Сравнение с акропола   Та как се разрушава един акропол? Не с оръжие и обстрел, а с възгледи. Можем да  разрушим акропола в един град, но дали можем да разрушим и акропола на треската, и акропола на красивите жени? И с една дума можем ли да съзрем и акропола на тираните, които са в нас ежедневно при всички случаи, понякога същите, понякога различни? Та оттам трябва да започнем - с разрушаването на акропола в нас и с прогонването на нашите тирани. Трябва да загърбим тялото и неговите части и сили - имуществото, името, службите и правата, децата, братята и приятелите, и да сметнем всичко това за чуждо. И ако тираните се прогонят от там, аз защо да обсаждам външния акропол заради себе си? Той и да си стои какво ми прави? Защо да прогонвам и копиеносците? Ами аз тях не ги усещам. Техните тояги, копия и мечове са насочени към други. Аз никога нито изпитвам пречки, когато желая, нито мога да бъда заставен, когато не желая. Би ли било възможно? Подчинил съм на бога своите пориви. Той желае да се разболея от треска и аз желая. Желае да ме обземе порив към нещо и аз желая. Желае да изпитам влечение и аз желая. Желае да постигна  нещо и аз искам. Не желае, не искам. Значи желая и да умра и да ме подложат на мъчение. Кой може да ми попречи или да ме застави в разрез с онова, което смятам? Не би могъл повече отколкото на Зевс.

Сравнение с пътника   Така постъпват и пътниците, които търсят сигурност. Чули са, че пътя го нападат разбойници. Сами не дръзват да тръгнат, чакат кортежа на вестител на императора, на ковчежник или на проконсул и като се прикрепят към него, преминават сигурно. Така постъпва и разумният човек в света. Казва си: “Много грабежи, много тирани, много бури и трудности, много отхвърляния на приятели. Къде има убежище? Как да пристигна неограбен? Чий кортеж да изчакам, за да премина сигурно? Към кого да се прикрепя? Към този ли, към богатия или към консула. И каква ще ми е ползата? Той се измъква охкащ и съжалява. Ами ако самият спътник се нахвърли и постъпи като разбойник с мен? Какво ще направя? Ще стана приятел на императора. Ако стана негов приятел, никой няма да смее да постъпи несправедливо с мен. Но, първо, за да му се стане другар, колко страдания и мъки ще се изтърпят, колко пъти и от колцина ще бъде ограбен. А после, ако му стана приятел, и той е смъртен. А ако при някакви обстоятелства ми стане враг, аз кога и къде мога да съм по-силен от него, в пустинята ли? Ами там треската не ходи ли? А тогава какво? Ще мога ли да намеря сигурен спътник, верен, силен и некроящ козни?” Така като обмисля нещата, разумният човек разбира, че ако прикрепи себе си към бога, ще пътува сигурно.

Какво означава човек да се прикрепи към бога      Какво имаш предвид, като говориш за прикрепване?
- Имам предвид това, което богът желае, и ти сам да го желаеш, и онова, което той не желае, и ти сам да не го желаеш.
- Добре, а това как става?
- Как по друг начин, ако не като се съобразяваш с неговите стремежи и с управлението му и разбираш кое ми е дал да бъде мое и да зависи от моята власт и кое е оставил за себе си? Дал ми е това, което зависи от моя избор и го е оставил на мен, като го е направил и независимо от препятствия и пречки. А това тяло меко като глина не е ли могъл да направи неподвластно на пречки?  Подчинил го е на кръговрата във вселената, като домашните вещи, къщата, децата и жената. Тогава защо се бунтувам срещу бога? Защо желая което не е редно и което не ми е дадено да го имам за винаги? А как трябва? Да го имам така, както ми е дадено и додето мога да разполагам с него. Да, ама далият ми го ми го отнема. Тогава защо се противя? И не казвам, че ще изляза глупак, като се опитвам да надвия по-силен, а че преди това ще се окажа и несправедлив. Защото от къде съм получил всичко това, като съм дошъл на тоя свят? Баща ми ми го е дал. А на него кой му го е дал? Кой е създал слънцето, кой плодовете, кой годишните времена и кой това свързване и съобщество на хората един с друг?

Подчиняването на божия ред  И после получил от друг всичко това, а и самия себе си, ти недоволстваш ли и укоряваш ли далия ти го, ако ти отнеме нещо? А ти кой си и защо си дошъл тук? Нали той те е въвел? Нали ти е дал светлината? Нали ти е дал помощниците? Нали ти е дал и чувствата, и разума? И като какъв те е въвел тук? Нали като смъртен? И нали, за да живееш на земята с това телце и да гледаш божията уредба, като участваш в божията процесия и празнуваш за кратко с бога? А не желаеш ли, додето ти е дадено, да гледаш тази процесия и този празник и после, където той те отведе, да отидеш, да паднеш ничком и да му благодариш за това, което си чул и видял? “Не. Ами аз искам празникът да продължи.” И посвещаващите се в мистериите искат да продължи посвещаването и може би зрителите в Олимпия искат да гледат и други атлети. Но празникът има край. Напусни и се отдалечи благодарен и скромен. Отстъпи мястото за други. Трябва да се появят и други хора, както и ти си се появил и като си се появил, си придобил и място, и живелище, и всичко нужно. А ако появилите се най-напред не си бяха отишли, какво щеше да стане? Защо си ненаситен и защо ти е недостатъчно това, което имаш? Защо правиш света тесен?
- Да, но искам да имам жена и деца със себе си?
- А те твои ли са? Не са ли на този, който и теб те е направил? И после няма ли да се откажеш от чуждото и да го оставиш на онзи по-силен над теб?

Богът да се следва с радост    - А той мен защо ме е въвел в този свят при тези условия?
- Ама ако това не те устройва, напусни. Той няма нужда от зрител недоволен от участта си. Нуждае се  от съпразнуващи и участващи в хоровете и танците, които да ръкопляскат, да призовават боговете и да възпяват празника. А равнодушните и страхливите богът не без удоволствие ще поиска да ги види напуснали. Защото те и присъстващи, и заемайки нужното място, страдат и укоряват божеството, съдбата си и своите другари. Безчувствени и за това, което са получили, и за силите, които са получили, за да могат да се противопоставят – за великодушието, благородството, смелостта, а и за свободата, с която се занимаваме в този разговор.
- За какво съм получил тия сили?
- За да си служиш с тях.
- До кога да си служа?
- Додето този, който си служи, желае.
- А те необходими ли са ми?
- Не бъди прекалено привързан към тях и тях няма да ги има. Не си казвай, че са ти необходими и тях няма да ги има.

Упражняването на мъдрия човек    В това трябва да се упражняваш от сутрин до вечер. Започни с най-малките и лесни неща – с гърнетата и чашите, после, като се справиш с тях, премини към долната дреха, към кучето, коня и нивата. След това се обърни към себе си, към тялото и частите на тялото, към децата, жената и приятелите. Огледай се навсякъде и каквото видиш, отхвърли го от себе си. Прочисти си и възгледите да не би и в тях да се е свързало с теб нещо нетвое, да ти е влязло в природата и да изпиташ болка, когато се откъсва от теб. И си казвай,  упражнявайки се всекидневно,  както се упражняваш на палестрата, че ти не философстваш (в тази дума има нещо прекалено), ами полагаш наемен труд като роб, който бере плодове. Защото това е истинската свобода.

Примери за истинска свобода    С такава свобода Диоген бил освободен от Антистен, след което вече никой не можел да го пороби. Оттук и поведението му, когато попаднал в плен и когато се разправял с пиратите. Да не би да е нарекъл някого от тях господар? И нямам предвид името и не се страхувам и от гласа, който го произнася. Имам предвид чувството, което насочва гласа. Как Диоген укорявал пиратите за това, че хранели зле пленниците. И как се държал, когато бил продаден. Дали търсел господар? Търсел роб. И как продаден се обърнал към господаря си. Веднага повел разговор, че не трябвало да се облича така, че не трябвало да се подстригва така и че еди-как си трябвало да се държи със синовете си. И какво чудно има? Ако го бяха купили за учител по гимнастика, в състава на палестрата нямаше ли да разчитат на него, а не на господаря му? Същото и ако беше лекар и строител. И така по всяка материя е необходимо имащият опит да надвишава неопитния. Тогава и общо който е получил знание за живота, не би ли трябвало той да е господарят? Ами на един кораб кой е господарят?
- Кормчията.
- Защо? Защото, който не му се подчинява, претърпява вреда.
- Да, ама моят господар може да ме набие.
- Но дали без никаква вреда за себе си?
- Не, не може. Това и аз си мислех.
- Но след като не може без вреда за себе си, поради това и не може да те набие.
- А коя е вредата според теб за онзи, който си е оковал роба?
- Това, че го е оковал. С което и ти ще се съгласиш, ако искаш да продължи да бъде валидно положението, че човекът не е див звяр, а питомно същество. Ами лозата тя кога е зле? Когато с нея става нещо несъобразно с природата й. Ами с петела? Също. Значи и с човека е така. Неговата природа коя е? Да хапе и рита ли, да хвърля в затвора и обезглавява ли? Не. В природата на човека е да върши добро, да си сътрудничи с другите хора и да се моли на боговете. Тогава човекът е нещастен, и да го желаеш и да не го желаеш, когато постъпва необмислено.
- Така че Сократ не е бил нещастен, така ли?
- Не. Нещастни са били неговите съдии и обвинители.
- Нито в Рим е бил нещастен Хелвидий, така ли?
- Не. Нещастен е този, който го е убил.
- Какво имаш предвид?
- Това, че и ти не твърдиш, че петелът е нещастен, когато победи в двубой дори смазан от ударите, а когато е оцелял, но е победен. Ти няма да облажиш и едно куче, което не преследва и не изпитва мъка. Ще го облажиш, когато го видиш плувнало в пот, измъчено и скапано от бяг. И дали ще кажем нещо нередно, ако кажем, че за всяко нещо злото е това, което е несъобразно с природата му? Какво необичайно за казване има в това? Ти не го ли казваш за всички останали неща? И какво необичайно има в нашето твърдение, че природата на човека е да бъде кротко, привързано към другия и вярно същество?
- Няма нищо необичайно.
- Ами тогава човек защо да претърпява вреда, когато го бият, оковават или обезглавяват, след като благородно претърпява тия работи и си отива дори печелещ и имащ полза? А как да не получава вреда онзи, комуто се случва най-жалкото и най-срамното - да бъде не човек, а вълк, усойница и стършел?

Резюме на предишните теми      Хайде да прегледаме това, по което достигнахме до съгласие. Свободен е човекът, на когото не може да се попречи и който постига всичко така, както го пожелава. А на който може да се пречи и препятства, който може да се заставя и против волята му се вкарва в нещо, той е роб. А на кого не може да се пречи? На този, който не се насочва към чуждо нещо. А кои неща са чужди? Тези, за които не зависи от нас дали ги имаме или нямаме, нито какви да са, нито как да ги имаме. Значи тялото и неговите части са нещо чуждо, както и имуществото е нещо чуждо. И ако за някое от тия неща ти се вдаваш като за твое, ще бъдеш наказан, както е редно, когато човек посяга на чуждо. Това е пътят, който води към свободата, и това е единственият начин човек да се отърве от робство – да може в един момент да каже от цялата си душа:

  “поведи ме, Зевсе, и ти, съдба, натам,
  където сте ми определили да бъда.”

Доброто и злото са достъпни  да се усетят и разберат   Но какво ще кажеш, философе? Тиранът те приканва да му кажеш неща, които са недостойни за теб. Ще ги кажеш ли, или няма? Кажи ми.
- Остави ме да помисля.
- Сега ли ще помислиш? А когато се бил в школата, какво си мислил? Не си ли упражнявал кое е добро и кое зло и кое не е нито едното, нито другото?
- За това мислех там.
- Тогава кои ви бяха заключенията?
- Че справедливото и красивото са добро, а несправедливото и грозното  - зло.
- Живеенето не е ли добро?
- Не е.
- Умирането не е ли зло?
- Не е.
- Не е ли зло затворът?
- Не е.
- А за неблагородното слово на неверен човек, с което той предава приятел, и за ласкаенето на тиран какво ще кажем?
- Че са зло.
- Ами тогава ти нито сега мислиш по въпроса, нито по-рано си мислил и си решил. За какво мислене може да става дума, ако е надлежно и мога да придобия най-големите блага и да не продобия най-големите злини? Мисленето е нещо прекрасно и необходимо, но то се нуждае от време. Защо ни се подиграваш, човече? Мислене по тия въпроси няма и не може да има. Дори ако си представяш, че истинското зло е грозно, а останалото не е нито красиво, нито грозно, ти не би се задържал и не би се колебал по този въпрос ни най-малко. Ами веднага щом го видиш в мисълта си, ще разполагаш и с разликата. Ами кога мислиш дали черното е бяло и дали тежкото е леко? Заключението ти не следва ли oт онова, което се вижда ясно? Тогава сега защо предлагаш да се помисли кое от двете е по за избягване – лошото или онова, което не е нито лошо, нито добро? Ами ти не достигаш до тия възгледи.  На теб ти се явява, и то ти се явява не това, което не е нито добро, нито  - зло, явяват ти се най-големите злини, и то злините, които са без всякакво отношение към нас.

Да не се преценява по различен начин в школата и вън от школата     Ето така си навикнал от самото начало. Казваш си: “Къде съм? В школата съм. И кои ме слушат. Говоря сред философи. Но ето излязъл съм извън школата и да не употребявам ония думи и изрази – те са за педанти и глупаци.” Така един философ стига и до там да свидетелства в съда срещу свой приятел, така може и да се остави да го подкупят, така и в сената човек говори не действителното. А вътре в него възгледът му вика, и то не студен възглед-нещастно предположение, съставено от случайни думи и висящо като на косъм, а силен и годен да се ползва, вече подготвен и за това да се упражнява и в дела. Забележи себе си как слушаш – аз не казвам, че ти е умряло детето. Може ли да ми дойде на ума? Казвам ти, че са ти изразходвали зехтина и че са ти изпили виното, за да си представиш, че това те засяга и че някой се изправя и ти казва само това: “Ти, философе, говориш друго в школата. Защо ни мамиш? Защо като си земен червей, твърдиш, че си човек?” Желаех да се изпреча на някой от тия философи в момент, когато се кани да прави любов, за да видя как ще реагира и какво ще каже, ако си припомни името и думите, които слуша, казва или чете.

Робството на хората, които  настояват, че са свободни    - А това каква връзка  има със свободата?
- Връзката е не в друго, а само в това дали вие богатите желаете или не желаете да бъдете свободни.
- А ти какво свидетелство имаш, че е така?
-   Какво друго, ако не вас самите, които имате голям господар и живеете съобразно неговото помръдване и кимване и ако само погледне някой от вас смръщено, изстивате. И вие, които обслужвате баби и дядовци, казвате: “Не мога да направя това, не ми е позволено.” А защо не ти е позволено? Нали преди малко влезе в спор с мен и ми каза, че си свободен? “Да, ама Априла ми попречи.” Тогава кажи истината, робе, и недей да бягаш от господарите си и не отказвай и не дръзвай да се правиш на свободен, след като има толкова доказателства, че си роб. Ами когато някой е заставен от любовната си страст да направи нещо противно на очевидната истина и вижда, че то е по-добро, но няма сила да го направи, човек още повече затова ще сметне, че той заслужава извинение, защото е обзет от нещо заставящо го и по някакъв начин божие. А теб коя баба или дядо, в които си влюбен, те задържа, тебе, който ги изсекваш и къпеш, който ги подкупваш с подаръци и им слугуваш като роб, когато са болни, като се молиш да умрат и разпитваш лекарите дали вече не умират? А какво да кажа за случаите, когато пак в името на тия големи и славни служби и почести целуваш ръцете на чужди роби и по този начин ставаш роб на несвободни? А после станал претор и консул ми ходиш наперен. А не знаеш ли как си станал претор, откъде ти е дошло консулството и кой то го е дал? Аз и да живея нямаше да искам, ако трябваше да живея благодарение на Филикион и да понасям важното помръдване на веждата му и робското пръхтене на ноздрата му. Защото знам какво е един роб да бъде щастлив и глупаво горд.

Примерът на Диоген   - Ами ти, попита той, свободен ли си?
- Кълна се в боговете, че искам и се моля за това, но още не мога да гледам господарите в лицето и още си зачитам тялото и много държа да е цяло, въпреки че то не цяло. Но мога да ти дам пример за свободен човек, за да не търсиш повече. Диоген е бил свободен човек. А това как е станало? Не защото е роден от свободни (те не са били свободни), а защото е бил той и е бил отхвърлил всички слаби места на робството и е нямало как някой да го доближи, да го улови за такова място и да го пороби. От всичко свое той се отвързвал лесно и всичко, което имал, било само добавено. Ако ти си му посегнел на имуществото, по-скоро е щял да ти го остави отколкото да те последва заради него. И ако това е бил кракът му, щял е да ти остави крака си. И ако е било цялото му тяло, щял е да ти остави цялото си тяло. И същото за неговите домашни хора, приятели и родина. Знаел е откъде ги има, от кого ги е взел и при какви условия. Но истинските си предци - боговете, и действителната си родина за нищо на света не би изоставил или отстъпил другиму. На тези богове би се подчинявал и би ги слушал, а за тази родина би умрял по-лесно от всеки друг. Защото никога не се интересувал какво ще си помислят хората за това, което той прави за вселената, и помнел, че всичко станало е оттам, че всичко се върши за тази родина и се насърчава от онзи, който я управлява. Затова виж какво казва и какво пише сам. “Поради това, казва, на теб, Диогене,  ти е позволено да разговаряш и с царя на персите, и с Архидам, царя на спартанците тъй, както искаш.” Дали защото се е родил от свободни хора? И всички атиняни, спартанци и коринтци, те дали защото са били родени от роби не са могли да разговарят с тия царе така, както са искали, а са изпитвали страх и са им угаждали? Не. “А защото не смятам, че тялото ми е мое, защото не се нуждая от нищо и защото редът във вселената е всичко за мен, а останалото е без значение.” Това позволило на Диоген да е свободен човек.

Примерът на Сократ  И за да не помислиш, че ти давам пример за безметежен човек, който е нямал жена, деца, родина, приятели и роднини, от които е можел да бъде принуждаван и разсейван, вземи за пример Сократ и виж човек, който е имал жена и деца, но като чужди, и който е имал роден град, доколкото, но и колкото е трябвало, и е имал приятели и роднини. Всичко това при него е било подчинено на закона и на подчинението на закона. Затова и когато е трябвало да отиде войник, пръв е тръгвал и там най-безстрашно се e излагал на опасности. А когато тираните го изпратили за Леон, понеже смятал това за позорно, не влязъл в заговора срещу тях, знаейки, че ще трябва да умре, ако мисията успее. А кое за него било важно? Друго искал да опази. Не живота си, а това да бъде верен и честен човек. Това е което не може да бъде засегнато и подчинено на друго. А после, когато е трябвало да си защити за живота, той постъпва не като човек, който има деца и жена, а като сам човек. И какво прави, когато е трябвало да изпие отровата? Можел е да се спаси и Критон му казва: “Избягай от затвора заради децата си.” А той какво отговаря и дали приема това за уместно? Откъде-накъде? Мисли за достойното, нищо друго не му е пред погледа и на нищо друго не разчита. Казва, че не желае да си спаси тялото, а онова, което се запазва и става по-силно от правдата, а от неправдата става по-слабо и погива. И не си спасява живота по позорен начин, той, който не си променил гласа, въпреки че атиняните го карали, който презрял тираните и който казал такива неща в своите разговори за добродетелта и нравственото съвършенство. Сократ може да си спаси живота не по позорния начин, като избяга, а като умре. Защото и добрият актьор се спасява, като престава да играе, когато трябва, а не когато продължава да играе след отреденото време.
- А децата му как ще се оправят?
- “Но дали те (приятелите) ще се грижат за тях, ако замина за Тесалия, а ако замина за подземното царство, няма да се грижат?” Забележи как по детски пренебрежително Сократ се отнася към смъртта. А ако бяхме ти и аз, веднага щяхме да се разфилософстваме и да кажем: “Срещу извършилите несправедливост човек трябва да се защищава с равно по несправедливост противодействие.” И бихме добавили: “Ако остана жив, ще бъда полезен за много хора, а ако умра, няма да съм полезен за никого.” Защото ние бихме минали и през миша дупка, за да се измъкнем. А как бихме били полезни за някого? И дали онези, за които ще бъдем полезни, ще ни чакат някъде? И дали, за да бъдем полезни, не бихме били по-полезни, като умрем, когато трябва и както трябва? И сега след смъртта на Сократ не по-малко, а много повече е полезна за хората паметта за ония дела и думи, които той е извършил и изрекъл като жив.

Заключение     Това упражнявай - тия възгледи и тези положения, и в тези примери гледай, ако искаш да си свободен и желаеш то да се осъществи съобразно ценността му. И чудно ли е, че нещо толкова важно и значително го купуваш на такава цена? За тази свобода, която смятаме, че е такава, някои се обесват, други се хвърлят в пропасти, а понякога загиват и цели градове. Когато умоляваш бога за тази истинска, сигурна и устояваща на всякакви козни свобода, ти ще отстъпиш ли от даденото ти? Нали няма, както казва Платон, ако се упражниш не само да умираш, но и да бъдеш мъчен, заточван и бит и с една дума ако смяташ всичко за чуждо? Можеш впрочем да си роб сред роби, можеш да бъдеш безброй пъти консул, можеш не по-малко да живееш и в дворец. И ще разбереш може би парадоксалното, което казват философите както и че не са безмислени думите на Клеант. Защото ще разбереш, че те са верни и че няма никаква полза от тия работи, на които се възхищават и в които се вдават онези, на които те са им се случили. А и на ония, на които не са се случили, и те си представят, че ако ги имат, ще разполагат с всички блага. После, когато ги имат, ги обхваща същата страст, безпокойство, огорчение и желание по това, което нямат. Защото свободата се придобива не с изпълняване на желаното, а с разрушаване на самото желаене. И за да разбереш, че това е вярно, всичките си усилия, които си положил за изпълняването на желанията си, трябва да насочиш към това – будувай в името на възгледа да станеш творец на свободата си, служи вместо на богат старец на философ и нека хората да те виждат на неговата порта. И това да те виждат там няма да ти навреди и няма да си тръгваш от дома на философа празен и неспечелил, ако го посещаваш, както е редно. Ако не, поне опитай. Опитването не е позорно нещо.

БЕЛЕЖКИ

Олимпия – в Пелопонес, с голямо светилище на Зевс Олимпийски, едно от четирите места в Древна Елада, на които се уреждат през определен брой години празненства със спортни състезания.

палестрата – палестра е спортният комплекс в древните гимназии, където мъжете ходели да спортуват.

Антистен – 455-360 г. пр. Хр, атински философ, учител на Диоген от Синопа и противник на Платон. Също като Диоген се смята за основоположник на кинизма. От разностранното му творчество, оказало влияние върху стоицизма до нас са достигнали само две тържествени речи.

кротко, привързано към другия и вярно същество – този пасаж е повлиян от място в Платоновия диалог “Софистът” 222b.

поведи ме, Зевсе – двата стиха, части от които Епиктет цитира и другаде, принадлежат на стоическия философ Клеант от Асос в Мала Азия (331-232 г. пр. Хр.).

Априла – име на робиня.

Защото знам какво е един роб да бъде щастлив и глупаво горд – Епиктет говори за годините, когато е живял в Рим като роб на Епафродит, освободения роб секретар на император Нерон.

тираните -  по време на олигархическото управление, започнало в 404 г. пр. Хр. в Атина и довело до съдебния процес срещу Сократ и неговото осъждане на смърт в 399 г.

“Но дали те (приятелите) ще се грижат за тях, ако замина за Тесалия...” – цитат от диалога на Платон Критон” 54а. В текста на тази беседа за свободата и преди това и след това са намекнати ред места и от “Критон”, и от “Апология на Сократ”, и от “Федон”. Платоновите диалози са образец за стила на беседите на Епиктет.