БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ
НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ

ФОРУМ
РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


СЕМИНАР

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО

Кукерските игри, Дионисовите празници и атическият театър и драма

БОГДАН БОГДАНОВ
       
Моето експозе засяга две теми - 1. връзката между Кукерските игри на Сирни понеделник и древните празници на Дионис, и 2. възможността в кукерския карнавал да се търси първобитната театралност, от която са се развили атическият театър и драма. Двата въпроса попадат във връзка поради утвърдената идея, че атическият театър и драма произлизат от Дионисовите празници. Оттук и възможността, ако тези празници и Кукерските игри имат родство, да се постулира исторически континюитет между тях и атическия театър и драма.

Отношението на Кукерските игри и Дионисовите празници се разглежда научно по два основни начина - исторически  прoизходно, в смисъл, че се вярва, че едното предхожда другото в някакво развитие, и типологически - в смисъл, че се смята, че Кукерските игри и някои празници на Дионис са независими реализации на подобен тип народна театралност. Днес никой не поддържа крайната историческа теза, че Кукерските игри произхождат от елинските Дионисови празници. Историческото и типологическото виждане по-скоро се съчетават, като се вярва, че кукерството е старинен ритуал, свидетелстващ за един дионисизъм, по-архаичен и по-автентичен от елинския, особено пък в сравнение с неговата проява в атическата драма. 

Нещата се усложняват от неясните граници на наблюдаваното явление. Ако кукерството е свидетелство за древния тракийски дионисизъм, се повдига въпросът, какво отношение има дионисизмът към сурвакарството и нестинарството, другите два календарни празника, които попадат в общ комплекс с кукерството като поредица от празници. Те също ли са останки на древното дионисово празнуване по нашите земи, или принадлежат на по-широка категория от празници? Това важи и за древния елински ареал. И там много от нещата, които се вършат за Дионис, се вършат и на празниците на други божества. Така че ако ни интересуват не едни или други отделни елементи, а се питаме за цялостния тип на празника, който се застъпва в кукерството, се налага опората на термин с по-широк обсег  от дионисизма.

Така е станало в книгата на Стоян Райчевски и Валерия Фол "Кукерът без маска" (1993). Като изследват Странджанския ареал на кукерството, те характеризират широко явлението и говорят за мистерийния характер на кукерските ритуали. Авторите вярват, че този празник е бил под патронажа на тракийския Дионис, вероятно Загрей, както се доказва от Александър Фол. Естествено не е без значение кой е и как се е наричал патронът на това празнуване. Но като се има предвид, че между празниците като система от ритуали и боговете, за които са те, връзката е винаги разхлабена и двете страни продуктивно не съвпадат, проблемът е самото кукерско празнуване, историческото и типологическото му съдържание. 

Твърдението, че Кукерските игри са мистериален празник, а не карнавал, е несъмнено правилно. Същевременно е редно да се запитаме за кои игри важи то - за онези в старото време, чиято система на живот е предполагала мистерийното празнуване, или и за съвременните, които  са може би мистерия на вид, но не и като функция. 

В статия, занимаваща се с описание на научната литература върху кукерството (на W.Puchner: Balkan Studies, 1983), е показано по отличен начин колко непоследователни и разноречиви  са научните твърдения по този въпрос поради недоброто познаване на емпиричния материал и на изследванията от Балканите. Същата статия убеждава и в друго - че разноречията по въпроса за характера на кукерството се дължат на различното разбиране на изследователите за значението на определени основни термини на анализа. Именно такъв термин е мистерия. Ще си позволя да го коментирам с оглед на въпроса в какъв смисъл Кукерските игри са в основата си мистериален празник.

Нужно е да се напомни, че съществуват два основни типа мистерия. По-ранният тип представлява празнуване и посвещаване на някаква органична общност, определена на основата на възраст, производствено обединение или територия. В по-късния тип, свързан произходно с първия, субект на празнуването и посвещаването е отделният човек, а сюжетът на празнуването се върти около неговото отвъдно. Елевзинските мистерии са най-добрият пример за този втори тип. Връзката между двата типа е в това, че и при мистерията, в която субект е еднородна група от хора, празнуващата общност е комунисна - индивидите са в ситуация на празнично равенство или се третират като членове на голямо отворено към вътрешната и външната природа семейство.  

По всичко личи, че съвременните Кукерски игри са развити на основата на стара общностна мистерия, в която, както е обичайно при подобно празнуване, съдържанията на засяването, жъненето, меленето на зърното се преплитат с образите на съвокуплението, раждането, сватбата и смъртта. Можем да различим в тези два реда от значения и други кодове. Същественото е, че в хода на действителното празнуване всяко  значение става образ за означаването на друго, че значенията са подвижни, обратими и натрупани едно върху друго. Бидейки сложно действие по нагласа на определена общност към основните въпроси на битието, мистерийното празнуване сплита темите на отношенията със земята, плодородието, раждането, умирането, границата между човешкото и животинското, между мъжкото и женското, младото и старото, божието и човешкото, живото и мъртвото,  коментира основните трудови дейности в определена среда, но и отношенията с предците, мъртвите, другите, като произвежда фабули за абруптни преходи от едното към другото.

Като време за вписване в целостта на света мистерийният празник може да развие и космогонични теми, както внушава това за кукерството Валерия Фол в "Кукерът без  маска". Въпросът е дали подобни теми остават на равнището на образите, или се засягат и съдържателно. За да се каже това, е нужно да се вчетем в "текста" на определено реално празнуване. Защото описаният тип на т.нар. общностна мистерия се разминава с  конкретните реализации.  Един празник може да бъде мистериален по вид, но не и по функция. Такъв е и случаят с  Градските Дионисии в Атина.

Подхождайки типологично към Кукерските игри на Сирни понеделник като към мистериален празник, разполагаме с богат материал за сравнение - и жив, можем да се обърнем към различни варианти на кукерство, а и към подобни празнувания като нестинарството. Разполагаме и с "мъртъв" материал за сравнение, ако се вчетем в изворите за древните Дионисови празници, някои от които са с изразен мистериален характер, и вземем предвид елементи от други мистериални празници в елинския ареал.

Елинското пространство познава най-малко пет Дионисови празника. Четири от тях са атински - празнуваният с процесия на Ленеите и Антестериите в Атина бог на виното, празнуваният с жертва на козел и процесия с фалос селски Дионис и Дионис Елеутереус, който идва в града с голяма процесия от север по време на честваните през април Градски Дионисии, когато се уреждат театрални състезания. Петият Дионисов празник, в дорийски и еолийски области, т.нар. Агрионии е на менадите, жени, които напускат градските пространства и се отдават на буйно тайнство с канибалски фантазии и изстъпления, които са ни познати най-вече от Еврипидовите "Вакханки".

Именно за празника на този Дионис се смята, че е най-близък до предполаганите тракийски празници, които лежат в основата на кукерството. За съжаление за Агриониите разполагаме по-скоро с литературни отколкото с етнографски сведения. Но тъй като между тях и атинските Ленеи очевидно има връзка и разполагаме със сведения с етнографска стойност за Ленеите и свързаните с тях Антестерии, сравнението на тези два атински празника с кукерството може да помогне за по-сигурното очертаване на типологическата рамка на коментираното мистериално празнуване.  

Ще обърна внимание на отделни мотиви от сценария на Кукерските игри, които допускат паралел с атинските Ленеи и Антестерии. Що се отнася до покриването с кожи и животински гугли, както и до тирса и кожения или дървения фалос, които се откриват и при кукерите, и при Дионисовите спътници, паралелите говорят за сигурно типологическо сродство. Въпросът е какъв е характерът на това смесване на човешко и животинско в двата празника. Такава ли е функцията на идващите по време на празника чудовищни предци, иначе вредителни духове, които обикалят къщите, да осигурят парадоксално доброто на плодородието и плодовитостта?  Дали разполагаме с паралел за това в атинските Антестерии, по време на които се посрещат и прогонват такива духове, като същевременно се мажат врати с вар и се дъвче бял трън за прочистване?

Друг възможен паралел е между порастващото бебе от кошницата на бабата, което иска жена, в Кукерското представление и тайнството пред бога с маска в храма на Дионис, извършвано от царицата (basilinna) на Антестериите, когато богът оживява и пожелава жена, както предполага В.Буркерт (W.Burkert. Griechische Religion, 1977). Очевидно и на двете места става дума за свещена сватба, независмо че в Антестериите тя е мистериен акт, докато в Кукерските игри това е като че ли профанно снижена. Друг сравним елемент е подскачането и клатенето на кукерите. Откриваме го изпълнявано по подобен начин на третия ден на Антестериите като клатeнe, люлеене и издигане високо (т.нар. aiora) с очистителна цел.

Не по-малко моменти от Кукерските игри намират сигурен паралел в други древни атински празници с мистериен характер. Такъв е случаят с кошницата на бабата, която носи в нея бебе.  Несъмнено той може да се свърже с т.нар. cista mystica, каквато откриване на празникa Арефории в Атина - две атински момичета, преживели цяла година на Акропола, отнасят нещо в кошница в място, посветено на Афродита. Знаем по един мит, че това е детето змей Ерихтоний. Дете, фалос или друго, отнасяното е тайно и не бива да се гледа.

Добър паралел с кукерството откриваме и в атинските Буфонии, силно театрализирания празник на принасянето нa бича жертва, в чийто край убитият бик  се възстановява, като кожата му се опъва на скеле пред едно рало. Имаме пред очи остатък от древна земеделска мистерия очевидно сродна с нашето кукерство. По подобен начин можем да привлечем и атинските Кронии, празника на обърнатите стойности, на който между другото освободените от всекидневната си тегоба роби обикалят с шум и викове града.

Голяма част от тези паралели са установени и коментирани. Първата задача е те да се съберат и да се реконструира сценарият на общия тип мистериално празнуване, около който се въртят и игрите по нашите земи, и древните елински празници. При което не бива да се забравя, че типът е идеално положение, което не е реализирано пълно в никое конкретно празнуване. Сценарият гола схема е проявен и като един вид история, която се върти около зачеване, раждане, сватба, стълкновение с противници, посвещаване във важни действия от божества и смърт. Същият сценарий може да се открие и в текстовете на "Веда Словена".

Втората задача е да се формулира разликата между елинските празници и съвременните фолклорни празнувания като кукерството и нестинарството. Докато елинските празници принадлежат на цикъл от празнувания с развита йерархия, фолклорните празнувания с театрален характер са битовизирани и отворени към съвременното селско битие. По парадоксален начин те пазят първичния си празничен синкретизъм - като неразличаването на божество, герой и жрец и струпването на всички възможни празнични функции в материята на един празник.

Кукерските игри се държат като изключителен и единствен празник. Докато в системата на атинските празници, иначе в същият сценарий, са ясно противопоставени празнуването с тайнство, което се грижи за старите земеделски общности и семейството, и новите календарни празници без тайнство, чиято основна грижа е поддържането на една или друга обществена голяма общност. Тази циклизация е усилила мистерийния елемент в празнуването с тайнство и го е превърнала в мистерия и на свой ред е откъснала театралния момент от тайнството и го е превърнала в театър в големия календарен празник. Така кошницата на празника Арефории е трябвало да бъде покрита и затворена за погледа, а, от друга страна, театралната среда на фолклорното общуване, влязло в обществения календарен празник,  е станала статична и се е разделила на възприемаща публика и играеща трупа.

Атическият театър и драма не възникват пряко от Дионисовото празнуване, а от неговия материал и от определени условия на празнично циклизиране, на йерархия от селско и градско празнуване. На стария селски празник се изявяват малките традиционни общности в една мистерия на сродяване на човешката група с природната стихия. Тази мистерия не различава участници и публика и в нейния сценарий трагедията на убития от неговите съселяни Икарий не се разбира драматично на две нива като нещо отнасящо се и за отделния човек, и за голямата общност на гражданите на полиса. Историята не се усложнява от допълнителен смисъл. Грижата да остава винаги една и съща я слива със самото празнуване, което е действителният й текст, докато тя му служи само като поддържаща го схема. Подобен е случаят и с кукерският сценарий.

На новия празник на Дионис в Атина плацовете на публиката и на представянето са разделени. Което не е без връзка с факта, че представяното се отнася двойно до някакво важно минало, но и до едно настояще. Представяното на сцената е празнично и извънвременно, но по особен начин и тукашно, и сегашно. И в двата си жанра на трагедия и комедия атическата драма е словесен механизъм за осъществяване на компромиси. Преди всичко между един селски народ, който живее в малки общности и няма друга грижа освен изхранването и добрите отношения с предците и отвъдните сили, и една вече градска общност, която има проблеми с вътрешното си консолидиране. Като стария фолклорен празник драмата се занимава с вграждането на човешката среда в цялостта на света, но по-голямата й грижа са отношенията на човека с неговото общество. Тя вече разполага с, така да се каже, сетиво за различаване на едното от другото.

В този смисъл неразличаването на старо и ново и оставането при сценария, който маркира само екземплярното време на ритуала и не се отнася към някакво настояще, не води до драма. Драмата в Атина е породена от разслояването на времена и гледни точки. Тя е революционно, а не еволюционно явление и в този смисъл не може да се твърди, че е възникнала от Дионисовите празници. Атическата драма е типична проява на започващата в древната Атина "модерна" култура. 

От типологическа гледна точка между театралните представления на Градските Дионисии и на Антестериите има подобно отстояние, каквото откриваме между градската театрална култура и Кукерските игри в съвременна България. Голямата разлика е, че те не са в действителни отношения помежду си, не си влияят взаимно и не са елементи на единен празничен цикъл, както това е станало и външно, но и вътрешно в атическия театър с развиването на т.нар. сатировска драма. Освен ако не сметнем, че театралните творби на Йордан Радичков не са по някакъв начин документ за резултата от подобно взимодействие между народната и градската култура в съвременна България.



ADMIN СЪОБЩЕНИЕ: 
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА ОТ СПАМ  И СИГУРНОСТТА НА САЙТА АВТОМАТИЧНО  ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИВАНИ КОМЕНТАРИ, КОИТО НЕ ПОСОЧВАТ РЕАЛЕН E-MAIL.



Коментари по темата
Скъпи Лели.Моята реплика има предвид методологическата инвазия на Борислав, с опита му да бъде поставена на място хуманитаристиката.
Ръсел го направи елегантно, но явно недостатъчно. Ето опита на М.Фуко:

Мишел Фуко ДУМИТЕ И НЕЩАТА

УВОД
Идеята за раждането на тази книга се корени в един текст на Борхес. В смеха, който при неговото четене разтърсва всички привички на мисълта — на нашата по възраст и география мисъл, — като разклаща всички подредени повърхности и всички плоскости, които нравят разбираемо за нас гъмжилото от човешки същества, разлюлявайки и нарушавайки за дълго време спокойствието на нашата хилядолетна практика на Същото и на Другото. В този текст се цитира „една китайска енциклопедия", в която е написано, че „животните се разделят на: а) принадлежащи на императора, б) балсамирани, в) опитомени, г) прасенца сукалчета, д) сирени, е) животни от басните, ж) скитащи кучета, з) включени в настоящата класификация, и) такива, които се държат като обезумели, к) неизброими, л) нарисувани с тънка четчица от камилска въл¬на, м) други, н) глупави, о) такива, които отдалеч изглеждат като мушици". Слисани от тази таксономия, това, до което достигаме веднага и което благодарение на баснята ни се представя като екзотично очарование на едно друго мислене, е всъщност границата към нашето мислене: съвършената невъзможност да мислим така...
...Уродливостта, която Борхес показва в своето изброяване, се изразява, напротив, в това, че самото общо пространство на срещите се оказва разрушено. Това, което е невъзможно, не е съседството на нещата, а самото място, където те биха могли да се намират в съседство. Къде биха могли да се срещнат животните „и) .. . които се държат като обезумели, к) неизброими, л) нарисувани с тънка четчица от камилска вълна" освен в невеществения глас, който произнася тяхното изброяване, освен върху страницата, на която той е записан? Къде биха могли те да се съпоставят освен в нелокалността на езика? Но разполагайки ги, той винаги разкрива едно немислимо пространство. Централната категория на животните, „включени в настоящата класификация", показва ясно чрез експлицитното позоваване на известните парадокси, че никога не ще можем да дефинираме някакво устойчиво съотношение на съдържимото и това, което го съдържа, относно всяко едно от тези множества и това, което ги обхваща: нима ако всички класифицирани животни се намират без изключение в една от клетките на тази класификация, всички други не се намират в нея? А какво пространство от своя страна обхваща тази клетка? Абсурдът разрушава ,;и"-то, на изброяването, като поразява със знака на невъзможността „в"-то, където се разпределят изброяваните неща. "
Та това е, драги ми Бориславе за "science" :-)
Тема № - 32 Коментар № - 3098 Дмитрий Варзоновцев - 2010-10-18 18:42:51
Записки на студент или вече не студент по тема, която не познава добре:

“Проблемът идва от там, че считаме, че можем да построим множество въз основата на всяко свойство.
Предикатите не дефинират множества.
A отделят в едно вече съществуващо множество елементите, които притежават дадено свойство.

Изглежда въвеждането на хуманитаристиката ... спасява, прави възможна ... среща извън строгите ... парадигми.

Какво да правим със строгите парадигми? Да бъдем строги с тях както са те с нас. Ако не вършат работа да напишем поема за тях за да ги омекотим и да не забравяме, че хуманитаристиката спасява.“

Дмитрий, това отново е в рамките на шегата.
Благодаря, че изясни въпроса за логическия парадокс формулиран от Ръсел. Всеки път като видя някакъв логически парадокс се опитвам да не забравя, че хората сме творчески същества дори пред един логически парадокс.
Тема № - 32 Коментар № - 3097 Анета де ла Мар - 2010-10-18 16:45:52
Уважаеми Анита и Леля, съжалявам.Явно метафорите ми подвеждат с неяснота си. Моите искрени извинения.
Но става дума за един логически парадокс, формулиран от Ръсел, един от основоположниците на втория позитивизъм заедно с Витгенщайн.
За да се избегне абсурда при отговора на въпрос-кой бръсне бръснаРЯ в селото, където едните се бръснат сами, а другие ги бръсне ИМЕННО ТОЗИ СЪЩИЯТ БРЪСНАР,РЪСЕЛ ВЪВЕЖДА "ТИП реалност", с други думи извежда бръснача от това селище и го оставя насаме да решава, кой вид бръснене да избере, там в другото селище има друг бръснач и парадоксът се решава.
Много простичко излагам тези тогава сложни проблеми с множеста и техните отношения.
Вашият разговор за науката почти е ...този парадокс. Кой е учен в селото, където всички са учените. Но едните могат само да изследват емпирически, а другите само разбират изследваното от другите. Изглежда въвеждането на хуманитаристиката ги спасява, прави възможна тяхната среща извън строгите им парадигми.
Но ето "по-правилното" предаване на същия парадокс за множествата на Ръсел
-Парадоксът на Ръсел може да бъде изразен така „Нека вземем множеството от множествата, които не принадлежат на себе си. Принадлежи ли то на себе си?“. Или нека имаме , то тогава . Ако отговорим с „да“ на горния въпрос, ще получим, че тъй като по дефиниция елементите на това множество не принадлежат на себе си, те не принадлежат и на множеството, в което са, т. е. имаме противоречие. А ако отговорим с „не“ на същия въпрос, имаме свойството A да принадлежи на себе си и отново изпадаме в противоречие.

Парадоксът показва, че наивната теория на множествата в смисъла на Кантор е противоречива теория. Проблемът идва от там, че считаме, че можем да построим множество въз основата на всяко свойство. Така някои от тези свойства (и това именно е случаят в парадокса на Ръсел) генерират нестабилни самопрепращащи се цикли и съответно би трябвало те да бъдат изключени.

Решения Първото решение е теорията на типовете на Ръсел, според която множествата са с йерархични типове. Дадено множество може да съдържа само обекти стриктно по-малки от него самото. По този начин парадоксът на Ръсел просто не може да бъде конструиран.

Второто решение се състои в ограничаване на принципа за формиране на множества [1]: предикатите не дефинират множества, а отделят в едно вече съществуващо множество елементите, които притежават дадено свойство.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D1%8A%D1%81%D0%B5%D0%BB


Тема № - 32 Коментар № - 3095 Дмитрий Варзоновцев - 2010-10-18 08:51:45
Дмитрий,
За да разберем каква "наука" правим или не правим, трябва да разберем кой от нас как се бръсне, а за да стане това е много наложително да си разказваме подробно за процеса и резултатите на бръсненето.
Като ми казваш просто и само, че се бръснеш "като Витгенщайн" или "като Ръсел", аз нищо не разбирам, защото не мога да знам ти как ги разбираш, не съм в ума и душата ти, не мога и да гадая. Не е сериозно да мислиш, че аз разбирам точно като тебе. Не мога, точно заради това, че "има разни учени, които живеят в различни селища и се бръснат ...както си искат", независимо че си лепкат етикети "като еди кой си". Бих добавила - не само, че живеят в различни селища, ами и всеки си е по своему луд ;-).
Ти ми кажи как го правиш, пък нека аз си реша за себе си какви етикети да ти лепна, когато, дано, протече и у мен процес на разбиране за твоето бръснене.

Анета,
Да, santouri трябва да се напише, за да изкара Гугъла нещо. Гърците произнасят „nt” като „нд” или „д”.
Много ми хареса маримбата! :-) Прилича ми на дървен орган с тия тръби отдолу – чуден звук!

Следваща (последна) порция Арети.

Специално за Веси, за да види коледните украсени корабчета в декора към изпълнението на тази малоазийска песен „Дзиваери” (Сапфир). И корабчето да я доведе безопасно обратно тук при нас, и нея - и всички! Хайде, затъжихме се!
Това пак е тъжна песен - за емигранти и бежанци. Пеенето на Арети тук е много „византийско”, бих казала в стил „Ефрем Сирин” (Сириецът) ІV в., а не „Йоан Кукузел” от ХІV в.
Името на скъпоценния камък сапфир е старогръцко, после (дали в средногръцки?) се променя на „зафири”, турците го потурчват на „дзиваери” и гърците си заемат потурчената собствена заемка. Има твърде много такива гръцки заемки в турския, които пак са се върнали в гръцкия.
http://www.youtube.com/watch?v=lj_YdBJyHiw

Арменска традиционна песен „Хала, хала”, Арети заедно с артисти от арменски произход, изпълняващи етно-джаз. Тук, обаче, си пеят и танцуват почти съвсем по традиционному. Точно така си представям Дионисовите хорове (музико-песно-танци) след Еврипид насетне, включително ритуалните в древна Тракия, защото и днес в българската тракийска музика има такава в съвсем същия стил, включително и музикалните органи. Ако пееха на български, щях да кажа, че песента е българска. По същия начин можеше да е и турска.
За приликите (еднаквостта) между българската, турската и гръцка музика в региона на Тракия, както и на тракийската с понтийската и арменската, сигурно ще пиша в големия текст. Тук само слагам провокация.
http://www.youtube.com/watch?v=CBPkKhe0Euo&feature=related

И за последно, още една изненада. Традиционна понтийска народна песен, „Четиридесет червени ябълки” (Seranta mila kokkina). Звучи като да е на турски език, но не е. Понтийският гръцки, казват, бил запазил най-архаични черти, дори не от византийския, ами от старогръцкия. Чела съм, че имал много остатъци от йонийски старогръцки. И сигурно е вярно, защото аз византийския го познавам на звучене (слушала съм много литургии) и го разбирам доста прилично, а този е много труден за схващане при слушане. Чак като прочетох текста на песента, разбрах че е наистина е на някакъв странен гръцки, и че няма турски думи.
http://www.youtube.com/watch?v=6JXU-9xrtZU

Тема № - 32 Коментар № - 3094 Росица Гичева - 2010-10-18 04:57:51
Опасявам се, че изследването за мъжете, които се бръснат или не, изглежда доста мъжко изследване.
А какво става с жените от онова село - ходят на фризьор или обичат мъже с наболи бради?
Това е в рамките на шегата. Прощавай, Дима.
Тема № - 32 Коментар № - 3093 Aneta de la Mar - 2010-10-18 00:02:05
Ужасни са ми грешките. Вместо Витгенщайн...
Но за индексите на Ръсел важен е неговият парадокс.
В едно село има хора които се бръснат сами, а има и тези, които отиват на бръснаря. Но на някой учен му хрумна идея да определи точно, кой какъв е. Кой се бръсна сам, а кого -бръснарът. От цялата история изпадна самият бръснар. Кой го бръсне?
Та това е индексът, който спасява положението.
Просто има разни учени, които живеят в различни селища и се бръснат ...както си искат.
Тема № - 32 Коментар № - 3091 Дмитрий Варзоновцев - 2010-10-17 20:13:40
Изключително са интересни последните коментари.
Но остава подминат коментарът на Борислав. А той е-за какво става дума в тези възторжени експрессии? За науката - science- или , да речем, за спомените?
И къде е "хуманитаристиката" - в полето на строгата наука, или ...на спомените.
Не съм сигурен, че имам възможност да отговоря на тези тревожещи питания.
Но все пак.
Науката, така закована с латиницата и традицията изобщо не е близо. Тя е емпирическа. Каквото и да се подразбира "като" емпирическото.
Тук става дума за разбирането.
Споменатите опити "хуманитаристиката" да се легитимира като наука- science- създават много предизвикателства точно пред опитния характер на науката.
Борислав го обозначи с езиковите игри на Венгтеншейн.
Проблемът се снема с обикновената логическа операция-въвеждането на индекс, според Расъл.
Хуманитаристиката е друг тип наука..
А:-)?
Тема № - 32 Коментар № - 3090 Дмитрий Варзоновцев - 2010-10-17 19:47:55
Един паралел

Загледах се в инструмента, на който Арети така хубаво свири и акомпанира прекрасния глас, който има. Ако не се лъжа казва се santouri, но не знам в превод на български как се нарича. Този инструмент е от близкоизточна традиция – има го в Гърция, Мала Азия, Персия, Индия... Не знам толкова за него, само искам да кажа, че преди няколко седмици, когато и аз се вдъхнових като Роси и написах онзи разказ за пътуването и празника на тихоокеанското крайбрежие, най-популярният инструмент от селището Гуапи е маримбата. Маримбата е африкански инструмент много подобен по идея на santouri (и двата са ударни инструменти), но направен от дърво и затова звучи по друг, леко глух начин. Но не е така странен, ако се заслушате и си спомните за инструмента на Арети, santouri. Когато писах онзи разказ споменах, че в онова селище има невероятни музикални традиции, но не знаех как да обясня какво е маримба и не съм говорила за нея. Дошла е от Африка и все още я има в Африка, но тука на това място от континента, е успяла да запазила оригиналния си звук и форма а в същото време се е свързала с обогатената местна култура създавайки една вече призната традиция – на маримбата от тихоокеанското крайбрежие. Клипът, който предлагам, е от другото голямо селце на крайбрежието, но то и пейзажите от реката и джунглата са много подобни на това, което видях и описах за Гуапи.

http://www.youtube.com/watch?v=1zoGl6i8ypE

Роси, това, че човек няма музикално образование не е нещо, което е точно минус. Ако някой се интересува от музика, ако я обича, никаква диплома не се сравнява с това, което опознава живеейки с тази любов и слушайки, гледайки музикални изпълнения. За съжаление някои музиканти могат да се окажат така консервативни след толкова години работа в музикални академии, че понякога чуват по-малко със своя “култивиран слух“, отколкото един слушател, който е отворен за красотата и оригиналността на музиката и я намира такава няма значение на кое място на планетата е.
Тема № - 32 Коментар № - 3089 Aneta de la Mar - 2010-10-17 19:30:27
Вдъхновението дебне от всеки ъгъл и никой не знае кога и къде ще го срещне.
Роси се вдъхнови! Това е чудесно!
Темата за празника е сякаш тема, която предразполага за такива неща.
Тема № - 32 Коментар № - 3088 Aneta de la Mar - 2010-10-17 18:08:49
Благодаря на професор Богданов, на Анета, на Борислав, че са харесали написаното, че са ми повярвали без списък с аргументи, и че се разбираме докосващо. Развълнувахте ме.

Много съм горда, че противната и на мен чалга не е успяла да заглуши другото интересно и старо, което ми се привиждаше в предложеното изпълнение на Арети. Нарочно сложих това изпълнение първо, макар че имам списък с клипове без никаква чалга. Ще пусна и днес нещо, може би две – тъжни и с много болка, като повечето анатолийски гръцки неща.

Първото ще е приспивна песен. Много популярен вид песни в гръцка Мала Азия.
Изпълнена е от Арети, все още като детенце, в атинския театър от римската епоха, който и днес се използва за концерти:
http://www.youtube.com/watch?v=b7D3kNFlwHI&feature=related

„Ти, сън, който вземаш децата (хората), ела вземи и това тук, да ми го занесеш в градината с розите (гюлбахче), и пак да ми го върнеш. На-ни на-ни на-ни-на-ни детенцето ми да направи. Ела, ти, сън, вземи ми го, и сладко ми го приспи.”

Песента е тъжна, защото не е ясно за сън или смърт става въпрос, то всъщност никога не се и знае.

Реших да пусна и една песен от Смирна - обезлюден и опожарен гръцки град през 1922 г., по време на голямата малоазийска катастрофа за гърците - война с Турция, в която над 2 милиона бежанци се преселват в континентална Гърция (заселват ги основно в Северна Гърция, която е обезлюдена от избягалите българи - македонци и тракийци). Песента е от най-тъжните - за дете, което се мъчи да отплува от опожарения град и да избяга от клането. Описано е с метафори удавяне в буря, как тялото на детето става лодка, а кърпата му – платна, накрая то моли да не му пишат писма, защото не знае писмената и му се доплаква.

Този запис изглежда съвсем пресен, Арети вече е пораснала.
http://www.youtube.com/watch?v=Ze_AMsSghBs&feature=related

Професор Богданов, ще пиша за това, което пожелавате, макар че сигурно ще е дълго писане – нямам готова идея. Ще пиша не само защото ми е на сърце и го ровя вече много години, а и защото няма никаква опасност да пиша научно по тази тема – за огромно мое съжаление нямам специално музикално образование и каквото схващам го дължа на музикалното ми семейство и природно добрия слух. Вероятно няма да пиша точно за чалгата (никак не ми се иска, много ми е противна), а по-скоро за някои предполагаеми остатъци от антична балканско-малоазийска музика, които ми се струва че забелязвам в съвременната традиционна музика на Балканите и Мала Азия.

За да върна дискусията към темата, ще пусна и клипчета за едни по-непознати кукери, които не може да не са и български, а много вероятно са с тракийски и старогръцки произход - македонски кукери от Науса (на български Негуш). Градът е в днешна гръцка Македония, област Иматия; населението по преброяванията преди Балканските войни е било гръцко, българско и аромънско (влашко). За власите, сигурно всички знаете, че има хипотези, че са елинизирано или романизирано тракийско население. Тези кукери носят имената „йеницери” (еничари) и „булес” (були, булки – това са мъжете, преоблечени изцяло като жени). Не съм им изучила ритуала и не знам какво точно правят. Има "баба" с кукла в кошница и хурка. Интересни са маските им – съвсем като старогръцките театрални маски, за разлика от тракийските и малоазийски кукери с кожи по лицата и чанове по тялото.

Ритуален танц Papadia –
http://www.youtube.com/watch?v=da6JjNyZKZQ&feature=related

Клипче-резюме на различни моменти от ритуала –
http://www.youtube.com/watch?v=wVRhNKeD6ZY&feature=related

Тема № - 32 Коментар № - 3086 Росица Гичева - 2010-10-17 05:13:51
5  6  7  8  9  10  11  12  13  14 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 МАКСИМАЛНА СТЕПЕН НА БОЛКА
Коментари: 0 Прочитания: 115923

 545 дни на галерия "УниАрт"
Коментари: 1 Прочитания: 128125

 Как беше създадена специалност Архитектура в НБУ
Коментари: 5 Прочитания: 20140

 ДЕМОКРАЦИЯТА И НОВИТЕ „ЛЕВИ“ И „ДЕСНИ“ НЕЛИБЕРАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Коментари: 1 Прочитания: 32723

 Художници и тирани. Есе за Кристо
Коментари: 17 Прочитания: 134331

 ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ С КАКВОТО БЯХМЕ…
Коментари: 79 Прочитания: 94298

 БАВНАТА СМЪРТ НА УНИВЕРСИТЕТА
Коментари: 22 Прочитания: 29084

 Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени
Коментари: 0 Прочитания: 17777

 Икономиката на България през последните 25 години: преструктуриране и приватизация
Коментари: 21 Прочитания: 180861

 ЗАКОНЪТ, ПРЕХОДЪТ, КАКВО СЕ СЛУЧИ И КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Коментари: 19 Прочитания: 60772

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA