БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

Телата на Шахразад
Образите на тялото в приказките от “Хиляда и една нощ”

НЕДЕЛЯ КИТАЕВА

Брат ми беше трогателен в желанието си да ме научи да чета преди да съм тръгнала на училище. И, разбира се, ми купуваше всички томове с приказки, които пристигаха в единствената книжарница на малкия ни град. Един ден получих “Приказките на Шехеразада”. Помня съвсем ясно лъскавата корица в тюркоазено синьо, странния шрифт на заглавието, изписаните очи и дългите коси на Шехеразада, мънистата, перлите и рубините по нея, както и цветовете на дрехите в розово, люляково, тревистозелено, червено и златно.

“Някога в Индия царувал цар Шахриар, прочут със своята жестокост. Всеки ден той довеждал в палата си нова жена и на следната утрин я убивал.” – прочетох тогава на първа страница.

“Кана хунака фий кадийми-з-заман/ уа салифи-л-асри уа-л-ауан/ маликун мин мулуки бани сасан/ биджазаири-л-хинд уа-с-син.../ Уа кана ляху уаладан/” – прочетох много години след това на един разлят, напевен и съвършено различен език.

Тогава трупах приказките на дървена лавица в старата ни библиотека – в единия й край разбърквах и подреждах тъгите, безсилията и нежностите на Андерсен, вълшебствата и коварствата на Грим, поуките на Перо, в другия – носталгиите, съзерцанията и разточителствата на Шехеразада, пропити с мирис на мускус, жасмин и кафе с кардамон. Много по-късно, когато започнах да чета историите от “Хиляда и една нощ” в арабския им оригинал, си спомних за начина, по който бях разделила приказките от моето детство върху лавицата. Едните ми изглеждаха черно-бели, другите – ярки и цветни. Геометриите на едните чертаеха прави линии, геометриите на другите следваха сложните плетеници на кръглите форми. Едните ми се струваха вкопчени в алегории и метафори, другите – изпълнени с разточителни и замайващи буквализми.

Несъмнено приказките на Шехеразада от моето детство показваха Ориента, старателно криейки тялото с неговите цъфтежи, съзерцания, болки, копнежи, пропадания и издигания. Докато Шахразад от студентските ми години вече създаваше особен свят на тялото, населен с красиви, изкусителни и цъфтящи като природата и градините млади тела. Така за мен се появи един друг Ориент, потънал в наслади и блаженства. В него Шахразад разказваше нощ след нощ и правеше телата в историите силно забележими.

Струва ми се, така усетих първата различителна линия, от една страна, между европейските и арабските приказки на “Хиляда и една нощ”, и, от друга, между приказките на Шехеразада и Шахразад. Вече като арабист, когато се занимавах с изследване на приказките, се запитах кое поражда това различие. И ми се стори някак естествено да потърся разбиране за образа на тялото в историите от “Хиляда и една нощ” в по-общия контекст на арабската култура. Стъпвайки върху него, различавам три типа тела в сборника “Хиляда и една нощ”. Първо, копнежните тела, свързани с мечтата за рая, която заема изключително място в системата на изобразителните идеи на арабските приказки. Около нея гравитират и сцените, разиграни на фона на трайни елементи с райски произход – блаженствата, телесните наслади, виното, изобилието. Второ, цъфтящите тела, чийто образ препраща към цъфтящите градини. И трето, страдащите тела, свързани с традициите на мъченическата и чувствената любов в арабската култура.


1. Копнежното тяло

... а тя била неземно красива, сякаш от бели перли изваяна, с тяло с аромат на мускус, с устни като корали, със слюнка, сладка като вино, с кожа, мека като каймак, с ръце, блестящи като ахати, с длани като тъмно сребро, с гърди като от слонова кост, с бедра като бисерни стълбове...

Натрапчивото присъствие на телата в приказките на Шахразад до голяма степен е свързано с мечтата и копнежите по рая, както и с идеята за възможното му пренасяне на земята. Мюсюлманският рай е пространство на безсмъртието и вечната младост, “Градините на вечността”, където праведниците ще пребивават “вечно и завинаги”; заедно с това е пространство на разкоша и богатството, на изобилието от дървета, цветя, плодове и сенки, храни и удоволствия, на изобилието от течащи води – “Градините, сред които реки текат” – реки от вода, която не застоява, реки от мляко с непроменлив вкус, реки от вино, от което не боли глава, и реки пречистен мед, събрал всякакви плодове. Най-сетне, и пространство на духовни наслади, или “Градините на блаженството”, където праведниците изпитват копнежа и несравнимото с нищо удоволствие да съзерцават Бога, и пространство на телесните наслади и най-вече – на сексуалните удоволствия.

Тези места, пренесени почти буквално в приказките на Шахразад, поместват мечтата за рая в нейната двойственост – раят е проектиран в миналото и назад, като сладостен копнеж за завръщане, доколкото градините са и предпочитаните пространства на греха. Същевременно е насочен към бъдещето и може да бъде разпознат безпогрешно в описанията на приказните градини с техните живителни води и цъфтяща природа. При изображенията на телесните фигури обаче приказките се отказват от тази двойна проекция и разполагат рая само пред нас. Това прави телата, населяващи райските места, повече копнежни, отколкото носталгични.

Сред персонажите в мюсюлманския рай изпъкват юношите и красивите девици, наречени хурии. В Корана хуриите са изобразени като благоуханни, чудни красавици, облечени в копринени дрехи. Те са “… прекрасни жени, недокоснати нито от човек преди тях, нито от джин” (55:70, 74), “сякаш са рубини и корали” (55:58), “хубавици с големи очи, подобни на скрити бисери” (56:22, 23). Според мюсюлманската традиция хуриите са изящни създания от шафран, мускус, амбра и камфор, техните ложета са от червен хиацинт, инкрустирани с рубини и други скъпоценни камъни. Хуриите не спят, не отделят секрети, не забременяват и се свързват най-вече със сексуалните удоволствия като част от наградата на праведните земни мъже, попаднали в рая. Изображенията на юношите в Корана са по-пестеливи – споменава се, че те са “вечно млади” (56:17, 76:19) и прислужват на обитателите в рая, поднасяйки им бокали и чаши с вино.

Именно тези образи според мен са проектирани върху копнежните тела на персонажите в приказките от “Хиляда и една нощ”. Предпочитаните за описание герои тук задължително са жени и мъже в “цъфтяща младост”, често във възрастта за женене, или прелестни юноши и девойки с “невиждана, неземна красота”. Свързана с идеала за рай, тази младежка красота се обрисува символно, контрастно и стереотипно: “... бузите й са румени като искрящо вино, устните й – като корал и ахати. Слюнката й е сладка като вино … нежният й корем е като изваяни гънки египетски плат, бедрата й блестят като бисерни стълбове...” (“Приказка за Камар аз-Заман, сина на цар Шахраман”); или: “Той водеше за ръка момче, изваяно в калъпа на съвършената красота, облечено в прекрасни дрехи. Приличаше на разцъфтяла клонка, която с хубостта си може да омагьоса всеки”. (“Приказка за хамалина”)

Приказките или изобщо не виждат телата на старостта (описанията на старци и старици са рядкост), или ги разпознават безусловно като фигури на грозното: “Един ден при мен влезе старица – потна, сополива, с проскубани вежди, изпъкнали очи, изпочупени зъби, петнисто лице, помътен поглед, краставо тяло…” (“Приказка за хамалина”) В приказката за Мааруф Обущаря отказът от старостта е заявен още по-категорично. Фатима, лошата жена на героя, е приета от него по милост, но за нея няма място в новия райски живот, който Мааруф води: “Мааруф започнал да се люби с красиви млади робини, не мислел за жена си Фатима, защото вече била побеляла старица, с грозно лице, мътни очи, с бузи с черни петна нашарени, също като петниста змия”.

Освен красотата и младостта, приказните герои заимстват от обитателите на рая също и озарения им лик (Свещения Коран, с. 155). Метафоричните обвързаности между небесните светила и телата на героите са определящи в обособяването им от тълпата. Лицата им светят, блестят, сияят, греят, озаряват мрака, заслепяват с блясъка си: Хасан е като лъч светлина, Ясмин е красива като месечина, показваща се иззад облаците, Шамса свети по-силно от слънцето и дори дворецът на Зубайда е озарен от блясъка на лицето й, Камар аз-Заман грее като ясен месец и т. н.


2. Цъфтящото тяло

... с тяло като разцъфтяла клонка, с коси като гроздове дъжд, с чело като цвете, с бузи, благоуханни като палмово масло, с устни като разлистени цветчета нар, в които се събира мед, с гърди като росни пъпки, със зърна като зърната на нар... Аллах! Езикът е безсилен да я опише с думи!...

Подобни прииждащи изображения на телесността, които подчертават синонимната обвързаност между тялото и цъфтящите градини, се срещат предимно в любовните и вълшебни приказки, доминирани от описания на жени. Те обикновено са центърът, около който се удържат мъжките страсти и копнежи. Описанията на цъфтящите женски тела обаче никога не са сами по себе си, самотни и съзерцателни, по-скоро те целенасочено активират механизмите на еротичните и сексуални желания. Това до голяма степен ги извежда от поместването им в приказните модели. Прислонени в образите на хуриите, героините се вписват успешно и в плана на техните функции – в рая те са обвързани предимно с телесните наслади.

Женското тяло в приказките е тялото на цъфтящата младост, което събира в себе си изобилието на Градините – бузите са червени малини, благоуханни ябълки, свежи рози, гърдите – росни пъпки или нарове, устните са като плода на нар, като разлистени цветчета нар, шията и челото – разцъфнала клонка или цвете, тялото е стройно като тръстика и върба. Това процъфтяване е тройно посочено – в цъфтящата младост, в цъфтящите градини, в цъфтящите сексуални желания. И ако в европейските приказки сексуалността е забулена в дълбинните пластове на символиката, тук тя е напълно откровена: “Тя разкопчала ризата му, целунала го по шията и устата ... Видяла, че е без шалвари и ръката й се плъзнала по гладкото му тяло. После се пресегнала и напипала онова между краката му. Сърцето й щяло да изскочи, тялото й се разтреперало, защото страстта на жените е по-голяма от тази на мъжете.” (“Приказка за Камар аз-Заман, сина на цар Шахраман”)

Женското тяло в арабската приказка силно се различава от женското тяло в европейската. Там в повечето случаи то е отсъстващо, недостъпно, несексуално. Тук е присъстващо, достъпно, цъфтящо и еротично: “ – Чуй ме, събуди се! … Виж ме само – аз съм като нарцис, като росна трева. Порадвай се на корема, на пъпа ми!” (“Приказка за Камар аз-Заман, сина на цар Шахраман”)

Повелителните форми, следващи описанията, могат да бъдат разпознати и като призиви за отваряне и пробуждане на сетивата към любовта и сексуалността. Така жената необичайно се оказва в зоната на действеното. Нейното тяло е едновременно раждащо и пораждащо, едновременно изкушаващо и изкушено. Фигурите на откровената сексуалност, еротиката и любовта са изведени на преден план и закриват традиционния за европейската приказка образ на майката.

Така дори и в случаи, в които основната история прелива в друга и въвлича деца като главни герои в сюжетния център, образите на еротичната женственост продължават да доминират над майчинските. Така е например в “Приказка за Камар аз-Заман, сина на цар Шахраман”, където двете съпруги на главния герой му раждат две момчета. Тук текстът отстранява идеята за майчинството, като извежда на преден план жената с нейните сексуални желания – всяка от съпругите се влюбва в порасналия син на другата и търси начини да го съблазни и прелъсти. Идеята за проектирането на рая с неговите персонажи върху приказките се оказва работеща и в този случай: мюсюлманският рай е пространство на безсмъртието, там не се раждат деца и майката като фигура и персонаж е напълно излишна.


3. Страдащото тяло

...Тя го погледнала и погледът й изтръгнал от него хиляди въздишки ...

Телата на Шахразад могат с лекота да извършат резки преходи към телесни фигури с противоположна знаковост, да преминат границата между цъфтежа и повяхването. Преход, при който физическото смаляване на тялото е за сметка на емоционалните му разраствания в тъга, болезнена самота и лудост. Задъханите изображения на красивите тела преминават в тихи картини, описващи пагубните пропадания на тялото. Скърбящи, вехнещи, съхнещи, изнемощели, безсилни, отчаяни, измъчени, тлеещи, самотни, отвърнати от живота, обезумели, всеотдайни в обичта си, страдащи... Такива са умиращите от любов тела в “Хиляда и една нощ”.

Приказките дефинират любовното чувство нееднозначно спрямо арабската концепция за любовта. През Умаядската епоха (661-750 г.) по отношение на нейното разбиране се оформят две основни течения – умаритско и узритско. Първото е наречено така по името на поета Умар ибн Аби Рабиа, известен с това, че ухажвал дори мюсюлманки по време на хадж. То се свързва с леконравието и се разпространява сред потомците на изтъкнати сподвижници на Пророка Мухаммад, т.нар. “златна младеж” в градовете Мека и Медина. Умаритската линия лежи в основата на чувствената любовна лирика, възпяваща телесните наслади дори по време на хаджийските обреди. Второто течение е свързано с арабската концепция за мъченическата любов и идеите на целомъдрената любовна лирика. То получава широко разпространение сред бедуинските племена, живели в пустините на Наджд и ал-Хиджаз. Известно е също и като узритско, по името на племето Бану Узра, т. е. синове на целомъдрието, прочули се с това, че щом се влюбели, умирали от любов. Тази трагична любов водела до изгубване на разума и смърт. Тя се изразявала в доживотна отдаденост на единствената любима и отказ от плътските удоволствия, откъдето идва и думата за всеотдайна любов или любов до смърт – узритска. Основните чувства в нея са тъгата и копнежът по смъртта, а схемата, по която се разгръща, включва: среща между двамата влюбени, раздяла, перипетии, смърт и единение вовеки. Подобна е и схемата на любовните приказки в “Хиляда и една нощ”: среща на влюбените – раздяла – лудост/болест от любов – пътуване в търсене на любимата – преодоляване на препятствия – сватба.

За разлика от европейските приказки, където любовта е подразбираща се от действията на героите, или пък е крайна цел и награда за решаването на трудна задача, в арабските любовта е центърът, около който се движат събития и персонажи, самата тя превръща историите в препълнености от чувства, копнежи и страсти. Това, което сродява влюбените персонажи, е тяхната изключителна, необикновена, невиждана красота. Тя е първата, а много често и единствена причина за пламването на любовта. В приказките на Шахразад обаче узритските и умаритски модели почти никога не се срещат в чист вид, а смесено. Тяхната преплетеност е необходима за отстояване на познатото приказно. А неговите дефиниции зачеркват смъртта на героите, дори и да е от любов. Фолклорът би определил такива истории като сгрешени приказни конструкции. Вероятно по тази причина арабските приказки се отказват от финалната част на узритските схеми. Смъртта в тях е липсващ елемент, но единението вовеки може да бъде мислено като еквивалент на сватбата или единение в полето на телесното.

И в двата случая обаче любовните образи са поместени в границите на традиционните арабски представи за любовта като болест, лудост и безумие. Също както при узритите, любовта в “Хиляда и една нощ” сполетява героите внезапно: “любов сполетяла момъка и той се разболял от безумна страст. Не искал да яде и се залежал на легло...” (“Приказка за Ала ад-Дин Абу Шамат”); “... и щом съзрял Бадиат ал-Джамал, изведнъж паднал в несвяст...” (“Приказка за Сайф ал-Мулук”); “... а Камар аз-Заман думичка не проговарял, залък не хапвал, глътка вода не пийвал и слабеел от любов...” (“Приказка за Камар аз-Заман, сина на цар Шахраман”).

Трансформациите на цъфтящите и копнежни тела в страдащи и умиращи от любов се извършва най-често в етапа на раздялата между двамата влюбени. Именно тогава телата говорят езика на страданието, на тъгата и болката по изгубената любов. Фигурите на самите влюбени не излизат от рамките на арабските литературни представи за мъчениците на любовта. Така Камар аз-Заман прекарва дните си в страдания, а нощите си в мъки, тялото му “тлее изнемощяло”, сърцето му е обвито в “мъка и безумна страст”, той е “сразен от безумна страст”, “пленен от безумна любов”; Ала ад-Дин Абу Шамат гледа царската дъщеря “с мъка и тъга в сърцето”; Сайф ал-Мулук е преследван от “силна тъга и скръб”, той ходи “посърнал, блед, скръбен и печален”; Хасан ал-Басри лежи “с изнемощяло тяло, изтънели кости, с побеляло лице и очи, хлътнали в орбитите от глад и жажда”. Но тук влюбените не изпитват узритския копнеж по смъртта, по-скоро техните страдания и болки търсят реванш в приказния край на историята, където телата се трансформират отново в цъфтящи и изкусителни, изразяващи празника на съзерцателното, блаженственото и любовното, а съблазните и плътските удоволствия отстояват умаритските представи за любовна споделеност и отдаденост: “И техните наслади, техните сладострастия, тяхното щастие, удоволствия и радости бяха толкова наситени, че те позволиха да изтекат седем дни и седем нощи, без да забележат, че времето е избягало и се е сменило, така, сякаш седемте дни бяха като един”. (“Приказка за Унс ал-Уджуд и неговата любима Уард фи-л-Акмам”).

Разбира се, подобно групиране и подреждане на телата в “Хиляда и една нощ” в копнежни, цъфтящи и страдащи е твърде условно. Границата между тях винаги е тънка и лесно проходима, доколкото те биха могли да се разглеждат и като различни състояния на едно и също тяло – пораждащо копнежи, но и носещо в себе си дълбокия копнеж (шаук) по рая с неговите градини от перли, рубини и хризолити, с неземно красивите си юноши и девойки, цъфтящо като “Градините, сред които реки текат”, натежало от плодове и аромати, умиращо от любов и отново разцъфтяващо. И ако тук трябва да потърся една-единствена дума, с която да определя приказките на Шахразад и начина, по който те представят света на тялото, то това ще бъде думата изобилие – изобилни потоци от аромати и цветове, ритмични потоци говорене, потоци от думи и сладост, които, изработвайки фигурите на телесното, по свой особен начин апострофират отсъствието на телата, на телесните наслади и удоволствия в европейските приказки.

Забележка: изречението на арабски в уводната част на текста означава: “Някога, в древни времена, царувал в Индия и Китай един цар от рода Сасан. Той имал двама сина...” // Всички използвани цитати от “Свещения Коран” са по превода на Цветан Теофанов (София, 1997) // Цитатите от “Хиляда и една нощ” са в мой превод.




ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.




Коментари по темата
Честит празник и от мен, макар и със закъснение!
Поздравления към Неделя за този красив, сочен и ароматен текст, като приказките, върху които размишлява!

Както повечето форумци и аз не бях чела приказките на Шахразад в пълноценен вариант. Позачетох се тия дни в един Гугъл вариант на книгата - http://books.google.com/books?id=zGafU66ca7QC&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false
Преди да прочета каквото и да е около контекстите на произведението, на прима виста, от текста ми полъхна на индийската Кама Сутра. После пак се върнах на текста на Неделя и забелязах превода на изречението на арабски в уводната част на текста - “Някога, в древни времена, царувал в Индия и Китай един цар от рода Сасан. Той имал двама сина...”
Проблесна ми, че щом става дума за рода Сасан, текстовете се занимават и с нещо сасанидско, нещо принадлежащо на персийската империя, съществувала през късната античност и малко след това, докато я завладеят арабите. Долината на река Инд е била част от тази империя. Не зная дали тази еротична прехласнатост е била характерна за иранската култура (би ми било интересно някой от колегите персолози да разкаже), но за индийската със сигурност е била част от религиозния светоглед.
После прочетох, че ядро на приказките от 1001 нощ е била някакъв пахлавийски сасанидски сборник с приказки Hazār Afsānah, който пък от своя страна бил изпитал силно влияние от индийска литература. Някога, като дете, нямах приказките на Шехерезада, но имах индийски приказки, които също много ме свързаха с настроенията на пълните текстове на приказките на Шахразад.
Въпросът ми към Неделя е дали този еротичен светоглед е изцяло персийско или индийско влияние в арабската култура, или тя също го е носела в предислямския си период (ако въобще може да има данни, разбира се)?
Задавам въпроса си в същия контекст, около който повечето форумци се въртят – всички знаем, че външно и публично такава еротика в ислямските култури не се проявява. Невежа съм ще попитам дали вътре в дома и в рамките на арабското семейство, в интимните отношения на съпрузите се възприема поведенчески този приказно-еротичен светоглед и отношение към човешкото тяло, който наблюдаваме в текстовете на Шахразад, или става дума само за фолклорна и/или религиозно обагрена фантастика?

Най-интересна ми стана връзката между приказните представи и есхатологичните представи. Тук персийският източник сигурно също може да подскаже нещо, защото представата за рай в персийската религиозност (в зороастризма) предшества ислямската (включително и с моста към отвъдното, по който се проверява праведността). Не знам дали е имало такава представа в предислямската арабска религиозност. Много бих се радвала ако Неделя, Велин и който друг е компетентен по темата разкажат нещо повече.

Имам и дребни въпроси. Какви са тия джинове и други свръхестествени същества, имат ли място в ислямската религиозност? Защо има вино и пияни в арабските приказки - навсякъде и в изобилие? Как се свързват „мечтата за рая” и „градините като място на греха”? След като хуриите са юноши и девици, защо се говори повече за женското тяло? Може би и юношите-хурии пак са за мъжете в рая? Пак въпрос от невежество – мюсюлманките имат ли право да отиват в Рая?

По една от тезите на текста имам друго мнение. Може да не съм разбрала добре какво се твърди и ако е така си връщам думите назад. Струва ми се, че Неделя търси противопоставяне между европейската и източната нагласа към тялото и еротиката в приказките. Сравнението се прави, обаче, между източен традиционен фолклор и адаптирани през модерната епоха европейски приказки. А за да бъде равностойно сравнението, според мен, би трябвало да се сравняват арабските приказки с европейски традиционни приказки и други фолклорни текстове.
Не съм запозната със западноевропейския фолклор, но балканският ми е по-познат. В него има една огромна част, наричана „блажен”, „мръсен” или „еротичен” фолклор, включително и приказки. Празници, по време на които ритуално се говорят (разказват, но и правят!) еротични неща са Куковден, Бабинден, Спасовден и др. В Балканската традиционна култура за еротични неща не само се говори, но мечтаните тела на моми и момци могат да се виждат, а и да се пипат – позволено е при извора, по седенки и хора. Например кукерите гонят жените с цел да повдигнат полите им с дървени фалоси (до към средата на 50-те години на ХХ в. по селата не са носили бельо), разрезите на пазвите на ризите са доста дълбоки, така че жените да могат лесно да кърмят и на полето. В текстовете от блажния фолклор се говори много за човешкото тяло, еротичните части се наричат съвсем директно с имената им, такива каквито са, а те са и много.
Разбира се, има разлика в естетиката – балканският блажен фолклор е груб, вулгарен и смешен, за разлика от източния, но въпреки тази разлика, тялото и сексът са обилно описвани, разказвани и разигравани. Фантастика и сюрреализъм също не липсват. Разбира се, може да се мисли, че еротичният ни фолклор е повлиян от изтока, но имаме данни за такъв и през античността, така че, по-вероятно си е и местен европейски.

Ето някои линкове към такива текстове:
Тритомно изследване „Фолклорен еротикон” - http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=4632
Сексуалната философия на българина (Увод в нашия неофициален фолклор) - д-р Н. Шейтанов - http://ongalassociation.blogspot.com/2008/08/blog-post_16.html
Приказката, обясняваща израза „Те ти булка Спасовден” - http://e-vestnik.bg/3980
Намерих и още много, има и песни, ама ме хваща срам ... и няма да ги слагам всичките.

Тържествени, славословещи, поетични и романтично красиви описания на тялото, повече на женското, се срещат обилно в народните песни. Някои сравнения са съвсем близки с източните, например сравнението на моминското тяло с фиданка и кожата с мляко. Иначе, предполагам знаете останалите – очи черешови или като маслинки, вежди като гайтани, бузи румени като ябълки, устни медени, кръшни станове, ситни стъпки и т.н.
Ето примери за такива песни:
http://liternet.bg/folklor/sbornici/lirika/108.htm
http://liternet.bg/folklor/sbornici/lirika/136.htm

Ето и една любима моя песен за тела на луди млади.
Изпълнение на Надежда Хвойнева – http://youtu.be/gRkphlwikt8
Съвременна версия на Елица и Стунджи - http://youtu.be/8MXoTxDqPvg
А имало и на Устата ... - http://youtu.be/Tuabm-tvFwY

Пустото лудо и младо,
ищи ми майчо армаган,
ищи ми майчо армаган,
чьорни си очи да му дам.
Дали да ги дам,
че как да ги дам,
га ма майка гльода от там.
Дали да ги дам,
че как да ги дам,
га ма майка гльода от там.

Пустото лудо и младо,
ищи ми майчо армаган,
ищи ми майчо армаган,
бело со лице да му дам.
Дали да го дам,
че как да го дам,
га ма бубайко гльода от там.
Дали да го дам,
че как да го дам,
га ма бубайко гльода от там.

Пустото лудо и младо,
ищи ми майчо армаган,
ищи ми майчо армаган,
тьонка са снажка да му дам.
Дали да я дам,
че как да я дам,
га ще я стори дармадан.
Дали да я дам,
че как да я дам,
га ще я стори дармадан.
Тема № - 43 Коментар № - 4674 Росица Гичева - 2011-05-25 07:05:46
Честит празник! И благодарности на Неделя за хубавия текст, който ни предложи, както и за добавените към него разяснения за преводната традиция! През следващите няколко дни с Владо ще допълним в сравнителен план някои старогръцки разбирания за красивото тяло – първо в епоса на Омир, после в лириката на Сафо, накрая във философията на Платон.

Искам обаче преди това да попитам Неделя за нещо, което ми се струва важно. Тя много убедително е показала по какъв начин приказките заимстват и утвърждават по-общи за арабската култура модели и стереотипи, в които се мисли за тялото. Обаче навярно нямаше да имаме приказен литературен текст, ако това утвърждаване не ставаше успоредно с грижата да се преодолее някаква нарушена норма или комплекс от норми. Та оттук и въпросът ми е: какви нормативни разбирания за тялото нарушава арабската приказка?

Питам по тази тема най-вече затова, защото първото, което ми направи силно впечатление, докато четях текста на Неделя, беше лекотата, с която арабските приказки ти позволяват (и даже те принуждават) да видиш тялото, особено женското тяло – нещо, което всекидневната арабска практика по-скоро възпрепятства. Но, от друга страна, дали пък изобилието от думи и сравнения, с които се обрисува тялото, не вършат и работата на условно забулване, на разсейване, отдалечаване и един вид обезстрастяване на погледа, който, увлечен да оприличава, ще види всичко друго, но не и самото индивидуално тяло? И в този смисъл дали стилът на арабската приказна реч не изпълнява, освен художествени, и морални функции?
Тема № - 43 Коментар № - 4673 ГГ - 2011-05-24 21:57:00
Ето и препратка към клипа, която одеве пропуснах да добавя:
http://www.youtube.com/watch?v=v3WyiTaVJz4
Тема № - 43 Коментар № - 4669 Борислав Георгиев - 2011-05-24 08:27:25
Честит 24 май! Поздравявам всички форумци с лично монтиран от мене клип, който поставя и накои текстови/дискурсни проблеми - такова многолетствие, каквото пее Борис Христов в края на Lithurgia Domestica, просто не съществува: според мен е измислено от самия Борис Христов.
Тема № - 43 Коментар № - 4668 Борислав Георгиев - 2011-05-24 06:41:40
Много ми е трудно на този ден да казвам: Честит празник! Но за нас във форума, буквите и думите са празник - повече от всичко друго, затова влизам за малко, за да кажа: Честит празник и дано още дълги години да очакваме и да даряваме думи - защото няма нищо по-хубаво от тях: думите сбъдват!

Специално - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК - за професор Богданов! Вместо пожелания, професор Богданов, Ви поздравявам с ето това хубаво стихче от "Хиляда и една нощ" от Приказката на Али Нур Ад-Дин и Мириам Занария:

Пожелах си любимия аз да намеря -
не можах! И изгубих и ума и дума!
Бях приготвила стихове - цели тефтери,
щом го срещнах - останах без букви, без думи.:-)

Чудно е, че Неделя Китаева ни върна в този прекрасен приказен свят, в който разказът спасява живота. Все още не съм прочела текста хубаво, защото искам да изпитам максималното удоволствие от спирането на разказа и от неговото очакване, от онова: "но ето - нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла... и през хххх нощ... Тя продължила:" – точно така както е и в самите приказки, които текстът на Неделя интерпретира.

Ние във форума сме малко като Шахразад – си мисля - винаги продължаваме приказката, разказвайки истории за древните и давайки примери от предшествениците. Винаги съм се възхищавала на Шахразад, че успява да превърне разказа в живот. Винаги съм се чудила - защо нощите са точно 1001, дали за да има винаги и още 1 нощ, и още една приказка ... В заключението на приказките се казва как цар Шахриар извикал разказвачи и преписвачи и наредил да запишат всичко от начало до края, разказва се, че когато те записали всичко - се събрали 30 книги и царят ги сложил при богатствата в хазната си, а когато Шахриар и Шахразад умрели, следващият цар открил в хазната книгите, прочел ги, възхитил се, и накарал хората си да ги препишат и пръснат из всички народи...

Хиляда и първата нощ означава края на приказките, на едно друго ниво означава и чисто човешкия край, означава смъртта – 1. Шахразад спира да разказва, 2. чудната двойка Шахриар и Шахразад по-късно умира и се заменя от нови хора, но хиляда и първата нощ означава и началото, защото хиляда и първата нощ станала “по-бяла от бял ден”, първо, защото разказът по някакъв начин е направил живота - и, второ, защото над всичко, което при хората изглежда, че свършва - стои божественото, което го прави вечно.

Честит празник!
Тема № - 43 Коментар № - 4666 vesselina vassileva - 2011-05-24 00:45:09
Здравейте,
Вече признах, че вашият форум ме обзе. Утре е денят на грамотниците и словесниците, та бързам да Ви пожелая да го посрещнете със заслужено самочувствие и отрада.
Независимо от лекотата, с която нация, дала първа почва на една от немногото писмености в света, ви позагърбва. В крайна сметка, противостоенето между сеячите на духовни семена и окръглените аскети откъм залъци на познание не е от вчера.
Важното е, как филолого-историческият дискурс на уважаемата Н.Китаева в арабските нощи и прониквашите аспекти на присъединилите се форумци хвърлят сякаш предизвестена светлина върху зреещи отдавна,дисхармонични в смисъла на днешното ни (ми) разширение въпросителни.
Хубаво е нещата да бъдат наченати от дълбоката и призрачно красива откровеност на 1001-та нощи. Европейският прочит на фасетите на този кристал на Ориента винаги ще се прекъсне в недоумения или продължи в свръхочакване. Така, мисля си, стоят нещата, въпреки взаимните прониквания и успоредизации за известен път, между отдавна откъснали се с кръв и цивилизационно високомерие помежду си културно-морални извисявания на човечеството. Нашата (простете, вашата) Грижа ще е да ни припомняте и доказвате възможното Общо. Да ни преведете по изгърбените мостове над реки и бездни към по-тихи води на разбиращо вслушване и осветено Мълчание.
В мен лично крясъците и надвикванията с надуто на "макс" мюзеинско пение будят смях през сълзи...Но знае ли човек какво ще й дойде наум на изгладняващата и невярваща в никого и в себе си електорална единица? Това последното - в кръга на шегата. Защото народ "що дал е вси славяни да четат" не се подлъгва току-тъй.
Успех в арабското и ислямско пътешествие! Ще ми се, освен в невероятната "плазма" на телесното възшествие към райски
климати, сърцевини и прозрачности, да насоча вниманието ви и към свързвания и тълкувания за съвършената геометрия и Тишина на арабеските. От която съм изкусен.
Честит празник!
Тема № - 43 Коментар № - 4665 DeKarabah - 2011-05-24 00:37:09
Бориславе! Доколкото знам няма еднофамилци на Делез, известни като него в неговата сфера. Но за информация, той е автор на "Ризом" и "Анти-Едип" в съавторство с Гатари.
А за арабските приказки и връзката им с модерното-филмите. Потресаващи! За Багдадския крадец. Там има всичко, но главно-фантазия, не реторика.
Тема № - 43 Коментар № - 4663 Дмитрий Варзоновцев - 2011-05-23 18:55:16
Няколко души вече споменават в тази сесия на форума своите детски преживявания с приказките от 1001 нощ. Що се отнася до мен: аз като дете наистина съм чел приказките на български, но в техния АДАПТИРАН ЗА ДЕЦА вариант. В адаптираните за деца варианти по разбираеми причини (?) всичко, напомнящо на порнография и дори на еротика, е премахнато. Придобих представа за истинското звучене на приказките, които - както Велин Белев отбелязва - не са никакви приказки, чак когато в поредицата "Световна класика" се появи томче, превод обаче от немски.
Дима, когато говориш за Делез, вероятно имаш предвид Жил Дельоз, нали?
Тема № - 43 Коментар № - 4662 Борислав Георгиев - 2011-05-23 17:34:09
Сигурно "празникът на буквите" ми подейства, че се реших да се включа в дискусията за този изключително интересен текст.
Като че ли толкова е далеч тази менталност на арабските приказки.
Но се оказа, че отново и отново в този текст се разкрива някаква дълбочинна връзка на арабската култура ...с модерността.
Да не говоря за мощния пренос на античността в Новото време през арабското посредничество. Връзката за мен е съдържателна и смислова.
Поне така ми се струва. Аз едва ли мога да блесна с познанията на текстовете на арабските приказки освен детския си опит, когато ги прочетох, до колкото можех да се докопа.
Тялото е тази изключителна територия,където арабското и модерното не просто се пресичат, но ..може би и се претопяват.
Само асоциативно аз свързвам европейския модернизъм (Матис) с това, което тук се определя като естетика.
Но ето Делез почти се слива с тази причудлива тъкан на телесните образи в 1001 нощи.
Парадокс, дори грубо противоречие. Делез говори за "тяло без органи". Арабският поглед разкрива разкоша именно на телесните "органи"- гърди, очи, ръце.
Но какво е общото, ...според мен.
Делез не казва, че тялото е без органи. Той твърди, че телата могат да имат най-различни органи. И това разнообразие зависи от конститутивната мисия на човешкото присъствие. То не просто поема животинското, то го преиначава, изобретява, ТВОРИ.
Това става и в приказките. Създава се не тялото в неговата мъртвяшка физиологична реалност, но фантазмът, желанието, което наделява тялото с най-невероятни качества и ...миризми.
Телесното в модерното възприемане е изцяло въобразимо и технически производимо от фантазмите. Не само виртуално, но и клинически.
Тема № - 43 Коментар № - 4661 Дмитрий Варзоновцев - 2011-05-23 17:09:32
Неделя, не бих и могла да се надявам на по-изчерпателен отговор - благодаря ви! С нетърпение ще чакам издаването на труда ви, както предлага професор Богданов.
Тема № - 43 Коментар № - 4660 Marta Metodieva - 2011-05-23 11:41:56
1  2  3  4  5  6  7  8 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 116033

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 128156

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 20179

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32766

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134386

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 94474

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 29161

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17831

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180935

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60831

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA