Само добрият човек е свободен   Свободен човек е този, който живее така, както иска, който нито може да бъде заставен и принуден със сила, нито може да му се попречи, чиито подтици са без препятствия и чиито отвръщания не попадат в онова, от което той се отвръща. Но кой впрочем би желал да живее, бъркайки?
- Никой.
- Кой несправедлив, необуздан, недоволен от участта си низък човек би желал да живее в измама и неуспяване.
- Никой.
- Значи никой негоден човек не живее, както иска, и не е и свободен. А кой желае да живее в мъки, страхове, завист и състрадание и кой желае да се стреми и да не постига и като се отвръща от нещо, да попада в него?
- Никой.
- Тогава дали има негоден човек, който не познава мъката и страха и успява в своите стремежи и отвръщания?
- Няма.
- Значи той не е и свободен човек.

Свободата не зависи от рождението и общественото положение   Ако някой, бил два пъти консул, чуе това и ти добавиш: “Да, но ти си умен човек и това не се отнася за теб”, ще се съгласи. Но ако му кажеш истината с думите: “Ти по нищо не си различаваш и от три пъти продадения роб и сам си роб”, трябва ли да очакваш нещо друго, а не да те набие?
- Защото той ще каже: “Ама как да съм роб? Баща ми е свободен, майка ми е свободна и мен никой не ме е купувал. А съм и сенатор, и приятел на императора, и консул съм бил, и имам много роби.
- Първо, чудесни ми сенаторе, те вероятно са били роби в същото робство - и баща ти, и майка ти, и дядо ти, и всичките ти прадеди. А и независимо че сигурно са били свободни, ти от това дали зависиш? Защото, ако те са били благородни, ти защо си неблагороден? И ако са били безстрашни, ти защо си страхлив, и ако са били сдържани хора, ти защо си невъздържан?
- А това какво общо има с роба?, казва той.
- На теб ти се вижда без връзка с роба това човек да прави нещо против волята си, принуждаван и охкащ, така ли?
- Нека това да е така, казва той. Но кой друг може да ме застави мен, ако не императорът, господарят на всички?
- Значи и ти сам се съгласи, че имаш господар. Но, нека това, че той е общ господар на всички, да не те утешава! Разбери, че си роб в един голям дом. Така и гражданите на Никополис* са свикнали с възгласа: “Кълнем се в сполуката на императора, че ние сме свободни хора!” И все пак, ако нямаш против, да оставим за сега императора. Ти ми кажи дали никога не си се влюбвал в някое момиче, момче, в някой роб и свободен?
- А това каква връзка има с роба или свободния?
- И любимата ти никога ли не ти е нареждала да направиш нещо, което не си желал? Никога ли не си ласкал някой роб? Никога ли не си му целувал краката? Да, ама ако те накарат да целунеш краката на императора, ще сметнеш това за обида и крайна проява на тиранско поведение. А робството нещо друго ли е? Нощем никога ли не си ходил където не си искал? И не си ли харчил много, колкото не си искал? И не си ли умолявал някого, охкайки и стенейки, не си ли понасял да те обиждат и да те изключват от кръга си? Ако теб те е срам да си признаеш своето, виж какво прави и казва Тразонид, чиито военни кампании са повече дори от твоите. Първо, той излязъл през нощта, когато Гетас не смеел да излезе; е, ако господарят му го е бил накарал, сигурно е щял да излезе, но не без да изохка и оплаче горчивата си робия. И какво казва Тразонид? Казва:
  
“Девойче  ме ...
                         ... пороби евтино,
  мен, когото никой враг не е успявал никога.”

Нещастник, роб на момиче, и то на евтино. Тогава ти защо говориш за себе си като за свободен? И защо си изтъкваш военните кампании? После той моли да му дадат меч и се сърди на онзи, който от благоразположение към него не му дава. И праща дарове на онази, която го мрази и която умолява със сълзи на очи, и после след малък успех става по-смел. Но и тогава някак не е можел да мине без желания и страхове? И дали е бил свободен?

Свободата на животните   Виж как постъпваме с животните при нашето разбиране за свобода. Някои затварят в клетка кротки лъвове и ги хранят, а други и ги развеждат със себе си. И кой ще каже, че този лъв е свободен? Нали колкото по-удобно живее, толкова по-робски му е животът? Та кой лъв, ако имаше човешки чувства и разсъдък, би пожелал да е от тия лъвове? Eто и при птиците онези, които бъдат уловени, затворени в клетка и хранени, те не търсят ли да се измъкнат от тази участ? Някои са готови и да умрат от глад, но не и да търпят такъв живот. Тези пък, които не погиват, живеят едвам-едвам с мъка и слабеейки и само да се случи да е отворена клетката, веднага изскачат навън. Така се стремят към свободата и независимото съществуване без препятствия, които им е дала природата.
      А за теб кое е лошото да си в клетка? “Защо питаш? Роден съм да летя накъдето поискам, да живея под открито небе, да пея, когато поискам. Ти ме лишаваш от всичко това и ме питаш: “Кое е за теб лошото?” Затова и само затова казваме, че е свободно, което не понася да е в плен, ами веднага щом попадне, е готово да се измъкне и с цената на смъртта. 
      Така и Диоген казва на едно място, че има лесен начин за постигане на свобода - като се умре. И на персийския цар пише: “Ти можа да поробиш града на атиняните не повече отколкото пороби рибите.” “Как? Аз атиняните не ги ли залових?” “Ако ги заловиш, казал Диоген, те веднага ще те оставят и ще се заминат като рибите. А и когото от тях успееш да заловиш, той пък може да умре. И ако заловените умрат, за теб каква ще е ползата от тази военна операция?” Това е гласът на свободен човек, разгледал сериозно въпроса за свободата и произнесъл се по него, както подобава. Но ако търсиш свободата другаде, а не там, където е, чудно ли е, че няма да я намериш никъде?

Свободата на роба   Робът веднага пожелава да бъде освободен. Защо? Смятате, че защото е готов да заплати на когото трябва таксата за освобождаването си? Не. Представя си, че защото не е бил свободен до този момент, това му е пречело и не е бил щастлив. “Ако бъда освободен, казва, веднага ще имам достъп до всичко, с нищо няма да се съобразявам, с всички ще мога да говоря като с подобни и равни на мен, ще се отправям накъдето пожелая, ще идвам откъдето поискам и ще ходя където реша.” А после като бъде освободен, тутакси няма какво да яде и търси кого да ласкае и при кого да обядва. После или започва да работи физическа работа и му се случва най-тежкото и ако намери някоя ясла, изпада в по-лошо робство от предишното, или се замогва и какъвто е невежа, се влюбва в девойче и нещастен започва да се оплаква, да копнее за своето робство и да си казва: “Какво му беше лошото? Друг ме обличаше и обуваше, друг ме изхранваше и друг ме лекуваше, когато боледувах, а срещу това му слугувах не много. А сега аз, клетият, какво търпя и не робувам ли наместо на едного на мнозина? И все пак ако успея да закупя пръстени, тогава ще мога да живея най-безгрижно и най-щастливо.” Първо, за да ги придобие, изтърпява трудности, каквито заслужава. После като придобие пръстените, пак същото. После казва: “Ако извърша успешна военна операция, ще се отърва от всички злини.” Извършва, претърпява каквото се случва на някого, когото наказват с камшик, и не по-малко иска втора, че и трета подобна операция. А после, като постигне върха и стане сенатор, се превръща в роб, който ходи в сената, и започва да робува в това най-прекрасно и най-благато робство.

Условието за свободата е човек да умее  да прилага предпонятията   За да не е глупав и за да научи онова, което е казвал Сократ с изречението “какво представлява всяко съществуващо”, човек не трябва да прилага напосоки предпонятията към конкретните неща. Защото това е причината за всички злини на хората - че не могат да прилагат предпонятията към конкретните неща. Ние останалите хора мислим по друг начин. Един мисли, че е болен. Не е болен, а не прилага предпонятията. Друг мисли, че е беден, друг, че има лош баща или майка, друг, че императорът се отнасял немилостиво към него. А всичко това е едно и е само то – незнаене да се прилагат предпонятията. Защото кой не разполага с предпонятие за злото, че е вредно, че може да се избегне и че по всякакъв начин трябва да бъде отстранено? Никое предпонятие не противоречи на друго предпонятие. Объркването започва, когато се дойде до неговото прилагане. Та кое е това зло, което е вредно и може да се избегне? Той казва, че злото е да не е приятел на императора. Е, свърши се, пропадна му прилагането. Угнетен, той се насочва към нещо, което е без отношение към това, което би трябвало да му е целта. Защото и като приятел на императора, пак няма да постигне онова, което би трябвало. А кое е това, което търси всеки човек? Да постигне спокойствие и благополучие, да може да прави всичко, както желае, да не му се пречи и да не бъде принуждаван. А ако стане приятел на императора, това дали ще го отърве от препятствия и принуди и дали ще му направи живота спокоен и благополучен? Кого да попитаме? Имаме ли човек, който би ни дал по-верен отговор от оня, който е наистина приятел на императора? Хайде изправи се пред нас и ни кажи кога спеше по-кротко - дали сега като си му приятел, или преди да се сприятелите? Веднага ще го чуеш да казва: “Престани, в името на боговете, да ми се подиграваш с участта. Не знаеш какво преживявам аз нещастника. Нито сън може да ме хване, постоянно идва някой да ми съобщи, че императорът е вече станал, че вече приближава. И след това глъчка и после грижи.
      Хайде кажи кога обядваше по-приятно, дали след като се сприятелихте с императора, или по-рано? Чуй как ще отговори и на този въпрос. Ще каже, че ако не го поканят, страда, а ако го поканят, обядва като роб с господаря си, като внимава да не каже или да не направи нещо глупаво. И от какво мислиш, че се страхува? Дали да не го накажат с бичуване като роб? Ама откъде-накъде такова добро? Както е редно за толкова важен човек, приятел на императора, той се страхува да не му прережат гърлото.
      И кога си се къпал по-спокойно и кога си си правел гимнастиката по на воля и кой живот би предпочел да ти бъде целият – сегашният на приятелството с императора, или предишният? Мога да се закълна, че никой не е толкова безчувствен и неискрен, че да не оплаче сегашните си беди, които са толкова повече, колкото по-близък приятел е на императора.

Нещастният човек никога не е свободен     Тогава, след като и тези, за които казваме, че са царе, и приятелите им не живеят така, както желаят, остават ли други хора, които са свободни?
- Търси и ще намериш. Защото природата ти е дала нужните средства за откриване на истината. Но ако не ти стигат и не си в състояние сам да тръгнеш по този път и да откриеш следващото, чуй го от онези, които вече са извършили това търсене. Те какво казват? Мислиш ли, че свободата е благо?
- Най-голямото.
- Тогава може ли човек да постигне това най-голямо благо и да бъде зле и да се чувства нещастен?
- Не.
- Тогава, като видиш хора, които се смятат нещастни и твърдят, че са зле и са потънали в скръб, заяви спокойно, че не са свободни.
- Заявявам го.
- Значи вече нямаме работа със случаите, свързани с купуване и изобщо с целия този ред от действия, отнасящи се до имуществото. Защото, ако това, с което се съгласи, е вярно, щом като великият цар се чувства нещастен, значи той не е свободен, но не е свободен и ако е малък цар или бивш консул, или два пъти бивш консул.
- Така да е.

Свободата предполага духът на човека да е независим   Тогава ми отговори и на този въпрос. Смяташ ли, че свободата е нещо голямо, благородно и ценно.
- Как да не е?
- Тогава може ли който постига нещо толкова ценно голямо и благородно, да бъде низък човек?
- Не може.
- Тогава, когато видиш някой да се поставя по-ниско и да ласкае друг в разрез с действителното положение, което му е ясно, кажи спокойно и за него, че не е свободен. И то не само ако го прави за да го поканят на обяд, ами и за да получи назначение за префект или консул. И кажи, че първите, които правят това за малки облаги, са малки роби, а за вторите кажи, както заслужават, че са големи роби.
- Нека и това да бъде така.
- А не смяташ ли, че свободата е нещо самовластно и независимо.
- Как да не смятам?
- Тогава на когото може да се попречи и който може да бъде заставян, кажи спокойно за него, че не е свободен човек. И недей да му гледаш дедите и прадедите и да обръщаш внимание какво е купил и продал, ами ако го чуеш да казва някому вътрешно и от сърце: “Господарю”, дори пред него да носят сноп с дванайсет пръчки, ти го наречи роб. И ако го чуеш да казва: “Аз нещастният какво търпя”, наречи го роб. И ако го видиш просто да се оплаква, да недоволства и да е нещастен, наречи го роб с пурпурна кайма. А и да не прави нещо от тия работи, недей да го наричаш свободен, ами му прегледай възгледите и виж дали няма да откриеш между тях някой, резултат на принуда, препятствие и нещастие. И ако намериш такъв възглед, наречи човека роб освободен за кратко, докато траят Сатурналиите. Кажи, че господарят му е заминал, но след това ще се върне и ще разбере какво му се случва.
- Кой ще се върне?
- Всеки, който има власт над желаното от някого, за да може било да му го предостави, било да му го отнеме.
- Тогава така не излиза ли, че имаме много господари?
- Излиза. Защото преди да са ни господари други хора, са ни господари нещата, а те са много. Затова и по необходимост имаме за господари хора, които имат власт над тия неща. Така че никой не се страхува от самия император, а се страхува да не умре, да не го заточат, да не му отнемат имуществото, да не го затворят и да не го обезправят. Никой не обича императора, освен ако не е много ценен човек. Обичаме богатството, трибунството, претурата и консулството. Щом като обичаме, мразим и се страхуваме за тях, необходимо е и имащите власт над тях, да са ни господари. Затова и падаме ничком пред тия господари като пред богове. Защото и мислим така – че онзи, който има власт над най-голямата полза, е божество. Така, като му се подчиняваме погрешно,  той получава власт над най-голямата полза, а и последващото от това и то е по необходимост лошо.

За нуждата да различаваме това, което зависи от нас, от онова, което не зависи   Тогава кое прави човека неподвластен на пречки и автономен? То не е нито богатството, нито префектурата, нито царската власт. Трябва да се открие нещо друго. Тогава кое прави при писането пишещия неподвластен на пречки и препятствия?
- Знанието да пише.
- А при свиренето на китара?
- Знанието да се свири на китара.
- Значи и при живеенето трябва да е знанието да се живее.  Така просто е, както го чу. Но виж, че то следва и от конкретните неща. Може ли някой, който се стреми към нещо, което принадлежи на други, да бъде неподвластен на пречки?
- Не може.
- А може ли да не изпита препятствия?
- Не може.
- Значи не може и да е свободен. Тогава виж и това. Дали нямаме нищо, което да е наше, или всичко е наше, или една част от нещата са наши, а други са на други хора?
- Какво питаш с това?
- Когато поискаш тялото ти да бъде цяло, това дали зависи от теб, или не зависи?
- Не зависи.
- А когато искаш да си здрав?
- И това не зависи от мен.
- А когато искаш да си хубав?
- И това не зависи.
- А да си жив, а не мъртъв?
- И това също.
- Значи тялото е нещо чуждо и е отговорно пред друг много по-силен от теб.
- Така да бъде.
- А земята ти от теб ли зависи да я имаш, когато пожелаеш и за колкото време пожелаеш и каквато пожелаеш?
- Не.
- А твоите роби?
- Не.
- А твоите тоги?
- Не
- А къщата ти?
- Не.
- А конете ти?
- И те никак.
- А ако пожелаеш за децата си да са живи завинаги или за жена си, или за брат си, или за приятелите си, това зависи ли от теб?
- И това не зависи от мен.
- Тогава дали няма нищо, което да е във властта ти и което да зависи единствено от теб, или има нещо такова?
- Не знам.
- Тогава погледни и прецени и това по този начин. Да не би някой да може да те накара да се съгласиш с нещо, което не е вярно?
- Никой не може.
- Значи по въпроса за съгласяването ти не зависиш от пречки и препятствия.
- Така да бъде.
- Е, хайде, а някой може ли да те застави да се насочиш към нещо, към което не желаеш?
- Може. Когато ме заплаши със смърт или оковаване, може да ме застави.
- А ако ти презреш смъртта и оковаването, ще продължиш ли да обръщаш внимание на този човек?
- Не.
- Тогава от теб ли зависи да презреш смъртта, или не зависи?
- Зависи от мен.
- Тогава не зависи ли от теб и насочването, или не не зависи?
- Така да е, зависи.
- А да не се насочиш към нещо? И то зависи от теб.
- Ама, ако съм тръгнал да се разходя, някой не може ли да ми попречи?
- На какво ще ти попречи? Дали на решението ти да се разходиш?
- Не, ще попречи на тялото ми.
- Да, както може да се попречи на камък.
- Така да е, но аз вече няма да мога да се разходя.
- А кой ти е казал, че това да се разходиш зависи от теб и не е подвластно на пречки? Аз ти казах, че единствено да се насочиш към нещо не е подвластно на пречки. Но където има нужда от тялото и неговото съдействие, там отново трябва да чуеш, че нищо не е твое и не зависи от теб.
- Нека и това да бъде така.
- Но кой може да те накара да пожелаеш нещо, което не искаш да пожелаеш.
- Никой.
- А някой може ли да те накара да си поставиш за цел или да замислиш нещо, или просто да си послужиш с обзелите те представи по някакъв начин?
- И това не е възможно. Но може да ми попречи да постигна нещо желано, когато го пожелая.
- Но ако ти пожелаеш нещо от нещата, които са твои и на което не може да се попречи, той как ще ти попречи?
- Няма да може.
- Ами кой ти казва, че когато човек пожелава чужди работи, не възникват пречки?
- Тогава аз да не пожелавам ли да бъда здрав?
-  По никакъв начин, нито трябва да желаеш друго, което е чуждо. Защото това, което не зависи от теб да го приготвиш и съхраниш, когато желаеш, то е чуждо. Трябва да си държиш далече от него не само ръцете, но много преди това желанието си. Иначе си се предал да бъдеш роб. И си си подложил и гърлото да ти го резнат, ако се оставиш да те възхити нещо нетвое и се опитваш да имаш нещо смъртно, което зависи от друг.
- А ръката ми тя не е ли моя?
- Тя е твоя част, но по природа е нещо глинено, може да му се пречи и да се заставя като роб на всичко по-силно от него. Ама аз защо ти говоря за ръката? Така трябва да мислиш и за цялото си тяло - като за натоварено магаре, дадено ти за известно време, додето издържи. Но ако, както е при пощенската служба на персите, трябва да го поеме друг войник, остави му го, не се противи и не роптай. Иначе ще те набият и ще загубиш и товара, и магарето. След като така трябва да се отнасяш към тялото, виж какво следва да се каже за всичко друго, направено заради тялото. Ако то е магаре, останалото става юзди, наметки, сандали, овес и фураж. Остави ги и се отърви от тях още по-бързо и по-спокойно отколкото от магарето.

Така ще бъде отстранено неразумното пожелаване   Така, като преминеш през тази подготовка и като се упражниш в това упражнение да различаваш чуждото от твоето и свързаното с пречки от несвързаното и разбереш, че второто зависи от теб, а първото не зависи и че към второто можеш да се стремиш, а от първото трябва да се отклоняваш, дали ще останат неща, от които ще се страхуваш?
- Няма да останат.
- Защото ти за какво се страхуваш? За твоите неща, в които е положено доброто и злото ти, нали? А кой има власт над тях? Кой може да ти ги отнеме и да ти създаде пречка? Никой, все едно е да се попречи на бог. А за тялото или имуществото какво? Няма ли да е за чужди работи и за неща не по волята ти? И нали от началото до сега не за друго, а в това си се упражнявал да различаваш твоето и нетвоето, това, което те засяга, и онова, което не те засяга, и това без пречки и онова с пречки? Ами за какво ходи при философите?  Нали, за да не бъдеш повече несполучил и нещастен за нищо? Иначе не можеш да си без страхове и безпокойства. Мъката тя какво те засяга? Страхът се поражда от това, което очакваме, а мъката е за вече случилото се. А ти какво още ще пожелаеш? От нещата, които зависят от избора ти и са твои, ти си получил съответно, притежаваш ги и изпитваш за тях редното желаене, а от нещата,  които не зависят от теб, ти не пожелаваш никое, за да не допуснеш в себе си това неразумно напиращо и надхвърлящо мярката стремително желание.

Така се преодолява и всяка боязън   Та ако така се отнасяш към нещата, кой човек още може да бъде страшен за теб? С какво на вид, с думи или изобщо с обръщането си към друг може да е страшен някой? Не повече отколкото един кон за друг кон или едно куче за друго куче или една пчела за друга пчела. Това, което е страшно за всеки, е, когато друг човек може да направи за него нещо или да му го отнеме. Тогава самият този човек става страшен.

---
*Kъм курсивираните в текста имена и изрази има бележки.

БЕЛЕЖКИ

Никополис – древен град в Епир, днешна Албания, където Епиктет е бил изселен от император Домициан и където имал философска школа и живял до края на живота си.

Тразонид – персонаж от достигналата до нас във фрагменти комедия на Менандър “Мразеният”, от която Епиктет цитира по-долу в текста на беседата два стиха. Тразонид има роб Гетас, който му помага и го съпровожда в неговите нощни любовни похождения.

Диоген казва на едно място – Епиктет е ползвал по-голяма сбирка от събрани писма на Диоген от сбирката, достигнала до нас. Диоген от Синопа (413-327 г. пр. Хр.) е философ, основател на киническата школа. Той е постоянен пример наред със Сократ в “Беседи”-те за идеално човешко поведение и свобода.

предпонятията – “предпонятие” (prolepsis) e важна категория в стоическата и епикурейската логика, която допълва Аристотеловата категория “понятие” (ennoia). Стоиците настояват, че идеите за “добро” и “зло” имат дадено им по природа истинно значение, което се отнася погрешно към несъответни конкретни неща.

великият цар – така древните елини наричали персийския цар.

сноп с дванайсет пръчки – т.нар. fasces, снопа с пръчки със затъкната секира, който в Рим ликторите-бодигардове носели пред консулите като знак за тяхната власт.

с пурпурна кайма – т.нар. toga praetexta, тога обшита с пурпурна ивица-знак, че този, който я носи, е висш сановник.

Сатурналиите – Saturnalia, тридневен празник на бог Сатурн, честван в Рим във втората половина на декември, по време на който робите ползвали временна свобода.