БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

Кукерските игри, Дионисовите празници и атическият театър и драма

БОГДАН БОГДАНОВ
       
Моето експозе засяга две теми - 1. връзката между Кукерските игри на Сирни понеделник и древните празници на Дионис, и 2. възможността в кукерския карнавал да се търси първобитната театралност, от която са се развили атическият театър и драма. Двата въпроса попадат във връзка поради утвърдената идея, че атическият театър и драма произлизат от Дионисовите празници. Оттук и възможността, ако тези празници и Кукерските игри имат родство, да се постулира исторически континюитет между тях и атическия театър и драма.

Отношението на Кукерските игри и Дионисовите празници се разглежда научно по два основни начина - исторически  прoизходно, в смисъл, че се вярва, че едното предхожда другото в някакво развитие, и типологически - в смисъл, че се смята, че Кукерските игри и някои празници на Дионис са независими реализации на подобен тип народна театралност. Днес никой не поддържа крайната историческа теза, че Кукерските игри произхождат от елинските Дионисови празници. Историческото и типологическото виждане по-скоро се съчетават, като се вярва, че кукерството е старинен ритуал, свидетелстващ за един дионисизъм, по-архаичен и по-автентичен от елинския, особено пък в сравнение с неговата проява в атическата драма. 

Нещата се усложняват от неясните граници на наблюдаваното явление. Ако кукерството е свидетелство за древния тракийски дионисизъм, се повдига въпросът, какво отношение има дионисизмът към сурвакарството и нестинарството, другите два календарни празника, които попадат в общ комплекс с кукерството като поредица от празници. Те също ли са останки на древното дионисово празнуване по нашите земи, или принадлежат на по-широка категория от празници? Това важи и за древния елински ареал. И там много от нещата, които се вършат за Дионис, се вършат и на празниците на други божества. Така че ако ни интересуват не едни или други отделни елементи, а се питаме за цялостния тип на празника, който се застъпва в кукерството, се налага опората на термин с по-широк обсег  от дионисизма.

Така е станало в книгата на Стоян Райчевски и Валерия Фол "Кукерът без маска" (1993). Като изследват Странджанския ареал на кукерството, те характеризират широко явлението и говорят за мистерийния характер на кукерските ритуали. Авторите вярват, че този празник е бил под патронажа на тракийския Дионис, вероятно Загрей, както се доказва от Александър Фол. Естествено не е без значение кой е и как се е наричал патронът на това празнуване. Но като се има предвид, че между празниците като система от ритуали и боговете, за които са те, връзката е винаги разхлабена и двете страни продуктивно не съвпадат, проблемът е самото кукерско празнуване, историческото и типологическото му съдържание. 

Твърдението, че Кукерските игри са мистериален празник, а не карнавал, е несъмнено правилно. Същевременно е редно да се запитаме за кои игри важи то - за онези в старото време, чиято система на живот е предполагала мистерийното празнуване, или и за съвременните, които  са може би мистерия на вид, но не и като функция. 

В статия, занимаваща се с описание на научната литература върху кукерството (на W.Puchner: Balkan Studies, 1983), е показано по отличен начин колко непоследователни и разноречиви  са научните твърдения по този въпрос поради недоброто познаване на емпиричния материал и на изследванията от Балканите. Същата статия убеждава и в друго - че разноречията по въпроса за характера на кукерството се дължат на различното разбиране на изследователите за значението на определени основни термини на анализа. Именно такъв термин е мистерия. Ще си позволя да го коментирам с оглед на въпроса в какъв смисъл Кукерските игри са в основата си мистериален празник.

Нужно е да се напомни, че съществуват два основни типа мистерия. По-ранният тип представлява празнуване и посвещаване на някаква органична общност, определена на основата на възраст, производствено обединение или територия. В по-късния тип, свързан произходно с първия, субект на празнуването и посвещаването е отделният човек, а сюжетът на празнуването се върти около неговото отвъдно. Елевзинските мистерии са най-добрият пример за този втори тип. Връзката между двата типа е в това, че и при мистерията, в която субект е еднородна група от хора, празнуващата общност е комунисна - индивидите са в ситуация на празнично равенство или се третират като членове на голямо отворено към вътрешната и външната природа семейство.  

По всичко личи, че съвременните Кукерски игри са развити на основата на стара общностна мистерия, в която, както е обичайно при подобно празнуване, съдържанията на засяването, жъненето, меленето на зърното се преплитат с образите на съвокуплението, раждането, сватбата и смъртта. Можем да различим в тези два реда от значения и други кодове. Същественото е, че в хода на действителното празнуване всяко  значение става образ за означаването на друго, че значенията са подвижни, обратими и натрупани едно върху друго. Бидейки сложно действие по нагласа на определена общност към основните въпроси на битието, мистерийното празнуване сплита темите на отношенията със земята, плодородието, раждането, умирането, границата между човешкото и животинското, между мъжкото и женското, младото и старото, божието и човешкото, живото и мъртвото,  коментира основните трудови дейности в определена среда, но и отношенията с предците, мъртвите, другите, като произвежда фабули за абруптни преходи от едното към другото.

Като време за вписване в целостта на света мистерийният празник може да развие и космогонични теми, както внушава това за кукерството Валерия Фол в "Кукерът без  маска". Въпросът е дали подобни теми остават на равнището на образите, или се засягат и съдържателно. За да се каже това, е нужно да се вчетем в "текста" на определено реално празнуване. Защото описаният тип на т.нар. общностна мистерия се разминава с  конкретните реализации.  Един празник може да бъде мистериален по вид, но не и по функция. Такъв е и случаят с  Градските Дионисии в Атина.

Подхождайки типологично към Кукерските игри на Сирни понеделник като към мистериален празник, разполагаме с богат материал за сравнение - и жив, можем да се обърнем към различни варианти на кукерство, а и към подобни празнувания като нестинарството. Разполагаме и с "мъртъв" материал за сравнение, ако се вчетем в изворите за древните Дионисови празници, някои от които са с изразен мистериален характер, и вземем предвид елементи от други мистериални празници в елинския ареал.

Елинското пространство познава най-малко пет Дионисови празника. Четири от тях са атински - празнуваният с процесия на Ленеите и Антестериите в Атина бог на виното, празнуваният с жертва на козел и процесия с фалос селски Дионис и Дионис Елеутереус, който идва в града с голяма процесия от север по време на честваните през април Градски Дионисии, когато се уреждат театрални състезания. Петият Дионисов празник, в дорийски и еолийски области, т.нар. Агрионии е на менадите, жени, които напускат градските пространства и се отдават на буйно тайнство с канибалски фантазии и изстъпления, които са ни познати най-вече от Еврипидовите "Вакханки".

Именно за празника на този Дионис се смята, че е най-близък до предполаганите тракийски празници, които лежат в основата на кукерството. За съжаление за Агриониите разполагаме по-скоро с литературни отколкото с етнографски сведения. Но тъй като между тях и атинските Ленеи очевидно има връзка и разполагаме със сведения с етнографска стойност за Ленеите и свързаните с тях Антестерии, сравнението на тези два атински празника с кукерството може да помогне за по-сигурното очертаване на типологическата рамка на коментираното мистериално празнуване.  

Ще обърна внимание на отделни мотиви от сценария на Кукерските игри, които допускат паралел с атинските Ленеи и Антестерии. Що се отнася до покриването с кожи и животински гугли, както и до тирса и кожения или дървения фалос, които се откриват и при кукерите, и при Дионисовите спътници, паралелите говорят за сигурно типологическо сродство. Въпросът е какъв е характерът на това смесване на човешко и животинско в двата празника. Такава ли е функцията на идващите по време на празника чудовищни предци, иначе вредителни духове, които обикалят къщите, да осигурят парадоксално доброто на плодородието и плодовитостта?  Дали разполагаме с паралел за това в атинските Антестерии, по време на които се посрещат и прогонват такива духове, като същевременно се мажат врати с вар и се дъвче бял трън за прочистване?

Друг възможен паралел е между порастващото бебе от кошницата на бабата, което иска жена, в Кукерското представление и тайнството пред бога с маска в храма на Дионис, извършвано от царицата (basilinna) на Антестериите, когато богът оживява и пожелава жена, както предполага В.Буркерт (W.Burkert. Griechische Religion, 1977). Очевидно и на двете места става дума за свещена сватба, независмо че в Антестериите тя е мистериен акт, докато в Кукерските игри това е като че ли профанно снижена. Друг сравним елемент е подскачането и клатенето на кукерите. Откриваме го изпълнявано по подобен начин на третия ден на Антестериите като клатeнe, люлеене и издигане високо (т.нар. aiora) с очистителна цел.

Не по-малко моменти от Кукерските игри намират сигурен паралел в други древни атински празници с мистериен характер. Такъв е случаят с кошницата на бабата, която носи в нея бебе.  Несъмнено той може да се свърже с т.нар. cista mystica, каквато откриване на празникa Арефории в Атина - две атински момичета, преживели цяла година на Акропола, отнасят нещо в кошница в място, посветено на Афродита. Знаем по един мит, че това е детето змей Ерихтоний. Дете, фалос или друго, отнасяното е тайно и не бива да се гледа.

Добър паралел с кукерството откриваме и в атинските Буфонии, силно театрализирания празник на принасянето нa бича жертва, в чийто край убитият бик  се възстановява, като кожата му се опъва на скеле пред едно рало. Имаме пред очи остатък от древна земеделска мистерия очевидно сродна с нашето кукерство. По подобен начин можем да привлечем и атинските Кронии, празника на обърнатите стойности, на който между другото освободените от всекидневната си тегоба роби обикалят с шум и викове града.

Голяма част от тези паралели са установени и коментирани. Първата задача е те да се съберат и да се реконструира сценарият на общия тип мистериално празнуване, около който се въртят и игрите по нашите земи, и древните елински празници. При което не бива да се забравя, че типът е идеално положение, което не е реализирано пълно в никое конкретно празнуване. Сценарият гола схема е проявен и като един вид история, която се върти около зачеване, раждане, сватба, стълкновение с противници, посвещаване във важни действия от божества и смърт. Същият сценарий може да се открие и в текстовете на "Веда Словена".

Втората задача е да се формулира разликата между елинските празници и съвременните фолклорни празнувания като кукерството и нестинарството. Докато елинските празници принадлежат на цикъл от празнувания с развита йерархия, фолклорните празнувания с театрален характер са битовизирани и отворени към съвременното селско битие. По парадоксален начин те пазят първичния си празничен синкретизъм - като неразличаването на божество, герой и жрец и струпването на всички възможни празнични функции в материята на един празник.

Кукерските игри се държат като изключителен и единствен празник. Докато в системата на атинските празници, иначе в същият сценарий, са ясно противопоставени празнуването с тайнство, което се грижи за старите земеделски общности и семейството, и новите календарни празници без тайнство, чиято основна грижа е поддържането на една или друга обществена голяма общност. Тази циклизация е усилила мистерийния елемент в празнуването с тайнство и го е превърнала в мистерия и на свой ред е откъснала театралния момент от тайнството и го е превърнала в театър в големия календарен празник. Така кошницата на празника Арефории е трябвало да бъде покрита и затворена за погледа, а, от друга страна, театралната среда на фолклорното общуване, влязло в обществения календарен празник,  е станала статична и се е разделила на възприемаща публика и играеща трупа.

Атическият театър и драма не възникват пряко от Дионисовото празнуване, а от неговия материал и от определени условия на празнично циклизиране, на йерархия от селско и градско празнуване. На стария селски празник се изявяват малките традиционни общности в една мистерия на сродяване на човешката група с природната стихия. Тази мистерия не различава участници и публика и в нейния сценарий трагедията на убития от неговите съселяни Икарий не се разбира драматично на две нива като нещо отнасящо се и за отделния човек, и за голямата общност на гражданите на полиса. Историята не се усложнява от допълнителен смисъл. Грижата да остава винаги една и съща я слива със самото празнуване, което е действителният й текст, докато тя му служи само като поддържаща го схема. Подобен е случаят и с кукерският сценарий.

На новия празник на Дионис в Атина плацовете на публиката и на представянето са разделени. Което не е без връзка с факта, че представяното се отнася двойно до някакво важно минало, но и до едно настояще. Представяното на сцената е празнично и извънвременно, но по особен начин и тукашно, и сегашно. И в двата си жанра на трагедия и комедия атическата драма е словесен механизъм за осъществяване на компромиси. Преди всичко между един селски народ, който живее в малки общности и няма друга грижа освен изхранването и добрите отношения с предците и отвъдните сили, и една вече градска общност, която има проблеми с вътрешното си консолидиране. Като стария фолклорен празник драмата се занимава с вграждането на човешката среда в цялостта на света, но по-голямата й грижа са отношенията на човека с неговото общество. Тя вече разполага с, така да се каже, сетиво за различаване на едното от другото.

В този смисъл неразличаването на старо и ново и оставането при сценария, който маркира само екземплярното време на ритуала и не се отнася към някакво настояще, не води до драма. Драмата в Атина е породена от разслояването на времена и гледни точки. Тя е революционно, а не еволюционно явление и в този смисъл не може да се твърди, че е възникнала от Дионисовите празници. Атическата драма е типична проява на започващата в древната Атина "модерна" култура. 

От типологическа гледна точка между театралните представления на Градските Дионисии и на Антестериите има подобно отстояние, каквото откриваме между градската театрална култура и Кукерските игри в съвременна България. Голямата разлика е, че те не са в действителни отношения помежду си, не си влияят взаимно и не са елементи на единен празничен цикъл, както това е станало и външно, но и вътрешно в атическия театър с развиването на т.нар. сатировска драма. Освен ако не сметнем, че театралните творби на Йордан Радичков не са по някакъв начин документ за резултата от подобно взимодействие между народната и градската култура в съвременна България.



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.



Коментари по темата
Да, разбира се, Анита е права. Отклоних се с това цитиране.
Но въпросът на Борислав май може да ни върне в правилната колея.
Откъде и как пръкна езикът.
Като съвсем ad hok хипотези. Една Фройд/Поршнев - заповед! Така "първо-люди" се самоорганизираха. Сигурно има някаква линия в това предполагане.
Но за мен е по-интересна другата. Песен! Езикът там се ражда, там и умира.(Ницше)
Дерида стои някъде по среда. Гласът "обземва" човека, защото въпреки че е вътре, в гласните струни, не е негов. Но пък за сметка на това отваря за човека хоризонта на ...музиката.
Тук няма да цитирам, но мога да не споменя Адорно.
Тема № - 32 Коментар № - 3111 Дмитрий Варзоновцев - 2010-10-19 14:15:13
Приемам идеята на Анета да престанем да се "замеряме" с цитати. Започваме да навлизаме в такъв етап от разговора, в който може би трябва да обсъдим такива проблеми като от къде се е взел езикът и т.н. - материя, в която (за)сега не ми се навлиза.
Тема № - 32 Коментар № - 3110 Борислав Георгиев - 2010-10-19 09:11:59
Бориславе, не съм сигурен за мястото на "хуманитаристиката", което й отвеждаш. Особено след като прочетох цитираният от тебе откъс в контекста на самото есе на Борхес за"Аналитичният език на Джон Уилкинс". .
В преудходния си текст си позволих, обаче да съкратя важният фрагмент от Фуко-посочващ мястото, където "хуманитаристиката" се събира с много като че ли съвсем неуместни неща.
"Впрочем какво е невъзможно да мислим, за каква възможност става дума? На всяка от тези странни рубрики може да бъде даден точен смисъл и определено съдържание. Някои от тях включват фантастични п.шества — животни от басните или сирени. Но тъкмо поради това, че ги поставя отделно, китайската енциклопедия локализира тяхната заразителна сила. Тя грижливо разграничава реално съществуващите животни п (които се държат като обезумели и които са глупави) от тези, намиращи се в сферата на въображаемото. Взети са мерки за предотвратяване на опасните смесици, хералдиката и басните заемат подобаващо високопоставено място. Няма невъобразими земноводни, няма ноктести криле, няма отвратителни люспести кожи, няма полиморфни и демонични лица, нито огнени дихания. Тук уродливостта не изкривява нито едно реално тяло, нито променя с нещо въображаемите животни: тя не се крие в глъбините на никаква необикновена сила. Тя даже не би присъствувала никъде в тази класификация, ако не се промъкваше незабелязано във всяко празно пространство, в междинните бели полета, които разделят живите същества едни от други. Невъзможни са не животните „от басните", които са дефинирани като такива, а тесните пространства, чрез които те се съпоставят с безстопанствените кучета или с тези, които отдалеч изглеждат като мушици. Това, което излиза извън рамките на всяко въображение, на всяка възможна мисъл, е просто азбучният ред (а, б, в, г), който свързва всяка една от тези категории с всички други.
Не става дума впрочем за странностите на необичайните съпоставяния. Знае се колко смущаваща е близостта на крайностите или, откровено казано, внезапното съседство на неща, между които няма никаква връзка; самото им изброяване, което ги сблъсква едно с друго, притежава омагьосваща сила: „Аз вече не постя, казва Еустен. Днес през целия ден ще бъдат в безопасност в моята слюнка следните видове: .....Но всички тези червеи и влечуги, всички тези разлагащи се и лепкави същества пъплят подобно на обозначаващите ги срички в слюнката на Еустен: именно там е тяхното общо място, както мястото на чадъра и шевната машина — на операционната маса; ако странността на тяхната среща прави силно впечатление, това става върху основата на тези „и", „е" и „я", чиято трайност и очевидност осигуряват възможността за съпоставяне. Изглежда твърде невероятно тези хемороиди, акари и амобати да се размесят един ден по зъбите на Еустен, но в крайна сметка в тази гостоприемна и ненаситна уста те има къде да се настанят и да намерят пристана на своето съвместно съществуване.
...Борхес не добавя никакъв образ към атласа на невъзможното: той не допуска никъде да бликне блясъкът на поетичната среща; той ловко избягва само най-дискретната, но най-настоятелната от необходимостите; той премахва мястото, безмълвната почва, където съществата могат да се съпоставят. Едно замаскирано изчезване или по-скоро изчезване, което е по смехотворен начин означено от азбучния ред на буквите в азбуката, предназначена да служи като ръководна нишка (единствената видима) при изброяванията в китайската енциклопедия ... С една дума това, което се отстранява, е знаменитата „операционна маса"; и като отдавам на Ръсел само една малка част от това, което му дължим, аз използувам думата „маса" в две взаимно наслагващи се значения: никелирана, гумирана маса, обгърната от белота, блестяща под стъкленото слънце, което поглъща сенките — там, където за един миг, завинаги може би чадърът се среща с шевната машина; и таблица, която позволява на мисълта да подрежда живите същества, да ги разделя на класове; да ги групира по названия, обозначаващи техните прилики и различия — там, където от незапомнени времена езикът се кръстосва с пространството."
Тема № - 32 Коментар № - 3109 Дмитрий Варзоновцев - 2010-10-19 07:43:03
Цитатите са добро нещо. Но ако нещата могат да се кажат със свои думи, е различно.
И по-някога така е по-добрe.
Тема № - 32 Коментар № - 3108 Aneta de la Mar - 2010-10-19 06:50:46
Благодаря ти, Дима, че публикува текст, който чета в началото на всеки свой курс...Аз обаче не го цитирам през Michel Foucault, а чета цялото есе "Аналитичният език на Джон Уилкинс". Тъй като ме мързи да набирам на български, ще цитирам тук финала му в превод на английски - мисля, че няма да е проблем за никого да го разбере:
I have registered the arbitrarities of Wilkins, of the unknown (or false) Chinese encyclopaedia writer and of the Bibliographic Institute of Brussels; it is clear that there is no classification of the Universe not being arbitrary and full of conjectures. The reason for this is very simple: we do not know what thing the universe is. "The world - David Hume writes - is perhaps the rudimentary sketch of a childish god, who left it half done, ashamed by his deficient work; it is created by a subordinate god, at whom the superior gods laugh; it is the confused production of a decrepit and retiring divinity, who has already died" ('Dialogues Concerning Natural Religion', V. 1779). We are allowed to go further; we can suspect that there is no universe in the organic, unifying sense, that this ambitious term has. If there is a universe, it's aim is not conjectured yet; we have not yet conjectured the words, the definitions, the etymologies, the synonyms, from the secret dictionary of God.

The impossibility of penetrating the divine pattern of the universe cannot stop us from planning human patterns, even though we are concious they are not definitive. The analytic language of Wilkins is not the least admirable of such patterns. The classes and species that compose it are contradictory and vague; the nimbleness of letters in the words meaning subdivisions and divisions is, no doubt, gifted. The word salmon does not tell us anything; zana, the corresponding word, defines (for the man knowing the forty categories and the species of these categories) a scaled river fish, with ruddy meat. (Theoretically, it is not impossible to think of a language where the name of each thing says all the details of its destiny, past and future).

Leaving hopes and utopias apart, probably the most lucid ever written about language are the following words by Chesterton: "He knows that there are in the soul tints more bewildering, more numberless, and more nameless than the colours of an autumn forest... Yet he seriously believes that these things can every one of them, in all their tones and semitones, in all their blends and unions, be accurately represented by an arbitrary system of grunts and squeals. He believes that an ordinary civilized stockbroker can really produce out of this own inside noises which denote all the mysteries of memory and all the agonies of desire" (G. F. Watts, page 88, 1904).
Тази част от лингвистичната и семиотичната нива, която съм се заел да обработвам, не приема опитите на Нютон, на Уилкинс да създадат универсален изкуствен език, лишен от всякакви противоречия, много логичен и...единен, както не приема и опитите на Шаумян да превърне лингвистиката в "игра на стъклени перли".
Моят девиз в това, което работя, е Linguista sum, linguistici nihil a me alienum puto - перифраза на Теренций, създадена от Роман Якобсон.
Така че, изглежда, Дима, ние сме на едно мнение по отношение на хуманитаристиката - тя не е science в смисъла, в който от ХVІІІ век насам се разбира това понятие. И в това е нейната сила.
Тема № - 32 Коментар № - 3107 Борислав Георгиев - 2010-10-19 06:10:51
Доцент Варзоновцев, простете!
Очевидно неуместен въпрос зададох на мъж с брада!
Може би съм била повлечена от логиката на парадоксите, с които ошашавихте горките лели ...
Тема № - 32 Коментар № - 3106 Лелята на Сократ - 2010-10-19 02:58:11
Борхес, който страда от слепота, изнася седем коференции за това какво е слепотата в края на своя живот. От млад е знаел, че един ден ще загуби зрението си като баща си. По време на конференциите говори за това как си спомня цветовете, животните в зоологическата градина и т.н. Казва, че не вижда тъмнота, черна тъмнота, а всичко е сиво.

http://www.youtube.com/watch?v=6f1qryPPVFI
Тема № - 32 Коментар № - 3104 Aneta de la Mar - 2010-10-18 23:43:36
Даже не знам как да отговоря. Защото емоционално съм ...капитулирал. Особено за слепия Борхес. Ух!
Просто още проф. Богданов ме подгони за лекотата, с която боравя с ...тежките неща.
Тема № - 32 Коментар № - 3102 Дмитрий Варзоновцев - 2010-10-18 21:54:11
Ами да,разбира се. И слава Богу!
Това село на Ръсел? Евала!

Тема № - 32 Коментар № - 3101 Дмитрий Варзоновцев - 2010-10-18 21:27:44
С този текст нямам никакъв проблем да се синхронизирам, Дмитрий. Той е много по-различен от абстрактното село на господин Ръсел. Абстрактни села няма. Но има животни, които принадлежете на императора (не само обикновени животни, но и дракони, нали драконът е символ на китайския император, така че сигурно са безбройни изображенията на дракона както на императора). Има скитащи кучета – как да няма скитащи кучета?! Има животни, които се държат като обезумели – някои хора също. Животни, нарисувани с тънка четчица от камилска вълна – сигурно са прекрасни.

Прекрасен текст, Дима! Удоволствие е да се чете и да се мисли по него, за него, около него, според него, с него. И когато не се разбира, след това се разбира, това, което иска да ни накара да разберем Борхес, но той никога не се стреми да каже нещата така направо като в някаква видима логика. Логиката е невидима. Борхес го знае. Борхес е бил сляп половин живот.
Фоко е прав да забележи, че в текста на Борхес “това, което е невъзможно, не е съседството на нещата, а самото МЯСТО, където те биха могли да се намират в съседство“.
Обожавам такива места!!!
Тема № - 32 Коментар № - 3099 Aneta de la Mar - 2010-10-18 19:23:31
4  5  6  7  8  9  10  11  12  13 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 115921

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 128125

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 20140

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32723

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134331

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 94298

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 29084

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17777

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180860

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60772

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA