БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ 1
РАЗБИРАНЕ И
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

ФОРУМ 2
ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО


СЕМИНАР

РАЗБИРАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ  

ЗА СЕТИВАТА И НАШИЯ СВЯТ - втори преправен вариант. Богдан Богданов

Нашите сетива са, разбира се, повече, но тези, които имат утвърдени имена са пет – зрение, слух, обоняние, осезание и вкус. Животът започва с вкуса и осезанието, които са и сродни помежду си, защото вкусът е вътрешното, а осезанието е външното осезание. Към тях двете като друг тип осезание се добавя обонянието. Тези три сетива – вкусът, осезанието и обонянието, са по-нисшето в нашата сетивност, за която по-висшето са зрението и слухът. Ако трябва да характеризираме човешки свят посредством сетивата, той е в основата си зрително-слухов. Но не случайно казвам “ако трябва”. Гледан по-конкретно, нашият свят не е определен само от тези две сетива.

Самото сетивно е първата едра фаза в градежа на нашия свят, ако мислим за него като за парадигмено положение, Но, така или иначе, в неговия градеж има и втора фаза на намеса на рационално словесното. Ако на това се гледа в по-реален план, трябва да се признае, че в човешката среда никъде няма чисто сетивно. Сетивното и рационалното са непременно заедно. Което свързване на едното с другото веднага става, когато подрастващите започнат да си служат с реч. Затова и не е странно, че имената за телесните сетивни органи в нашата реч се объркват и смесват синонимно с познавателните действия, осъществявани от тях.

Понеже тези действия като имена са отглаголни съществителни, тъкмо затова речта смесва едното и другото и някои от сетивата са наречени с отглаголни съществителни от корените на стари думи - зрението, обонянието и осезанието. Вследствие на което основните действия на зрението се назовават с по-редови отглаголни съществителни като виждането и гледането. Докато обонянието и осезанието не са се свързали строго с такива думи, защото техните действия не са толкова важни в човешката среда, а и тези действия се изразяват и с други думи, които не са непременно отглаголни съществителни.

Знаем добре, че човешкото сетиво с предимство е зрението. Оттук и многото отглаголни съществителни, които изразяват неговото ползване. Така е и поради други причини, но и защото човешкото живеене става в среда-посредник към останалия по-голям свят. Тази среда-посредник е изпълнена с неща, инструменти, уреди и изградени места за виждане, които постоянно се изправят пред нашия колебаещ се между близкото и по-далечното поглед и към които ние реферираме. Зрението и неговите действия са conditio sina qua non в това рефериране. Т.е. зрението и неговите действия са безусловно необходими, за да се живее по човешки. Същото може да се каже и по друг начин. Да се живее по човешки означава да се съществува в свят налице, който се ползва и който е нещо външно, светло и видимо в обхват, възприемано от всички, които виждат и гледат.

Този свят се дели на тукашен и на намиращ се другаде там, което също може и да се вижда, но за чието виждане е нужно и да се отиде там, но и в такова там, което е и в друго време и на друго място. Но това води и до друго, че този свят сега, може да се представя словесно, но и може и да се прави и доправя словесно по подобен начин, както се прави и доправя тукашният свят на човешката среда. Което повдига и въпроса дали онова, което виждаме и гледаме, е едно и също. Да, то е едно и също като външно, което се вижда, но при всеки от нас то е и пулсиращо с различен обхват и различна детайлност в зависимост от състоянието на зрението и използваните помощни средства от този, който вижда.

Въпросът продължава в още едно питанe. То е дали сетивата като употреба са сами по себе си и всяко върши своята работа отделно. Аз вече отговорих с “не” на този въпрос. Работите, които вършат сетивата ни, са свързани. Което свързване не е едно и също. Действията на някои наши сетива са свързани повече. В човешката среда по-силно свързани са виждането и чуването. Ние сме виждащи и чуващи същества, които разчитат на тази връзка. Останалите три сетива – обонянието, осезанието и вкусът, те и техните работи, са като помощни и добавени. Те са по-силни при определени животни и при недъгавите хора, които, понеже не виждат или не чуват, са ги развили повече и се опират основно на тях. В това е и следващият въпрос.

При тези хора какво изявено при другите хора се замества? Личното продуциране на виждан и чуван свят, който протича и който освен свят е и реалност. Без такъв свят-реалност човешкото същество не може. Но, като казвам “човешко същество”, имам предвид и отделният човек, който вижда и чува, и многото заедности, в които всеки участва и които налагат на всеки виждащ и чуващ определени норми на виждане и чуване. Т.е. вижда и чува отделният човек, но поради речта и работата на мозъка, той вижда и чува през не малкия брой коефициенти, които му налагат заедностите, в които той участва. А тези заедности му налагат голям брой възрастови и културни особености.

Лесно е да го кажем, но е трудно да отделим едното от другото, защото и двете стъпват на макар и подвижните, но иначе генерални особености на самия човешки вид homo sapiens sapiens. Каквото и да правим, докато съществува видът, към който принадлежим, нашият свят-реалност ще бъде и константността, която се вижда и чува, но която е същевременно и протичаща, и променяща се. Но както вече казах, и за всеки от нас, и за всички заедно, този наш свят не е чисто сетивен, а е проникнат и от нашата реч-памет, в която именно са заложени социалните и културните заедности, с които сме свързани.

Оттук следва и тази негова особеност, че човешкият свят-реалност не е само тук и сега и не е само непосредствено даден. Той е и нещо опосредено, съществувало и в миналото, а можещо да се случи и в бъдещето. А това свързване между сетивното и рационалното е повлияло за осъществяването на разчленяванията и свързванията вътре в сетивното, за това зрението и слухът да станат по-висши сетива, а и да се свържат помежду си зрението и слухът и да легнат в основата на човешкия виждан и чуван свят.

Обаче е едно да се изкаже парадигмата-клас, че нашите сетива са пет, а друго да се разбере, че светът, който възприемаме, се прави основно от действията на две от тези сетива, че светът ни е и виждан и чуван, и променящ се и протичащ, и насочван от лично и социално рационално, а и правен от нас променлив и зависим от многото заедности, в които участваме. Което означава и това, че светът ни е и общ и обективно даден, но и никога не е такъв, какъвто е за другите.  Оттук и толкова многото спорове кой е нашият общ свят.


Без да е неизвестно на хуманитарната наука за човешкото, това е на практика неизвестно и не се прилага, особено когато се анализират текстове и се говори за едни или други реални протичания в човешката среда. Кое именно? Че едно са понятията, т.е. трайното, което занимава науката, а друго са реалните свързвания помежду им, което става при разбирането на техните проявления. Тези проявления са протичащи, понадлежащи на промяна и са и преобразувания в друго.

Именно поради тази двойност на отделното и заедното, която не се разбира, се е достигнало и до голямото разделение между науката и изкуството и по-точно до това, че науките се занимават с когнитивните положения, които са еднозначни и са винаги това, което казват за тях думите или понятията, към които сме привикнали, а изкуствата представят техните по-реални жизнени проявления.

За съжаление се спира до тук, а би трябвало да се продължава и да се осъзнава, че в тези техни реални проявления когнитивните положения и понятията са свързани по повече заедно. В тези свързвания, които не са буквално отражение на реалния живот, животът един вид се моделира. Което означава, че в тях той е и такъв, какъвто е, но е и какъвто би трябвало да бъде. Това положение в реално висока степен е осъзнато и представено във възгледа, че приложените в жизнената среда когнитивни положения и понятия са подвижни знакови образувания.

Това, което казвам, е увод към втората част на бъдеща книга, посветена на т.нар. протичане. Този увод преминава в няколко глави, озаглавени с правеното предимно от една сетиво. Защото не без основание се казва, че когато гледаме един филм, гледаме, когато слушаме музика, слушаме, и когато четем, четем, а и когато мислим, мислим. Същевременно никое от тези протичания не е само по себе си, без да е свързано и с друго и никога и свързано с друго, не е само това, което казва за него думата, с която го наричаме, без да е и произвеждане на особен свят-реалност, необходим в този случай и на отделния човек, но и на една или друга заедност, закодирана в словесния акт на правеното от този човек.

Защо съм се заел с тази гледна точка на протичането? И за да превърна това редово отглаголно име и в понятие, както съм обещал в уводните думи към книгата, но и за да коригирам упоритата грешка и в анализите, правени и от учените хуманитаристи, а и от всеки, който анализира каквото и да е със средствата на всекидневното казване. Е, нека това да не е грешка, а да е дълготраен лош навик. Но тази грешка е объркването между когнитивните инструменти, с които си служим, и реалните неща, които разглеждаме чрез тези инструменти. Когнитивните инструменти, в тях влизат и т.нар. понятия, са нещо еднозначно, но тази тяхна еднозначност не е истината за самите неща, за узнаването на която те са употребени.

В реалните неща тези когнитивни инструменти се преплитат в подвижни знакови ситуации, които Пърс отдавна е означил с думата семиозис. Така че и науката, и редовото говорене смятат за истина еднозначността на когнитивните инструменти и обикновено спират до тяхното назоваване, а динамичната истина за съществуването на реалните неща е семиозисна, подвижна и многозначна. Но е редно да се каже и защо става това объркване и от какво то е оправдано.

Оправдава го положението, че и когато се описва семиозисната природа на съществуването на отделното нещо, и тогава неговото по-пълно описване е само приближение към неговото действително положение. Това по-пълно описване не го отразява, а го моделира, т.е. променя действителното му реално състояние. Каквото и да се прави, колкото и строг да е един метод, той е приложен в говорене и значи в моделиране. Дори да се добави формула с числа и букви, а и чертеж, моделирането, а това означава и човешкото мислене, са речеви намеси, които правят и това неистинно, че осъществяват речево поне това наше желание обсъжданото нещо да бъде по-обособено отколкото е в по-реален план.

Затова и казвам не “в реален”, а “ в по-реален план”. “В по-реален план” означава, че когато говорим за нещо, най-много можем да построим неговия по-реален модел, който обаче само се приближава до самото реално. Ние не правим  друго, а заместваме реалното със словесно моделно. Което не бива да се разбира в лошия смисъл, че на нас самото реално не ни е дадено и то е непознаваемо. Благодарение на речта, като удвояваме в нея реалното и реалността, ние и проектираме тяхната промяна, от която се нуждаем.

Затова и като кажем нещо накратко в по-еднозначния смисъл, който ни е нужен, продължаваме и казваме същото и по-надълго, за да направим този смисъл и по-многозначен, т.е. относително по-обхватно истинен. Затова и на свой ред някой, като каже нещо и по-надълго, се обажда и друг, който го коригира и продължава и нататък към още по-обхватна истина. Така правим, защото постъпваме социално. Истината постоянно ни напомня за нашата базова  социалност и ни влече към нея. И тъкмо поради това сме длъжни да приемем, че не само сме в света, но и че постоянно доправяме и преправяме този свят, с който разполагаме.   


Коментари по темата
Благодаря ви за всичко, Професоре и Учителю! Беседите и уроците с вас са безценни и няма да бъдат забравени!

Всеки човек има цел в този живот и в зависимост от възможностите и силите си, я постига повече или по-малко успешно. По пътя към целта среща хора, помагащи му да разбере нейния смисъл и ако има късмет среща истински Учители, които търпеливо го учат и напътстват. Проф. Богданов е един от тези Учители, разбиращи античността и съвремието и мъдро предаващи знанията си, за да бъдат те разбрани.

Трудно е да се пише в минало време за човек, който по примера на античните философи, е посветил земния си живот за просвещение на останалите и е направил всичко в името на това. Но не е ли това смисълът на нашето съществуване, ако имаме време да го осъзнаем в един материален свят?

Създаването на Нов български университет, и най-вече неговото постепенно развитие и утвърждаване като институция в страната и извън нея, е проектът, който вече 25 години съществува благодарение на проф. Богданов. Наистина важното е, това да не се изоставя (не би одобрил този вариант със сигурност), а да се продължава бъдещото развиване на университета. Разбира се, аз бих предпочела това да е правено в духа на визията и прогностичността на проф. Богданов, тъй като неведнъж е доказвал, че макар и нови за България, неговите идеи са успешни и са съизмерими с развитието на останалите университети в света.

Само си припомнете как изглеждаше през 90-те години да има степен „бакалавър“ и „магистър“ или когато в НБУ за първи път в България бе въведена кредитната система, за да има съпоставимост на курсовете в страната с тези в други държави. Или още преди ерата на интернет да има радиолекции, а след това и новаторското за страната дистанционно и електронно обучение. А въвеждането на нови програми и дисциплини, и в същото време запазване преподаването на традиционните за един университет науки. И най-вече на обучението по български език, тъй като казват, че както владееш родния си език и литература, и култура, до това ниво достигаш и при изучаването на други езици и познаването на света.

Що се отнася до преводите на български език на антични автори и многобройните монографии, студии, статии и интервюта, то проф. Богдан Богданов наистина има още на какво да ни научи и предаде.

Така или иначе, земният път е краен и винаги остават недоизказани и ненаучени още уроци. Но трябва да се върви напред, така че да не пропускат възможностите за развитие на университета и наистина да бъде продължено и надградено направеното дотук от проф. Богданов.

Моите съболезнования на роднините, близките и истинските приятели на Професора, за които загубата е най-осезаема, както и на всички колеги, съпричастни на неговото дело.
Тема № - 169 Коментар № - 8335 Ирена Николова - 2016-08-08 17:51:45
Здравейте колеги,

За Нов български университет професор Богданов беше хъсът да се идва на работа – дали защото той може да те извика и да ти каже нещо, дали защото може просто да го срещнеш случайно, дали защото може да каже нещо на някой друг и той да ти го каже на теб. Професор Богданов е истинският цар, за който властта се изразяваше в това – да направи едни хора от по-слаби – по-силни. Това беше нашата благословия.

Моята благословия във Вселенски мащаб беше да ми се падне това да се занимавам с неговия сайт дълги години. Винаги ще съм благодарна и това ще е най-голямото нещо, което се е случило в живота ми. Ще направя всичко възможно – заедно с вас винаги да поддържаме живо това място – така както приятелите на Сократ разказват и преразказват онова, което се е случило в техните диалози.

Последното нещо, за което говорих с професор Богданов, беше за делението на реалност, свят и фон за цял свят. Знаете, реалността е смисълът, нещата, които протичат; светът е значението, постигнатите истини; фонът за цял свят обаче е онова, което позволява на един малък човек да зърне по-голямото общо, не спрялото значение, а движението му - безкрайното продължаване, безсмъртието. Фонът за цял свят е онова, което дава доказателството на простосмъртния човек, че е божествен, че неговият разум може да достига до по-големи неща, да бъде заедно, да разбира, да се променя, за да продължава и да се включва, да се свързва, не просто в един кратък живот, а в целия дълъг живот на Вселената. Затова тези дни, единственото, за което мисля, е, че понятието за духовно при професор Богданов е свързано с биологичното – „Това, което наистина няма общо с биологичното промъкване през различни видове и цялости, е лесната страна на човешката духовност – тази, за която се мисли, че е в твърдите идеи, принципи и стабилни символи, в радикализма на кратките казвания с ясни предикати-крайни истинни положения. Докато другата духовност, която ценя и която смятам, че е проявена в авантюрата на човешкия живот, тя следва духа на комплексната биологическа оперативност, нееднородното компромисно навързване на повече в името на някакво надхвърляне.“

Това е най-важното, на което ме научи професор Богданов – да имам фон за цял свят, да зная, че любовта не е само това, което се е случило и закотвило веднъж завинаги така, както се закотвят понятията в отделните науки, да зная, че любовта, разбирането, животът - са висш пилотаж по проектиране и действане. Най-красивото в човешкия живот е, че истинското случване е в проектирането. Този принцип професор Богданов спазваше така, че откриваше в различни текстове местата, от които може да се разплете цялата нишка на смисъла, да се изтрият всички тъмни петна и това да ти послужи да си направиш модел за реалност в собствения живот.

Спомням си как само месец след като стартира първият форум – в началото на 2009 г., смених темата на дисертацията си – благодарение на което имах дълго време да се уча директно от него на разбиране. Това е най-правилното рисковано решение, което някога съм взимала. Не изпуснахме нито един миг. Обожавах дори моментите, в които люто се карахме.

Но, за фона за цял свят – той е, когато можеш да разбереш, че всичко продължава повече от един човешки живот. Сигурна съм, че и ние с професор Богданов, именно поради това ще бъдем като онези отделни случаи в старогръцката литература, неясни за интерпретаторите, в които, онези, които достигнали до реката на забравата, трябвало да пият от нея, и пиели – но все така продължавали да помнят.

Имаме тази връзка, скъпи професор Богданов, имаме дългия разказ.
Тема № - 169 Коментар № - 8334 vesselina vassileva - 2016-08-07 20:04:24
Вечна и спокойна, и, ако това посилно за вселенската парадигма на Мъдростта, благодат да следва твоето тръгване от нас, Учителю!
Дълбоки съболезнования на роднините, близките, сърдечните приятели; на духовните съратници, на преподавателите и студентите, с които професор Богдан Богданов съграждаше, за да ни завещае, безценното си образователно, хуманитарно и гражданско дело.
Скърбя като човек, загубил духовен баща и водител през плитчините и ямите на житейския прагматизъм. Като за равен сред равни, изпреварил ни далеч по ерудиция и задълбаване в добрите посоки на тленното ни човешко бъдеще, истински ведър приятел.
Мисля, че най-добрата почит, разбиране и полезност, след скръбната загуба, която ни слетя, е - сайтът на тръгващия към отвъдни платонически беседи и перипатетични придвижвания професор Богданов да остане над небето на Нов български университет. Там има още много за внимателен прочит и „разцентрован” размисъл. С дъх на БогданБогдановска свободност и нова университас.
Останалото ни като текстове от Професора, през последните години правени пред „улисаните ни в своето” очи, още не е ясно и „по-популярно” отворено. Неговата, овладяна от нас, четивност, тъй си мисля, е вълшебното биле за европейски стандарт и национален авторитет за НБУ. В този смисъл съм напълно съгласен с колегата Борислав Георгиев и с всички, които знаят, колко лесно и „надменно” се прощаваме с традиции и начала в иначе богатия хуманитарен „двор” на България.
Тема № - 169 Коментар № - 8333 Dekarabah - 2016-08-07 13:57:44
Бог да го прости професор Богданов! Наистина ще ми липсва, въпреки че рядко си говорихме. Надявам се форумите в сайта да останат отворени. Разбира се, няма да е същото без Професора, но традицията трябва да се поддържа.
Тема № - 169 Коментар № - 8332 Борислав Георгиев - 2016-08-07 08:40:38
Скъпи колеги, поклонението пред нашия любим учител професор Богдан Богданов ще бъде на 9 август, вторник, от 16 часа в базиликата Света София! Душата е безсмъртна!
Тема № - 169 Коментар № - 8331 Vesselina Vassileva - 2016-08-06 12:15:26
С благодарност
за духовните светове, към които ни отваряхте вратите,
за различните сетива, които ни насърчавахте да развиваме,
за земните грижи в Нов български университет,
лек да Ви е пътят към небесата, Учителю!
Тема № - 169 Коментар № - 8330 Росица Гичева - 2016-08-06 11:27:34
Вторият ми коментар е върху втората мисловно и езиково обособена част на новото, уводно-постановъчно есе на професор Богданов; посветено и на познавателно когнитивното и понятийно възприемане-МОДЕЛИРАНЕ-правене, на нашите малки и по-големи /и общи/ светове.

Тези отдавнашни Богданови идеи, след 2000-ната година, спояват в едно, знаковите ми модели.

Пак ще разчленя неговите мисловно езикови разсъди, като се опирам на синтезирани постановки от есето. Дано стигне азбуката ми. Това доказва и висотата на синтезната аналитика, на наднаучно разговорната, есеистика на професор Богданов. Тя става база импретант и на моите ‘PsyDi’ модели; и ми подсказва да ги дооправям, в тяхната парадигмено протичаща свързаност.

Ето в какъв смисъл: (а) И буквените модели /вкл. и GPM/ са понятийни модели-абревиатури, т.е. за предимно ‘трайното’ в човека; но и друго- (б): ‘а друго/то/ са реалните свързвания помежду им’; (в), които са ‘техните проявления’; (г) тези проявления са протичащи; (д) ‘понадлежащи на промяна’; (е) ‘и са преобразувания в друго’; (ж) От ‘тази двойност на отделното и заедното’; и още – ‘именно когнитивни положения, които са еднозначни и са винаги това, което казват за тях думите и понятията, а изкуствата представят техните по-реални жизнени проявления’; (з) ‘та оттук се е достигнало до голямото деление между науката и изкуството’ (а и с откъснатост от живота).

Изводът е, (и) че в тези техни реални проявления и понятията са свързани по повече заедно’(и в GPM = ‘PRIS’- означаващо: предикати, роли; индивидност и статуси; и още + ‘CAN’ – когнитивен; афективнен и несъзнаван опит; оцелостявани моделно +/ от Ego) ; (й) и че ‘тези свързвания', че ‘тези когнитивни положения” (в GPM) – ‘не са буквално отражение на реалния живот на човека”.

Т.е. (м) ‘животът се моделира’ (в случая, не само чрез ‘PRIS’-‘Ego’- “CAN’ oт GPM-вж. по-горе), но и чрез безбройните индивидни себереализации-проявления (вкл. и чрез лично значими резултати (‘R int/ext’); било успешни или неуспешни; добри или лоши; според ситуативното обуславяне.
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

И друга значима теза е (н), че в това моделиране на живота на човека ‘той е и такъв какъвто е, но и какъвто трябва да бъде’. Напр. за моделираната универсална ‘Поведенческо дейностна структура – BAS = P N I + E M S, означаваща: Програмиране; Нормиране; Иновативност и Екзекутивност/ изпълнение; Метризaция/оценка и Стимулация/вкл. и заплащане с признание – имаме и този момент на проектиране ‘какво трябва да бъде’. Моделът ‘BAS’ привнася и рационалност в живота.

Сиреч, това е в синхрон с възгледа, че приложените (o) ‘когнитивни положения и понятия са ПОДВИЖНИ ЗНАКОВИ ОБРАЗУВАНИЯ’ /км/. Теза – в сила за всички наши 30-ина знакови модели.

И всичкото това – (п) ‘не е само това, което казва за него думата, с която го наричаме’ (вкл. в GPM и в BAS модел, вж. по-горе); и още (р) ‘без да е произвеждане на особен свят-реалност, необходим в този случай на отделния човек’. А и опит за констативно познание на пулсиращото обкръжение.

И друг когнитивен нюанс за – (с) ‘една или друга заедност, закодирана в словесния акт на правенето на този човек”. На неговите малки и по-големи светове. И особено същественото обобщение (т) – „В реалните неща тези когнитивни инструменти се преплитат в подвижни знакови ситуации, които Пърс отдавна е означил с думата семиозис’.

Общата гледна точка на Богдановата концепция за протичането, лекува болезнения ни навик, особено при нас структуралистите, а и при специалистите учени хуманитаристи, с грешния ‘усет,’ за еднозначност на когнитивните понятийни модели. И (у) – да не се спира ‘до тяхното назоваване’, защото те не са цялата истина за човека и неговия живот; освен добри или не добри познавателни ориентири; защото (ф) ‘динамичната истина за съществуване на реалните неща е семиозисна, подвижна и многозначна’; и (х) – самото моделиране е ‘приближаване’.

И съгласието ни (ц), че – ‘Дори да се добави формула с числа и букви, а и чертеж (също при GPM), моделирането, а това означава и човешкото мислене, са речеви намеси, които правят и това неистинно, че осъществяват речево...’да бъде по-обособено отколкото е в ПО-РЕАЛЕН ПЛАН’ /км/.

И (ч) ‘...когато говорим за нещо, най-много можем да построим неговия ПО-РЕАЛЕН МОДЕЛ /км/, който обаче само се приближава до самото реално’; (ш) ‘Ние не правим друго, а заместваме реалното словесно с моделно словесно’; (щ) ; ‘че не само сме в света, но и постоянно доправяме и преправяме този свят, с който разполагаме’.

Излишно е да казваме, че подобна моделност не винаги я правим ефективно; а често и неловко.

И статичните знакови модели (абревиатури на когнитивни конструкти), стават неистинни, ако не са в синхрон, с горната пулсираща, усетно-познавателна ‘АЗБУКА’ – от моментите на тяхното протичащо правене; до лъкатушните процеси на социално базисните им прочити; водещи до непрекъснатите им корекции; с приближване и отдалечаване; от и до самата жива; оцелостена и променящо-протичаща; семиозисна феноменология – на човешкото реално съществуване.

Ясно и разбираемо са изведени, базисни ориентири, за словесните и понятийни човеко-модели.
/На тези форумци, които сега и тепърва са в отпуск, от сърце желая хубава почивка ... ваш Искро/
Тема № - 169 Коментар № - 8328 Искро Косев - 2016-07-27 13:19:17
/Следващите словоблъсканици написах преди 8-ми юли. Драго ми е да ги изпроводя днес - 22-ри/

С интерес и задоволство прочетох двата варианта на есето „ЗА СЕТИВАТА И НАШИЯ/ ОБЩ /СВЯТ”. Силно есе. В името на нов заинтригуващ Богданов съборник. Посветен на вътре- и между-човешките протичания. Този път и като сумарно ‘противостоене’; дори и на свои разсъдни проникновения; вкл. и ’срещу’ моите, тотално статични, спряни структуралистки нагласи; за емперично възвеждане на също пулсиращи, но и дискретно /Di/ разпокъсани ... буквено-знакови модели ( PsyDi/pers).

/Сред тези структуралистко дискретни модели е и чакания ни общ ‘Общ личностен модел- GPM’/.

Но двата подхода са не само взаимни отрицания. А главно, те са и взаимно неотделими. И взимно обуславящи се. До степен на един слят хибриден подход (динамично-статичен; процесуално-резултативен; недискретно-дискретен ‘Di’; синхронно-диахронен). Съграждан в случая МЪДРО, ЕСЕИСТИЧНО и ЕВРИСТИЧНО. Спасяващ частно научното ни човекознание – от гибелна изолация и самоцелна разчлененост; свързващ хуманитаристиките с живия живот; който е и контекстово цял.

Слятото наименоване е пак Богданово: ... „ПРОТИЧАЩА УЧЛЕНЕНОСТ и УЧЛЕНЕНО ПРОТИЧАНЕ”.

Този двоично слят подход, може би има три мисловно езикови ипостази – (а) На взаимен баланс; (б) На водещ процесуално протичащ синтез; или (в) На условно водеща- учленена аналитика.

Психо-невро допълненията, направи изненадващо Росица и заедно с Веселина и Георги украсиха обмена на текстове. Аз самият не знам точния брой на човешките сетива. Пет ли са. Шест или седем. Спомням си, че те се групират като екстероцептори (за външни дразнения-информации) и интероцептори (за вътрешни сигнали, стимулации и усети). Сетивата са не само очи, уши,нос, кожа

Сетивата освен външен орган (рецептор) имат и мозъчен център (анализатор); като двуединства.

...............................

В духа на Богдановата наднаучна есеистика и евристика, тук ще упомена и думата У С Е Т : усет за отделните неща; а и усети за много по-сложни и взаимосвързани случвания; които в човешките индивидни светове и в нашия /общ/ свят, са винаги взаимопреплетено обвързани (био-психо-социално); и то съзнавани; а и подсъзнавани; и несъзнавани. Сляти с потреби, емоции и пр.

Думата УСЕТ е повече редово-разговорна. От порядъка на Богдановите „разсъда’ и ‘отсъда’. Защото тя е и многосмислова. Употребява се и за отделни неща и значения. Но и в по-всеобемащ смисъл. Напр., дали имаме усет ( като ‘чувство’) за реалност. Усет за нужно-подходящо поведение; за обличане; за жестикулиране; за уважение на другите; за умереност; за харчене; за сдържаност и пр. Усет/чувство за сложността на живота. За радостта от него. За преходността ни...

Наченал съм, още преди 8-ми юли и втори коментар; в/у втората част на есето – ‘За моделността’.

Ще го завърша и пратя, след ден-два. Все по-трудно свързвам и трудно подреждам усети и думи. Сензорно когнитивната забрава, все повече ме обзема; забравям-губя части от близкия ми свят.

Тръгвам с децата си за морето. Бях десет дни в Копривщица. Ще се върна пак там ... ваш Искро
Тема № - 169 Коментар № - 8327 Искро Косев - 2016-07-22 16:05:57
Точно така е, Георги, сетивата се допълват и коригират, веднъж в следване-протичане, но втори път и непосредствено, като се съчетават. Истините в този случай и те се отместват и разгръщат, като стават повечезначни. Въпросът е до коя истина спираме. Спираме до истината, която ни трябва в този случай. Да, но това "трябва" не е вечно и общоважимо, а е някаква тук и сега ситуация, която ние с думи или тихомълком представяме за важаща навсякъде и винаги. А защо правим така? Защото, като говорим, държим да сме в един вечен свят, в който и истините са вечни.
Тема № - 169 Коментар № - 8326 Bogdan Bogdanov - 2016-07-08 08:27:07
Благодаря Ви, професор Богданов, развълнувахте ме много!

Главата ми е пълна с неща за писане-разговаряне по темите, които сте поставил в увода към новата книга, а и други неща, които ми идват на ум покрай тях. Всеки ден си ги изброявам по точки, за да не забравя поне най-важните.
Обаче, едно са удоволствията, друго - задълженията и трето - разкъсването между тях. Надявам се, че съвсем скоро ще приключат задълженията ми по реформата в ООК за знания и ще мога да се отдам на удоволствията около общуването с Вашите текстове, ако Вашето търпение не се изчерпи.

Писах на г-жа Шикова за уговаряне на ден и час за среща.
Тема № - 169 Коментар № - 8325 Росица Гичева - 2016-07-08 03:06:58
1  2  3 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 ЗА СЕТИВАТА И НАШИЯ СВЯТ - втори преправен вариант. Богдан Богданов
Коментари: 26 Прочитания: 70497

 Възгледите на един освободен роб за свободата
Коментари: 1 Прочитания: 6238

 „ОДИСЕЙ“ ИЛИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА СМИСЪЛ ОТ ДЪЛБИННАТА СТРУКТУРА. Орлин Тодоров
Коментари: 0 Прочитания: 6878

 Безсмъртието на душата. Богдан Богданов
Коментари: 5 Прочитания: 19841

 ЗА СЕТИВАТА И НАШИЯ ОБЩ СВЯТ. Богдан Богданов
Коментари: 4 Прочитания: 8704

 ЕПИКТЕТ. БЕСЕДИ, ТРЕТА КНИГА
Коментари: 4 Прочитания: 13064

 EПИКТЕТ. БЕСЕДИ IV, 11. ЗА ЧИСТОТАТА
Коментари: 9 Прочитания: 17590

 ЕПИКТЕТ. БЕСЕДИ IV, 1. ЗA СВОБОДАТА – втора част
Коментари: 6 Прочитания: 12641

  ЕПИКТЕТ. БЕСЕДИ IV, 1. ЗA СВОБОДАТА – първа част
Коментари: 6 Прочитания: 13436

 ЕПИКТЕТ. БЕСЕДИ. Книга първа. Втора глава. Как човек може да запази своето лично достойнство във всичко?
Коментари: 3 Прочитания: 16265

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA