UwbxQkpeC38

И следващите - кукери от с. Волакс, Драмско и с. Сохо, Солунско.
Във Волакс съм била, благодарение на един НБУ-проект на гл. ас. х. Владимир Димитров. Там все още има хора, които говорят български. Една леля Атанаска от Волакс, която ни срещна в манастира Икосифиниса, направо ме разцелува от радост че може да си поговори на български. В църквата на Волакс има стенописи от български зографи ... Прекрасно място, с една дума. Заради диалекта, който е същият като на бабите ми (Владо не го разбираше много) си мисля, че от там са се изселили моите предци-кукери в Мала Азия. Ето ги и тях, моите чудни кукери.
Накрая има и хубаво тракийско хоро, което понеже не е съпроводено от думи, бихме си казали че е българско. Но всъщност и за гърците си е гръцко. Мисля си, че тази музика е една и съща и при нас, и при тях, а и в днешна Източна Македония, защото е тракийска.
http://www.youtube.com/watch?v=8j4VWTI5eVQ&feature=related

Накрая един рок-вариант на лудо тракийско хоро, направен от Дионисис Савопулос - „Маври таласа (Черно море”. Ще я чуете редуващо се с традиционната оригинална песен, изпълнена от Домна Самниу (професор етно-музиколог). Споменават се разни градове, като Варна, Одесос, Констанца, Браила.
http://www.youtube.com/watch?v=Y3uEft39u-o

Това пък е традиционната тракийска песен, изпълнена пак от Хронис Аидонидис.
http://www.youtube.com/watch?v=yia_OqRAlRs&feature=related
Тема № - 32 Коментар № - 3115 Лелята на Сократ - 2010-10-21 05:10:48
Много искам да напиша текст за празника - абсолютно безаргументен, така както обичат професор Богданов и Леля. Нищо че те и другите ми текстове са всъщност безаргументни - защото аз нищо не зная за старогръцката литература, а интерпретацията е само начин да се движиш със собствените си мисли по мислите на някой друг и да разбираш себе си, разбирайки него или обратното... Беше много хубаво в Йония. Пътувайки, през цялото време, си класифицирах нещата на празник и непразник и спрямо това... съответно на - неща, които искаме, но не получаваме; неща, които не искаме, но получаваме; неща, които ни връхлитат; неща, от които си мислим, че можем да си измъкнем – но не можем; неща, от които си мислят, че сме се съвзели сравнително бързо и добре, и смело – докато въобще не сме; неща, които можем да прикрием като същински текстове; неща, които сме ежедневно - всичко това не е празник. Днес на Дарданелите само в едната страна, от която снимах, имаше седем плаващи кораба, а снощи от пристанището на Чанаккале видях най-прекрасния кораб на света, който тъкмо беше тръгнал за някъде - целият светещ в синьо и златно - толкова красив, че все едно не съществува. Седяхме на една пейка с моите приятели (един от небето и четирима реални), пушихме и хвърляхме парички в морето - за да ни се сбъднат желанията. От другата ни страна - приблясваше Европа, нашият кораб, в който София е нашата палуба, а НБУ - собствената ни каюта (това го измисляме днес в автобуса, докато виждаме долината на вечерната София). Човешкият живот е устроен прекалено сложно и е труден за тълкуване – също като прорицание (видях истинско прорицалище в Дидима – велико е!) – първо, произнесено объркано, след това - сглобено, почти като епос, с обширен диапазон за разбиране - и този кораб ред по ред ми разнищваше изречения от бягствата, които съм правила – с кораба на Марк Твен и неговото "детството свършва, когато всички спрат да те обичат", и с кораба на Маркес от “Любов по време на холера” залепнал за неподвижността на къщата от “Сто години самота” и Урсула, която си запушва ушите, за не слуша птиците, за да не я отвличат от действителността - точно така и този кораб отвлича от действителността. Просто в един момент сядаш на една пейка, която е реална, а въобще не знаеш откъде идваш и накъде отиваш, кои са ти приятелите, кого обичаш, можеш ли да си говориш, с тези, които спрямо теб вече са отвъдност, трансцендентност, небе – въобще не знаеш как да си построиш разказа... ако докато вървиш - си пространство, а самият разказ - е време...

Одисей е пътувал така. Наслагвайки моя кораб и неговите кораби - открих, че това, което е искал Одисей, това, което е същинският празник, това което искаме и ние сега, това което искам аз - е измислиците да придобият реално измерение (да претвориш сънищата в реални пътища, пътищата в завръщане, боговете в реален друг - “Илиада” в “Одисея” (видях Троя, в която никой не вярва) - нещо такова). Просто човек може да се закачи за нещо, което е измислил и така да го развие, че то да стане почти реално.

Гледахме кораба докато се скрие зад назъбения бряг на Азия, бавничко вървейки към хотела. Много исках да го включа във форума. Беше невероятен. Можеше да не го видим.
Тема № - 32 Коментар № - 3114 vesselina vassileva - 2010-10-21 01:24:04
Поршнев отговаря-това са боговете на победеното племе, което продължава да им се моли. Но ...наопъки :-)
Тема № - 32 Коментар № - 3113 Дмитрий Варзоновцев - 2010-10-19 14:45:17
Kukerite triabva da budat popitani otkude idvat I nakude otivat. Niakak tazi ramka izglejda bezkraina. Pozdtavi ot Canakkale.
Тема № - 32 Коментар № - 3112 vesselina - 2010-10-19 14:22:07
3  4  5  6  7  8  9  10  11  12 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 115921

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 128125

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 20140

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32723

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134331

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 94298

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 29084

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17777

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180860

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60772

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA